11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/47

(1)

На 13 август 2010 г. Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) (наричано по-долу „известието за откриване на процедурата“), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на някои мастни алкохоли и техните смеси (наричани по-долу „продуктът, предмет на разследването“) с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (наричани по-долу „разглежданите държави“).

(2)

Антидъмпинговата процедура беше открита вследствие на жалба, подадена на 30 юни 2010 г. от двама производители от Съюза — Cognis GmbH и Sasol Olefins & Surfactants GmbH (наричани по-долу „жалбоподателите“). Правният статут и на двете дружества е оформен съгласно немското законодателство, като те разполагат с производствени обекти в Германия, Франция и Италия. Тези две дружества представляват голяма част, в конкретния случай над 25 %, от общото производство в Съюза на продукта, предмет на разследването. В жалбата се съдържаха prima facie доказателства за дъмпинг на посочения продукт с произход от разглежданите държави и за произтичаща от него съществена вреда, което бе сметнато за достатъчно основание за откриване на процедурата.

(3)

Комисията официално уведоми жалбоподателите, другите известни производители от Съюза, вносителите/търговците и ползвателите, за които е известно, че са засегнати, а така също известните производители износители и представители на разглежданите държави износителки за откриването на процедурата. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за откриване на процедурата.

(4)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице специални основания, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

(5)

С оглед на големия брой идентифицирани въз основа на жалбата вносители в известието за откриване на процедурата беше предвидено изготвянето на представителна извадка на вносителите в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. Четирима вносители предоставиха поисканата информация и изразиха съгласие да бъдат включени в извадката в срока, определен в известието за откриване на процедурата. Поради малкия брой заявили интерес вносители беше решено да не се подбира представителна извадка.

(6)

Комисията изпрати въпросници до производителите износители, до производителите от Съюза, до вносителите и до всички ползватели и доставчици, за които се знае, че са засегнати, както и до всички други страни, които настояха за това в сроковете, определени в известието за откриване на процедурата.

(7)

Отговори на въпросниците бяха получени от петима производители от Съюза, двама вносители, 21 ползватели в Съюза, двама производители износители от Индия, двама производители износители от Индонезия и техните свързани търговци, както и от трима производители износители от Малайзия и техните свързани търговци.

(8)

Комисията проучи и провери цялата информация, счетена за необходима за целите на предварителното определяне на дъмпинга, произтичащата от него вреда и интереса на Съюза. Извършени бяха проверки на място в помещенията на следните дружества:

(9)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г. (наричан по-долу „разследваният период“ или „РП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2007 г. до края на разследвания период (наричан по-долу „разглежданият период“).

(10)

Разглеждания продукт е наситени мастни алкохоли с дължина на въглеродната верига от C8, C10, C12, C14, C16 или C18 (не се включват разклонените изомери), включително наситените мастни алкохоли с една дължина на въглеродната верига (наричани също наситени мастни алкохоли с еднакъв брой на въглеродните атоми) и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C6-C8, C6-C10, C8-C10, C10-C12 (обикновено категоризирани като C8-C10), смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C12-C14, C12-C16, C12-C18, C14-C16 (обикновено категоризирани като C12-C14), и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C16-C18, с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (наричани по-долу „разглежданият продукт“), и които понастоящем попадат в кодове по КН ex 2905 16 85, 2905 17 00, ex 2905 19 00 и ex 3823 70 00.

(11)

Продуктът, предмет на разследването, се явява междинен продукт, получен от естествени (олеохимични) или синтетични (нефтохимични) източници, като естествените мазнини и масла, суровия петрол, природния газ, течностите от природен газ и въглищата. Използва се най-вече като материал за влагане в производството на сулфати на мастен алкохол, етоксилати на мастен алкохол и етер сулфати на мастен алкохол (така наречените сурфактанти). Сурфактантите се използват за производството на детергенти, препарати за домакинството, почистващи препарати и продукти за лична хигиена.

(12)

По отношение на продукта, изнасян за Съюза от Индия, Индонезия и Малайзия, и на продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в тези държави, а така също на продукта, произвеждан и продаван в Съюза от производителите от Съюза, бе установено, че притежават едни и същи основни физични и технически характеристики, както и едни и същи видове употреба. Поради това те временно се считат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(13)

В хода на разследването някои страни изтъкнаха, че един от жалбоподателите е произвел в един от производствените си обекти продукт, включващ разклонени изомерни молекули, който не влиза в определението за обхвата на продукта, и че поради това този продукт не следва да се счита за сходен. Искането се определя временно за основателно и поради тази причина данните за посочения производител не бяха използвани за анализа на вредата. Следва да се отбележи, че други две дружества, едно от които оказващо съдействие на разследването, бяха изключени от определението за промишленост на Съюза поради същата причина.

