7.6.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 149/3

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 504/2008 НА КОМИСИЯТА

от 6 юни 2008 г.

за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), и по-специално член 4, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (2), и по-специално член 4, параграф 2, букви в) и г), член 6, параграф 2, второ тире и член 8, параграф 1, първа алинея,

като взе предвид Директива 94/28/ЕО на Съвета от 23 юни 1994 г. относно определяне на принципите, отнасящи се до зоотехническите и генеалогичните условия, приложими към вноса от трети страни на животни, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони, и за изменение на Директива 77/504/ЕИО относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (3), и по-специално член 3, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Решение 93/623/ЕИО на Комисията от 20 октомври 1993 г. относно идентификационния документ (паспорт), придружаващ регистрираните еднокопитни (4), въвежда метод за идентификация на регистрирани еднокопитни животни по време на придвижването им с цел ветеринарно-санитарен контрол.

(2)

Решение 2000/68/ЕО на Комисията от 22 декември 1999 г. за изменение на Решение 93/623/ЕИО на Комисията и относно установяване на идентификация на еднокопитни животни за разплод и доотглеждане (5), установява правила относно идентификационния документ, придружаващ еднокопитните животни по време на тяхното придвижване.

(3)

Решение 93/623/ЕИО и Решение 2000/68/ЕО бяха прилагани по различен начин от държавите-членки. В допълнение идентификацията на еднокопитните животни в тези две решения е свързана с придвижване, докато в законодателството на Общността относно други животински видове, животните се идентифицират inter alia за цели, свързани с контрола над заболявания, независимо от техния статут на придвижване. При това двустепенната система на еднокопитни животни за разплод и доотглеждане от една страна и регистрирани еднокопитни животни от друга, може да доведе до издаване на повече от един идентификационен документ за едно и също животно, на което може да се противостои, като на животното се постави неизличим, но не и непременно видим знак при неговата първа идентификация.

(4)

Контурната схема, включена към идентификационния документ, установен в Решение 93/623/ЕИО, не е напълно съвместима с информацията, която се изисква от международните организации, занимаващи се с еднокопитни животни за състезания и надбягвания, а също и от Световната организация за здравето на животните (OIE). Настоящият регламент поради това следва да установи контурна схема, която да отговаря на нуждите на Общността и да е съвместима с приетите изисквания в тази връзка на международно равнище.

(5)

Вносът на еднокопитни животни продължава да е подчинен на условията, установени в Директива 90/426/ЕИО и по-специално в Решение 93/196/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 г. относно ветеринарно-санитарни условия и ветеринарно сертифициране за внос на еднокопитни животни за клане (6), и Решение 93/197/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 г. относно ветеринарно-санитарни условия и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни животни и еднокопитни животни за отглеждане и разплод (7).

(6)

Когато се прилагат митническите режими, установени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (8), е необходимо допълнително позоваването на Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета от 12 март 1973 г. относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със земеделски продукти (9). Регламент (ЕИО) № 706/73 предвижда, че от 1 септември 1973 г. правилата на Общността са приложими в областта на ветеринарното законодателство, но изключва зоотехническото законодателство на Общността. Настоящият регламент следва да се прилага без да засяга този регламент.

(7)

Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (10) въвежда определение за животновъд. За разлика от него член 4, параграф 2 от Директива 90/426/ЕИО се отнася за собственика на животното или животновъда. Директива 92/35/ЕИО на Съвета от 29 април 1992 г. за определяне на правила за контрол и мерките за борба с болестта Африканска чума по конете (11) въвежда комбинирано определение на собственик и на лице, което отглежда животни. Тъй като според общностното и националното законодателство собственикът на еднокопитно животно не е задължително лицето, което отговаря за животното, целесъобразно е да се уточни, че основно лицето, което отглежда животното и което може да е и негов собственик, следва да е отговорно за идентификацията на еднокопитните животни в съответствие с настоящия регламент.

(8)

С оглед запазването на последователността в законовите разпоредби на Общността методите за идентификация на еднокопитни животни, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат, без да засягат Решение 96/78/ЕО на Комисията от 10 януари 1996 г. за определяне на критериите за вписването и регистрацията на еднокопитни в родословните книги за целите на разплода (12).

(9)

Тези методи следва да отговарят на принципите, приети от организациите на животновъдите и одобрени в съответствие с Решение 92/353/ЕИО на Комисията от 11 юни 1992 г. за определяне на критерии за одобряване или признаване на организации и сдружения, които водят или създават родословни книги за регистрирани еднокопитни (13). В съответствие с това решение организацията или сдружението, които водят родословната книга за произхода на породата, следва да определят принципите на системата за идентифициране на еднокопитни животни и на воденето на родословната книга по раздели и на родословията, вписани в родословните книги.

(10)

Освен това сертификатът за произход, посочен в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 90/427/ЕИО, който следва да се добави към идентификационния документ, трябва да съдържа цялата необходима информация, която да гарантира, че еднокопитните животни, които се преместват между различни родословни книги, се вписват в този раздел на родословната книга, на критериите, за който те отговарят.

(11)

В съответствие с член 1, трето тире от Решение 96/510/ЕО на Комисията от 18 юли 1996 г. за определяне на родословните и зоотехнически сертификати за внос на животни за разплод, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони (14) родословният и зоотехническият сертификат за регистрирани еднокопитни трябва да отговаря на идентификационния документ, посочен в Решение 93/623/ЕИО. Следователно е необходимо да се поясни, че всяко позоваване на Решение 93/623/ЕИО, както и на Решение 2000/68/ЕО, следва да се приема като позоваване на настоящия регламент.

(12)

Тъй като всички еднокопитни животни, родени или внесени в Общността в съответствие с настоящия регламент, трябва да бъдат идентифицирани с единствен идентификационен документ, са необходими специални разпоредби за случаите, когато статутът на животното като еднокопитно за разплод и доотглеждане бъде променен на регистрирано еднокопитно, в съответствие с определението в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО.

(13)	Държавите-членки трябва да са в състояние да въвеждат специални режими за идентификацията на еднокопитни животни, отглеждани в диви или полудиви условия в определени зони или територии, включително природни резервати, с оглед спазването на член 2, втори параграф от Директива 92/35/ЕИО.

(14)

Електронните идентификатори („транспондери“) за еднокопитни животни вече са навлезли широко в употреба на международно равнище. Тази технология следва да се използва, за да осигури тясна връзка между еднокопитното животно и средствата за идентификация. Еднокопитните животни следва да бъдат маркирани с транспондери, въпреки че трябва да се приеме разпоредба за алтернативни методи, използвани за идентифициране на животните при условие, че подобни алтернативни методи предоставят еквивалентни гаранции за предотвратяване на многократното издаване на идентификационни документи.

