Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52021AE2419

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст) [COM(2021) 558 final — 2021/0203 (COD)]

    EESC 2021/02419

    OB C 152, 6.4.2022, p. 134–137 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    6.4.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 152/134


    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст)

    [COM(2021) 558 final — 2021/0203 (COD)]

    (2022/C 152/22)

    Докладчик:

    Alena MASTANTUONO

    Сезиране на Комитета

    Европейски парламент, 13.9.2021 г.

    Съвет на Европейския съюз, 20.9.2021 г.

    Правно основание

    Член 194, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

    Компетентна секция

    „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

    Приемане на пленарна сесия

    9.12.2021 г.

    Пленарна сесия №

    565

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    118/1/3

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    ЕИСК приветства предложението за преработване на Директивата относно енергийната ефективност, тъй като тя се отнася за област на действие, която е ключова за постигането на цялостна декарбонизация на икономиката и обществото в ЕС.

    1.2.

    ЕИСК приветства обвързващия характер на новата цел на ЕС. ЕИСК осъзнава, че все по-строгите цели за ефективност на равнището на ЕС, които изискват от държавите членки да намалят енергийното потребление с 9 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите от референтния сценарий от 2020 г., са трудни и амбициозни. Според доклада за напредъка от 2020 г. (1) само 12 държави членки са постигнали в по-голяма или по-малка степен своите индикативни национални цели за 2020 г.

    1.3.

    Пандемията от COVID-19 отслаби колективните усилия на ЕС и със сигурност ще има по-нататъшни последици от гледна точка на изпълнението на по-високите цели. Постигането на индикативните национални приноси ще изисква по-големи усилия от страна на всички държави членки, като следва да бъдат взети предвид различните ситуации във всяка държава членка.

    1.4.

    ЕИСК отново заявява позицията си, изразена в становището относно Европейския законодателен акт за климата (2), че целта следва да бъде постигането на възможно най-голямо намаление на емисиите на парникови газове на възможно най-ниска социално-икономическа цена. ЕИСК препоръчва при необходимост да се съчетаят инструменти, които са съвместими с добре регулирания пазар, и регулаторни мерки, включително финансови инструменти с подкрепа от многогодишната финансова рамка и NextGenerationEU, за да се допринесе за по-ефективна в енергийно отношение среда.

    1.5.

    ЕИСК приветства водещата роля на публичния сектор, включително местните и регионалните власти, определена в предложения преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност, и подчертава, че тя ще изисква достатъчна финансова и техническа помощ, както и подготвен персонал. Комитетът одобрява мерките за саниране и намаляване на енергийното потребление, които трябва да бъдат приети от публичния сектор, и ги разглежда като помощ за строителния сектор, особено за МСП, и като стимул за развитие и прилагане на нови технологии и създаване на работни места в рамките на стратегията „Вълна на саниране“.

    1.6.

    ЕИСК оценява високо и поставянето на акцент върху информирането и предоставянето на повече права на потребителите, например в областта на договорните изисквания или използването на ясен и разбираем език. Комитетът подчертава важната роля на гражданското общество в информационните кампании относно ползите от енергийната ефективност.

    1.7.

    Увеличението на цените на енергията показа колко бързо и сериозно този проблем може да засегне домакинствата и предприятията. Значението на мерките за намаляване на тези разходи стана ясно по-скоро от очакваното. В това отношение ЕИСК подкрепя стимулите и инструментите за прилагане на Директивата относно енергийната ефективност в помощ на уязвимите потребители и домакинства и посочва, че амбициозните цели за централно отопление/охлаждане могат да влошат условията на социалните жилища. Поради това Комитетът приветства предложението за създаване на Социален фонд за климата и призовава за спазване на принципа за „справедлив преход“, за да се вземат предвид различните ситуации в държавите членки.

    1.8.

    ЕИСК разбира целта и ползите от принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това обаче невинаги е икономически ефективно решение. В някои случаи може да се окаже по-ефективно енергията да не се икономисва, а по-скоро да се произвежда от безопасни и устойчиви нисковъглеродни източници.

    1.9.

