—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—

да отмени решенията на председателя на ЕИБ от 30 юни 2017 г. и 11 декември 2017 г., доколкото с тях се отказва да се предостави на жалбоподателя обезщетението за географска мобилност по член 1.4 от Административните разпоредби, приложими за персонала,

—

доколкото е необходимо, да отмени решението на председателя на ЕИБ от 20 ноември 2018 г., с което се отхвърлят заключенията на помирителната комисия и се потвърждават решенията от 30 юни 2017 г. и 11 декември 2017 г.,

—

да осъди ответника да му заплати обезщетението за географска мобилност със задна дата, считано от 1 април 2017 г., тоест от датата на подаване на жалбата по настоящото дело, в размер на 36 045,6 EUR (1 567,20 EUR x 23 месеца),

—

да осъди ответника да му заплати лихви за забава върху обезщетението за географска мобилност, дължимо от 1 април 2017 г. и до пълното му изплащане, фиксирани съгласно лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 процентни пункта.

1.

Първо основание: нарушение на член 1.4 от Административните разпоредби, приложими за персонала и на членове 1 и 11 от приложение VII към тези разпоредби.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, принципа на правна предвидимост и принципа за полагане на грижа.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация по член 1.3 от Кодекса за поведение на служителите на ЕИБ и по член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на добра администрация на принципа на разумен срок.