7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/55

—

като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567) и придружаващия работен документ за последните промени в европейските системи за висше образование (SEC(2011)1063),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации” (COM(2010)0546),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение“ – Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. за модернизацията на висшето образование (1),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. за насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 февруари 2011 г. относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020“) (6),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., по-конкретно частта, озаглавена „Нова европейска стратегия за заетост и растеж“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение“ - рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. (11),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно ново партньорство за модернизирането на университетите – диалог между университетите и бизнеса (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и мобилността на студентите (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня (15),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0057/2012),

А.

като има предвид, че икономическата криза и последиците от нея – налагането на мерки за бюджетна дисциплина, демографските промени, бързата технологична промяна и като резултат от тях нуждата от нови умения поставят сериозни предизвикателства и изискват дългосрочни реформи в системите за висше образование в Европа, които не следва да имат отрицателно въздействие върху качеството на образованието;

Б.

като има предвид, че в едно общество, основано на знанието, бъдещето се крепи на образованието, научните изследвания и иновациите;

В.

като има предвид, че отделните хора трябва да бъдат подкрепени в преосмислянето на тяхната кариера и че те трябва да разширяват, както и да осъвременяват уменията и познанията си все по-бързо, за да се справят с предизвикателствата на пазара на труда, като се има предвид, че са налице различия между програмите за професионално обучение, за които е възможна и желателна европейска хармонизация, и хуманитарните програми, при които следва да продължи да има значителна свобода и независимост в учебните и научноизследователските програми предвид както историческите и културните различия на държавите – членки на Европейския съюз, така и разнообразието сред висшите учебни заведения по отношение на преподаването и тяхната специфична мисия;

Г.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ приема, че до 2020 г. 40 % от хората на възраст 30-34 години в Европа следва да завършат висше образование или еквивалентно обучение, като оценката е, че 35 % от всички работни места в ЕС ще изискват такава квалификация; отбелязва обаче, че през 2010 г. само 26 % от работната сила в ЕС е достигнала такова ниво на квалификация;

Д.

като има предвид, че 21 % от младите хора в ЕС са безработни;

Е.

като има предвид, че през 2010 г. 16,5 % от младите хора в ЕС не са били учащи се или участници на пазара на труда;

Ж.

като има предвид, че в ЕС през 2010 г. безработицата сред завършилите висше образование беше 5,4 % в сравнение с 15 % след хората само със средно образование; като има предвид, от друга страна, че на мнозинството от завършилите висше образование отнема все повече време, за да намерят стабилна заетост;

З.

като има предвид, че над 60 % от завършилите университет са жени, но повечето висши университетски постове (например места за следдокторски изследвания и професорски постове) продължават да бъдат заемани от мъже;

И.

като има предвид, че само 13 % от институциите в сектора на висшето образование се оглавяват от жени, а само в 9 % от университетите директорите на персонала са жени, и като има предвид, че следователно жените имат значително по-малко влияние при взимането на решения в областта на научноизследователската дейност;

Й.

като има предвид, че 75 от първите 200 най-добри университета в света се намират в държавите – членки на ЕС;

К.

като има предвид, че 200 от общо 4 000 висши учебни заведения в Европа се нареждат сред най-добрите 500 в света;

Л.

като има предвид, че университетите са важен ресурс в Европа от почти едно хилядолетие, като има предвид, че тяхната роля за напредъка на обществото не следва да бъде свеждана до приноса им към икономиката, и като има предвид, че тяхното развитие не следва да зависи единствено от способността им да се адаптират към икономическите нужди на сегашния икономически модел;

М.

като има предвид, че равният достъп на всички млади хора до висше образование и обучение следва да бъде насърчаван;

Н.

като има предвид, че университетите насърчават независимостта и творчеството в личността и имат много важна роля за насърчаване на познанието, и като има предвид, че следователно държавите членки следва да направят всичко възможно, за да бъде висшето образование достъпно за най-широк кръг лица без каквато и да е дискриминация, особено социална, икономическа, културна, расова или политическа;

О.

