04/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

163

---

32006R1967

---

L 409/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1967/2006 НА СЪВЕТА

от 21 декември 2006 година

относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)	Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1) се прилагат за Средиземно море.

(2)

С Решение 98/392/ЕО (2) Съветът сключи Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която съдържа принципите и правилата, отнасящи се до съхранението и управлението на живите ресурси в открити води. В съответствие с правилата на тази конвенция, Общността се стреми да координира управлението и съхранението на живите водни ресурси с други крайбрежни държави.

(3)

По силата на Решение 98/416/ЕО (3) Общността е договаряща се страна по Споразумението относно Генералната комисия по риболова в Средиземно море (наричана оттук нататък ГКРСМ). Споразумението за ГКРСМ предвижда рамка за регионално сътрудничество за съхранението и управлението на морските ресурси в Средиземно море посредством приемането на препоръки в областта, обхваната от Споразумението за ГКРСМ, които се превръщат в задължителни за договарящите се страни.

(4)	Биологичните, социални и икономически характеристики на риболовните дейности в Средиземно море изискват Общността да установи специфична рамка на управление.

(5)	Общността е поела ангажимента да прилага предпазлив подход при предприемането на мерки, които са предназначени да защитават и опазват живите водни ресурси и морските екосистеми, както и да осигурява тяхната устойчива експлоатация.

(6)

Системата за управление, предвидена в настоящия регламент, обхваща операциите, свързани с риболова на запаси от региона на Средиземно море, който се извършва от кораби на Общността, независимо дали тези операции са във водите на Общността или в международни води, от кораби на трети страни в риболовните зони на държави-членки или от граждани на Съюза в откритите води на Средиземно море.

(7)	Въпреки това, за да не бъде възпрепятствана научноизследователската дейност, настоящият регламент няма да се прилага за операции, изисквани за целите на такава изследователска дейност.

(8)	Необходимо е да се създаде рамка за ефективно управление чрез подходящо споделяне на отговорности между Общността и държавите-членки.

(9)

Строгата защита на някои морски видове, която вече беше предприета с Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна (4) и приложима за морските води, намиращи се под суверенитета на държавите-членки, следва да се разпростре и върху откритите води на Средиземно море.

(10)

Решение 1999/800/ЕО на Съвета oт 22 октомври 1999 г. (5) за подписване на Протокола относно териториите със специален режим на защита и биологичното разнообразие в Средиземно море и за приемане на приложенията към посочения протокол (конвенция от Барселона), предвижда, в допълнение към разпоредбите, свързани със съхранението на местата от средиземноморски интерес, изготвяне на списъци на застрашени видове или видове в опасност, както и видове, чиято експлоатация е регулирана.

(11)

Необходимо е да бъдат приети нови технически мерки за рибарството, които да заменят онези, определени в Регламент (ЕО) № 1626/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море (6), за да бъдат взети предвид новите научни съвети. Необходимо е, също така, да се отчитат основните елементи от Плана за действие относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море съгласно общата политика в областта на рибарството.

(12)	Следователно, Регламент (ЕО) № 1626/94 следва да бъде отменен.

(13)	Прекомерният улов на екземпляри, които са под допустимия размер, следва да се избягва. За тази цел е необходимо да се защитят определени области, в които има струпвания на маломерна риба, като се вземат пред вид местните биологични условия.

(14)	Риболовните съоръжения, които са твърде вредни за морската околна среда или предизвикват изчерпването на някои запаси, следва да бъдат забранени или по-строго регулирани.

(15)

С оглед да се избегне допълнителното нарастване на нивото на смъртност при маломерните екземпляри и за да се намали в значителна степен броят на изхвърляните мъртви морски организми от риболовните кораби, е подходящо да се предвиди увеличаване на размерите на отворите и куките на траловете, дънно полаганите мрежи и парагадите, използвани за улов на някои видове морски организми или задължително използване на мрежи с квадратно око.

(16)	С оглед да се позволи преходен период, преди да бъде увеличен размерът на отворите при дънните тралове, уместно е да се определят някои характеристики при монтиране на приспособленията на траловете, които ще засилят селективността на сега използваните размери на отворите.

(17)

Управлението на риболовните дейности следва да бъде основния инструмент за осигуряване на устойчиви риболовни дейности в Средиземно море. За тази цел е подходящо да се определят общите размери на основните видове неподвижни риболовни съоръжения, за да се ограничи един фактор, който засяга положеното риболовно усилие.