(14)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Установено бе, че реализираният от всеки производител износител общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(15)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(16)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(17)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(18)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

(19)

И двамата производители износители от Индия са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза. Поради това експортните цени бяха определени въз основа на действително платените или подлежащи на плащане от страна на тези независими клиенти цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(20)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(21)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в косвените данъци, в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи, разходите за кредити и комисионите.

(22)

И двамата производители износители настояха, че осъществените от тях продажби на един от жалбоподателите в Съюза по време на РП следва да не бъдат вземани предвид при изчисляването на дъмпинговия марж, тъй като тези продажби са били направени в значителни количества и на стриктно договорени цени. Няма обаче правно основание подобен вид износ на разглеждания продукт да не бъде взет предвид при изчисляването на дъмпинга. Поради това исканията на двамата производители износители се отхвърлят.

(23)

И двамата производители износители настояха за корекции поради конвертирането на валути, като изтъкнаха, че курсът на индийската рупия (INR) спрямо еврото (EUR) значително се е повишил, считано от ноември 2009 г., което ще има изкривяващо въздействие при изчисляването на дъмпинга. Искането е свързано с продажби, реализирани в EUR от януари 2010 г. нататък, и се изразява в настояване за това, за целите на конвертирането на стойността на посочените продажби в INR, обменният курс за месеца, в който са били осъществени продажбите, да бъде заменен с обменния курс, който е бил в сила два месеца преди това. В член 2, параграф 10, буква й) действително се предвижда корекция за конвертиране на валути при определени обстоятелства. Следва обаче да се отбележи, че повишаването на курса на INR е настъпило едва през втората половина на РП. Освен това следва да се отбележи, че и двете индийски дружества многократно са повишавали цените си за техните основни клиенти в Съюза по време на посочения период през сравнително равни интервали, както и че цените, определяни в Съюза от жалбоподателите, също постоянно са се увеличавали през втората половина на РП. Следователно не е налице ясно доказателство за това, че повишаването на курса на INR не е било своевременно отразено в цените на индийските производители износители за техните клиенти в ЕС или че е оказало прекомерно неблагоприятно въздействие при изчисляването на дъмпинга. Поради това исканията и на двете дружества бяха отхвърлени.

(24)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие производители износители от Индия бяха определени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(25)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие индийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Индия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Индия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(26)

На тази база временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

(27)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Установено бе, че реализираният от всеки производител износител общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(28)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(29)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(30)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(31)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

(32)

В случаите, когато не е имало продажби на вътрешния пазар на определен вид на продукта от даден производител износител, нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(33)

При конструирането на нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата, съгласно член 2, параграф 6, първа алинея от основния регламент, беше определен въз основа на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт, реализирани при обичайни търговски условия от производителя износител.

(34)

Производителите износители са реализирали експортни продажби за Съюза, като или са продавали директно на независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Сингапур и в Съюза.

(35)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани или чрез директни продажби на несвързани клиенти в Съюза, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Сингапур, експортните цени бяха определени въз основа на реално платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(36)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез свързани търговски дружества, разположени на територията на Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на цените на тези свързани търговци при първа препродажба на независими клиенти в Съюза в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(37)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(38)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в косвените данъци, в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи, разходите за кредити и комисионите.

(39)

Едно дружество настоя за корекция поради разлики във физичните характеристики въз основа на факта, че то изнася продукта, предмет на разследването, както в течно, така и в твърдо състояние за ЕС, докато на вътрешния пазар го продава само в твърдо състояние и че цените на продукта, предмет на разследването, в течно състояние са по-ниски, отколкото цените на продукта, предмет на разследването, в твърдо състояние. Дружеството обаче не представи количествено изчисление на исканата корекция. Само сравняване на експортните цени на продукта, предмет на разследването, в течно и в твърдо състояние не се явява достатъчно основание за разрешаването на корекция поради разлики във физичните характеристики. Освен това счетоводната система на дружеството не позволява ясно да се откроят разликите по отношение на разходите между твърдия и течния продукт. Поради това, тъй като нямаше надежден начин за изчисляване на евентуална корекция, искането трябваше да бъде отхвърлено.

(40)

Жалбоподателите настояха, че по отношение на разходите за енергия в Индонезия е налице изкривяване поради прекалено ниските и субсидирани цени на енергията. Те обаче не представиха никаква обоснована информация за това, по какъв начин подобно изкривяване по отношение на разходите за енергията, използвана за производството за вътрешния пазар и за това за износ, би могло да се отрази върху изчисляването на дъмпинга. Поради това искането бе отхвърлено.