като има предвид, че образованието, особено висшето образование и следдипломната квалификация, са решаващи за формирането на нагласите и ценностите, които са в основата на гражданското общество;

П.

като има предвид, че националните законодателствата на съответните държави членки считат висшето образование за основен инструмент за определяне на бъдещето на гражданите на ЕС;

Р.

като има предвид, че образованието е отговорност на държавите членки, и като има предвид, че е важно да се гарантира висшите учебни заведения да получават финансова подкрепа, на първо място и преди всичко с достатъчно обществени средства;

С.

като има предвид, че изграждането на европейско пространство за висше образование (ЕПВО) е важен въпрос, който може да допринесе за европейската интеграция при запазване на многообразието на образованието в различните държави – членки на ЕС, и на мисията на висшето образование в обществото;

Т.

като има предвид, че Европейският съюз трябва да играе важна роля за укрепването на това пространство, като се базира на усилията и сътрудничеството на държавите членки в тази област;

1.

Призовава висшите учебни заведения да интегрират обучението през целия живот в своите образователни програми с помощта на икономическа помощ и различни програми за обучение и да се адаптират към студенти, сред които има възрастни, хора в напреднала възраст, нетрадиционни обучаващи се и студенти редовно обучение, на които се налага да работят, докато учат, както и хора с увреждания, и поради това призовава висшите учебни заведения да въведат програми, насочени към премахване на съществуващите пречки и бариери;

2.

Призовава висшите учебни заведения да вземат предвид нуждите на специалистите, които като хора, обучаващи се през целия живот, трябва редовно да осъвременяват и разширяват своите умения, включително чрез организирането и усъвършенстването на опреснителни курсове, които да са достъпни за всички социални групи, чрез тясно сътрудничество с работодателите и разработване на курсове, които да отговарят на нуждите на пазара на труда и да улесняват завръщането към образованието на безработни служители;

3.

Призовава висшите учебни заведения да запазят своята независимост по отношение на учебните и научноизследователските си програми, като предлагат също така специалистите образователни програми с цел да отговорят на нуждите на професионалистите, които искат да обновят своите умения;

4.

Отново подчертава, че висшето образование има потенциала да насърчава социалното приобщаване и социалния напредък и да засилва социалната мобилност; като зачита принципа на субсидиарност, призовава държавите членки, регионалните и местните правителства и висшите учебни заведения да увеличат – наред с другото чрез разработване на подходящи системи за финансова подкрепа – усилията си за разширяване на равния достъп до образование за всички от ранно детство до висше образование, без разлика въз основа на пол, етническа принадлежност, език, вероизповедание, увреждания или социално положение и да се борят с всички форми на дискриминация, като признават културното многообразие и многоезичието, включително жестомимичните езици, като фундаментални ценности на ЕС, които трябва да се насърчават;

5.

Призовава държавите членки да обърнат повече внимание и да подкрепят висшите учебни заведения, които обслужват традиционните национални, етнически или езикови малцинства, като се обърне специално внимание на застрашените култури и езици;

6.

Приканва висшите учебни заведения да насърчават участието на студентите в спорта;

7.

Подчертава допълващата роля на държавните, частните и религиозните форми на висше образование в Европа;

8.

Подчертава важното значение на насърчаването на демократичните ценности, като набляга на необходимостта от придобиване на солидни познания в областта на европейската интеграция и като гарантира разбирането на бившите тоталитарни режими в Европа като част от нейната общата история;

9.

Подчертава също така необходимостта от продължаване на традиционното образование в академичен дух и от това, да не се допуска пълно подчиняване на образователната система на пазара на труда с оглед на необходимостта да се формират етични и морални ценности сред студентите успоредно с полагането на грижи за академичния напредък;

10.

