16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/42

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства факта, че Европейската комисия, с предложението си за реформиране на организацията на европейския пазар на вино, по принцип предлага запазването на една специфична за лозаро-винарския сектор организация на пазара. Той би желал Европейската комисия да бе взела под внимание по-голям брой от неговите предложения, изложени в становището му от 14 декември 2006 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Към устойчив европейски лозаро-винарски сектор“  (1).

1.2

ЕИСК отново настоява най-важна цел на реформата да бъде повишаването на конкурентоспособността на европейските вина и възстановяването на пазарните дялове. Същевременно, Комисията, в контекста на реформата и на разпоредбите по отношение на външната търговия, би следвало в по-голяма степен да отчита водещата пазарна позиция на европейския лозаро-винарски сектор в световен план.

1.3

ЕИСК подчертава, че винарството и лозарството са важни и неотменни елементи на европейската култура и на европейския начин на живот. В много европейски лозарски региони лозарството е определящо за социалната и икономическата среда. Затова Комитетът отдава голямо значение на това, както при поставянето на целите, така и при мерките, да се мисли не само за икономическите резултати, но също така да се държи сметка за последиците за заетостта, социалната структура, околната среда — особено вследствие на програмите за изкореняване, както и за защитата на потребителите и за здравето. В проекта на Европейската комисия това не е направено в достатъчна степен.

1.4

ЕИСК обръща внимание, че в Европейския съюз лозарството е основа за съществуване на 1,5 милиона предимно малки семейни предприятия и осигурява — най-малкото сезонна — заетост на над 2,5 милиона работници. Поради това Комитетът държи особено, при реформата да се предпочитат мерки, които се отразяват положително върху доходите на лозарите и върху възможностите за заетост в европейското лозарство.

1.5

ЕИСК разглежда предложението на Европейската комисия, на държавите-членки — производителки на вино да се предостави съответен национален бюджетен пакет, като важен принос за повече субсидиарност и за отчитане на регионалното разнообразие. Списъкът на инструментите за насърчаване обаче трябва да бъде разширен още повече, за да се постигнат целите на реформата.

1.6

ЕИСК оценява като недостатъчни представените от Европейската комисия предложения за мерки за повишаване на информираността на потребителите. Той приветства предложенията за мерки за насърчаване на продажбите на експортните пазари, но смята, че е необходимо те да обхванат и вътрешния пазар.

2.1

Европейската комисия предлага реформиране на организацията на пазара на вино предимно в следните области:

3.1

ЕИСК принципно подкрепя целите на предложението на Европейската комисия. Що се отнася до предложените мерки обаче, той смята, че е необходимо те да бъдат адаптирани и подобрени.

3.2

ЕИСК отново настоява да се подобри конкурентоспособността на европейските винопроизводители на вътрешния пазар и на експортните пазари, да се укрепи Европа като място за бизнес, да се подкрепят усилията за подобряване на качеството и в по-голяма степен да се следват развитието на пазара и желанията на потребителите. В своето предложение за регламент Комисията не отчита достатъчно тези изисквания.

3.3

ЕИСК продължава да настоява, икономическите цели да бъдат конкретизирани и допълнени със социални цели и с цели на политиката по заетостта. Към тях спадат подобряване на положението с доходите на лозарските стопанства, по-добри възможности за развитие на млади винопроизводители, устойчиви възможности за заетост и адекватно заплащане на целогодишно или сезонно наетите работници.

3.4

ЕИСК продължава да гледа критично на прехвърлянето на компетентност от Съвета към Комисията, например при разрешаването на нови практики на производство на вино, тъй като по време на преговорите за двустранни споразумения Комисията не защити в достатъчна степен интересите на европейските винопроизводители.

3.5

ЕИСК потвърждава своето виждане, че сегашните финансови средства следва да бъдат увеличени, за да се отчете присъединяването на две нови страни, производителки на вино, в ЕС.

3.6

ЕИСК отново настоява за по-добро и по-обхватно наблюдение на пазара, за да могат да се получат по-точни данни за производството, търговията и потреблението, които да послужат като основа за организацията на пазара на вино. Използваните досега общи данни са важни, но недостатъчни. Необходима е също така актуална информация за промени в производствените структури, търговските канали и поведението на потребителите.

