„ЧАСТ 12

Статистика на емисиите ценни книжа

Раздел 1: Въведение

Статистиката на емисиите ценни книжа за еврозоната представя два основни агрегата:

—	всички емисии на резиденти от еврозоната във всяка валута; и

—	всички емисии в евро по света — както местни, така и международни.

Трябва да се направи принципно разграничение въз основа на постоянното пребиваване на емитента, при което НЦБ от Евросистемата колективно покриват всички емисии на резидентите от еврозоната (1). Банката за международни разплащания (БМР) отчита емисиите на „Останал свят“, отнасящи се до всички резиденти извън еврозоната (включително международните организации, които не са резиденти в еврозоната).

Таблицата по-долу обобщава изискванията за отчетност.

	Емисии ценни книжа
	По резиденти на еврозоната (всяка НЦБ отчита местните за нея резиденти)	По резиденти на останалия свят (БМР/НЦБ)
		Държави членки извън еврозоната	Други държави
В евро/национални деноминации	Блок А	Блок B
В други валути  (2)	Блок C	Блок D не се изисква

Раздел 2: Изисквания за отчетност

Таблица 1

Отчетна форма за блок А за НЦБ

	ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ
	Непогасени суми	Брутни емисии	Обратни изкупувания	Нетни емисии (4)
	A1	A2	A3	A4
1.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА  (3)
Общо	S1	S68	S135	S202
ЕЦБ/НЦБ	S2	S69	S136	S203
ПФИ, различни от централни банки	S3	S70	S137	S204
ДФП	S4	S71	S138	S205
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S5	S72	S139	S206
Финансови спомагателни организации	S6	S73	S140	S207
Каптивни финансови институции	S7	S74	S141	S208
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S8	S75	S142	S209
Нефинансови предприятия	S9	S76	S143	S210
Централно държавно управление	S10	S77	S144	S211
Федерално и местно държавно управление	S11	S78	S145	S212
Фондове за социална сигурност	S12	S79	S146	S213
2.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА  (3)
Общо	S13	S80	S147	S214
ЕЦБ/НЦБ	S14	S81	S148	S215
ПФИ, различни от централни банки	S15	S82	S149	S216
ДФП	S16	S83	S150	S217
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S17	S84	S151	S218
Финансови спомагателни организации	S18	S85	S152	S219
Каптивни финансови институции	S19	S86	S153	S220
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S20	S87	S154	S221
Нефинансови предприятия	S21	S88	S155	S222
Централно държавно управление	S22	S89	S156	S223
Федерално и местно държавно управление	S23	S90	S157	S224
Фондове за социална сигурност	S24	S91	S158	S225
2.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:
Общо	S25	S92	S159	S226
ЕЦБ/НЦБ	S26	S93	S160	S227
ПФИ, различни от централни банки	S27	S94	S161	S228
ДФП	S28	S95	S162	S229
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S29	S96	S163	S230
Финансови спомагателни организации	S30	S97	S164	S231
Каптивни финансови институции	S31	S98	S165	S232
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S32	S99	S166	S233
Нефинансови предприятия	S33	S100	S167	S234
Централно държавно управление	S34	S101	S168	S235
Федерално и местно държавно управление	S35	S102	S169	S236
Фондове за социална сигурност	S36	S103	S170	S237
2.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:
Общо	S37	S104	S171	S238
ЕЦБ/НЦБ	S38	S105	S172	S239
ПФИ, различни от централни банки	S39	S106	S173	S240
ДФП	S40	S107	S174	S241
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S41	S108	S175	S242
Финансови спомагателни организации	S42	S109	S176	S243
Каптивни финансови институции	S43	S110	S177	S244
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S44	S111	S178	S245
Нефинансови предприятия	S45	S112	S179	S246
Централно държавно управление	S46	S113	S180	S247
Федерално и местно държавно управление	S47	S114	S181	S248
Фондове за социална сигурност	S48	S115	S182	S249
2.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:
Общо	S49	S116	S183	S250
ЕЦБ/НЦБ	S50	S117	S184	S251
ПФИ, различни от централни банки	S51	S118	S185	S252
ДФП	S52	S119	S186	S253
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S53	S120	S187	S254
Финансови спомагателни организации	S54	S121	S188	S255
Каптивни финансови институции	S55	S122	S189	S256
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S56	S123	S190	S257
Нефинансови предприятия	S57	S124	S191	S258
Централно държавно управление	S58	S125	S192	S259
Федерално и местно държавно управление	S59	S126	S193	S260
Фондове за социална сигурност	S60	S127	S194	S261
3.   КОТИРАНИ АКЦИИ  (5)
Общо	S61	S128	S195	S262
ЕЦБ/НЦБ	S62	S129	S196	S263
ПФИ, различни от централни банки	S63	S130	S197	S264
ДФП	S64	S131	S198	S265
Финансови спомагателни организации	S65	S132	S199	S266
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S66	S133	S200	S267
Нефинансови предприятия	S67	S134	S201	S268

