28.1.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/1

---

ДИРЕКТИВА 2011/92/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 декември 2011 година

относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

(кодифициран текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Съгласно член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз политиката на Съюза в областта на околната среда се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“. Отчитането на въздействието върху околната среда следва да се вземе предвид на възможно най-ранен етап при всички процеси на техническо планиране и вземане на решения.

(3)

Принципите за оценяване на въздействието върху околната среда следва да се хармонизират по-специално по отношение на проектите, които подлежат на оценка, основните задължения на инвеститорите и съдържанието на оценките. Държавите-членки могат да въвеждат по-строги правила за защита на околната среда.

(4)	Необходимо е също така да се постигне една от целите на Съюза в сферата на опазване на околната среда и качеството на живот.

(5)	Законодателството на Съюза в областта на околна среда включва разпоредби, позволяващи публичните органи и други структури да вземат решения, които могат да окажат значителен ефект върху околната среда, както и върху личното здраве и благосъстояние.

(6)	Следва да се определят общи принципи за оценяване на въздействието върху околната среда с оглед допълване и координиране на процедурите за издаване на разрешение, прилагани по отношение на публичните и частните проекти и за които има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда.

(7)

Разрешението за осъществяване на публични или частни проекти, за които има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда, следва да се дава само след извършване на оценяване на вероятното въздействие върху околната среда на тези проекти. Това оценяване следва да се извърши на основата на подходяща информация, предоставена от възложителя, която може да се допълва от органите и обществеността, които може да бъдат засегнати от въпросния проект.

(8)	Проекти от определен вид имат значително въздействие върху околната среда и тези проекти следва по правило да подлежат на систематично оценяване.

(9)	Проекти от друг вид може да нямат значително въздействие върху околната среда във всеки един случай и тези проекти следва да се оценяват, когато държавите-членки считат, че същите има вероятност те да окажат значително въздействие върху околната среда.

(10)

Държавите-членки могат да въведат прагове или критерии с цел да определят кои проекти следва да бъдат предмет на оценка въз основа на значението на тяхното въздействие върху околната среда. От държавите-членки не следва да се изисква да разглеждат проекти под тези прагове или извън критериите въз основа на всеки отделен случай.

(11)

Когато се определят подобни прагове или критерии или се разглеждат проекти въз основа на всеки отделен случай, с цел да се определи кои проекти следва да бъдат предмет на оценка въз основа на значителното им въздействие върху околната среда, държавите-членки следва да вземат предвид съответните критерии за подбор, предвидени в настоящата директива. Съгласно принципа на субсидиарност най-подходящо е държавите-членки да прилагат тези критерии в конкретните случаи.

(12)	За проекти, които подлежат на оценка, следва да се предостави определено минимално количество информация относно проекта и неговото въздействие.

(13)

Уместно е да се установи процедура, която би позволила на възложителя да получи становище от компетентните органи относно съдържанието и обхвата на информацията, която следва да бъде разработена и предоставена за нуждите на оценката. Държавите-членки могат, в рамките на тази процедура, да поискат от възложителя да даде, inter alia, алтернативи на проектите, за които възнамерява да кандидатства.

(14)

Въздействието на проект върху околната среда следва да се оценява, за да се отчете опасенията за опазване на човешкото здраве, за допринасяне чрез по-добра околна среда за по-добро качество на живот, за осигуряване поддържането на разнообразие на видовете и поддържането на репродуктивната способност на екосистемата като основен ресурс за живот.

(15)

Желателно е да се определят засилени разпоредби, които се отнасят до оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, като се вземе под внимание развитието на събитията на международно равнище. Европейската общност подписа Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст на 25 февруари 1991 г. и я ратифицира на 24 юни 1997 г.

(16)

Ефективното участие на обществеността във вземането на решения дава възможност на обществеността да изрази, а на вземащият решенията да вземе предвид мненията и проблемите, които могат да бъдат свързани с тези решения, като по такъв начин се увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземането на решения и се допринася за общественото разбиране на въпросите, свързани с околната среда и за подкрепа относно взетите решения.

(17)	Участието, включително участието на сдружения, организации и групи, по-специално на неправителствени организации, подкрепящи опазването на околната среда, следва да бъде съответно поощрено, включително, inter alia, чрез насърчаване на екологичното образование на обществеността.

(18)	Европейската общност подписа Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията от Орхус) на 25 юни 1998 г. и я ратифицира на 17 февруари 2005 г.

(19)	Сред целите на Конвенцията от Орхус е желанието да се гарантират правата на участието на обществеността във вземането на решения по въпроси, свързани с околната среда, за да се допринесе за защитата на правото на живот в околна среда, която е подходяща за личното здраве и благосъстояние.

