5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/11

А.

като има предвид, че основното отрицателно последствие за ЕС от настоящата финансова и икономическа криза ще бъде рязкото нарастване на безработицата, което ще повлияе по-тежко на най-уязвимите социални групи; като има предвид, че повишените равнища на безработица се свързват с увеличаването на бедността, неравенствата по отношение на здравето, изключването, престъпността, несигурността и липсата на доверие;

Б.

като има предвид, че и независимо от настоящата криза ЕС вече срещаше трудности в резултат от ниския икономически растеж, взривоопасната демографска ситуация и трудността на съществуването във все по-глобализираната икономика;

В.

като има предвид, че през 2007 г. 15,2 % от гражданите на ЕС на възраст между 18 и 24 години са напуснали преждевременно училище;

Г.

като има предвид, че заетостта все още не гарантира излизане от бедността за много хора в ЕС, като през 2006 г. 8 % от заетите са били застрашени от бедност;

Д.

като има предвид, че през 2006 г. 16 % от европейските граждани са били застрашени от бедност; като има предвид, че децата, големите семейства, самотните родители, безработните, хората с увреждания, младите хора, възрастните, етническите малцинства и мигрантите са особено уязвими;

Е.

като има предвид, че жените все още са по-застрашени от бедност отколкото мъжете поради фактори като икономическата си зависимост, обусловените от пола разлики в заплащането и по-голямото присъствие на жени на нископлатени работни места; като има предвид, че тази ситуация увеличава риска от предаване на бедността на следващите поколения;

Ж.

като има предвид, че увеличенията на цените през последните години имаха значителен ефект върху бюджетите на домакинствата и диспропорционално засегнаха уязвимите социални групи;

З.

като има предвид, че различни изследвания (напр. изследването на фондация Russell Sage относно бъдещето на работата) показват, че един на всеки четирима от работещите в най-развитите икономики може скоро да бъде в положението на нископлатен и да се окаже по-застрашен от бедност; като има предвид, че нископлатените работни места изглежда са в голяма степен еднакви, тъй като често са под формата на нестандартни трудови отношения, като нискоквалифицираните работници, частично заетите, жените, имигрантите и младите работници са с повишен риск; като има предвид, че съществува тенденция заемането на нископлатени работни места да се предава от поколение на поколение и като има предвид, че нископлатените работни места ограничават достъпа до добро образование, добро здравеопазване и други основни жизнени условия;

И.

като има предвид, че член 2 от Договора за ЕО предвижда, че равенството между мъже и жени е сред основополагащите принципи на Европейския съюз;

Й.

като има предвид, че ЕС е изправен пред демографска промяна, чиито най-важни характеристики са увеличаване на продължителността на живота и намаляване на раждаемостта, въпреки че в някои държави се наблюдават признаци за обръщане на тенденцията на намаляване на раждаемостта;

К.

като има предвид, че се очаква демографските промени да доведат до удвояване коефициента на зависимост на възрастни хора до 2050 г. с последствия по-специално относно физическото и душевно здраве на населението;

Л.

като има предвид доклада на Комисията, озаглавен „Демографски доклад за 2008 г.: посрещане на социалните потребности в едно застаряващо общество“ (SEC(2008)2911), който признава централната роля, която неинституционалното предоставяне на социални грижи играе в обществото; призовава Комисията да разгледа силните социални аргументи в полза на включването на този фактор при определянето на бъдещата политика;

М.

като има предвид, че ефектът на финансовата криза върху реалната икономика не е напълно известен, но ще бъде невъзможно постигането на целта за създаване на 5 милиона работни места в ЕС в периода 2008‐2009 г.; като има предвид, че икономическата рецесия ще доведе до по-голяма безработица и със сигурност до повече бедност и ще създаде предизвикателства за европейския социален модел;

Н.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза предизвиква растяща безработица и несигурност, при която социалното сближаване в ЕС е под значително напрежение, като възникват социални разделения и напрежения в многобройни държави-членки;

О.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал с целта за устойчиво в социално и екологично отношение развитие и като има предвид, че възможностите за създаване на работни места, които могат да възникнат от този ангажимент, следва да се използват пълноценно;

П.

като има предвид, че социалният диалог може да бъде важен за справяне с кризата на доверие, която се засилва от икономическата криза, като много хора в нашето общество се страхуват от бъдещето; като има предвид, че трябва да се разглеждат като равностоен приоритет и онези, които са вече изключени и чието настоящо положение се влошава в настоящата криза;

Р.

като има предвид, че по-склонните към интервенция институционални уредби в ЕС, характеризиращи се с определена степен на преразпределяне на доходите и с общото понятие „европейски социален модел“, имат положителен ефект върху качеството на професионалния живот на милиони мъже и жени в по-необлагодетелствания сегмент на нашите пазари на труда;

С.

като има предвид, че зачитането на националните рамки от правни норми и от конвенции, характеризиращо се с равновесие между трудово законодателство и колективни договори, които регулират тези модели, е предварително изискване за съществуване на хармонизирани ценности в разнообразие от системи;

Т.

като има предвид, че в случая с нестандартните трудови отношения правилата и процедурите, дефинирани от партньорите при колективното договаряне, не са прилагат;

У.

като има предвид, че обновената социална програма следва да се основава на принципа, че ефективните и ефикасни социални политики допринасят за икономическия растеж и благополучие и като има предвид, че това също така може да помогне за възстановяване на намаляващата подкрепа на гражданите за ЕС;

Ф.

като има предвид, че заслужава съжаление фактът, че обновената социална програма не разглежда въпроса за правната сигурност за социалните услуги от общ интерес;

Х.

като има предвид, че са изказвани значителни опасения за ролята и видимостта на обновената социална програма, включително липсата на яснота относно целта й или относно последващите мерки, както и за намаляването на ролята на социалния отворен метод на координация (ОМК);

Ц.

като има предвид, че европейските социални модели са единство от ценности в многообразие от системи и обикновено попадат в рамките на компетентността на държавите-членки; като има предвид, че целите на социална Европа, предвидени в Договора за ЕО, в Хартата на основните права и в Договора от Лисабон, трябва да бъдат подчертавани като най-висша цел за ЕС, за могат да отговорят на очакванията на своите граждани и да разсеят страховете им; като има предвид, че ред пролетни заседания на Европейския съвет препотвърждават целта за изкореняване на бедността и социалното изключване и необходимостта да се укрепи социалното измерение в Лисабонската стратегия; като има предвид, че провалът и успехът на националните социални политики и политики по заетостта имат също така въздействие върху други държави-членки и следователно дебатът по реформата на европейския социален модел трябва да бъде поставен в центъра на това взаимодействие между ЕС и държавите-членки;

Ч.

като има предвид, че неуспехът на Лисабонската стратегия да намали бедността, която в момента наброява 78 000 000 живеещи в бедност лица в ЕС, и растящото неравенство трябва да бъдат основна грижа; като има предвид, че ЕС трябва да постигне напредък по отношение на разработването и прилагането на цели на ЕС и национални цели за намаляване на бедността и социалното изключване, както и напредък в ключови сфери, за които понастоящем съществуват показатели, за да могат да бъдат убедени хората, че ЕС е предназначен да служи първо на хората и после на бизнеса и банките;

Ш.

като има предвид, че в няколко дела пред Съда на Европейските общности, понятието „разпоредби, които са ключови за защита на политическия, социалния и икономическия ред“ се използва без да се изясни кой решава, в тази връзка, кои разпоредби са ключови за защита на общите разпоредби, свързани с обществения ред, в дадена държава-членка;

Щ.

като има предвид, че Съдът на ЕО реши, че държавите-членки не могат да дефинират едностранно понятието за обществена политика или да налагат едностранно всички задължителни разпоредби на своя закон за заетостта върху доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, и като има предвид, че не е ясно от чия компетентност е това, ако не на държавите-членки;

AA.

като има предвид, че няма ясно разграничение между, от една страна, наемането на подизпълнител само за труда и съмнителния трафик и, от друга страна, предоставянето на услуги на основата на законосъобразни договори с истински самоосигуряващи се лица; като има предвид, че следва да се разгледа разликата между измамните практики и истинските граждански и търговски бизнес отношения;

1.

Призовава Съвета и Комисията, предвид икономическата рецесия, да потвърдят значението на една силна социална Европа, включваща устойчиви, ефективни и ефикасни социални политики и политики по заетостта; призовава Комисията да разработи амбициозна програма за социална политика за периода 2010-2015 г.;

2.

Настоятелно призовава Комисията да предложи съгласуван план за политика за достойни условия на труд в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

3.

Подчертава значението на това, да се постави създаването и стимулирането на работни места на първо място в социалната програма в тези трудни времена; счита, че по-голямата гъвкавост на работното място сега е по-необходима от всякога;

4.