(15)

Въпреки че еднокопитните винаги трябва да се придружават от идентификационния си документ в съответствие с настоящото законодателство на Общността, следва да се създаде разпоредба, която да допуска дерогация от това изискване, когато изпълнението му е невъзможно или дори нецелесъобразно с оглед на съхраняването на идентификационния документ през целия живот на еднокопитното животно, или когато такъв документ не е бил издаден, ако животното е било предназначено за клане преди да достигне необходимата пределна възраст за идентифициране.

(16)

Тези дерогации следва да се прилагат без да засягат член 14 от Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап (15), която позволява дерогации от определени мерки за борба с болестта за регистрирани еднокопитни за стопанства, в които е било потвърдено огнище на тази болест.

(17)

На държавите-членки следва също така да се позволи да допускат използването на опростен идентификационен документ за еднокопитни, които се превозват в границите на територията им. В различни сфери бяха въведени пластмасови карти с вградени компютърни чипове („карти с чип“) като устройства за запаметяване на данни. Следва да се допусне издаването на такива карти с чип като допълнителна възможност в добавка към идентификационния документ и използването им при определени условия на мястото на идентификационния документ, придружаващ еднокопитните по време на тяхното движение в границите на държава-членка.

(18)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 2076/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно определяне на преходни разпоредби за прилагането на Регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (16) изискванията за информация по хранителната верига за еднокопитни следва да започнат да се прилагат до края на 2009 г.

(19)

Необходимо е да се предвидят разпоредби, в случай че е изгубен оригиналният доживотен идентификационен документ, издаден в съответствие с настоящия регламент. В тези разпоредби следва да се изключи колкото се може по-обхватно възможността за незаконно притежание на повече от един идентификационен документ с цел да се отрази правилно статута на животното като предназначено за клане с цел човешка консумация. При наличието на достатъчно информация, която може да се провери, следва да се издаде дубликат на документа, който е отбелязан като такъв и в който животното се изключва от хранителната верига. В противен случай следва да се издаде заместващ документ, отново отбелязан като такъв, в който освен всичко друго се променя статутът на преди това регистрирано еднокопитно животно на еднокопитно за отглеждане и разплод.

(20)

В съответствие с членове 4 и 5 от Директива 90/426/ЕИО идентификационният документ е инструмент за забрана на придвижването на еднокопитни в случай на огнище на болест в стопанството, където те са държани или отглеждани. Следователно е необходимо да се предвиди прекратяването на валидността на този документ за цели на придвижването в случай на огнища на определени болести чрез съответно вписване в идентификационния документ.

(21)

При смърт на еднокопитно животно, различна от заколването му в кланица, идентификационният документ следва да се върне на органа, който го е издал, от органа, упражняващ надзор над обработката на мъртвото животно в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (17), и следва да се гарантира, че транспондерът или друг алтернативен метод, включително маркировки, използвани за идентифицирането на еднокопитното животно, не могат да се използват повторно.

(22)

За да се предотврати попадането на транспондери в хранителната верига, месото на животни, от които в момента на клането не е било възможно да се отстрани транспондерът, се обявява за негодно за консумация от човека в съответствие с глава V на раздел II от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (18).

(23)	Стандартизирането на мястото за имплантиране на транспондерите и записването му в идентификационните документи следва да улесни намирането на имплантираните транспондери.

(24)

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (19), живите животни, подготвени за пускане на пазара за консумация от човека, се определят като „храни“. Същият регламент предвижда широк обхват на отговорностите на операторите от хранителната промишленост във всички етапи на производството на храни, включително проследяване на животни за производство на храни.

(25)

Еднокопитни животни за отглеждане и разплод, както и регистрирани еднокопитни на определен етап от живота си могат да станат еднокопитни за клане, както е определено в член 2, буква г) от Директива 90/426/ЕИО. Месото на нечифтокопитните, синоним на еднокопитните, е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (20).

(26)

В съответствие с параграф 7 от раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004 операторът на кланицата получава, да проверява и да действа съобразно информация за хранителната верига, която дава данни за произхода, историята и управлението на животни, предназначени за производство на храни. Компетентният орган може да разреши информацията за домашни нечифтокопитни да се изпрати до кланицата едновременно с животните, вместо предварително. Следователно идентификационният документ, който придружава еднокопитните за клане, следва да стане част от тази информация за хранителната верига.

(27)

В съответствие с раздел II, глава III, параграф 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004 официалният ветеринарен лекар проверява дали стопанският субект в областта на храните изпълнява задължението си да гарантира, че животните, приети за клане с цел човешка консумация, са надлежно идентифицирани.

(28)

В съответствие с раздел III, параграф 8 от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004, стопанските субекти в областта на храните проверяват паспорта, придружаващ еднокопитните домашни животни, за да се уверят, че животното е предназначено за клане за човешка консумация и ако приемат животното за клане, те трябва да предадат паспорта му на официалния ветеринарен лекар.

(29)

Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (21) и Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството (22), назначаването на ветеринарни лекарствени продукти на еднокопитни е предмет на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (23).

(30)

Член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/82/ЕО предвижда специфични дерогации за еднокопитни от член 11 от същата директива, касаещи лечението на продуктивни животни с лекарствени продукти, които имат приети максимално допустими граници на остатъчни вещества за видове, различни от целевите видове, или са разрешени за различно заболяване при условие, че еднокопитните са идентифицирани в съответствие със законодателството на Общността и са специално маркирани в техния идентификационен документ като непредназначени за клане с цел човешка консумация или като предназначени за клане с цел човешка консумация, като карентният срок не трябва да бъде по-малко от шест месеца след лечението на животните с вещества, изброени в Регламент (ЕО) № 1950/2006 на Комисията от 13 декември 2006 г. за изготвяне, в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти, на списък с вещества, които са от съществено значение за лечението на еднокопитни животни (24).

(31)

С оглед да се запази контролът над издаването на идентификационни документи трябва да се създаде в отделна база данни минимален набор от съответните данни, свързани с издаването на подобни документи. Базите данни в различни държави-членки трябва да си сътрудничат в съответствие с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството, свързано с ветеринарните и зоотехническите въпроси (25), за да се улесни обменът на данни.

(32)

Системата за универсалния доживотен номер на еднокопитните (UELN) бе приета в световен мащаб от най-важните организации за отглеждане на коне и за провеждане на конни надбягвания. Тя бе разработена по инициатива на Световната федерация за отглеждане на състезателни коне (WBFSH), Международния комитет по племенната книга (ISBC), Световната организация на чистокръвния арабски кон (ВАХО), Европейската конференция на организациите на арабски коне (ECAHO), Международната конференция за англо-арабските коне (CIAA), Международната федерация по конен спорт (FEI) и Европейския съюз за надпрепусквания с двуколки (UET), а информация за тази система може да се получи на интернет-страницата на UELN (26).

(33)

Системата UELN е подходяща за регистрация както на регистрирани еднокопитни, така и на еднокопитни за отглеждане и разплод и позволява да бъдат въведени постепенно компютъризирани мрежи, за да се гарантира, че самоличността на животното може да се проверява и занапред в съответствие с член 6 от Директива 90/427/ЕИО, когато става въпрос за регистрирани еднокопитни.

(34)

Когато в базите данни се завеждат кодове, те и форматът на записаните идентификационни номера на отделните животни не трябва по никакъв начин да са в противоречие със създадената система UELN. Следователно трябва да се прави справка в списъка на издадените кодове UELN, преди да бъдат въвеждани каквито и да било нови кодове в дадена база данни.

(35)

Според член 7, параграф 3 от Директива 90/426/ЕИО официалният ветеринарен лекар трябва да отбелязва идентификационния номер или номера на идентификационния документ на закланото животно и да изпрати на компетентните органи по място на изпращане, по молба на последните, атестация, която удостоверява, че животното е било заклано. В съответствие с член 4, параграф 4, точка i) от същата директива след клането на регистрираните еднокопитни идентификационният им документ трябва да бъде върнат на органа, които го е издал. Тези изисквания трябва да се прилагат и за идентификационни документи, издадени за еднокопитни за отглеждане и разплод. Създаването на съвместим с UELN доживотен номер и използването му при идентифицирането на властите или органите, издали идентификационния документ, би улеснило спазването на тези изисквания. Когато е възможно, държавите-членки следва да действат посредством органите за връзка, които са определили в съответствие с член 35 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (27).

(36)

Ветеринарният контрол, необходим за получаване на ветеринарно-санитарните гаранции в съответствие с членове 4 и 5 от Директива 90/426/ЕИО, може да се осъществи успешно само ако стопанството, както е описано в член 2, параграф а) от същата директива, е познато на компетентния орган. Подобни изисквания произтичат от прилагането на законодателството в областта на храните спрямо еднокопитни, разглеждани като животни за производство на храни. Въпреки това поради честите придвижвания на еднокопитните животни в сравнение с други видове добитък, не трябва да се прави опит за постигането на обичайно проследяване в реално време на еднокопитните. Следователно идентификацията на еднокопитни следва да представлява първия етап от системата за идентификация и регистрация на еднокопитни, която трябва да се изготви в рамките на новата политика на Общността за здравето на животните.

(37)	С оглед на еднаквото прилагане на законодателството на Общността относно идентификацията на еднокопитни в държавите-членки и с цел да се гарантира, че тя е ясна и прозрачна, Решение 93/623/ЕИО и Решение 2000/68/ЕО следва да се отменят и да се заменят с настоящия регламент.

(38)	Следва да се предвидят преходни мерки с оглед на това да се позволи на държавите-членки да се адаптират към правилата, установени в настоящия регламент.

(39)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и на Постоянния комитет по зоотехника,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   Настоящият регламент определя правила за идентификация на еднокопитни:

а)	родени в Общността; или

б)	допуснати за свободно обращение в Общността в съответствие с митническия режим, определен в член 4, параграф 16, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.   Настоящият регламент се прилага без да накърнява:

а)	Регламент (ЕИО) № 706/73 и Решение 96/78/ЕО; и

б)	мерките, предприети от държавите-членки за регистрация на стопанствата, които отглеждат еднокопитни.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията от член 2, букви а) и в) — е), букви з) и и) от Директива 90/426/ЕИО и от член 2, буква в) от Директива 90/427/ЕИО.

2.   Прилагат се и следните определения:

а)

„стопанин“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е собственик на или държи еднокопитно животно, или е му е възложено неговото отглеждане, без значение дали получава финансово възнаграждение или не, и дали извършва дейността временно или постоянно, включително по време на превоз, при провеждане на пазари, или по време на състезания, надбягвания или културни прояви;

б)	„транспондер“ означава пасивно радиочестотно идентификационно устройство: i) отговарящо на стандарт ISO 11784 и прилагащо технологията HDX или FDX-B; и ii) четимо от четящо устройство, съвместимо със стандарт ISO 11785 на минимално разстояние от 12 cm;

в)	„еднокопитно животно“ или „еднокопитни животни“ означава див или опитомен нечифтокопитен бозайник от всички видове от рода Equus от семейство Equidae, и техните кръстоски;

г)

„уникален доживотен номер“ означава уникален 15-знаков цифрено-буквен код, съдържащ информация за отделното еднокопитно животно и за базата данни и държавата, в които тази информация е записана първоначално в съответствие със системата за кодиране на универсалния доживотен номер на еднокопитни (UELN), като включва: i) идентификационен код от шест цифри, съвместим с UELN, отнасящ се за базата данни, посочена в член 21, параграф 1; следван от ii) деветцифрен индивидуален идентификационен номер, определен за еднокопитното животно.

д)	„карта с чип“ означава пластмасово устройство с вграден компютърен чип, което е в състояние да запаметява данни и да ги изпраща по електронен път до съвместими компютърни системи.

ГЛАВА II

ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

Член 3

Общи принципи и задължения за идентифициране на еднокопитните

1.   Еднокопитните животни, посочени в член 1, параграф 1 не се отглеждат, освен ако не са идентифицирани в съответствие с настоящия регламент.

2.   Ако стопанинът на еднокопитното животно не е негов собственик, той действа в рамките на настоящия регламент по поръчение на и в съгласие с физическото или юридическото лице, чиято собственост е еднокопитното животно („собственикът“).

3.   За целите на настоящия регламент системата за идентифициране на еднокопитни включва следните елементи:

а)	единствен доживотен идентификационен документ;

б)	метод за гарантиране на недвусмислена връзка между идентификационния документ и еднокопитното животно;

в)	база данни, която записва под уникален идентификационен номер идентификационните данни за животното, за което е бил издаден идентификационен документ на регистрирано в тази база данни лице.

Член 4

Органи, издаващи идентификационни документи за еднокопитни

1.   Държавите-членки гарантират, че идентификационният документ, посочен в член 5, параграф 1, за регистрирани еднокопитни е издаден от следните органи („органи издатели“):

а)

организация или сдружение, официално одобрени или признати от държавата-членка, или от официален орган на съответната държава-членка, посочени в първо тире от член 2, буква в) от Директива 90/427/ЕИО, които водят родословната книга за тази порода, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО; или

б)	клон на международна организация или асоциация със седалище в държавата-членка, която отглежда коне за състезания или надбягвания, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО.

