15/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

265

---

32004D0277

---

L 087/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 декември 2003 година

за определяне на правила за въвеждане на Решение 2001/792/ЕС, Евратом на Съвета за създаване на механизъм на Общността за улесняване на засиленото сътрудничество за подпомагане на акции, свързани с гражданската защита

(нотифицирано под номер C(2003) 5185)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/277/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомната енергия,

като взе предвид Решение 2001/792/EО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за улесняване на засиленото на сътрудничество за подпомагане на акции, свързани с гражданската защита (1), и по-специално член 8, параграф 2, букви от а) - д) и буква ж) от него,

като има предвид, че:

(1)

Механизмът на Общността, установен от Решение 2001/792/ЕО, наречен по-долу „механизмът“, е предназначен да осигури средства за подкрепа при изключително спешни случаи, в които се налага бърза намеса, в частност спешните случаи в контекста на управлението на кризите, визирани в дял V от Договора за Европейския съюз. В този случай се взима предвид Общата декларация на Съвета и на Комисията за използването на механизъм на Общността за гражданска защита при управление на кризи, съгласно в дял V от Договора за Европейския съюз.

(2)

Целта на механизма е да допринесе за гарантиране на по-добра защита, главно на хората, но също така и за опазването на околната среда и на имуществото в изключително спешни случаи, включително инцидентно замърсяване на морските води, както е предвидено в Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2000 г. относно определяне на рамка на Общността за сътрудничество при инцидентно или умишлено замърсяване на морските води (2).

(3)

Участието в механизма на Общността е отворено за всички държави-членки, но следва също така да бъде отворено за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, като се има предвид Решение № 135/2002 на Съвместния комитет на ЕИП от 27 септември 2002 г., за изменение на протокол 31 към Споразумението за ЕИП за сътрудничеството в специфични области извън четирите свободи (3). По отношение на страните кандидатки, участието следва да бъде отворено за страните, подписали Меморандум за разбирателство с Комисията.

(4)

Необходимо е да се разработи процедура за предоставянето на актуализирана информация относно наличните ресурси в страните, участващи в различни видове акции, за да се улесни при спешен случай мобилизацията на оперативните екипи, експертите и други ресурси, както и за да се осигури по-добро използване на тези ресурси.

(5)	Необходимо е да се създаде център за информация и мониторинг в услуга на държавите, участващи в механизма, и на Комисията, който да бъде достъпен и способен да реагира незабавно 24 часа в денонощието.

(6)

Центърът за информация и мониторинг представлява съществен елемент от механизма, тъй като той осигурява постоянна връзка с националните оперативни пунктове за контакт на държавите, участващи в механизма. При спешност центърът за информация и мониторинг дава възможност за незабавен достъп до съществена информация за експертите, оперативните екипи и другите налични помощни средства.

(7)	Необходимо е да се създаде Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS), която да създаде възможност за комуникация и обмяна на информация между Центъра за информация и мониторинг и пунктовете за контакт.

(8)	CECIS представлява съществен елемент от механизма, тъй като гарантира достоверност, интегритет и поверителност на обменената информация между страните, участващи в механизма при нормални, както и при спешни условия.

(9)

CECIS следва да се създаде въз основа на Общ план за реализация (GIP), в рамките на Проекта PROCIV-NET, финансиран като програма за обмен на данни между администрациите (Програма IDA), предвиден в Решение № 1719/1999/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. за серия от насоки, включително определяне на проекти от общ интерес в областта на трансевропейските мрежи за обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) (4), последно изменено с Решение № 2046/2002/EО (5), и Решение № 1720/1999/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. за приемане на серия от действия и мерки с цел осигуряване на оперативната съвместимост и достъп до трансевропейските мрежи за обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) (6), последно изменено с Решение № 2045/2002/ЕО (7).

(10)	Наличието на компетентни експерти, способни да организират и координират оперативните екипи, представлява важен елемент на механизма на Общността. За да се осигури ефективен подбор на необходимите експерти, е важно да се постигне съгласие относно общите критерии за подбор.