Таблица 2

Отчетна форма за блок C за НЦБ

	ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ДРУГИ ВАЛУТИ
	Непогасени суми	Брутни емисии	Обратни изкупувания	Нетни емисии
	C1	C2	C3	C4
4.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА
Общо	S269	S335	S401	S467
ЕЦБ/НЦБ	S270	S336	S402	S468
ПФИ, различни от централни банки	S271	S337	S403	S469
ДФП	S272	S338	S404	S470
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S273	S339	S405	S471
Финансови спомагателни организации	S274	S340	S406	S472
Каптивни финансови институции	S275	S341	S407	S473
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S276	S342	S408	S474
Нефинансови предприятия	S277	S343	S409	S475
Централно държавно управление	S278	S344	S410	S476
Федерално и местно държавно управление	S279	S345	S411	S477
Фондове за социална сигурност	S280	S346	S412	S478
5.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА
Общо	S281	S347	S413	S479
ЕЦБ/НЦБ	S282	S348	S414	S480
ПФИ, различни от централни банки	S283	S349	S415	S481
ДФП	S284	S350	S416	S482
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S285	S351	S417	S483
Финансови спомагателни организации	S286	S352	S418	S484
Каптивни финансови институции	S287	S353	S419	S485
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S288	S354	S420	S486
Нефинансови предприятия	S289	S355	S421	S487
Централно държавно управление	S290	S356	S422	S488
Федерално и местно държавно управление	S291	S357	S423	S489
Фондове за социална сигурност	S292	S358	S424	S490
5.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:
Общо	S293	S359	S425	S491
ЕЦБ/НЦБ	S294	S360	S426	S492
ПФИ, различни от централни банки	S295	S361	S427	S493
ДФП	S296	S362	S428	S494
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S297	S363	S429	S495
Финансови спомагателни организации	S298	S364	S430	S496
Каптивни финансови институции	S299	S365	S431	S497
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S300	S366	S432	S498
Нефинансови предприятия	S301	S367	S433	S499
Централно държавно управление	S302	S368	S434	S500
Федерално и местно държавно управление	S303	S369	S435	S501
Фондове за социална сигурност	S304	S370	S436	S502
5.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:
Общо	S305	S371	S437	S503
ЕЦБ/НЦБ	S306	S372	S438	S504
ПФИ, различни от централни банки	S307	S373	S439	S505
ДФП	S308	S374	S440	S506
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S309	S375	S441	S507
Финансови спомагателни организации	S310	S376	S442	S508
Каптивни финансови институции	S311	S377	S443	S509
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S312	S378	S444	S510
Нефинансови предприятия	S313	S379	S445	S511
Централно държавно управление	S314	S380	S446	S512
Федерално и местно държавно управление	S315	S381	S447	S513
Фондове за социална сигурност	S316	S382	S448	S514
5.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:
Общо	S317	S383	S449	S515
ЕЦБ/НЦБ	S318	S384	S450	S516
ПФИ, различни от централни банки	S319	S385	S451	S517
ДФП	S320	S386	S452	S518
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S321	S387	S453	S519
Финансови спомагателни организации	S322	S388	S454	S520
Каптивни финансови институции	S323	S389	S455	S521
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S324	S390	S456	S522
Нефинансови предприятия	S325	S391	S457	S523
Централно държавно управление	S326	S392	S458	S524
Федерално и местно държавно управление	S327	S393	S459	S525
Фондове за социална сигурност	S328	S394	S460	S526
6.   КОТИРАНИ АКЦИИ
Общо	S329	S395	S461	S527
ПФИ, различни от централни банки	S330	S396	S462	S528
ДФП	S331	S397	S463	S529
Финансови спомагателни организации	S332	S398	S464	S530
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S333	S399	S465	S531
Нефинансови предприятия	S334	S400	S466	S532

Таблица 3

Отчетна форма за поясняващи позиции за блок А за НЦБ

	ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ
	Непогасени суми	Брутни емисии	Обратни изкупувания	Нетни емисии
	A1	A2	A3	A4
6.   КОТИРАНИ АКЦИИ
Каптивни финансови институции	S533	S544	S555	S566
7.   НЕКОТИРАНИ АКЦИИ
Общо	S534	S545	S556	S567
ПФИ, различни от централни банки	S535	S546	S557	S568
ДФП	S536	S547	S558	S569
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S537	S548	S559	S570
Нефинансови предприятия	S538	S549	S560	S571
8.   ДРУГИ ВИДОВЕ СОБСТВЕН КАПИТАЛ
Общо	S539	S550	S561	S572
ПФИ, различни от централни банки	S540	S551	S562	S573
ДФП	S541	S552	S563	S574
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S542	S553	S564	S575
Нефинансови предприятия	S543	S554	S565	S576

1.   Постоянно пребиваване на емитента

Емисиите на дъщерни дружества, собственост на нерезиденти в отчитащата страна, които извършват дейност на нейната икономическа територия, трябва да се класифицират като емисии на резидентни единици на отчитащата страна.

Емисии на централни управления, които се намират на икономическата територия на отчитащата страна и извършват дейност на международните пазари, трябва също да се считат за емисии на резидентни единици. Емисии на централни управления или дъщерни дружества, които се намират извън икономическата територия на отчитащата страна, но са собственост на резиденти в тази страна, трябва да се считат за емисии на нерезиденти. Например, емисиите на „Фолксваген Бразилия“ (Volkswagen Brazil) се считат за емитирани от единици, резиденти в Бразилия, а не на територията на отчитащата страна. При липсата на физическо измерение на едно предприятие резидентността му се определя според икономическата територия, по чието законодателство предприятието е било създадено или регистрирано (6).

