—

да обяви жалбата му за допустима и основателна,

—

съответно да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 г., както и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушаване на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита, предвидени в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и в член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), както и в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второто основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, доколкото изложените от Съвета мотиви не отговарят на задължението, наложено на институциите на Европейския съюз с член 6 от ЕКПЧ, с член 296 ДФЕС, както и с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Третото основание е изведено от явна грешка в преценката, която Съветът е допуснал по отношение на участието на жалбоподателя във финансирането на сирийския режим.

4.

Четвъртото основание е изведено от факта, че оспорваните мерки ограничават необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя и по-специално правото му на собственост, предвидено в член 1 от първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и правото на зачитане на доброто му име, предвидено в член 8 и член 10, параграф 2 от ЕКПЧ.

5.

Петото основание е изведено от нарушаване на Насоките на Съвета от 2 декември 2005 г. относно прилагането и оценяването на ограничителните мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз (документ 15114/05 на Съвета от 2 декември 2005 г.).