(1)

На 18 юли 2018 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията (3) бяха наложени временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти („регламент за временните мерки“).

(2)

Разследването беше започнато ex officio на 26 март 2018 г. („известието за започване“) (4) по отношение на 26 различни категории стоманени продукти в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета и член 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета.

(3)

На 28 юни 2018 г. Комисията разшири продуктовия обхват на разследването с оглед налагане на защитни мерки, за да включва два допълнителни продукта („известието за разширяване на обхвата“) (5).

(4)

Както е посочено в съображение 20 от регламента за временните мерки, разследването обхвана периода от 2013 г. до 2017 г. („разглеждания период“).

(5)

Комисията получи 452 отговора на въпросника от заинтересовани страни в рамките на настоящото разследване.

(6)

Освен това Комисията получи значителен брой писмени коментари по констатациите, съдържащи се в регламента за временните мерки, от производители от Съюза, производители износители, вносители, ползватели, сдружения и органи на трети държави.

(7)

След приемането на временните мерки Комисията се ангажира да провери по-задълбочено информацията (включително най-новите данни), предоставена от производителите от Съюза за целите на определянето на окончателните мерки. Предвид големия брой оказали съдействие производители от ЕС, беше практически невъзможно да бъдат извършени контролни посещения в помещенията на всеки един производител от Съюза. Поради това Комисията избра да провери качеството и надеждността на данните, като провери данните на определен брой производители, които бяха избрани така, че да покриват достатъчно голям производствен обем и възможно най-широка гама от категориите продукти, предмет на разследването. Въз основа на това Комисията провери отговорите на въпросника при посещения в помещенията на десет производители от Съюза, които представляват над 15 % от общите продажби в Съюза през 2017 г. на продукта, предмет на разследването.

(8)

От юни до септември 2018 г. бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните производители от Съюза:

(9)

За да получи най-новата информация за целите на определянето на окончателните мерки, на 7 септември 2018 г. Комисията поиска от сдруженията на производителите от Съюза да представят актуализиран набор от данни относно категориите продукти, предмет на разследването.

(10)

В съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 на всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани в рамките на определения срок, беше предоставена такава възможност. На 12, 13 и 14 септември и 1 октомври 2018 г. Комисията организира 93 индивидуални изслушвания, по време на които становищата си изразиха 150 заинтересовани страни.

(11)

Коментарите на заинтересованите страни, предоставени писмено или устно по време на изслушванията в рамките на срока, бяха надлежно разгледани и взети предвид, когато е уместно.

(12)

Разглежданият продукт са някои стоманени продукти, принадлежащи към 28-те категории стоманени продукти, определени в горепосоченото известие за започване, изменено с известието за разширяване на обхвата, взети заедно. Тези категории продукти са предмет на налаганите от САЩ митнически мерки по силата на раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. („мерките на САЩ по раздел 232“).

(13)

Комисията определи продуктовия обхват на разследването с оглед налагане на защитни мерки в съображения 11—17 от регламента за временните мерки, където тя представи подробна обосновка в подкрепа на цялостния анализ в контекста на силната взаимовръзка между всички категории продукти, предмет на разследването.

(14)

След публикуването на регламента за временните мерки няколко заинтересовани страни заявиха, че разглежданите продукти са няколко, а не само един. Тези страни отбелязаха, че в известието за започване не се посочва само един разглеждан продукт, а в някои пасажи се използва множествено число и се говори за „разглеждани продукти“.

(15)

Същите страни заявиха, че подходът, приложен от Комисията в текущото разследване, е в противоречие с решението на Апелативния орган (АО) по спора „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (6). В този случай АО е постановил, че прилагането на всеобхватен подход към изчисляването на „непредвидено развитие на обстоятелствата“ би могло да доведе до прилагането на „защитни мерки спрямо широка категория продукти дори ако вносът на един или повече от тези продукти не се е увеличил и не се дължи на „непредвидено развитие на обстоятелствата““, и няма да отговаря на изискването на член XIX от ГАТТ. Тези страни посочиха също, че в рамките на разследването относно защитните мерки по отношение на стоманата от 2002 г. (7) Комисията е извършила отделен анализ на всяка категория продукти, поради което в настоящия случай следва отново да се извърши същата индивидуална оценка.

(16)

На последно място, няколко заинтересовани страни оспориха взаимовръзката и взаимообвързаността между категориите продукти, които Комисията е изтъкнала като обосновка за извършването на само един анализ. Макар че признаха, че такива връзки действително съществуват между определени категории продукти, въпросните страни изразиха становището, че тези връзки не съществуват между всички категории, например между категорията на въглеродните стомани и категорията на неръждаемите стомани или между плоските продукти, дългите продукти и тръбите.

(17)

Комисията анализира тези твърдения и ги отхвърли с изложените по-долу мотиви. На първо място, в известието за започване ясно, многократно и без съмнение е посочено, че 28-те категории продукти, предмет на разследването, се третират като една група продукти за целите на анализа на това дали условията за приемане на защитни мерки са обезпечени. Всъщност в регламента за временните мерки 28-те категории продукти са наричани „разглежданият продукт“ или „разглежданите категории продукти“ (вж. съображение 11 от регламента за временните мерки) и анализът в него е извършен въз основа на 28-те разглеждани категории продукти, взети заедно (вж. съображение 22 от регламента за временните мерки). Следователно позоваването на „разглежданите продукти“ следва да се разбира като категориите продукти, разглеждани заедно, като част от един разглеждан продукт.

(18)

На второ място, Споразумението на СТО за защитните мерки не налага никакви конкретни задължения по отношение на определението или обхвата на продукта, предмет на разследването, и не съдържа каквито и да е насоки по този въпрос, както е потвърдено от специализирана група на СТО. Защитната мярка може да се прилага спрямо продукт, чийто внос се е увеличил; не се изисква обаче разбит по продукти анализ за всички случаи, в които определението на продукта, предмет на разследването, обхваща повече от един продукт. Съответно разследващият орган определя продукта, предмет на разследването, както и начина, по който съответните данни следва да бъдат анализирани в рамките на разследването (8). Освен това не е представено никакво твърдение, което да обяснява как при обстоятелствата на настоящия случай съвместното разглеждане на категориите продукти би могло да се отрази на анализа, извършен от Комисията, и/или да доведе до неправилно определяне на увеличението на вноса през разследвания период. На последно място и между другото, Комисията отбелязва също така, че решението на Апелативния орган, цитирано от страните, се отнася до анализа на непредвиденото развитие на обстоятелствата, а не до самия въпрос дали съгласно Споразумението на СТО за защитните мерки се допуска цялостен анализ.

(19)

Трето, въпреки че при определянето на окончателните мерки Комисията отново изложи и потвърди необходимостта от извършване в настоящия случай на цялостен анализ на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се наложат защитни мерки, с цел да проучи допълнително връзката между определени категории, както беше заявено от някои заинтересовани страни, Комисията реши допълнително да разгледа 28-те категории продукти, предмет на разследването, които формално се третират като една група, а също и като три „семейства“ стоманени продукти. Това решение е взето с цел допълнително да се проучи дали констатациите за въпросната една група се потвърждават на равнище по-детайлна разбивка, както и да се разсеят всякакви съмнения относно надеждността на заключенията, достигнати на обединено равнище. При определянето на трите семейства стоманени продукти определени категории продукти се прегрупират, при което са видни дори още повече общи елементи между тях.

(20)

В сектора на стоманодобивната промишленост обикновено се използват три семейства стоманени продукти, а именно: плоски продукти, дълги продукти и тръби. В контекста на настоящото разследване с оглед налагане на защитни мерки се смята, че в рамките на всяко от тези семейства продуктите имат сходни характеристики, нерядко се обработват по сходни производствени процеси, често са суровини за други продукти надолу по веригата в рамките на семейството, имат общи ползватели или клиенти във веригата на доставки, поради което тяхната заменяемост по отношение на предлагането и търсенето и конкуренция в рамките на „семейството“ са по-силно изразени, отколкото биха били, ако всички категории стоманени продукти се разглеждат заедно в една група.

(21)

Трите „семейства продукти“ са определени, както следва:

Таблица 1

Семейства продукти

(22)

В съответствие с това Комисията ще разгледа коментарите на някои заинтересовани страни по отношение на широкото определение на разглеждания продукт, като допълни цялостната оценка на 28-те категории продукти, предмет на разследването, с анализ на всяко от семействата продукти, определени по-горе.

(23)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че определени специфични категории продукти следва да бъдат изключени от обхвата на разглеждания продукт поради твърдяна липса или ограничена наличност на производство на Съюза. Тези твърдения се отнасят по-специално за следните категории продукти:

(24)

Комисията анализира внимателно тези твърдения и стигна до заключението, че всъщност в Съюза се произвеждат сходни или пряко конкурентни категории продукти от промишлеността на Съюза. Освен това, както ще бъде подробно изложено по-долу в раздела относно интереса на Съюза, Комисията е структурирала защитните мерки по такъв начин, че да се гарантират минимални смущения във вноса и запазване на традиционните нива на внос от търговските партньори. Поради това твърдението за вероятен недостиг на някои категории продукти е необосновано, като се вземат предвид и корекциите и съображенията, посочени в анализа на интереса на Съюза.

(25)

Поради това Комисията заключи, че искането за изключване на определени категории продукти следва да бъде отхвърлено.

(26)

Поради липсата на други коментари относно разглеждания продукт и сходния или пряко конкурентния продукт заключенията в съображения 11—17 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(27)

В съображения 20—29 от регламента за временните мерки Комисията направи цялостен анализ на увеличението на вноса за 28-те разглеждани категории продукти за периода 2013—2017 г. Още при този цялостен анализ бяха изключени категории продукти, при които не е било наблюдавано увеличение на вноса на индивидуално равнище.

(28)

При определянето на окончателните мерки Комисията приложи същия подход, но както беше обяснено по-горе, допълни анализа си, като разгледа развитието на вноса за всяко от трите семейства продукти, определени в раздел 2.2, за да потвърди основателността на заключенията, изведени на цялостно равнище.

(29)

В анализа си Комисията използва най-новите статистически данни, а именно данните за вноса, обхващащи първото шестмесечие на 2018 г. За да осигури съпоставимост на данните с предходни целогодишни периоди, Комисията определи допълнителен ad-hoc 12-месечен период, състоящ се от последните шест месеца на 2017 г. и първите шест месеца на 2018 г. (наричан по-долу „последният разгледан период“ или „ПРП“). Комисията също така коригира някои незначителни технически грешки в данните, използвани при налагането на временните мерки.

(30)

Освен това в своята оценка на промените във вноса Комисията не е взела предвид обема на вноса от редица държави, които следва да бъдат изключени от обхвата на окончателните мерки, и по-специално: държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила и което изрично предвижда изключване от обхвата на многостранните защитни мерки (9).

(31)

Макар че на етапа на временните мерки беше установено, че за 5 категории продукти (10) вносът не се е увеличил, прегледът на най-новите данни за вноса показа, че при само 2 от 28-те категории продукти не е налице увеличение на вноса, а именно при категориите продукти 11 и 23. Поради това Комисията реши да изключи тези две категории продукти от обхвата на окончателния си анализ. Индивидуалното развитие на вноса за всяка категория продукти е представено в приложение II.

(32)

Що се отнася до анализа на вноса като цяло, вносът на останалите 26 категории продукти, предмет на оценката, показва следните тенденции:

Таблица 2

Обем на вноса (след изключване на определени държави и продукти) и пазарен дял

(33)

През анализирания период вносът е нараснал в абсолютно изражение със 71 %, както и в относително изражение, като пазарните дялове са нараснали от 12,7 % на 18,8 %. Най-значително увеличение е реализирано през периода 2013—2016 г. След това вносът е продължил да нараства с по-ниски темпове, преди отново да се засили през ПРП, когато влизат в сила мерките на САЩ по раздел 232. Гореописаната тенденция се потвърждава и от огромната част от отговорите на въпросника, получени от производители, установени в основните държави износителки (11).