Приканва Комисията да комбинира обновената социална програма с други инициативи като Европейския пакт за равенство между половете, Европейския младежки пакт и Европейския алианс за семействата, така че необлагодетелстваните социални групи да имат по-добър достъп до социални придобивки;

5.

Изразява загриженост, че мерките, предложени в съобщението на Комисията относно обновената социална програма, са недостатъчно съгласувани, за да въздействат върху настоящото равнище на бедност и изключване в ЕС и да отговорят на настоящите предизвикателства към социалното сближаване;

6.

Изразява съжаление по-конкретно, че в съобщението на Комисията относно обновената социална програма липсват предложения относно следните въпроси, които са ключови за постигане на баланс между икономически свободи и социални права:

7.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на минимални стандарти в трудовите права; съзнава, че нито икономическите свободи, нито правилата на конкуренцията са по-висши от основните социални права;

8.

Отбелязва, че социалната политика следва да обхваща ключови действия, като постигане на по-добър баланс между по-силни социални права и свободи, борба с дискриминацията и насърчаване на равенството, модернизиране и реформиране на европейските социални модели при укрепване на техните ценности;

9.

Отбелязва, че разграничаването на това, какво представляват разпоредби на държавите-членки, които са ключови за защита на политическия, социалния и икономическия ред, е политически въпрос и следва да се определи чрез демократично легитимен процес; следователно призовава Комисията да даде начало на открит дебат, за да изясни в какво се изразяват тези общи разпоредби, свързани с обществения ред, и да направи законодателни предложения, където е необходимо;

10.

Счита, че този момент не е подходящ за намаляване на социалните разходи, а по-скоро за укрепване на структурните реформи; в допълнение счита, че ЕС следва да подкрепя инфраструктурите на социалните модели на държавите-членки, включително социалните услуги от общ интерес, като потвърди важността на техния всеобщ достъп, качество и устойчивост;

11.

Изразява съжаление поради факта, че въпреки че финансовата криза демонстрира значението на действията на държавата за поддържането на икономическата дейност и укрепването на социалното сближаване, Комисията не е създала гаранция за бъдещето и за изключително важната роля на обществените услуги в Европейския съюз чрез предложение за рамкова директива за услугите от общ интерес;

12.

Призовава Комисията да представи законодателно предложение, което цели да гарантира правната сигурност на социалните услуги от общ интерес;

13.

Подчертава необходимостта от намиране на начини за модернизиране и реформиране на националните осигурителни системи за премахване на бедността с дългосрочна перспектива, особено по отношение на адекватния минимален доход, пенсиите и здравеопазването; подчертава, че съществува потенциал за укрепване на финансовата устойчивост на минималните трудови възнаграждения и пенсионните системи, както и на качеството и ефикасността на здравеопазването чрез подобряване на тяхната организация и достъп и чрез увеличаване на партньорските отношения между обществения и частния сектор, като се спазват принципите на субсидиарност и се подкрепят по-активни усилия за установяване на системи за прогресивно данъчно облагане за да се намали неравенството;

14.

Отбелязва, че някои държави-членки са въвели понятието за минимален доход; счита, че други държави-членки могат да се възползват от техния опит; призовава държавите-членки да гарантират предпоставките за социално и икономическо участие на всички и по-специално като приемат разпоредби относно въпроси като минималната работна заплата, други правно- и общозадължителни актове или чрез колективни трудови договори в съответствие с националните традиции, с които да се даде възможност на работниците на пълно работно време да водят достоен живот със своя трудов доход;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че всички граждани имат достъп до основни банкови услуги;

16.

Поддържа становището, че спортът и културните дейности са основни инструменти на социалното приобщаване и спомагат за насърчаване на развитието на личността, допринасят за благото на обществото и отглеждат таланти;

17.

Приканва Комисията в най-скоро време да гарантира включването на екологичните и здравни теми във всички политики на Съюза, за да осигури висока степен на защита на здравето и на околната среда съгласно разпоредбите на Договора за ЕО;

18.

Споделя решимостта на Комисията да разшири обхвата на социалната програма за включване на нови области; изразява неодобрение, че околната среда твърде често се разглежда единствено от гледна точка на изменението на климата; приветства възобновените изявления на Комисията в подкрепа на устойчива икономика с ниски емисии на CO2, но изразява съжаление, че предложението на Комисията не съдържа никакви конкретни мерки за съобразяване със социалните и здравни последици от екологичната и климатичната кризи;

19.