(20)	Член 6 от Конвенцията от Орхус предвижда участие на обществеността в решения по специфични дейности, изброени в приложение I от нея, както и по дейности, които не са включени там, които могат да имат значително въздействие върху околната среда.

(21)	Член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус предвижда достъп до съдебни или други процедури за оспорване на материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, предмет на разпоредбите за участие на обществеността на член 6 от Конвенцията.

(22)	Директивата не следва да се прилага обаче за проекти, подробностите по които са приети със специален акт на националното законодателство, тъй като целите на настоящата директива, включително тези за предоставянето на информация, се постигат по законодателен път.

(23)	Също така в изключителни случаи може да е уместно да се освободи определен проект от процедурите за оценка, предвидени в настоящата директива, при условие че се предостави на Комисията и на заинтересованата общественост необходимата информация.

(24)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(25)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение V, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Настоящата директива се прилага за оценката на въздействието върху околната среда на такива публични и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда.

2.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„проект“ означава: — извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, — друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми;

б)	„възложител“ означава заявител за издаване на разрешение за осъществяване на частен проект или публичен орган, който инициира проекта;

в)	„разрешение за осъществяване“ означава решението на компетентния орган или органи, което дава право на възложителя да развива проекта;

г)	„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;

д)

„заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. За целите на това определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се счита, че имат интерес;

е)	„компетентен орган или органи“ означава този орган или тези органи, които са определени от държавите-членки като отговорни за изпълнението на задълженията по настоящата директива.

3.   Държавите-членки могат да решават, за всеки отделен случай, ако това е предвидено съгласно националното право, да не прилагат настоящата директива за проекти, които служат на целите на националната отбрана, ако считат, че такова прилагане би имало неблагоприятен ефект върху тези цели.

4.   Настоящата директива не се прилага за проекти, подробните правила за които са приети чрез специален акт на националното законодателство, тъй като целите на настоящата директива, включително тази за предоставяне на информация, се постигат по законодателен път.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4.

2.   Оценката на въздействието върху околната среда може да се обедини с други съществуващи процедури за издаване на разрешения за проекти в държавите-членки или, ако няма такива, може да се обедини с други създадени процедури или с процедури, които следва да бъдат създадени в съответствие с целите на настоящата директива.

3.   Държавите-членки могат да предвидят единна процедура, която да изпълнява изискванията на настоящата директива и изискванията на Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (5).

4.   Без да се засяга член 7, държавите-членки могат в изключителни случаи да освободят изцяло или частично даден проект от прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящата директива.

В тези случаи държавите-членки:

а)	преценяват дали друга форма на оценяване би била подходяща;

б)	предоставят на заинтересованата общественост информацията, получена чрез други форми на оценяване, посочени в буква а), информацията, отнасяща се до решението за предоставяне на освобождаване и до причините за предоставянето на това освобождаване;

в)	преди да дадат съгласие, информират Комисията за причините, обосноваващи предоставеното освобождаване, и когато е приложимо, ѝ предоставят информацията, която е дадена на техните граждани.

Комисията незабавно изпраща получената документация на останалите държави-членки.

Комисията ежегодно докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия параграф.

Член 3

Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, с оглед всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—12, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

а)	хората, флората и фауната

б)	почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта;

в)	материалните придобивки и културното наследство;

г)	взаимодействието между факторите, посочени в букви а), б) и в).

Член 4

1.   При спазването на член 2, параграф 4 проектите, изброени в приложение I, подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10.

2.   При спазването на член 2, параграф 4 за проектите, изброени в приложение II държавите-членки вземат решение относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка в съответствие с разпоредбите на членове 5—10. Държавите-членки определят това чрез:

а)	разглеждане на всеки отделен случай, или

б)	прагове или критерии, определени от държавата-членка.

Държавите-членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).

3.   Когато се извършва оценка на всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III.

4.   Държавите-членки правят необходимото, за да се уверят, че решението на компетентните органи съгласно параграф 2 е направено обществено достояние.

Член 5

1.   В случай на проекти, които съгласно член 4 трябва да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с настоящия член и членове 6—10, държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че възложителят предава в подходяща форма информацията, посочена в приложение IV, дотолкова, доколкото:

а)	държавите-членки считат, че информацията е съотносима към даден етап от процедурата за даване на разрешение и към специфичните характеристики на дадения проект или тип проект и на онези характеристики на околната среда, които вероятно могат да бъдат засегнати;

б)	държавите-членки считат, че е възможно от възложител да се изисква събиране на тази информация, като се вземат под внимание, inter alia, текущите познания и методи на оценка.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че ако възложителят предяви такова искане преди подаване на молба за разрешение за осъществяване, компетентният орган дава становище относно информацията, която трябва да бъде предоставена от възложителя в съответствие с параграф 1. Компетентният орган се консултира с възложителя и с органите, посочени в член 6, параграф 1, преди да даде своето становище. Фактът, че органът е дал становище съгласно настоящия параграф, не представлява пречка на по-късен етап той да поиска от възложителя да предостави допълнителна информация.

