(1)

Член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) предоставя преференциално третиране за покритите облигации при определени условия. В Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят основните елементи на покритите облигации и се предвижда общо определение за тях.

(2)

На 20 декември 2013 г. Комисията отправи искане към Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), за представяне на становище относно уместността на рисковите тегла за покритите облигации, определени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. преференциалното третиране чрез рискови тегла, предвиденo в Регламент (ЕС) № 575/2013, представлява по принцип уместно пруденциално третиране. ЕБО препоръча обаче да се обсъди допълнително допълването на изискванията за приемливост за преференциалното третиране чрез рискови тегла, за да бъдат обхванати поне областите на редуцирането на ликвидния риск, свръхобезпечеността, ролята на компетентните органи, както и доразвиването на съществуващите изисквания за оповестяване на информация пред инвеститорите.

(3)

Предвид становището на ЕБО е целесъобразно да се приемат допълнителни изисквания за покритите облигации, като по този начин се подобри качеството на покритите облигации, приемливи за благоприятно капиталово третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4)

Компетентните органи могат да предоставят частично освобождаване от прилагането на изискването експозициите към кредитни институции в рамките на пула от обезпечения да отговарят на първа степен на кредитно качество и вместо това да разрешат експозициите в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество. Такова частично освобождаване обаче се прилага само след предварителна консултация с ЕБО и само при условие че могат да се документират проблеми във връзка със значителна потенциална концентрация в съответните държави членки, дължащи се на прилагането на изискването за първа степен на кредитно качество. Тъй като изискванията експозициите да отговарят на първа степен на кредитно качество, определена от агенциите за външна кредитна оценка, се спазват все по-трудно в повечето държави членки както в еврозоната, така и извън нея, прилагането на такова частично освобождаване от изискванията бе счетено за необходимо от държавите членки с най-големите пазари на покрити облигации. С цел да се опрости използването на експозиции към кредитни институции като обезпечение за покрити облигации и да се преодолеят проблемите във връзка с потенциалната концентрация, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) № 575/2013, като се въведе правило, с което да се разрешава експозициите към кредитни институции в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество вместо на първа степен на кредитно качество, без да е необходима консултация с ЕБО. Необходимо е да се разреши използването на трета степен на кредитно качество за краткосрочните депозити и дериватите в определени държави членки, когато би било твърде трудно да се спази изискването за първа или втора степен на кредитно качество. С цел преодоляване на проблемите във връзка с потенциалната концентрация компетентните органи, определени съгласно Директива (ЕС) 2019/2162, следва да могат да разрешат използването на трета степен на кредитно качество за договори за деривати след консултация с ЕБО.

(5)

Заемите, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, са приемливи активи, които могат да се използват като обезпечение за покрити облигации в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации (наричан по-долу „прага от 10 %“). С член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. Освен това, с член 503, параграф 4 от посочения регламент от Комисията се изисква да направи преглед на целесъобразността на дерогацията, с която на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. На 22 декември 2013 г. Комисията поиска от ЕБО да представи становище по този въпрос. В становището си ЕБО заяви, че използването като обезпечение на първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, би породило опасения от пруденциално естество поради двупластовата структура на програмата за покрити облигации, обезпечени със секюритизиращи дялове, и по този начин би довело до недостатъчна прозрачност по отношение на кредитното качество на пула от обезпечения. По тази причина ЕБО препоръча дерогацията от прага от 10 % за първостепенните дялове, определена понастоящем в член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъде отменена след 31 декември 2017 г.

(6)

Само в някои държави нормативната уредба на покритите облигации позволява включването на ценни книжа, обезпечени с ипотека върху жилищен или търговски имот. Използването на такива структури намалява, като се счита, че то добавя излишна сложност в програмите за покрити облигации. По тази причина е целесъобразно използването на такива структури като приемливи активи изобщо да се премахне.