(34)

За да допълни анализа на вноса като цяло, Комисията извърши проверка на промените във вноса за всяко от трите семейства продукти, определени по-горе: плоски продукти, дълги продукти и тръби. Въз основа на това обемът на вноса и съответните пазарни дялове претърпяха следното развитие:

Таблица 3

Обем на вноса (след изключване на определени държави и продукти) и пазарен дял — по семейство продукти

(35)

Статистическите данни показват, че и при трите семейства продукти (плоски продукти, дълги продукти и тръби) е отбелязан увеличение в абсолютно изражение съответно с 64 %, 97 % и 60 % през периода 2013 г.—ПРП. През същия период вносът е нараснал и в относително изражение, като пазарните дялове са нараснали съответно от 14,2 % на 20,9 %; от 8,6 % на 14,0 % и от 20,4 % на 25,7 %.

(36)

Най-значителното увеличение при плоските продукти, както в абсолютно, така и в относително изражение, е настъпило през периода 2013—2016 г. След това вносът се е запазил относително стабилен, но на много по-високо равнище, отколкото през периода 2013—2015 г. При дългите продукти най-значителното увеличение както в абсолютно, така и в относително изражение, е настъпило през периода 2013—2016 г., преди рязко да се ускори през ПРП. Що се отнася до тръбите, през периода 2013—2016 г. вносът постепенно е нараствал, преди рязко да се увеличи, както в абсолютно, така и в относително изражение, през периода 2016 г.—ПРП.

(37)

По отношение на коментарите, получени от Комисията, една заинтересована страна заяви, че две категории продукти от общо петте, които са били изключени от обхвата на временните мерки, а именно категории продукти 10 и 19, следва да бъдат обхванати от окончателните мерки, тъй като последните статистически данни показват увеличение на вноса. Друга страна отправи подобно твърдение по отношение на категория продукти 24. Тези твърдения бяха приети, тъй като, както беше обяснено по-горе, статистическите данни за вноса, отнасящи се до категории продукти 10, 19 и 24, действително показват общо увеличение на вноса през периода от 2013 г. до ПРП. В допълнение обемът на вноса за тези три категории продукти също се е увеличил през периода 2017 г.—ПРП. Освен това, както е посочено в съображение 34, тези продукти принадлежат към семейства продукти, при които също се наблюдава увеличение през периода 2013 г.—ПРП.

(38)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че не е налице внезапно, рязко, значително и скорошно увеличение на вноса и се позоваха на доклада на Апелативния орган по спора „Аржентина — обувки“ (12), както и на други дела, разглеждани от СТО, като например „САЩ — пшеничен глутен“ (13), „Украйна — леки автомобили“ (14), „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (15). В обобщение, в тази съдебна практика се предвижда, че не е достатъчно разследването да докаже само, че вносът е нараснал през даден петгодишен период. Увеличението трябва да бъде достатъчно скорошно, внезапно и значително, както в количествено, така и в качествено изражение, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда. В тази съдебна практика се изяснява и значението на понятието „рязко“ („свързано с внезапна промяна на посоката; стремително, прекомерно“) и „внезапно“ („което се случва или настъпва ненадейно; неочаквано“, или „стремително, рязко“). Други страни също така заявиха, че увеличението на вноса е било стабилно, или че вносът се е увеличавал до 2015 г., без оттогава да е наблюдавано рязко, внезапно или значително увеличение.

(39)

В тази връзка на първо място се припомня, че Комисията проведе задълбочен анализ на обема на вноса на 28-те категории продукти за периода 2013—2017 г. (като взе предвид тенденциите при вноса през разследвания период, вместо просто да сравни крайните резултати) и че анализира и развитието на вноса през ПРП. На тази основа тя в самото начало изключи определени категории продукти, при които не се наблюдаваше увеличение през периода 2013 г.—ПРП. Освен това, както е обяснено в съображения 33, 35 и 36, Комисията заключи, че вносът е нараснал в абсолютно изражение със 71 % като цяло, а когато се групира в семейства продукти — с между 60 % и 97 %, през периода 2013 г.—ПРП. В допълнение статистическите данни на Евростат показват също, че вносът е нараснал с 45 % между 2013 г. и 2015 г. и че това рязко увеличение е продължило до последния разглеждан период, като е достигнало 71 % като цяло. Подобна тенденция се наблюдава и по отношение на относителното увеличение на вноса. Въз основа на това се потвърждава, че увеличението на вноса е било рязко и внезапно, както е разяснено в съдебната практика. Като се има предвид величината на увеличението, потвърждава се и това, че увеличението е значително. По отношение на въпроса дали увеличението е скорошно, Комисията отбелязва, че няма конкретна съдебна практика относно това как следва да се тълкува понятието „скорошно“. Апелативният орган просто е тълкувал изискването даден член на СТО да прилага защитна мярка само ако продуктът „се внася“ в увеличени количества, в смисъл, че увеличението на вноса трябва да бъде достатъчно „скорошно“, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда (16). Комисията потвърди, че увеличението на вноса, с оглед на развитието през периода 2013 г.—ПРП, и дори 2015 г.—ПРП, е било достатъчно скорошно, за да причинява или да заплашва да причини сериозна вреда. Поради това Комисията отхвърли посочените по-горе твърдения относно липсата на увеличение на вноса, което отговаря на критериите.

(40)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че анализът на Комисията на крайните резултати в началото и в края на периода на обобщено равнище е недостатъчен и че Комисията е следвало също така да анализира и наблюдаваните тенденции през периода 2013—2017 г., в съответствие със съдебната практика на СТО, например по споровете „САЩ — защитни мерки по отношение на стоманата“ (17) и „Украйна — леки автомобили“ (18). Според тази съдебна практика анализът не може да стъпва на сравнение на крайните резултати в началото и в края на анализирания период, тъй като това може да доведе до манипулирани резултати в случаите, в които няма ясна и непрекъсната тенденция на увеличение в обема на вноса. В съдебната практика се предвижда също така разследващият орган да изложи обосновано и адекватно обяснение относно развитието на вноса между началото и края на периода.

(41)

Комисията счита, че тя е направила не само анализ на крайните резултати в началото и в края на периода, понеже, както е посочено по-горе в съображения 33—36, тя е анализирала и наблюдаваните тенденции, а също е извършила адекватен и обоснован анализ на тенденциите при вноса. Поради това съответните твърдения са отхвърлени.

(42)

Някои заинтересовани страни посочиха, че анализът на промените във вноса през периода 2013—2017 г. е подвеждащ, тъй като равнището на вноса през 2013 г. е било необичайно ниско в резултат на световната икономическа криза, а увеличението през следващия период представлява просто възстановяване на обичайното състояние.

(43)

Във връзка с това Комисията прецени, че приемането на 2013 г. като отправна точка за анализа не е повлияло на този анализ. Макар че потреблението на стомана в ЕС действително е нараснало с 14 % през периода 2013—2017 г. (вж. таблица 4 по-долу), това увеличение се е формирало постепенно през целия период. За разлика от това, през същия период вносът е нараснал много повече от търсенето в ЕС, а именно с 64 %, и с много по-бързи темпове от потреблението в ЕС. Вследствие на това за периода 2013—2017 г. пазарният дял на вноса се е увеличил с 5,4 процентни пункта (от 12,7 % на 18,1 %). Въз основа на това твърдението беше отхвърлено.

(44)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че вносът от страна на промишлеността на Съюза е следвало да бъде изключен от анализа на обема на вноса. Във връзка с това следва да се отбележи, че няма правно изискване за такова изключване. Във всеки случай въз основа на отговорите на въпросника, получени от производителите от Съюза, този внос се е запазил стабилен през периода 2013—2017 г. и съставлява едва незначителна част от общия внос (от порядъка на 0,3—0,7 % от общия внос). Поради това горното твърдение беше отхвърлено.

(45)

Една заинтересована страна заяви, че вносът под режим активно усъвършенстване е следвало да бъде изключен от анализа на обема на вноса като цяло, както и конкретно за категория продукти 25. В това отношение следва да се отбележи, че за всички категории продукти, различни от категория 25, наблюдаваната тенденция при обема на вноса не се променя, ако от анализа се изключи режим активно усъвършенстване. В конкретния случай на категория продукти 25 не е била реализирана продажба от производител от Съюза в полза на производител износител на пазара на трета държава. Вследствие на това беше счетено за целесъобразно въпросните обеми да бъдат включени в оценката на увеличението на вноса, за да се отрази пълното въздействие на вноса от трети държави. Въз основа на това посоченото твърдение беше отхвърлено.

(46)

Някои заинтересовани страни заявиха, че през периода 2016—2017 г. обемът на вноса и съответният пазарен дял за категории продукти 1, 6, 7, 17 и 28 са намалели. В тази връзка Комисията отбелязва, че при определянето на окончателните мерки тя е взела предвид и развитието на вноса през последния разгледан период и на тази база вносът се е увеличил за всички тези категории, с изключение на категория 7. Дори и при тази категория обаче вносът по време на ПРП е бил значително по-висок в сравнение с периода 2013—2014 г. В допълнение Комисията извърши цялостен анализ за всички стоманени продукти, както и отделно за всяко от установените три семейства продукти, и заключи, че вносът като цяло се е увеличавал през целия анализиран период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(47)

В съответствие с това Комисията стига до заключението, че е имало внезапно, рязко и значително увеличение на вноса както в абсолютно, така и в относително изражение за разглеждания продукт, предмет на оценката. Тази констатация се потвърждава и от данните на равнището на всяко от трите семейства продукти, предмет на оценката.

(48)

Както е подробно обяснено в съображения 30—36 от регламента за временните мерки, Комисията предварително е заключила, че посоченото по-горе увеличение на вноса на някои стоманени продукти в Съюза е било в резултат от непредвидено развитие на обстоятелствата, обосновано от редица фактори, които са създали и задълбочили дисбалансите в международната търговия с разглеждания продукт.

(49)

Тези фактори се състоят в безпрецедентен свръхкапацитет за производство на стомана, който продължава да е налице, въпреки значителния брой мерки, приети в световен мащаб за намаляването му, засилен от нарушаващи конкуренцията субсидии и правителствени мерки за подкрепа, които са довели до спад на цените, засилено използване на ограничаващи търговията практики, инструменти за търговска защита, както и до мерките на САЩ по раздел 232, приети през март 2018 г.

(50)

Няколко заинтересовани страни посочиха, че непредвиденото развитие на обстоятелствата следва да бъде доказано за всяка категория продукти. Комисията изразява несъгласие с тези становища и смята, че предвид силната взаимовръзка и взаимообвързаност между категориите продукти, обяснена в раздел 2.1, е достатъчно да се докаже наличието на непредвидено развитие на обстоятелствата като цяло. Въз основа на това твърдението беше отхвърлено.

(51)

Що се отнася до свръхкапацитета, няколко заинтересовани страни заявиха, че свръхкапацитетът е добре известен на Комисията и не може да се счита за непредвидено развитие на обстоятелствата. Те заявиха също, че Комисията по-рано е свързвала вредата, понесена от промишлеността на Съюза, с дъмпингов или субсидиран внос, и че връзката между увеличението на вноса и непредвиденото развитие на обстоятелствата по отношение на свръхкапацитета за производство на стомана не е била установена.

(52)

В това отношение следва първо да се отбележи, че както е посочено на фигура 2.3 от доклада на организацията Global Trade Alert „Going Spare: Steel, Excess Capacity, and Protectionism“ (19) („Излишно производство: стомана, свръхкапацитет и протекционизъм“), между 2009 г. и 2011 г. световният свръхкапацитет за производство на необработена стомана е намалял, преди да се прояви противоположна тенденция през периода 2011—2016 г. Като се има предвид, че през 2011 г. общият свръхкапацитет за производство на необработена стомана вече е надхвърлял значително общото производство през същата година, се е очаквало общият капацитет за производство на необработена стомана да намалее или поне да се запази непроменен, за да се подобрят използването на капацитета и ефикасността на разходите. Общият капацитет за производство на необработена стомана обаче неочаквано е продължил да се увеличава след 2011 г., което е довело до натрупване на допълнителен световен свръхкапацитет, както е потвърдено от Комисията в нейното съобщение „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“ (20). Като се има предвид моментът във времето на описаните по-горе събития и по-конкретно фактът, че свръхкапацитетът за производство се е увеличил в момент, когато икономическата логика е предполагала спад, се стига до заключението, че свръхкапацитетът за производство на стомана следва да се разглежда като непредвидено развитие на обстоятелствата.

(53)

По отношение на причинно-следствената връзка, установена при предишни разследвания във връзка с нелоялни търговски практики, се цитира горепосоченото съобщение, което предвижда, че тези разследвания се считат за „мерки, предназначени да смекчат последиците от свръхкапацитета“. Въз основа на това става ясно, че по своята същност свръхкапацитетът е тясно свързан с дъмпинговия и субсидирания внос. Въпреки това в рамките на антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания свръхкапацитетът в стоманодобивния сектор не се разглежда като непредвидено развитие на обстоятелствата, тъй като това изискване не е включено в оценката, въз основа на която се налагат тези инструменти за преодоляване на проблемите в търговията.

(54)

Що се отнася до връзката между непредвиденото развитие на свръхкапацитета за производство на стомана и увеличаването на вноса, е ясно, че производителите износители имат интерес да увеличат максимално използването на капацитета си. В ситуации, в които след снабдяването на вътрешния пазар остава наличен свободен капацитет, те ще търсят други възможности за стопанска дейност на експортните пазари и по този начин ще генерират увеличение на обема на вноса на тези пазари. Въз основа на това гореизложените твърдения трябва да бъдат отхвърлени.

(55)

Що се отнася до засиленото приемане на ограничаващи търговията мерки, няколко страни заявиха, че те не могат да бъдат признати за непредвидено развитие на обстоятелствата, тъй като представляват признати изключения от общите правила на СТО, както и че броят на мерките за търговска защита, наложени през 2017 г., е намалял. Те твърдят също, че връзката между увеличението на вноса и непредвиденото разгръщане на ограничаващи търговията мерки не е била установена.

(56)

Комисията не е съгласна с тези твърдения, тъй като фактът, че ограничаващите търговията действия се предприемат в рамките на правилата на СТО, не означава, че те не могат да бъдат считани за непредвидено развитие на обстоятелствата. Комисията не оспорва правото на държавите да предприемат антидъмпингови или антисубсидийни мерки съгласно съответните правила на СТО. Разглежданият въпрос обаче е безпрецедентният и повишен брой такива мерки, предприети от трети държави, които са породили отклоняване на търговията, довело до увеличаване на вноса в ЕС. Припомня се, че в съображение 34 от регламента за временните мерки Комисията отбеляза, че въз основа на статистическите данни на СТО, докато през периода 2011—2013 г. годишно са започвали средно 77 свързани със стоманата разследвания, през периода 2015—2016 г. този среден брой се е увеличил до 117. Нито една от страните не е поставила под въпрос тези цифри, които показват непредвидено развитие на обстоятелствата, водещо до установеното по-горе увеличение на вноса. Поради това горните твърдения бяха отхвърлени.

(57)

Що се отнася до мерките на САЩ по раздел 232, няколко заинтересовани страни заявиха, че тези мерки не могат да се считат за непредвидено развитие на обстоятелствата, което предизвиква увеличение на вноса, тъй като те са наложени след периода 2013—2017 г. Други заинтересовани страни посочиха, че дори вносът, който се е осъществил от януари до март 2018 г., не е засегнат от мерките на САЩ по раздел 232.

(58)

В тази връзка трябва първо да се отбележи, че макар и мерките на САЩ по раздел 232 да са въведени ефективно на 8 март 2018 г., разследването, довело до приемането им, е започнало още през април 2017 г., а докладът, въз основа на който е взето решението за налагането им, е с дата 11 януари 2018 г. Дори и да се твърди, че мерките на САЩ по раздел 232 не биха могли да окажат въздействие върху вноса преди приемането им, самото започване на разследването несъмнено е създало несигурност на пазара и е дало отражение върху търговските потоци на стоманени продукти. Освен това, както допълнително се потвърждава по-долу, след приемането на мерките на САЩ по раздел 232 Комисията прие, че вече е налице отклоняване на търговията по отношение на някои категории продукти.

(59)

В това отношение следва да се отбележи също, че мерките на САЩ по раздел 232 са ускорили увеличението на вноса, като са добавили допълнителни отклоняващи търговията потоци към вече съществуващата и засилваща се тенденция на увеличение. Както е отчетено в таблица 14, наличните статистически данни показват, че с изключение на април 2018 г. месечният внос на стомана в САЩ винаги е бил по-нисък от съответния обем на вноса през 2017 г. Това съвпада с противоположна тенденция на увеличение на вноса, наблюдавана в Съюза, където месечният обем на вноса винаги е бил по-висок, отколкото през предходната година, както е отбелязано в таблица 12.

(60)

Други заинтересовани страни посочиха, че въздействието на мерките по раздел 232 следва да се пренебрегне или да не се надценява, тъй като те са предмет на много изключения за определени продукти. В същия контекст беше заявено, че корейският износ не е от значение, тъй като Корея си е обезпечила достатъчен обем на експортната квота от администрацията на САЩ.

(61)

В това отношение следва да се отбележи, че единствено Австралия е била безусловно освободена от мерките по раздел 232 и че вносът ѝ на разглежданите продукти е възлизал на около 1 % от общия обем на вноса от САЩ през 2017 г. (21) Други държави, като Аржентина, Бразилия и Южна Корея, са получили безмитна тарифна квота, но не са били освободени от мерките. По отношение на тези държави следва да се отбележи, че броят на отпуснатите нулеви квоти се е увеличил, а много квоти са били изчерпани още при разпределянето (22). Въз основа на това се счита, че разпределените квоти не гарантират, че са достатъчен механизъм за предотвратяване на отклоняването на търговията. Освен това въз основа на наличните статистически данни изглежда, че тези три държави са формирали под 20 % от общия обем на вноса за 2017 г. Поради това съответните твърдения относно квотите бяха отхвърлени.

(62)

С оглед на гореизложеното се потвърждава, че непредвиденото развитие на обстоятелствата, описано в съображение 49, е довело и ще продължи да води до явно увеличение на вноса на стомана в Съюза.

(63)

В съответствие с всеобхватния подход относно продуктовия обхват, определен в настоящото разследване, на етапа на определяне на временните мерки беше направен и цялостен анализ на вредата. В отделни случаи в регламента за временните мерки е илюстрирано, че заключенията относно вредата, изведени при цялостния анализ, са потвърдени също и на равнище категория продукти посредством примери.

(64)

Аналогично, оценката на вредата на етапа на окончателните мерки е извършена на цялостно равнище, а именно за разглеждания продукт, предмет на оценката, и съответно обхваща 26-те категории продукти, при които Комисията констатира увеличение на вноса. И тук, както при промените във вноса обаче, Комисията допълни своя анализ с оценка за всяко от трите семейства продукти, посочени в съображение 21 по-горе.

(65)

Анализът на вредата по-долу се основава на отговорите на въпросника, предоставени от промишлеността на Съюза. След получаване на по-актуална информация и проверка на данните показателите за вредата, описани на етапа на временните мерки, бяха актуализирани, когато е уместно, за да бъдат включени най-новите данни (от 2018 г.).

(66)

Комисията определи потреблението на Съюза, като сумира продажбите в Съюза на производителите от Съюза с вноса от всички държави, с изключение на вноса от държавите от ЕИП и от някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила (вж. съображение 30 по-горе).

(67)

Въз основа на това потреблението на Съюза, продажбите на производителите от Съюза и съответният пазарен дял са се променяли, както следва:

Таблица 4

Потребление на Съюза, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял

(68)

През периода 2013—2017 г. общото потребление на съответните 26 категории продукти е нараствало постоянно, като общото увеличение е с 14 %. Обемът на продажбите на производителите от Съюза се е увеличил през този период, но в много по-малка степен, отколкото потреблението на Съюза, т.е. само със 7 %. Следователно през разглеждания период общият пазарен дял на промишлеността на Съюза постоянно е намалявал, като намалението е с 5,4 процентни пункта.

(69)

Производството, производственият капацитет и степента на използване на капацитета и запасите са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета, запаси

(70)

През разглеждания период обемът на производството за разглеждания продукт, предмет на оценката, се е увеличил като цяло с 5 %. През периода 2013—2017 г. производственият капацитет се е запазил стабилен и поради това използването на капацитета се е увеличило като цяло с 4 процентни пункта. През периода 2013—2017 г. запасите, държани от оказалите съдействие производители от Съюза, са нараснали като цяло с 19 %.

(71)

Единичните продажни цени, рентабилността и паричните потоци са се променяли, както следва:

Таблица 6

Единична продажна цена, рентабилност, паричен поток

(72)

Проверените и актуализирани данни потвърждават тенденцията, установена в регламента за временните мерки. До 2016 г. за всички продукти се наблюдава значителен спад на цените на пазара на Съюза. След това цените се възстановяват до равнището си от 2013 г. Като цяло и въпреки значителното понижение на цените, промишлеността на Съюза е успяла да намали производствените си разходи, за да постигане незначително равнище на печалба през 2016 г. и да го увеличи до по-устойчиво равнище през 2017 г. (5,6 %). Като цяло от 2013 г. до 2017 г. паричният поток на промишлеността на Съюза се е увеличил с 67 %.

(73)

По отношение на заетостта от 2013 г. до 2017 г. промишлеността на Съюза е загубила 9 208 работни места, както е показано в таблицата по-долу.

Таблица 7

Заетост

(74)

За всяко от трите семейства продукти потреблението, продажбите на вътрешния пазар и пазарните дялове са се променяли, както следва:

Таблица 8

Потребление, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял, по семейство продукти

(75)

През 2016 г. потреблението на плоски продукти е достигнало връхна точка, след което през 2017 г. незначително е намаляло, като е отбелязало общо увеличение с 12 %. Потреблението на дълги продукти и тръби е нараствало непрекъснато до края на 2017 г., което е довело до общо увеличение съответно с 14 % и 34 %.

(76)

През периода 2013—2017 г. продажбите на всички стоманени продукти са нараснали като цяло със 7 %. През същия период и при трите семейства продукти се е наблюдавало подобно увеличение, но по-слабо изразено в сравнение с увеличението на потреблението: продажбите на производителите от промишлеността на Съюза на плоски продукти са нараснали с 3 %, продажбите на дълги продукти — с 10 %, а продажбите на тръби — с 26 %.

(77)

Тенденцията на общия пазар на промишлеността на Съюза (намаление с 5 процентни пункта) беше потвърдена при отделния анализ на плоски продукти (намаление със 7 процентни пункта), дълги продукти (намаление с 3 процентни пункта) и тръби (намаление с 5 процентни пункта).