2.   Идентификационните документи, издадени от органите в трета страна, които издават родословни сертификати в съответствие с член 1, трето тире от Решение 96/510/ЕО, се считат за валидни в съответствие с настоящия регламент за регистрирани еднокопитни, посочен в член 1, параграф 1, буква б).

3.   Органът, издател на идентификационния документ по член 5, параграф 1 относно еднокопитни за отглеждане и разплод, се посочва от компетентния орган.

4.   Органите издатели, посочени в параграфи 1, 2 и 3 действат в съответствие с настоящия регламент, и по-специално с разпоредбите на членове 5, 8—12, 14, 16, 17, 21 и 23.

5.   Държавите-членки съставят и постоянно актуализират списък на органите издатели и оповестяват тази информация на останалите държави-членки и на обществеността на интернет страница.

Информацията относно органите издатели включва поне данните за контакт, необходими за спазването на изискванията на член 19.

С цел да се подпомогнат държавите-членки да представят тези актуални списъци, Комисията предоставя интернет страница, на която държавите-членки да поставят връзки към своите национални интернет страници.

6.   Списъците на органите издатели в трети страни, посочени в параграф 2, се изготвят и актуализират в съответствие със следните условия:

а)

компетентният орган на третата страна, в която се намира органът издател, гарантира, че: i) органът издател отговаря на параграф 2; ii) когато органът издател е одобрен в съответствие с Директива 94/28/ЕО, той трябва да отговаря на изискванията за информация, посочени в член 21, параграф 3 от настоящия регламент; iii) списъците на органите издатели се съставят, актуализират и се оповестяват на Комисията;

б)

Комисията: i) редовно уведомява държавите-членки за нови или актуализирани списъци, които получава от компетентните органи на съответните трети страни в съответствие с буква а), точка iii); ii) урежда предоставянето на обществеността на актуализираните версии на тези списъци; iii) когато е необходимо, добавя без излишно закъснение информация, свързана със списъка на органите издатели в трети страни, към дневния ред на Постоянния комитет по зоотехника за вземане на решение в съответствие с процедурата по член 11, параграф 2 от Директива 88/661/ЕЕО на Съвета (28).

Член 5

Идентифициране на еднокопитни, родени в Общността

1.   Еднокопитните, родени в Общността, се идентифицират с помощта на единен идентификационен документ в съответствие с образеца на идентификационен документ за еднокопитни, посочен в приложение I („идентификационен документ“ или „паспорт“). Той се издава за целия живот на еднокопитното животно.

Идентификационният документ е в печатен неделим формат и съдържа позиции за вписването на изискваната информация по следните раздели от него:

а)	в случай на регистрирани еднокопитни — раздели I до X;

б)	в случай на еднокопитни за отглеждане и разплод, поне раздели I, III, IV и VI до IX.

2.   Органът издател гарантира, че идентификационен документ за еднокопитно животно не се издава, преди да е бил попълнен надлежно поне раздел I от него.

3.   Без да се засяга член 1, параграф 1 от Решение 96/78/ЕО и без да се нарушават разпоредбите на параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящия член, регистрираните еднокопитни се идентифицират в идентификационния документ според правилата на органите издатели, посочени в член 4, параграф 1 или 2 от настоящия регламент.

4.   За регистрирани еднокопитни органът издател, посочен в член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящият регламент, попълва в раздел II на идентификационния документ информацията от сертификата за произход, посочен в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 90/427/ЕИО.

В съответствие с принципите на одобрената или признатата организация на животновъди, която води родословната книга за произхода на породата на съответното регистрирано еднокопитно животно, сертификатът за произхода съдържа цялата родословна информация, раздела на родословната книга, посочен в членове 2 или 3 от Решение 96/78/ЕО и, където съществува, класа на основния раздел, в който е вписано еднокопитното животно.

5.   За да се получи идентификационен документ, до органа издател, посочен в член 4, параграфи 1, 2 или 3, се подава заявление от стопанина или от собственика, когато това специално се изисква от законодателството на държавата членка, в която е родено животното, в срока, предвиден за това в параграф 6 от настоящия член и член 7, параграф 1 за получаване на идентификационния документ, посочен в параграф 1 от настоящия член, като се предоставя и цялата необходима информация, за да се спази настоящият регламент.

6.   Без да се засяга член 13, параграф 1, еднокопитните, родени в Общността се идентифицират в съответствие с настоящия регламент или преди 31 декември на годината на раждане на еднокопитното животно, или до шест месеца след раждането му, в зависимост от това, коя от двете е по-късната дата.

Чрез дерогация от първата алинея, държавите-членки могат да решат да ограничат този максимално разрешен срок за идентифициране на еднокопитни животни до шест месеца.

Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена във втора алинея, информират за това Комисията и останалите държави-членки.

7.   Последователността на разделите и тяхното номериране остават непроменени в идентификационния документ, с изключение на случаите, при които раздел I е разположен в средата на идентификационния документ.

8.   Идентификационният документ не може да бъде преиздаван или заменян, с изключение на случаите, посочени членове 16 и 17.

Член 6

Дерогации относно попълването на раздел I на идентификационния документ

Чрез дерогация от член 5, параграф 2, когато е имплантиран транспондер в съответствие с член 11, или е поставен индивидуален, незаличим и видим алтернативен знак в съответствие с член 12, информацията в точка 3, букви б) — ж) от част А на раздел I и в точки 12 до 18 в контурната схема в част Б от раздел I на идентификационния документ може да не се попълва, или на мястото на контурната схема може да се приложи снимка или разпечатка, даваща достатъчно подробни данни за идентифициране на еднокопитното животно.

Дерогацията, предвидена в първия параграф, не засяга правилата относно идентифициране на еднокопитни, определени от органите издатели, посочени в член 4, параграфи 1, 2 и 3.

Член 7

Дерогации, касаещи идентифицирането на определени еднокопитни животни, живеещи в диви или полудиви условия

1.   Чрез дерогация от член 5, параграфи 1, 3 и 5, компетентният орган може да реши еднокопитните животни от определени популации, живеещи в диви или полудиви условия в определени райони, включително природни резервати, които се определят от същия орган, да се идентифицират в съответствие с член 5, само когато биват преместени от такива райони или се използват като добитък.

2.   Държавите-членки, които имат намерение да се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1, информират Комисията за съответните популация и райони:

а)	най-късно до шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент; или

б)	преди да се възползват посочената дерогация.

Член 8

Идентифициране на внесени еднокопитни

1.   Стопанинът или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е внесено животното, собственикът подава заявление за идентификационен документ, или за регистриране на съществуващ идентификационен документ в базата данни на съответния орган издател в съответствие с член 21, най-късно до 30 дни след приключването на митническия режим, посочен в член 4, параграф 16, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, когато:

а)	еднокопитни се внасят в Общността; или

б)	временното приемане, определено в член 2, буква и) от Директива 90/426/ЕИО, се променя на постоянно въвеждане в съответствие с член 19, буква iii) от тази директива.

2.   Когато еднокопитно животно, в съответствие с параграф 1 на настоящия член, се придружава от документи, които не отговарят на член 5, параграф 1, или в тях има пропусната информация, която се изисква от настоящия регламент, органът издател по молба на стопанина или на собственика, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е внесено животното:

а)	попълва тези документи така, че те да отговарят на изискванията на член 5; и

б)	записва идентификационните данни на еднокопитното животно, както и допълнителната информация в базата данни в съответствие с член 21.

3.   Когато документите, които придружават еднокопитното, както е посочено в параграф 1 на този член, не могат да бъдат изменени така, че да отговарят на изискванията на член 5, параграфи 1 и 2, те се смятат за невалидни за целите на идентифицирането в съответствие с настоящия регламент.

Когато документите, посочени в първата алинея, бъдат предадени на органа издател или анулирани от него, това обстоятелство се записва в базата данни, посочена в член 21, и еднокопитното животно се идентифицира в съответствие с член 5.

ГЛАВА III

ПРОВЕРКИ, ИЗИСКВАНИ ПРЕДИ ИЗДАВАНЕТО НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ И ТРАНСПОНДЕРИ

Член 9

Проверка на единните идентификационни документи, издадени на еднокопитни

Преди да издаде идентификационен документ, органът издател или представляващото го лице предприема всички необходими мерки, за да:

а)	провери, че не е бил издаван досега такъв идентификационен документ за съответното еднокопитно;

б)	предотврати многократното неправомерно издаване на идентификационни документи за отделно еднокопитно животно.

Тези мерки се изразяват най-малкото в преглеждане на наличните съответни документи и електронни записи, проверка на животното за знаци или маркировки от предишна идентификация и прилагане на мерките, предвидени в член 10.

Член 10

Мерки за установяване на предишна активна маркировка на еднокопитни

1.   Мерките, посочени в член 9, включват поне мерки за установяване на:

а)

всякакви имплантирани по-рано транспондери, като се използва четящо устройство съвместимо със стандарт ISO 11785 и в състояние да чете поне транспондери HDX и FDX-B, когато четящото устройство е в пряк контакт с повърхността на тялото на мястото, където в нормални условия се имплантира транспондерът;

б)	всякакви клинични знаци, които говорят, че предишен имплантиран транспондер е бил отстранен хирургически;

в)	всякакъв друг алтернативен знак по животното, поставен в съответствие с член 12, параграф 3, буква б).

2.   Когато мерките, предвидени в параграф 1, покажат наличието на предишен имплантиран транспондер или какъвто и да е друг алтернативен знак, поставен в съответствие с член 12, параграф 3, буква б), органът издател предприема следните мерки:

а)	в случай на еднокопитни, родени в държава-членка, органът издава дубликат или заместващ идентификационен документ в съответствие с членове 16 или 17;

б)	в случай на внесени еднокопитни, органът действа в съответствие с член 8, параграф 2.

3.   Когато мерките, предвидени в параграф 1, буква б), покажат наличието на по-рано имплантиран транспондер или мерките, предвидени в параграф 1, буква в), покажат наличието на какъвто и да е друг алтернативен знак, органът издател записва тази информация по подходящ начин в част А и в контурната схема в част Б на раздел I на идентификационния документ.

4.   Когато се потвърди недокументирано отстраняване на транспондер или алтернативен знак, посочен в параграф 3 на настоящия член, за еднокопитно животно, родено в Общността, органът издател, посочен в член 4, параграф 1 или 3, издава заместващ идентификационен документ в съответствие с член 17.

Член 11

Електронни методи за удостоверяване на самоличността

1.   Органът издател гарантира, че в момента на първото му идентифициране, еднокопитното животно получава активна маркировка чрез имплантиране на транспондер.

Държавите-членки определят минималната изисквана квалификация за описаната в първата алинея интервенция или посочват лице или професия, които могат да извършват подобни операции.

2.   Транспондерът се имплантира парентерално в асептични условия между тила и най-високата част на гърба в средата на врата в областта на вратното сухожилие.

Компетентният орган обаче може да разреши имплантирането на транспондера на различно място във врата на еднокопитното животно, ако такова алтернативно имплантиране не нарушава хуманното отношение към животното и не увеличава риска от изместване на транспондера, в сравнение с метода, описан в първата алинея.

3.   Когато транспондерът е имплантиран в съответствие с параграфи 1 и 2, органът издател вписва следната информация в идентификационния документ:

а)

в точка 5 на част А от раздел I поне последните 15 знака на кода, предаван от транспондера и показван от четящото устройство след имплантирането, заедно с, където е необходимо, самозалепващ се стикер с баркод или разпечатка на този баркод, който кодира поне тези последни 15 знака от кода, предаван от транспондера;

б)	в точка 11 на част А от раздел I, подписът и печатът на лицето, посочено в параграф 1, което е извършило идентифицирането и е имплантирало транспондера;

в)	в точки 12 или 13 на контурната схема в част Б от раздел I, в зависимост от страната, на която е бил имплантиран транспондерът, мястото, където е имплантиран транспондерът в еднокопитното животно;

4.   Чрез дерогация от параграф 3, буква а), когато мерките, предвидени в член 26, параграф 2, се прилагат за еднокопитни животни, маркирани с по-рано имплантиран транспондер, който не отговаря на стандартите, определени в член 2, параграф 2, буква б), в точка 5 на част А от раздел I в идентификационния документ се вписва името на производителя или на системата за четене.

5.   Когато държавите-членки определят правила, за да гарантират, в съответствие със стандартите в член 2, параграф 2, буква б), уникалността на цифрите, показвани от транспондерите, имплантирани от органите издатели, посочени в член 4, параграф 1, буква а) и одобрени в съответствие с Решение 92/353/ЕИО на Комисията от компетентните органи на същата държава-членка, тези правила се прилагат, без да излагат на риск системата за идентификация, определена от орган издател в друга държава-членка или трета страна, която е извършила идентифициране в съответствие с настоящия регламент по молба на стопанина или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е родено животното, на собственика.

Член 12

Алтернативни методи за удостоверяване на самоличността

1.   Чрез дерогация от член 11, параграф 1, държавите-членки могат да позволят идентифицирането на еднокопитни чрез подходящи алтернативни методи, включително маркировки, които дават равностойни научни гаранции, че самостоятелно или в комбинация тези методи осигуряват надеждно удостоверяване на самоличността на еднокопитното животно и ефективно предотвратяват повторно издаване на идентификационните документи („алтернативен метод“).

Органът издател гарантира, че на определено еднокопитно животно не се издава идентификационен документ, преди алтернативната маркировка или метод, посочени в първата алинея, да се впишат в точка 6 или 7 на част А от раздел I на идентификационния документ и да се запишат в базата данни в съответствие с член 21, параграф 1, буква е).

2.   Когато се използва алтернативен метод, стопанинът предоставя средствата, осигуряващи достъп до тази информация за идентификация, и, когато това е приложимо, поема разноските за удостоверяване на самоличността на животното.

3.   Държавите-членки гарантират, че:

а)	не са използвани алтернативни методи като единствени средства за удостоверяване на самоличността на еднокопитни при по-голямата част от идентифицираните с настоящия регламент еднокопитни; и

б)	видимите маркировки, поставени на еднокопитни за отглеждане и разплод, не се могат да бъдат сбъркани с тези, предназначени на тяхна територия за регистрирани еднокопитни.

4.   Държавите-членки, които имат намерение да се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1, предоставят информация за това на Комисията, другите държави-членки и обществеността на интернет страница.

С цел да подпомогне държавите-членки да оповестяват тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница.

ГЛАВА IV

ДВИЖЕНИЕ И ТРАНСПОРТ НА ЕДНОКОПИТНИ

Член 13

Движение и транспорт на регистрирани еднокопитни и еднокопитни за отглеждане и разплод

1.   Идентификационният документ винаги придружава регистрираните еднокопитни и еднокопитните за отглеждане и разплод.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, идентификационният документ може да не придружава еднокопитните, посочени в същия параграф, когато те:

а)	се намират в конюшнята или на паша и идентификационният документ може незабавно да се достави от стопанина;

б)

временно се придвижват ходом или: i) в близост до стопанството в границите на държавата-членка, така че идентификационният документ да може да се предостави до три часа; или ii) по време на извеждане на паша на еднокопитните до и от летните пасбища и идентификационните документи могат да се представят в стопанството, от което са тръгнали животните;

в)	са неотбити и придружават своята майка или кърмеща кобила;

г)	участват в тренировка или тест за конно състезание или мероприятие, което изисква напускането на мястото, където се провежда състезанието или мероприятието;

д)	са придвижвани или транспортирани в извънредна ситуация, свързана със самите еднокопитни животни, или, без това да засяга втората алинея от член 14, параграф 1 от Директива 2003/85/ЕО, свързана със стопанството, в което животните са държани.

Член 14

Дерогации за определени придвижвания и транспорт без или с опростени идентификационни документи

1.   Чрез дерогация от член 13, параграф 1, компетентният орган може да разреши движението или транспорта в границите на една и съща държава-членка на еднокопитни, посочени в същия параграф, които не се придружават от идентификационния си документ, при условие, че са придружавани от карта с чип, издадена от органа, който е издал техния идентификационен документ, и съдържаща информацията, посочена в приложение II.

2.   Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1 на настоящия член, могат да предоставят дерогации една на друга, които обхващат придвижвания или транспорт на еднокопитни, посочени в член 13, параграф 1, в границите на своите територии.

Те са длъжни да информират Комисията за своето намерение да предоставят такава дерогация.

3.   Органът издател издава временен документ, който съдържа поне уникалния доживотен номер и, където има, кода на транспондера, и който разрешава движението и транспорта на еднокопитни в границите на същата държава-членка за ограничен период от време, непревишаващ 45 дни, през които идентификационният документ се предава на органа издател или на компетентния орган за целите на актуализиране на идентификационните данни.

4.   Когато през периода, упоменат в параграф 3, еднокопитно животно се транспортира до друга държава-членка или през друга държава-членка към трета страна, независимо от своя статут на регистриране и като допълнение към временния документ то се придружава и от здравен сертификат в съответствие с приложение В към Директива 90/426/ЕИО. Ако животното не е маркирано с транспондер или ако не е идентифицирано по друг начин в съответствие с член 12 от настоящия регламент, здравният сертификат трябва да съдържа описание в съответствие с раздел I на идентификационния документ.

Член 15

Движение и транспорт на еднокопитни за клане

1.   Идентификационният документ, издаден в съответствие с член 5, параграф 1 или член 8, придружава еднокопитните животни за клане по време на движението или транспортирането им до кланицата.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, компетентният орган може да разреши еднокопитно животно за клане, което не е било идентифицирано в съответствие с член 5, да бъде транспортирано директно от стопанството, в което е родено, до кланицата в границите на една и съща държава-членка, при условие че:

а)	еднокопитното животно не е по-възрастно от 12 месеца и има видими зъбни звезди на млечните крайни резци;

б)	е налице непрекъсната проследимост от стопанството на раждане до кланицата;

в)	по време на транспортирането до кланицата може да се установи самоличността на отделното еднокопитно животно в съответствие с членове 11 или 12;

г)	пратката е придружена от информация за хранителната верига в съответствие с раздел III на приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004, и в нея се посочва индивидуалната идентификация, посочена в точка в) на настоящия параграф.

3.   Член 19, параграф 1, букви б), в) и г) не се прилагат в случаи на движение или транспортиране на еднокопитни за клане в съответствие с параграф 2 на настоящия член.

ГЛАВА V

ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТИ, ЗАМЕНЯНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ ДОКУМЕНТИ

Член 16

Издаване на дубликат на идентификационен документ

1.   Когато оригиналният документ е изгубен, но самоличността на еднокопитното животно може да се установи основно чрез кода, предаван от транспондера, или въз основа на алтернативния метод и има налична декларация за собственост, органът издател, както е посочено в член 4, параграф 1, издава дубликат на идентификационния документ, в който се споменава уникалният доживотен номер, като обозначава ясно документа като такъв („дубликат на идентификационен документ“).

В такива случаи еднокопитното се класифицира в част II от раздел IX на дубликата на идентификационния документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация.

Данни относно издадения дубликат на идентификационния документ и класификацията на еднокопитното животно в раздел IX от него се вписват чрез позоваване на уникалния доживотен номер в базата данни, както е посочено в член 21.

2.   Чрез дерогация от втора алинея от параграф 1, компетентният орган може да реши да прекрати действието на статута на животното като предназначено за клане с цел човешка консумация за период от шест месеца, ако стопанинът може да представи в рамките на 30 дни от датата на обявяването на загубата на идентификационния документ достатъчно доказателства за това, че статутът на еднокопитното животно като предназначено за клане с цел човешка консумация, не е компрометиран поради медицинско лечение.

