Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. от Omnicare, Inc.срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 9 септември 2011 г. по дело T-289/09 — Omnicare, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Astellas Pharma GmbH

(Дело C-587/11 P)

(2012/C 25/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Omnicare, Inc. (представител: M. Edenborough QC)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Astellas Pharma GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда да отмени обжалваното съдебно решене. Освен това жалбоподателят моли Съда да осъди СХВП да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване и производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква само едно правно основание, а именно че Общият съд неправилно е приложил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1) („новият регламент“). Настоящото дело се отнася до възражението, подадено от Astellas Pharma GmbH (по-рано Yamanouchi Pharma GmbH) (наричано по-нататък „възразяващ“) въз основа на регистрирана от него германска марка № 394 01034 и на твърдението за наличие на вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (2) („старият регламент“) (който обаче в релевантните части е идентичен с новия регламент). Тъй като по-ранната марка е регистрирана повече от пет години преди подаването на възражението, възразяващият трябва да докаже, че марката е била реално използвана, за да може да се позове на нея в подкрепа на възражението.

Жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че по-ранната марка, на която се позовава възразяващият, е била реално използвана в съответствие със закона. Не се оспорва, че въпросната марка е била използвана в рамките на извършените от или със съгласието на възразяващия търговски сделки във връзка с услугите, за които е била регистрирана. Това използване обаче е било във връзка с предоставянето на безплатни услуги. Следователно не може да се направи позоваване на подобно използване, за да се установи, че марката е била реално използвана. По този въпрос е налице съдебна практика, която според жалбоподателят: (а) е била приложена неправилно от Общия съд и (б) във всички случаи е противоречива. Ето защо въпросът за правните последици, които трябва да бъдат изведени от подобно фактическо положение, трябва да бъде решен от Съда.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността.

(2)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността.