Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012CN0008

    Дело C-8/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Италия) на 2 януари 2012 г. — Cristian Rainone и др./Ministero dell’Interno и др.

    OB C 73, 10.3.2012, p. 21–22 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    10.3.2012   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 73/21


    Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Италия) на 2 януари 2012 г. — Cristian Rainone и др./Ministero dell’Interno и др.

    (Дело C-8/12)

    2012/C 73/37

    Език на производството: италиански

    Запитваща юрисдикция

    Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Окръжен административен съд, Тоскана)

    Страни в главното производство

    Жалбоподатели: Cristian Rainone, Orentino Viviani, Miriam Befani

    Ответници: Ministero dell’Interno (Министерство на вътрешните работи), Questura di Prato (Дирекция на полицията, Prato) и Questura di Firenze (Дирекция на полицията, Firenze)

    Преюдициални въпроси

    1.

    Трябва ли членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от консолидирания текст на законите за обществената сигурност, по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на Министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ № 773 от 18 юни 1931 г. и последващите му изменения се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Ministero dell’economia e delle finanze (Министерство на икономиката и финансите) — Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato (Независимия административен орган за държавен монопол)“;

    2.

    Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от Законодателен декрет № 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван със Закон № 248/2006, съгласно която „Член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. се заменя със следния текст:

    „287.   С разпореждане на Ministero dell’economia e delle finanze — Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato се уреждат новите условия и ред за разпределяне на игрите върху резултати от състезания, различни от конни надбягвания, при спазване на следните критерии:

    […] 1) определяне на условията и реда за защита на концесионерите, събиращи залагания с фиксиран коефициент върху резултати от състезания, различни от конни надбягвания, съгласно уредбата в Наредба № 111 от 1 март 2006 г. на Ministro dell’economia e delle finanze“ “.

    Въпросът, свързан с член 38, параграф 2, има за предмет конкретно предвидената в споменатата разпоредба обща насоченост към защита на концесиите, предоставени преди измененията в правната уредба, както и поредицата ограничения и мерки, в резултат от които всъщност би могло да се гарантира запазването на заварените търговски позиции, видно от задълженията за разкриването на нови пунктове и за спазването на определено отстояние от вече разпределените пунктове, а също и общото тълкуване на цитирания член 38, параграф 2, направено от Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato, което включва в договорите за концесия споменатата клауза за прекратяване в случай на пряко или непряко осъществяване на трансгранични дейности от сходен характер;

    3.

    При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?

    4.

    При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?


    Top