28.7.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/8

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Високоскоростен достъп до интернет за всички: Идеи за предоставянето на универсални електронни съобщителни услуги“

(2009/C 175/02)

С писмо от 3 юли 2008 г. френското председателство на Европейския съюз поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, проучвателно становище относно

„Високоскоростен достъп до интернет за всички: идеи за предоставянето на универсални електронни съобщителни услуги“.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета в по този въпрос, прие своето становище на 10 ноември 2008 г. (докладчик г—н HENCKS).

На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември 2008 (заседание от 4 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 125 гласа „за“ и 3 гласа „против“.

1.   Препоръки

1.1   В нашето съвремие информационните и комуникационни технологии (ИКТ) са в основата на информационно общество, което се стреми да бъде отворено за всички. Тези технологии трябва да включват потребностите на всички членове на обществото.

1.2   Средствата за електронна комуникация продължават да са недостъпни за много граждани поради липса на достъп до мрежи и услуги. Към настоящия момент универсалната електронна съобщителна услуга, която трябва да осигурява определен минимален пакет за достъп с определено качество, на цена, достъпна за всички потребители, не успя да преодолее цифровото разделение.

1.3   От момента на въвеждане на универсалната услуга приложното ѝ поле на практика остана непроменено и все още се свежда до свързване с обществената телефонна теснолентова мрежа.

1.4   Следователно всеобщият достъп до широколентови технологии не само е ключов фактор за развитието на съвременните икономики и важен аспект на дневния ред от Лисабон, но и се превърна в основен елемент на благоденствието и на електронното включване.

1.5   По тази причина ЕИСК смята, че се налага приспособяване на универсалната услуга към технологичната еволюция и към нуждите на потребителите и затова предлага:

—

да се разшири обхвата на универсалната услуга и да се въведе задължение за всеобщо предлагане, в определен разумен срок и в рамките на многогодишна програма, на достъп чрез DSL със скорост на предаване най-малко 2Mbit/s до 10Mbit/s или мобилен или безжичен достъп (WIMAX, сателит и т.н.) с подобна скорост на предаване;

—

да не се допуска вниманието да бъде насочено единствено към географската изолация, но и към социалната изолация, която е функция от финансовите възможности или ограничените умения на определени групи потребители, и да се разшири универсалната услуга в посока към осигуряване на достъпност за всички потребители, независимо от тяхното географско, финансово или социално положение;

—

да бъдат подкрепени националните и местни проекти за електронно приобщаване, както и микропроектите на общностите и организациите, подпомагащи лицата в затруднено положение да овладеят информационните технологии, по-специално посредством микрофинансиране на местни проекти за обучение, на обществени центрове за колективен достъп до интернет и на безплатни пунктове за достъп до интернет, разположени на обществени места;

—	да се приканят държавите-членки да предвидят финансови помощи за семействата или лицата, за които основното оборудване (компютър, софтуер, модем), достъпът и услугата представляват прекомерен разход;

—	да се насърчава финансирането на универсалната услуга чрез национални публични субсидии и фондове на Общността, като това представлява единственото средство, подходящо за страните, в които финансовата тежест на задълженията, свързани с универсалната услуга, са прекомерна тежест за един оператор;

—	да се прикани Комисията редовно да публикува примери за най-добрите практики в тази област.

2.   Въведение

2.1   За първи път през 1993 г (1). Комисията подробно разглежда понятието за универсална услуга в телекомуникационния сектор, тогава замислена като „предпазна мрежа, която да позволи достъп за всички до определен минимален пакет от услуги с определено качество, както и предоставянето на тези услуги на всички потребители, независимо от тяхното географско местоположение и с оглед специфичните национални условия, на достъпна цена“.

2.2   Впоследствие понятието „универсална услуга“ беше консолидирано в множество директиви (2) и предвид непрекъснатото сближаване между телекомуникациите, медиите и услугите на информационните технологии, универсалната услуга се разшири, за да обхване и електронните съобщителни услуги.

2.3   С развитието на информационното общество се увеличи пропастта между използващите възможностите на електронните комуникационни мрежи за личностната си или професионална реализация и онези, които не са в състояние да използват тези възможности (цифрово разделение), поради липсата на достъп до ИКТ или поради липса на умения или интерес.