За да се избегне двойното преброяване или липсата на данни, отчитането на емисиите на предприятията със специално предназначение трябва да се извършва двустранно, като в него участват съответните отчетни единици. НЦБ, а не БМР, трябва да отчитат емисиите на предприятията със специално предназначение, които отговарят на критериите за постоянно пребиваване съгласно ЕСС 2010 и са класифицирани като резиденти на еврозоната.

2.   Секторна разбивка на емитентите

Емисиите трябва да се класифицират според сектора, за който възниква задължението за емитираните ценни книжа. Секторната класификация обхваща следните 12 вида емитенти:

—

ЕЦБ/НЦБ,

—	други ПФИ,

—

ДФП,

—	в т.ч. финансови предприятия за секюритизация,

—	финансови спомагателни организации,

—	каптивни финансови институции,

—	застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (7),

—	нефинансови предприятия,

—	централно държавно управление,

—	федерално и местно държавно управление,

—	фондове за социална сигурност,

—	международни организации.

Ценните книжа, емитирани от предприятия със специално предназначение, при които крайното задължение за емисията възниква за организацията майка, а не за предприятието със специално предназначение, трябва да се отнасят към организацията майка, а не към предприятието със специално предназначение. Например, емисиите на предприятие със специално предназначение на „АЯКС Електроникс“ (AJAX Electronics), нефинансово предприятие на територията на държавата А от еврозоната, трябва да бъдат отнесени към сектор „Нефинансови предприятия“ и отчетени от държава А. Предприятието със специално предназначение и неговото предприятие майка трябва обаче да бъдат резиденти в една и съща държава. Поради това, когато дружеството майка не е резидент в отчитащата страна, предприятието със специално предназначение се третира като условен резидент на отчитащата страна, а секторът, емитиращ ценни книжа, трябва да бъде съобразен с икономическата функция на предприятието със специално предназначение. Например, ако „АКМЕ Моторс“ (ACME Motors) е нефинансово предприятие, резидент в Япония, което произвежда автомобили, a „АКМЕ Мотор Финанс“ (ACME Motor Finance) е дъщерно дружество, резидент в държава Б от еврозоната, емисиите на „АКМЕ Мотор Финанс“ трябва да бъдат отнесени към каптивните финансови институции в държава Б, защото дружеството майка „АКМЕ Моторс“ не е резидент в същата държава. Единственото изключение са предприятията със специално предназначение, собственост на държавното управление, като в този случай ценната книга се записва като емитирана от държавното управление в държавата на организацията майка. (8)

Държавно корпоративно предприятие, което е приватизирано чрез емитирането на котирани акции, трябва да бъде отнесено към сектор „Нефинансови предприятия“. По подобен начин, публична кредитна институция, която е приватизирана, трябва да бъде отнесена към сектор „ПФИ, различни от централни банки“. Емисиите на домакинства или нетърговски организации, обслужващи домакинства, трябва да бъдат класифицирани като емисии на нефинансови предприятия.

3.   Матуритет на емисиите

Краткосрочните дългови ценни книжа обхващат ценните книжа с първоначален матуритет от една година или по-малко, дори ако са емитирани в рамките на по-дългосрочни улеснения.

Дългосрочните дългови ценни книжа обхващат ценните книжа с първоначален матуритет над една година. Емисиите с падеж по избор, най-късната от които е над една година, и емисиите с неопределен падеж се класифицират като дългосрочни.

Не е необходимо двугодишният матуритет да се разделя на интервали, както се прави в балансовата статистика на ПФИ.

4.   Класификация на дългосрочните дългови ценни книжа според лихвения процент

Дългосрочните дългови ценни книжа се разделят на:

Дългови ценни книжа с фиксиран лихвен процент, т.е. дългови ценни книжа, които са емитирани или изкупени обратно по номинална стойност, и дългови ценни книжа, емитирани с отстъпка от или премия върху номиналната им стойност.

Дългови ценни книжа с променлив лихвен процент, т.е. дългови ценни книжа, при които купонната лихва и/или базовата главница са/е индексирани/а спрямо общ ценови индекс за стоки и услуги (като потребителския ценови индекс), с лихвен процент или с цената на определен актив, което води до променлив номинален размер на купонното плащане до падежа на емисията. За целите на статистиката на емисиите ценни книжа дълговите ценни книжа със смесен лихвен процент се класифицират като дългови ценни книжа с променлив лихвен процент (9).

Облигации с нулев купон, емитирани с отстъпка, т.е. инструменти без лихвени плащания, емитирани със значителна отстъпка от номиналната стойност. В по-голямата си част отстъпката е еквивалентна на лихвата, начислена до падежа на облигацията.

5.   Класификация на емисиите

Емисиите се анализират в две големи групи: а) дългови ценни книжа (10) и б) котирани акции (11). Доколкото това е възможно, се обхващат ценните книжа, емитирани с частни емисии. Ценните книжа на паричния пазар се включват в дълговите ценни книжа, без да се разграничават. Некотираните акции (12) и другите видове собствен капитал (13) могат да се отчитат по избор като две отделни поясняващи позиции. Изключват се акциите/дяловете, емитирани от фондове на паричния пазар и други инвестиционни фондове.