(18)

Част от крайбрежната зона следва да бъде запазена за селективните риболовни съоръжения, използвани от рибарите за дребен крайбрежен риболов, с цел да бъдат защитени зоните за отглеждане на риби и чувствителните местообитания и да се засили социалната устойчивост на риболовната дейност в Средиземно море.

(19)

Уместно е да се определят минимални размери на разтоварване за някои морски организми с цел да се подобри както тяхната експлоатация, така и да се определят стандартите, според които държавите-членки могат да изградят системата за управление за крайбрежния риболов. За тази цел селективността при някои риболовни съоръжения следва да съответства във възможно най-голяма степен на минималните размери на разтоварването, установени за някои видове или групи видове, уловени с въпросните риболовни съоръжения.

(20)	С цел да не се възпрепятства изкуственото възстановяване или заселване на рибни запаси и други морски организми, следва да бъдат разрешени операции за провеждане на такива дейности, при условие че те са съвместими с устойчивостта на засегнатите видове.

(21)

Поради факта, че любителският риболов е много важен в Средиземно море, необходимо е да се гарантира, че този вид риболов се извършва по начин, който не се намесва съществено в търговския риболов, както и че този вид риболов е съвместим с устойчивата експлоатация на живите водни ресурси и спазва задълженията на Общността, поети по отношение на регионалните риболовни организации.

(22)

С оглед на специфичните характеристики на много риболовни дейности, извършвани в Средиземно море, които са ограничени до някои географски подзони, и като се има предвид традицията при прилагане на система за управление на подрегионално равнище, уместно е да се предвиди създаването на общностни и национални планове за управление, комбинирайки по-специално управлението на усилието със специфични технически мерки.

(23)

С оглед да се гарантира ефективен контрол на риболовните дейности, следва да бъдат предприети някои специфични мерки, които са допълващи или по-строги от мерките, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (7). По-специално, съществува необходимост да бъде понижен сегашният праг, фиксиран на 50 kg в живо тегло за други видове, освен далекомигриращите и малките океански видове, уловени в Средиземно море, които трябва да бъдат вписвани в корабните дневници.

(24)

Тъй като риболовът в Общността възлиза на над 75 % от улова на риба меч в Средиземно море, е уместно да се приемат мерки за управление. С оглед да се гарантира, че тези мерки са ефективни, техническите мерки за съхранението на определени запаси от далекомигриращи видове следва да бъдат определени от компетентните регионални риболовни организации. В тази връзка, Комисията следва съответно да представи подходящи предложения пред ГКРСМ и в Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Липсата на споразумение в рамките на определен период от време няма да попречи на ЕС да приеме мерки в тази връзка до момента, когато бъде постигнато окончателно споразумение на многостранна основа.

(25)	С Регламент (ЕО) № 813/2004 на Съвета бяха въведени специфични разпоредби относно риболова във водите около Малта, в съответствие с Акта за присъединяване, и по-специално член 21 и приложение III от него. Уместно е да се поддържат такива разпоредби.

(26)	Мерките, които са необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(27)	Измененията на приложенията към настоящия регламент също така следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага:

а)

за съхранението, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси в местата, където подобни дейности се преследват. i) в морските води на Средиземно море, източно от линията 5°36′ западна дължина (оттук нататък наричани Средиземно море), попадащи под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки; ii) от риболовни кораби на Общността в Средиземно море извън водите, посочени в i); iii) от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага в Средиземно море, извън водите, посочени в i);

б)	за търговията с рибни продукти, уловени в Средиземно море.