Призовава държавите членки и висшите учебни заведения да изградят обща рамка – от правила, отговорности, политически и образователни цели, качество и приоритети на обучение и научни изследвания – в която да бъдат насърчавани най-добрите практики и да се отговори на предизвикателствата на информационното общество;

11.

Подчертава, че академичният състав и студентите, както и техните организации и сдружения трябва да участват в модернизацията на висшите учебни заведения; подчертава, че високите постижения както в изследователската дейност в широкия смисъл на думата, така и в преподаването и научните постижения следва да бъдат възнаграждавани, без при това да се наказват висшите учебни заведения, например хуманитарните факултети, които не попадат в обхвата на критериите за оценка и изпълнение, свързани единствено с уменията, необходими в пазарната икономика;

12.

Подчертава, че качеството и подходящата насоченост на висшето образование са ключово условие за извличането на максимална полза от интелектуалния капитал на Европа;

13.

Предлага въвеждането на ясни и единни критерии за създаване на общоевропейска класация на висшите учебни заведения, която ще позволи на бъдещите студенти да направят информиран избор на университет и ще предостави изчерпателна информация за съответните университети;

14.

Насърчава инициативата на Комисията да започне – в сътрудничество с всички институции, студенти и други заинтересовани лица – използването на многостранно средство за диференцирана класификация и класиране на висшите учебни заведения въз основа на такива характеристики като дълга традиция на предоставяне на висше образование в Европа, качество на преподаване, подпомагане на студентите (напр. стипендии, консултиране, настаняване и др.), физически и информационно-комуникационен достъп, регионална ангажираност и трансфер на знания; от друга страна, възразява срещу създаването на класификация на висшите учебни заведения въз основа на разнотипни показатели за резултатите, които не отчитат разнообразието от образователни модели и програми и езиковото многообразие на европейските университети;

15.

Същевременно подчертава, че това средство не следва да се изразява единствено в съставянето на традиционни таблици за класации и че специфичните характеристики на съответните учебни заведения следва да се вземат под внимание по подходящ начин в резултата от оценката;

16.

Предлага да се вземе предвид въвеждането на единен механизъм за мониторинг и оценка на съответствието на академичните стандарти във висшите учебни заведения, както публични, така и частни;

17.

Подчертава, че висшето образование е обществено благо, което насърчава културата, разнообразието, демократичните ценности и личното развитие и подготвя студентите да бъдат активни граждани, които ще подкрепят европейското сближаване;

18.

Отново настоява държавите членки да постигнат целта за инвестиране на 2 % от БВП в образованието;

19.

Посочва, че са от основно значение за модернизирането на системите за висше образование е публичното, но също така и частното финансиране; подчертава, че инвестициите във висшето образование в Европа са жизнено важни за преодоляване на настоящата икономическа криза; призовава държавите членки и висшите учебни заведения да разширяват стипендиалните програми и програмите за финансиране за тези учебни заведения и да разработват новаторски механизми за финансиране, които могат да допринесат за по-ефективното функциониране на висшите учебни заведения и да допълват публичното финансиране, без да се увеличава натискът върху домакинствата, и да направят висшето образование достъпно за всички; изразява съжалението си относно значителните бюджетни съкращения в сферата на образованието в много от държавите членки, както и относно непрекъснатото увеличаване на таксите за обучение, което води до значително повишаване на броя на студентите в уязвимо положение;

20.

Призовава за включване в бюджета на ЕС за периода 2014–2020 г. в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд на разходите за висше образование, свързани с инвестициите в университетската инфраструктура и в академичния състав;

21.

Призовава висшите учебни заведения да се приспособят към новите предизвикателства чрез създаване на нови учебни области, които да отразяват нуждите на пазара на труда, като се взема предвид развитието на науката и на технологиите и като се поддържа подходящ баланс между теоретичните знания и практическите умения;

22.

