03/ 38

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

32001R1148

---

L 156/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1148/2001 НА КОМИСИЯТА

от 12 юни 2001 година

относно проверките за съответствие със стандартите за търговия, приложими за пресните плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 911/2001 (2), и по-специално член 10 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 2251/92 на Комисията от 29 юли 1992 г. относно проверките на качество на пресните плодове и зеленчуци (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 766/97 (4), трябва да бъде изменен в редица аспекти, за да се отчетат развитието и подобрения професионализъм в търговията с пресни плодове и зеленчуци и промените в общата организация на пазарите в този сектор, както и да се изяснят някои неясноти в същия този регламент. За да се постигне опростяване и изясняване на новите текстове, правилата следва изцяло да бъдат преработени и Регламент (ЕИО) № 2251/92 на Комисията следва да бъде отменен.

(2)

Държавите-членки трябва да посочат контролните органи, които отговарят за извършване на проверките за съответствие на всеки етап от търговията. Предвид разнообразните обстоятелства в държавите-членки, един или друг от тези органи във всяка държава-членка следва да отговаря за контактите и координацията между всички определени за целта органи.

(3)

Проверките за съответствие следва да се извършват чрез вземане на проба и следва да се концентрират върху търговци, при които съществува много по-голяма вероятност да притежават стоки, които не са в съответствие със стандартите. В зависимост от характерните особености на националните си пазари държавите-членки трябва да определят правила, като дадат приоритет на проверките на специални категории търговци. За да се осигури прозрачност, тези правила следва да се съобщят на Комисията. Тъй като познаването на търговците и техните основни характеристики са крайно необходим инструмент в анализа, който ще извършват държавите-членки, от съществено значение е да се създаде база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци във всяка държава-членка, като резултат от въвеждането на регистъра, изготвен съгласно Регламент (ЕИО) № 2251/92 на Комисията.

(4)

Износът на плодове и зеленчуци за трети страни трябва да бъде в съответствие със стандартите. Държавите-членки трябва да бъдат сигурни в това съответствие и да го удостоверят съгласно Женевския протокол за стандартизация на пресни плодове и зеленчуци и на сухи и сушени плодове, сключен в рамките на Икономическата комисия за Европа към ООН и Схемата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за прилагане на международните стандарти за плодове и зеленчуци. Вносът на пресни плодове и зеленчуци от трети страни трябва да съответства на стандартите за търговия или на стандарти, които поне са еквивалентни на тях. Проверките за съответствие трябва следователно да се извършват преди тези стоки да влязат на митническата територия на Общността, с изключение на малки партиди, за които контролните органи преценяват, че съществува малък риск за несъответствие. В някои трети страни, които осигуряват задоволителни гаранции по отношение на съответствието, проверките могат да се извършват от контролните органи на тези трети страни. Там, където се прилага тази възможност, държавата-членка трябва да проверява редовно валидността на проверките, извършени от контролните органи на третата страна, и да информира Комисията за резултатите от тези проверки.

(5)

Не се изисква продуктите, предназначени за преработка, да съответстват на тези стандарти, така че трябва да се гарантира, че тези продукти не се продават на пазара за пресни продукти. Такива продукти следва да бъдат етикетирани по подходящ начин и в някои случаи, придружени от сертификат за преработка, който удостоверява тяхното крайно предназначение и позволява извършването на проверки.

(6)

Плодовете и зеленчуците, проверени за съответствие със стандартите за търговия, следва да бъдат подложени на същия вид проверки на всички етапи на търговията. За тази цел следва да бъдат приети насоките по отношение на проверките, препоръчани от Икономическата комисия за Европа към ООН, които от своя страна също са съгласувани със съответните препоръки на ОИСР. Специфични разпоредби, обаче, следва да бъдат предвидени по отношение на извършването на проверки в търговската мрежа на дребно.

(7)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Държавите-членки извършват на всички етапи на търговията проверки за съответствие със стандартите за търговия, предвидени в членове 7, 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 2200/96, съгласно разпоредбите на настоящия регламент.

Член 2

Компетентни органи

1.   Всяка държава-членка определя един компетентен орган, отговорен за координацията и осъществяването на контакти в областите, обхванати от настоящия регламент, наричан по-нататък „координиращият орган“.