За целта компетентният орган вписва датата, от която започва да тече шестмесечният период на прекратяване на действието в първата колона на част III от раздел IX от дубликата на идентификационния документ и попълва третата колона от него.

3.   Когато изгубеният оригинален идентификационен документ е издаден от орган издател, посочен в член 4, параграф 2, в трета страна, дубликатът на идентификационния документ се издава от органа, издал оригинала, и се изпраща на стопанина или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, на собственика чрез органа издател или компетентния орган в тази държава-членка.

В такива случаи еднокопитното се класифицира в част II от раздел IX на дубликата на идентификационния документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация, а записът в базата данни, както е упоменато в член 21, параграф 1, буква л), се изменя по съответния начин.

Дубликатът на идентификационния документ обаче може да бъде издаден от орган издател, посочен в член 4, параграф 1, буква а), който регистрира еднокопитни от тази порода или от орган издател, посочен в член 4, параграф 1, буква б), който регистрира еднокопитни за тази цел в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, когато органът, издал оригинала в третата страна, е дал своето съгласие.

4.   Когато изгубеният идентификационен документ е бил издаден от орган издател, който вече не съществува, дубликатът на идентификационния документ се издава от орган издател в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно в съответствие с параграф 1.

Член 17

Идентификационен документ, заместващ оригинала

Когато оригиналът на идентификационен документ е изгубен и самоличността на еднокопитното животно не може да бъде установена, органът издател, посочен в член 4, параграф 3, в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, издава идентификационен документ, заместващ оригинала („заместващ идентификационен документ“), който трябва да бъде ясно обозначен като такъв и да отговаря на изискванията на член 5, параграф 1, буква б).

В подобни случаи еднокопитното животно се класифицира в част II от раздел IX на заместващия идентификационен документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация.

Данните относно издадения заместващ идентификационен документ и статута на регистрация и класификацията на еднокопитното животно в раздел IX от него се адаптират по подходящ начин в базата данни, посочена в член 21 чрез позоваване на уникалния доживотен номер.

Член 18

Прекратяване на действието на идентификационен документ за цели на движение

Официалният ветеринарен лекар прекратява валидността за цели на движение на идентификационен документ чрез подходящо вписване в раздел VIII от него, когато еднокопитно животно се отглежда в или произхожда от стопанство, което:

а)	е под забрана, посочена в член 4, параграф 5 от Директива 90/426/ЕИО; или

б)	се намира в държава-членка или район от държава-членка, в който има случаи на африканска чума по конете.

ГЛАВА VI

СМЪРТ НА ЕДНОКОПИТНИ И ЕДНОКОПИТНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КЛАНЕ С ЦЕЛ ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ, И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО

Член 19

Смърт на еднокопитни

1.   При заколването или смъртта на еднокопитно животно се предприемат следните мерки:

а)	транспондерът следва да се предпази от последващо неправомерно използване, като се прибира, унищожава или съхранява in situ;

б)	идентификационният документ се анулира, като минимум се поставя печат „невалиден“ върху първата страница;

в)	на органа издател или директно, или чрез пункта за контакт, посочен в член 23, параграф 4 се връчва удостоверение, в което се посочва уникалният доживотен номер на еднокопитното животно и което гласи, че еднокопитното е било заклано, убито или е умряло, като се посочва и датата на смъртта; и

г)	анулираният идентификационен документ се унищожава.

2.   Мерките, предвидени в параграф 1, се извършват от или под надзора на:

а)	официалния ветеринарен лекар: i) в случай на заколване или убиване за целите на предпазване от заболявания, в съответствие с член 4, параграф 4, точка i) от Директива 90/426/ЕИО; или ii) след заколване, в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 90/426/ЕИО; или

б)	компетентния орган, определен в член 2, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 1774/2002, в случай на съхраняване или обработване на трупа в съответствие с членове 4 или 5 от същия регламент.

3.   Когато, в съответствие с параграф 1, буква а) транспондерът не може да бъде изваден от еднокопитно животно, заклано с цел човешка консумация, официалният ветеринарен лекар обявява месото или частта от месото, в която се намира транспондерът, за негодно за човешка консумация в съответствие с глава V, параграф 1, буква н) от раздел II от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г) и без да се засягат правилата, отпечатани в идентификационния документ от органа издател, държавите-членки могат да прилагат процедури за връщане на обявения за невалиден документ на органа издател.

5.   Във всички случаи на смърт или загуба на еднокопитно животно, които не са посочени в този член, стопанинът връща идентификационния документ на съответния орган издател, посочен в член 4, параграф 1, 2 или 3 в срок от 30 дни след смъртта или загубата на животното.

Член 20

Еднокопитни, предназначени за клане с цел човешка консумация, и документиране на лечението

1.   Едно еднокопитно животно се счита за предназначено за клане с цел човешка консумация, освен когато то необратимо е обявено за непредназначено за тази цел в част II от раздел IХ на идентификационния документ с подпис на:

а)	стопанина или на собственика по тяхно усмотрение; или

б)	стопанина и на отговорния ветеринарен лекар в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО.

2.   Преди всяко лечение в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО или преди каквото и да е лечение с лекарствен продукт, разрешен в съответствие с член 6, параграф 3 от посочената директива, отговорният ветеринарен лекар уточнява статута на еднокопитното животно или като предназначено за клане с цел човешка консумация, какъвто е случаят по подразбиране, или като непредназначено за клане с цел човешка консумация, както е посочено в част II от раздел IX на идентификационния документ.

3.   Когато лечението, посочено в параграф 2 от настоящия член, не е разрешено за еднокопитни, предназначени за клане с цел човешка консумация, отговорният ветеринарен лекар се уверява, че в съответствие с дерогацията, предвидена в член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО, съответното еднокопитно животно необратимо се обявява за непредназначено за клане с цел човешка консумация чрез:

а)	попълване и подписване на част II от раздел IX от идентификационния документ; и

б)	анулиране на част III от раздел IX на идентификационния документ.

4.   При нужда от лечение на еднокопитно животно при условията, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2001/82/ЕО, отговорният ветеринарен лекар вписва в част III от раздел IX на идентификационния документ необходимите данни относно лекарствения продукт, съдържащ основни вещества за лечението на еднокопитни, изброени в Регламент (ЕО) № 1950/2006.

Отговорният ветеринарен лекар вписва датата на последния предписан прием на лекарствения продукт и в съответствие с член 11, параграф 4 от Директива 2001/82/ЕО информира стопанина за датата, на която изтича карентният период, установен в съответствие с член 10, параграф 3 от посочената директива.