(11)	Необходимо е да се определят задачите на експертите и приложимата процедура за тяхното ползване.

(12)

Необходимо е да се разработи програма за обучение, за да може да се подобри координирането на спасителните акции, свързани с гражданската защита, като се осигури сътрудничество и взаимно допълване на оперативните екипи и се подобри подготовката на експертите. Програмата включва общи лекции и упражнения, както и система за обмен, комбинирана с лекции, казуси, обучение по работни групи, симулации и практически упражнения, като всичко това бъде съобразено със съдържанието на всеки вид акция. Разработката на програма за обучение от този вид отговаря също така и на духа на Резолюция 2002/C 43/01 на Съвета от 28 януари 2002 г. за укрепване на сътрудничеството в обучението в областта на гражданската защита (8).

(13)	В рамките на механизма на Общността определянето на ясни правила за работа е от значение, за да се гарантира ефективна помощ при спешни случаи.

(14)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са съобразени със становището на Комитета, създаден съгласно член 4, параграф 1 от Решение 1999/847/EО (9),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

В настоящото решение се определят правилата по прилагане на Решение 2001/792/EО, Евратом по отношение на следното:

1.	информацията за съответните налични ресурси за спасителни акции, свързани с гражданската защита;

2.	създаването на център за информация и мониторинг;

3.	създаването на Обща система за спешна комуникация и информация, наречена по-долу „CECIS“;

4.	екипите за оценка и/или координация, включително критерии за подбор на експертите;

5.	изготвянето на програма за обучение;

6.	дейности във и извън Европейския съюз.

Член 2

За целите на настоящото решение посочените по-долу изрази означават следното:

a)	„участващите държави“ означава държавите-членки, страните кандидатки, подписали Меморандум за разбирателство с Комисията, както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн;

б)	„трети страни“ означава страните, които не участват в механизма.

ГЛАВА II

НАЛИЧНИ РЕСУРСИ

Член 3

1.   Участващите държави предоставят на Комисията следната информация относно наличните ресурси за акции, свързани с гражданската защита:

a)

данни за формираните оперативни екипи съобразно член 3, буква a) от Решение 2001/792/EО, Евратом, и в частност: i) данни за големината на екипите и предвиденото време за мобилизация; ii) данни за тяхната готовност за включване в акции в участващите държави и в трети страни; iii) данни за тяхната готовност за участие в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мисии; iv) данни за техните превозни средства и степен на самостоятелност; v) всякаква друга подходяща информация;

б)	данни за избраните експерти в съответствие с член 3, буква б) от Решение 2001/792/EО, Евратом.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се актуализира редовно.

3.   Центърът за информация и мониторинг, създаден в съответствие с член 4, набира посочената в параграф 1 от настоящия член информация и я предоставя посредством CECIS в съответствие с член 7.

4.   Информацията, посочена в параграф 1, се основава на резултати от всяка отделна мисия, провеждана в и извън участващите държави.

ГЛАВА III

ЦЕНТЪР ЗА ИНФОРМАЦИЯ И МОНИТОРИНГ

Член 4

Създава се Център за информация и мониторинг, който е достъпен и е в състояние да реагира незабавно 24 часа в денонощието, и чието седалище се намира в помещенията на Комисията.

Член 5

Ежедневните задачи на Центъра за информация и мониторинг са следните:

1.	редовна актуализация на информацията, предоставяна от участващите държави, относно съставените екипи и избраните експерти в съответствие с член 3, букви a) и б) от Решение 2001/792/EО, Евратом, както и относно други евентуално налични помощни средства и медицински ресурси за акциите;

2.

централизация на информацията относно възможностите на страните да осигурят производството на серуми и ваксини или на други необходими медицински ресурси, както и за резервите, които могат да се отделят при акция в изключително спешен случай, и компилацията на тези данни в информационната система, която да е защитена на съответното равнище;

3.	редовна актуализация на процедурите за работа и реагиране по спешност;

4.	връзка с пунктовете за контакт на участващите държави, с оглед изготвянето, в случай на нужда, на доклади за изключително спешни случаи;

5.	участие в програма за регистрация на направените изводи и разпространение на получените резултати;

6.	участие в подготовката, организацията и контрола върху учебните занятия в рамките на обучението;

7.	участие в подготовката, организацията и контрола върху упражненията на терена и симулацията.

