Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Република Литва с/у Комисия на Европейските общности

(Дело T-262/07)

(2007/C 211/100)

Език на производството: литовски

Страни

Ищец: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas и E. Matulionytė )

Ответник: Комисията на Европейските общности

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Оспорваното Решение установява количествата селскостопански продукти в свободно обращение в новите държави-членки към датата на присъединяването им, които надхвърлят количеството, за което може да се счита, че представлява нормален резерв за прехвърляне към 1 май 2004 г., както и сумите, които дължат новите държави–членки за разходите за изтеглянето от пазара на тези количества.

Ищецът счита, че оспорваното Решение е незаконосъобразно. В подкрепа на иска си той се позовава на четири правни основания:

1.   Липса на компетентност

Ищецът изтъква, че параграф IV от глава 4 на приложението към Акта за присъединяване не предоставя на Комисията компетентност да налага на държавите-членки задължения за плащания в бюджета на Общността, които имат наказателен характер, особено когато тя не е доказала понесените от Общността разходи за изтеглянето на излишъците от запаси; както и че Комисията е просрочила предвидения тригодишен срок за приемане на решение, съгласно член 41 от Акта за присъединяване, който единствен може да представлява годно правно основание за решението.

2.   Нарушение на общностното право

Нарушение на принципа за правна сигурност: оспорваното Решение нарушава принципа за правна сигурност, тъй като при определянето на съществуващите запаси по време на присъединяването не са били известни методологията и критериите за изчисляване на излишъците от запаси, което би позволило на държавите–членки да предотвратят появата на излишъци от запаси или да ги изтеглят за сметка на икономическия оператор, създал запасите. Освен това оспорваното Решение установява различни критерии и разширява списъка на оценяваните продукти в сравнение с член 4 от Регламент №1972/2003, по силата на който държавите осъществяват контрол върху натрупването на излишъци от запаси.

Нарушение на принципа за недискриминация: за разлика от Регламент на Комисията (ЕО)№144/97 относно излишъците от запаси от селскостопански продукти в Австрия, Швеция и Финландия, оспорваното Решение оценява не само продуктите, за които е предоставено право на възстановяване при износ или за които се прилагат интервенционни мерки, но също и запасите от други продукти. Нарушението на този принцип е свързано с това, че различното положение на новите държави-членки се разглежда по един и същ начин без да се отчитат, при липса на обосновка за това, специфичните обстоятелства, при които са се натрупали тези запаси.

Нарушение на принципа за добро управление и на принципа за прозрачност: Оспорваното Решение не излага изчерпателно критериите за изчисляване на плащанията и освен това критериите непрекъснато се променят. Също така, въпреки, че самите държави-членки оценяват запасите в съответствие с мерките в общностното законодателство Комисията, без да посочва причините, поради които тази оценка е неточна и без да я оспорва, извършва друга оценка на същите запаси въз основа на свои критерии.

Нарушение на разпоредбите на Акта за присъединяване: на първо място, Решението не е подходяща мярка за постигне на целите за изтегляне на излишъците от запаси, каквото е изискването на параграф 2 от глава IV на приложение IV към Акта за присъединяване, по–специално защото в Решението дори не се прави опит да се свържат наложените наказателни плащания с действително понесените от Комисията разходи за изтегляне на запасите. На второ място Решението е прието след изтичане на предвидения в член 41 от Акта за присъединяване срок от три години, считано от датата на присъединяването, през който Комисията е могла да наложи преходни мерки.

3.   Липса на мотиви

Според ищеца оспорваното Решение е недостатъчно мотивирано или напълно липсват мотиви, и по-специално в Решението не е доказано, че Европейската Комисия действително е понесла разходи във връзка с изтеглянето на твърдените количества излишни запаси (и на каква стойност възлизат тези разходи), които държавите-членки трябва да покрият.

4.   Явна грешка в преценката

Ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, на първо място като е избрала метод на макроикономическо ниво и не е оценила действително създадените в държавите-членки запаси, както и че, на второ място, при преценката на специфичните доводи, изтъквани от страните, тя не е взела предвид конкретните обстоятелства и цели, съществуващи в Република Литва, при които са създадени националните запаси в млечния сектор.

(1)  Решение на Комисията от 4 май 2007 година за определяне на излишъците от запаси на селскостопанските продукти, различни от захар и финансовите последствия от изтеглянето им от пазара във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (OВ L 138, стр. 14).