ГЛАВА VII

ЗАПИСИ И САНКЦИИ

Член 21

База данни

1.   Когато издава идентификационен документ или регистрира по-рано издадени идентификационни документи, органът издател записва в своята база данни поне следната информация относно еднокопитното животно:

а)	уникален доживотен номер;

б)

вид;

в)

пол;

г)

цвят;

д)	дата (ден, месец, година) на раждане;

е)	ако е приложимо, поне последните 15 знака от кода, предаван от транспондерa, или предавания от радиочестотно устройство код, който не е съобразен със стандарта, определен в член 2, параграф 2, буква б), заедно с информация за изисканата система за прочит на информацията, или алтернативен метод;

ж)	държава на раждане;

з)	дата на издаване и на всяко изменение на идентификационния документ;

и)	име и адрес на лицето, на чието име се издава идентификационният документ;

й)	статут на регистрирано еднокопитно или на еднокопитно за отглеждане и разплод;

к)	име на животното (рождено име и, където е приложимо, търговско име);

л)	известен статут на животното като непредназначено за клане с цел човешка консумация;

м)	информация относно евентуални дубликати и заместващи идентификационни документи в съответствие с членове 16 и 17;

н)	съобщената дата на смъртта на животното.

2.   Органът издател е длъжен да съхранява информацията, описана в параграф 1 от настоящия член, като запис в своята база данни в продължение на най-малко 35 години или минимум две години след смъртта на еднокопитното животно, известена в съответствие с член 19, параграф 1, буква в).

3.   Веднага след вписването на информацията по параграф 1 от настоящия член органът издател изпраща информацията, посочена в букви а) до е) и н) от същия параграф, до централната база данни на държавата-членка, в която е родено еднокопитното животно, ако такава база данни е била предоставена на разположение в съответствие с член 23.

Член 22

Съобщаване на кода на базите данни на органите издатели

Държавите-членки предоставят наименованията, адресите, включително и начините за осъществяване на контакт, както и шестзнаковия идентификационен код, съвместим с UELN, на базите данни на органите издатели на разположение на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница.

С цел да подпомогне държавите-членки да оповестяват тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница.

Член 23

Централни бази с данни, съвместно сътрудничество и контактни точки

1.   Държава-членка може да реши, че органът издател трябва да въведе информацията, посочена в член 21 и отнасяща се до еднокопитни, родени или идентифицирани на нейна територия, в централна база данни или че базата данни на органа издател трябва да се свърже с тази централна база данни (наричана „централната база данни“).

2.   Държавите-членки си сътрудничат при експлоатацията на своите централни бази данни в съответствие с Директива 89/608/ЕИО.

3.   Държавите-членки предоставят наименованието, адреса и шестзнаковия идентификационен код, съвместим с UELN, на своите централни бази данни на разположение на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница.

С цел да подпомогне държавите-членки да предоставят тази информация на разположение, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница.

4.   Държавите-членки осигуряват контактна точка за получаване на удостоверенията, посочени в член 19, параграф 1, буква в), за по-нататъшно разпространение до съответните органи издатели, одобрени на тяхна територия.

Тази контактна точка може да бъде орган за връзка, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

Данни относно контактната точка, които могат да бъдат включени в централната база данни, се предоставят на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница.

С цел да подпомогне държавите-членки да предоставят тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница.

Член 24

Санкции

Държавите-членки установяват правилата относно санкциите, които се налагат при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до 30 юни 2009 г. Всяко следващо изменение, което засяга тези разпоредби, незабавно се съобщава на Комисията.

ГЛАВА VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Отменяне

Решения 93/623/ЕИО и 2000/68/ЕО се отменят считано от 1 юли 2009 г.

Позоваването на отменените решения се тълкува като позоваване на настоящия регламент.

Член 26

Преходни разпоредби

1.   Еднокопитните, родени най-късно до 30 юни 2009 г. и идентифицирани преди тази дата в съответствие с Решение 93/623/ЕИО или Решение 2000/68/ЕО, се считат за идентифицирани в съответствие с настоящия регламент.

Идентификационните документи за тези еднокопитни се регистрират в съответствие с член 21, параграф 1 от настоящия регламент най-късно до 31 декември 2009 г.

2.   Еднокопитни, родени най-късно до 30 юни 2009 г., но неидентифицирани до тази дата в съответствие с Решение 93/623/ЕИО или Решение 2000/68/ЕО, се идентифицират в съответствие с настоящия регламент най-късно до 31 декември 2009 г.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2009 година.

---

(1)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42. Директива, последно изменена с Директива 2006/104/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 352).

(2)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 55.

(3)  ОВ L 178, 12.7.1994 г., стр. 66.

(4)  ОВ L 298, 3.12.1993 г., стр. 45. Решение, изменено с Решение 2000/68/ЕО (ОВ L 23, 28.1.2000 г., стр. 72).

(5)  ОВ L 23, 28.1.2000 г., стр. 72.

(6)  ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 7. Решение, последно изменено с Регламент (ЕО) № 1792/2006 (ОВ L 362, 20.12.2006 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 16. Решение, последно изменено с Регламент (ЕО) № 1792/2006.

(8)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 68, 15.3.1973 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1174/86 (ОВ L 107, 24.4.1986 г., стр. 1).

(10)  ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006.

(11)  ОВ L 157, 10.6.1992 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 2007/729/ЕО на Комисията (ОВ L 294, 13.11.2007 г., стр. 26).

(12)  ОВ L 19, 25.1.1996 г., стр. 39.

(13)  ОВ L 192, 11.7.1992 г., стр. 63.

(14)  ОВ L 210, 20.8.1996 г., стр. 53. Решение, изменено с Решение 2004/186/ЕО (ОВ L 57, 25.2.2004 г., стр. 27).

(15)  ОВ L 306, 22.11.2003 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/104/ЕО.

(16)  ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 83. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1246/2007 (ОВ L 281, 25.10.2007 г., стр. 21).

(17)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1432/2007 на Комисията (ОВ L 320, 6.12.2007 г., стр. 13).

(18)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206. Коригирана версия (ОВ L 226, 25.6.2004 г., стр. 83). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006.

(19)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).

(20)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55. Коригирана версия (ОВ L 226, 25.6.2004 г., стр. 22). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1243/2007 на Комисията (ОВ L 281, 25.10.2007 г., стр. 8).

(21)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 61/2008 на Комисията (ОВ L 22, 25.1.2008 г., стр. 8).

(22)  ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3. Директива, изменена с Директива 2003/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 262, 14.10.2003 г., стр. 17).

(23)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/28/ЕО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 58).

(24)  ОВ L 367, 22.12.2006 г., стр. 33.

(25)  ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

(26)  http://www.ueln.net

(27)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1. Коригирана версия (ОВ L 191, 28.5.2004 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006.

(28)  ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 36.

---

---

---