Призовава за насърчаване на най-добри практики, които помагат на висшите учебни заведения да засилят преподаването и изследванията във всички области чрез включване на студентите и да осигурят допълнителни ключови квалификации за пазара на труда, за да улеснят прехода на младите хора от висшето образование към пазара на труда;

23.

Призовава за отваряне на висшите учебни заведения както за продължаване на професионалната подготовка, така и за създаване на подходящи курсове на обучение за работещи без завършено средно образование, за да се обхване допълнителният потенциал за достигане на квотата на завършилите;

24.

Настоятелно призовава Комисията да представи предложение за качествена рамка за стажовете и подчертава успеха на назначенията по програмата „Еразмус“, които дават на студентите възможността да придобият трудов стаж в чужбина и настоява тези действия да продължат при новата програма и да бъдат засилени чрез подходящо финансиране;

25.

Призовава висшите учебни заведения и институциите, отговарящи за образователния сектор на регионално, национално и европейско равнище да наблюдават тенденциите в изискванията на пазара на труда с цел по-точно отразяване на бъдещите нужди по отношение на възможностите за обучение;

26.

Подчертава нуждата да се следи трудовата реализация на завършилите, за да се направи преценка, доколко добре реагира висшето образование на изискванията на пазара на труда; поради това приветства ангажимента на Комисията да подобрява наличието на такива данни, чиято основна цел е да предостави на студентите необходимата информация, която да ги ориентира при избора им на специалност, и същевременно да предостави на висшите учебни и научноизследователските заведения необходимата информация за определяне и съответно за развитие на учебни програми, обхващащи както общи познания, така и специфични професионални умения чрез ученето през целия живот, в непрестанен диалог не само с ангажираните в сферата на преподаването, но и с обществото като цяло и държавата;

27.

Настоятелно призовава държавите членки да събират и публикуват статистически данни по отношение на съответствието между различните степени на висшето образование и възможностите за трудова заетост;

28.

Призовава за развитие на международна банка данни, подобна на AlmaLaurea, която помага на завършилите да открият подходящи възможности за работа, обучение, образование и научноизследователска дейност, като премахва пречките от икономически характер с помощта на стипендии и студентски заеми, с цел да се гарантира истинска равнопоставеност между студентите, и като по този начин насърчава мобилността и съответствието между умения и работни места; отново заявява значението на правилната комуникация, за да се гарантира, че тази информация е лесно достъпна за студентите, наскоро завършилите, безработните, лицата, търсещи работа, и работодателите;

29.

Счита, че схемите за гаранции за младежта са ценен инструмент за улесняване на прехода от висшето образование към заемането на работни места, и призовава държавите членки да включат такива схеми в националните си стратегии за преход;

30.

Припомня важната роля, която могат да играят структурните фондове в това отношение; приветства ангажимента, поет в съобщението „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933), за пълно разгръщане на наличните ресурси и призовава висшите учебни заведения и местните органи да използват тази възможност, за да увеличат предоставянето на подкрепа за студентите, постъпващи на пазара на труда, и насочването им;

31.

Отбелязва, че в европейските образователни системи все още продължават да съществуват неравенства между половете, въпреки че почти всички държави вече са въвели политики за борба с тях, и че такива неравенства оказват въздействие както върху учебните резултати, така и избора на учебни курсове и професии, и влияят отрицателно върху икономическия растеж и социалната държава;

32.

Подчертава факта, че много от учащите се жени в професионалните учебни заведения и в средните училища продължават да избират кариери според традиционните роли на половете; поради това отбелязва необходимостта от по-добра професионална ориентация, за да се преодолеят все още съществуващите стереотипи;

33.

Посочва, че поради факта, че квалификациите им от висшето образование не са достатъчно привлекателни на пазара, жените по-често се оказват свръхквалифицирани и недостатъчно платени на работното си място и често остават безработни или на временна работа, което допълнително ги поставя в неизгодно положение на трудовия пазар в началото на кариерата им, подхранвайки цикъла на неравностойно заплащане;

34.