Изложеното по-долу представлява неизчерпателен списък на инструментите, обхванати от статистиката на емисиите ценни книжа:

а)

Дългови ценни книжа: i) Краткосрочни дългови ценни книжа Включват се поне следните инструменти: — съкровищни бонове и други краткосрочни ценни книжа, емитирани от сектор „Държавно управление“, — прехвърляеми краткосрочни ценни книжа, емитирани от финансови и нефинансови предприятия; за тези ценни книжа се използват множество термини, като търговски ценни книжа, търговски трати, менителници, записи на заповед, търговски полици и депозитни сертификати, — краткосрочни ценни книжа, емитирани по дългосрочни улеснения за поети емисии ценни книжа, — банкови акцепти. ii) Дългосрочни дългови ценни книжа Включени са най-малко следните примерни инструменти: — облигации на приносител, — подчинени облигации, — облигации с падеж по избор, най-късната от които е след повече от една година, — облигации без падеж или „вечни“ (неподлежащи на обратно изкупуване) облигации, — облигации с променлив лихвен процент, — конвертируеми облигации, — oбезпечени облигации, — индексирани ценни книжа, при които размерът на главницата е индексиран спрямо ценови индекс, цената на стока или валутен индекс, — облигации с голяма отстъпка, с малки лихвени плащания, емитирани със значителна отстъпка от лицевата стойност, — облигации с нулев купон, — еврооблигации, — глобални облигации, — частно емитирани облигации, — ценни книжа, емитирани в резултат от конвертирането на кредити, — кредити, които са станали de facto прехвърляеми, — облигации с фиксиран лихвен процент и кредити, конвертируеми в акции, без значение дали това са акции на корпоративното предприятие — емитент или акции на друго дружество, при условие че не са били конвертирани; oпцията за конвертируемост, която се счита за финансов дериват, се изключва, ако е отделима от базовата облигация, — акции или дялове, които носят фиксиран доход, но не дават право на участие в разпределението на остатъчната стойност на корпоративното предприятие при прекратяването му, включително и неучастващи привилегировани акции, — финансови активи, емитирани като част от секюритизацията на кредити, ипотеки, дълг по кредитни карти, сметки за получаване и други активи. Изключват се следните инструменти: — трансакции с ценни книжа като част от споразумения за обратно изкупуване, — емисии на непрехвърляеми ценни книжа, — непрехвърляеми кредити.

б)

Котирани акции Котираните акции обхващат следното: — капиталови акции, емитирани от акционерни дружества, — обратно изкупени акции в акционерни дружества, — акции, даващи право на дивидент, емитирани от акционерни дружества, — привилегировани дялове или акции, които дават право на участие в разпределението на остатъчната стойност при прекратяването на корпоративно предприятие. Те могат да са котирани или некотирани на призната борса, — частни емисии на ценни книжа, когато е възможно. Ако дадено дружество бъде приватизирано и правителството задържи част от акциите му, а останалата част се котира на регулиран пазар, цялата стойност на капитала на дружеството се записва в непогасените суми по котираните акции, тъй като всички акции могат евентуално да бъдат търгувани във всеки един момент по пазарна стойност. Това се прилага и ако част от акциите са продадени на големи инвеститори и само останалата част, т.е. свободнотъргуемият обем, се търгува на фондовата борса. Котираните акции не включват: — акции, които са предложени за продажба, но не са закупени при емисията, — облигации с фиксиран лихвен процент и кредити, конвертируеми в акции, които се включват, щом бъдат конвертирани в акции, — собствения капитал на съдружниците с неограничена отговорност в корпоративни съдружия, — държавни инвестиции в капитала на международни организации, които са учредени по законоустановения ред като корпоративни предприятия с акционерен капитал, — емисии на премийни акции единствено в момента на емитирането им и емисии на делими акции; премийните акции и делимите акции обаче се включват в общото салдо на котираните акции, без да се разграничават.

6.   Валута на емисията

Двувалутните облигации трябва да бъдат класифицирани в съответствие с деноминацията на облигацията. Двувалутните облигации са облигации, чието обратно изкупуване или купонно плащане е предвидено да се извърши във валута, различна от тази на деноминацията на облигацията. Ако глобална облигация е емитирана в повече от една валута, всяка част от емисията трябва да бъде отчетена като отделна емисия в съответствие с валутата на емисия. Когато емисиите са деноминирани в две валути, например 70 % в евро и 30 % в щатски долари, съответните компоненти на емисията трябва да бъдат отчетени поотделно, ако е възможно, в съответствие с валутата, в която са деноминирани. Поради това в горепосочения пример 70 % от емисията трябва да бъде отчетена като емисия в евро/национални деноминации (14) и 30 % — като емисия в други валути. Когато е невъзможно да се идентифицират поотделно валутните компоненти на една емисия, в националните пояснителни бележки трябва да се посочи действителната разбивка, направена от отчитащата страна.

7.   Време на записване на емисията

Счита се, че емисията е налице, когато емитентът получи плащането, а не когато консорциумът се задължи да я поеме.

8.   Изравняване на салдата и потоците

НЦБ трябва да предоставят информация относно непогасените суми, брутните емисии, обратните изкупувания и нетните емисии на краткосрочните и дългосрочните дългови ценни книжа, както и относно котираните акции.