(78)

За всяко от трите семейства продукти производството, производственият капацитет, степента на използване на капацитета и запасите са се променяли, както следва:

Таблица 9

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета и запаси, по семейство продукти

(79)

При трите семейства продукти развитието на производството е било различно. В рамките на целия разглеждан период производството на плоски продукти е нараснало с 5 %, производството на дълги продукти е нараснало с 3 %, докато това на тръбите е намаляло с 11 %. Във всеки случай колебанията в производството могат да се считат за доста равномерни.

(80)

Общият производствен капацитет е останал на постоянно равнище. Тази тенденция е систематично потвърдена при анализа на всяко семейство продукти през разглеждания период: за плоските продукти (намаление с 1 %), дългите продукти (увеличение с 1 %) и тръбите (увеличение с 1 %). Използването на капацитета се е увеличило като цяло за всяко семейство продукти (плюс 4 процентни пункта при плоските продукти, плюс 1 процентен пункт при дългите продукти и плюс 5 процентни пункта при тръбите).

(81)

През периода 2013—2017 г. запасите при плоските и дългите продукти са се увеличили, достигайки сходни равнище, докато при тръбите те почти са се удвоили. Следователно проверените и актуализирани данни потвърждават тенденцията, установена в регламента за временните мерки.

(82)

За всяко от трите семейства продукти единичните продажни цени, рентабилността и паричния поток са се променяли, както следва:

Таблица 10

Единична продажна цена, рентабилност и паричен поток, по семейство продукти

(83)

Продажните цени за плоски продукти са намалели с 14 % до 2016 г., а след това през 2017 г. се възстановили, надхвърляйки равнището си от 2013 г. (+ 5 %). Единичната продажна цена за дълги продукти и тръби също е намаляла значително до 2016 г. (съответно с 16 % и 17 %), а след това през 2017 г. отново леко се е увеличила. Като цяло цените за тези продукти са намалели съответно с 4 % и 13 %.

(84)

Що се отнася до рентабилността, i) през 2016 г. промишлеността на Съюза е успяла да постигне незначително равнище на печалба за плоските продукти (след загуби и равнище на прага на рентабилност през предходните години), а през 2017 г. е увеличила рентабилността си до 7,7 %; ii) рентабилността на дългите продукти е достигнала 2,1 % през 2014 г. и се е запазила на приблизително същото равнище до 2017 г., когато е нараснала до 3,1 %; iii) рентабилността на тръбите е намаляла значително от 1,3 % през 2013 г. до – 3,4 % през 2015 г. и е останала отрицателна през 2016 г. и 2017 г. (съответно – 1,2 % и – 1,7 %).

(85)

Състоянието на паричния поток при плоските и дългите продукти се е подобрило (той се е увеличил със 124 % при плоските продукти и в доста по-малка степен при дългите продукти, т.е. само с 41 %), докато при тръбите през 2014 г. паричният поток е намалял значително, със 130 %, и се е запазил отрицателен до края на 2017 г.

(86)

Що се отнася до заетостта, производителите на плоски продукти са били засегнати в особено голяма степен, тъй като през този период са загубили почти 8 600 работни места. В процентно изражение най-тежкото състояние е това на промишлеността за производство на тръби, при която загубите на работни места през разглеждания период са възлезли на 12 %.

Таблица 11

Заетост, по семейство продукти

(87)

Разгледаният по-горе анализ показва, че промишлеността на Съюза — както като цяло, така и за всяко от трите семейства продукти — е била в затруднено икономическо състояние до 2016 г. и само частично се е възстановила през 2017 г. Следователно състоянието на промишлеността все още е нестабилно и уязвимо.

(88)

През септември 2018 г. Комисията поиска от отрасловите сдружения на Съюза да предоставят икономически данни за първото полугодие на 2018 г., за да проучи как се е развило състоянието след разследвания период, обхващащ годините 2013—2017.

(89)

Не беше възможно да се провери получената от Комисията информация. Освен това, тъй като Комисията не разполагаше с данни за първото полугодие на 2017 г. (информацията беше предоставена на база цялата 2017 година), тя не можа да достигне до надеждно заключение относно състоянието на промишлеността през първото полугодие на 2018 г. Независимо от това, въз основа на въпросните данни от 2018 г. беше възможно да се потвърди тенденцията за 2017 г., а именно частично възстановяване на промишлеността. Следва да се отбележи обаче, както е илюстрирано в таблица 12 по-долу, че месечният внос в Съюза е започнал да се увеличава в най-голяма степен от юни 2018 г. нататък. Освен това от третото тримесечие на 2018 г. цените на стоманата в Съюза са започнали да следват тенденция на спад. Поради това не е възможно да се наблюдава въздействието на този внос и на развитието на цените върху състоянието на промишлеността на Съюза през първото полугодие на 2018 г. Ето защо новите данни потвърдиха деликатното състояние на промишлеността на Съюза и опасността, породена от най-скорошното увеличение на вноса.

(90)

В регламента за временните мерки Комисията направи заключението, че състоянието на промишлеността на Съюза се е влошило значително през периода 2013—2016 г. и е постигнато частично възстановяване през 2017 г. Комисията обаче е счела, че въпреки временното подобрение, промишлеността на Съюза продължава да бъде в нестабилно състояние и изложена на опасност от сериозна вреда, ако тенденцията на увеличение на вноса продължи, водейки до спад на цените и намаляване на рентабилността под устойчивите равнища.

(91)

Тази предварителна констатация може да бъде потвърдена и на окончателния етап с оглед на описания по-горе актуализиран анализ на развитието на показателите за вредата както като цяло, така и на равнището на трите семейства продукти (плоски продукти, дълги продукти и тръби).

(92)

Актуализираните показатели за вредата включват данните от три категории продукти, които преди това са били изключени от обхвата на етапа на временните мерки. Анализирани са най-новите данни, когато има на разположение такива, и този цялостен анализ потвърждава основните констатации, изведени на етапа на временните мерки.

(93)

На етапа на временните мерки елемент с критично значение при определянето на опасността от вреда беше прогнозата, че значителното увеличение на вноса, наблюдавано от 2013 г. насам, няма да престане, а ще продължи да нараства и при липса на коригиращи действия ще достигне до сериозни вредоносни равнища. Тази очаквана тенденция вече е в ход, както показва най-актуалният набор от данни (вж. раздел 5.6 по-долу).

(94)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че промишлеността на Съюза не е в уязвимо или нестабилно състояние, тъй като през разглеждания период повечето от показателите са се подобрили; така например, през 2017 г. тя на практика е постигнала рентабилност от 6,2 % (както е посочено в регламента за временните мерки), а между 2016 г. и 2017 г. продажните цени са нараснали с почти 20 %. Беше посочено също така, че от самото сдружение Eurofer са обявили, че перспективата за промишлеността на Съюза е положителна. В същия дух тези страни заявиха още, че стандартът за установяване на сериозна вреда е много висок и е много по-висок от стандарта за съществена вреда, заложен в Антидъмпинговото споразумение и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (СИМ), тъй като сериозната вреда трябва да бъде очевидна и неизбежна и настъпването ѝ непосредствено да предстои.

(95)

В регламента за временните мерки Комисията заключи, че промишлеността на Съюза се намира в нестабилно състояние и се възстановява от период, през който състоянието ѝ се е влошило значително. Това възстановяване беше приписано, inter alia, на ефективността на различните мерки за търговска защита, които бяха приети, по-специално от 2016 г. насам. Тъй като Комисията не можа да установи наличието на сериозна вреда, тя оцени опасността от това. В този контекст Комисията потвърди, че текущата тенденция за временно възстановяване може бързо да бъде обърната, ако вносът продължи да се увеличава в бъдеще. Както беше установено по-горе, подобно допълнително увеличение на вноса вероятно ще се изостри в резултат на мерките на САЩ по раздел 232. Поради това Комисията заключи, че фактът, че през 2017 г. се наблюдава подобрение в състоянието на промишлеността на Съюза в сравнение с предходните години, не е в противоречие с констатациите за наличието на опасност от сериозна вреда. Тези констатации бяха потвърдени от горепосочения анализ и поради това твърдението се отхвърля.

(96)

Що се отнася до равнището на рентабилност на промишлеността на Съюза, няколко заинтересовани страни заявиха, че в редица случаи, свързани с търговска защита в стоманодобивния сектор, Комисията е преценила, че печалба между 3 и 7 % може да се счита за подходяща. Следователно обща рентабилност от 6,2 %, каквато беше установена на етапа на временните мерки, следва да бъде достатъчна, за да може промишлеността на Съюза да запази своята жизнеспособност и силна конкурентоспособност.

(97)

Както е обяснено в съображения 90—93, въпреки факта, че през 2017 г. равнищата на рентабилност значително са се подобрили в сравнение с предходните години (когато промишлеността на Съюза е била или на загуба, или на прага на рентабилност), това състояние би могло бързо да претърпи развие в обратна посока, ако вносът продължи да се увеличава (или внезапно нарасне в резултат, inter alia, на мерките на САЩ по раздел 232). Всъщност в ситуация на опасност от сериозна вреда анализът задължително трябва да съдържа елементи, свързани с бъдещото развитие. В този контекст установеният риск от отклоняване на търговията е ключов елемент, който би повлиял отрицателно на настоящото икономическо състояние на промишлеността на Съюза, ако не бъдат предприети мерки. Следователно равнищата на рентабилност, постигнати от промишлеността през 2017 г., не могат да бъдат разглеждани изолирано и не обезсилват констатацията за наличие на опасност от сериозна вреда. Поради това горното твърдение се отхвърля.

(98)

В контекста на анализа на опасността от сериозна вреда е необходимо да се извърши проучване на бъдещото развитие с оглед на това, че за анализирания период се счита, че не е налице положение на сериозна вреда. По-специално, съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 се изисква — в случаи на опасност от вреда — проучване на размера на увеличаване на износа към Съюза и на вероятността наличният капацитет да бъде използван за износ в Съюза.

(99)

Въпреки че размерът на увеличаване на износа вече беше разгледан по-горе, Комисията извърши по-точен анализ на вероятността от по-нататъшно увеличаване на износа въз основа на анализ на най-новите налични данни, по-конкретно за периода януари—септември 2018 г. Този актуализиран набор от данни позволи на Комисията да потвърди констатациите, направени на етапа на временните мерки, по-специално по отношение на тенденциите при вноса и риска от отклоняване на търговията.

(100)

Както показват статистическите данни в таблиците по-долу, тенденцията на нарастване на вноса е продължила и през месеците след влизането в сила на мерките на САЩ по раздел 232 вече се наблюдават първите признаци на отклоняване на търговията, като вносът в САЩ постепенно намалява, а вносът в Съюза се увеличава (23). Според Комисията поради причините, изложени по-долу, тази тенденция на увеличение ще стане по-изразена в бъдеще, ако не бъдат приети окончателни мерки.

(101)

Анализираният период по отношение на развитието на вноса беше удължен, като беше добавено първото полугодие на 2018 г. Актуализираният анализ показва, че като цяло вносът на продукта, предмет на оценката, допълнително се е увеличил на годишна база. Увеличението на вноса през периода юли 2017 г. — юни 2018 г. спрямо периода януари 2017 г. — декември 2017 г. се обяснява с относително високото равнище на вноса през първото полугодие на 2018 г., когато общият обем на вноса на продуктите, предмет на оценката, е възлязъл на 17,4 милиона метрични тона в сравнение с 15,4 милиона метрични тона през първото полугодие на 2017 г. и 14,5 милиона метрични тона през второто полугодие на 2017 г. Следователно тези по-нови данни потвърждават оценката на Комисията на етапа на временните мерки, че след 2017 г. вносът вероятно ще се увеличи.