Припомня, че в държавите членки все още има много малко инициативи за повишаване на информираността относно равенството между половете и неговото насърчаване в областта на образованието; препоръчва провеждането на специално обучение на преподавателите относно равенството между мъжете и жените;

35.

Отбелязва, че споделянето на домакинските и семейните задължения между жените и мъжете е абсолютно необходимо условие за напредъка и постигането на равнопоставеност между жени и мъже; призовава университетите и висшите учебни заведения да признаят факта, че учащите се жени могат да имат специфични допълнителни отговорности извън учението, като например грижи за малки деца или възрастни роднини; подчертава необходимостта университетите да предоставят на родителите – по-специално на жените – достатъчно възможности за висококачествени и достъпни грижи за малки деца на приемливи цени, включително общински центрове, така че да улеснят равнопоставеното им участие в обучението и научноизследователската дейност; насърчава също така въвеждането на по-голямо разнообразие от форми на обучение, като например обучение на непълно време и дистанционно обучение, и във връзка с това напомня на държавите членки и на институциите на ЕС да увеличат равнището на финансова подкрепа за ученето през целия живот с цел да се даде възможност на жените да продължават своето обучение, да се върнат на работа и да балансират професионалните и личните си задължения;

36.

Насърчава висшите учебни заведения да се ангажират по-активно със своите региони и да осъществят динамични съвместни действия с регионалните правителства, местните съвети, публичните органи, неправителствени организации и малките и средни предприятия, за да засилят регионалното развитие; посочва, че чрез това следва да бъде засилено също така взаимодействието между висшите учебни заведения и работодателите;

37.

Призовава държавите членки и техните централни и регионални органи да включат и да подкрепят висшите учебни заведения в трансграничното сътрудничество;

38.

Насърчава държавите членки да засилят взаимодействието между страните на триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации) като ключов елемент за растеж и създаване на работни места;

39.

Посочва, че съставянето на учебните програми на висшите учебни заведения и програмите за научни изследвания следва да остане задача на университетите, като се отчитат потребностите на пазара на труда по отношение на пригодността за заетост;

40.

Приветства подкрепата, осигурявана от Комисията на „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“, в които висшите учебни заведения обменят информация с бизнеса при разработването на учебни програми с цел преодоляване на случаите на недостиг на умения; призовава бизнеса и предприемачите, включително малките и средните предприятия, активно да развиват партньорства с висшите учебни заведения, като осигуряват висококачествени стажове за студенти и преподаватели и извличат ползи от общите предаваеми умения на преподавателите; отново заявява обаче, че висшите учебни заведения създават културно съдържание, което се превръща не само в професионални умения, но и в познания от общ характер, изразяващи се в интелектуален опит за реалността и общите ценности, с които гражданите живеят;

41.

Призовава за ангажимент към по-гъвкави и иновативни подходи за обучение и методи за преподаване, концентрирани винаги върху потребностите на студентите;

42.

Отбелязва необходимостта от сътрудничество между трансграничните висши учебни заведения и предприятията по отношение на практическите програми и насочването на бъдещата кариера на студентите чрез идентифициране на конкретните възможности за развитие, очаквания и предизвикателства, с които ще се сблъскат на пазара на труда;

43.

Подчертава, че е полезно да се изграждат механизми и стратегии за управление, които улесняват трансфера на новаторски идеи и резултати от научни изследвания към обществото и бизнеса и позволяват на обществото и бизнеса да дават своя принос към висшето образование по отношение на съществуващите и очакваните потребности от умения и иновации, като се вземат предвид най-добрите практики от целия свят; посочва, че подобна връзка вероятно ще облагодетелства финансово само тези научноизследователски и висши учебни заведения, които са специализирани в иновации и технологии, за сметка на образованието, свързано само с хуманитарните дисциплини;

44.