3.7

ЕИСК подкрепя Комисията в нейното виждане, че новата организация на пазара на вино трябва да влезе в сила възможно най-скоро. Той смята обаче, че е необходим преходен („phasing-out“) период, за да се даде при необходимост на предприятията възможност за постепенно адаптиране към новите рамкови условия.

3.8

ЕИСК приветства факта, че Комисията е изменила своето предложение относно програмата за изкореняване. Той смята обаче за подходящо тези мерки да бъдат проведени в рамките на регионални или национални структурни програми, за да се предотвратят отрицателни последици от отделни изкоренявания (например угар сред терени с лозя) и да се гарантира прилагането им в добър ред.

3.9

ЕИСК повтаря своето възражение срещу пълната либерализация на правата на засаждане, тъй като това би изложило на опасност икономическите и социалните цели на реформата на пазара на вино, както и целите, свързани с политиката по околната среда и по опазване на ландшафта.

4.1.1

ЕИСК приветства факта, че по принцип се приемат неговите искания да бъдат взети предвид в по-голяма степен регионалните различия и субсидиарността в лозаро-винарския сектор да се прилага по-последователно чрез въвеждане на национални бюджетни пакети. Същевременно обаче той оценява като недостатъчни предложените мерки за подпомагане.

4.1.2

ЕИСК е съгласен с Комисията, че е необходимо да се запази една адекватна общностна рамка. Вътре в тази рамка държавите-членки следва да могат сами да подбират мерките, които да прилагат в своите винопроизводителни райони. При това важно значение може да бъде отредено на производителските, браншовите, организациите за регулиране и на други организации с подобна насоченост.

4.1.3

ЕИСК би приветствал един по-пространен списък с мерки, за да се отговори на целите на организацията на пазара. Той припомня своите предишни становища относно реформирането на общата организация на пазара на вино (2), в които той, наред с останалото, вече бе поискал програми за насърчаване на висококачествените продукти в лозарството, съхраняването на вино в изби, продажби и информирането на потребителите, мерки в подкрепа на необлагодетелстваните райони, както и възможността за единно плащане на площ.

4.1.4

ЕИСК подновява своето искане за последователни и интегрирани мерки за постигане на възможно най-голяма ефективност. Тези мерки трябва следователно да бъдат интегрирани в планове, обхващащи цялостната производствена верига от засаждането на лозите през преработката до продажбата на продукта. Тук се включват също така и мерки за разкриване на алтернативни пазари за продажба на всички продукти, произведени от грозде.

4.1.5

ЕИСК отново настойчиво поставя искането за специфична програма за подпомагане на необлагодетелстваните винопроизводителни райони, например под силен наклон или на стръмни склонове, както и онези райони, които са изложени на тежки климатични условия.

4.1.6

ЕИСК приветства факта, че в националния бюджетен пакет Комисията е отредила важно значение на мерките за насърчаване на износа. В допълнение към това са необходими мерки, чрез които потребителите на вътрешния пазар да бъдат информирани за културата на лозарството и винарството и най-вече да бъдат запознати с предимствата на една умерена консумация на вино, както и с опасностите от злоупотребата с него. Комитетът подновява искането си да се подкрепи създаването на европейска обсерватория на пазара.

4.1.7

ЕИСК смята незабавното премахване на интервенционните мерки за неприемливо. Затова той предлага през преходния („phasing-out“) период 2008-2010 г. в обхвата на националния бюджетен пакет да може да се предоставя помощ за дестилация, с цел производството на спиртни напитки и за частно съхраняване.

4.1.8

ЕИСК е на мнение, че в рамките на националния бюджетен пакет следва да бъдат предвидени мерки за справяне с кризите, които да се основават и върху солидарна отговорност на производителите. Предвидените досега мерки (застраховане на реколтата и взаимоспомагателни фондове) не са достатъчни за преодоляването на конюнктурно обусловени кризи. Затова следва да се проучи дали досегашните кризисни дестилации са се оказали подходящи и дали в рамките на националния бюджетен пакет трябва да се предвиди кризисна дестилация.