Член 6

При изключително спешни случаи Центърът за информация и мониторинг действа съобразно разпоредбите на глава VII.

ГЛАВА IV

ОБЩА СИСТЕМА ЗА СПЕШНА КОМУНИКАЦИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Член 7

Създава се Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS).

Член 8

CECIS е съставена от следните три елемента:

a)	елемент „мрежа“, който е съставен от физическата мрежа, свързваща компетентните органи, пунктовете за контакт в участващите държави и Центъра за информация и мониторинг;

б)

елемент „приложение“, който е съставен от базите данни и други информационни системи, необходими за провеждането на акции, свързани с гражданската защита, в частност за следното: i) съобщаване за нотификациите; ii) предоставяне и обмен на информация между Центъра за информация и мониторинг, компетентните органи и пунктовете за контакт; iii) набиране на информация за серумите и ваксините или други медицински ресурси, както и за складовите наличности; iv) разпространяване на направените изводи от проведените акции;

в)	елемент „сигурност“, съставен от съвкупността от необходимите системи, правила и процедури, за да се осигури поверителният характер на данните, регистрирани в CECIS и обменяни с помощта на CECIS.

Член 9

1.   CECIS се създава и функционира в съответствие с разпоредбите на Решение № 1719/1999/EО и Решение № 1720/1999/EО.

2.   Функционирането на елемента „мрежа“ почива на използването на трансевропейските служби за телематика между администрациите (TESTA), както и на общ обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA), съобразно разпоредбите на член 4 от Решение № 1720/1999/EО.

3.   Пластът „приложение“ представлява многоезична база данни, съвместима с Интернет, достъпна в рамките на TESTA и свързана с нормално приложение на електронна поща SMTP.

4.   Елементът „сигурност“ почива на използването на ключовата публична инфраструктура за затворените групи ползватели (IDA PKI-CUG), на общ обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) съобразно разпоредбите на член 4 от Решение № 1720/ 1999/EО.

Член 10

Обработката в CECIS на документи, бази данни и информационни системи, класифицирани като „ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП ЕС“ отговаря на изискванията на разпоредбите, определени в Решение 2001/264/EО на Съвета (10) и на Решение 2001/844/EО на Комисията, ЕОВС, Евратом (11).

Документите и информацията, класифицирани като „ПОВЕРИТЕЛНИ ЕС“ или над това равнище, се предоставят съобразно специални разпоредби, които подлежат на договаряне между изпращача и получателя/получателите.

Класификацията за сигурност на CECIS се актуализира, когато е необходимо.

Член 11

1.   Участващите държави предоставят на Комисията необходимата информация, като използват формуляра образец, определен в приложението.

2.   Участващите държави предоставят информация за пунктовете за контакт от системата на гражданската защита, и при нужда — за други служби, които действат при природни, технологични, радиационни или екологични бедствия, включително инцидентните замърсявания на морските води.

3.   Участващите държави нотифицират незабавно Комисията за всички настъпили промени в информацията, посочена в параграфи 1 и 2.

Член 12

Създава се група, съставена от представители, назначени от участващите държави. Тази група подпомага Комисията в утвърждаването и изпитването на CECIS.