2.   Настоящият регламент не се прилага за риболовни операции, извършвани единствено с цел научни изследвания, които се провеждат с разрешението или във връзка с правомощията на държавата-членка или съответните държави-членки.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„теглени съоръжения“ са рибарски съоръжения, с изключение на въдици за улов с влачене и на блесна, които се теглят или от двигателната мощ на риболовния кораб, или посредством лебедки при закотвено състояние на кораба, или когато корабът се движи с бавен ход, включително по-специално теглени мрежи и драги; а) „теглени мрежи“ означава тралове, лодкови сейнери и брегови сейнери; i) „тралове“ са мрежи, които се теглят от основния корабен двигател и се състоят от конусовидно или пирамидално тяло (тяло на трала), затворени в своя край от торба на мрежата и могат да достигат до отвора чрез крилата, или могат да бъдат монтирани на неподвижно закрепена рамка. Хоризонталният отвор е осигурен от дъска с много въдици по нея или от бим или рамка с различна форма и големина. Такива мрежи могат да бъдат теглени или по дъното (дънни тралове), или на средна дълбочина (пелагични тралове); ii) „лодкови сейнери“ са ограждащи мрежи или теглени сейнери, които се управляват и теглят посредством въжета или лебедки от лодка, която се движи или е закотвена, като провлачването не се управлява от основния двигател на лодката. Те се състоят от две странични крила и централно дъно на мрежата, което има формата на лъжица или е с торба в задната част на лодката и могат да бъдат управлявани от повърхността към дъното в зависимост от целевите видове; iii) „брегови сейнери“ са ограждащи мрежи и теглени грибове, поставени от лодка или управлявани от брега; б) „драги“ са съоръжения, които са или подвижно теглени от основния двигател на лодката (лодкови драги), или се теглят от моторизирана лебедка от закотвен съд (механизирани драги) с цел улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери, и които се състоят от мрежeста торба или метален кош, монтиран на неподвижно закрепена рамка или пръчка с различни размер и форма, чиято долна част може да носи стъргало, което от своя страна би могло да бъде кръгло, остро или назъбено, и може да бъде или да не бъде съоръжено с приспособления за спускане на товара и потапящи се капаци. Някои драги са оборудвани с хидравлични приспособления (хидравлични драги). За целите на настоящия регламент драги, теглени ръчно или с ръчна лебедка в плитки води, с или без лодка, за улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери (ръчни драги) не се считат за теглени съоръжения;

2.	„защитена риболовна зона“ е географски определена морска зона, в която всички или някои риболовни дейности са временно или постоянно забранени или ограничени, с цел да се подобри експлоатацията и съхранението на живите водни ресурси или защитата на морските екосистеми;

3.

„дънно поставени мрежи“ са тройни мрежи, дънно поставени хрилни мрежи или комбинирана дънно закрепена мрежа; а) „тройна мрежа“ е мрежа, изработена от две или повече мрежи, които са паралелно свързани на една основна линия, фиксирана или с възможност да бъде фиксирана с приспособления към дъното на морето; б) „дънно поставена хрилна мрежа“ е мрежа, изработена от едно парче мрежа, задържано вертикално във водата от поплавъци или тежести, или с възможност да бъде фиксирана с приспособления към морското дъно и да задържа оборудването на място, в близост до дъното или плаващо във водната колона; в) „комбинирана дънно поставена мрежа“ е дънно поставена хрилна мрежа, комбинирана с тройна мрежа, която се разполага в по-ниската част;

4.

„ограждащи мрежи“ са мрежи за улов на риба чрез ограждане на рибата отстрани и отдолу. Тези мрежи могат да бъдат съоръжени с или без гъргър. а) „гъргъри“ означава ограждаща мрежа, дъното на която е свързано с въже на сака на дъното на мрежата, минаващо през серия от халки по дължината на граундроупа, като по този начин се дава възможност мрежата да бъде свивана или затваряна. Гъргърите могат да се използват за улов на дребни океански видове, големи океански видове или на дълбоководни видове;

5.

„капани“ са риболовни съоръжения, които са фиксирани или разположени на дъното, и които действат като капани за улов на морски видове. Те са изградени във формата на кош, гърне, варел или кафез и в по-голяма част от случаите съставляват неподвижна или полуподвижна рамка, изработена от различен материал (дърво, камъшит, метални пръти, телена мрежа и др.), която може да бъде или да не бъде покрита с мрежа. Капаните имат една или две фунии или гърла с гладки краища, които позволяват на рибите да навлизат във вътрешната камера. Капаните могат да се използват поединично или в група. Когато се използват в група, основната въдица носи многобройни капани върху въдици с различна дължина и пространство, в зависимост от целевите видове;

6.

„парагади“ е риболовно съоръжение, което е съставено от основна въдица, носеща много на брой куки върху въдици с различна дължина и разстояние в зависимост от целевите видове. То може да бъде разположено вертикално или хоризонтално на морската повърхност. Парагадите могат да бъдат или на дъното, или в близост до него (дънни парагади), или могат да бъдат теглени при средно ниво на водата или в близост до повърхността (повърхностни парагади);

7.

