Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014TN0685

Дело T-685/14: Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — ЕАОС/Комисия

OJ C 431, 1.12.2014, p. 35–36 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

1.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 431/35


Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — ЕАОС/Комисия

(Дело T-685/14)

(2014/C 431/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) (Брюксел, Белгия) (представител: S. Podskalská, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение Ares (2014) 2317513 на Комисията от 11 юли 2014 г., с което се обявява за недопустимо искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане на Решение 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г., относно нотифицирането от Република България на преходния национален план, посочен в член 32 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността.

да отмени Решение C 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г. относно нотифицирането от Република България на преходния национален план, посочен в член 32 oт Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността.

да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че Решение Ares (2014) 2317513 на Комисията от 11 юли 2014 г. нарушава член 17 oт Договора за Европейския съюз, член 2, параграф 1, буква ж) и член 10 oт Регламент (EО) № 1367/2006, Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за Европа за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Конвенцията на ИКЕООН“), във връзка с Решение от 17 февруари 2005 г. на Съвета относно сключването, от името на Европейската общност, на Конвенцията на ИКЕООН (2005/370/EО).

2.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Решение C 2014/2002 окончателен на Комисията от 31 март 2014 г. нарушава член 17 oт Договора за Европейския съюз, Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността, Решение за изпълнение 2012/115/EС на Комисията от 10 февруари 2012 година за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС, Конвенцията на ИКЕООН, във връзка с Решение на Съвета от 17 февруари 2005 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията на ИКЕООН (2005/370/EC), Директива 2001/42/EО за оценка на последиците на някои планове и програми в областта на околната среда и Директива 2008/50/EC на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.


Top