Член 13

1.   Разработва се Общ план за реализация (GIP) за прилагането на CECIS. Съобразно GIP Комисията:

a)	сключва специфични договори на базата на съответни рамкови договори IDA за създаването на елементите „мрежа“ и „сигурност“;

б)	на базата на открита тръжна процедура сключва договори за разработката и утвърждаването на елемента „приложение“, както и за проучването на възможностите за реализация;

в)

следи всички лица, участници във фазата на разработка и проучване на възможностите за реализация, да бъдат подложени надлежно на процедура за получаване на правоспособност, за да имат право да обработват информацията класифицирана като „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ или на по-високи нива в съответствие с Решение 2001/264/EО и Решение 2001/844/EО, ЕОВС, Евратом;

г)

осигурява изпълнението на проекта с оглед окончателното въвеждане на CECIS. За тази цел службите на Комисията разработват и актуализират общ график и координират фазите на разработка, утвърждаване и реализация с участващите държави и избрания възложител (избраните възложители). Комисията взима също така предвид потребностите и заявките на участващите държави;

д)	контролира, утвърждава и изпитва различните елементи и цялостната CECIS с помощта на групата ползватели;

е)	осигурява обучението на обучаващите се и следи участващите държави да бъдат редовно информирани за етапа на развитие на проекта;

ж)	гарантира сигурността на проекта, главно като се забранява неразрешеното разпространяване на чувствителна информация;

з)	следи сървърът да бъде свързан по съответния начин с TESTA посредством Изчислителния център на Комисията и бъде на разположение най-малко на същото равнище на обслужване както останалата част от мрежата;

и)	осигурява използването на PKI посредством Телекомуникационния център;

й)	осигурява цялата необходима помощ на фазата на реализация на проекта и необходимите поддръжка и помощ след това;

2.   Участващите държави осигуряват спазването на поетите ангажименти, регистрирани във формуляра образец, като свързването с мрежата TESTA II, наличието на интернет навигатори и клиенти за съответната електронна поща, прилагането на процедурите PKI, съобразно утвърдения график.

ГЛАВА V

ЕКИПИ ЗА ОЦЕНКА И/ИЛИ КООРДИНАЦИЯ; КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ЕКСПЕРТИ

Член 14

Участващите държави предоставят и актуализират редовно информацията за избраните експерти в съответствие с член 3, буква б) от Решение 2001/792/EО, Евратом.

Член 15

Експертите са класифицирани в следните категории:

a)	технически експерти;

б)	експерти за оценка;

в)	членове на екипите за координация;

г)	ръководител „Координация“.

Член 16

1.   Техническите експерти са способни да дават мнения по специфични въпроси на високо техническо ниво и по въпросните рискове; те имат готовност да се включват в мисии.

2.   Експертите за оценка са способни да направят оценка на положението и да дават съвети за най-подходящите мерки, които следва да се вземат; те имат готовност да се включват в мисии.

3.   Сред членовете на екипите за координация може да има заместник-ръководител, лица, отговорни за логистика и комуникации, както и друг персонал в зависимост от потребностите. Ако е необходимо, техническите експерти и експертите по оценката могат да бъдат включени в екипа за координация, за да подпомагат ръководителя по време на цялата мисия.

4.   Ръководителят „Координация“ ръководи екипа за оценка и координация по време на акция. Той следи за поддържане на връзка с органите на засегнатата страна, с Центъра за информация и мониторинг, с други международни организации и при провеждане на спасителни акции, свързани с гражданската защита извън участващите държави, с участващата държава, председателстваща Съвета или неин представител, както и с Делегацията на Комисията в тази страна и с бюрото или официалния представител на Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност (ECHO) в тази страна.

Член 17

Информацията за експертите се набира от Комисията в „база данни за експертите“ и се ползва посредством CECIS.

Член 18

При необходимост експертите участват в програмата за обучение, посочена в член 21.

Член 19

При молба за помощ участващите държави отговарят за мобилизацията на наличните експерти и ги свързват с Центъра за информация и мониторинг.

Член 20

1.   Центърът за информация и мониторинг следва да бъде способен да мобилизира и изпраща посочените експерти в много кратък срок след мобилизацията на експертите на участващите държави.

2.   Процедурата по изпращане, която се прилага от Центъра за информация и мониторинг, се базира на потвърждението на мисията, използвано от Комисията за групата експерти, които участват при спешни случаи. Това потвърждение включва следните елементи:

a)	писмено потвърждение на мисията;

б)	целите на мисията;

в)	предвиденото времетраене на мисията;

г)	информация за лицето за контакт на място;

д)	условията за застраховка;

е)	дневното възнаграждение, което се полага за покриване на разходите;

ж)	специфичните условия на заплащане;

з)	ръководните линии за техническите експерти, експертите за оценка и ръководителите „Координация“.

