5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/109

A.

като има предвид, че на 18 април 2009 г. иранският революционен съд осъди на осем години лишаване от свобода за шпионаж Roxana Saberi, журналистка с двойно американско-иранско гражданство, която е работила за редица организации, сред които радио Ей Би Си, Би Би Си, Южноафриканската корпорация за радио и телевизионно разпространение и Националното обществено радио;

Б.

като има предвид, че Roxana Saberi не е имала достъп до адвокат в продължение на пет седмици и не й е бил осигурен справедлив и прозрачен процес;

В.

като има предвид, че адвокатът на Roxana Saberi обжалва присъдата на обвиняемата, като пледира за нейната невинност по всички обвинения;

Г.

като има предвид, че Roxana Saberi започна гладна стачка, беше приета в болницата към затвора Евин на 1 май 2009 г., според сведенията в състояние на изключителна слабост;

Д.

като има предвид, че журналистката Maryam Malek, член на кампанията за равенство „един милион подписа“, беше задържана на 25 април 2009 г., подобно на множество членове на кампанията преди нея, и като има предвид, че семейството й не е в състояние да плати гаранцията за освобождаването й, която възлиза на 200 милиона риала (над 10 000 EUR);

Е.

като има предвид, че на 1 май 2009 г., Международния ден на труда, органите за сигурност и полицейските сили насилствено потушиха мирни демонстрации на различни места в Иран, които бяха организирани от десет независими организации на труда, и като има предвид, че има данни за задържането на над 100 души;

Ж.

като има предвид, че на 1 май 2009 г. иранските власти екзекутираха Delara Darabi в централния затвор Ращ, въпреки двумесечното отлагане на екзекуцията, разпоредено от ръководителя на съдебната власт на 19 април 2009 г., и като има предвид, че тя не е първото лице, екзекутирано тази година след присъда за престъпление, което се предполага, че е извършила докато все още е била на възраст под 18 години;

З.

като има предвид, че общото състояние на правата на човека в Иран продължава да се влошава от 2005 г. насам във всички области и отношения, и по-конкретно във връзка с упражняването на гражданските права и политическите свободи, въпреки че Иран се е ангажирал да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи по силата на различни международни инструменти в тази сфера;

1.

Осъжда неоснователната присъда, произнесена от иранския революционен съд срещу Roxana Saberi на 18 април 2009 г.;

2.

Изразява дълбока загриженост относно влошаващото се здравословно състояние на Roxana Saberi;

3.

Настоятелно призовава Апелативния съд на заседанието си от 12 май 2009 г. да освободи незабавно и безусловно Roxana Saberi, на основание, че процесът е проведен при закрити врати без надлежно съдопроизводство в съответствие с международните норми, както и да отмени всички обвинения срещу нея;

4.

Изразява дълбок потрес от несправедливия процес и екзекуцията на Dilara Darabi, както и възмущение от продължаващите екзекуции на правонарушители под 18-годишна възраст в разрез с международното право и въпреки уверенията от страна на иранските власти, че Иран е преустановил тази нечовешка практика; призовава иранските власти да спазят поетите ангажименти за преустановяване на екзекуциите на ненавършили пълнолетие правонарушители;

5.

Осъжда системата за гаранции, прилагана от иранските власти в опит да потиснат всички публични изявления на критично настроени граждани или мирни реформаторски движения, и призовава за незабавното освобождаване на Maryam Malek;

6.

Припомня, че множество защитници на трудовите права, сред които са Mansour Osanloo, Ebrahim Maddadi, Farzad Kamangar и Ghaleb Hosseini, остават лишени от свобода единствено поради подкрепата им за справедливите трудови практики и подновява призива си за тяхното незабавно освобождаване;

7.

Настоятелно призовава иранските власти да съблюдават всички ратифицирани от Иран международни инструменти в областта на правата на човека, особено Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, които гарантират правото на справедлив процес;

8.

Призовава председателството на Съвета и дипломатическите представители на държавите-членки в Иран да предприемат спешни съгласувани действия по всички тези случаи;

9.

Отново отправя искане към Съвета и Комисията да продължават проучването на състоянието на правата на човека в Иран и да представят на Парламента изчерпателен доклад по въпроса през първата половина на 2009 г.;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвета по правата на човека към ООН, на ръководителя на съдебната власт на Иран, както и на правителството и на парламента на Ислямска република Иран.