2.   Държавите-членки изпращат на Комисията следните данни:

—	наименование, пощенски адрес и адрес на електронната поща на координиращия орган, който са определили в съответствие с прилагането на параграф 1,

—	наименование, пощенски адрес и адрес на електронната поща на контролните органи, които са определили в съответствие с прилагането на член 7, трета алинея от Регламент (ЕО) № 2200/96, наричани по-нататък „контролните органи“, и

—	точно описание на съответните области на дейност на контролните органи, които са определили.

3.   Координиращият орган може да бъде контролният орган или един от контролните органи, или който и да е друг орган, определен в съответствие с параграф 1.

4.   Комисията публикува списък на координиращите органи, определени от държавите-членки, в серия С на Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

База данни на търговците

1.   Държавите-членки създават база данни на търговците на плодове и зеленчуци, в която са регистрирани в съответствие с условията, определени в този член, търговците, включени в търговията с пресни плодове и зеленчуци, за които са определени стандарти, в съответствие с прилагането на член 2 от Регламент (ЕО) № 2200/96.

„Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което държи пресни плодове и зеленчуци, предмет на стандарти за търговия, и което има за цел да ги излага или предлага за продажба, да ги продава или търгува по всякакъв друг начин, за своя или чужда сметка, на територията на Общността и/или да ги изнася в трети страни.

Държавите-членки определят условията, съгласно които следните търговци се включват или не се включват в базата данни:

—	търговци, чиито дейности са освободени от задължението да се съобразяват със стандартите за търговия съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2200/96,

—	физически или юридически лица, чиито дейности в сектора на плодовете и зеленчуците са ограничени или до транспортиране на стоките, или до продажба на малки количества в търговската мрежа на дребно.

2.   Там където базата данни се състои от няколко отделни елемента, координиращият орган гарантира, че базата данни, нейните елементи и нейното актуализиране са еднакви. Актуализацията се извършва по-специално от контролните органи, като се използва информацията, събирана по време на проверките, извършвани на всички етапи на търговията.

3.   Тази база данни съдържа за всеки търговец регистрационния номер, име, адрес, информация, необходима за неговото класифициране в някоя от категориите, посочени в член 4 от настоящия регламент, по-специално положението в търговската верига, информация относно значението на търговеца, информация относно констатациите, направени по време на предишни проверки на всеки търговец, както и всякаква друга информация, която се счита за необходима при проверките.

4.   Търговците трябва да предоставят информацията, която държавите-членки смятат, че е необходима за създаването и актуализирането на базата данни. Държавите-членки определят условията, съгласно които търговците, които не са установени на тяхна територия, но извършват търговска дейност на тази територия, се регистрират в тяхната база данни.

Член 4

Проверки за съответствие, извършвани на вътрешния пазар

1.   Държавите-членки въвеждат система за извършване на проверки чрез вземане на проби за съответствие със стандартите за търговия на продуктите, притежавани от търговците на всички етапи на търговията.

Съгласно тази система държавите-членки определят честотата на проверките, които трябва да бъдат извършени от контролните органи, в зависимост от анализа на риска относно това дали даден търговец търгува със стоки, които не са в съответствие със стандартите за търговия, която честота трябва да бъде достатъчна, за да се осигури спазване на правилата на Общността за всяка отделна категория търговци, която те предварително са определили. Този анализ на риска се отнася по-специално до размера на фирмите, тяхното положение в търговската верига, констатациите, направени по време на предишни проверки и други възможни параметри, които се определят от държавите-членки. Търговците, включени в подготовката и пакетирането на плодове и зеленчуци, особено в производствения район, са обект на по-висока степен на проверки, отколкото другите категории търговци. Проверки могат също така да се правят и по време на транспортиране на стоките.

Когато при проверките се откриват значителни нередности, контролните органи увеличават честотата на проверките на съответните търговци.

2.   Търговците трябва да предоставят на контролните органи цялата информация, която тези органи преценят, че е необходима за организиране и извършване на проверките.

3.   Държавите-членки могат да разрешат на търговците, на етапа на експедирането, които гарантират постоянна и висока степен на съответствие на плодовете и зеленчуците, предмет на стандарти за търговия, които те експедират, да използват при етикетирането на всяка опаковка образеца, посочен в приложение III. Разрешението се дава за срок от три години и може да се подновява.