Отново потвърждава ценността на демократичното управление като основен начин за гарантиране на академичната свобода и за насърчаване на активното участие на всички заинтересовани страни в живота на едно висше учебно заведение;

45.

Подчертава, че при сътрудничеството между съответните партньори и висшите учебни заведения трябва да се спазват прозрачността, равноправното разпределение на правата и задълженията, както и принципът на балансирано представителство, за да се гарантира, че висшите учебни заведения са в състояние да организират своята дейност и да се развиват по независим начин като публични места за култура и наука в съответствие с академичните принципи;

46.

Подчертава също така, че принципът на демокрация и самоуправление на висшите учебни заведения, на работещите в тях и на техните студенти трябва да се съблюдава и поддържа във всички проекти за сътрудничество;

47.

Поради това настоява от висшите учебни заведения и различните им органи да се изисква да разкриват споразуменията за сътрудничество с трети страни;

48.

Подчертава значението на сътрудничеството между висшите учебни заведения, НПО и европейския доброволчески сектор за насърчаването на активна гражданска позиция и активно участие на студентите чрез работа в сектора на НПО;

49.

Подчертава значението на спорта в образователния процес; призовава държавите членки да подпомагат и насърчават спортните дейности сред студентите и да увеличат подкрепата си за масови спортни програми;

50.

Отбелязва, че степента и интензивността на сътрудничеството между висшите учебни заведения и техните партньори в бизнеса и обществото са много различни в различните държави членки, институции и академични дисциплини;

51.

Подчертава, че са необходими непрекъснати инвестиции във връзката между образование, култура, научни изследвания и иновации; подчертава важността на по-нататъшната подкрепа и развитие на Европейския институт за иновации и технологии с неговите общности на знания и иновации;

52.

Подчертава значението на културата във висшето образование и призовава за включването на специални критерии за хуманитарните дисциплини както в областта на иновациите, така и в областта на научните изследвания;

53.

Подчертава необходимостта да се ангажират висшите учебни заведения и да се осигури подкрепа за студентските инициативи, както и да се подпомогне координацията на подобни дейности сред други висши учебни заведения, предприятия и местни органи от различни държави членки;

54.

Признава богатството, което представлява голямото разнообразие на висши учебни заведения в Европа; призовава държавите членки и тези учебни заведения да развиват ясни, интегрирани модели, които позволяват на обучаващите се да преминават от други видове образование към висше образование и да сменят различни образователни пътеки и типове учебно заведение;

55.

Подчертава обаче необходимостта да се запази разнообразието от образователни модели и програми, методи на преподаване и университетски системи в ЕС; счита, че следователно е необходимо да се разработи национална квалификационна рамка, като същевременно се насърчава взаимното признаване на образователните степени и квалификациите във всички държави членки;

56.

Настоятелно призовава всички държави членки на ЕС да въведат национални квалификационни рамки, свързани с квалификационната рамка на ЕПВО, както и да развиват и подпомагат финансово взаимното признаване;

57.

Посочва, че мобилността на студентите и преди всичко обучението в други университети по програмата „Еразмус“ допринасят за обмена на добри практики и по този начин за модернизацията на висшето образование; поради това отбелязва необходимостта, изпращащият университет да признава квалификациите, придобити по време на обучение в други университети;

58.

Подкрепя предложението на Комисията за подобряване на признаването на обучението, проведено в чужбина, чрез консолидиране на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ЕСTS); призовава за допълнителни усилия от страна на ЕС и държавите членки, за да се гарантира повишаване на ефективността на признаването и задълбочаване на хармонизацията и по отношение на академичните квалификации;

59.

Отново подчертава, че висшето образование е общо европейско обществено благо и че държавите членки, регионалните правителства, местните органи и ЕС споделят обща отговорност за развитието и укрепването на ЕПВО, европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и процеса от Болоня;

60.