(41)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие производители износители от Индонезия бяха определени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(42)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие индонезийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Индонезия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Индонезия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(43)

На тази основа временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

(44)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. За двамата оказващи съдействие производители износители беше установено, че реализираният от тях общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен. За последния оказващ съдействие производител износител не бяха установени продажби на вътрешния пазар на независими клиенти по време на РП.

(45)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(46)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(47)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(48)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

(49)

В случаите, когато не е имало продажби на вътрешния пазар на определен вид на продукта от даден производител износител, нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(50)

При конструирането на нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени съгласно член 2, параграф 6, първа алинея от основния регламент въз основа на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт, реализирани при обичайни търговски условия от производителя износител.

(51)

За производителя износител, който не е реализирал продажби на вътрешния пазар по време на РП, размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени съгласно член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент въз основа на среднопретеглените действителни суми на другите двама производители износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар на Малайзия.

(52)

Производителите износители са реализирали експортни продажби за Съюза, като са продавали или директно на независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Съюза.

(53)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез директни продажби на несвързани клиенти в Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на реално платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(54)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез свързани дружества, разположени на територията на Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на цените на тези свързани дружества при първа препродажба на независими клиенти в Съюза в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(55)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(56)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи и разходите за кредити.

(57)

Един малайзийски производител износител изтъкна, че неговото свързано дружество в Съюза всъщност се явява отдел по износа на производителя. На тази основа дружеството изтъкна, че ще се стигне до прекомерни приспадания при определяне на цената франко завода, ако съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент бъдат направени пълни корекции за разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата. В това отношение беше установено, че свързаното дружество е издавало фактури на клиенти в Съюза и че е получавало плащания от клиенти в Съюза. Следва също така да се отбележи, че извършваните от свързаното дружество продажби са включвали надценка. Освен това от финансовите сметки на търговеца беше видно, че той е понесъл нормални разходи за реализация и общи и административни разходи в периода между вноса и препродажбата. Следователно става ясно, че свързаното дружество се занимава действително с типичните за един вносител дейности. Въз основа на това искането на дружеството бе отхвърлено.

(58)

По отношение на Малайзия жалбоподателите отправиха същото искане във връзка с разходите за енергия като споменатото в съображение 40 по отношение на Индонезия. Това искане също бе отхвърлено поради същите причини.

(59)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие малайзийски производители износители бяха установени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(60)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие малайзийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Малайзия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Малайзия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(61)

На тази основа временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

(62)

По време на РП сходният продукт се е произвеждал от двама известни и няколко други много малки производители в Съюза. Цялата налична информация относно производителите от Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза преди откриването на разследването и след това, беше използвана за установяване на общото производство на Съюза. Въз основа на това общото производство на Съюза бе оценено, че е било между 400 000 и 500 000 тона по време на РП. Производителите от Съюза, които представляват общото производство на Съюза, съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(63)

Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че един от жалбоподателите би следвало да не се разглежда като част от промишлеността на Съюза, тъй като въпросното дружество е внасяло разглеждания продукт по време на РП. Установено беше обаче, че делът на продукта, внасян от въпросното дружество от разглежданите държави по време на РП, е бил относително малък и поради това — незначителен в сравнение с производството му на сходния продукт. Освен това вносът е бил преди всичко временен. Поради това може да бъде потвърдено, че основната дейност на въпросното дружество е свързана с производството и продажбата в ЕС на продукта, предмет на разследването, и че основният му интерес е този на производител от Съюза. Следователно искането се определя временно за неоснователно.

(64)

Потреблението бе определено въз основа на общия обем на продажбите на пазара на Съюза от страна на промишлеността на Съюза, на използването за собствено потребление и на общия обем на вноса (по данни на Евростат). Тъй като в данните на Евростат бяха включени и продукти, различни от разглеждания продукт, бяха направени подходящи корекции. Информацията е дадена под формата на индекси (2007 г. = 100), за да се запази поверителността.

(65)

През разглеждания период потреблението на Съюза леко се е повишило — с 2 %. Първоначално, между 2007 и 2008 г., потреблението се е повишило с 2,2 %, след което се е понижило с 4,8 % между 2008 и 2009 г. От 2009 г. до края на РП потреблението е нараснало с 4,6 %.

(66)

Икономическият спад е допринесъл за спада в потреблението, считано от 2008 г., през която потребителите на разглеждания продукт са се сблъскали със спад в търсенето на техните продукти. В началото на РП положението на пазара е започнало леко да се подобрява, което е довело до повишаване на търсенето на разглеждания продукт в сравнение с първата половина на 2009 г.

(67)

Комисията разгледа дали въздействието на дъмпинговия внос от разглежданите държави следва да се оценява кумулативно въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 4 от основния регламент. В посочения член се предвижда, че когато вносът от две или повече държави е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че: а) дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка държава, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, и обемът на този внос от всяка държава не е несъществен; и б) кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и сходния продукт на Общността.