2.4   Според проучване на Евробарометър (3) 49 % от домакинствата в ЕС-27 (през зимата на 2007 г.) са били свързани с интернет (52 % в ЕС-15 и 33 % в 12-те нови държави-членки), докато над половината европейци (57 %) разполагат с домашен компютър.

2.5   Макар процентът на достъп до интернет в целия ЕС да показва тенденция към постоянно покачване, все пак средно едно от всеки две домакинства в ЕС и едва по-малко от една четвърт от българските, гръцки и румънски домакинства имат връзка с интернет.

2.6   От това следва, че средствата за електронна комуникация, необходими за изграждането на информационно общество, са недостъпни за множество граждани, като в същото време голяма част от информацията вече се предава единствено чрез ИКТ.

2.7   От години насам рискът от цифрово разделение е повод за постоянно всеобщо безпокойство на ЕС, който редовно адаптира и допълва нормативната уредба за електронните съобщения чрез специални разпоредби, насочени към запазване на универсалната услуга и правата на потребителите, както и защитата на личните данни — инициативи, които са съпроводени от многобройни становища на ЕИСК (4).

2.8   В декларацията от Рига (5) за електронната интеграция, приета на 11 юни 2006 г., държавите-членки се ангажираха значително да намалят регионалните неравенства в областта на достъпа до интернет в ЕС, като увеличат широколентовото покритие в местата със слабо покритие, както и да намалят наполовина, до 2010 г., броя на хората, които не използват интернет в групите, заплашени от изолация.

2.9   Независимо от тази декларация, приложното поле на универсалната услуга остана непроменено.

2.10   През 2007 г. Комисията представи обширно предложение за преработка на приложимата понастоящем европейска нормативна уредба в областта на електронните съобщения, включваща наред с всичко останало и изменение на Директивата за универсалната услуга (6).

2.11   Предложените основни изменения към Директивата за универсалната услуга се отнасят до подобряване на информацията за крайните потребители, използване и достъп до електронни съобщения за потребители с увреждания, ползване на аварийни услуги, както и поддържане на връзка и качество на основната услуга (7).

2.12   Хората с увреждания и специални нужди продължават да срещат множество затруднения при достъпа до основни услуги в социалната и икономическата сфера (8). ЕИСК не може да не одобри обстоятелството, че в това предложение за изменение от 2007 г. на Директивата за универсалната услуга (9), предоставената на държавите-членки възможност да предприемат конкретни мерки в полза на потребителите с увреждания се заменя с изрично задължение за действие в тази насока (10).

2.13   От друга страна обаче предложението за изменение на Директивата за универсалната услуга не изменя обхвата на универсалната услуга, нито предоставянето ѝ на клиентите и крайните потребители.

3.   Настоящ обхват на универсалната услуга

3.1   Държавите-членки трябва да гарантират, че всички основателни искания за свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа и за достъп до обществено достъпни телефонни услуги (услуги за справки по телефона, телефонен указател, платени обществени телефонни номера или до специални мерки в полза на потребителите с увреждания) могат да бъдат удовлетворявани поне от едно предприятие.

3.2   Тъй като националните лицензи на операторите за мобилна телефония налагат изискването за пълно географско покритие и/или покритие на населението, междувременно гласовата телефония се превърна в универсална услуга, макар че определянето на тарифите често е непрозрачно.

3.3   Все пак, изискването за свързване към мрежата се свежда единствено до теснолентово свързване. Не се изисква определена скорост за пренос на данни или битове, но връзката трябва да позволява „функционален достъп до интернет, като се отчитат съществуващите технологии, използвани от мнозинството абонати, както и технологичната постижимост“ (11).

4.   Разширяване на обхвата на универсалната услуга

4.1   Общи бележки

4.1.1   Понятието „универсална услуга“ и неговият обхват следва да се развиват с темповете на техническия напредък на развитието на пазара и на нарастването на потребностите на потребителите.

4.1.2   В рамките на неотдавнашния втори преглед на обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги (12), Комисията смята, че понастоящем не са изпълнени условията за разширяване на приложното поле, както са дефинирани в приложение V на Директивата относно „универсалната услуга“. От друга страна, тя признава, че е „логично да се очаква, че в сравнително краткосрочен план теснолентовите технологии ще престанат да удовлетворяват изискването за достатъчен капацитет за осъществяване на функционален достъп до интернет“.