Държавите-членки могат да изискат от компетентните органи да дадат такова становище, независимо дали възложителят е поискал становище, или не.

3.   Информацията, която възложителят трябва да предостави съгласно параграф 1, включва най-малко следното:

а)	описание на проекта, включващо информация относно обекта, план и размери на проекта;

б)	описание на мерките, които се предвижда да бъдат предприети с цел да се избегне, намали и при възможност да се коригира съществено неблагоприятно въздействие;

в)	данните, необходими за да се установи и оцени основното въздействие от проекта върху околната среда;

г)	кратко описание на основните алтернативи, проучени от възложителя, и посочване на главните причини за неговия избор с оглед на въздействието на проекта върху околната среда;

д)	нетехническо описание на информацията, посочена в букви а)—г).

4.   Държавите-членки гарантират, ако това е необходимо, че който и да е орган, който притежава съответната информация във връзка с член 3, предоставя тази информация на възложителя.

Член 6

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че органите, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда, имат възможност да дадат своето мнение относно информацията, предоставена от възложителя, както и относно искането за разрешение за осъществяване на проекта. За тази цел държавите-членки посочват органите, които следва да бъдат консултирани по принцип или на базата на всеки отделен случай. Информацията, събрана съгласно член 5, се изпраща на тези органи. Държавите-членки предвиждат подробни указания във връзка с осъществяването на консултациите.

2.   Обществеността се информира, чрез публично оповестяване или други подходящи средства като електронните медии, където има такива, на ранен етап от процедурите по вземане на решения относно околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и най-късно веднага след като информацията може разумно да се предостави, по следните въпроси:

а)	искането на разрешение за осъществяване;

б)	обстоятелството, че проектът подлежи на процедура за оценка на въздействието върху околната среда и, когато е целесъобразно, обстоятелството, че се прилага член 7;

в)	подробности за компетентните органи, отговорни за вземането на решението; тези, от които може да бъде получена съответната информация; тези, на които могат да бъдат предоставяни коментари и въпроси, и подробности за времевия график за предаване на коментари или въпроси;

г)	същността на възможни решения или в случаите, когато има такова, проекта на решение;

д)	указване на наличността на информацията, събрана съгласно член 5;

е)	указване на времето и местата, където ще бъде предоставена съответната информация на обществеността, както и средствата, чрез които това ще бъде направено;

ж)	подробните условия за участие на обществеността съгласно параграф 5 от настоящия член.

3.   Държавите-членки гарантират, че в разумни срокове следното се предоставя на разположение на заинтересованата общественост:

а)	всяка информация, събрана съгласно член 5;

б)	в съответствие с националното законодателство, основните доклади и становища, издадени от компетентния орган или компетентните органи в момента, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член;

в)

в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (6), информация, различна от тази, посочена в параграф 2 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 8 от настоящата Директива, и която става достъпна след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

4.   На заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в процедурите по вземане на решения за околната среда, посочени в член 2, параграф 2, като за тази цел има право да изразява мнения и коментари, когато всички възможности са допустими, пред компетентния орган или органи преди да бъде взето решението по искането за разрешение за осъществяване.

5.   Подробните условия за информирането на обществеността (например чрез пускане на бюлетини по пощата в определен радиус или публикуване в местни вестници) и за консултиране на заинтересованата общественост (например писмено или чрез обществено допитване) се определят от държавите-членки.

6.   Предоставят се разумни срокове за различните фази, които позволяват достатъчно време за информиране на обществеността, и за да може заинтересованата общественост да се подготви и да участва ефективно при вземането на решения за околната среда, при спазване на разпоредбите на настоящия член.

Член 7

1.   Когато държава-членка установи, че даден проект има вероятност да има значимо въздействие върху околната среда в друга държава-членка, или ако държавата-членка, която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това, държавата-членка, на чиято територия е предвидено осъществяването на проекта, изпраща на засегнатата държава-членка във възможно най-кратък срок, и не по-късно от момента на информиране на нейната собствена общественост, inter alia:

а)	описание на проекта, заедно с цялата налична информация за неговото възможно трансгранично въздействие;

б)	информация за същността на решението, което може да бъде взето.

Държавата-членка, на чиято територия е предвидено осъществяването на проекта, дава на другата държава-членка разумен срок, в който да укаже дали тя желае да участва в процедурите по вземане на решение за околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и може да включи информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член.