ГЛАВА VI

ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ

Член 21

1.   Разработва се програма за обучение в областта на спасителните акции, свързани с гражданската защита. Програмата включва общи занятия, специализирани занятия, упражнения и система за обмен на експерти. Програмата е предназначена за групите, определени в член 22.

2.   Комисията отговаря за координацията и организацията на програмата за обучение, както и за разработката на нейното съдържание и на графика.

Член 22

Програмата за обучение е предназначена за следните групи:

а)	оперативните екипи на участващите държави;

б)	ръководителите на оперативните екипи в участващите държави, техните заместници и офицери за свръзка;

в)	експертите на участващите държави, както е посочено в член 15;

г)	персонала, заемащ ключови длъжности в националните пунктове за контакт;

д)	служители на европейските институции.

Член 23

Общите и специализираните занятия са предназначени за групите, определени в член 22, букви от б) до д).

Член 24

Упражненията, в частност тези, които са предназначени за групата, определена в член 22, буква a), имат за цел:

a)	да се подобри способността за реагиране и да се предаде необходимият практически опит на екипите, които отговарят на критериите за участие в спасителните акции, свързани с гражданската защита;

б)	да се подобрят и проверят процедурите, да се възприеме общ език за координацията на спасителните акции, свързани с гражданската защита, и да се намали времето за реагиране в изключително спешните случаи;

в)	да се подобри оперативното сътрудничество между службите на гражданската защита на участващите държави;

г)	да се сподели натрупаният опит.

Член 25

Системата за обмен се изразява в размяната на експерти между участващите държави, с цел да им се даде възможност:

1.	да придобият опит в други области;

2.	да свикнат с различните оперативни техники и процедури, които се използват;

3.	да изучат подходите, които се използват от други участващи спасителни служби и институции.

Член 26

При нужда се предлагат други възможности за обучение, за да може да се отговори на изискванията за гъвкавост и ефективност на спасителните акции, свързани с гражданската защита.

Член 27

1.   Комисията следи за единството на равнището и съдържанието на обучението.

2.   Участващите страни и Комисията определят обучаващите се лица за всяка сесия на обучение.

3.   Комисията въвежда съответна система за оценка на организираната дейност за обучение.

ГЛАВА VII

АКЦИИ ВЪВ И ИЗВЪН ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Член 28

Фаза „Тревога“

1.   В извънредно спешни случай в участваща страна или при непосредствена заплаха от извънредно спешен случай, който има или би могъл да има трансгранично отражение или може да предизвика молба за помощ от една или няколко страни посредством Центъра за информация и мониторинг, компетентният орган и/или пунктовете за контакт на страната, в която спешният случай е настъпил или предстои да настъпи, уведомява незабавно Центъра за информация и мониторинг, като използва установените комуникационни канали.

2.   Когато Комисията е информирана за възникването на изключително спешен случай в трета страна, в която може да се наложи провеждането на спасителна акция, свързана с гражданската защита, Центърът за информация и мониторинг влиза в контакт с компетентните органи на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и с другите компетентни служби на Комисията, за да ги информира за положението.

3.   Центърът за информация и мониторинг събира важни сведения, свързани с ранните предупреждения, и предава информацията, посредством установените комуникационни канали и мрежи, на компетентните органи в областта на гражданската защита на всички участващи страни и/или на техните пунктове за контакт.

4.   При наличието на риск от трансграничен ефект участващата страна, засегната от изключително спешен случай, информира Центъра за информация и мониторинг за развитието на положението. След това Центърът за информация и мониторинг информира другите участващи страни, както и компетентните служби на Комисията, и редовно актуализира всяка информация при промяна на ситуацията.