4.1.3   Според ЕИСК, осъвременяване се налага още отсега и то следва да засегне следните елементи:

4.2   Достъп до пакет от основни услуги

4.2.1   Някои случаи на изолиране от света на цифровите технологии се дължат на поведение или култура, които с времето могат да бъдат смекчени, докато други случаи са свързани със структурни неравенства в организацията на икономиката и на обществото.

4.2.2   Те постъпателно предизвикват други неравенства, свързани с неравностойния достъп до заетост, образование и възможности за продължаващо обучение, до благата на потреблението и услугите, обществените услуги, социалната интеграция, изразяването на гражданско съзнание и демократичното участие.

4.2.3   Изолирането от света на цифровите технологии обхваща различни аспекти, свързани със самото оборудване, с достъпа до необходимото обучение и оказването на помощ на потребителите; това налага да се действа едновременно и по допълващ се начин в областта на

—	достъпа до обучение по нови технологии;

—	достъпа до оборудване;

—	свързването в мрежата.

4.3   Обучение на потребителите

4.3.1   Без съмнение повишаването на равнището на способностите, налагано от разрастването на цифровите технологии, увеличава неравенствата при използването или достъпа до посочените техники, въпреки че на всички беше предоставена реална възможност в това отношение.

4.3.2   Неумението за използване на компютър или на интернет, което често се изразява в пълна липса на интерес, води до все повече негативни последици, като предизвиква социално разделение не само на оказалите се в изолация лица, но и на хората, които срещат трудности в овладяването на новите технологии.

4.3.3   В този контекст е необходимо да се отдели особено внимание на възрастните хора, които се колебаят да опознаят цифровата среда (разделение на поколенията). За тях трябва да се предвидят програми за „цифрово ограмотяване“ (13), които да са адаптирани към специфичните им изисквания.

4.3.4   Следователно е целесъобразно да бъдат подкрепяни националните и местни проекти за електронно приобщаване, както и микропроектите на общностите и организациите, подпомагащи хората в затруднено положение да овладеят информационните технологии, по-специално посредством микрофинансиране на местни проекти за обучение, на обществени центрове за колективен достъп до интернет и безплатни пунктове за достъп до интернет, разположени на обществени места. ЕИСК счита, че Комисията следва редовно да публикува примери за най-добрите практики в тази област.

4.4   Достъп до оборудване

4.4.1   Множество семейства или отделни лица се оказват лишени от достъп до мрежа или до електронни съобщителни услуги, тъй като за тях основното оборудване (компютър, софтуер, модем) може да представлява прекомерен разход.

4.4.2   ЕИСК призовава държавите-членки да предвидят, в рамките на универсалната услуга, финансови помощи за улесняване на достъпа и използването на интернет.

4.5   Свързване в мрежата

4.5.1   В днешно време е очевидно, че ИКТ, които са в основата на информационно общество, което се стреми да е отворено към всички, следва да включват потребностите на всички членове на обществото, най-вече на застрашените от социална изолация, с цел облекчаване на проблема с цифровото разделение и на появата на общество, което неминуемо би се движело на две скорости.

4.5.2   Последиците от сближаването на глобалната интернет среда, от включването в мрежа и от цифровизацията, все повече налагат свързването към високоскоростна мрежа при използването на нови приложения.

4.5.3   В Съобщението от 20 март 2006 г (14). „Да се преодолее съществуващото разделение по отношение на широколентовите технологии“ се посочва, че „всеобщият достъп до широколентови технологии е ключов фактор за развитието на съвременните икономики и важен аспект от дневния ред от Лисабон“. В Съобщението от 29.09.2008 г. се допуска, че „ще има географски райони, където е малко вероятно пазарът да предостави услугата в разумни срокове и че ще дойде време, когато изключването от информационния поток ще се превърне в значителен проблем“.

4.5.4   От години ЕИСК призовава достъпът до широколентова мрежа да се превърне в неразделна част от универсалната услуга.

4.5.5   През 2002 г. Директивата за универсалната услуга беше допълнена, като в обхвата на универсалната услуга се включи „функционален достъп до интернет“. Посоченият функционален достъп се определя като пренос на съобщения с данни със скорост, достатъчна да позволи достъп до интернет.