2.   Ако държавата-членка, която получава информация съгласно параграф 1 укаже, че възнамерява да участва в процедурите по вземане на решение, посочени в член 2, параграф 2, държавата-членка, на чиято територия се предвижда осъществяването на проекта, изпраща, ако вече не го е направила, на засегнатата държава-членка, информацията, която трябва да се предостави съгласно член 6, параграф 2 и я предоставя на разположение съгласно член 6, параграф 3, букви а) и б).

3.   Освен това, всяка една от заинтересованите държави-членки, в зависимост от своя интерес:

а)	се грижи за предоставяне на разположение в разумен срок на информацията, посочена в параграфи 1 и 2, на органите, посочени в член 6, параграф 1, и на заинтересованата общественост на територията на държавата-членка, които вероятно би била съществено засегната от проекта; и

б)

предприема необходимите мерки органите, посочени в член 6, параграф 1 и заинтересованата общественост да получат възможност, преди предоставянето на разрешение за осъществяване на проекта, да изпратят в разумен срок своето становище относно информацията, предоставена на компетентния орган в държавата-членка, на чиято територия е предвидено осъществяването на проекта.

4.   Заинтересованите държави-членки започват консултации, inter alia относно потенциалното трансгранично въздействие на проекта и предвижданите мерки, целящи намаляването или елиминирането на това въздействие, като се договарят за провеждане на тези консултации в разумна времева рамка.

5.   Подробните условия за прилагането на настоящия член могат да бъдат определени от заинтересованите държави-членки и трябва да дават възможност на заинтересованата общественост на територията на засегнатата държава-членка да участва ефективно в процедурите по вземане на решения за околната среда, посочени в член 2, параграф 2, за проекта.

Член 8

Резултатите от консултациите и информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, се вземат предвид при процедурата за даване на разрешение за осъществяване.

Член 9

1.   Когато е взето решение, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване, компетентният орган или органи следва да информират обществеността за това в съответствие със съответните процедури и следва предоставят на разположение на обществеността следната информация:

а)	съдържанието на решението и всички свързани с него условия;

б)	след като са прегледани опасенията и мненията, изразени от заинтересованата общественост, главните причини и съображения, върху които се основава решението, включително информация за процеса на участие на обществеността;

в)	описание, където е необходимо, на основните мерки, за да се избегнат, намали, и — ако е възможно — премахне значителното неблагоприятно въздействие.

2.   Компетентният орган или органи информират всяка държава-членка, която е била консултирана съгласно член 7, като ѝ изпращат информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Консултираните държави-членки гарантират, че тази информация е била предоставена по подходящ начин на разположение на заинтересованата общественост на тяхната собствена територия.

Член 10

Разпоредбите на настоящата директива не засягат задължението на компетентните органи да спазват ограниченията, налагани от законовите, подзаконовите и административните разпоредби и възприетите правни практики по отношение на търговската и промишлената поверителна информация, включително защитата на интелектуалната собственост и опазването на обществените интереси.

Когато се прилага член 7, предаването на информация на друга държава-членка и получаването на информация от друга държава-членка са предмет на ограниченията, които са в сила в държавата-членка, в която е предложен проектът.

Член 11

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост:

а)	които имат достатъчно интерес, или по друг начин;

б)	които твърдят, че е нарушено право, когато административно-процесуалното право на държавата-членка изисква това като предварително условие,

имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността.

2.   Държавите-членки определят на какъв етап могат да се оспорват решения, действия или бездействия.

3.   Какво представлява достатъчен интерес и нарушаване на право се определя от държавите-членки в съответствие с целта да се даде широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост. За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, отговаряща на посочените в член 1, параграф 2 изисквания, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а) от настоящия член. Такива организации също се считат, че могат да притежават права, които да бъдат обект на нарушение по смисъла на параграф 1, буква б) от настоящия член.

4.   Разпоредбите на настоящия член не изключват възможността от процедура за предварително преразглеждане пред административен орган и не засягат изискването за изчерпване на административните процедури за преразглеждане преди преминаването към съдебни процедури за преразглеждане, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

Всяка подобна процедура следва да бъде справедлива, безпристрастна, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа.

5.   За да се увеличи ефективността на разпоредбите на настоящия член, държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане.

Член 12

1.   Държавите-членки и Комисията обменят информация по отношение на придобития опит при прилагането на настоящата директива.

2.   По-специално, държавите-членки уведомяват Комисията за всички критерии и/или прагове, приети във връзка с избора на въпросните проекти, в съответствие с член 4, параграф 2.

3.   На основата на такъв обмен на информация Комисията, ако е необходимо, представя допълнителни предложения на Европейския парламент и на Съвета с оглед гарантиране на прилагането на настоящата директива по достатъчно координиран начин.

Член 13

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Директива 85/337/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение V, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение V, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VI.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 154.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 ноември 2011 г.

(3)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.

(4)  Вж. приложение VI, част А.

(5)  ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(6)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

---

---

---

---

---

---

---