Иск, предявен на 6 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-132/09)

2009/C 153/39

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Eggers и J.-P. Keppenne)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква нарушение на споразумението, сключено през октомври 1962 година между Управителния съвет на европейските училища и Кралство Белгия, във връзка с отказа на последното да поеме разходите за обзавеждане и дидактически материали на европейските училища, намиращи се на негова територия.

В подкрепа на иска си ищецът изтъква на първо място, че от член 6, втора алинея от Конвенцията за определяне на статута на Европейските Училища от 21 юни 1994 година (1) следва, че всяка държава-членка трябва да разглежда европейските училища като образователни организации, регламентирани от публичното право. Следователно европейските училища трябвало да се финансират от белгийските публични органи и да се третират еднакво с националните публични училища както по отношение на първоначалното обзавеждане във връзка с откриване или във връзка с разширение на европейско училище, така и по отношение на годишните разходи за поддръжка и за функциониране на тези училища. В този контекст федерализацията на образованието в Белгия не можела да обоснове отказ от страна на белгийските власти да финансират годишните разходи по функционирането на европейските училища, доколкото съгласно постоянна съдебна практика, държава-членка не може да се освободи от задълженията, които е поела, като делегира упражняването на тази компетентност на публични органи на държавата.

В отговори на повдигнати от белгийските власти възражения Комисията отбелязва на второ място, че заключенията от срещата на Управителния съвет, проведена в Карлсруе през май 1967 година, по никакъв начин не поставя под съмнение задълженията за финансиране, които носи тази държава в качеството си на държава на седалище.

Всъщност в Карлсруе Управителният съвет изготвил най-вече насоки за модел на протокол за споразумение с държавите-членки седалища на европейски училища и при всички положения, предвид йерархията на нормите, нямал компетентност да измени Споразумението за седалище от 1962 година.

На следващо място, това „решение“ от Карлсруе в никакъв случай не можело да се тълкува като „последващо споразумение или по-късна практика на страните“ по смисъла на член 31, параграф 3, букви a) и б) от Виенската конвенция за правото на договорите по отношение на тълкуването, което трябва да се даде на споразумение за седалище при липса на последващи установени актове или декларации, поставящи под въпрос задължението за финансиране, предвидено от Споразумението за седалище. Впрочем много документи и финансирания, извършени от Белгия след 1967 година, свидетелствали за това задължение за поемане на разходите за обзавеждане и за дидактически материали за европейските училища.

(1)  ОВ L 212, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 16