„1.   Настоящият регламент определя реда и условията за издаване на визи за планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.“;

„4.   При прилагането на настоящия регламент държавите членки спазват изцяло правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията по заявленията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.“.

„1.   Държава членка може да приеме да представлява друга държава членка, която е компетентна по член 5, за целите на разглеждането и вземането на решения относно заявленията от името на другата държава членка. Държава членка може също да представлява друга държава членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.“;

„3.   Когато представителството е ограничено в съответствие с второто изречение от параграф 1, събирането и предаването на данни на представляваната държава членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.

4.   Между представляващата и представляваната държава членка се сключва двустранна договореност. С тази договореност:

„7.   Представляваната държава членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на тези договорености най-малко 20 календарни дни преди влизането им в сила или тяхното прекратяване, освен при форсмажорни обстоятелства.

8.   По същото време, когато се извършва нотифицирането, посочено в параграф 7, консулството на представляващата държава членка информира консулствата на другите държави членки и делегацията на Съюза в съответния консулски окръг за договореностите за представителство или за прекратяването на тези договорености.“;

„10.   Ако дадена държава членка не е нито представена, нито представлявана в трета държава, в която кандидатът трябва да подаде заявлението, същата държава членка полага усилия да си сътрудничи с външен изпълнител, в съответствие с член 43, в тази трета държава.

11.   Когато консулство на държава членка среща на даденото място продължаващо във времето форсмажорно обстоятелство от техническо естество, тази държава членка търси временно представителство от друга държава членка на това място за всички или за някои категории кандидати.“;

„1.   Заявленията се подават не по-рано от шест месеца, а за морските лица, действащи в изпълнение на своите задължения, не по-рано от девет месеца преди началото на планираното посещение и като правило не по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение. В обосновани индивидуални случаи на спешност, консулството или централните органи могат да разрешат подаването на заявления по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение.“;

„4.   Без да се засяга член 13, заявленията могат да бъдат подадени:

„5.   От кандидата не се изисква да се яви лично на повече от едно място, за да подаде заявление.“;

„1.   Кандидатите се явяват лично при подаването на заявление за снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, параграфи 2 и 3 и член 13, параграф 7, буква б). Без да се засяга първото изречение от настоящия параграф и член 45, кандидатите могат да подават заявленията си по електронен път, ако е възможно.“;

„1.   Всеки кандидат подава ръчно или електронно попълнено заявление по образец съгласно приложение I. Заявлението по образец се подписва. То може да бъде подписано ръчно или електронно, ако държавата членка, компетентна за разглеждането на заявлението и вземането на решение по него, признава електронен подпис.“;

„1a.   Ако заявителят подписва заявлението електронно, електронният подпис трябва да бъде квалифициран електронен подпис, по смисъла на член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

1б.   Съдържанието на електронния вариант на заявлението по образец, ако е приложимо, е съгласно посоченото в приложение I.“;

„3.   Заявлението по образец е на разположение поне на следните езици:

Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на всеки друг от официалните езици на институциите на Съюза.“;

„4.   Ако официалният(те) език(ци) на приемащата държава не е(са) включен(и) в образеца, на кандидатите се предоставя отделно превод на този(тези) език(ци).“;

„3.   Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които могат да бъдат поискани от кандидата, за да бъде проверено дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.

4.   Държавите членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане или за настаняване при частно лице, или и двете, чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава членка. В този формуляр се посочва по-специално:

Освен на официалния(те) език(ци) на държавата членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Съюза. Образец на формуляра се изпраща на Комисията.

5.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата оценяват прилагането на изискванията, посочени в параграф 1, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността.“;

„5а.   Когато е необходимо с цел да се отчетат местните обстоятелства, както е посочено в член 48, Комисията приема чрез актове за изпълнение хармонизиран списък на придружаващите документи, който да се използва във всеки консулски окръг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;

„6.   Изискванията по параграф 1 от настоящия член може да не се прилагат по отношение на кандидати, известни на консулството или на централните органи със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите членки кандидатът изпълнява изискванията по член 6, параграф 1 от Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

„1.   Кандидатите заплащат визова такса в размер на 80 EUR.