4.1.9

Действащата забрана за свръхпресоване на гроздето, джибрите и винената утайка се утвърди като полезна за гарантиране на качеството на лозаро-винарските продукти и за предотвратяване на евентуална злоупотреба. Затова тя трябва да се запази. На държавите-членки би трябвало да се даде разрешение, през определени години да повишават процентния дял от реколтата, предназначен за дестилиране.

4.1.10

ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия е разработила предложение относно разпределението на бюджета, предназначен за националните бюджетни пакети. За новите държави-членки, за които липсват предишни референтни параметри, би следвало да се определи съответна специфична схема за финансиране в съответствие с дела на лозарските площи.

4.2.1

В различни свои становища ЕИСК е подчертавал значението на Втория стълб за бъдещото развитие на селските райони, към които спадат и европейските лозарски региони. Но, като отчита тази принципна насоченост, той препоръчва, с цел решаване на специфичните за лозаро-винарския сектор проблеми, обсъжданите мерки за реформиране като цяло да бъдат финансирани от предвидения за този сектор бюджет. Затова бюджетът не бива да бъде намаляван нито чрез орязване, нито чрез прехвърляне на финансови средства.

4.3.1

ЕИСК смята за абсолютно необходима една международно призната дефиниция на продукта вино. Това изисква и определянето на признати производствени методи. Би следвало ясно да се посочи, че. нар. „плодови вина“ не са предмет на организацията на пазара на вино.

4.3.2

ЕИСК се застъпва за това, съобразеността на практиките за производство на вино със стандартите на Международната организация по лозарство и винарство (МОЛВ) да бъде по-последователно включвана в стратегическата насоченост на двустранните или международните търговски договори. Допускането на различни производствени практики по отношение на вносните вина, само защото са признати някъде по света, противоречи на по-стриктното придържане към стандартите на МОЛВ за европейските вина и би довело до по-нататъшни изкривявания на конкуренцията. ЕИСК също така се противопоставя на предложението, при износа на вина да се допускат енологични практики, които са забранени при вината, предлагани на вътрешния пазар.

4.3.3

ЕИСК препоръчва, като приложение към този регламент да бъде добавен списък на допустимите енологични практики, а Съветът да запази своята компетентност за актуализиране на тези практики и разрешаването на нови.

4.3.4

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е преразгледала решението в Европа да се разреши производството на вино от вносна гроздова мъст или концентрирана гроздова мъст, както и купажирането на продукти с произход от трети страни с европейски продукти.

4.3.5

ЕИСК приканва Комисията, в предложенията си относно правилата за производство да отчита различните местни, климатични и метеорологични условия в рамките на Европейския съюз. Той обръща внимание, че тази тематика е много чувствителна и не бива да доведе до разделение в европейския лозаро-винарски сектор или дори до блокиране на предложенията за реформа. ЕИСК се присъединява към искането за по-силен контрол над всички енологични практики, за да се подобри и гарантира каечеството на вината.

4.3.6

Поради това ЕИСК оценява предложенията на Комисията, взимайки предвид своите предишни становища, представените от Комисията анализи, предложената либерализация на практиките за производство на вино, признаването на енологичните практики в двустранните договори, както и в контекста на целите на реформата, особено повишаването на конкурентоспособността и намаляването на производствените разходи. Преценявайки съображенията „за“ и „против“ в предложенията на Комисията, той поддържа принципното запазване на действащите правила за използване на захароза и за предоставяне на помощ за концентрирана гроздова мъст.

4.4.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е прецизирала своите предложения за етикетиране на вина според техния произход. Той, също както Комисията, застъпва виждането, че понятието за висококачествени вина в Общността се основава, наред с останалото, върху специфични характеристики, свързани с географския произход. Защитата на наименованията за произход, както и на географските указания, има висок приоритет. Затова и използването на дадено наименование за произход, както и на дадено географско указание, следва да бъде свързано с производството на вино в рамките на ограничени географски райони.

4.4.2

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия междувременно е разяснила и прецизирала предложенията си така, че да продължат да се прилагат утвърдени системи в областта на политиката по отношение на качеството, които не почиват или почиват единствено върху принципа на наименованията за произход. Най-вече контролът върху висококачествените вина в много страни се утвърди като ефикасен от гледна точка на производителите и преди всичко на потребителите.