Таблицата по-долу онагледява връзката между салдата (т.е. непогасените суми) и потоците (т.е. брутните емисии, обратните изкупувания и нетните емисии). На практика връзката е по-сложна поради изменения в резултат от ценови и валутни оценки, реинвестираната (т.е. начислената) лихва, прекласификациите, ревизиите и други корекции.

i)	Емисии в обращение в края на отчетния период	≈	Емисии в обращение в края на предходния отчетен период	+	Бруто емисии през отчетния период	–	Обратни изкупувания през отчетния период	+	Прекласификации и други изменения
ii)	Емисии в обращение в края на отчетния период	≈	Емисии в обращение в края на предходния отчетен период	+	Нетни емисии през отчетния период			+	Прекласификации и други изменения

а)   Брутни емисии

Брутните емисии през отчетния период трябва да включват всички емисии на дългови ценни книжа и котирани акции, при които емитентът продава новосъздадени ценни книжа срещу пари в брой. Те се отнасят до редовното създаване на нови инструменти. Моментът, в който емисиите са приключени, се определя като часа, в който е извършено плащането; поради това в записването на емисиите трябва да бъде отразен възможно най-точно часът на плащането за базовата емисия.

При котираните акции брутните емисии обхващат новосъздадените акции, които са емитирани срещу пари от корпоративни предприятия, които са допуснати за първи път до търговия на фондова борса, включително новосъздадените дружества или частните дружества, които стават публични дружества. Брутните емисии включват и новоиздадените акции, които са емитирани срещу пари по време на приватизацията на държавни корпоративни предприятия, когато акциите на предприятието се търгуват на фондова борса. Емисиите на премийни акции се изключват (15). Брутните емисии не трябва да се отчитат, ако корпоративното предприятие се допуска единствено до търговия на фондова борса, без да се набира нов капитал.

В отчитаните брутни емисии или обратни изкупувания не се обхваща размяната или прехвърлянето на вече съществуващи ценни книжа при придобиване или сливане (16), с изключение на новите инструменти, създадени и емитирани срещу пари от лице, резидент в еврозоната.

Емисиите на ценни книжа, които могат по-късно да бъдат конвертирани в други инструменти, трябва да бъдат отчетени като емисии в категорията на първоначалния им инструмент; при конвертиране те трябва да бъдат отчетени като изкупени обратно от тази категория, като след това същият обем се третира като брутна емисия в нова категория (17).

б)   Обратни изкупувания

Обратните изкупувания по време на отчетния период обхващат всички обратни покупки на дългови ценни книжа и котирани акции от емитента, срещу което инвеститорът получава пари в брой. Обратните изкупувания са свързани с редовното погасяване на инструменти. Те обхващат всички дългови ценни книжа, които са достигнали падежа си, както и случаите на предсрочно погасяване. Обхващат се и случаите на обратно изкупуване на акции от дружество, ако то изкупи обратно всички акции срещу пари в брой, преди да промени правната си форма, или изкупи обратно част от акциите си срещу пари в брой и след това ги обезсили, в резултат от което се намали капиталът. Обратното изкупуване на акции от дружества не се обхваща, ако то представлява инвестиране в собствени акции (18).

Обратните изкупувания не трябва да се отчитат, когато се прекратява единствено достъпът на корпоративно предприятие до търговия на фондова борса.

в)   Нетни емисии

Нетните емисии представляват разликата между всички брутни емисии минус всички извършени обратни изкупувания през отчетния период.

Непогасените суми на котираните акции трябва да обхващат пазарната стойност на всички котирани акции на резидентните лица. Поради това непогасените суми по котираните акции, отчитани от страна от еврозоната, могат да нараснат или да намалеят в резултат от установяването на друго място на лице, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар. Това важи и в случай на придобиване или сливане, ако не са създадени и емитирани инструменти срещу пари в брой и/или инструменти не са обратно изкупени срещу пари в брой и обезсилени. За да се избегне двойно преброяване или липса на данни за дългови ценни книжа и котирани акции, ако емитент се установи в друга резидентна страна, съответните НЦБ трябва да координират двустранно момента, в който това събитие трябва да бъде отчетено.

9.   Оценка

Стойността на емисия ценни книжа се състои от ценови компонент, а когато емисиите са деноминирани във валута, различна от валутата на отчитане — и от валутен компонент.

НЦБ трябва да отчитат краткосрочните дългови ценни книжа по лицева стойност (19), а котираните акции — по пазарна стойност. При дългосрочните дългови ценни книжа могат да се използват различни методи за оценка в зависимост от вида на лихвения процент, като сумарно за всички това се изразява в смесена оценка. Например, емисиите с фиксиран и променлив лихвен процент обикновено се оценяват по лицева стойност, а облигациите с нулев купон — по номинална стойност. Обикновено относителният обем на облигациите с нулев купон е малък, затова в номенклатурата не се предвижда стойност за смесена оценка; общият обем на дългосрочните дългови ценни книжа се отчита по лицева стойност. В случаите, когато мащабът на явлението е значителен, се използва стойността „Z“ за „неуточнена“. По принцип в случаите на смесена оценка НЦБ предоставя подробна информация на ниво на атрибут в съответствие с атрибутите в приложение III.