В допълнение търговците, възползващи се от тази възможност, трябва:

—	да имат извършващ контрола персонал, който е преминал курс на обучение, одобрен от държавата-членка,

—	да имат подходящо оборудване за подготовка и опаковане на продуктите,

—	да поемат задължението сами да извършват проверки за съответствие на стоките, които експедират, и да имат регистър, в който се записват всички операции по проверките, които извършват.

Когато търговците не могат повече да гарантират висока и постоянна степен на съответствие или когато не отговарят на едно от споменатите по-горе условия, държавата-членка оттегля разрешението, което дава на търговеца за използването на образеца, посочен в приложение III, при етикетирането на всяка опаковка.

4.   Преди прилагането на настоящия регламент координиращият орган съобщава на Комисията разпоредбите на системата за извършване на проверки, посочена в параграф 1. Това съобщение включва различните категории търговци, които са били идентифицирани, и честотата на проверките, определена за всеки от тях, а също така, когато е необходимо, подробните условия за прилагане на разпоредбите по параграф 3, подробните условия за прилагане на разпоредбите по член 5, параграф 1, включително минималното съотношение на проверките за различните засегнати търговци. Той незабавно информира Комисията за по-нататъшни изменения на тази система.

Член 5

Проверки за съответствие, извършвани при износ

1.   Компетентният контролен орган на етапа на износа гарантира чрез проверка за съответствие, че продуктите, предназначени за износ в трети страни, напускат митническата територия на Общността само при условие, че те съответстват на стандартите за търговия.

Износителите трябва да предоставят на контролните органи цялата информация, която тези органи преценяват, че е необходима за организиране и извършване на проверките.

За търговците, които се съобразяват с условията по прилагането на разпоредбите, посочени в член 4, параграф 3, държавите-членки могат да определят за всяка съответна категория търговци и въз основа на анализ на риска, минималния дял на пратките и количествата, които подлежат на проверки за съответствие от компетентния контролен орган при износа. Този дял трябва да бъде достатъчен, за да се осигури спазване на правилата на Общността. Когато при проверките се откриват значителни нередности, контролните органи увеличават дела на пратките, проверявани при съответните търговци.

2.   Контролният орган издава сертификат за съответствие, както е посочено в приложение I за всяка партида, предназначена за износ и която те смятат, че съответства на стандартите за търговия, след приключване на операциите по контрола, съгласно параграф 1. Когато пратката, предназначена за износ, се състои от няколко партиди, съответствието на тези партиди може да се удостовери с един единствен сертификат, в който ясно са вписани различните партиди, съставляващи дадената пратка.

3.   Декларацията за износ може да бъде приета от компетентните митнически власти само ако:

—	стоките са придружени или от сертификата, посочен в параграф 2, или от сертификата, посочен в член 8, параграф 2, или ако

—	компетентният контролен орган е информирал митническите власти по подходящ начин, че съответните партиди са били предмет на издаването на един от тези два вида сертификати.

Член 6

Проверки за съответствие, извършвани при внос

1.   Преди освобождаването за свободно обращение, продуктите от трети страни се проверяват за съответствие със стандартите за търговия.

Вносителите трябва да предоставят на контролните органи цялата информация, която тези органи преценяват, че е необходима за организиране и извършване на проверките, съгласно параграф 2 от настоящия член и в член 7, параграф 5.

2.   При резервата на член 7 официалният контролен орган на контролния пункт за внос извършва проверка за съответствие на всяка внесена партида и издава, когато тези продукти съответстват на дадените стандарти, сертификат за съответствие, както е предвидено в приложение I. Когато пратката, която се внася, се състои от няколко партиди, съответствието на тези партиди се удостоверява с един единствен сертификат, в който ясно са вписани различните партиди, съставляващи дадената пратка.

3.   Митническите власти разрешават освобождаване за свободно обращение само ако:

—	стоките са придружени или от сертификата, съгласно параграф 2, или от сертификата, съгласно член 7, параграф 3, или от сертификата, съгласно член 8, параграф 2, или ако

—	компетентният контролен орган е информирал митническите власти по подходящ начин, че съответните партиди са били предмет на издаването на един от тези сертификати.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3, когато компетентният контролен орган на контролния пункт за внос прецени, че рискът за някои партиди с тегло, по-малко или равно на 500 килограма, несъответстващи на стандартите за търговия, е малък, той може да не проверява тези партиди. Той изпраща на митническите власти подпечатана декларация за тази цел или информира по друг начин тези митнически власти, че могат да бъдат извършвани процедури по освобождаване на стоката от митницата.