„кука“ е извито, заострено парче стоманена тел.:, обикновено с шип. Краят на куката може да бъде прав, обърнат или завит. Тялото може да варира като дължина и форма и неговата част може да бъде кръгла (правилна) или плоска (кована). Общата дължина на куката може да бъде измерена като максималната обща дължина на тялото от върха на куката, който служи за затягане на въжето и обикновено е във формата на око, до върха на извивката. Ширината на куката може да бъде измерена като най-голямото хоризонтално разстояние от външната точка на тялото до външната точка на шипа;

8.	„любителски риболов“ са риболовни дейности, които използват живите водни ресурси с цел забавление или спорт;

9.	„устройства за събиране на рибата (УСР)“ са съоръжения, плаващи на повърхността на водата и струпващи под себе си млади или възрастни екземпляри от далекомигриращи видове;

10.	„кръстът на свети Андрей“ е кош, с който се извършва дейност, подобна на рязане с ножица за събиране на двучерупчести мекотели от вида Pinna nobilis или на червени корали от морския басейн;

11.

„пластове морска трева“ е област, където морският басейн се характеризира с преобладаващо присъствие на явнобрачни растения или където подобна растителност е съществувала или за нея съществува необходимост от възстановителна дейност. Морска трева е събирателно понятие за растителните видове морски водорасли Posidonia oceanica, Cymodocea nodosa, Zoostera marina и Zoostera noltii;

12.

„местообитания на организми от вида coralligenous“ е тази част от морския басейн, характеризираща се с преобладаващо присъствие на специфична биологична общност, наречена „coralligenous“, или на местата, където подобна общност е съществувала или за нея има необходимост от възстановителна дейност. Coralligenous е събирателно понятие за една много сложна биогенна структура, предвид продължаващото припокриване върху предишно съществуващи скалисти или твърд слой от калциево напластяване, основно извличан от строителната дейност на покрити с калций коралови червени водорасли и животински организми като например Porifera, ascidians, cnidarians (horny corals, seafans, etc.), bryozoans, serpulids и annelids, заедно с другите организми, способни да фиксират варовика.

13.

„пластът mäerl“ е област, в която морският басейн се характеризира с преобладаващо присъствие на специфична биологична общност, наречена „mäerl“, или места, където подобна общност е съществувала и за нея съществува необходимост от възстановителна дейност. Mäerl е събирателно понятие за биогенна структура, дължаща се на коралови, червени водорасли от вида coralline red algae (Corallinaceae), които имат твърд калциев скелет и растат като неприкрепени, свободно обитаващи морското дъно под формата на разклонени, клонести или възлести коралово червени водорасли върху, формиращи натрупвания в гънките на тинести или пясъчни равни морски терени. Пластовете Mäerl обикновено са съставени от един или от различни комбинации от червени водорасли, по-специално тези от видове Lithothamnion coralloides и Phymatolithon calcareum;

14.

„пряко възстановяване на запасите“ е дейността по пускането на живи диви животни от селектирани видове във водите, където те нормално се срещат, за да се използва естественото производство на водна среда, за да се увеличи броят на екземплярите, достъпни за риболовни дейности и/или, за да се увеличава естественото възстановяване;

15.	„заселването“ е процесът, при който видовете се транспортират изцяло целенасочено и се пускат от хората в областите с установени популации и траен генетичен обмен, където съществува;

16.	„неместни видове“ означава видове, за които исторически познатата естествена област на разпространение се оказва извън областта на интерес;

17.	„въвеждане“ е процес, при който неместните видове са целенасочено придвижвани или пуснати от хората в дадена област, която е извън исторически познатата естествена област на разпространение.

ГЛАВА II

ЗАЩИТЕНИ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ

Член 3

Защитени видове

1.   Умишленият улов, задържането на борда, прехвърлянето или разтоварването на морски видове, посочени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО се забраняват, освен ако е предоставена дерогация в съответствие с член 16 от Директива 92/43/ЕИО.

2.   Независимо от параграф 1, задържането на борда, прехвърлянето или разтоварването на екземпляри от морски видове, посочено в параграф 1, което е било предмет на случаен улов, се разрешава дотолкова, доколкото тази дейност е необходима, за да се осигури съдействие при възстановяването на отделните животни и при условие че съответните компетентни национални органи са били надлежно информирани за това предварително.

Член 4

Защитени местообитания

1.   Забранява се риболовът с тралове, драги, гъргъри, лодкови грибове, брегови грибове или подобен род мрежи над пластовете с морска трева, по-специално риболова на Posidonia oceanica или на други морски явнобрачни растения.