2.   Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 40 EUR.“;

„2а.   Когато решението за изпълнение се приема от Съвета съгласно член 25а, параграф 5, буква б) се прилага визова такса в размер на 120 EUR или 160 EUR. Тази разпоредба не се прилага за деца на възраст под 12 години.“;

„5.   Може да се освобождават от визова такса:

„6.   В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, интереси в областта на външната политика, политиката за развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер или поради международни задължения, размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от нейното заплащане.“;

„9.   На всеки три години Комисията преценява необходимостта от преразглеждане на размера на визовите такси, посочен в параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член, като взема под внимание обективни критерии, например общата инфлация за целия Съюз, публикувана от Евростат, и претегления среден размер на заплатите на държавните служители в държавите членки. Въз основа на тези оценки Комисията приема по целесъобразност делегирани актове в съответствие с член 51а за изменение на настоящия регламент по отношение на размера на визовите такси.“;

„1.   Такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43.“;

„4а.   Чрез дерогация от параграф 4 таксата за услугата по принцип не надвишава 80 EUR в трети държави, където компетентната държава членка няма консулство за целите на събирането на заявления и не е представлявана от друга държава членка.

4б.   В изключителни случаи, когато посочената в параграф 4а сума не е достатъчна за предоставянето на пълна услуга, може да се събира по-висок размер на таксата за услугата, достигащ максимум 120 EUR. В тези случаи държавите членки нотифицират на Комисията намерението да събират по-висока такса за услугата най-късно три месеца преди нейното въвеждане. В нотификацията се посочват основанията за определяне на размера на таксата за услугата, по-специално разбивка на разходите, водещи до определянето на по-висока сума.“;

„5.   Съответната държава членка може да си запази възможността да разреши на всички кандидати да подават заявленията директно в нейните консулства или в консулството на държава членка, с която има договореност за представителство, в съответствие с член 8.“;

„1.   Компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка проверяват дали:“;

„2.   Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението се смята за допустимо и консулството или централните органи:

„3.   Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението се смята за недопустимо и консулството или централните органи незабавно:

„4.   Чрез дерогация от параграф 3 заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер, по съображения от национален интерес или поради международни задължения.“;

„4.   Когато е приложимо, консулството или централните органи проверяват продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, без да се вземат предвид евентуалните периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване.“;

„6.   При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството или централните органи по-специално проверяват:“;

„8.   При разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи.“;

„1.   По съображения, свързани със заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, международните отношения или общественото здраве, държава членка може да изиска централните органи на други държави членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.

2.   Консултираните централни органи дават окончателен отговор възможно най-бързо, но не по-късно от седем календарни дни след като са били помолени за консултация. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.

3.   Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за предварителна консултация по правило не по-късно от 25 календарни дни преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.“;

„2.   В отделни случаи този срок може да бъде удължен до 45 календарни дни, по-конкретно когато е необходима по-задълбочена проверка по заявлението.“;

„2а.   Решенията по заявленията се вземат незабавно в обосновани отделни спешни случаи.“;

„2.   При условие че кандидатът отговаря на условията за влизане, предвидени в член 6, параграф 1, буква а) и букви в)—д) от Регламент (EС) 2016/399, се издават дългосрочни многократни визи за следните периоди на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:

Визите за летищен транзит и визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с член 25, параграф 1, не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.“;

„2а.   Чрез дерогация от параграф 2 срокът на валидност на издадената виза може да бъде съкратен в отделни случаи, когато е налице основателно съмнение, че условията за влизане ще бъдат спазвани през целия период.

2б.   Чрез дерогация от параграф 2, в рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата извършват оценка дали е необходимо посочените в параграф 2 правила относно издаването на многократните визи да бъдат адаптирани, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността, с оглед на приемането на по-благоприятни или по-ограничителни правила в съответствие с параграф 2г.

2в.   Без да се засяга параграф 2, многократна виза със срок на валидност до пет години може да бъде издадена на кандидати, които докажат необходимостта или обосноват намерението си за често или редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност, и по-специално правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатстват.

2г.   При необходимост, въз основа на оценката, посочена в параграф 2б от настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение правилата относно условията за издаване на посочените в параграф 2 от настоящия член многократни визи, които трябва да се прилагат във всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства, рисковете във връзка с миграцията и сигурността и цялостните отношения на Съюза с въпросната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;

„1.   Комисията приема чрез актове за изпълнение правила за попълването на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

2.   Държавите членки могат да добавят национални вписвания в раздел „забележки“ на визовия стикер. Тези вписвания не дублират задължителните вписвания, установени съгласно процедурата, посочена в параграф 1.“;

„4.   Визов стикер за еднократна виза може да бъде попълнен на ръка само при форсмажорни обстоятелства от техническо естество. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.“;

„1.   Визовият стикер се полага в документа за задгранично пътуване.“;

„1a.   Комисията приема чрез актове за изпълнение подробни правила относно полагането на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;

„1.   Държава членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от други държави членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение на визите за летищен транзит.