    ЕИСК призовава европейските институции да гарантират синергии между инициативите в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. В случай на значителни изменения в пакета ЕИСК отправя искане към институциите на ЕС да изготвят оценка на въздействието.

    2.   Контекст и факти

    2.1.

    Енергийната ефективност е ключова област на действие по пътя към пълна декарбонизация на икономиката на Съюза. Предложеният преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност е важна част от пакета „Подготвени за цел 55“, с който се изпълняват принципите на Зеления пакт на ЕС и се определя пътят за постигане на новите цели на Съюза за намаляване на емисиите на ПГ с най-малко 55 % до 2030 г.

    2.2.

    Предложението е част от тази по-обща политика и следва да бъде изцяло съгласувано с другите инициативи от пакета „Подготвени за цел 55“ (като промени в схемата на ЕС за търговия с емисии, адаптиране на финансовия механизъм за подкрепа при прилагането на пакета, Регламента за разпределяне на усилията, Директивата за енергията от възобновяеми източници, по-строгите стандарти за емисиите при моторните превозни средства и преразгледаната Директива за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива), за да се гарантира желаното устойчиво развитие на ЕС.

    2.3.

    Главната цел на предложението е да се намали общото потребление на енергия и да се ограничат емисиите. Основните цели са: оползотворяване на неизползвания потенциал за икономии на енергия в цялата икономика; отразяване на повишените цели за енергийна ефективност от плана за целите в областта на климата; определяне на мерки за държавите членки, които са съвместими с по-амбициозната цел в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите с 55 %. Това трябва да се направи с надлежно отчитане на социалните и свързаните с устойчивостта фактори, като се допринася за финансово достъпното и приобщаващо потребление на енергия съгласно договореното в съвместния Социален ангажимент от Порто и като се спазва в пълна степен принципът за „справедлив преход“.

    2.4.

    Основа за това е ръководният принцип „енергийната ефективност на първо място“, който следва да бъде вземан предвид във всички сектори, излизайки от рамките на енергийната система и включвайки финансовия сектор.

    2.5.

    С преработения текст на директивата се предлага да се определи по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на потреблението на енергия на равнището на ЕС. С него се цели също така да се определят националните приноси, които почти ще удвоят годишните задължения за икономии на енергия на държавите членки.

    2.6.

    От публичния сектор, в ролята му на катализатор и пример за другите сектори, ще се изисква да санира 3 % от своя сграден фонд всяка година с цел ускоряване на „вълната на саниране“ и да включи енергийната ефективност в обществените поръчки на стоки, услуги, строителство и сгради. И двете инициативи имат потенциала да създадат нови устойчиви работни места и да намалят изразходваните публични средства за енергийно потребление и разходи.

    3.   Общи бележки

    3.1.

    ЕИСК приветства предложението за преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност, тъй като то се отнася за област на действие, която е ключова за постигането на цялостна декарбонизация на икономиката и обществото в ЕС. Като цяло постигането на целите на Парижкото споразумение изисква промяна на всички политики в областта на климата и енергетиката. Укрепването на рамката на политиката за енергийна ефективност чрез специфичен набор от политически мерки ще спомогне за мобилизирането на инвестициите, необходими за прехода. Поради това ЕИСК счита, че преразглеждането на директивата, което включва общата цел за енергийна ефективност за ЕС, следва да изпрати правилния сигнал за тази реформа.

    3.2.

    ЕИСК оценява високо постигнатото с Директивата относно енергийната ефективност. Същевременно Комитетът напълно осъзнава слабостите в колективните усилия на ЕС за намаляване на енергийното потребление.

    3.3.

    Пандемията от COVID-19 отслаби колективните усилия на ЕС и със сигурност ще има по-нататъшни последици от гледна точка на изпълнението на по-високите цели. Постигането на индикативните национални приноси ще изисква по-големи усилия от страна на всички държави членки. ЕИСК препоръчва при необходимост да се съчетаят инструменти, съвместими с добре регулирания пазар, като данъци, акцизи и ограничени, но търгуеми права, като например СТЕ, и регулаторни мерки.

    3.4.