Чрез дерогация от първата алинея, използването на гъргъри, лодкови грибове или подобни мрежи, чието цялостно спускане и поведение при риболовни операции предполага гъргъра, водещото въже или теглещите въжета да не допират пласта с морска трева, може да бъде разрешено в рамките на плановете за управление, предвидени по смисъла или на член 18 или на член 19 от настоящия регламент.

2.   Забранява се риболовът с тралове, драги, гъргъри или подобен род мрежи над местообитанията с организми от вида coralligenous и mäerl коритата.

3.   Забранява се използването на теглени драги и тралове на дълбочини над 1 000 m.

4.   Забраната, установена в параграф 1, първа алинея и параграф 2, се прилага за всички места от програмата Натура 2000, от датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и за всички специално защитени области и всички специално защитени зони от средиземноморски интерес (SPAMI), които са били посочени за целите на съхранението на тези местообитания съгласно Директива 92/43/ЕИО или Решение 1999/800/ЕО.

5.   Чрез дерогация от първа алинея на параграф 1 риболовът с кораби, които са с габаритна дължина по-малка или равна на 12 m и с мощност на двигателя по-малка или равна на 85 kW с дънно теглени мрежи традиционно предприемани в пластове от Posidonia, може да бъде разрешен от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, при условие че:

i)	засегнатите риболовни дейности са регулирани с план за управление, предвиден съгласно член 19 от настоящия регламент;

ii)	засегнатите риболовни дейности засягат не повече от 33 % от зоната, покрита с пласт от морска трева на растението Posidonia oceanica вътре в зоната, обхваната от плана за управление;

iii)	засегнатите риболовни дейности засягат не повече от 10 % от пласта с морска трева в териториалните води на съответната държава-членка.

Риболовните дейности, разрешени по силата на настоящия параграф трябва:

a)	да отговарят на изискванията на член 8, параграф 1, буква з), член 9, параграф 3, точка 2 и член 23;

б)	да бъдат регулирани, за да се гарантира, че уловът на видовете, посочени в приложение III е минимален.

Въпреки това член 9, параграф 3, точка 1 не се прилага.

В случаите, когато един риболовен кораб, който е управляван съгласно разпоредбите в настоящия параграф, е изтеглен от флота с публични средства, специалното разрешително за риболов, което предполага извършването на този вид риболовна дейност се отнема и не се преиздава.

Съответните държави-членки създават план за наблюдение и изпращат отчет в Комисията на всеки три години, считано от влизането в сила на настоящия регламент, състоянието на пластовете с морска трева от растението Posidonia oceanic, засегнати от дейности с дънно теглени мрежи, и също така обявяват списъка с имената на риболовните кораби, които притежават разрешително. Първият отчет се съобщава на Комисията преди 31 юли 2009 г.

6.   Държавите-членки предприемат подходящите стъпки, за да осигурят събирането на научна информация с оглед определянето и изготвянето на карти за местообитанията, които трябва да бъдат защитени съгласно настоящия член.

ГЛАВА III

ЗАЩИТЕНИ РИБОЛОВНИ ЗОНИ

Член 5

Информационна процедура за установяване на защитени риболовни зони

Държавите-членки предоставят на Комисията, за първи път преди 31 декември 2007 г., съответната информация, свързана с установяването на защитените риболовни зони и с възможните мерки във връзка с управлението, които следва да се прилагат в тези области, както във водите под тяхна юрисдикция, така и отвъд тези води, където защитата на зоните за отглеждане на видовете, на местата за хвърляне на хайвера или на морската екосистема от вредните ефекти на риболова изисква специални мерки.

Член 6

Защитени риболовни зони в Общността

1.   Въз основа на информацията, осигурена съгласно член 5 от настоящия регламент, както и на другата съответстваща информация, събрана за същата цел, Съветът определя, в рамките на две години след приемането на настоящия регламент, защитените риболовни зони, появяващи се главно отвъд териториалните води на държавите-членки относно видовете риболовни дейности, които са под възбрана или са разрешени в такива зони.

2.   В тази връзка Съветът може да посочи други защитени риболовни зони или да промени правилата за тяхното ограничаване или управление, създадени за тях, въз основа на нова релевантна научна информация.

3.   Държавите-членки и Комисията предприемат подходящите стъпки, за да гарантират адекватното събиране на научна информация с оглед на научното определяне и изготвянето на картите със зоните, подлежащи на защита в съответствие с настоящия член.