Подчертава, че засилената координация между държавите членки в областта на висшето образование, включително и чрез силна финансова и политическа подкрепа за споразумения за общи основни учебни програми и добре формулирани резултати от обучението, е предпоставка за постигането на целите за пригодност за заетост и растеж в Европа; призовава държавите членки да задълбочат сътрудничеството между съответните си министерства, за да актуализират съществуващите учебни програми, така че те да отговарят на потребностите на пазара на труда;

61.

Подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕПВО и ЕНП като средство за подкрепа на университетските научноизследователски програми в областта както на науката, така и на хуманитарните дисциплини;

62.

Изисква да се увеличи привлекателността на ЕПВО и на ЕНП за студенти и изследователи от цял свят и да се укрепва сътрудничеството със страните извън ЕС по въпроси, свързани с образованието и мобилността на равнище служители и студенти, по-специално сътрудничеството със страните, които попадат в обхвата на европейската политика за съседство (ЕПС) или граничат непосредствено с ЕС, с цел превръщането на ЕПВО в макрорегионален и глобален център за обучение и знания, особено по отношение на програмите за обмен и професионално обучение;

63.

Изисква от Комисията да предложи създаването на евро-средиземноморски програми „Еразмус“ и „Леонардо да Винчи“, насочени към насърчаване на транснационалната мобилност на студенти от двете страни на Средиземно море;

64.

Призовава за откриване на програми за мобилност, обмен, научни изследвания и трудови стажове за студенти от страни, участващи в Източното партньорство;

65.

Припомня значението на мобилността както на студентите, така и на преподавателите, и във връзка с това приканва Комисията да отбележи напредък по отношение на визовия кодекс на ЕС;

66.

Припомня целта до 2020 г. 20 % от завършилите висше образование в Европа да бъдат мобилни и подчертава значението на езиковите умения като предпоставка за увеличена мобилност в рамките на ЕПВО и за пригодност за заетост;

67.

Подкрепя засилването на преподаването на езици и жестомимични езици, както и на преподаването и развитието на местни и регионални езици в рамките на ЕПВО като предпоставка за развитието на истинско европейско гражданство, основаващо се на културно многообразие и езиков плурализъм;

68.

Подчертава, че е необходимо системите за висше образование на всяка държава членка да предоставят висококачествено обучение, така че увеличаването на възможностите за мобилност на студентите да не се съпътства от задълбочаване на явлението „изтичане на мозъци“, което понастоящем се е превърнало в истински социален проблем в някои държави членки;

69.

Посочва, че продължаващите различия между системите за висше образование в Западна Европа и тези в Централна и Източна Европа трябва да бъдат изгладени чрез реални интеграционни мерки, целящи насърчаването и подкрепата на трансграничното сътрудничество между висшите учебни заведения; поради това призовава Комисията да разработи стратегия и да изготви професионален финансов план за действие за намаляване на тези значителни регионални различия;

70.

Призовава държавите членки, ЕС и европейските висши учебни заведения да направят оценка на възможността за насърчаване, в рамките на цикъла на обучение, на задължителен период на обучение в университет в държава членка, различна от тази на университета, в който е записан студентът;

71.

Отново потвърждава принципа, че схемите за заеми не могат да заместят системите за отпускане на безвъзмездни средства, въведени с цел подпомагане на достъпа до образование на всички студенти, независимо от техния социален произход;

72.

Призовава Комисията за допълнителни разяснения по предложението за създаване на финансов инструмент, който да подпомага студентите да си осигурят финансиране за магистърска степен извън родната им държава членка, независимо от техния социален произход и финансово положение; изисква равен и прозрачен достъп до този инструмент във всички държави членки;

73.

Подкрепя предложението на Комисията да се увеличи бюджетът на ЕС за образованието, обучението, научните изследвания и младежта в следващата многогодишна финансова рамка, с което да се допълнят действията, предприети от държавите членки, като се има предвид това, че инвестициите в образованието, обучението и научните изследвания са от ключово значение за изпълнението на целите на „Европа 2020“, както и за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европа;

74.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.