(7)

Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, също са използвани като приемливо обезпечение. Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации не създават допълнителни рискове от пруденциално естество, тъй като не пораждат същите опасения за сложност като използването на заеми, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти. Съгласно становището на ЕБО обезпечаването на покрити облигации със вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации следва да бъде разрешено без ограничения, свързани с текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент. Поради това следва да се премахне изискването за прилагане на ограничението от 15 % или 10 % спрямо експозициите към кредитни институции във вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации. Тези вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации са уредени от Директива (ЕС) 2019/2162

(8)

Принципите за оценка на недвижими имоти, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се прилагат по отношение на покритите облигации, за да може тези облигации да отговарят на изискванията за преференциално третиране. Изискванията за приемливост на активите, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се отнасят до общите характеристики за качество, с които се осигурява устойчивостта на пула от обезпечения, и поради това следва да бъдат уредени Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно разпоредбите относно методологията за оценяване следва да бъдат предвидени в посочената директива, а регулаторните технически стандарти за оценка на ипотечната заемна стойност не следва да се прилагат по отношение на критериите за приемливост на покритите облигации.

(9)

Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението са необходими за гарантиране на кредитното качество на покритите облигации. В член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са посочени ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението за ипотека и залог върху кораби, но не се уточнява начинът на прилагането им. Това може да създаде несигурност. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат като незадължителни ограничения на обезпечението. Това означава, че макар да няма ограничения за размера на даден базов заем, този заем може да послужи за обезпечение само в рамките на наложените за активите ограничения за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят процентния дял от заема, който се взема предвид във връзка с изискването за обезпечаване на задълженията. Поради това е целесъобразно да се уточни, че ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят дела от заема, който се взема предвид във връзка с обезпечаването на покритите облигации.

(10)

С цел осигуряване на по-голяма яснота ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат през целия срок до падежа на заема. Действителните ограничения за това съотношение не следва да се променят, а да останат на равнището 80 % от стойността на жилищния имот за жилищните заеми, 60 % от стойността на търговския недвижим имот за търговските заеми с възможност за увеличение до 70 % от тази стойност и 60 % от стойността на корабите. Понятието „търговски недвижим имот“ следва да се разбира в съответствие с общото разбиране, че този вид имот е „нежилищен“ недвижим имот, включително когато се притежава от организации с нестопанска цел.

(11)

С цел допълнително подобряване на качеството на покритите облигации, за които се предоставя преференциално третиране, това преференциално третиране следва да зависи от наличието на минимално равнище на свръхобезпеченост, което означава равнище на обезпечение, надхвърлящо изискванията за покритие по Директива (ЕС) 2019/2162 Такова изискване би смекчило най-относимите рискове в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента. Когато държавите членки решат да прилагат по-високо минимално равнище на свръхобезпеченост към покритите облигации, емитирани от кредитни институции, намиращи се на тяхна територия, това не следва да възпрепятства кредитните институции да инвестират в други покрити облигации с по-ниско минимално равнище на свръхобезпеченост, които са в съответствие с настоящия регламент, и да се възползват от неговите разпоредби.

(12)

Кредитните институции, които инвестират в покрити облигации, трябва да получават определена информация относно покритите облигации най-малко на полугодишна база. Изискванията за прозрачност са неразделна част от покритите облигации, като с тях се гарантира единно ниво за оповестяване и се дава възможност на инвеститорите да извършат необходимата оценка на риска, с което се подобряват съпоставимостта, прозрачността и стабилността на пазара. Поради това е целесъобразно да се гарантира, че изискванията за прозрачност се прилагат за всички покрити облигации чрез включването на тези изисквания в Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно тези изисквания следва да бъдат заличени от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(13)

Покритите облигации са инструменти за дългосрочно финансиране и поради това се емитират с предвиден срок до падежа от няколко години. По тази причина е необходимо да се гарантира, че покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. или преди 8 юли 2022 г., не са засегнати от настоящия регламент. За тази цел покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г., следва да продължат да бъдат освободени от изискванията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с приемливите активи, свръхобезпечеността и заместващите активи. Освен това другите покрити облигации, които отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) № 575/2013 и са емитирани преди 8 юли 2022 г., следва да бъдат освободени от изискванията за свръхобезпеченост и заместващи активи и да продължат да са приемливи за преференциалното третиране съгласно посочения регламент до падежа им.

(14)

Настоящият регламент следва да се прилага във връзка с разпоредбите на националното право за транспониране на Директива (ЕС) 2019/2162 С цел да се гарантира съгласуваното прилагане на новата законодателна рамка за определяне на структурните характеристики на емитирането на покрити облигации и на изменените изисквания за преференциално третиране, прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено, за да съвпадне с датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на посочената директива.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,