а)

Ценова оценка Салдата и потоците от котирани акции трябва да се отчитат по пазарна стойност. От записването на салдата и потоците от дългови ценни книжа по лицева стойност се изключват облигациите с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон, при които непогасените суми и брутните емисии се записват по номинална стойност, т.е. сконтираната цена в момента на емитирането им плюс начислената лихва, а обратните изкупувания на падежа — по лицева стойност. Номиналната стойност на непогасените суми по облигации с нулев купон може да бъде изчислена, както е посочено по-долу: където А = номинална стойност = реално платената сума и начислената лихва Е = сконтираната цена в момента на емитирането (платената сума в момента на емитиране) Р = лицевата стойност (сумата, върната в края на матуритета) Т = срокът от датата на емисията до падежа (в дни) t = изминалото време от датата на емисията (в дни) Възможно е да има разлики в процедурите за ценова оценка, използвани в различните страни. В този контекст не се прилага подходът за ценова оценка съгласно ЕСС 2010, според който е необходимо потоците от дългови ценни книжа и акции да се записват по стойността на трансакцията, а салдата — по пазарната стойност. За облигациите с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон отчитащата НЦБ трябва да изчислява начислената лихва, когато това е възможно.

б)

Валута на отчитане и валутна оценка НЦБ трябва да отчитат на ЕЦБ всички данни в евро, включително историческите редове. За конвертирането в евро на ценни книжа, емитирани от местни резиденти в други валути (блок C) (20), НЦБ трябва да следват възможно най-стриктно принципите за валутна оценка, основани на ЕСС 2010 (21), както са посочени по-долу: i) непогасените емисии трябва да бъдат конвертирани в евро/национални деноминации по съответния среден пазарен обменен курс, преобладаващ в края на отчетния период, т.е. в края на работното време в последния работен ден от отчетния период; ii) брутните емисиите и обратните изкупувания трябва да бъдат конвертирани в евро/национални деноминации, като се използва съответният среден пазарен обменен курс, преобладаващ в момента на плащането. Ако не е възможно да се определи точният обменен курс, приложим за конвертирането, може да се използва обменният курс, който е най-близък до съответния среден пазарен курс в момента на плащането.

10.   Концептуално съответствие

Статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ са свързани с оглед на емисиите прехвърляеми инструменти на ПФИ. Обхватът на инструментите и на ПФИ, които ги емитират, разпределянето на инструментите по матуритетни диапазони и разбивката по валути си съответстват концептуално. Съществуват разлики между статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ по отношение на принципите на оценка (т.е. в статистиката на емисиите ценни книжа по отношение на дълговите инструменти се прилага принципът на лицевата стойност, а в балансовата статистика на ПФИ по отношение на тях се прилага принципът на пазарната стойност). С изключение на разликите при оценката и нетирането на собствено държаните ценни книжа в баланса на ПФИ за всяка страна, непогасените суми по ценните книжа, емитирани от ПФИ и отчитани за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на показател 11 („Емитирани дългови ценни книжа“) в пасива на баланса на ПФИ. Краткосрочните дългови ценни книжа, както са определени за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на дълговите ценни книжа, емитирани за срок до една година. Дългосрочните дългови ценни книжа, както са определени за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, представляват сборът от дълговите ценни книжа, емитирани със срок над една и до две години, и дълговите ценни книжа, емитирани за срок над две години.

НЦБ трябва да извършат преглед на обхвата на статистиката на емисиите ценни книжа и на балансовата статистика на ПФИ и да посочат на ЕЦБ концептуалните разлики. Извършват се три вида проверки за съответствие по отношение на емисиите от: а) НЦБ в евро/национални деноминации; б) ПФИ, различни от централни банки, в евро/национални деноминации; и в) ПФИ, различни от централни банки, в други валути. Възможно е да възникнат концептуални разлики между статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ, тъй като те се извличат от национални отчетни системи, които имат различни цели.

11.   Изисквания за данните

Очакват се статистически отчети от всички страни за всеки приложим динамичен ред. НЦБ трябва да уведомят ЕЦБ незабавно в писмена форма с обяснения, ако конкретен показател не се прилага в дадена страна. НЦБ могат да бъдат временно освободени от отчитането на даден динамичен ред, ако базовото събитие не съществува. НЦБ трябва да уведомят за него или за други отклонения от схемата на отчитане, описана в приложение III. Освен това те трябва да уведомят ЕЦБ, когато ревизиите се изпращат заедно с обяснения относно естеството им.

Раздел 3: Национални пояснителни бележки

Всяка НЦБ трябва да представи отчет, в който са описани данните, предоставени в контекста на статистиката на емисиите ценни книжа. Отчетът трябва да обхваща подробно изброените по-долу теми и да следва възможно най-стриктно предложената структура. НЦБ трябва да предоставят допълнителна информация относно случаите, в които отчетените данни не отговарят на настоящите насоки, или ако те не са предоставили данните, като предоставят информация и относно причините за това. Отчетът не може да бъде представен след данните.

1.   Източници на данни/система за събиране на данни: трябва да бъде предоставена информация за източниците на данни, използвани при съставянето на статистиката на емисиите ценни книжа: административни източници за емисиите на държавни институции, пряко отчитане от ПФИ и други институции, вестници и доставчици на данни, като например International Financial Review и пр. НЦБ трябва да посочат дали данните се събират и съхраняват за всяка емисия поотделно и критериите за тях. Като алтернатива НЦБ трябва да посочат дали данните се събират и съхраняват без разграничаване на емисиите като обеми, издадени от отделни емитенти по време на отчетния период, например за системите за пряко събиране на данни. НЦБ трябва да предоставят информация за критериите, използвани при прякото отчитане, за да идентифицират отчетните единици и информацията, която ще бъде представена.

