This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014TN0685
Case T-685/14: Action brought on 18 September 2014 — EEB/Commission
Дело T-685/14: Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — ЕАОС/Комисия
Дело T-685/14: Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — ЕАОС/Комисия
OB C 431, 1.12.2014, p. 35–36
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
1.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 431/35 |
Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — ЕАОС/Комисия
(Дело T-685/14)
(2014/C 431/58)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) (Брюксел, Белгия) (представител: S. Podskalská, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да отмени Решение Ares (2014) 2317513 на Комисията от 11 юли 2014 г., с което се обявява за недопустимо искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане на Решение 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г., относно нотифицирането от Република България на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. |
— |
да отмени Решение C 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г. относно нотифицирането от Република България на преходния национален план, посочен в член 32 oт Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. |
— |
да осъди ответника да заплати разноските в производството. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.
1. |
Първото правно основание е изведено от твърдението, че Решение Ares (2014) 2317513 на Комисията от 11 юли 2014 г. нарушава член 17 oт Договора за Европейския съюз, член 2, параграф 1, буква ж) и член 10 oт Регламент (EО) № 1367/2006, Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за Европа за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Конвенцията на ИКЕООН“), във връзка с Решение от 17 февруари 2005 г. на Съвета относно сключването, от името на Европейската общност, на Конвенцията на ИКЕООН (2005/370/EО). |
2. |
Второто правно основание е изведено от твърдението, че Решение C 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г. нарушава член 17 oт Договора за Европейския съюз, Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността, Решение за изпълнение 2012/115/EС на Комисията от 10 февруари 2012 година за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС, Конвенцията на ИКЕООН, във връзка с Решение на Съвета от 17 февруари 2005 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията на ИКЕООН (2005/370/EC), Директива 2001/42/EО за оценка на последиците на някои планове и програми в областта на околната среда и Директива 2008/50/EC на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. |