    ЕИСК отново споделя забележката си, изразена в становището относно Европейския законодателен акт за климата (3), че целта следва да бъде постигането на възможно най-голямо намаление на емисиите на парникови газове на възможно най-ниска социално-икономическа цена. Трябва да се намери точният баланс, за да бъдат постигнати целите на ЕС на най-ниска обща цена. Икономическата ефективност на мерките за икономия на енергия обикновено намалява с увеличаване на обема на икономисаната енергия: първоначалните мерки са лесно приложими, но последващите мерки са по-скъпи и дават по-малък резултат. С предложението следва да се намери баланс и да се гарантира, че не се прехвърлят прекомерни разходи на потребителите на енергия.

    3.5.

    ЕИСК подкрепя стимулите и инструментите за прилагане на Директивата относно енергийната ефективност, за да се смекчи социалното въздействие на предложението и да се помогне на уязвимите потребители и домакинства, които са особено силно засегнати от COVID-19. Поради това Комитетът приветства по-специално предложението за създаване на Социален фонд за климата, който следва да осигури допълнителни финансови средства, за да се избегне увеличаването на енергийната бедност, и призовава за спазване на принципа на „справедлив преход“, така че да се вземат предвид различните ситуации в държавите членки.

    3.6.

    ЕИСК призовава европейските институции да гарантират синергии между инициативите в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. В случай на значителни изменения в пакета ЕИСК отправя искане към институциите на ЕС да изготвят оценка на въздействието.

    3.7.

    ЕИСК приветства определена в директивата водеща роля на публичния сектор, който следва да работи за намаляване на потреблението на енергия в службите и сградите. ЕИСК разбира какво предизвикателство е да се отбележи напредък във всички важни сектори, най-вече транспорта, обществените сгради, ИКТ, териториалното устройство и управлението на водите и отпадъците. ЕИСК отбелязва със задоволство, че член 6 от директивата разширява обхвата на задължението за саниране, като включва всички публични органи на всички административни равнища и всички аспекти на техните дейности. ЕИСК подчертава, че това ще изисква достатъчна финансова и техническа помощ, както и обучен персонал. Поради това в съответствие със становището си относно преформулирането на фискалната рамка на ЕС (4), ЕИСК препоръчва за публичните инвестиции да се прилага „златното правило“, за да се запази производителността и социалната и екологичната основа за благосъстоянието на бъдещите поколения. ЕИСК насърчава местните и регионалните власти да работят заедно с централните правителства и всички части на строителния сектор, за да постигат синергии и да премахнат ненужните пречки пред изпълнението на целите за саниране.

    3.8.

    ЕИСК одобрява мерките, които трябва да бъдат приети от публичния сектор в подкрепа на строителния сектор, и по-специално на МСП, както и за разработване и прилагане на нови технологии в рамките на стратегията „Вълна на саниране“. При обществените поръчки следва да се прилагат критерии като разходна ефективност и икономическа осъществимост, както и критерии за качество и социални критерии, които да продължат да играят роля в други области, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция.

    3.9.

    ЕИСК приветства обвързващия характер на новата цел на ЕС и поради това препоръчва индикативните национални цели да отчитат различните изходни позиции и конкретните национални обстоятелства и потенциала за намаляване на емисиите, включително тези на островните държави членки и островите, както и усилията, положени в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2020 г. (5).

    3.10.

    ЕИСК подчертава тясната връзка между стремежа за постигане на енергийна ефективност и мисията и целите на NextGenerationEU, особено на Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕИСК призовава значителна част от предвидените за зелени проекти 37 % от Механизма за възстановяване и устойчивост да бъде заделена за проекти за енергийна ефективност в съответствие с реалните потребности и нужди във всяка държава членка.

    4.   Специфични бележки

    4.1.

    ЕИСК разбира целта и ползата от принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това обаче невинаги е икономически ефективно решение и този принцип не следва да се възприема като догма. В някои случаи може да се окаже по-ефективно енергията да не се икономисва, а по-скоро да се произвежда от безопасни и устойчиви нисковъглеродни източници.

    4.2.

    ЕИСК би препоръчал да бъдат взети предвид националните различия, когато се адаптират процентите по член 8 от Директивата относно енергийната ефективност: не следва да има един фиксиран процент за всички държави членки, а по-скоро диференциран процент, съобразен с условията във всяка от тях. Ако формулата за изчисляването на приносите на държавите членки за целите във връзка с енергийната ефективност трябва да се основава частично на дела на енергийната интензивност в БВП, тогава тя следва да бъде коригирана, за да отразява дела на промишлеността в БВП, така че по-индустриализираните държави да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение.