2.   Процедури за съставяне: описва се накратко използваният метод за съставяне в статистиката на ценните книжа, например агрегиране на информация за отделните емисии ценни книжа, правила за съществуващи динамични редове и дали те са публикувани или не.

3.   Постоянно пребиваване на емитента: НЦБ трябва да посочат дали при класификацията на емисиите е възможно пълното прилагане на определението за постоянно пребиваване по ЕСС 2010 (и на МВФ). Ако това не е възможно или е само частично възможно, НЦБ трябва да предоставят изчерпателно обяснение за действително използваните критерии.

4.   Разбивка на емитентите по сектори: НЦБ трябва да посочат отклоненията от класификацията на емитентите в съответствие с разбивката по сектори, определени в раздел 2, точка 2. Установените отклонения и сиви зони трябва да бъдат обяснени в бележките.

5.   Валута на емисията: ако не е възможно да обособят валутните компоненти на една емисия, НЦБ трябва да обяснят отклоненията от правилата. Освен това НЦБ, които не могат да направят разграничение за всички ценни книжа между емисии в местни валути, в евро/национални деноминации, различни от местните валути, и в други валути, трябва да опишат къде са класифицирани тези емисии и да посочат общия обем на емисиите, които не са разпределени правилно, за да се представи размерът на изкривяването.

6.   Класификация на емисиите: НЦБ трябва да предоставят изчерпателна информация за вида ценни книжа, обхванат от националните данни, включително и техните национални условия. Ако е известно, че обхватът е частичен, НЦБ трябва да обяснят съществуващите пропуски. По специално, НЦБ трябва да предоставят информацията, посочена по-долу:

—   частни емисии на ценни книжа: НЦБ трябва да посочат дали те са обхванати в отчетените данни,

—   банкови акцепти: ако са прехвърляеми и включени в отчетените данни за краткосрочните дългови ценни книжа, в националните пояснителни бележки отчитащата НЦБ трябва да обясни националните процедури за записване на тези инструменти и естеството им,

—   котирани акции: НЦБ трябва да посочат дали некотираните акции или други видове собствен капитал са обхванати в отчетените данни заедно с приблизителна оценка за обема на некотираните акции и/или други видове собствен капитал, за да се представи размерът на изкривяването. В националните пояснителни бележки НЦБ трябва да посочат всички известни им пропуски в обхвата на котираните акции.

7.   Анализ на дългосрочните дългови ценни книжа според инструмента: ако сборът от облигациите с фиксиран лихвен процент, с променлив лихвен процент и с нулев купон не съответства на общия обем на дългосрочните дългови ценни книжа, НЦБ трябва да предоставят информация за вида и обема на дългосрочните ценни книжа, за които няма такава разбивка.

8.   Матуритет на емисиите: ако не могат да следват стриктното прилагане на определенията за краткосрочни и дългосрочни дългови ценни книжа, НЦБ трябва да посочат къде се отклоняват отчетените данни.

9.   Обратни изкупувания: НЦБ трябва да посочат как извличат информацията относно обратните изкупувания и дали тя се събира чрез пряко отчитане или се изчислява чрез остатъка.

10.   Ценова оценка: в националните пояснителни бележки НЦБ трябва подробно да посочат процедурата за оценка, използвана за: а) краткосрочни дългови ценни книжа; б) дългосрочни дългови ценни книжа; в) облигации с отстъпка; и г) котирани акции. Трябва да бъде обяснена всяка разлика в оценката на салдата и потоците.

11.   Периодичност на отчитането, срок и времеви обхват: НЦБ трябва да посочат степента, в която данните, съставени в контекста на статистиката на емисиите ценни книжа, са предоставени в съответствие с изискванията на потребителите, т.е. със срок за предоставяне от пет седмици за месечните данни. Трябва да се предостави и дължината на предоставените динамични редове. Трябва да се отчитат прекъсванията в динамичните редове, например разликите в обхвата на ценните книжа във времето.

12.   Ревизии: НЦБ трябва да предоставят кратки пояснителни бележки за всички ревизии и да обяснят причините за тях и обхвата им.

13.   Приблизителна оценка на обхвата по инструмент, емитиран от местни резиденти: НЦБ трябва да дадат национални приблизителни оценки на обхвата на ценните книжа за всяка категория емисии на местни резиденти, т.е. емисии краткосрочни ценни книжа, дългосрочни ценни книжа и котирани акции в местна валута, в евро/национални деноминации, различни от местната валута, включително екю, и в други валути, в съответствие с таблицата по-долу. В приблизителните оценки в графа „Обхват в %“ трябва да се посочи делът на ценните книжа, обхванати от всяка категория инструменти, като процент от общата емисия, който трябва да бъде отчетен под съответната графа, като се следват правилата за отчитане. Могат да се добавят кратки описания в графа „Коментари“. НЦБ трябва да посочат и всички промени в обхвата в резултат от присъединяването към паричния съюз.

			Обхват в %:	Коментари:
Емисии в евро/национални деноминации	Местна валута	STS
		LTS
		QUS
	Евро/национални деноминации, различни от местната валута, включително екю	STS
		LTS
В други валути		STS
		LTS
STS = краткосрочни дългови ценни книжа. LTS = дългосрочни дългови ценни книжа. QUS = котирани акции.