Член 29

Молба за помощ

1.   Ако е необходима помощ посредством механизма на Общността, участващата страна или третата страна, засегната от изключително спешния случай, подава официална молба за помощ, свързана с гражданска защита, в Центъра за информация и мониторинг.

2.   При изключително спешен случай, възникнал в трета страна, в който може да се наложи провеждането на спасителна акция, свързана с гражданската защита, Комисията може по своя инициатива да реши да уведоми въпросната трета страна за възможността да поиска помощ от Общността при необходимост. Центърът за информация и мониторинг информира редовно държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, за развитието на положението.

3.   Страната заявител предоставя на Центъра за информация и мониторинг всички необходими сведения за положението, в частност за специфичните потребности, исканата помощ и мястото на акцията.

Когато се заяви помощ под формата на експерти и/или екипи и средства за провеждане на акция, страната заявител уведомява Центъра за информация и мониторинг за времето и мястото, на което следва да бъде оказана помощта, както и за оперативния пункт за контакт на мястото за управление на спешната ситуация.

4.   След координация между Центъра за информация и мониторинг и страната заявител, Центърът за информация и мониторинг изпраща молбата за помощ на участващите държави; при нужда се консултира с базата данни относно ресурсите и уведомява компететните служби на Комисията. Всяко изменение в първоначалната молба за помощ се предоставя незабавно на всички участващи страни.

5.   След подаването на официална молба участващите държави уведомяват незабавно Центъра за информация и мониторинг за своите възможности да окажат помощ, като уточняват съответните обхват и условия, свързани с помощта.

6.   Центърът за информация и мониторинг събира и предоставя незабавно на страната заявител и на другите участващи страни информацията, посочена в параграф 5.

7.   Страната заявител информира Центъра за информация и мониторинг за избраните спасителни екипи и средства.

8.   По отношение на спасителните екипи и средства Центърът за информация и мониторинг уведомява участващите държави за избора на страната-заявител. Участващите държави, които оказват заявената помощ, информират редовно Центъра за информация и мониторинг относно изпратените спасителни екипи и средства.

9.   По отношение на заявките за експерти Центърът за информация и мониторинг извършва следното:

a)	влиза в контакт с участващите държави, като използва „базата данни за експертите“, установена в член 17, и се информира за готовността на необходимите експерти да заминат, ако е необходимо, в срок от три часа след тяхното назначаване за участие;

б)	след консултация със страната заявител извършва подбор сред наличните експерти и уведомява съответно участващите държави;

в)	влиза незабавно в контакт с експертите и организира тяхното изпращане съобразно процедурата, определена в член 20, параграф 2;

г)	изготвя на базата на доклад, който се актуализира от страната заявител, инструкции за експертите и ръководителите на оперативните екипи преди тяхното изпращане.

10.   При изключително спешен случай в трета страна Центърът за информация и мониторинг работи в тясна връзка с държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и компетентните органи на Комисията.

11.   Страната заявител активира собствените си механизми, за да даде възможност за координация на помощта на национално или регионално равнище. Страната заявител улеснява преминаването на границите за целите на акцията и осигурява логистична подкрепа.

Член 30

Ръководство на акциите

1.   При изключително спешен случай в Общността страната заявител ръководи спасителната акция съобразно изискванията на член 5, параграфи 3 и 4 от Решение 2001/792/EО, Евратом.

2.   При изключително спешен случай извън Общността, екипите за оценка и координация изпълняват задачите си съобразно изискванията на член 16. Координацията се осигурява от държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, или от неин представител, упълномощен за целта.

Член 31

Акции в трети страни

В трети страни помощта на Общността може да се организира под формата на самостоятелна операция от засегнатата трета страна, Центъра за информация и мониторинг и представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, или под формата на подпомагане на акция, която се провежда от Европейския съюз или от международна организация.

Член 32

Мисии на експерти

1.   Изпратените експерти изпълняват задачите, определени в член 16. Те редовно докладват на органите на страната заявител и на Центъра за информация и мониторинг.

