5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/23

A.

като има предвид, че активното приобщаване не трябва да замести социалното приобщаване, тъй като уязвимите групи, които не са в състояние да участват на пазара на труда, имат право на достоен живот и пълноценно участие в обществения живот, от което следва, че трябва да се осигурят минимален доход и достъпни и достижими висококачествени социални услуги, независимо от способността на лицето за вземане на участие на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че активното приобщаване не е свързано единствено с уменията на отделния индивид, а също така с начина, по който е организирано обществото; следователно като има предвид, че следва да се намери решение на структурните причини за изключването, в това число дискриминацията и неадекватното предоставяне на услуги;

В.

като има предвид, че явното изключване от пазара на труда може да е по-скоро резултат от липса на достатъчни възможности за осигуряване на подобаваща заетост, отколкото от липсата на усилия от страна на отделния индивид;

Г.

като има предвид, че приобщаването към пазара на труда не трябва да бъде предпоставка за придобиване на право на минимален доход и достъп до висококачествени социални услуги; като има предвид, че минималният доход и достъпът до висококачествени социални услуги са необходими предпоставки за приобщаването към пазара на труда;

Д.

като има предвид, че най-отдалечените от пазара на труда лица са често лица с многобройни и сложни потребности, затруднения или са в неравностойно положение спрямо другите поради например дългосрочна зависимост от ниски или недостатъчни доходи, дълготрайна безработица, ниско образователно равнище и неграмотност, израстване в уязвимо семейство, увреждания, лошо здравословно състояние, живот в зона с многобройни неблагоприятни условия, незадоволителни жилищни условия и бездомие, расизъм и дискриминация и следователно стратегиите за приобщаване трябва да отразяват многообразието на тези лица, подложени на изключване;

Е.

като има предвид, че социалното изключване и изключването от пазара на труда оказват сериозно влияние върху психичното здраве на засегнатите лица, както и че съществува по-голяма опасност дълготрайно безработните лица да страдат от депресия и други нарушения на психичното здраве;

Ж.

като има предвид, че лицата, отдалечени от пазара на труда, имат голяма нужда от професионално обучение, тъй като училищното им образование е недостатъчно, или защото не са в състояние да използват ефективно образованието си поради това, че са прекарали дълго време отдалечени от пазара на труда;

З.

като има предвид, че най-уязвимите са често засегнати от условността на политиките в полза на трудовата заетост и че тези въздействия трябва да се следят, както и че трябва да се избягва отрицателното въздействие върху уязвимите групи;

И.

като има предвид, че мерките за активно приобщаване трябва да действат също така в синхрон с разработването на цели на ЕС и национални цели за борба срещу бедността и социалното изключване;

Й.

като има предвид, че повечето глави на домакинства са жени , повечето самотни родители са жени и повечето лица, полагащи грижи, са жени; като има предвид, че политиките за активно приобщаване са всеобхватен набор от мерки, позволяващ на най-отдалечените от пазара на труда жени на практика да извлекат ползи от стратегиите за приобщаване; като има предвид, че ситуацията на пазара на труда за жените е пряко свързана с възрастово определената бедност, която засяга основно жените;

K.

като има предвид, че във време на икономически спад и на нарастваща безработица има опасност голям брой нови съкращения да увеличи броя на лицата, които вече страдат от бедност и от изключване от пазара на труда, особено за най-уязвимите социални групи като жени, възрастни хора, хора с увреждания; като има предвид, че е от съществено значение социалното приобщаване и свързаната с него политика за пазара на труда да продължат да бъдат провеждани посредством интегриран и последователен подход в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване; като има предвид, че част от публичните фондове следва да бъдат използвани за поддържане и подобряване на инвестициите в областта на социалната сфера, сферата на здравеопазването и на образованието, както и на други социални услуги и услуги от общ интерес;

Л.

като има предвид, че виждането, че най-добрият начин за превъзмогване на изключването е трудовата заетост, може да даде е действително вярно, само ако този труд се полага в дългосрочен план, ако е висококачествен и за него се получава адекватно възнаграждение; като има предвид, че принципът за еднакво възнаграждение за еднакъв труд се прилага също така в недостатъчна степен;

M.