(102)

Мерките на САЩ по раздел 232 бяха наложени на 8 март 2018 г. Следователно е уместно обемът на вноса през 2018 г. да се оцени на месечна база, като се направи сравнение със същия период през предходната година (2017 г.). Това сравнение показва, че за всеки месец на 2018 г. обемът на вноса в Съюза през 2018 г. е бил по-висок от обема на вноса през 2017 г. Разликите са били по-съществени през юни и юли 2018 г., няколко месеца след налагането на мерките на САЩ по раздел 232. През август и септември 2018 г. увеличението все още е било значително, но по-слабо изразено в сравнение с предходните два месеца, вероятно с оглед на временните защитни мерки, наложени на 18 юли 2018 г.

(103)

И двата анализа показват ясна тенденция на непрекъснато увеличение на вноса в Съюза и съответно потвърждават оценката на Комисията на етапа на временните мерки.

Таблица 12

Внос в Съюза на месечна база

(104)

По време на изслушванията, упоменати в съображение 10, няколко заинтересовани страни заявиха, че след налагането на мерките на САЩ по раздел 232 цените на вноса в САЩ са нараснали рязко до равнище, което въпреки митото със ставка 25 %, ще позволи на тези дружества да реализират печалба. Поради това, с оглед на това положение, няма да има никакъв стимул за пренасочване на техните продажби в САЩ към други пазари, като например този на Съюза. Беше заявено също така, че поради това тези мерки едва ли са засегнали равнището на вноса в САЩ.

(105)

Комисията събра статистически данни на месечна база по отношение на вноса в САЩ на продуктите, предмет на оценката, през 2018 г.:

Таблица 13

Внос в САЩ през 2018 г. на месечна база

(106)

Данните показват, че вносът в САЩ на 26-те продукта, предмет на оценката, рязко е намалял, и особено след налагането на мерките на САЩ по раздел 232. През септември 2018 г. равнището на вноса е било с 35 % по-ниско от равнището на вноса през април 2018 г. Като цяло намалението на вноса от януари до септември 2018 г. е 19 %.

(107)

Следва да се отбележи също така, че през 2018 г. голям брой производители от САЩ на продукти, обхванати от мерките на САЩ по раздел 232, са обявили планове за значително разширяване на производството (24). Макар че в краткосрочен план може да няма или да има малко алтернативни източници на вносните продукти, изглежда очевидно, че в средносрочен план промишлеността на САЩ се готви да снабдява пазара на САЩ в много по-голям мащаб, за сметка на вноса. Следователно пазарът на САЩ вече няма да може да усвоява и увеличеното вътрешно производство, и същото равнище на внос, както преди. Вследствие на това производителите износители ще трябва да търсят алтернативни пазари, а пазарът на Съюза, с оглед на неговия размер, е идеален заместващ пазар. Тенденцията на увеличаване на вноса в Съюза, която се дължи отчасти на въздействието на мерките на САЩ по раздел 232, вече се проявява, както е описано в глава 5.6.1 по-горе. Затова в близко бъдеще тази тенденция ще стане още по-изразена, ако не бъдат взети мерки.

(108)

Комисията анализира също така обема на вноса в САЩ през 2018 г. на месечна база в сравнение със същия период през 2017 г.

(109)

Таблица 14 потвърждава тенденцията, илюстрирана в таблицата в съображение 105 по-горе.

Таблица 14

Внос в САЩ на месечна база

Следователно, независимо от вида на извършеното сравнение, резултатите систематично показват, че при вноса в САЩ е налице ясна и устойчива тенденция на намаление на този внос. Това постепенно намаление вече води и ще продължи да води до отклоняване на търговията, което може да ускори тенденцията на увеличение на вноса в Съюза.

(110)

Поради това, с оглед на актуализирания анализ на състоянието на промишлеността на Съюза, задълбочения анализ на коментарите, получени след разгласяването на временните мерки и по време на изслушванията, както и подробния анализ на най-новите статистически данни, Комисията заключи, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от сериозна вреда по отношение на разглеждания продукт, включително 26-те категории продукти, предмет на оценката. Поради това съображения 58—69 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(111)

В съображения 70—77 от регламента за временните мерки Комисията е стигнала до заключението, че е налице причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса на продукта, предмет на оценката, и уязвимото положение и опасността от сериозна вреда за промишлеността на Съюза, тъй като стоманените продукти, произвеждани от производителите от Съюза, са обикновено сходни или пряко конкурентни на разглежданите стоманени продукти.

(112)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че не съществува причинно-следствена връзка между увеличението на вноса и състоянието на промишлеността на Съюза, тъй като увеличението на вноса през разглеждания период е вървяло ръка за ръка с увеличение на рентабилността и обема на производството и продажбите.

(113)

Като начало Комисията желае да изясни, че тя е установила опасност от сериозна вреда, ако вносът продължи да се увеличава. Комисията не е установила вреда по време на разследването, дължаща се на увеличението на вноса през разглеждания период.

(114)

По същество, по отношение на това твърдение е важно да се подчертае, че действително през 2017 г. промишлеността на Съюза е постигнала рентабилни равнища на производство, които са безспорно по-високи от постигнатите през всички други години от разглеждания период, когато тя е била близо едва до прага на рентабилност. Като цяло обаче най-голямото увеличение на вноса през този период е било между 2014 г. и 2015 г. (вж. таблица 2 по-горе), а успоредният спад в рентабилността през същия период (спад от 0,8 % на 0,6 %, вж. таблица 6 по-горе) показва, че съществува несъмнена връзка между увеличението на вноса и състоянието на промишлеността на Съюза. Освен това, както е обяснено в съображение 45 от регламента за временните мерки, постигнатата през 2017 г. рентабилност следва да се счита за временна при текущите обстоятелства на тенденция на непрекъснато увеличение на вноса и изключително благоприятни продажни цени на пазара през този период. Въпреки това дори равнище на печалба от 5,6 % е ниско в този капиталоемък отрасъл. Всъщност то е по-ниско от регламентираното минимално равнище на целевата печалба за всички промишлени отрасли, което се прилага в разследвания в областта на търговската защита, провеждани от Комисията (25). Поради това Комисията счете, че промишлеността на Съюза ще се окаже в уязвимо и критично положение, ако вносът продължи да се увеличава. Поради това твърдението се отхвърля.

(115)

Също така различни заинтересовани страни заявиха, че при предишни антидъмпингови и антисубсидийни разследвания по отношение на същите продукти Комисията е твърдяла, че спадът на цените и вредата са били причинени от предполагаемия дъмпинг или субсидиране, а не просто от увеличението на вноса. Според тези заинтересовани страни дъмпинговият или субсидираният внос вече е бил преодолян успешно чрез приемането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки в резултат на тези разследвания, поради което сега Комисията не трябва да твърди, че същата вреда е причинена от нещо друго, т.е. от увеличението на вноса.

(116)

По отношение на това твърдение е важно да се подчертае, че антидъмпинговите и антисубсидийните мерки не следват същата логика като защитните мерки. Всъщност те имат различни цели. Някои от най-драстичните и значими разлики са, както следва: например както антидъмпинговите, така и антисубсидийните мерки се прилагат конкретно спрямо ограничен продуктов обхват и разглеждат проблема с нелоялната конкуренция, чрез дъмпинг или субсидиране, по отношение на вноса с определен произход (от определена държава), като по правило те се прилагат за срок от пет години с възможност за удължаване на този срок, ако са изпълнени определени условия. За разлика от тях защитните мерки са насочени към общото увеличение на вноса, без да се прави разграничение по отношение естеството на конкуренцията или произхода (т.е. те не се прилагат „sui generis“ към определен вид внос), и обикновено са с ограничен срок. Освен това и по-конкретно, антидъмпинговите и антисубсидийните мерки, посочени във въпросното твърдение, засягат само няколко от категориите продукти, обхванати от текущото разследване, и само онези, с произход от определени държави. Независимо от налагането на тези мерки Комисията констатира значително, внезапно и рязко цялостно увеличение на вноса и установи свързана с това опасност от вреда. Съответно това твърдение се отхвърля.

(117)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е извършила т. нар. анализ за установяване на вредите, които не могат да бъдат приписани на увеличението на вноса, за да отчете други фактори, които може да са причинили вредата, по-специално по отношение развитието на разходите за суровини, намаляващото равнище на износа, както и вноса, извършен от производителите от Съюза. Комисията желае да изясни, че действително на етапа на временните мерки тя не е оценила всички фактори, които биха могли да допринесат за сериозната вреда, която промишлеността на Съюза би понесла, ако не бъдат предприети мерки, тъй като поради критичните обстоятелства е било необходимо незабавно да се приемат и наложат временни мерки. След налагането на временните мерки Комисията е оценила въздействието на тези три фактора върху състоянието на промишлеността на Съюза и съответно възможния им принос към възникването на опасност от сериозна вреда.

(118)

По отношение на развитието на разходите за суровини няколко страни като цяло отбелязаха, че Комисията следва да разгледа този елемент, а една заинтересована страна заяви, че предполагаемата ситуация на пазара, свързана с по-евтините суровини в световен мащаб, е причинила трудностите, налични съгласно „твърденията“ на Комисията.

(119)

Данните, предоставени от промишлеността на Съюза, показват, че производствените разходи за разглеждания продукт са се променяли, както следва:

Таблица 15

Производствени разходи

(120)

Тенденцията, илюстрирана по-горе, е подобна на тенденцията при продажните цени, описана в точка 5.1.3 по-горе, с изключение на 2017 г., през която, както беше обяснено, продажните цени са били изключително благоприятни в сравнение с разходите, което е довело до относително високи печалби (макар и все още под равнището на целевата печалба). Тази тенденция не разкрива конкретна връзка между разходите за суровини и развитието на рентабилността, дори само защото през годината, когато печалбата на промишлеността на Съюза е намаляла най-значително в сравнение с предходната година, т.е. през 2015 г. (спад с 25 %), това е станало въпреки значителното намаление на производствените разходи. Следователно няма основания да се заключи, че развитието на цените на суровините, било то нагоре или надолу, представлява опасност от вреда. Поради това горното твърдение беше отхвърлено.

(121)

Заинтересованите страни също така отправиха твърдението, че равнището на износа на промишлеността на Съюза се е понижавало. Те основаха твърденията си на изявления на Eurofer, както и на предположението или вероятността износът за САЩ и Турция да намалее с оглед на мерките на САЩ по раздел 232 и турското разследване с оглед налагане на защитни мерки.

(122)

Анализът на равнището на износа от промишлеността на Съюза по отношение на разглеждания продукт е направен въз основа на данни на Евростат:

Таблица 16

Износ на промишлеността на Съюза

(123)

Таблицата по-горе илюстрира две неща. На първо място, обемът, изнасян от промишлеността на Съюза през разглеждания период, е относително малък в сравнение с обема, продаван на пазара на Съюза — в зависимост от съответната година, той съставлява едва 17—19 % от обема на продажбите на промишлеността на Съюза. На второ място, през разглеждания период развитието на експортните цени е било по-скоро в застой, с изключение на 2016 г., когато експортните цени са били като цяло значително по-ниски в сравнение с останалите години (през 2016 г. и производствените разходи са били на ниско равнище). Въз основа на обема на експортните продажби, развитието на тези обеми през разглеждания период и експортните продажни цени Комисията не е намерила основания да приеме, че равнището на експортните продажби на промишлеността на Съюза поражда значителна опасност от сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

(124)

Що се отнася до ролята на вноса от производители от Съюза или свързани с тях търговци/дистрибутори, както е описано в съображение 44 по-горе, през разглеждания период този внос е бил незначителен и относително стабилен, като в зависимост от съответната година съставлява между 0,3 % и 0,7 % от общия внос. Този внос не е дал отражение върху тенденциите при вноса, поради което твърдението беше отхвърлено.

