—

физическа изолация от всеки друг растителен материал или вредители, включително отчитане на контрола на растителността в околните райони,

—

определяне на лице за контакти, което да отговаря за дейностите,

—

когато е подходящо, да има ограничен достъп до помещенията и съоръженията, както и до околните райони, само за определения персонал,

—

подходящо идентифициране на помещенията и съоръженията, като се посочват видът дейности и отговорният персонал,

—

поддържане на регистър за изпълняваните дейности и ръководство за работните процедури, включително за процедури в случай на изпускане на вредители, поставени под карантина,

—

подходящи системи за охрана и сигнализация,

—

подходящи мерки за контрол, които да предотвратят въвеждането и разпространението на вредители в помещенията,

—

контролни процедури за вземане на проби и за прехвърляне на материала между помещенията и съоръженията,

—

контрол на унищожаването на отпадъците, почвите и водите, когато е подходящо,

—

подходящи процедури и съоръжения за хигиенизиране и дезинфекция за персонала, структурите и оборудването,

—

подходящи мерки и съоръжения за изхвърляне на експерименталния материал,

—

подходящи индексиращи (включително опитни) съоръжения и процедури; и

—

поддържане на съоръжения с отделен достъп до камерата чрез „двойна врата“ за персонала,

—

поддържане при отрицателно въздушно налягане,

—

поддържане в контейнери с подходящ размер на отворите, през които вредителят не може да излезе, и други бариери, например водна бариера за ларвите, затворени съдове с почва за нематодите, електрически капани за насекомите,

—

поддържане в изолация от други вредители и материал, например вирусосъдържащ растителен материал, материал — гостоприемник на паразити,

—

поддържане на материал за размножаване в кафези с манипулационни средства,

—

предотвратяване кръстосването на вредители с местни щамове или видове,

—

избягване на непрекъснато отглеждане на вредители,

—

поддържане при условия, стриктно контролиращи размножаването на вредителя, например при режим на околната среда, при който няма диапауза,

—

поддържане по такъв начин, че да не може да има разпространение на вредители на стадий на размножаване, например като се избягват въздушните потоци,

—

процедури за проверка на чистотата на културите на вредителите за липса на паразити и други вредители,

—

подходящи програми за контрол на материала, така че да се елиминират възможните вектори,

—

за дейности in vitro, манипулиране с материала при стерилни условия: оборудване на лабораторията за изпълнение на асептични процедури,

—

поддържане на вредители, разпространявани чрез вектори, при такива условия, че да няма разпространение през вектора, например контролиран размер на отворите, херметизация на почвата,

—

сезонна изолация, която гарантира дейностите да се извършват през време на периоди на нисък фитосанитарен риск.

а)

Citrus greening bacterium;

б)

Citrus variegated chlorosis;

в)

Citrus mosaic virus;

г)

Citrus tristeza virus (всички изолирани);

д)

Citrus vein enation woody gall;

е)

Leprosis;

ж)

естествено разпространяващ се Psorosis;

з)

Phoma tracheiphila (Petri) Kanchaveli & Gikashvili;

и)

Satsuma dwarf virus;

й)

Spiroplasma citri Saglio et al.;

к)

Tatter leaf virus;

л)

Witches' broom (MLO);

м)

Xanthomonas campestris (всички щамове, патогенни за Citrus).

а)

Arabis mosaic virus;

б)

Raspberry ringspot virus;

в)

Strawberry crinkle virus;

г)

Strawberry latent „C“ virus;

д)

Strawberry latent ringspot virus;

е)

Strawberry mild yellow edge virus;

ж)

Strawberry vein banding virus;

з)

Strawberry witches' broom mycoplasm;

и)

Tomato black ring virus;

й)

Tomato ringspot virus;

к)

Colletotrichum acutatum Simmonds;

л)

Phytophthora fragariae Hickman var. fragariae Wilcox & Duncan;

м)

Xanthomonas fragariae Kennedy & King.

i)

ако растителният материал произхожда от страна, за която не е известно дали е свободна от следните вредители:

за тестване се използват подходящи лабораторни методи и, ако е необходимо, индикаторни растения за откриване на съответните вредители, и

ii)

независимо от страната на произход на растителния материал, за тестване се използват подходящи лабораторни методи и, ако е необходимо, индикаторни растения, за да се открият като минимум следните вредители:

i)

ако растителният материал произхожда от страна, за която не е известно дали е свободна от следните вредители:

за тестване се използват подходящи лабораторни методи и, ако е необходимо, индикаторни растения за откриване на съответните вредители; и

ii)

независимо от страната на произход на растителния материал, за тестване се използват подходящи лабораторни методи и, ако е необходимо, индикаторни растения, за да се открият като минимум следните вредители:

а)

Erwinia amylovora (Burr.) Winsl. et al.;

б)

Pear decline mycoplasm.

i)

Ajinashika disease

За тестване се използва подходящ лабораторен метод. Ако резултатът е отрицателен, растителният материал се тества върху лозовия сорт Koshu и се наблюдава в продължение на минимум два цикъла на вегетация;

ii)

Grapevine stunt virus

За тестване се използват подходящи индикаторни растения, включително лозовият сорт Campbell Early, и се наблюдава в продължение на една година;

iii)

Summer mottle

За тестване се използват подходящи индикаторни растения, включително лозовите сортове Sideritis, Cabernet-Franc и Mission.