като има предвид, че лицата, които се грижат за член на семейството, предоставят основни услуги като грижи, образование и подкрепа извън системата на заетостта, без доходи или социални права и са лишени от правото да се върнат към пазара на труда и да им бъдат признати уменията, придобити или развити по време на периодите на полагане на грижи в семейството;

1.

Приветства факта, че за своята Препоръка 2008/867/ЕО Комисията се основава на Препоръка 92/441/ЕИО, която признава правото на отделните лица на достатъчно средства и социално подпомагане, за да живеят достойно, и определя общи принципи за прилагане на това право; подкрепя общите принципи и практически насоки, включени в Препоръка 2008/867/ЕО, относно стратегията за активно приобщаване, основано на три стълба, в частност подходящо подпомагане на доходите, пазари на труда, способстващи приобщаването, и достъп до качествени услуги; изтъква в частност, че всяка стратегия за активно приобщаване трябва да се основава на следните принципи: правата на отделните лица, зачитането на човешкото достойнство и принципите на недискриминиране, равни възможности и равенство между половете, насърчаване на приобщаването към пазара на труда при пълно участие от страна на обществото и на прилагането на принципите за качество, адекватност и достъпност за всеки един от трите стълба;

2.

Изразява съгласие със Съвета, че прилагането на Препоръка 92/441/ЕИО трябва да се подобри по отношение на минималния доход и социалните трансфери; социалното подпомагане следва да осигурява подобаващ минимален доход за достоен живот, най-малкото на равнище над равнището „застрашени от бедност“ и в достатъчен размер, за да извади лицата от бедността, а използването на подпомагането следва да бъде подобрено;

3.

Приветства решението на Съда на Европейските общности от 17 юли 2008 г. по дело C-303/06 относно лицата, полагащи грижи, които поради тази си дейност страдат от дискриминация по асоциация; призовава Комисията и държавите-членки да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че лицата, полагащи грижи, са защитени от такъв вид дискриминация при достъпа до пазара на труда и насърчава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че решенията на Съда се спазват;

4.

Призовава държавите-членки да прилагат подходящо подпомагане на доходите с оглед провеждане на борба срещу бедността и социалното изключване; изтъква необходимостта от подходящо равнище на подпомагане на доходите, въз основа на Препоръка 92/441/ЕИО и Препоръка 2008/867/ЕО, което да бъде прозрачно, достъпно за всички и устойчиво във времето;

5.

Счита, че е жизнено важно Европейската комисия и държавите-членки ефективно да прилагат Директива 2000/78/ЕО, която ефективно установява правна рамка за равно третиране в областта на заетостта за борба с дискриминацията в заетостта и професиите, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

6.

Подчертава искането си към Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за схеми за минимални доходи и схеми с плащане на вноски за заместване на доходите, предоставящи подпомагане на доходите в размер най-малко 60 % от съответния национален среден доход, както и за график за постигане на целта във всички държави-членки;

7.

Признава, че взаимодействието между социалното подпомагане и дейността по отношение на пазара на труда е сложно, особено когато наличните работни места са временни, сезонни, несигурни или на непълен работен ден и когато условията за даване на права и системите за социална защита и пределните данъчни ставки не стимулират започването на платена трудова дейност, а системата за социално подпомагане не проявява достатъчна гъвкавост в отговор на това; следователно приканва настоятелно за разработването на системи, които ефективно да подпомагат лицата по време на преходния период, а не да ги санкционират или обезкуражават или да премахват помощите твърде бързо, веднага след като лицата започнат работа;

8.

Изтъква значението на установяването на социални плащания за работоспособни уязвими лица; изтъква обаче, че тези плащания са от компетентността на държавите-членки по силата на принципа на субсидиарност;

9.

Посочва, че лицата, които получават подходящо подпомагане на доходите и членовете на техните семейства ще имат възможност да избегнат риска от бедност и да се превърнат в активни граждани, които допринасят за социалния и икономически живот, както и за солидарността между поколенията;

10.

Предлага държавите-членки да подходят активно към разработването на политика за минимално заплащане в отговор на нарастващия брой на „работещи бедни лица“ и да превърнат работата в реална перспектива за лицата, отдалечени от пазара на труда;

11.