(125)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е оценила условията на конкуренция между вносните продукти и местните продукти, тъй като — както се твърди — тя е пренебрегнала широкия обхват и хетерогенността на различните категории продукти, обхванати от разследването с оглед налагане на защитни мерки, като вместо това тя е извела заключения съвкупно за всички категории продукти. В същия дух няколко заинтересовани страни заявиха, че за всяка от категориите продукти Комисията е трябвало да извърши отделен анализ на причинно-следствената връзка.

(126)

Както беше обяснено в раздел 2.1, Комисията е счела, че с оглед на високата степен на взаимовръзка между категориите продукти, съставляващи разглеждания продукт, вносният продукт и продуктът от Съюза са „сходни или пряко конкурентни“. Признаването, че има основания за цялостен анализ предвид силната взаимовръзка между всички категории продукти, предмет на разследването, означава също така, че най-подходящият начин да се извърши анализът на причинно-следствената връзка е чрез обобщаване на трите семейства продукти, които в някои части на цялостния анализ са били разграничени. На това основание искането беше отхвърлено.

(127)

Кумулативният анализ за установяване на другите фактори, на които може да се припише вредата — в съображения 79 и 80 от регламента за временните мерки и в раздел 6.1 по-горе — показа, че другите фактори, както поотделно, така и когато са взети заедно, не са намалили причинно-следствената връзка между увеличението на вноса и опасността от сериозна вреда за промишлеността на Съюза. Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 70—81 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(128)

С въвеждането на защитни мерки се цели да се отстрани или предотврати сериозната вреда, която е настъпила в резултат на увеличение на вноса. В съответствие с член 16 от Регламент 2015/478 Комисията проучи също така дали са налице наложителни икономически причини, които биха могли да доведат до заключението, че налагането на мерки не е в интерес на Съюза.

(129)

За тази цел въздействието на евентуалните мерки върху всички производители, вносители и ползватели от Съюза на разглеждания продукт, както и възможните последствия от предприемането или непредприемането на мерките, бяха разгледани въз основа на наличните доказателства. За случаите, в които това беше необходимо, Комисията създаде механизъм, който да предотвратява настъпването на сериозна вреда, като същевременно да позволява традиционните търговски потоци да се реализират по начин, който е съвместим с непрекъснатото конкурентно функциониране на пазара на стомана.

(130)

Стигна се до предварителното заключение, че налагането на защитни мерки би било в интерес на производителите от Съюза, тъй като би предотвратило причиняването на сериозна вреда поради допълнително и значително увеличение на вноса. След налагането на временните мерки Комисията не получи коментари от страна на производителите от Съюза, които противоречат на това становище. Поради това предварителните заключения бяха потвърдени.

(131)

Комисията изпрати въпросници на известните вносители и ползватели, за да оцени техния интерес.

(132)

Тя получи 61 отговора от вносители и 70 отговора от ползватели, различни от онези, които са свързани с вносителите. Също така вносителите и ползвателите изложиха своите становища и устно, и писмено.

(133)

Няколко вносители и ползватели от Съюза заявиха, че налагането на защитните мерки не е в интерес на Съюза, тъй като ще увеличи цените на вноса и ще ограничи конкуренцията на пазара на Съюза. Те заявиха и че налагането на мерките би довело до недостиг на предлагането, тъй като се предполага, че производителите от Съюза не произвеждат всички видове стоманени продукти или поне не в достатъчни количества, за да удовлетворят търсенето в Съюза. Те твърдят, че тази ситуация се изостря допълнително от факта, че достъпността на някои продукти в Съюза е ограничена, тъй като те са предмет на антидъмпингови или антисубсидийни мерки.

(134)

След налагането на временните мерки няколко ползватели и вносители от Съюза представиха твърдението, че ако следва да се предприемат окончателни мерки, трябва да се вземат предвид следните елементи:

(135)

Комисията подробно разгледа тези твърдения и стигна до следните заключения.

(136)

На първо място, както вече беше установено в регламента за временните мерки, Комисията изразява съгласие с факта, че традиционните търговски потоци следва да се запазят, доколкото е възможно. Въз основа на посочените по-горе заключения за наличието на опасност от сериозна вреда, само вносът, надвишаващ тези традиционни търговски потоци, би причинил сериозна вреда на промишлеността на Съюза. Комисията счита, че с наложените защитни мерки под формата на тарифна квота ефективната конкуренция между вноса и промишлеността на Съюза ще се запази и че рискът от общо увеличение на цената и от какъвто и да е недостиг е малко вероятен. Всъщност се очаква, че при мерки под такава форма вносът ще продължи да се осъществява на традиционните невредоносни равнища, а защитните мерки ще се прилагат само ако и когато квотата се изчерпи и опасността стане реална.

(137)

Освен това производителите от Съюза заявиха, че са в състояние да произвеждат всички видове стоманени продукти. Във всеки случай вносът ще се запази — без налагането на мерки — на традиционните равнища и въпреки че е предмет на защитни мерки, все пак е възможно да се осъществява над квотата.

(138)

Що се отнася до наличието на антидъмпингови или антисубсидийни мерки, с тяхното налагане се цели да се преодолеят нелоялните търговски практики. Въпреки че тези мерки могат да окажат въздействие върху равнището на износа от някои държави доставчици, това не засяга равнището на вноса на справедливи цени, който би навлязъл на пазара на Съюза в отсъствието на вредоносни дъмпингови или субсидийни практики. Този въпрос, и по-специално комбинирането на защитни мерки с антидъмпингови или антисубсидийни мерки, е разгледан в съображение 186.

(139)

Поради изложените по-горе причини твърденията на страните, посочени в съображение 133, се отхвърлят.

(140)

Що се отнася до твърденията относно формата и равнището на мерките, Комисията разгледа описаните по-долу елементи.

(141)

Макар че ползвателите и вносителите считат, че всяка тарифна квота следва да бъде определена на равнище, надвишаващо с 10 % средния внос през последните три години, тъй като потреблението на стомана в Съюза за определени категории продукти вероятно ще отбележи двуцифрени темпове на растеж, производителите от Съюза заявиха, че потреблението на стомана в Съюза ще се запази относително непроменено през идните години.

(142)

Съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 по принцип равнището на всяка квота следва да бъде на средното равнище на вноса, осъществен през трите последни представителни години. Тази разпоредба обаче се прилага, в случай че мерките са под формата на квота. Както е потвърдено от съответната съдебна практика (26), тарифната квота не представлява количествено ограничение съгласно Споразумението на СТО за защитните мерки и поради това Комисията не е длъжна да определи равнището на тарифната квота в този конкретен случай на равнище, което стриктно съответства на средния внос през последните три години.

(143)

С оглед на твърденията, изложени в съображение 141 по-горе, и в съответствие със значителната свобода на икономическа, политическа и правна преценка, предоставена на Комисията съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 13 от Регламент (ЕС) 2015/755, Комисията счете, че е необходимо равнището на тарифната квота да се регулира над средното равнище на вноса за последните три години, за да се вземат предвид конкурентните интереси между ползвателите и вносителите, от една страна, и промишлеността на Съюза, от друга. В тази връзка, както е видно в съображение 32, Комисията отбелязва, че вносът на разглежданите категории продукти е нараснал с 4 % от 2017 г. до ПРП, без да се нанесе сериозна вреда. Следователно перспективата за бъдещ, макар и по-слаб, растеж на вноса при нормални пазарни условия, в съчетание с икономическите и политическите интереси на промишлеността на Съюза като цяло, обосновава налагането на количествено равнище на тарифната квота, което леко надхвърля средното равнище на вноса през периода от 2017 г. до ПРП.

(144)

Въз основа на това и за да се ограничи увеличението на вноса до равнище, което е малко вероятно да нанесе сериозна вреда на промишлеността на Съюза, като същевременно се гарантира, че традиционните търговски потоци се запазват и съществуващите ползватели и вносители са подкрепени в достатъчна степен, Комисията счита, че количественото равнище на тарифната квота следва да се основава на средното равнище на вноса за периода 2015—2017 г., като се добавят 5 %.

(145)

Почти всички заинтересовани страни, включително промишлеността на Съюза, изразиха подкрепа за разпределяне на тарифни квоти за конкретни държави доставчици, вместо обща квотна система, каквато беше създадена на етапа на налагане на временните мерки.

(146)

Комисията изрази съгласие, че системата за конкретна за всяка държава тарифна квота е най-подходяща, за да се гарантират традиционните търговски потоци. При нея обаче съществуват някои ограничения. На първо място, броят на държавите доставчици е значителен за всяка категория продукти. Не е разумно осъществимо да се разпределят тарифни квоти за всяка една от тях. На второ място, Комисията счита, че за извършването на подходящо разпределение на тарифни квоти е необходимо да се вземат под внимание специални фактори, които ще окажат въздействие върху търговията с разглежданите продукти. За редица продукти, попадащи в приложното поле на настоящото разследване, Съюзът наскоро е въвел антидъмпингови мерки/изравнителни мита по отношение на някои държави износителки. През последната година това често е довеждало до значително намаление на вноса от тези държави и през периода на налагане на мерките този ефект ще продължи. Поради това повече от вероятно е конкретната за всяка държава тарифна квота да бъде използвана в незначителна степен, тъй като равнището на тарифната квота се основава на средното равнище на вноса през периода 2015—2017 г., т.е. включително периода, когато все още не са се прилагали антидъмпинговите мерки/изравнителните мита, а равнището на вноса е било значително поради нелоялни търговски практики. Следователно при тези обстоятелства не би било в интерес на Съюза да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота, тъй като равнището на бъдещия внос неизбежно би било под традиционните нива на търговия.

(147)

Комисията достигна до заключението, че предвид горепосочените обстоятелства най-подходящ би бил смесен подход. На първо място, за държавите, които имат значителен интерес от доставки, следва да се разпредели конкретна за всяка държава тарифна квота въз основа на вноса им през последните три години. За целите на настоящия регламент се счита, че държавите, които имат дял на вноса, по-голям от 5 %, за разглежданата категория продукти, имат значителен интерес от доставки. За всички други държави доставчици следва да бъде разпределена обща тарифна квота („остатъчната квота“) въз основа на средното равнище на оставащия внос през последните три години.

(148)

За онези държави обаче, чието равнище на износ — за всяка разглеждана категория продукти — значително е намаляло в близкото минало заради действащите антидъмпингови мерки/изравнителни мита, не следва да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота поради горепосочените причини. Тези държави следва да попадат в обхвата на остатъчната тарифна квота.

(149)

В конкретния случай на категория продукти 1 (горещовалцовани рулони) Комисията счита, че тъй като близо 60 % от вноса понастоящем е обхванат от антидъмпингови мерки, най-подходящо е да има обща квота, а не да се разпределя конкретна за всяка държава тарифна квота.

(150)

На последно място, Комисията счита, че от интерес за Съюза е също тогава, когато дадена държава доставчик изчерпи конкретната си тарифна квота, да ѝ бъде предоставен достъп до остатъчната тарифна квота. Тази възможност обаче следва да се използва само по време на последното тримесечие от периода, за да се постигне баланс между интересите на държавите, на които е била предоставена конкретна за всяка държава тарифна квота, и държавите, които се ползват от общата тарифна квота. Това не само би гарантирало запазването на традиционните търговски потоци, но също би позволило, според случая, да се избегне неусвояването на част от остатъчната тарифна квота.

(151)

Комисията счита, че за да се гарантира предвидимост, не е необходимо въвеждането на система за лицензиране.