Подчертава, че крайната бедност и възникващата в резултат от нея социална изолация не могат да бъдат схващани в икономически план единствено на основата на цифри, а трябва да бъдат разглеждани и във връзка с правата на човека и в тяхното гражданско измерение; признава, че принципът на свободното движение на капитали и на стоки сам по себе си не може да премахне бедността и по-конкретно на особено трайната бедност и че крайната бедност представлява лишаване от възможности и възпрепятства същинското участие в живота на общността, правейки засегнатите от нея безразлични към обкръжаващата ги среда;

20.

Приветства предложенията, включени в пакета на Комисията за баланса между професионален и личен живот, чието начало беше дадено в края на 2008 г.; насърчава Комисията да изготви препоръки до държавите-членки, които явно изостават с постигането на целите от заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г. относно предоставянето на грижи за децата за 2010 г.; приканва Комисията допълнително да насърчи възприемчивостта на работодателите по отношение на гъвкава организация на труда с оптимизация на използването и познаването на информационните и комуникационните технологии и на новите форми на организация на труда, като така насърчава гъвкавостта на работните графици и съвместимостта на работата с работното време на предприятията, администрацията и училищата;

21.

Приканва Комисията да направи предложение относно по-добро съчетаване на професионалния с личния и семейния живот чрез оптимизация на използването и познаването на информационните и комуникационните технологии и на новите форми на организация на труда, като взема предвид нуждите и благосъстоянието на децата, същевременно насърчавайки по-ефективна защита на заетостта, което да потвърждава правото на родителите и на лицата, полагащи грижи, да се ползват от гъвкава организация на труда, съответстваща на техните потребности и с особено внимание към достъпа за лицата с ниски доходи и лицата на несигурни или нискокачествени работни места;

22.

Изразява неодобрение от слабостта на политиките на ЕС и на държавите-членки пред лицето на растящата бедност, и особено на детската бедност;

23.

Насърчава държавите-членки да предвидят схеми за гарантиран минимален доход в името на социалното приобщаване, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност;

24.

Посочва, че новите демографски предизвикателства биха могли да бъдат решавани чрез мерки относно положението на жените, които живеят в бедност, с неравнопоставен и неадекватен достъп до прехрана, подслон, образование и заплащане и които срещат трудности при съвместяването на работата със семейния и личния живот;

25.

Призовава за по-ефективна превенция и борба с преждевременното напускане на училище под мотото, че „училището си струва“; призовава за ефективно организирани образователни системи и учебни програми, адаптирани към бъдещия пазар на труда, които отчитат потребностите на обществото и технологичните промени; призовава за по-нататъшно стимулиране и подпомагане на концепцията за „училища за втори шанс“ и неофициално и неформално обучение, за които е доказано, че водят до по-голямо участие на младежи и възрастни отколкото традиционните форми на училищна среда, като така се намали делът на отпадналите от училище в Европейския съюз; за тази цел призовава за дългоочакваното премахване на всички неравенства във възможностите в образователните системи в ЕС и по-конкретно премахването на образованието на ниско равнище и в условия на сегрегация, което има необратими отрицателни последици за маргинализираните групи, и особено за ромите;

26.

Настоява, че са необходими по-ефективни действия за обучение през целия живот и за практическо обучаване, с цел да бъдат по-добре подготвени гражданите, и особено по-ниско квалифицираните сред тях, да се включат (повторно) без спънки и без дискриминация в пазара на труда и да допринесат за обновяването на обществото; предлага да се наблегне на предприемаческите умения, основно на предприемачеството у жените и младите хора, компетентностите в областта на ИКТ и комуникацията, финансовата грамотност и езиковите умения;

27.

Подчертава необходимостта да се подобри образованието в ЕС чрез мобилизиране на процеса на създаване на съвместимост и сравнимост между образователните системи на държавите-членки, за да се улесни взаимното признаване на професионални квалификации и стандарти;

28.

Счита, че политиките на активно социално приобщаване трябва да въздействат решително в посока премахване на бедността и на социалното изключване, както по отношение на лицата в платена заетост („работещите бедни“), така и на тези, които не са в платена заетост;

29.

Подчертава, че е необходимо да се насърчава сътрудничеството между университетите и стопанския сектор, тъй като това е важно, за да се гарантира, че тези партньори си сътрудничат и се подкрепят взаимно в полза на своите собствени организации, на своя персонал и на своите студенти; счита, че следва да се изградят мостове между университетските учебни програми и сферата на стопанските дейности, като стопанските субекти следва да разполага с възможността да допълват учебните програми, да предлагат стажове, да организират дни на отворени врати за студенти и т.н.;

30.