Счита, че активното приобщаване изисква намаляване на различията между регионите и областите в Общността чрез ускоряване на процеса на рехабилитация на регионите, засегнати от икономическата криза и чрез развитие на селските райони;

12.

Призовава държавите-членки да предприемат действия за борба срещу незаконното или прикрито наемане на работа, което изключва засегнатите лица от определени социални институции и услуги;

13.

Според неговите искания тези политики за активно приобщаване следва:

14.

Приканва Комисията да разгледа въпроса за отчетността на цялостните разходи в областта на активното социално приобщаване, тъй като опитът показва, че ранните инвестиции и превантивното действие могат да намалят цялостните разходи за обществото в дългосрочен план; приветства факта, че Препоръка 2008/867/ЕО предлага съответното увеличаване на инвестициите за социалното приобщаване;

15.

Счита, че държавите-членки следва да предоставят допълнителни целеви обезщетения на групите в неравностойно положение (като например хората с увреждания или хронични заболявания, самотните родители или многодетните семейства), които да покриват допълнителни разходи във връзка, наред с другото, с разходите за лични асистенти, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, като, наред с другото, бъдат установени поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в по-неизгодно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

16.

Изразява съгласие с това, че с оглед на често сложните потребности на лицата, съществува необходимост да се разработят и прилагат мерки за активно приобщаване, които да са индивидуално приспособими, като съчетават осигуряването на минимален доход, приобщаването към пазара на труда и социалните услуги, че трябва да се съсредоточи вниманието върху ранното установяване и предприемането на превантивни мерки и че трябва да се даде приоритет на разглеждането на случаите с най-уязвимите лица;

17.

Счита, че при разработването и прилагането на такива мерки трябва да се отчитат възгледите на лицата, за които тези мерки са предназначени; призовава държавите-членки да подкрепят увеличаването на правомощията на социалните неправителствени организации за улесняване на участието им при разработването и изпълнението на политиките на приобщаване;

18.

Призовава държавите-членки да разработят по-конструктивен подход към политиката по отношение на наркотиците, като се даде приоритет по-скоро на превенцията, образованието и лечението на зависимостта, отколкото на наказателните мерки;

19.

Призовава за премахване на заклеймяването на хората с психически увреждания и с проблеми при ученето, за насърчаване на психичното здраве и благосъстояние, за превенция на психическите разстройства, както и за разпределяне на повече средства за лечение и грижи;

20.

Счита, че поради това че проблемите, свързани с изключването, в редица случаи са налице от ранна детска възраст, превантивните действия са от съществено значение за да се определят още в ранна възраст тези деца и младежи, които в най-голяма степен са изложени на риск, доста преди те да прекъснат своето образование или обучение; отбелязва, че има вероятност младежите, изключени от училищата, да се замесят в противообществени и криминални прояви, като по този начин още повече се затруднява стъпването им на пазара на труда на по-късен етап; счита, че от решаващо значение за постигане на успех при прилагането на политиките за приобщаване е провеждането на широк диалог с всички заинтересовани лица, както и подпомагането на превантивните мерки и социалните услуги с цел подобряване на възможностите на уязвимите деца и младежи; подчертава също така значението на проблемите, свързани с изключването, които засягат възрастни, които загубват работата си и не могат да се включат отново в пазара на труда;

21.

Счита, че на потребностите на младите хора, които търсят за пръв път работа, следва да бъде отделено специално внимание и че политиките и мерките, които могат да благоприятстват преминаването от образованието към пазара на труда, следва да бъдат определяни на национално равнище; счита освен това, че структурираният диалог с младежките организации следва непрекъснато да се обвързва с работата на институциите на ЕС и на държавите-членки;

22.

Призовава държавите-членки за допълнителни усилия за решаване на проблемите, пред които са изправени лицата, полагащи грижи, най-вече свързаните с правото свободно да избират дали искат да полагат грижи и в каква степен, възможността да съчетават труда като полагащо грижи лице с платен труд и заетост, както и с достъп до социално-осигурителни режими и пенсии, така че да се избегне обедняването в резултат на дейността като полагащо грижи лице;

23.