(68)

Дъмпинговите маржове, определени спрямо вноса от всяка от разглежданите държави, са по-високи от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, а именно 2 % от експортната цена, като обемът на вноса от всяка от разглежданите държави надхвърля прага от 1 % от пазарния дял, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент.

(69)

Разследването показа освен това, че условията на конкуренция както между дъмпинговия внос, така и между дъмпинговия внос и сходния продукт бяха аналогични. Установено бе, че средните цени на вноса от всички разглеждани държави са се понижили по време на разглеждания период и са следвали същата тенденция. Освен това продуктът, предмет на разследването, внасян от разглежданите държави, е сходен във всяко едно отношение, взаимозаменяем е и се предлага на пазара в Съюза от сравними търговски вериги и при сходни търговски условия, така че продуктите се конкурират помежду си, както и с произвеждания в Съюза продукт, предмет на разследването.

(70)

Въз основа на това се прави временното заключение, че са изпълнени всички условия за кумулиране и че съответно въздействието на дъмпинговия внос с произход от разглежданите държави следва да се оцени общо за целите на анализа на вредата.

(71)

Обемът на вноса от разглежданите държави се е увеличил значително — с 57 % по време на разглеждания период. Най-голямото нарастване е отбелязано между 2007 и 2008 г., когато вносът се е увеличил с 58 %, след което леко се е понижил през 2009 г., преди да се повиши отново до нивото от 2008 г. по време на РП.

(72)

Средните цени на вноса от разглежданите държави силно са варирали по време на разглеждания период, като отбелязват общ спад от 6 %. По време на целия разглеждан период средните цени на вноса от разглежданите държави винаги са били по-ниски от цените, установени в останалата част на света и от промишлеността на Съюза, което следователно е довело до повишаване на пазарния дял на разглежданите държави.

(73)

Пазарният дял на разглежданите държави се е увеличил значително — с 54 % по време на разглеждания период. Най-голямото увеличение е отбелязано между 2007 и 2008 г. Вносът е отбелязал лек спад по време на икономическата криза, което е довело до намаляване на пазарния дял на разглежданите държави с 2 % между 2008 и 2009 г., след което обаче те са успели да си възвърнат изгубения пазарен дял преди края на разглеждания период.

(74)

За целите на анализа на подбиването на цените бяха сравнени среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта, определени от промишлеността на Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, със съответните среднопретеглени цени на вноса от разглежданите държави за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF и съответно коригирани със съществуващите мита и разходите, последващи вноса. Това сравняване на цените беше направено за сделки на същото ниво на търговия, надлежно коригирани при необходимост, и след приспадането на рабати и отстъпки. Резултатите от сравняването, изразени като процент от продажните цени на промишлеността на Съюза по време на разследвания период, сочат съществуването на значителни маржове на подбиване на цените (до 16 %). Тези маржове свидетелстват за натиска върху цените, който вносът от разглежданите държави упражнява върху пазара на Съюза.

(75)

Маржовете на подбиване на цените за всяка от разглежданите държави се определят, както следва:

(76)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент разглеждането на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза включваше преглед на всички икономически показатели с цел оценка на състоянието на промишлеността на Съюза от 2007 г. до края на РП.

(77)

От 2007 до 2009 г. производството на Съюза се е понижило значително — с 23 %, след което леко се е подобрило между 2009 г. и края на РП, което е довело до общо намаление от 17 % през разглеждания период. Следва да се отбележи, че независимо от факта, че потреблението на Съюза се е понижило с около 5 % между 2008 и 2009 г., производството на промишлеността на Съюза се е понижило много повече — с 15 %, и не е съумяло да са възползва от възстановяването на потреблението в Съюза, наблюдавано през РП.

(78)

Производственият капацитет на промишлеността на Съюза е намалял с около 2 % през разглеждания период. След като се е бил увеличил с около 9 % през 2008 г., през следващите години капацитетът се е понижил, което е довело до общ спад от 2 % през разглеждания период.

(79)

Въпреки това, паралелно с намаляващите обеми на производство, използването на наличния капацитет се е понижило с 15 % през разглеждания период. Най-големият спад е отбелязан през 2009 г., по време на общата икономическа криза, след което е било наблюдавано леко подобрение по време на РП.

(80)

Посочените в таблицата по-долу данни за продажбите се отнасят до обема и стойността на продажбите на първия несвързан клиент на пазара на Съюза.

(81)

Между 2007 г. и РП обемът на продажбите и пазарният дял са се понижили със съответно 18 % и 12 %. В началото на разглеждания период (между 2007 и 2008 г.), въпреки повишаването на потреблението на Съюза, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е понижил с 15 % и те са загубили 12 % пазарен дял. През 2009 г. потреблението на Съюза се е свило, което е довело до допълнителна загуба от 6,5 % за обема на продажбите на промишлеността на Съюза. През РП, паралелно с повишаването на потреблението на Съюза, и продажбите на Съюза леко са се повишили. Пазарният дял обаче е останал непроменен между 2008 г. и края на РП.