Член 7

Одобряване на операциите по проверките, извършени от трета странапреди вноса в Общността

1.   По молба на трета страна Комисията може да одобри, в съответствие с процедурата, предвидена в член 46 от Регламент (ЕО) № 2200/96, операции по проверка за съответствие, които тази трета страна извършва преди осъществяването на внос в Общността.

2.   Одобрението, съгласно параграф 1, може да бъде дадено на трети страни, които поискат това и на чиято територия стандартите за търговия на Общността или стандартите, които са поне еквивалентни, са спазени за продукти, изнасяни за Общността.

Одобрението уточнява официалния орган в третата страна, който отговаря за извършването на операциите по проверките, съгласно параграф 1. Този орган отговаря за контактите с Общността. Одобрението също така определя контролните органи, които са натоварени с извършването на споменатите проверки, наричани по-нататък „контролни органи на третата страна“.

Одобрението може да се прилага само за продукти с произход от съответната трета страна и може да бъде ограничено до някои определени продукти.

Комисията публикува списък на одобренията, дадени на трети страни по силата на условията на този член в серия С на Oфициален вестник на Европейските общности.

3.   Контролните органи на третата страна трябва да бъдат официални органи или официално признати от властите, посочени в параграф 2, които предоставят задоволителни гаранции и разполагат с необходимия персонал, оборудване и съоръжения за извършване на проверки в съответствие с методите, посочени в член 9, параграф 1 или с еквивалентни методи.

Контролните органи на третата страна издават за всяка партида, проверена преди влизането ѝ на митническата територия на Общността, сертификат за съответствие, описан в приложение 1, или друг вид формуляр, одобрен от Комисията и третата страна. Там където пратката, която се внася, се състои от няколко партиди, съответствието на тези партиди може да бъде удостоверено с един единствен сертификат, в който ясно са вписани различните партиди, съставляващи дадената пратка.

4.   Комисията може да преустанови действието на одобрението, ако установи, че в значителен брой партиди и/или количества, стоките не отговарят на информацията, съдържаща се в сертификатите за съответствие, издадени от контролните органи на третата страна.

5.   Държавите-членки извършват в пунктовете за внос проверки за съответствие със стандартите на продукти, които се внасят съгласно условията, определени в този член, като извършват за всяка съответна трета страна проверки за съответствие на базата на значителен дял от пратките и количествата, внасяни съгласно тези условия. Този дял трябва да бъде достатъчен, за да се осигури спазване на правилата на Общността от контролните органи на третата страна. Държавите-членки гарантират, че мерките, определени в член 9, параграф 3, се прилагат спрямо проверените партиди, когато тези партиди не съответстват на стандартите за търговия.

Когато при проверките се откриват значителни нередности, държавите-членки незабавно информират Комисията и контролните органи увеличават дела на пратките и количествата, проверявани в съответствие с разпоредбите на този член.

6.   Координиращият орган съобщава на Комисията всяко тримесечие, не по-късно от края на тримесечието, следващо съответното тримесечие, за всяка трета страна или даден продукт, броя на партидите и общите количества, внесени в съответствие с параграф 1, броя на партидите и количествата, които са били проверени за съответствие, както е предвидено в параграф 5, и от тези партиди, при които контролните органи са открили несъответствие с данните, посочени в сертификатите за съответствие, издадени от контролните органи на третата страна, като се уточняват количествата за всяка от тези партиди и видовете дефекти, довели до появата на тази констатация.

7.   Митническите власти предоставят на координиращия орган и/или на контролните органи цялата информация, необходима за прилагане на разпоредбите на настоящия член.

Член 8

Продукти, предназначени за промишлена преработка

1.   За прилагането на настоящия регламент продуктите, предназначени за промишлена преработка, са пресни плодове и зеленчуци, които са предмет на съответствие със стандарти за търговия и които са транспортирани до преработвателните предприятия, където те се преработват в продукти, класифицирани в тарифна позиция по Комбинираната номенклатура, която е различна от тази на първоначалния пресен продукт.

2.   Компетентните контролни органи издават сертификат за преработка, както е предвидено в приложение II, за продукти, предназначени за износ в трети страни, и продукти, внасяни в Общността, когато такива продукти са предназначени за промишлена преработка и следователно, в съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 2200/96, не подлежат на съответствие със стандартите за търговия. Те се уверяват, че специалните разпоредби относно етикетирането, описани в параграф 3, са спазени.