Член 7

Национални защитени риболовни зони

1.   Държавите-членки определят в срок от две години, считано от приемането на настоящия регламент, и въз основа на информацията, осигурена съгласно член 5 от настоящия регламент, допълнителни защитени риболовни зони, по отношение на вече установените защитени риболовни зони от времето, когато настоящият регламент е влязъл в сила, в рамката на териториалните води, в които риболовните дейности могат да бъдат забранявани или ограничавани, за да се опазват и управляват живите водни ресурси или за да се подобрява статута на опазване и съхранение на морските екосистеми. Компетентните органи от засегнатите държави-членки вземат решения относно риболовните съоръжения, които могат да бъдат използвани в тези защитени зони, както и за подходящите технически правила, които са толкова стриктни, колкото и законодателството на Общността.

2.   Впоследствие държавите-членки могат да посочват други защитени риболовни зони или да променят ограниченията и правилата за управление, създадени съгласно параграф 1, въз основа на нова релевантна научна информация. Държавите-членки и Комисията предприемат подходящите мерки, за да гарантират адекватното събиране на научна информация с оглед на научното определяне и изготвянето картите за областите, които се очаква да бъдат защитени в съответствие с настоящия член.

3.   Мерките, посочени в параграфи 1 и 2, се нотифицират на Комисията. При прилагането на разпоредбите от параграфи 1 и 2 държавите-членки информират Комисията относно научните, техническите и правните основания, заради които се изискват специални мерки.

4.   Когато предложена за защитена риболовна зона в рамките на териториалните води на държава-членка има вероятност да засегне кораби на друга държава-членка, тази зона се определя само след проведени консултации с Комисията, държавата-членка и съответния регионален консултативен съвет, в съответствие с процедурата, определена в член 8, параграфи 3—6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

5.   Ако Комисията счете, че мерките за управление на риболовните дейности, които са били обявени в съответствие с параграф 3, не са достатъчни, за да се гарантира високо равнище на защита на ресурсите и средата, тя може, след проведени консултации с държавата-членка, да поиска от нея да внесе изменение в мярката или да предложи Съветът да определи защитена риболовна зона или да приеме мерки за управление на риболовните дейности по отношение на съответните води.

ГЛАВА IV

ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РИБОЛОВНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

Член 8

Забранени риболовни съоръжения и практики

1.   Използването за риболов и за съхранение на борда на кораба е забранено за следните:

а)	токсични, упойващи или корозионни вещества;

б)	електрошокови генератори;

в)	експлозиви;

г)	вещества, които могат да експлодират при смесване;

д)	провлачвани приспособления за събиране на червени корали или друг вид корали и коралоподобни организми;

е)	пневматични чукове или други ударни инструменти за събиране, по-специално на двучерупчести мекотели, копаещи в скалите;

ж)	„кръстът на свети Андрей“ и подобен вид кошове за събиране, по-специално на червени корали или на други корали или коралоподобни организми;

з)	панели с мрежеста плетка с размер, по-малък от 40 mm на отвора за дънни траулери.

2.   Дънно поставените мрежи не бива да се използват за улов на следните видове: бял тон (Thunnus alalunga), червен тон (Thunnus thynnus), риба меч (Xiphias gladius), атлантическа платика (Brama brama), акули (Hexanchus griseus; Cetorhinus maximus; Alopiidae; Carcharhinidae; Sphyrnidae; Isuridae и Lamnidae).

Чрез дерогация, случайният страничен улов на не повече от три екземпляра на видовете акули, посочени в първата алинея по-горе, може да бъде задържан на борда или разтоварван, при условие че те не са защитени видове, съгласно правото на Общността.

3.   Забранява се уловът, задържането на борда, прехвърлянето, разтоварването, съхраняването, продажбата и излагането или предлагането за продажба на миди от вида Lithophaga litophag, както и на миди от вида голям каменопробивач (Pholas dactylus).

4.   Забранява се използването на харпуни, ако те имат връзка с използването на кислородни апарати за подводно дишане (акваланги) или се използват нощно време от залез до изгрев.

5.   Забранява се уловът, задържането на борда, прехвърлянето, разтоварването, продажбата, излагането или предлагането за продажба на уловени едри ракообразни женски екземпляри (Palinuridae spp.) и на женски омари (Homarus gammarus). Уловените едри женски ракообразни и женски омари се връщат обратно в морето веднага след случайния им улов, или могат да бъдат използвани за пряко възстановяване или заселване в рамките на плановете за управление, създадени в съответствие с член 18 или член 19 от настоящия регламент.

