10/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

257

L 339/50

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

По силата на Договора Общността отговаря за вземане на необходимите мерки за бързото въвеждане на еурото като единна валута.

(2)

В Препоръката си от 7 юли 1998 г. за приемане на някои мерки, отнасящи се до засилване на правната защита на банкнотите и монетите в еуро (4), Европейската централна банка (ЕЦБ) прикани Комисията да сътрудничи в областта на борбата срещу фалшифицирането на монети и банкноти в еуро и предложи Съветът, Комисията и държавите-членки да разгледат възможността за вземане на всякакви възможни мерки в областта на подобряването на борбата срещу фалшифицирането.

(3)

В Съобщението си от 22 юли 1998 г. до Съвета, до Европейския парламент и до Европейската централна банка относно защитата на еурото Комисията посочи, че тя ще разгледа възможността за започване на действия с всички действащи лица от системата за предотвратяване, разкриване и наказване на фалшифицирането, действия, които би трябвало да позволят определянето на насоките за една бъдеща програма.

(4)

На 28 юни 2001 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1338/2001 за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу фалшифициране (5), който се отнася до обмена на информация, до сътрудничеството и до взаимната помощ, включително и до външните аспекти на защитата на еурото, както и до задълженията за изваждане от обращение от страна на финансовите учреждения, и който цели създаването на обща рамка за сътрудничество, приложима преди въвеждането на банкнотите и монетите в еуро през 2002 г. На същата дата Съветът прие и Регламент (ЕО) № 1339/2001 за разширяване на действието на Регламент (ЕО) № 1338/2001 за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу фалшифициране в държавите-членки, които не са приели еурото като единна валута (6).

(5)

Проведените консултации и придобитият опит показват, че една допълнителна специфична мултидисциплинарна програма на общностно равнище, която да бъде дългосрочна, изглежда би била по-ефективна от предприетите действия на национално равнище. Следователно е целесъобразно да се допълнят двата гореспоменати регламента с приемането на програма за действие, която да повиши вниманието на всички заинтересовани лица относно защитата на еурото срещу фалшифициране чрез прилагане на мерки, включващи по-специално обмен на информации и на персонал, както и мерки за техническа и научна помощ и обучение. Тази програма подкрепя и допълва действията на държавите-членки при зачитане на принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора.

(6)

Уместно е настоящата програма за действие на Общността за защита на еурото срещу фалшифициране да съответства и да допълва другите съществуващи или предстоящи програми и действия.

(7)

За прилагането на настоящата програма Комисията провежда, без това да засяга ролята, която ЕЦБ играе в областта на защитата на еурото срещу фалшифициране, консултации от всякакъв род, отнасящи се до преценката на нуждите от защита на еурото, с основните заинтересовани страни (в частност с компетентните национални власти, определени от държавите-членки, с ЕЦБ и с Европол), в рамките на консултативния комитет, предвиден в Регламент (ЕО) № 1338/2001, по-конкретно по обмена, помощта и обучението.

(8)

Важно е Общността да насърчава сътрудничеството с трети страни в областта на защитата на еурото от фалшифициране.

(9)

В настоящото решение е включена примерна сума по смисъла на точка 34 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетната процедура (7) за цялата продължителност на програмата, без това да засяга правомощията на бюджетния орган, определен в Договора.

(10)

Настоящото решение не засяга инициативите, които биха могли да бъдат предприемани на основата на Договора за Европейския съюз за изработване на програми относно аспекти на наказателното право,

а)

да засили вниманието на заинтересования персонал с измерението на новата валута на Общността (и като резервна валута, и като валута за международни сделки);

б)

да служи като катализатор, за да насърчава чрез различни подходящи действия, като стажове, специализирани уъркшопове или участие на лектори в националното обучение на кадри и в обмена на персонал, сближаването на съответните структури и на персонала, създаването на атмосфера на взаимно доверие и на достатъчно взаимно запознаване, по-конкретно с методите на действие и с трудностите;

в)

да съгласува действията по обучението на обучаващи на високо равнище при зачитане на националните оперативни стратегии;

г)

да разшири общите познания и по-специално по съответното общностно и международно законодателство и механизми.