4.5.6   Ако тази добавка можеше да изглежда обогатяваща по времето, когато интернет съобщенията се осъществяваха чрез включване в телефонната мрежа, днес приложения като например електронно здравеопазване, електронна търговия, електронно правителство и обучение по интернет, които съставляват жизненоважен елемент за растежа и качеството на живот в Европа през следващите години, изискват широколентови технологии.

4.5.7   Следователно ЕИСК счита за необходимо да се уточни какво следва да се разбира под „функционален достъп до интернет“ и предлага да се въведе задължение за доставчика на универсална услуга в определен разумен срок и в рамките на многогодишна програма, да предлага достъп чрез DSL със скорост на предаване най-малко 2Mbit/s до 10Mbit/s или мобилен или безжичен достъп (WIMAX, сателит и т.н.) с подобна скорост на предаване, като се приема, че очевидно става въпрос за стойности, които трябва да се променят с развитието на технологиите и според нуждите на потребителите.

4.6   Достъпност за всички потребители независимо от географското им положение

4.6.1   В отдалечените и селски райони, предимно в някои от новите държави-членки, пазарът често не е в състояние да предостави достъп до инфраструктури за електронни съобщения на достъпни цени и на равнище, позволяващо предлагането на адекватна услуга.

4.6.2   Съществуват големи различия между градските и селските зони по отношение на наличието на високоскоростен интернет. В селските райони покритието с DSL е 71,3 % срещу 94 % в градските зони (8). Следователно твърде ниската скорост на връзката възпрепятства използването на широколентови технологии от предприятията в селска среда, както и въвеждането ѝ в семейства, които са лишени от възможността да придобият опит в истинска мултимедийна среда.

4.6.3   Цифровото разделение засяга различни социални категории в зависимост от демографски (възраст, пол, вид домакинство), социопрофесионални (образование, работа, статут, доход) или географски променливи характеристики (географска среда, местоположение, регионални или местни характеристики, геополитически фактори).

4.6.4   Следователно трябва да се обръща внимание не само на изолацията, дължаща се на отдалеченост на регионите и селищата, но и по отношение на социалната изолация, която съвпада с финансовите възможности или ограничените умения на някои групи потребители.

4.6.5   Следователно ЕИСК счита, че обхватът на универсалната услуга следва да бъде разширен по начин, при който да се осигури достъпност за всички потребители, независимо от тяхното географско, финансово или социално положение.

4.7   Определено качество

4.7.1   В предложението за изменение на Директивата за универсалната услуга Комисията предлага на националните регулаторни органи да бъде предоставено правомощие да възпрепятстват снижаването на качеството на услугите, блокирането на достъпа и забавянето на трафика по мрежите, като определят минимални равнища на качество на услугите за свързване в мрежа, предназначени за крайните потребители.

4.7.2   ЕИСК счита, че минималното равнище на качество би трябвало да бъде еднакво за всички държави-членки, така че би било уместно нормите за минимално качество да бъдат определени на първо място от европейския законодател, а не от националния регулаторен орган.

4.8   Достъпна цена

4.8.1   Вместо достъпна или разумна цена, би трябвало да се говори за „цена, която всички могат да платят“, с което се изразяват по-добре очертаните намерения.

4.8.2   Приемливата цена на достъпа и на услугата са включени в определението за универсална услуга, но на общностно равнище тези понятия не са включени в приложното поле на универсалната услуга, като се има предвид че понятието „достъпен“ зависи от специфичните национални условия, като например средния доход на домакинствата.

4.8.3   ЕИСК предлага на общностно равнище да бъде проучена възможността на държавите-членки да включат в универсалната услуга социални тарифи за достъп до и използване на високоскоростен интернет.

5.   Финансиране

5.1   ЕИСК осъзнава, че задълженията, произтичащи от високоскоростна универсална услуга, съставляват голяма финансова тежест за операторите, която често може да бъде поета единствено с цената на загуби.

5.2   Все пак, тези разходи ще зависят в голяма степен от използваната технология. Ако от една страна, чрез заместването на стационарните телефони с мобилни, тези разходи могат да се намалят, предвид незначителните разходи за добавяне на нов абонат към общата за абонатите мрежа за радиокомуникация, то не трябва да се забравя, че от друга страна, разходите за комуникация при ползване на стационарни телефони са по-ниски от тези на мобилните.