(152)

На първо място, данните относно развитието на вноса, обхванат от тарифната квота, и използването на безмитна квота са публично достъпни и се актуализират ежедневно. Данните относно използването на тарифната квота могат да бъдат намерени на следния електронен адрес:

http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/taric/quota_consultation.jsp

(153)

Освен това разпределянето на конкретна за всяка държава тарифна квота следва да гарантира и допълнителна степен на предвидимост за традиционните доставчици и ползватели. В допълнение, когато конкретната за всяка държава тарифна квота се изчерпи, въпросната държава ще бъде в състояние да изнася чрез наличната остатъчна квота, макар и само през последното тримесечие от периода, което е най-критичният период по отношение на наличността на квоти.

(154)

И накрая, Комисията счита, че остатъчната тарифна квота следва да се раздели на тримесечна база, за да се гарантира равномерното разпределение на вноса през годината и да се предотврати натрупването на значителен внос на стандартни продукти в началото на периода с цел избягване на евентуални мита. Разпределените на тримесечна база тарифни квоти, които са неизползвани, също така ще се прехвърлят автоматично към следващия период.

(155)

Комисията проучи исканията на ползвателите и вносителите за създаване на специфични подкатегории за техните продукти. По-конкретно, Комисията установи, че две категории продукти, а именно категории 3 и 4, притежават отличителни характеристики, поради които исканията за тях са приемливи.

(156)

В категория 4 — устойчиви на корозия листове — са включени както продукти, произвеждани специално за автомобилната промишленост въз основа на точни спецификации на продукта и на базата на дългосрочни договори, така и други стандартни продукти. За първите продукти доставчиците трябва първо да получат необходимия сертификат, за да снабдяват промишлеността за дълъг период от време, въз основа на системата „точно навреме“. Комисията признава, че при тази категория продукти съществува риск някои конкретни видове продукти да бъдат изтласкани от безмитната квота от стандартни продукти, които могат да бъдат доставени и натрупани в големи количества в началото на годината.

(157)

Освен това стандартните видове продукти, които попадат в тази категория продукти, понастоящем са обект на антидъмпингови мита, които, както беше обяснено по-горе, също както разпределението на квотите имат въздействие върху бъдещото развитие на вноса. Фактът, че тези по-специализирани продукти не са били включени в искането на промишлеността за антидъмпингови мерки, също е признак, че тези продукти следва да се разглеждат отделно от стандартните видове продукти.

(158)

Що се отнася до категория 3 — ламарини от електротехническа (магнитна) стомана — съответните предприятия ползватели също така твърдят, че някои специализирани продукти, а именно ламарините от изотропна електротехническа (магнитна) стомана (27), следва да бъдат отделени от другите продукти в тази категория. Това твърдение е основано на факта, че тези видове продукти са стратегически за икономиката на Съюза, тъй като се използват в новите сектори на енергетиката/мобилността (например превозни средства, използващи нови енергийни източници, вятърни турбини). Ползвателите и вносителите твърдят, че тези продукти са специални продукти с висока стойност, като съществува риск те да бъдат изтласкани от стандартните продукти, които са включени в същата категория продукти. Освен това ползвателите също така заявиха, че в близкото бъдеще търсенето в ЕС вероятно ще нарасне значително и че в бъдеще специалната квота следва да бъде съответно увеличена. Въпреки че последното твърдение не беше надлежно подкрепено от никакви доказателства, отделна квота за тези продукти би позволила разглеждането на по-нататъшни надлежно обосновани искания в бъдеще.

(159)

Освен това Комисията счита, че без да се подкопава по никакъв начин коригиращият ефект на мярката, е възможно да се създадат подгрупи от продукти в рамките на тези две съществуващи категории продукти, на които съответно ще бъде разпределена тяхна собствена квота.

(160)

Въз основа на гореизложеното Комисията прие исканията за разделяне на категория продукти 4 (ламарини с метално покритие) и категория продукти 3 (ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES) на две подкатегории.

(161)

На последно място, Комисията счита, че въз основа на интереса на Съюза може да се наложи тя да коригира равнището или разпределението на тарифната квота, както е определено в приложения IV.1 и IV.2, в случай на промени в обстоятелствата през периода на налагане на мерките. Този преглед може да се отнася до всяка категория продукти, предмет на мерките, включително (но не само) категориите продукти 3, 4, 6 и 16, за които бяха подадени подробни и обосновани изявления по време на разследването, както и в рамките на двустранните консултации, проведени от Комисията. Промяна в обстоятелства би могла да възникне например в случай на общо увеличение или свиване на търсенето в Съюза за някои категории продукти, което би изисквало преоценка на равнището на тарифната квота, налагане на антидъмпингови или антисубсидийни мерки, които могат да окажат значително въздействие върху бъдещото развитие на вноса, или дори всяка промяна на мерките на САЩ по раздел 232, която може да окаже пряко въздействие върху заключенията на настоящото разследване, а именно по отношение на отклоняването на търговията. Комисията може също да проучи при прегледа дали действието на мерките би могло да окаже отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция, преследвани с преференциалните търговски партньори, като напр. да изложи на сериозен риск на тяхното стабилизиране или икономическо развитие. Комисията редовно и най-малко в края на всяка година от налагането на мерките ще извършва оценка на ситуацията. Комисията ще започне първото разследване в рамките на прегледа не по-късно от 1 юли 2019 г.

(162)

Въз основа на горепосочените съображения и след внимателно разглеждане на въпросните различни интереси Комисията заключи, че интересът на Съюза изисква приемането на окончателни защитни мерки под формата на тарифна квота, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на състоянието на производителите от Съюза.

(163)

Извежда се заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от причиняване на сериозна вреда за 26-те категории продукти и че при липсата на защитни мерки е вероятно положението да доведе до причиняването на действителна сериозна вреда в обозримо бъдеще. Заключава се също така, че би било в интерес на Съюза да се предприемат подходящи мерки, за да се избегне допълнително увеличение на вноса.

(164)

На етапа на временните мерки Комисията установи, че мярка под формата на тарифна квота е най-добрият начин за съгласуване на интересите на производителите и на ползвателите на стомана от Съюза. Ако се регулира по подходящ начин, мярка под такава форма би позволила увеличаването на вноса временно да бъде сведено до равнище, което е невредоносно за стоманодобивната промишленост на Съюза, като в същото време се запази подходящ избор на източници на доставки за нейните клиенти по начин, който е съвместим с непрекъснатото конкурентно функциониране на пазара на стомана.

(165)

Въз основа на горепосочения анализ на интереса на Съюза Комисията счита, че тарифната квота е най-добрата форма на мярка за постигане на баланс между въпросните различни интереси, а именно предотвратяването на сериозна вреда и гарантирането на запазване на традиционните търговски потоци.

(166)

В коментарите, получени от Комисията след налагането на временните мерки, мнозинството от ползвателите на стомана оспорват приемането им, но те също така предоставят и полезни предложения за регулирането им и свеждането до минимум на отрицателното им въздействие върху пазара.

(167)

Много малко от получените коментари се отнасят до микроикономическите симулации и макроикономическия търговски модел, представени от Комисията за проверка на пропорционалността на равнището на тарифата, приложима извън квотата.

(168)

Що се отнася до макроикономическия модел, от сдружение на износителите в трета държава са отправили критика, че еластичностите, използвани при модела „Armington“ за общия набор от категории продукти, се различават от тези, използвани в определени по-подробни проучвания на конкретни категории стоманени продукти; тези страни обаче не са предложили алтернативни равнища за общото изчисление. От същото сдружение са заявили и че Комисията е пренебрегнала значителното увеличение на равнищата на цените на пазара на САЩ, което продължава да привлича внос въпреки мерките по раздел 232. По отношение на микроикономическите симулации сдружение на ползвателите от Съюза и няколко износители са заявили, че сравнителният анализ на микроикономическите симулации е бил извършен само по отношение на ограничен брой категории продукти, докато мерките обхващат по-широк набор от продукти; те също така са отправили критика, че според сведенията изчисленията са основани на разходите на китайските производители, които не биха могли да се считат за представителни за всички източници на внос. Няколко износители са заявили, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен използването на посочените по-горе модели и че определянето въз основа на тях на приложима извън квотата тарифа в размер на 25 % е произволно.

(169)

Комисията счита, че микроикономическите симулации и макроикономическият търговски модел наподобяват реалността в опростен вид, но противно на някои коментари, това са средства, които позволяват техническа дискусия на алтернативни сценарии за вземане на политическо решение, основано по-скоро на факти, отколкото на произволни решения.

(170)

Комисията желае да подчертае, че определената от нея на етапа на временните мерки тарифа в размер на 25 %, приложима извън квотата, има за цел справяне със значителното увеличение на вноса на стомана в Съюза, което през последния разгледан период се е ускорило в резултат на общата тарифа от 25 %, която САЩ са наложили върху вноса на стомана (с ограничен брой изключения за определени държави на произход, спрямо които са наложени много ограничителни квоти), и тарифата от 50 % върху турския внос. Изричната цел на мерките, наложени от САЩ, е да се постигне целта на промишлената политика за изкуствено намаляване на равнището на вноса на стомана с 13,3 милиона метрични тона, което на свой ред ще позволи на стоманодобивната промишленост на САЩ да използва капацитета си на 80 %.

(171)

Противно на становищата на няколко заинтересовани страни, в този контекст равнището от 25 % на тарифата на Съюза, приложима извън квотата, не е произволно, а изглежда напълно пропорционална мярка и напълно съответства на целта пазарът на стомана в Съюза да бъде защитен от увеличението на вноса, което през последния период произтича в голяма степен от отклоняването на търговията, предизвикано от протекционистките мерки на САЩ. Всъщност износителите на стомана в световен мащаб, които са изправени пред тарифа от 25 % и 50 % или пред ограничителни квоти в САЩ, биха могли да пренасочат износа си към Съюза над равнището на традиционните си продажби и да причинят вреда на стоманодобивната промишленост на Съюза, ако не съществува достатъчно възпиращо ограничение в Съюза, когато вносът започне да надхвърля традиционните си равнища.

(172)

Тук е важно отново да се подчертае, че докато тарифите по силата на мерките по раздел 232 се налагат още от първия внос и следователно сериозно нарушават търговските потоци на вноса в посока намаляване, тарифната квота на Съюза позволява вносът от всякакъв произход да продължи без допълнителни ограничения и оказва въздействие само ако се превишат съответните квоти, които представляват традиционният поток на вноса от всякакъв произход, по-специално заради отклоняването на търговията, породено от мерките на САЩ.

(173)

При тези обстоятелства, освен ако Съюзът наложи за съответния внос на стомана тарифа върху вноса извън квотата в размер, най-малко равен на тарифата, прилагана от САЩ, износителят в САЩ ще получи допълнителен марж или ще сведе до минимум съответната загуба, като пренасочи продажбите към ЕС. Този анализ показва, че долната граница за равнището на тарифата, приложима извън квотата, която може да гарантира минимална защита на Съюза срещу отклоняването на търговията, следва да бъде най-малко 25 %. Това равнище обаче няма да спре отклоняването на търговията. Тъй като протекционистките мерки оказват натиск за увеличаване на цените на вноса в САЩ, важен дял от производството на стомана в САЩ, който преди това е бил икономически неизгоден, става рентабилен, като измества вноса и отклонява търговията към други пазари, като най-привлекателната алтернативна дестинация е пазарът на Съюза.

(174)

В този контекст микроикономическите симулации за определяне на маржа на приноса на вноса при разтоварване в Съюза, предложени от промишлеността на Съюза и представени от Комисията на етапа на временните мерки, са от ключово значение за обсъждане на търговското поведение на износителите, които са изправени пред горепосочения избор да продават на пазара в САЩ, след като платят тарифите по раздел 232, или като алтернатива, да изнасят за Съюза, като постепенно увеличават износа си, надхвърляйки традиционните си продажби, за да избегнат това плащане.