Член 9

Минимални размери на отвора на мрежите

1.   Забранява се използването и задържането на борда на теглени мрежи, ограждаща мрежа или дънно поставена хрилна мрежа, освен ако размерът на отвора в тази част на мрежата, която е с най-малките отвори, не съответства на параграфи 3—6 от настоящия член.

2.   Размерът на отвора е определен от процедурите, уточнени в Регламент (ЕО) № 129/2003 на Комисията (9).

3.   За теглените мрежи, различни от посочените в параграф 4, минималният размер на отвора е:

1.	до 30 юни 2008 г.: 40 mm;

2.

от 1 юли 2008 г., мрежата, посочена в точка 1, се заменя с мрежа с квадратно око с 40 mm в края на торбата или при подобаващо оправдано искане на корабособственика с мрежа с ромбовидна плетка, с размер на окото 50 mm. Във връзка с предходната алинея е необходимо риболовните кораби да имат разрешение да използват и да държат на борда само един от двата вида мрежи;

3.	Комисията представя доклад относно изпълнението на настоящия параграф в Европейския парламент и в Съвета до 30 юни 2012 г., на базата на който, както и на базата на информацията, осигурена от държавите-членки преди 31 декември 2011 г., тя предлага съответните поправки, там където това е уместно.

4.   За тралове, предназначени за улов на сардина и хамсия, там където тези видове съставляват 80 % от улова в живо тегло след сортиране, минималният размер на отвора е 20 mm.

5.   За ограждащите мрежи минималният размер на отвора е 14 mm.

6.	а) дънно поставените хрилни мрежи са с размер на отвора не по-малък от 16 mm. б) за дънно поставените хрилни мрежи, чиято цел е улов на Северен пагел, там където този вид съставлява 20 % от улова в живо тегло, минималният размер на отвора е бъде 100 mm.

7.   Държавата-членка може да разреши дерогация от разпоредбите, изложени в параграфи 3, 4 и 5 за лодкови грибове и брегови грибове, които са засегнати от плана за управление, посочен в член 19 и при условие че засегнатите риболовни дейности са високоселективни, имат пренебрежително нищожен ефект върху морската среда и не са повлияни от разпоредбите на член 4, параграф 5.

8.   Държавите-членки осигуряват актуална научно-техническа обосновка за подобна дерогация.

Член 10

Минимален размер на куката

Забранява се използването и съхранението на борда на корабите на парагади с куки с обща дължина по-малка от 3,95 cm и ширина по-малка от 1,65 cm за всеки риболовен кораб, използващ парагади и разтоварващ или разполагащ на борда си с такова количество Северен пагел (Pagellus bogaraveo), което съставлява повече от 20 % от улова в живо тегло след сортиране.

Член 11

Приспособления и монтаж на тралове

1.   Отворът във всяка една част на мрежата не трябва да бъде препречван или свиван по някакъв друг начин, освен с приспособленията, разрешени с Регламент (ЕИО) № 3440/84 на Комисията (10), или с тези, изброени в списъка от приложение I, буква a) към настоящия регламент.

2.   Монтажът на траловете отговаря на техническите спецификации, определени в приложение I, буква б) към настоящия регламент.

Член 12

Размери на риболовните съоръжения

Забранява се да се носят на борда на риболовните кораби или да се разполагат в морето риболовни съоръжения, които не отговарят на посочените размери в приложение II.

Член 13

Минимални разстояния и дълбочини при използване на риболовно съоръжение

1.   Забранява се използването на теглени съоръжения на 3 морски мили от брега или в рамките на 50-метровата изобата, там където тази дълбочина се достига на по-късо разстояние от брега.

Чрез дерогация от първата алинея, използването на драги се разрешава в зона от 3 морски мири, независимо от дълбочината, при условие че уловът на видове, различни от миди, не превишава 10 % от общото живо тегло на улова.

2.   Забранява се използването на тралове най-малко на 1,5 морски мили от брега. Използването на лодкови драги и на хидравлични драги е забранено най-малко на 0,3 морски мили от брега.

3.   Забранява се използването на гъргъри в 300-метровата зона от брега или на 50-метровата изобата, където тази дълбочина е достигната на по-късо разстояние от брега.

Не може да се разполага гъргър на дълбочини по-малки от 70 % от общото спускане на самия гъргър, както е измерено в приложение II към настоящия регламент.

4.   Забранява се използването на драги за улов на сюнгери в 50-метровата изобата като се забранява такъв улов да се предприема най-малко на 0,5 морски мили от брега.