Приветства признаването на нуждата от всеобщ достъп до достижими и висококачествени социални услуги като основно право и съществен елемент на европейския социален модел, както и от подпомагане на лицата да запазят своите работни места и на принципите, заложени в Препоръка 2008/867/ЕО; счита, че подобни социални услуги включват осигуряването на стабилно , достъпно жилищно настаняване, достъпен обществен транспорт, основно равнище на професионално обучение, здравни грижи, както и достъп до електроенергия и други мрежови услуги на достъпна цена; отбелязва, че трябва да бъде постигнат напредък в гарантирането на всеобщо задължение за предоставяне на услуги по отношение на услугите от общ интерес; счита, че за гарантиране на тези задължения е необходимо да се разработи план за действие за въвеждане на рамкова директива на ЕС за услугите от общ интерес; отбелязва недостатъчния напредък по отношение на постигането на целите от Барселона, във връзка с осигуряването на достъпни висококачествени грижи за децата, като това следва да се засили, за да обхване всички деца в системата на началното образование; отбелязва също така, че не се отговаря в достатъчна степен на нуждите от грижи при другите зависими лица и те следва да подлежат на сходен процес;

24.

Счита, че борбата с дискриминацията, с която хората се сблъскват при достъпа до стоки, услуги и съоръжения, играе основна роля за постигане на приобщаване и затова приветства предложението за всеобхватна директива за борба с дискриминацията извън областта на заетостта на основата на възраст, увреждане, сексуална ориентация и религия или убеждения;

25.

Поощрява държавите-членки да обмислят въвеждането на социални тарифи за уязвимите групи от населението, например в областта на енергопотреблението и обществения транспорт, както и на улеснения за получаване на микрокредити, с цел насърчаване на активното приобщаване, както и на безплатното здравно обслужване и образование на лицата с материални затруднения;

26.

Призовава държавите-членки да издигнат ролята на кредитните съюзи, за да предлагат на физическите лица сигурна и регулирана среда за спестявания и заеми и да се противодейства на задълбочаващата се и проблематична лична задлъжнялост; призовава държавите-членки да следят за това, отделните лица да имат право да откриват банкови сметки според своите възможности, тъй като откриването на сметка представлява съществено средство за участие едновременно в икономическите дейности и в социалния живот;

27.

Призовава държавите-членки да осигурят на лицата с увреждания необходимата допълнителна помощ както за стъпване на пазара на труда, така и по време на тяхната трудова дейност, призовава тези държави-членки, които все още не са подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и неговия незадължителен Протокол, да го направят; отбелязва, че държавите-членки следва да установят на тяхна територия подходящи процедури и структури за ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

28.

Счита, че младите хора се сблъскват със специфични препятствия пред активното приобщаване, включително неоправдана дискриминация, свързана с възрастта и трудности по отношение на достъпа до програми за професионално обучение на достъпни цени;

29.

Приветства деинституционализацията на лицата с увреждания, като същевременно отбелязва, че този процес изисква адекватно ниво на предлаганите по места услуги, които насърчават независимия живот, правото на индивидуално подпомагане, правото на икономическа независимост и пълноценно участие в обществото в рамките на държавите-членки;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да осигуряват адекватни ресурси за улесняване на достъпа до програми за обучение през целия живот като средство за ограничаване на изключването на възрастните хора от заетостта и да подпомагат тяхното постоянно участие в социалния, културния и гражданския живот;

31.

Счита, че са необходими по-решителни действия за справяне с домашното насилие и малтретирането на деца и възрастни хора;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че съществуващото общностно законодателство относно равенството между половете, равенството като цяло и недискриминирането се изпълнява неограничено, правилно и ефективно; призовава за разширяването и прилагането му за премахване на структурните бариери пред заетостта, професионалното образование и обучението;

33.

Счита, че висококачественото образование е жизнено важно условие за успешна заетост и успешно приобщаване в бъдеще; призовава държавите-членки да разширят законодателството в областта на общественото образование с оглед на премахването на каквито и да било пречки за достъпа до образование, като гарантира интегрирано образование и достъп за всички; счита, че тези, които са били изключени от пазара на труда за дълъг период, трябва да имат по-широки права на финансиране за учене през целия живот, особено що се отнася до „основни умения“;

34.

Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат изцяло принципа на равно третиране на жените и мъжете в рамките на стратегията за активно приобщаване;

35.

Счита, че предлаганите обучения следва да отчитат потребностите на отделните засегнати лица и да бъдат подходящи за тях; призовава по скоро за целенасочени, отколкото за стандартни мерки за обучение и приобщаване, тъй като последните често не вземат под внимание потребностите на лицата с увреждания, лицата, отговарящи за полагането на грижи и тези със здравословни проблеми; изтъква най-добрите практики на Европейския социален фонд (ЕСФ) и на инициативата EQUAL във връзка с целенасочените, основани на потребностите подходи за обучение, за най-отдалечените от пазара на труда лица, които признават уменията, за които не съществува официален документ за правоспособност и уменията, придобити чрез неформално обучение;

36.

Препоръчва да се подобри качеството на образованието и засили взаимодействието между образователните системи, пазара на труда и критериите за обществено участие, както и да се намали неравенството по отношение на достъпа до всички форми на образование и по отношение на качеството на предлаганото образование;

37.

Счита, че обучението следва също така да гарантира на лицата осведоменост по отношение на техните права и задължения на работното място, в това число и солидна подготовка по отношение на здравните въпроси и безопасността и на техните права да членуват в синдикални организации, както и правата им на информация и консултация и на обучение през целия живот;

38.

Отбелязва, че съществува опасност по-креативните подходи за подготовка на евентуалния достъп до пазара на труда на най-отдалечените от него лица да бъдат лишени от финансови средства за сметка на някой по-повърхностен подход, основаващ се на количествено лесно измерими резултати; следователно призовава Комисията да подобри финансирането по Структурните фондове, и по-специално по ЕСФ, на подходи, изхождащи от общото към конкретното, и на разработването на показатели, измерващи постигнатия напредък в социалното и активно приобщаване, така че да се насочат средствата към целевите инициативи за нововъведения за хората от най-ниските слоеве от обществото, за да се насърчава активното приобщаване, като част от целите за социално приобщаване, определени като част от лисабонските структурни фондове, предложеното финансиране на нововъведенията в социалната сфера и други потоци на финансиране;

39.

Отбелязва, че в резултат на демографските промени се очаква до 2030 г. съотношението трудово активни - неактивни хора да бъде 2 към 1; призовава Комисията и държавите-членки да разработят политически мерки за активно приобщаване, за да гарантират, че лица, които се грижат за други и много от които ще бъдат принудени да напуснат пазара на труда поради тези свои задължения, няма да бъдат ощетени на по-късен етап;

40.

Изтъква необходимостта от създаване на приобщаващ пазар на труда като ядро на всяка една стратегия за активно приобщаване, пазар на труда с достойни условия на труд и разнообразие на предлаганите работни места за всички работници, като се отчитат потребностите на различните работни места, индивидуалните изисквания на работниците и служителите, начините и условията на труд и схемите на работното време, различните равнища на умения както и различните потребности по отношение на съчетаването на семейния, личния и професионалния живот; отбелязва, че висококачествената заетост е от решаващо значение за насърчаване на запазването на работното място;

41.

Призовава държавите-членки да насърчават развитието на конкурентоспособен пазар на труда като подкрепят изграждането на системи за обществена и частна социална защита на разумни цени, така че по този начин засегнатите лица, включително членовете на етнически малцинства, да имат възможност за ограничаване на риска от изключване от пазара на труда;

42.

Призовава държавите-членки да използват средства и инструменти, така че да мотивират всички участници да създават приобщаващи пазари на труда и да подобрят участието в пазара на труда на най-отдалечените от него лица; изтъква инструменти от типа на локализирания социален диалог, финансовите стимули, данъчните облекчения и развитието на социалната икономика; приветства препоръката на Комисията за предоставяне на помощ за социалната икономика като жизнено важен източник на възможности за навлизане в професионалния живот за хората в неравностойно положение;

43.