5.3   Когато дадено задължение за универсална услуга представлява прекомерна тежест за даден доставчик, Директивата за универсалната услуга от 2002 г. допуска държавите-членки да приложат механизми за финансиране, а именно:

—	възстановяване чрез обществени фондове;

—	такси за сметка на потребителите;

—	въвеждане на вноски за всички предприятия или дадени групи от определени предприятия.

5.4   В допълнение към това, Структурните фондове и фондът за развитие на селските райони могат, при определени условия, да допринесат за развитието на регионалните зони и селските райони, в които се наблюдава изоставане.

5.5   По отношение на достъпа до мрежи на ИКТ в европейските зони и региони, засегнати от цифрово разделение, ЕИСК потвърждава искането си (15) в Структурните фондове, във фонда за развитие на селските райони, както и във фонда за научни изследвания и развитие, да се предвидят специални бюджетни позиции, определени за електронна интеграция.

5.6   Предвид сближаването на глобалната интернет среда и разнообразието на оператори (доставчици на инфраструктура за достъп, интернет платформи, съдържание) определянето на обхвата на пазарите, участващи в фонда, се оказва все по-трудно и се превръща в източник на постоянни конфликти и спорове.

5.7   Освен това таксите, наложени на операторите, обикновено се отразяват (поне частично) на крайната цена.

5.8   ЕИСК не може да гарантира, че остатъчните разходи на универсалната услуга ще бъдат компенсирани от въвеждането, пряко или косвено, на такса или повишаване на тарифите за потребителите, което е несъвместимо с понятието „достъпна цена“.

5.9   Според ЕИСК финансирането чрез публични субсидии, съчетано с инвестиции, финансирани от фондовете на Общността, представлява единственото подходящо средство за страни, в които финансовата тежест на задълженията по универсалната услуга надхвърля обичайните условия на търговската практика.

5.10   Финансирането на универсалната услуга чрез обща система на облагане, при което разходите за нея се разпределят върху много широка данъчна основа, предполага, че загубите по отношение на социалното благополучие ще са по-малки, отколкото ако универсалната услуга се финансира само от такси на операторите или потребителите.

---

(1)  Документ COM(93) 159 окончателен.

(2)  Директиви 95/62/ЕО; 97/33/ЕО; 98/10/ЕО; 2002/22/ЕО.

(3)  Специално издание на „Евробарометър“, брой 293 от юни 2008 г.: „Проучване на електронните съобщителни услуги, проведено сред домакинствата през ноември-декември 2007 г.“

(4)  Съобщение на Комисията „Електронни съобщения: към икономика на знанието“, COM(2003) 65 окончателен, 11.2.2003г.; Становище на ЕИСК „Европа на висока скорост“ (докладчик г—н McDonogh), ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 22, Становище на ЕИСК „Преодоляване на широколентовата разлика“ (докладчик: г—н McDonogh), ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 229, Становище на ЕИСК „i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост“ (докладчик г—н Lagerholm), ОВ C 110, 9.5.2006, стр. 83, Становище на ЕИСК „Електронната достъпност“ (докладчик г—н Cabra de Luna), ОВ C 110, 9.5.2006, стр. 26.

(5)  Вж. http://ec.europa.eu/information_society/events/ict_riga_2006/doc/declaration_riga.pdf.

(6)  Предложение за директива за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, както и на Директива 2002/58 относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите (COM(2007) 698 окончателен).

(7)  Становище на ЕИСК „Достъп до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях“, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50, (докладчик г—н Hernández Bataller).

(8)  Доклад за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2007 г. (13-ти доклад) COM(2008) 153.

(9)  COM(2007) 698 окончателен.

(10)  Вж. Становище на ЕИСК „Електронната достъпност“ (докладчик г—н Cabra de Luna), ОВ C 110, 9.5.2006 г., стр. 26.

(11)  Вж. COM(2007) 698 окончателен.

(12)  СОМ (2008) 572 окончателен

(13)  Вж. проучвателно становище CESE 1524/2008 „Вземане под внимание на нуждите на възрастните хора“, (докладчик: г-жа Heinisch).

(14)  COM(2006) 129 окончателен.

(15)  Становище на ЕИСК „Бъдещо законодателство в областта на електронния достъп“ (докладчик: г—н Hernández Bataller), ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 91.

---