(82)

Между 2007 и 2008 г. цените значително са се повишили — с 20 %. Следва да се отбележи, че през този период и производителите износители са повишили цените си, макар и с много по-малко, отколкото промишлеността на Съюза.

(83)

През 2009 г. промишлеността на Съюза е трябвало да понижи цените, за да отговори на натиска, оказван от засиления внос с произход от разглежданите държави. През 2008 г. вносът от тези държави се е бил повишил с 57 %, като цените на внасяните продукти са били значително по-ниски от тези на промишлеността на Съюза. Промишлеността на Съюза обаче не е била в състояние да понижи цените си до нивото на тези на производителите износители.

(84)

По време на РП промишлеността на Съюза е запазила нивото на цените от 2009 г., което е довело до общо покачване на цените със 7 % по време на разглеждания период.

(85)

Обемът на складовите наличности на промишлеността на Съюза е намалял с 33 % по време на разглеждания период. По-специално между 2008 г. и РП обемът на складовите наличности се е понижил значително — с 51 %.

(86)

Поради свиващата се стопанска дейност на промишлеността на Съюза броят на заетите лица е бил съответно намален с 13 % по време на разглеждания период. Разходите за труд за заето лице леко са се повишили през разглеждания период — с 6 %. Това се счита за естествено увеличение и е по-ниско от ръста на инфлацията през разглеждания период.

(87)

Рентабилността на промишлеността на Съюза бе определена чрез изразяване на нетната печалба преди облагане с данъци (в конкретния случай — загуба) от продажбите на сходния продукт като процент от оборота на тези продажби. Установено бе, че рентабилността на промишлеността на Съюза е била отрицателна от началото на засегнатия период през 2007 г., като по време на разглеждания период загубите значително са се увеличили. След като през 2008 г. загубите са намалели, през 2009 г. те отново значително са нараснали — по времето на общата икономическа криза. Икономическото възстановяване, усетено по време на РП, е позволило на промишлеността на Съюза да намали загубите си, що се отнася до оборота, но въпреки това тя е останала далеч от връщането към състояние на рентабилност.

(88)

Тенденцията по отношение на паричните потоци, които отразяват способността на промишлеността да финансира самостоятелно дейностите си, в голяма степен съответства на тенденцията по отношение на рентабилността. Паричните потоци са били отрицателни през 2007 г., като по време на разглеждания период бележат значителен спад. Същият коментар може да се направи и по отношение на възвръщаемостта на инвестициите, при която се наблюдава същото неблагоприятно развитие, в съответствие с отрицателните резултати, получени от промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(89)

При тези условия способността на промишлеността на Съюза да инвестира е намаляла, тъй като паричните потоци значително са се влошили през разглеждания период. Вследствие на това инвестициите са отбелязали спад с близо 35 % през разглеждания период.

(90)

Потреблението на Съюза се е запазило относително стабилно по време на разглеждания период. Обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза обаче са се понижили през този период — съответно с 18 % и с 12 %.

(91)

Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на дъмпинговия внос от разглежданите държави, въздействието върху промишлеността на Съюза на действителните дъмпингови маржове не може да се счита за незначително.

(92)

Разследването показа, че повечето от показателите за вреда, като производството (– 17 %), използването на капацитета (– 13 %), обемът на продажбите (– 18 %), пазарният дял (– 12 %) и заетостта (– 14 %), са се влошили по време на разглеждания период. Освен това сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на промишлеността на Съюза, като паричните потоци и рентабилността. Това означава, че е била намалена и способността на промишлеността на Съюза да привлича капитали, по-специално по време на РП.

(93)

С оглед на гореизложеното бе направено заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(94)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент беше проверено дали дъмпинговият внос на разглеждания продукт с произход от разглежданите държави е причинил вреда на промишлеността на Съюза до степен, която позволява тя да бъде определена за съществена. Проучени бяха и други известни фактори, освен дъмпинговия внос, които същевременно биха могли да нанесат вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че евентуалната вреда, причинена от тези други фактори, не се приписва на дъмпинговия внос.

(95)

Разследването показа, че потреблението на Съюза се е запазило относително стабилно по време на разглеждания период, докато обемът на дъмпинговия внос от разглежданите държави е отбелязал значително нарастване — с 57 %.