3.   При внос, след като е издаден един от сертификатите, посочени в параграф 2, компетентният контролен орган незабавно изпраща на координиращия орган на държавата-членка, където ще се осъществява преработката, копие от сертификата и всякаква по-нататъшна информация, необходима за извършването на евентуални проверки в хода на операциите по преработката. След преработката, преработвателното предприятие връща сертификата на компетентния контролен орган, който дава уверение, че продуктите наистина са били преработени.

4.   Пакетирането на продуктите, предназначени за промишлена преработка, трябва ясно да бъде маркирано от опаковчика с думите „предназначен за преработка“ или друго еквивалентно съчетание от думи. При стоки, натоварени в насипно състояние, натоварени директно в някакъв вид транспортно средство, това указание се посочва в документ, придружаващ стоките, или върху бележка, поставена на видно място вътре в транспортното средство.

5.   Държавите-членки взимат всички мерки, които те преценяват, че са необходими, по-специално тези, които са свързани със сътрудничество с другите заинтересовани държави-членки, за да се избегне експедирането извън района на производство на стоки, предназначени за продажба на пазара в прясно състояние, като стоки, предназначени за преработка.

Член 9

Метод за извършване на проверките

1.   Проверките за съответствие, определени в настоящия регламент, с изключение на тези в пунктовете за продажба на дребно до крайния потребител, освен ако друго не е предвидено в този регламент, се извършват в съответствие с методите, посочени в приложение IV.

Държавите-членки определят специфични мерки за проверка на съответствието от пунктовете за продажба на дребно до крайния потребител.

2.   Когато при контрола е установено, че стоките отговарят на стандартите за търговия, контролният орган може да издаде сертификат за съответствие, както е посочено в приложение I. Този сертификат трябва във всеки случай да се издава на пункта за внос или пункта за износ.

3.   Когато стоките не отговарят на стандартите, контролният орган издава констативен протокол за несъответствие на вниманието на търговеца или негови представители. Стоките, за които е издаден констативен протокол за несъответствие, не могат да бъдат премествани без разрешение на контролния орган, който е издал този констативен протокол. Това разрешение може да бъде взето, като се спазват условията, определени от контролния орган.

Търговците могат да решат да приведат в съответствие всичките или някои от стоките. Стоките, приведени в съответствие, не могат да бъдат продавани на пазара, преди компетентният контролен орган да се е уверил чрез всички подходящи начини, че стоките наистина са били приведени в съответствие. Той издава, където е приложимо, сертификат за съответствие, както е посочено в приложение I, за една партида или част от нея, само след като стоките са приведени в съответствие със стандартите.

Член 10

Заключителни разпоредби

1.   Контролните органи на всяка държава-членка, на чиято територия се намира партида от стоки, произхождаща от друга държава-членка, за която е установено, че не съответства на стандартите поради дефекти или други повреди, които биха могли да бъдат открити по време на пакетирането, незабавно уведомяват за такива случаи на несъответствия, открити до етапа на продажба на пазара на едро, включително в дистрибуторските центрове, координиращите органи на другите държави-членки, които по всяка вероятност могат да бъдат заинтересовани.

2.   Когато при внос от трета страна се установи, че партида от стоки не съответства на стандартите, координиращият орган на съответната държава-членка незабавно уведомява Комисията и координиращите органи на другите държави-членки, които по всяка вероятност могат да бъдат заинтересовани и на свой ред разпространяват тази информация, ако е необходимо, на тяхна територия. Уведомяването на Комисията се извършва посредством електронната система, посочена от Комисията.

3.   За целите на прилагането на настоящия регламент, когато има продукти, за които има приети стандарти, във фактурите и другите придружаващи стоката документи трябва да се посочват клас на качество, страна на произхода на продуктите и, ако е необходимо, предназначението на стоката, когато тя е предназначена за преработка. Това изискване не се прилага от пунктовете за продажба на дребно до крайния потребител.

Член 11

1.   Регламент (ЕИО) № 2251/92 се отменя.

2.   Търговците, освободени от проверки при експедиране на стоките съгласно член 6 от Регламент (ЕИО) № 2251/92, могат да използват опаковка, към която е прикрепен етикетът, предвиден в приложение III към този регламент, до 31 декември 2002 г.