Обръща внимание върху необходимостта от по-балансиран подход между гъвкавост, сигурност и нуждата да се осигури достойно заплащане с цел интегриране на пазара на труда на младите хора и тези в напреднала възраст, жените, трайно безработните и групите в неравностойно положение; предлага държавите-членки да вземат предвид резолюцията на Парламента от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност при изпълнението на националните си стратегии за гъвкава сигурност;

31.

Счита, че особено във време на кризи в сферите на финансите и икономиката, често водещи до съкращения и преструктуриране, участието на работниците в процеса на вземане на решения в дружествата, оказващи влияние върху техните работни места и прехрана, е от изключително важно значение; приветства неотдавнашното преразглеждане (15) на Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (16); отново отправя призив за по-нататъшно укрепване на дейността на европейските работнически съвети, както се посочва в резолюцията на Парламента от 4 септември 2001 г. относно прилагането на Директива 94/45/ЕО (17);

32.

Подчертава, че социалните политики и политиките по заетостта следва да стимулират разкриването на работни места и да бъдат бързо задействани в отговор на настоящата икономическа криза, да предоставят възможности за работа и за обучение, както и следва да смекчат загубата на доходи; счита, че тези политики следва активно да мотивират хората да търсят възможности за работа или да започнат своя собствена предприемаческа дейност; за тази цел счита, че държавите-членки следва да разгледат възможността за предоставяне на достъпни начини на финансиране, като например гаранции за заеми, намалени лихвени проценти или предоставяне на обезщетенията при безработица като еднократна сума, които освен смекчаването на загубата на доходи предоставят възможности за образование, които ще помогнат на безработните да намерят нови работни места; припомня всеобхватния подход на Комисията за активно приобщаване, който включва адекватна подкрепа за доходите, достъп до пазари на труда, които насърчават интеграцията, и висококачествени социални услуги;

33.

Приканва Комисията да предприеме инициативи, които ще доведат до ясно разграничаване между, от една страна, работодатели, действителни самоосигуряващи се лица и дребни предприемачи и, от друга, работници и служители;

34.

Подчертава жизненоважната необходимост да бъдат подкрепяни майките чрез семейни надбавки през ранната детска възраст и създаване на подходяща рамка за тяхното завръщане на пазара на труда, като се обръща особено внимание на самотните майки с оглед на уязвимостта на тази група;

35.

Посочва, че социалната икономика като друга форма на предприемачество играе съществена роля като допринася за устойчива европейска икономика, съчетавайки печалбата със солидарността; в допълнение посочва, че предприятията от социалната икономика изискват сигурна правна рамка; подчертава изключително важния принос на доброволната дейност в социалната сфера, особено в борбата срещу бедността и социалното изключване и в подкрепата за по-необлагодетелстваните групи в обществото;

36.

Подчертава, че не всички хора са в състояние да работят, нито в момента има работни места за всички; отново повтаря, че е важно да бъде изпълнена Препоръка 92/441/ЕИО, потвърдена на заседанието на Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г., относно предоставянето на „достатъчно ресурси и социална подкрепа за начин на живот, съвместим с човешкото достойнство“, чрез разширяването на наличието на схеми за минимален доход до всички държави-членки и увеличаване на равнищата за осигуряване на достъп и адекватност;

37.

Счита, че развитието на микрокредитирането може да играе важна роля при подпомагането на (трайно) безработните да преминат към самостоятелна заетост; посочва, че микрокредитирането вече е помогнало в редица подобни случаи чрез повторно интегриране в професионалния живот и че това е в съответствие с Лисабонската стратегия; призовава Комисията да подобри събирането на информация относно възможностите за микрокредитиране и наличието на такова кредитиране, както и достъпа до тази информация, и да насочи активно вниманието си към онези групи в обществото, които биха могли да извлекат най-голяма полза от предлагането на микрокредити и изпитват най-голяма необходимост от него;

38.

Призовава за насърчаване на по-силна връзка между прилагането на гъвкавата сигурност и разширяването на социалния диалог, като се зачитат националните обичаи и практики;

39.

Настоява за премахване на бюрократичните пречки за малките и средни предприятия; призовава за по-нататъшно прилагане на принципите, предложени в съобщението на Комисията относно „Small Business Act“ за Европа;

40.