(96)

Дъмпинговият внос от разглежданите държави е оказал натиск върху промишлеността на Съюза, особено през 2008 г., когато обемът на този внос се е увеличил с 58 %. През въпросната година цените на вноса от разглежданите държави, според данните на Евростат, са били много по-ниски от тези на промишлеността на Съюза. Това е довело до загуба на пазарен дял от страна на промишлеността на Съюза в размер на около 12 %, докато в същото време пазарният дял на разглежданите държави е нараснал с 54 %.

(97)

За да отговори на натиска, промишлеността на Съюза е понижила цените си през 2009 г. Въпреки че обемът на вноса с произход от разглежданите държави се е понижил (– 6,7 %), паралелно с икономическия спад и със свиването на пазара на ЕС, цената на вноса се е понижила повече, отколкото цената на промишлеността на Съюза, поради което промишлеността на Съюза не е успяла да си възвърне изгубения пазарен дял.

(98)

По време на РП промишлеността на Съюза е трябвало да понижи още повече цените си, докато подбиването на цените от страна на разглежданите държави, въз основа на проверени данни за износа, е продължавало да е 3 %. Обемът и стойността на продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза, леко са нараснали (съответно + 4,3 % и + 3,9 %), но въпреки факта, че разликата в цените по отношение на цената на вноса от разглежданите държави се е понижила, промишлеността на Съюза не е съумяла да се възползва от възстановяването на потреблението и пазарният ѝ дял е останал непроменен. В същото време обемът и пазарният дял на вноса от разглежданите държави са се увеличили още повече (съответно с 6,6 % и с 2 %) по време на РП.

(99)

Другите фактори, които бяха разгледани в контекста на причинно-следствената връзка, са вносът от други държави, равнището на износа на промишлеността на Съюза и въздействието на икономическата криза.

(100)

Съгласно данните от Евростат обемът на вноса в Съюза на продукта, предмет на разследването, с произход от трети държави, които не са засегнати от настоящото разследване, е намалял със 7 % през разглеждания период. Съответният пазарен дял на тези държави също е намалял с 9 %.

(101)

Средните цени на този внос са били по-високи от цените на производителите износители в разглежданите държави и от цените на промишлеността на Съюза.

(102)

Въз основа на гореизложеното бе направено временното заключение, че вносът от тези трети държави не е способствал за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(103)

По време на разглеждания период обемът на продажбите за износ от страна на промишлеността на Съюза се е понижил с 55 %. Влиянието на този спад обаче е било частично компенсирано от факта, че средната продажна цена на единица продукция се е повишила със 71 % през същия период, като по този начин спадът в стойността на продажбите за износ е бил ограничен на 24 %. Това, в комбинация с факта, че делът на продажбите за износ се е равнявал само на 5 % от общия обем на продажбите по време на РП, доведе до временното заключение, че равнището на износа не е фактор, който да нарушава причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и вноса с произход от разглежданите държави.

(104)

Икономическата криза е допринесла за свиването на потреблението в Съюза и за натиска върху цените. Пониженото ниво на търсене на продукта, предмет на разследването, е довело до намаляване на производството на промишлеността на Съюза и е допринесло отчасти за спада на продажните цени.

(105)

При нормални икономически условия и при липса на силен натиск върху цените и на повишено ниво на дъмпинговия внос промишлеността на Съюза е можела да срещне известни трудности при справяне с понижаването на потреблението и с увеличаването на постоянните разходи за единица продукция, предизвикано от пониженото използване на капацитета, с което се е сблъскала в периода между 2007 г. и РП. Дъмпинговият внос обаче е засилил въздействието на икономическия спад и е направил невъзможно реализирането на продажби на цени над себестойността.

(106)

Въз основа на гореизложеното става ясно, че намаляването на търсенето в Съюза, в комбинация с икономическата криза, е допринесло за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Счита се обаче, че това не нарушава причинно-следствената връзка, установена по отношение на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави.

(107)

Горният анализ доказа, че през разглеждания период е отбелязано значително увеличение на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави. Освен това бе установено, че този внос е бил осъществен на дъмпингови цени, които са били по-ниски от цените, налагани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза за подобни видове на продукта.

(108)

Това нарастване на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави е съвпаднало с общия и непрекъснат спад на потреблението в Съюза по време на разглеждания период, както и с неблагоприятното изменение на пазарния дял на промишлеността на Съюза през същия период. Освен това, считано от 2008 г., в момента на общия икономически застой и на спада на потреблението в Съюза, износителите от разглежданите държави са съумели да запазят своя пазарен дял, като са понижили цените си, които са продължили да подбиват тези на Съюза. В същото време бе констатирано по-нататъшно неблагоприятно изменение на пазарния дял на промишлеността на Съюза и на основните показатели за икономическото ѝ състояние. Действително, през разглеждания период ръстът на дъмпинговия внос на ниски цени от Индия, Индонезия и Малайзия, който непрекъснато е подбивал цените на промишлеността на Съюза, е довел до спад в рентабилността на промишлеността на Съюза, което е довело до тежки загуби през РП.