Раздел 4: Изисквания на Банката за международни разплащания

Изискванията за отчетност на БМР следват същите принципи, както тези, посочени в раздели 1—3 за НЦБ, с изключение на следните:

Таблица 4

Отчетна форма за блок B за БМР

	ЕМИТЕНТИ — РЕЗИДЕНТИ ОТ ОСТАНАЛ СВЯТ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ
	Непогасени суми	Брутни емисии	Обратни изкупувания
	B1	B2	B3
9.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА
Общо	S577	S642	S707
НЦБ	S578	S643	S708
ПФИ, различни от централни банки	S579	S644	S709
ДФП	S580	S645	S710
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S581	S646	S711
Финансови спомагателни организации	S582	S647	S712
Каптивни финансови институции	S583	S648	S713
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S584	S649	S714
Нефинансови предприятия	S585	S650	S715
Централно държавно управление	S586	S651	S716
Федерално и местно държавно управление	S587	S652	S717
Фондове за социална сигурност	S588	S653	S718
Международни организации	S589	S654	S719
10.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА
Общо	S590	S655	S720
НЦБ	S591	S656	S721
ПФИ, различни от централни банки	S592	S657	S722
ДФП	S593	S658	S723
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S594	S659	S724
Финансови спомагателни организации	S595	S660	S725
Каптивни финансови институции	S596	S661	S726
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S597	S662	S727
Нефинансови предприятия	S598	S663	S728
Централно държавно управление	S599	S664	S729
Федерално и местно държавно управление	S600	S665	S730
Фондове за социална сигурност	S601	S666	S731
Международни организации	S602	S667	S732
10.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:
Общо	S603	S668	S733
НЦБ	S604	S669	S734
ПФИ, различни от централни банки	S605	S670	S735
ДФП	S606	S671	S736
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S607	S672	S737
Финансови спомагателни организации	S608	S673	S738
Каптивни финансови институции	S609	S674	S739
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S610	S675	S740
Нефинансови предприятия	S611	S676	S741
Централно държавно управление	S612	S677	S742
Федерално и местно държавно управление	S613	S678	S743
Фондове за социална сигурност	S614	S679	S744
Международни организации	S615	S680	S745
10.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:
Общо	S616	S681	S746
НЦБ	S617	S682	S747
ПФИ, различни от централни банки	S618	S683	S748
ДФП	S619	S684	S749
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S620	S685	S750
Финансови спомагателни организации	S621	S686	S751
Каптивни финансови институции	S622	S687	S752
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S623	S688	S753
Нефинансови предприятия	S624	S689	S754
Централно държавно управление	S625	S690	S755
Федерално и местно държавно управление	S626	S691	S756
Фондове за социална сигурност	S627	S692	S757
Международни организации	S628	S693	S758
10.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:
Общо	S629	S694	S759
НЦБ	S630	S695	S760
ПФИ, различни от централни банки	S631	S696	S761
ДФП	S632	S697	S762
в т.ч. финансови предприятия за секюритизация	S633	S698	S763
Финансови спомагателни организации	S634	S699	S764
Каптивни финансови институции	S635	S700	S765
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове	S636	S701	S766
Нефинансови предприятия	S637	S702	S767
Централно държавно управление	S638	S703	S768
Федерално и местно държавно управление	S639	S704	S769
Фондове за социална сигурност	S640	S705	S770
Международни организации	S641	S706	S771

Матуритет на емисиите

По отношение на матуритета БМР счита за краткосрочни инструменти всички търговски ценни книжа в евро и други краткосрочни ценни книжа в евро, емитирани по краткосрочна програма, a всички инструменти, емитирани по дългосрочна програма — за дългосрочни инструменти, независимо от първоначалния им матуритет.

Секторна разбивка на емитентите

БМР следва съответствието между секторната разбивка на емитентите, които се намират в базата данни на БМР, и разбивката, изисквана в отчетните форми, както е показано в таблицата по-долу.

Секторна разбивка в базата данни на БМР		Класификация в отчетните форми
Централна банка	→	НЦБ и ЕЦБ
Търговски банки	→	ПФИ
ДФП	→	ДФП
Централно държавно управление	→	Централно държавно управление
Други държавни управления Държавни агенции	→	Федерално и местно държавно управление
Корпоративни предприятия	→	Нефинансови предприятия
Международни организации	→	Международни организации (останал свят)

Класификация на емисиите

Следните инструменти, съдържащи се в базата данни на БМР, се класифицират като дългови ценни книжа в статистиката на емисиите ценни книжа:

—	депозитни сертификати,

—	търговски ценни книжа,

—	съкровищни бонове,

—	облигации,

—	търговски ценни книжа в евро,

—	средносрочни ценни книжа,

—	други краткосрочни ценни книжа.

Оценка

Настоящите правила за оценка на БМР са: лицевата стойност — за дълговите ценни книжа, и емисионната цена — за котираните акции.

БМР отчита на ЕЦБ в щатски долари всички емисии на резиденти на „Останал свят“ в евро/национални деноминации (блок В), като използва обменния курс към края на периода за непогасени суми и средния за периода обменен курс за емисии и обратни изкупувания. ЕЦБ конвертира всички данни в евро, като използва същия принцип, който първоначално е приложен от БМР. За периоди преди 1 януари 1999 г. като заместител трябва да се използва обменният курс между екюто и щатския долар.“