Като признава изцяло компетентността на държавите-членки относно политиката на заплащането на труда, предлага социалните партньори на национално равнище да обсъдят нови методологии за политики на заплащане, които биха могли да обърнат настоящото намаляващо процентно съотношение между заплати и печалби и да включват по-голямо финансово участие на работниците и служителите в приходите на компаниите чрез използването на схеми, които смекчават въздействието на инфлацията; счита, че такива схеми биха могли да позволяват насочване на допълнителните заработени от работници и служители средства към специални капиталови фондове, създадени от компаниите; призовава за дебат относно начини да се насърчат компаниите да се ангажират с тези методологии и освен това призовава за дебат относно нормативните уредби, които регулират достъпа на работниците и служителите до тези фондове постепенно в течение на времето; посочва на социалните партньори колко е важно да се поднови ангажиментът за „заплащане за достоен живот“, което да гарантира минимални заплати значително над равнището на достатъчния доход, така че да се даде възможност на хората да намират изход от бедността и да извличат ползи от труда;

41.

Настоява, че напредъкът в областта на недискриминацията и равните възможности се опира както на здрава законодателна основа, така и на редица инструменти на политиките, и че недискриминацията и равните възможности трябва да бъдат интегрирани във всички аспекти на обновената социална програма;

42.

Отправя искане до Комисията да извърши проучвания относно средносрочното и дългосрочното въздействие на мобилността в областта на знанието, с цел резултатите да бъдат използвани като здрава основа за мерки за смекчаване на отрицателните последици;

43.

Привлича внимание върху отрицателното въздействие (евентуално изтичане на мозъци), което имиграцията може да има върху процеса на развитие на страните на произход, наред с другото за семейните структури, здравеопазването, образованието и научноизследователската дейност; от друга страна припомня последиците от икономическата криза, изразяващи се в дисбаланси на пазарите на труда в приемащите страни;

44.

Изтъква важното значение на етичното набиране на персонал от трети страни, особено на специалисти в сферата на здравеопазването, и призовава държавите-членки, които все още не са изготвили етични кодекси за международно набиране на персонал, да го направят;

45.

Подчертава, че дългосрочното въздействие на имиграцията върху демографските промени е несигурно, тъй като то зависи от променливостта на миграционните потоци, събирането на семействата и раждаемостта;

46.

Счита, че когато са законно наети, имигрантите могат да допринесат за устойчивото развитие на системите за социално осигуряване, а също така да гарантират своите собствени пенсионни и социални права;

47.

Подчертава, че една успешна имиграционна политика, основаваща се на принципа на зачитането на правата на човека, следва да насърчава съгласувана и ефикасна стратегия за интегриране на хората-мигранти на базата на равни възможности, които се основават на гарантирането на техните основни права и осигуряването на баланс между права и задължения;

48.

Приветства предложението на Комисията за налагане на санкции на работодатели, които наемат на работа незаконно пребиваващи граждани на трети страни; подчертава значението на борбата срещу експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, като същевременно се зачитат правата на лицата в уязвимо положение; в тази връзка призовава Комисията да насърчава възможностите за законосъобразно наемане на работа на законно пребиваващи граждани на трети страни;

49.

Приветства предложението за директива за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (COM(2008)0414); в същото време обръща внимание върху факта, че директивата, на свой ред, не трябва да води до по-голяма дискриминация на гражданите на ЕС въз основа на икономическото им положение;

50.

Счита, че засиленото прилагане и изпълнение на съществуващото трудово законодателство на национално и общностно равнище и съобразно конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) трябва да бъде приоритет за институциите на ЕС и държавите-членки;

51.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на антидискриминационното законодателство на територията на ЕС; призовава Комисията да стимулира обмена на най-добри практики между държавите-членки по отношение на по-нататъшното насърчаване на успешната интеграция на мигрантите; отбелязва, че най-уязвимите в обществото – а сред тях често са мигрантите – са засегнати непропорционално, по-специално в периоди на икономически затруднения,

52.

Счита, че в своите външни отношения ЕС би могъл да има по-активно изпреварваща роля в насърчаването на основни социални и екологични стандарти; изразява убеждение, че е необходимо да се положат допълнителни усилия по отношение на механизмите за предотвратяване, контрол и санкциониране на нарушения;

53.