3.   Сертификатите за инспекция, издадени в съответствие с член 3, параграф 9 от Регламент (ЕИО) № 2251/92, са валидни, докато изтече датата на валидност, посочена в кутийка 12. Сертификатите за преработка, издадени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕИО) № 2251/92, са валидни до 31 януари 2002 г.

Член 12

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2002 г.

---

(1)  OВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 1.

(2)  OВ L 129, 11.5.2001 г., стр. 3.

(3)  OВ L 219, 4.8.1992 г., стр. 9.

(4)  OВ L 112, 29.4.1997 г., стр. 10.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОДИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 1

Забележка: Следните методи за извършване на проверките се основават на разпоредбите на насоките за прилагане на контрола за качество на пресните плодове и зеленчуци, приети от Работната група по стандартизация на бързоразвалящи се продукти и развитие на качеството към ИКЕ/ООН (Икономическата комисия за Европа към ООН).

1.   Определения

а)   Проверка за съответствие

Инспекция, извършена с цел да се провери дали плодовете и зеленчуците отговарят на стандартите за търговия, определени с Регламент (ЕО) № 2200/96.

б)   Инспектор

Лице, получило разрешение от компетентния контролен орган, което има подходящо и постоянно образование, за да извършва проверки за съответствие.

в)   Пратка

Количеството продукти, което трябва да бъде продадено от даден търговец, налично при инспекцията и отразено в документ. Пратката може да се състои от един или няколко вида продукти: тя може да съдържа една или няколко партиди пресни плодове и зеленчуци.

г)   Партида

Количеството продукти, което по време на проверката е в наличност и притежава едни и същи характеристики по отношение на:

—	опаковчик и/или експедитор,

—	страна на произхода,

—	естество на продукта,

—	клас на качество на продукта,

—	размер (когато продуктът се окачествява по размера),

—	наименование на сорта или търговския тип (в зависимост от съответните разпоредби на стандарта),

—	тип на опаковката и търговски вид.

Ако, по време на проверката на пратките, обаче, не е възможно да се направи разлика между различните партиди и/или не е възможно индивидуалните партиди да бъдат представени отделно, то всичките партиди от съответната пратка могат да бъдат считани като една пратка, ако те са еднакви по отношение на типа на продукта, експедитора, страната на произхода, класа и сорта или търговския тип, ако това е предвидено в стандарта.

д)   Вземане на проба

Обща проба, взета чрез отделяне на определено количество от партидата с цел проверка за съответствие.

е)   Първична проба

Опаковка, взета от партидата, или когато продуктът е в насипно състояние, определено количество, взето от дадено място в партидата.

ж)   Обща проба

Няколко представителни първични проби, взети от партидата, чието количество е достатъчно, за да позволи оценка на партидата по отношение на всички критерии.

з)   Редуцирани проби

Представително количество от продукта, взето от общата проба, чийто размер е достатъчен, за да позволи оценка на партидата по отношение на някои индивидуални критерии. Няколко редуцирани проби могат да бъдат взети от една обща проба.

2.   Осъществяване на проверката за съответствие

а)   Общи забележки

Проверка за съответствие се извършва чрез оценка на общи проби, взети произволно от различни части на партидите, които ще бъдат контролирани. Тази проверка се основава на принципа на презумпцията, че общата проба е представителна за цялата партида.

б)   Представяне на продуктите

Инспекторът решава кои опаковки ще бъдат контролирани. Представянето на опаковките се извършва от лице, което има разрешение да извършва това, или от негов представител. Процедурата включва представяне на исканата обща проба, както и предоставяне на цялата информация, необходима за идентифициране на пратките или партидите.

Ако са необходими редуцирани проби, инспекторът сам трябва да ги избере от общата проба.

в)   Идентифициране на партидите и/или придобиване на общо впечатление от пратката

Идентифицирането на партидите се извършва въз основа на тяхната маркировка или други критерии, каквито са например указанията, определени в Директива 89/396/ЕИО на Съвета (1). Когато пратките се състоят от няколко партиди, необходимо е инспекторът да придобие общо впечатление от пратката посредством придружаващите документи или декларации, отнасящи се до пратките. Тогава той определя до каква степен представените партиди съответстват на информацията, съдържаща се в тези документи.

Ако продуктът трябва да бъде натоварен или вече е натоварен на транспортно средство, регистрационният номер на това транспортно средство се използва за идентифициране на пратката.

