Регламенти на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — регламенти

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТОЗИ ЧЛЕН?

С него се определят различните видове правни актове, които Европейският съюз (ЕС) може да приема, включително регламенти.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и имат пряка приложимост в държавите — членки на ЕС.
Трябва да се отбележи обаче, че някои регламенти не се прилагат за всички държави членки и че има освобождаване, известно като отказ от участие, за някои държави членки, като например:
- Дания, например в някои части по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и паричния съюз;
- Ирландия, например в случая на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; и
- Полша, в части от Хартата на основните права на ЕС.
Например, когато ЕС реши да предприеме действие за по-добра защита на човешкото здраве и околната среда от рисковете, свързани с химичните вещества, той прие Регламент (ЕО) № 1907/2006 (известен като регламент REACH — вж. резюмето) по този въпрос.
Регламентите са част от вторичното законодателство на ЕС. Те се приемат от институциите на ЕС въз основа на договорите. Те имат за цел да гарантират еднаквото прилагане на законодателството на ЕС в целия ЕС.
Регламентът може да бъде законодателен акт, делегиран акт или акт за изпълнение. Ако е приет след обикновена или специална законодателна процедура от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, той е законодателен акт.
Регламентът има общо приложение за абстрактни категории лица (неидентифицирани лица) и е задължителен в своята цялост. В решението, напротив, може да е посочено към кого е адресирано и тогава то е обвързващо само за посочените адресати.
Регламентът трябва да се спазва напълно от тези, за които се отнася, и е пряко приложим в държавите членки. Това означава, че:
- се прилага директно след влизането му в сила в държавите членки, без да е необходимо да бъде транспониран в националното законодателство;
- може да създава права и задължения за физическите лица, които следователно може да се позовават на него директно пред националните съдилища;
- може да се използва като отправна точка от физическите лица при техните отношения с други лица, държави членки или органи на ЕС.
Той влиза в сила на датата, която той определя или, ако такава не е посочена, 20 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Регламентите се прилагат едновременно, автоматично и еднакво в целия ЕС.

Делегирани регламенти

В процедурата за делегирани актове (член 290 от ДФЕС), Европейската комисия може да приема делегирани регламенти за допълване или изменение на някои несъществени елементи на законодателен акт.

Регламенти за изпълнение

Според процедурата за актове за изпълнение (член 291 от ДФЕС) Комисията, а в изключителни случаи Съветът, може да приема регламенти за изпълнение на законодателството, изискващо еднакво прилагане в рамките на ЕС. Изпълнителните правомощия на Комисията трябва да се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 (вж. резюмето).
Европейските институции също могат да приемат регламенти за изпълнение за Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Този тип регламент е определен в членове 164 и 178 от ДФЕС.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Законодателство (уебсайт на Европейския съюз).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172).

последно актуализация 16.03.2022

Top