Счита, че ЕС би могъл да направи още, за да повлияе върху международния дневен ред във връзка с програмата за осигуряване на достойни условия на труд и активно да насърчава спазване на конвенциите на МОТ, правата на човека и основните свободи, и че това би могло да допринесе за постигане на световен мир, а също така и за защита на интересите и ценностите на ЕС;

54.

Подчертава факта, че развитието на правната рамка на Общността, било то в рамките на първичното или вторичното законодателство, не трябва по никакъв начин да противоречи на международните задължения по конвенциите на МОТ;

55.

Отбелязва, че ЕС следва да се стреми към процес на глобализация, който е в по-голяма степен социално приобщаващ и икономически и екологично устойчив; отбелязва, че начинът, по който корпорациите извършват своята стопанска дейност, оказва не само голямо икономическо влияние, но също така и значително социално въздействие – на територията на ЕС и в трети страни, по-специално в развиващите се страни; поради тази причина настоятелно призовава Комисията активно да насърчава концепцията за корпоративна социална отговорност – чрез насърчаване на актове с незадължителна юридическа сила или, когато е уместно, чрез законодателни предложения;

56.

Предлага укрепване на потенциала на структурните фондове чрез опростяване, гъвкавост и подобряване на процедурите, както и на измерението на социалното приобщаване, с цел да се помогне на държавите-членки да оптимизират резултата от социалните политики и политиките по заетостта; призовава държавите-членки и регионите изцяло да включат партньорите съгласно член 16 от Общия регламент относно структурните фондове (18); горещо препоръчва Европейският социален фонд (ЕСФ) да бъде по-достъпен за партньорите с цел изграждането на капацитет;

57.

Подчертава, че обновената социална програма трябва да предостави ясен ангажимент, че структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС ще спомогнат за постигането на целите на социалната програма; следователно настоява държавите-членки да използват ЕСФ и всички останали структурни фондове с цел подобряването както на конкурентоспособността на хората на трудовия пазар, така и на социалната инфраструктура;

58.

Признава, че структурните фондове до голяма степен остават основен финансов инструмент за постигане на социалните цели и отправя искане до Комисията и държавите-членки да насърчават взаимодействието с другите програми и да подкрепят съгласуваността между многогодишните рамкови програми като Дафне, Progress, Програмата за обществено здраве и програмата „Европа за гражданите“;

59.

Призовава да се обърне специално внимание на регионите, които са най-засегнати от глобализацията, както и на регионите в новите държави-членки, които са в процес на социална конвергенция;

60.

Посочва, че програмата Progress би могла да допринесе за по-добрата оценка на модернизацията на европейските социални модели чрез оценката на пилотни проекти;

61.

Счита, че в резултат на свободата на движение на лица, в някои части на ЕС и по-специално в големите градове възникват нови проблеми във връзка с предоставянето на извънредна социална закрила на лица, които не са в състояние да се издържат сами, като това оказва допълнителен натиск върху обществените и частните (благотворителни) служби, които предоставят извънредна помощ, например за бездомните или за маргинализирани групи от населението в обществото;

62.

Подчертава, че гъвкавостта и приемането на промените от страна на гражданите могат да бъдат увеличени чрез повече взаимно доверие, което може да се повиши чрез един по-ефективен и прозрачен социален диалог, както и чрез гарантирането на по-ефективна демокрация на участието при изготвяне и прилагане на политиките;

63.

Счита, че е особено важно чрез социалния диалог да се насърчават политиките в областта на здравето и безопасността на работното място и като цяло, да се насърчава подобряването на качеството на живот на работното място; призовава Комисията да започне дебат относно начина да се включат в социалния диалог работниците без постоянна работа на пълно работно време (като временно назначени работници, работници на непълно работно време, работници на срочни договори);

64.

Предвид това, че резултатите от преговорите на европейските социални партньори не са добре известни или разгласявани, призовава за насърчаване на осведомеността относно резултатите от социалния диалог с цел подобряване на неговото въздействие и подпомагане на неговото развитие;

65.

Счита, че културата на сътрудничество, която замества културата на конфликтност на пазара на труда, следва да продължава да бъде насърчавана чрез засилване на социалния диалог;

66.

Счита, че организациите на гражданското общество и хората, които страдат от бедност и социално изключване, трябва да бъдат по-пряко и равнопоставено включени в дебатите върху икономическия и социалния модел;

67.

Отбелязва, че социалните партньори следва да положат усилие да работят с многогодишни планове с конкретни графици и срокове, които имат за цел дългосрочна устойчива стратегия;

68.