4.4.3

Въпреки всичко остават открити много въпроси по отношение на съвместимостта с Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (3). Затова ЕИСК приканва към представянето на таблица за съответствията, чрез която да може да се установят последиците за географските указания и традиционните наименования.

4.5.1

ЕИСК намира предложенията в тази област за много комплексни и очаква Европейската комисия да предприеме прецизна симулация на последиците от предлаганите изменения.

4.5.2

ЕИСК обръща внимание, че законодателството по отношение на етикетирането бе изменено едва неотдавна, след дългогодишни дебати. Той приканва Европейската комисия да обясни какви нови гледни точки съществуват, които не са били взети предвид в току-що приключилата дискусия.

4.5.3

ЕИСК приветства опростяването на правилата за етикетиране, когато то служи за по-добра информираност на потребителите. Подобни промени обаче не бива да увеличават риска от изкривяване на конкуренцията или от подвеждане на потребителите, което би довело до вълна от съдебни спорове. От тази гледна точка въпроси буди и предложението на Комисията за факултативно указание за лозовия сорт и годината на реколтата при вина без наименование за произход или географско указание. Това предложение може да се приеме само при условие, че в интерес на защитата на потребителите и за избягване на заблуда и на нелоялна конкуренция бъде осигурена система на контрол и сертифициране за проследяването на тези вина.

4.5.4

ЕИСК обръща внимание върху обстоятелството, че във все по-разширяващия се Европейски съюз съответно нараства и езиковото многообразие и оттам могат да възникнат пречки за търговията, какъвто е в момента случаят с изискването за посочване на съдържанието на сулфити. Затова при етикетирането с посочване на задължителни данни, например съставки, следва да се създаде възможност те да бъдат представяни чрез общоразбираеми символи.

4.6.1

ЕИСК приема със задоволство факта, че Комисията е променила своите предложения относно правилата за изкореняване и е намалила предвиждания бюджет. Той признава значението на изкореняването като инструмент на организацията на пазара, който следва да бъде предлаган за ограничено време — от две до пет години, като компонент на регионални или национални структурни програми в обсега на глобалната общностна рамка. Изкореняването би следвало да се предлага като доброволна мярка за отстраняване на лози върху площи, които не са подходящи за лозарство, и за смекчаване на социалните последици от закриването на безперспективни предприятия.

4.6.2

ЕИСК приветства факта, че Комисията е променила първоначалния си график за либерализация на правата за засаждане. Както и досега обаче, той отхвърля пълната либерализация, включително и в по-късен момент, тъй като това излага на опасност икономическите и социалните цели на реформата на пазара на вино, както и тези, свързани с политиката по околната среда и по опазване на ландшафта. Преместването на отглеждането на лозя от традиционно ценни лозарски региони върху площи, където то би било по-евтино, е неприемливо от гледна точка на цялостната отговорност за заетостта, за икономиката и за инфраструктурата на лозарските райони, за социалната структура, за опазването на околната среда и за защитата на природата.

4.6.3

Ако се отмени европейската схема за отглеждане на лозя едновременно със забрана за засаждане на нови лозя, то тогава следва да бъде дадено право на лозарските региони да продължат да прилагат или да разработват своите схеми за права на засаждане и отглеждане на лозя, в съответствие с целите на общностната организация на пазара на вино.

4.7.1

ЕИСК преценява, че предложенията на Комисията са недостатъчни, за да се възстановят пазарни дялове на вътрешния пазар в конкуренция с вината от трети страни и особено от Новия свят.

4.7.2

ЕИСК призовава Комисията, в рамките на националните бюджетни пакети, да предвиди мерки за насърчаване на повишаването на информираността на потребителите и насърчаване на продажбите не само на експортните пазари, но също и на вътрешния пазар. При това трябва да се отдели особено място на изчерпателното информиране за предимствата на една умерена консумация на вино като елемент на здравословното хранене и съвременния начин на живот.

4.7.3

ЕИСК подчертава, че мерките за информация и за насърчаване на продажбите следва да взимат предвид всички произведени от грозде продукти.

4.7.4

ЕИСК препоръчва комуникационните мероприятия за продуктите на лозаро-винарския сектор да се съчетават с туризъм, гастрономия и други продукти от лозарските региони.