2.   Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация не по-късно от 25 календарни дни, преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.“;

„2.   Кандидатът се уведомява за решението за отказ и основанията за това, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI, на езика на държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на институциите на Съюза.“;

„2а.   Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за издаването на визи за морски лица на границата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;

„1.   Държавите членки изпращат в консулствата достатъчен брой подходящи служители, които да изпълняват задълженията, свързани с разглеждането на заявленията, така че да се гарантира разумно и хармонизирано качество на услугите за обществеността.“;

„1a.   Държавите членки гарантират, че по време на цялата визова процедура в консулствата, включително подаването и обработването на заявленията, отпечатването на визовите стикери и практическото сътрудничество с външните изпълнители, се извършва наблюдение от командировани служители, за да се осигури непрекъснатостта на всички етапи от процедурата.“;

„3.   Централните органи на държавите членки осигуряват подходящо обучение на външните служители и на местно наетите лица и отговарят за предоставянето на тези служители на пълна, точна и актуална информация относно съответното съюзно и национално право.“;

„3а.   Когато заявленията се разглеждат и решенията по тях да се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки провеждат специфично обучение, за да се гарантира, че служителите на тези централни органи разполагат с достатъчно, актуализирани и специфични за всяка държава познания за местните социално-икономически условия и пълна, точна и актуална информация за съответното право на Съюза и националното право.

3б.   Освен това държавите членки гарантират, че консулствата разполагат с достатъчно и подходящо обучен персонал за подпомагане на централните органи при разглеждането и вземането на решения по заявленията, по-специално чрез участие в заседанията в рамките на местното шенгенско сътрудничество, обмена на информация с други консулства и с местни органи, събирането на важна информация на местно равнище за миграционния риск и измамните практики и провеждането на интервюта и допълнителни прегледи.“;

„5.   Държавите членки гарантират наличието на процедура, която позволява на заявителите да подават жалби по отношение на:

Консулствата или централните органи поддържат регистър на жалбите и предприетите последващи действия.

Държавите членки правят информацията за процедурата, посочена в настоящия параграф, публично достояние.“.

„5.   Външните доставчици на услуги нямат достъп до ВИС при никакви обстоятелства. Достъпът до ВИС е запазен изключително за надлежно упълномощените служители на консулствата или на централните органи.“;

„7.   При избора на външен изпълнител съответната държава членка преценява надеждността и платежоспособността на организацията или дружеството и гарантира, че няма конфликт на интереси. Оценката включва по целесъобразност разглеждане на необходимите лицензи, търговската регистрация, дружествените устави и банковите договори.“;

„9.   Държавите членки носят отговорност за спазването на правилата за защита на личните данни и гарантират, че външният изпълнител подлежи на мониторинг от надзорните органи за защита на данните съгласно член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

„11а.   До 1 февруари всяка година държавите членки докладват на Комисията за сътрудничеството си с външните изпълнители по света и тяхното наблюдение (както е посочено в приложение Х, буква В).“;

„3.   Акредитираните търговски посредници подлежат на редовно наблюдение чрез проверки на място, което включва лични или телефонни интервюта с кандидати, проверка на пътуванията и настаняването, и при необходимост, проверка на документите, отнасящи се до групово връщане.“;

„1.   Консулствата и делегациите на Съюза си сътрудничат в рамките на всеки консулски окръг, за да гарантират хармонизираното прилагане на общата визова политика, като се отчитат местните обстоятелства.

За тази цел, в съответствие с член 5, параграф 3 от Решение 2010/427/ЕС на Съвета (*6), Комисията дава на делегациите на Съюза указания за изпълнението на съответните координационни задачи, предвидени в настоящия член.

Когато заявленията, подадени в съответната юрисдикция, се разглеждат и решенията по тях се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки гарантират активното участие на тези централни органи в местното шенгенско сътрудничество. Служителите, участващи в местното шенгенско сътрудничество, са надлежно обучени и участват в разглеждането на заявленията в съответната юрисдикция.

„1a.   Държавите членки и Комисията си сътрудничат по-специално за:

„3.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите членки обменят следната информация:

„7.   До 31 декември всяка година в рамките на всеки консулски окръг се изготвя годишен доклад. Въз основа на тези доклади Комисията изготвя годишен доклад за състоянието на местното шенгенско сътрудничество, който се предава на Европейския парламент и на Съвета.“;