(109)

Проучването на другите известни фактори, които са могли да причинят вреда на промишлеността на Съюза, показа, че тези фактори явно не са такива, че да прекъснат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от разглежданите държави и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(110)

Въз основа на гореизложения анализ, който ясно разграничи и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносния ефект на дъмпинговия внос, бе направено временното заключение, че дъмпинговият внос от Индия, Индонезия и Малайзия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(111)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали, въпреки временното заключение за съществуването на вредоносен дъмпинг, са налице убедителни основания да се заключи, че не е в интерес на Съюза да се предприемат временни антидъмпингови мерки в този конкретен случай. Анализът на интереса на Съюза се основаваше на преценка на съвкупността от различните намесени интереси, включително тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите на разглеждания продукт.

(112)

Промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Индия, Индонезия и Малайзия. Припомня се, че повечето от показателите за вредата са отбелязали отрицателно изменение през разглеждания период. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на промишлеността на Съюза, като паричните потоци, възвръщаемостта на инвестициите и рентабилността. При липсата на мерки е твърде вероятно икономическото състояние на промишленостт на Съюза да се влоши допълнително.

(113)

Очаква се налагането на временни антидъмпингови мита да възстанови нормалните търговски условия на пазара на Съюза, което ще позволи на промишлеността на Съюза да направи така, че цените на продукта, предмет на разследването, да отразяват разходите за различните компоненти и пазарните условия. Може да се очаква налагането на временни мерки да позволи на промишлеността на Съюза да си възвърне поне част от изгубения през разглеждания период пазарен дял, което ще окаже допълнително положително въздействие върху нейното финансово състояние и рентабилността ѝ.

(114)

Ето защо бе направено заключението, че налагането на временни антидъмпингови мерки върху вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от Индия, Индонезия и Малайзия, би било в интерес на промишлеността на Съюза.

(115)

Въпросници бяха изпратени на 21 вносители в Съюза. Само двама вносители, разположени в Обединеното кралство, съдействаха при разследването, като делът на тези двама вносители е съставлявал 0,3 % от общия обем на вноса от разглежданите държави по време на РП. Проверка на място бе направена само при по-големия от двамата вносители. При проверката на място обаче вносителят е отказал да предостави достъп до счетоводната си документация, поради което релевантната информация не е могла да бъде проверена. Въпреки това е било ясно, че макар и налагането на антидъмпингови мерки да води до завишени разходи за въпросното дружество, то не би създало сериозни проблеми за дейността му, дори и потребителите да останат същите или, при необходимост, при смяна на сферата му на дейност.

(116)

Въз основа на наличната информация бе направено заключението, че въпреки че налагането на временни антидъмпингови мерки би оказало отрицателно въздействие върху посочения по-горе вносител, той следва да бъде в състояние да прехвърли поне част от увеличението на разходите си върху своите клиенти и/или да премине към други източници на доставки. Поради това налагането на временни мерки не следва да има значително неблагоприятно въздействие върху вносителите.

(117)

Ползвателите на продукта, предмет на разследването, проявиха засилен интерес към този случай, като от общо 97-те ползватели, с които бе установен контакт, 21 оказаха съдействие на разследването. Делът на тези оказващи съдействие ползватели съставляваше около 25 % от обема на вноса в Съюза на разглеждания продукт по време на РП. Дружествата са разположени на цялата територия на Съюза и осъществяват дейност в сектори, свързани с продуктите за лична хигиена и домашните и промишлените детергенти.

(118)

От тези 21 дружества 5 бяха проверени, като техният дял съставляваше 18 % от общия обем на вноса в ЕС на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави през разследвания период. Въз основа на проверената информация става ясно, че делът на продукта, предмет на разследването, в производствените разходи на тези дружества е значителен — между 10 и 20 % в зависимост от крайния продукт.

(119)

В три от петте проверени дружества около 15 % от заетите лица работят в сектори, които използват разглеждания продукт; в едно от дружествата процентът възлиза на около 70 %, а за последното дружество тази информация не можа да бъде получена поради комплексната структура на дружеството и голямото разнообразие от продукти.

(120)

През разследвания период средният дял на дейностите, при които се използва продуктът, предмет на разследването, е възлизал на 22 % при проверените дружества спрямо цялостната им дейност, докато средният марж на печалбата от тези дейности е бил около 6 %. Въз основа на това и като се има предвид относително ниското ниво на предложените мерки, беше преценено, че въздействието на временните антидъмпингови мита върху вноса от разглежданите държави като цяло е доста ограничено. Някои ползватели изтъкнаха, че налагането на антидъмпингови мерки би създало проблеми с наличността на продукта, предмет на разследването, като се има предвид, че само двама са големите производители в Съюза, а търсенето на продукта, предмет на разследването, постоянно расте. Следва обаче да се отбележи, че относително ниското ниво на предложените мерки не би следвало да възпрепятства възможността продуктът, предмет на разследването, да се внася от разглежданите държави. Освен това двамата производители от Съюза не са произвеждали при пълен капацитет по време на разглеждания период. В допълнение остава възможността да се внася от други трети държави, които не са предмет на мерките. Поради това посоченото искане беше отхвърлено.