Призовава към широк дебат относно социалната програма за периода след 2010 г. между заинтересованите европейски участници, националните обществени органи, работодателите и работниците, както и гражданското общество;

69.

Отбелязва, че държавите-членки следва да подкрепят, във връзка с Лисабонската стратегия за периода след 2010 г., нови измерими, обвързващи и количествени социални цели и показатели, включително ангажименти да се работи за премахване на бедността и социалното изключване, както и за изготвянето на нов социален пакт за напредък, който би установил целите и структурите за един нов, социално устойчив и по-справедлив в глобално отношение ЕС, който следва да изгради и укрепи социалния ОМК като свой основен стълб;

70.

Отбелязва, че предприятията играят важна роля в ЕС не само в икономическо, но и в социално отношение; затова обръща внимание на насърчаването на корпоративната социална отговорност и необходимостта да се отбележи незабавен напредък по отношение на висококачествения труд, включително заплащането за достоен живот, с цел подкрепа на социалния модел и предотвратяване на социален дъмпинг;

71.

Насърчава ефективен диалог между Парламента и организации на гражданското общество, счита, че такъв диалог е необходим и в държавите-членки на централно, регионално и местно ниво;

72.

Отбелязва, че Европейската година на доброволческата дейност би била идеалната възможност за ЕС да установи връзка с организации на гражданското общество; призовава Комисията да подготви почвата за обявяване на 2011 г. като Европейска година на доброволческата дейност, като за тази цел представи съответно законодателно предложение във възможно най-кратък срок;

73.

Счита, че организациите на гражданското общество следва да участват от самото начало на процесите на вземане на решения и че информацията следва да бъде обществено достъпна, обратната връзка ‐ реципрочна, а потенциалът за промени следва да бъде изяснен на участниците;

74.

Подчертава значението и стойността на процеса на консултация като ефективно средство за оправомощаване на гражданите, като им се дава възможност пряко да допринасят към политическия процес на равнище ЕС; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за повишаване на осведомеността относно бъдещите консултации на ЕС чрез медиите и други подходящи форуми на национално, регионално и местно равнище;

75.

Посочва, че е спешно необходимо европейските институции, социалните партньори а национално равнище и организациите на гражданското общество да приемат „социален пакт“, обхващащ социални действия с реалистични, обвързващи цели и показатели;

76.

Отбелязва, че гражданското участие започва още по време на детството и призовава за насърчаване и подкрепа на структурите и инициативите за участие на децата и младежите на местно, регионално и национално равнище;

77.

Подчертава необходимостта от постигане на напредък и финализиране на регламента относно координация на системите за социално осигуряване, на директивата относно възможността за прехвърляне на пенсионни права и на предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране без оглед на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

78.

Призовава за подобряване на законодателния процес на равнище ЕС чрез изясняване на това, защо са необходими действия на равнище ЕС, гарантиране качеството на съдържанието и предоставяне на силни и независими оценки на въздействието, включващи социалните, екологичните и икономическите последици; в частност призовава за ефективното прилагане на междуинституционалното споразумение от 2003 г. за по-добро законотворчество (19);

79.

Подчертава, че ефективното сътрудничество между държавите-членки и ефективният мониторинг на транспонирането на законодателството на ЕС следва да бъдат приоритет;

80.

Счита, че по -добър законодателен процес на равнище ЕС следва активно да търси участието на гражданското общество и да бъде насочено към решаване на проблемите на гражданите, като по този начин ги сближава с ЕС;

81.

Счита, че следва да има по-добра връзка на равнище ЕС между икономическите и социалните политики и политиките в областта на околната среда, като отново се потвърдят първоначалните цели на Лисабонската стратегия и необходимостта да се гарантира, че икономическата политика и политиката в областта на заетостта активно допринасят за премахването на бедността и социалното изключване;

82.

Подчертава необходимостта от приемането на юридически обвързваща харта на основните социални права;

83.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда, че при формулиране и прилагане на политиките на ЕС следва да се вземат предвид особено уместните аспекти на социалната политика;

84.

Счита, че Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. следва да включва засилен ОМК и приканва Комисията да продължи да насърчава държавите-членки да определят национални количествени цели, а именно относно намаляването на бедността и разширяване на социалното приобщаване, по-конкретно подкрепени от нови измерими и количествени показатели;

85.

Призовава Съвета и Комисията да разкрият възможности за реално включване на Парламента в Лисабонската стратегия за периода след 2010 г.;

86.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.