Изтъква, че ролята на местните и регионалните власти по отношение на насърчаването на активното приобщаване е тройна: в качеството им на работодатели, на поддръжници на икономическото развитие и заетостта и на доставчици на обществени услуги, включително на услуги за най-уязвимите групи; призовава държавите-членки да установят на регионално и местно равнище мрежи за консултиране и насочване на хората относно възможности за получаване на помощ във връзка с достъпа до пазара на труда, както и във връзка със специфични социални услуги (т.е. схеми за социална помощ, услуги, свързани със здравето, психичното здраве и социалните грижи, както и професионално обучение), в зависимост от конкретния случай;

44.

Изразява убедеността си, че следва да бъде направено повече за премахване на пречките за приобщаване, пред които са изправени лицата, търсещи убежище; призовава всички държави-членки да положат усилия за прекратяване на зависимостта на търсещите убежище от социални помощи, като им се позволи да работят и се предвиди създаването на повече законни форми на имиграция;

45.

Настоятелно призовава всички държави-членки да осигурят политика на предоставяне на убежище, основана на спазване на човешките права в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците и други правни инструменти от законодателството за правата на човека;

46.

Признава, че трафикът на хора предизвиква огромни страдания и социално изключване и призовава държавите-членки да полагат повече усилия за прилагане на законодателството в областта на борбата срещу трафика и дискриминацията, за повторно интегриране в обществото на жертвите на трафика и по-конкретно да подпишат, ратифицират и прилагат Конвенцията за борба с трафика на хора;

47.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да отхвърлят подвеждащото смесване на икономическата миграция с търсене на убежище и на икономическата миграция и търсенето на убежище с нелегална имиграция;

48.

Счита, че лишаването на хора от свобода без адекватни процедури за реабилитация и обучение често води единствено до задълбочаване на социалното изключване, до безработица и престъпност;

49.

Изразява убедеността си, че запазването на задължителна пенсионна възраст действа като бариера за активното приобщаване и принуждава излишно много хора, които биха желали да продължат да работят, да напуснат пазара на труда;

50.

Призовава Комисията отблизо да координира политическия процес, свързан с активното приобщаване, по-специално по отношение на висококачествените социални услуги, с продължаващото разработване на доброволна рамка за висококачествени социални услуги от общ интерес и незабавно да проучи всички възможни средства за изясняване на правния контекст, в който действат социалните услуги от общ интерес и да им предостави правна рамка, която да служи като референтна най-вече при приемането на законодателни инструменти, включително на рамкова директива;

51.

Подчертава отправеното неотдавна искане към Комисията и Съвета за определяне на цели за намаляване на бедността (бедността като цяло, детската бедност, бедността при трудова заетост и постоянната дългосрочна бедност), за минимално равнище на дохода, осигуряван чрез пенсии, както и за достъп до здравно обслужване и за качество на същото (намаляване на детската смъртност, подобряване на здравето, увеличаване на продължителността на живота и т.н.); отново отправя искането си за определяне на цели на ЕС за намаляване на детската бедност с 50 % до 2012 г. и също така за премахване на уличната бездомност на деца, младежи и възрастни до 2015 г.;

52.

Призовава за конкретна пътна карта за прилагането на стратегии за активно приобщаване, основаваща се на участието на гражданското общество и на други заинтересовани лица, в това число на засегнати от бедност лица; счита, че пътната карта следва да уточни сроковете и реалистичните качествени и количествени цели въз основа на специфични индикатори и на задълбочен диалог между заинтересованите страни; счита също така, че пътната карта следва да определи начина за осъществяване и проследяване на активното приобщаване, чрез отворения метод за координация на социалната защита и социалното приобщаване, по-специално на местно и национално равнище; следователно приветства инициативата на Комисията да включи местните органи в наблюдението на прилагането на стратегиите за активно приобщаване чрез финансиране на мрежа от центрове на местните органи за наблюдение на активното приобщаване в рамките на програмата „Прогрес“; приканва Комисията и държавите-членки да предоставят на тези центрове за наблюдение значителна роля в бъдещия политически процес и да включат програми за активно приобщаване чрез националните програми за реформа на преразгледаната Лисабонска стратегия и по-специално чрез Европейската стратегия по заетостта;

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.