(121)

Като се има предвид гореизложеното, дори и да съществува вероятност мерките, наложени върху вноса от разглежданите държави, да се отразят неблагоприятно на повечето от ползвателите, въздействието като цяло изглежда ограничено. Поради това бе направено временното заключение, че, ако се изхожда от наличната информация, антидъмпинговите мерки срещу вноса на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху ползвателите на разглеждания продукт.

(122)

С оглед на гореизложеното бе направено временното заключение, че като цяло, според наличната информация по отношение на интереса на Съюза, не съществуват убедителни доводи срещу налагането на временни мерки върху вноса на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави.

(123)

Предвид направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(124)

За определянето на нивото на тези мерки бяха взети под внимание установените дъмпингови маржове и размерът на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(125)

При изчисляване на размера на митото, необходим за отстраняване на последиците от вредоносния дъмпинг, беше счетено, че мерките следва да предоставят възможност на промишлеността на Съюза да покрие производствените си разходи и да реализира печалба, преди облагане с данъци, каквато разумно може да се очаква да бъде реализирана при продажбата на сходния продукт в Съюза от предприятие в този отрасъл при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствие на дъмпингов внос.

(126)

Поради това нивото на отстраняване на вредата беше изчислено на базата на сравнение между средната цена на дъмпинговия внос и целевата цена на промишлеността на Съюза. Целевата цена беше определена, като бе изчислена минималната продажна цена, на която промишлеността на Съюза би реализирала печалба (тъй като по време на РП тя е работела на загуба), и към нея бе добавен целеви марж на печалба. Промишлеността на Съюза изтъкна, че целеви марж на печалба от 15 % би бил подходящ, но не бе в състояние да обоснове твърдението си. Поради тази причина целевият марж на печалба бе временно определен на 7,7 %, което съответства на последния марж на печалба, реализиран от един от жалбоподателите през последната печеливша година преди разглеждания период.

(127)

Средният марж на понижение на цените бе определен на 24,2 % за Индия, на 9,1 % за Индонезия и на 25,7 % за Малайзия.

(128)

Като се има предвид гореизложеното и в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, се счита, че следва да бъде наложено временно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от Индия, Индонезия и Малайзия на нивото на по-ниската от двете стойности — установеното ниво на отстраняване на дъмпинга и на вредата, в съответствие с правилото за по-малкото мито. Във всички случаи с изключение на една ставките на временното антидъмпингово мито са определени на базата на дъмпинговия марж.

(129)

Въз основа на гореизложеното предложените ставки на антидъмпинговото мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, преди обмитяване, временно са следните:

(130)

Индивидуалните за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито за отделните дружества, посочени в настоящия регламент, бяха определени на базата на констатациите от настоящото разследване. Ето защо те отразяват положението, установено по време на разследването по отношение на тези дружества. Тези митнически ставки (обратното на митото, валидно за цялата държава, което се прилага за „всички останали дружества“) се прилагат единствено за вноса на продукти с произход от разглежданите държави и произведени от тези дружествата, а именно — от конкретно посочените правни субекти. Внасяните продукти, произведени от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент със своите наименование и адрес, включително субектите, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и подлежат на обмитяване по ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(131)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито (напр. след промяна на наименованието на правния субект или след създаването на нови субекти за производство или за продажба) следва да се изпраща до Комисията (4) заедно с цялата релевантна информация, по-специално относно всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството и продажбите на местния пазар и за износ, която произтича например от споменатата промяна на наименованието или от споменатата промяна на субектите за производство и продажба. При необходимост регламентът ще бъде съответно изменян посредством актуализиране на списъка на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(132)

За да се обезпечи правилното прилагане на антидъмпинговото мито, нивото на остатъчното мито следва да се прилага не само за неоказващите съдействие производители износители, но и за онези производители, които не са имали никакъв износ за Съюза по време на РП.

(133)

В интерес на доброто административно управление следва да се определи срок, в който заинтересованите страни, които са заявили своя интерес в срока, определен в известието за откриване на процедурата, да могат да представят своите становища в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани. Освен това следва да се уточни, че констатациите относно налагането на мита, направени за целите на настоящия регламент, са временни и може да се наложи да бъдат преразгледани за целите на налагането на окончателни мерки,