г)   Проверка на партидата

—

Оценка на опаковката и търговския вид въз основа на първични проби: опаковъчния материал, включително използвания вътре в опаковката материал, се проверява дали е подходящ и чист в съответствие с разпоредбите на стандартите за търговия. Ако са позволени само някои типове опаковки, инспекторът проверява дали именно те са били използвани. Ако отделният стандарт включва разпоредби, отнасящи се до търговския вид, то тяхното съответствие също се проверява.

—	Проверка на маркировката въз основа на първични проби: първо се проверява дали стоката е маркирана в съответствие със стандартите за търговия. По време на контрола инспекторът проверява дали маркировката е точна и/или тя трябва да се промени.

—

Проверка за съответствието на продуктите: инспекторът определя размера на общата проба по такъв начин, че да може да направи оценка на партидите. Той подбира произволно опаковките, които ще проверява или, когато продуктът е в насипно състояние, частите от партидата, от които ще вземе индивидуални проби. Повредените опаковки не могат да се използват като част от общата проба. Те се отделят настрана и могат, ако е необходимо, да бъдат обект на отделно изпитване или отделен доклад.

Общата проба трябва да обхваща следните минимални количества, в случай, че бъде обявено решение за несъответствие на дадената пратка:

Пакетиран продукт
Брой на опаковките в партидата	Брой на опаковките, които трябва да се вземат (първични проби)
До 100	5
От 101 до 300	7
От 301 до 500	9
От 501 до 1 000	10
Над 1 000	15 (минимум)

Продукт в насипно състояние
Тегло на партидата в кг или брой на единичните бройки в партидата	Тегло на първичните проби в кг или брой на единичните бройки
До 200	10
От 201 до 500	20
От 501 до 1 000	30
От 1 001 до 5 000	60
Над 5 000	100 (минимум)

Когато плодовете и зеленчуците са много едри (с тегло над 2 кг за бройка), първичните проби се състоят най-малко от пет единични бройки.

Ако инспекторът установи, след проверката, че не може да вземе решение, той може да извърши нова проверка и да изрази общия резултат като усреднен резултат от двете проверки.

Някои критерии, като наличие или отсъствие на вътрешни дефекти, могат да бъдат проверени за съответствие с помощта на редуцирани проби; този начин се прилага, по-специално, когато операциите, извършвани при проверките, могат да доведат до намаляване на търговската стойност на продукта. Размерът на редуцираната проба е ограничен до минималното количество, което е абсолютно необходимо за оценка на партидата. Ако обаче, такива вътрешни дефекти бъдат открити или се допуска тяхното наличие, то размерът на редуцираната проба не трябва да превишава 10 % от размера на общата проба, която първоначално е била взета за проверка.

д)   Контрол на продуктите

За да се извърши проверка, продуктът трябва да бъде отстранен напълно от опаковката си; инспекторът може и да не изпълни това изискване, ако типът на опаковането и търговският вид позволяват да се извърши проверка, без да се разопакова продуктът. Проверката за еднородност, минимални изисквания, класове на качество и размер се извършват чрез вземане на обща проба. Когато се открият дефекти, инспекторът определя техния процент, в зависимост от броя или теглото на продукцията, която не съответства на стандарта.

е)   Доклад за резултатите от проверките

Документите, упоменати в член 9, параграфи 2 и 3, се издават, където е необходимо.

Ако се открият дефекти, търговецът или негов представител трябва да бъдат уведомени за причините за несъответствието. Ако продуктът може да бъде приведен в съответствие със стандарта посредством промяна на маркировката, търговецът или неговият представител трябва да бъдат уведомени за това.

Ако се открият дефекти в продукта, посочва се точно процентът от продукцията, която не е в съответствие със стандарта. Това не е необходимо, ако има възможност продуктът да бъде приведен в съответствие със стандарта посредством промяна на маркировката.

ж)   Намаляване стойността на продуктите в резултат на извършена проверка за съответствие

След завършване на проверката, общата проба се предоставя на разположение на търговеца или неговия представител.

Контролният орган не е задължен да възстанови частите от общата проба, които са били повредени по време на проверката.

Когато проверката за съответствие е била ограничена до необходимия минимум, никаква компенсация не може да се търси от съответния контролен орган, в случай на намаляване на търговската стойност на продукта.

---

(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 21.

---