а)

Blueberry leaf mottle virus;

б)

Grapevine flavescence dorée MLO и други grapevine yellows;

в)

Peach rosette mosaic virus;

г)

Tobacco ringspot virus;

д)

Tomato ringspot virus (от щама „yellow vein“ и други щамове);

е)

Xylella fastidiosa (Well & Raju);

ж)

Xylophilus ampelinus (Panagopulos) Willems et al.

а)

Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al.;

б)

Ralstonia solanacearum (Smith) Yabuuchi et al.;

а)

Andean potato latent virus;

б)

Potato black ringspot virus;

в)

Potato spindle tuber viroid;

г)

Potato yellowing alfamovirus;

д)

Potato virus T;

е)

Andean potato mottle virus;

ж)

Common potato viruses A, M, S, V, X и Y (включително Yo, Yn и Yc) и potato leaf roll virus.

1.

За клубени се тества долният край на всеки клубен. Стандартният размер на пробата е 200 клубена. Процедурата обаче може да се прилага върху проби от по-малко от 200 клубена.

2.

За млади растения и калеми, включително микрорастения, се тестват долните части на стъблото и, когато е подходящо, корените, на всяка част от растителен материал.

3.

Препоръчва се тестването на потомствени клубени или на основи на стъбла за неформиращи клубени видове да се извършва един нормален цикъл на вегетативен растеж след тестването, описано в точки 1 и 2.

4.

За материала, посочен в точка 1, методът за тестване на Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al ssp. sepedonicus (Spieckermann и Kotthoff) Davis et al. представлява методът на Общността, определен в приложение I към Директива 93/85/ЕИО на Съвета (1). Този метод на тестване може да се прилага и за материала, посочен в точка 2.

5.

За материала, посочен в точка 1, методът на тестване за Ralstonia solanacearum (Smith) Yabuuchi et al. е междинната схема на тестване, определена в приложение II към Директива 98/57/ЕО на Съвета (2). Този метод може да се прилага и за материала, посочен в точка 2.

1.

Минималното тестване за вегетативния материал (клубени, млади растения и калеми, в т. ч. микрорастения) включва серологичен тест, който се извършва по време на или около периода на цъфтене за всеки вредител от посочения списък с изключение на potato spindle tuber viroid, последван от биологично тестване на материала, показал отрицателни резултати на серологичния тест. За potato leaf roll virus се извършват два серологични теста.

2.

Минималното тестване на семената включва серологичен тест или биологичен такъв, ако не е възможен серологичен тест. Препоръчва се повторно тестване на определена част от отрицателните проби и тестване на гранични резултати посредством друг метод.

3.

Серологичните и биологичните тествания, посочени в точки 1 и 2, се извършват върху парникови растения, като пробите се вземат от поне две места на всяко стъбло и включват младо, напълно разтворено листо от върха на всяко стъбло и по-старо листо от средната част на стъблото; проба се взема от всяко стъбло заради вероятността от несистемна инфекция. При серологичното тестване не се събират листа от отделни растения, освен ако групирането не е показано в прилагания метод; листата от всяко стъбло обаче могат да бъдат събирани, за да се състави пробата за стъблото. При биологичното тестване е разрешено групиране най-много на пет растения с инокулация на минимум сходни индикаторни растения.

4.

Подходящите индикаторни растения за биологичното тестване, посочено в точки 1 и 2, са определени от Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO) или други официално одобрени индикаторни растения, с които могат да се откриват вирусите.

5.

Само материалът, който е бил тестван пряко, се освобождава от карантина. При индексирането на ямки може да се освобождава само потомството от изпитаните ямки. Клубенът не се освобождава поради възможни проблеми с несистемни инфекции.

1.

За всеки материал се тестват парникови растения непосредствено след като укрепнат, преди цъфтежа и производството на цветен прашец. Тестването върху кълнове от клубени/растения in vitro/млади стръкчета се разглежда само като предварително тестване.

2.

Пробите се вземат от напълно разтворено листо от върха на всяко стъбло на растението.

3.

Всички материали за тестването се отглеждат при температури, не по-ниски от 18 °C (за предпочитане над 20 °C) и с най-малко 16-часов фотопериод.

4.

Изпитването се извършва с радиоактивни или нерадиоактивни cDNA или RNA проби, чрез метода return-PAGE (със сребро) или RT-PCR.

5.

Максималното допустимо групиране на пробите при метода return-PAGE е 5. Прилагането на това и на по-големи групирания следва да бъде валидирано.