(175)

Противно на коментарите на някои страни, допусканията в симулациите са реалистични и консервативни. Те не се основават основно на разходите на китайските производители. Най-важният компонент на разходите, използвани в симулациите, е кошница от суровини, оценени по международни цени. Китайските референтни показатели са използвани само за относително малък дял от съпътстващите променливи разходи в допълнение към разходите за суровини, с оглед на това, че Китай е един от най-значимите износители във всички категории продукти. На последно място, изборът да се използват разходи за навло от Китай до Съюза за изчисляване на разходите при разтоварване в Съюза е много консервативно допускане, тъй като ако се използват по-ниски разходи за навло, маржът на приноса ще бъде по-висок.

(176)

Тези симулации позволяват да се изчисли действителното равнище на тарифата, приложима извън квотата, която може да възпира отклоняването на търговията. Както е обяснено в регламента за временните мерки, тези симулации показват, че приносът на продажбите към маржа за износителите на стомана за Съюза в много от най-представителните категории стоманени продукти, предмет на разследването, надхвърля 30 %, с медиана от 34 %. Само тарифи върху вноса извън квотата на горепосочените равнища биха могли напълно да компенсират приноса към маржа на съответния внос на стомана за пазара на Съюза и по този начин да се премахне стимулът за износителите в САЩ да пренасочат отклонените продажби към пазара на Съюза, тъй като при тази тарифа те стават икономически неизгодни.

(177)

В този контекст Съюзът е избрал да приеме най-малко смущаващото равнище на тарифата извън квотата, а именно 25 %, което е долната граница в диапазона от възможности, обсъждани по-горе. Както беше обяснено, това равнище на тарифата извън квотата не предоставя пълна защита, която изцяло да предпазва Съюза от отклоняване на търговията. Напротив, то не само ще позволи свободния поток на традиционния внос, но освен това споменатите равнища на тарифата извън квотата ще позволят, въпреки плащането на тарифата, да се запази възможността ограничен дял от отклонените продажби да достигат до пазара на Съюза дори при превишаване на традиционните равнища на търговия, за да се задоволи очакваното нарастващо търсене.

(178)

По отношение на коментарите на заинтересованите страни относно използването на само един макроикономически модел, обхващащ всички категории продукти, вместо в модела да се използва по-обособен по продукти анализ, Комисията счита, както е обяснено на етапа на временните мерки и в раздел 2 по-горе, че предвид високата степен на взаимосвързаност между категориите продукти от гледна точка на предлагането и търсенето, тази цялостна оценка е напълно подходяща, особено ако се използват консервативни стойности на еластичностите.

(179)

В регламента за временните мерки Комисията заяви, че преди да приеме окончателна позиция, тя ще следи отблизо промените във вноса. Статистическите данни на САЩ и Съюза за вноса на категориите стоманени продукти, предмет на разследването, показват, че въпреки значителното увеличение на цените на пазара в САЩ, породено от мерките по раздел 232, през последните шест месеца от май 2018 г. насам съществува значителен траен спад на вноса в САЩ, който съответства на устойчиво нарастване на вноса в Съюза на същите категории стоманени продукти през същия период. От май до септември 2018 г. вносът в САЩ на категориите продукти, предмет на разследването, е намалял с 2,6 милиона тона спрямо същия период през 2017 г., докато вносът в ЕС на същите продукти е нараснал значително — с 2 милиона тона (77 % от спада в САЩ) за същия период. Това представлява ясна възходяща тенденция. Тези данни видимо показват, че предвижданите въздействия от протекционистките мерки на САЩ по раздел 232, с които се цели намаление на вноса на стомана в размер на 13,3 милиона метрични тона спрямо равнищата от 2017 г., вече са осезаеми. Поради това наблюдаваните най-нови тенденции при вноса изглежда не противоречат на допусканията, направени в модела, за вероятна степен на отклоняване на търговията от около 70 %, която мерките на САЩ биха могли да постигнат в крайна сметка, след като с течение на времето разгърнат пълното си протекционистко въздействие. Това не противоречи и на следващата от това необходимост от налагане на тарифа извън квотата, надхвърляща 30 %, за да се защити в пълна степен пазарът на Съюза от тяхното вторично въздействие. Това равнище съвпада и с посочения по-горе резултат от микроикономическите симулации.

(180)

Съответно Комисията реши да потвърди тарифа извън квотата в размер на 25 %, представляваща долната граница и най-малко смущаващата възможност за коригиране на отклоняването на търговията, породено от мерките на САЩ по раздел 232.

(181)

Както беше обяснено по-горе, въз основа на съображения, свързани с интереса на Съюза, и за да се запазят доколкото е възможно традиционните търговски потоци, най-добрият начин за гарантиране на оптималното използване на тарифните квоти е те да се разпределят между държавите, които имат значителен интерес от доставките на разглеждания продукт, а за останалите — по хронологичния ред на датите на приемане на декларациите за допускане за свободно обращение, както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (28). Този метод на управление изисква тясно сътрудничество между държавите членки и Комисията.

(182)

Допустимостта на внасяните от развиващите се държави стоки за изключване от тарифните квоти зависи от произхода на стоките. Следва да се прилагат критериите за определяне на непреференциален произход, които понастоящем са в сила в Съюза.

(183)

За целите на окончателните мерки — за да се даде възможност на традиционните търговски потоци да продължат — за всяка от категориите продукти, за които с настоящия регламент се налагат окончателни мерки, ще бъде определена конкретна квота.

(184)

След налагането на временните мерки няколко ползватели и вносители повториха твърдението си, че производителите от Съюза не се нуждаят от допълнителна защита поради съществуващите антидъмпингови и антисубсидийни мерки и че при всички случаи защитните мерки и антидъмпинговите/антисубсидийните мерки не следва да бъдат комбинирани.

(185)

Комисията припомня, че антидъмпинговите и изравнителните мита нямат за цел затваряне на пазара на Съюза, а единствено преодоляване на вредоносните търговски практики. По своята същност тези мерки са насочени към конкретни за дадена държава ситуации на дъмпинг и субсидиране, имат различно приложно поле и цел от защитната мярка, наложена чрез настоящия регламент, и не са взаимно изключващи се.

(186)

Въпреки това, както е посочено в съображение 117 от регламента за временните мерки, Комисията признава, че комбинирането на антидъмпинговите/антисубсидийните мерки със защитните мерки може да доведе до по-голям ефект, отколкото е желателно. Тъй като въпросът относно комбинирането би могъл да възникне само след като бъдат достигнати таваните на тарифните квоти, Комисията ще проучи необходимостта от разглеждане на въпроса на по-късен етап и своевременно. В този контекст, за да се избегне налагането на „двойна защита“, когато тарифната квота бъде надвишена, Комисията може да счете за необходимо да отмени или да намали равнището на съществуващите антидъмпингови и изравнителни мита, за да се гарантира, че комбинираният ефект от тези мерки не превишава най-високото равнище на защитните мерки или на действащите антидъмпингови/изравнителни мита.

(187)

Комисията счита, че мерките следва да бъдат въведени за период от три години (включително периода на налагане на временните мерки), който ще изтече на 30 юни 2021 г. Тарифната квота следва да бъде открита за периода от 2 февруари 2019 г. до 30 юни 2019 г., след това за периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г., а след това — за периода от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г., както е посочено в приложение IV за всяка разглеждана категория продукти.

(188)

Тъй като срокът на действие на мерките надхвърля една година, мерките трябва да бъдат постепенно либерализирани през редовни интервали от време през срока на прилагане. Комисията счита, че най-подходящият начин за либерализиране на мерките е равнището на безмитната квота да се увеличава с 5 % след всяка година. Това следва да включва периода на прилагане на временните мерки, което означава, че първата либерализация ще се осъществи на 1 юли 2019 г., а втората — на 1 юли 2020 г. Последващите либерализации ще следват същия модел.

(189)

Мерките за наблюдение на стоманените продукти, предмет на настоящото разследване, бяха въведени през април 2016 г., след като се появиха признаци, че тенденциите при вноса заплашват да причинят сериозна вреда. Предвид констатациите от настоящото разследване и налагането на окончателни защитни мерки, Комисията счита, че системата за наблюдение на стоманените продукти, предмет на защитни мерки, следва да бъде прекратена по време на налагането на защитни мерки.

(190)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза временните мерки не следва да се прилагат по отношение на продукти с произход от развиваща се държава — членка на СТО, доколкото нейният дял във вноса на този продукт в Съюза не надхвърля 3 % и при условие че развиващите се държави — членки на СТО, с дял във вноса, който е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на разглеждания продукт.

(191)

Окончателното определяне от страна на Комисията показва, че разглежданите категории продукти, произхождащи от някои развиващи се държави, отговарят на изискванията, за да се ползват от горепосочената дерогация. В приложение III.2 (Списък на категориите продукти с произход от развиващите се държави, към които се прилагат окончателните мерки) се посочват развиващите се държави за целите на настоящия регламент. В него също така се посочват за всяка от 26-те категории продукти развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки. Комисията счита, че е целесъобразно да се изчисли обемът на вноса от развиващите се държави въз основа на наличните статистически данни през последния разгледан период за всяка категория продукти, тъй като и тарифната квота се определя, като се вземат под внимание традиционните търговски потоци за всяка категория поотделно.

(192)

Тъй като изключването на развиващите се държави — членки на СТО, следва да се прилага, доколкото техният дял във вноса в Съюза не надвишава 3 %, Комисията редовно и най-малко в края на всяка година от налагането на мерките ще извършва оценка на ситуацията, за да провери дали някоя държава е надвишила посочения по-горе праг и евентуално следва да бъде включена в приложното поле на защитните мерки.

(193)

Както е посочено в съображение 80 от регламента за временните мерки, предвид тясната интеграция на пазарите с членовете на ЕИП, общите стойности на вноса от тези държави и ниския риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че продуктите, предмет на оценката, с произход от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Освен това, с цел спазване на двустранните задължения, някои държави, с които Съюзът е подписал споразумение за икономическо партньорство, което понастоящем е в сила (29), също следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. След налагането на временните мерки Комисията не получи никакви коментари, които биха довели до промяна в тези заключения, които поради това се потвърждават.

(194)

Комисията проследи защитните мерки, предприети по силата на настоящия регламент, да са в съответствие и със задълженията, произтичащи от двустранните споразумения, подписани с някои трети държави.

(195)

В това отношение следва да се отбележи, че беше установено, че по време на разследвания период вносът от бившата югославска република Македония в Съюза значително се е увеличил и е допринесъл за опасността от сериозна вреда, на която е била изложена стоманодобивната промишленост на Съюза. Поради това този внос отговаря на условията, необходими за предприемане на защитни мерки по силата на член 37, параграф 1 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Европейските общности и техните държави членки и бившата югославска република Македония (30).

(196)

Като се имат предвид обхватът и заключенията на разследването, също така се смята, че в стоманодобивния сектор има сериозни смущения и поради това защитните мерки са обосновани и съгласно член 26 от Споразумението, сключено между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария през 1972 г. (31).

(197)

На последно място, вносът с произход от Турция също отговаря на условията по член 12 от Споразумението, сключено между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, относно търговията с продукти, влизащи в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (32), и по член 60 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (33).

(198)

Като се има предвид съдебната практика на Съда (34), е целесъобразно да се предвиди размер на лихва за забава, която да се заплаща в случай на потенциално възстановяване на окончателни мита, тъй като съответните действащи разпоредби относно митата не предвиждат такъв лихвен процент, а прилагането на националните правила би довело до ненужно нарушаване на конкуренцията между икономическите оператори в зависимост от това коя държава членка е избрана за митническо оформяне.

(199)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по защитните мерки, създаден съответно съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,