    4.3.

    ЕИСК приветства изискването държавите членки да докладват за инструментите за енергийна ефективност, включително техните характеристики. Същевременно ЕИСК, наред с организациите на гражданското общество, които работят активно в държавите членки, включително социалните партньори, изразява готовност да изпълнява подкрепяща роля при създаването на механизми за помощ на национално, регионално и местно равнище. ЕИСК подчертава, че е важно всички заинтересовани страни (производители, доставчици, управители на съоръжения, ползватели и потребители) да бъдат правилно информирани за допълнителните изисквания, за да се повиши използването на договори за енергийна ефективност и договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Комитетът очаква, че Европейската комисия ще поеме активна и водеща роля в това отношение, и отново подчертава значението на гражданското общество, което има желание да допринася за повишаването на осведомеността и провеждането на информационни кампании, както и да популяризира програми за обучение.

    4.4.

    ЕИСК приветства факта, че Комисията не е включила императивни задължения за одити, тъй като това би наложило условия по отношение на инвестиционните планове на предприятията. Предприятията винаги изразяват готовност да подобрят своята енергийна ефективност, а системите за енергийно управление се оказаха икономически ефективна алтернатива на одитите.

    4.5.

    ЕИСК оценява високо и поставянето на акцент върху информирането и предоставянето на повече права на потребителите, относно договорните изисквания и използването на ясен и разбираем език. ЕИСК подчертава важната роля на регулаторните органи в тази област, особено на пазари с ограничен брой икономически оператори.

    4.6.

    Според ЕИСК е от основно значение всички специалисти, допринасящи за новия подход към политиката за енергийна ефективност, да бъдат подходящо обучени, така че да разполагат с необходимите умения и квалификация; същевременно Комитетът отчита липсата на квалифицирани работници в този сектор.

    4.7.

    Както в становището си относно „Вълна на саниране за Европа“, Комитетът подчертава, че изолацията на стени и подове с въздушни междини спестява най-много емисии на CO2, като същевременно е най-проста и най-евтина. Но дори тези относително евтини мерки са твърде скъпи за много собственици на жилища, въпреки че водят до по-ниски разходи за енергия. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва националните правителства да въведат схема за субсидиране на тези мерки, тъй като те имат потенциал и за създаване на работни места. Проучване, изготвено в рамките на кампанията за саниране в Европа, показва, че на всеки 1 милион евро, инвестирани в енергийното саниране на сгради, в ЕС са създадени средно 18 работни места (6).

    4.8.

    ЕИСК счита, че горната граница за потреблението на енергия е много полезен показател, що се отнася до въпроси като потреблението на домакинствата, но изразява съмнение дали подобен показател сам по себе си е подходящ за промишления сектор. Иновативните технологии за декарбонизация често са по-енергоемки (но по-малко замърсяващи) алтернативи на конвенционалните. Ето защо налагането на горна граница за потреблението за промишлеността би могло да възпре сектора от декарбонизиране на процесите в него, като застраши и промишленото производство.

    4.9.

    ЕИСК отбелязва, че амбициозните цели за централно отопление/охлаждане могат да допринесат за увеличаване на енергийната бедност, тъй като много домакинства с ниски доходи живеят в социални жилища, които обикновено се управляват централно. Измененията на Директивата относно енергийната ефективност не трябва да се прилагат с обратна сила, като промяната на определението за ефикасно централно отопление/охлаждане (член 24) не следва да се прилага за вече действащите, а само за новите или преоборудваните системи.

    Брюксел, 9 декември 2021 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Christa SCHWENG


    (1)  COM(2020) 564 final.

    (2)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.

    (3)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.

    (4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“, прието на 20.10.2021 г. (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11).

    (5)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-22-2020-INIT/bg/pdf.

    (6)  https://www.renovate-europe.eu/wp-content/uploads/2020/06/BPIE-Research-Layout_FINALPDF_08.06.pdf.


    Top