2.   Центърът за информация и мониторинг редовно информира участващите държави за етапа, на който се намира мисията на експертите.

3.   По отношение на мисиите на експерти в трети страни Центърът за информация и мониторинг редовно информира делегацията на Комисията в съответната страна, представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, както и компетентните органи на Комисията за етапа, на който се намират тези мисии.

4.   Страната заявител информира редовно Центъра за информация и мониторинг за развитието на дейността на мястото на провежданата акция.

5.   При акции в трети страни ръководителят „Координация“ информира редовно Центъра за информация и мониторинг за развитието на текущата дейност на мястото, където е възникнал изключително спешният случай.

6.   Центърът за информация и мониторинг събира цялата получена информация и я предоставя на пунктовете за контакт и на компетентните органи на участващите държави.

Член 33

Оперативно освобождаване от ангажимента

1.   Когато вече не е необходима помощ или такава не може да бъде оказана, страната заявител или която и да е участваща страна в спасителната акция уведомяват Центъра за информация и мониторинг, както и европейските експерти и оперативните екипи, изпратени на място. Самото освобождаване от ангажимента се организира по съответен начин от страната заявител и участващите държави. Центърът за информация и мониторинг винаги следва да е в течение на съществуващото положение.

2.   В трети страни, когато вече не е необходима или не може да бъде оказана помощ, ръководителят „Координация“ докладва за това на Центъра за информация и мониторинг. Центърът за информация и мониторинг съобщава тази информация на делегацията на Комисията във въпросната страна и на представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, както и компетентните органи на Комисията. В координация с държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и със страната-заявител, Центърът за информация и мониторинг гарантира освобождаването от ангажимента.

Член 34

Доклади и изводи

1.   Компетентните органи на страната заявител на помощта и на участващите държави, които оказват помощ, както и европейските експерти, изпратени на място, предоставят информация на Центъра за информация и мониторинг относно направените изводи по всички аспекти на проведената акция. След това Центърът за информация и мониторинг изготвя обобщителен доклад за оказаната помощ.

2.   Центърът за информация и мониторинг разпространява направените изводи с цел оценка и подобряване на спасителните акции, свързани с гражданската защита.

Член 35

Разходи

1.   Освен при наличието на друго споразумение, разходите за оказаната помощ от участващите държави се поемат от страната заявител на помощта.

2.   Като има предвид характера на спешния случай и величината на щетите, участващата страна може да оказва помощта си напълно или отчасти безплатно. Освен това във всеки един момент тази страна може да откаже напълно или отчасти да ѝ бъдат възстановени направените разходи.

3.   Освен при наличието на друго споразумение, през цялото време на акцията оперативните екипи на участващите държави се настаняват, хранят и снабдяват, при изчерпване на запасите им, от страната заявител на помощта. Въпреки това в началото спасителните екипи следва да бъдат независими и самостоятелни по отношение на логистиката за разумен период от време, в зависимост от използваното оборудване, и съответно да информират Центъра за информация и мониторинг за положението си.

4.   Разходите, свързани с изпращането на европейски експерти, се третират в съответствие с член 20. Тези разходи се поемат от Комисията.

Член 36

Обезщетение за щетите

1.   С изключение на надлежно установените случаи на измама или грешка, страната заявител се въздържа от искането на каквото и да било обезщетение от участващите държави при щети, причинени на нейно имущество или служебен персонал, когато тези щети са последица от спасителна акция, проведена по силата на настоящото решение.

2.   В случай на щети, претърпени от трети страни поради провеждането на спасителни акции, държавата заявител и участващата страна, която оказва помощ, си сътрудничат за намаляване на обезщетението за тези щети.

Член 37

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 297, 15.11.2001 г., стр. 7.

(2)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 336, 12.12.2002 г., стр. 36.

(4)  ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 316, 20.11.2002 г., стр. 4.

(6)  ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 9.

(7)  ОВ L 316, 20.11.2002 г., стр. 1.

(8)  ОВ C 43, 16.2.2002 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 327, 21.12.1999 г., стр. 53.

(10)  ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

---