а)

икономическите и финансовите последици от фалшифицирането;

б)

функционирането на базите данни;

в)

използването на уреди за разкриване с помощта по-специално на приложението на информатиката;

г)

методите за проверка и издирване;

д)

научната помощ (в частност, научни бази данни и следене на технологичните новости);

е)

функционирането на системите за ранно реагиране;

ж)

свързаните с това въпроси, като задължението за уведомление;

з)

защитата на личните данни;

и)

различните аспекти на сътрудничеството;

й)

защитата на еурото извън Съюза;

к)

проучвателните дейности;

л)

предоставянето на специализирани оперативни компетенции.

а)

всякакви мерки, водещи до съставяне, на общностно равнище, на педагогически помагала (сборник със законодателството на Европейския съюз, информационни бюлетини, практически ръководства, речници, бази данни, по-специално в областта на научната помощ или на технологичните новости) или приложения за компютърна поддръжка (като софтуер);

б)

осъществяването на проучвания с мултидисциплинарна и трансгранична насоченост;

в)

разработването на технически механизми и на методи за улесняване на разкриването на общностно равнище.

а)

служители на агенции, занимаващи се с разкриване и с борба срещу фалшифицирането (в частност, полицията и финансовите администрации в зависимост от различните им функции в национален план);

б)

персонала на разузнавателните служби;

в)

представители на националните централни банки, на паричните институции и на другите финансови посредници (в частност, по отношение на задълженията на финансовите структури);

г)

представители на търговските банки (по-специално по отношение на задълженията на финансовите институции);

д)

магистратите и специализираните в тази област юристи;

е)

всяка друга заинтересована професионална група (като търговските и промишлените камари или всяка структура, свързана с малките и средните предприятия, търговците и превозвачите).

а)

националните централни банки и Европейската централна банка, inter alia, що се отнася до Системата за надзор на фалшифицирането на пари;

б)

Националните центрове за анализ и Националните центрове за анализ на монети (CNAP);

в)

Европейският технически и научен център и националните монетни дворове;

г)

Европол и Интерпол;

д)

националните централни служби за борба с фалшифицирането, предвидени в член 12 от Международната конвенция за премахване и преследване на фабрикуването на фалшиви парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г. (8), както и другите специализирани служби за предотвратяване, разкриване и преследване на фалшифицирането;

е)

специализираните органи, например в областта на техниката по възпроизвеждане и по удостоверяване, печатарите и гравьорите;

ж)

всеки друг орган, предлагащ специфична експертиза, включително при нужда, от трети страни и по-специално от страните кандидатки за присъединяване.

а)

Общността поема:

б)

държавите-членки поемат:

а)

разходите по концепцията и по съставянето на педагогическите пособия и на информационните програми или на техническите пособия, които представляват интерес на европейско равнище;

б)

разходите за проучване, например за сравнително право на тема защита на еурото от фалшифициране.

а)

съответствие с целите на програмата, определени в член 2;

б)

европейско измерение, включително аспектите на сътрудничество с ЕЦБ и Европол;

в)

допълване с други предишни проекти, в процес на осъществяване или предстоящи;

г)

капацитет на организатора да осъществи проекта;

д)

качество на проекта и съотношение стойност—ефикасност;

е)

искания размер на субсидията и съответствието с очакваните резултати;

ж)

въздействие на очакваните резултати за осъществяването на целите на програмата.

а)

най-късно до 30 юни 2005 г. доклад, независим по отношение на мениджъра на програмата, за оценка на относимостта, ефективността и ефикасността на програмата, както и съобщение за целесъобразността от продължаване и приспособяване на настоящата програма, придружено от съответното предложение;

б)

в края на изпълнението на програмата и най-късно до 30 юни 2006 г. подробен доклад за осъществяването и за резултатите от програмата, който по-специално взема под внимание добавената стойност на финансовото съдействие на Общността.