5.   По искане на държава-членка, Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, позволява дерогация от параграфи 1, 2 и 3, при условие че подобна дерогация е оправдана от специални географски ограничения, като например ограничения размер на бреговите платформи по дължината на целия бряг на държава-членка или ограниченото пространство на риболовните полета за тралиране, там където риболовните дейности нямат никакво съществено влияние върху морската среда и засягат ограничен брой кораби и при условие че тези риболовни дейности не могат да бъдат предприети с други съоръжения за риболов и са предмет на плана за управление, посочен в членове 18 или 19. Държавите-членки предоставят актуална научно-техническа обосновка за подобна дерогация.

6.   Чрез дерогация от параграф 2, траловете могат да бъдат временно използвани до 31 декември 2007 г. при по-късо от 1,5 морски мили разстояние от брега, при условие че тази дълбочина е по-голяма от 50-метровата изобата.

7.   Чрез дерогация от параграф 3 могат да бъдат временно използвани гъргъри до 31 декември 2007 г. при разстояние, по-късо от 300 метра от брега или при дълбочина, по-малка от 50-метровата изобата, но не по-малка от 30-метровата изобата. Гъргърите могат да бъдат временно използвани до 31 декември 2007 г. на дълбочини по-малки от 70 % от общото спускане на самия гъргър, както е измерено в приложение II към настоящия регламент.

8.   Чрез дерогация от параграф 2 и лодковите драги, и хидравличните драги могат да бъдат временно използвани до 31 декември 2007 г. при разстояние от брега, по-късо от 0,3 морски мили.

9.   Дерогацията, посочена в параграф 5, се прилага единствено за риболовните дейности, които вече са разрешени от държавите-членки и за корабите със стаж и в риболова, по-голям от 5 години и не включва някакви допълнителни риболовни действия освен предвидените.Списък с разрешените риболовни кораби и техните характеристики се изпраща на Комисията до 30 април 2007 г., както и се докладва за сравнението с характеристиките на тази флота от 1 януари 2000 г.

В допълнение тези риболовни дейности трябва:

a)	да отговарят на изискванията, посочени в член 4, член 8, параграф 1, буква з), член 9, параграф 3, точка 2 и член 23;

б)	да не се намесват в дейностите на кораби, използващи съоръжения различни от тралове, гъргъри или подобни средства, теглени от кораби;

в)	да бъдат регулирани, за да се гарантира, че уловът на видове, посочени в приложение III, с изключение на двучерупчести мекотели, е минимален;

г)	да не се насочват към улов на главоноги.

Съответните държави-членки изработват план за наблюдение и се отчитат пред Комисията на всеки три години от влизането в сила на настоящия регламент. Първият доклад се внася в Комисията преди 31 юли 2009 г. В светлината на тези доклади Комисията може да предприеме действия в съответствие с член 18 или член 19, параграф 9 от настоящия регламент.

10.   Разрешават се дерогации от параграфи 1 и 2 за риболовни дейности, които се ползват с дерогация съгласно член 4, параграф 5 от настоящия регламент и в съответствие с член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

11.   Чрез дерогация от параграф 2, използването на тралове на разстояние от брега между 0,7 и 1,5 морски мили, се разрешава при следните условия:

—	морската дълбочина не е по-малка от 50-метровата изобата,

—	специални географски ограничения, като например ограниченият размер на бреговите платформи по протежение на цялата брегова линия на държавата-членка или ограниченото пространство на риболовни зони за тралиране,

—	не е налице съществено влияние върху морската среда,

—	спазват се изискванията на параграф 9, трета алинея, букви а) и буква б),

—	то не води до никакво увеличаване на риболовните дейности, по отношение на тези, които вече са разрешени от държавите-членки.

Държавите-членки нотифицират Комисията до 30 септември 2007 г. относно моделите за прилагане на настоящата дерогация. Посочената нотификация включва списък с разрешените риболовни кораби и зони, както е определено от географските координати както на суша, така и във вода.

Съответните държави-членки наблюдават риболовните дейности в засегнатите зони и гарантират научна оценка. Резултатите от научната оценка се съобщават на Комисията на всеки три години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Първият доклад се съобщава на Комисията до 31 юли 2009 г.

В случай че Комисията, на базата на нотификациите, предоставени от държавите-членки, в съответствие с алинеи 2 и 3, или заради нова научна оценка, счете, че условията за дерогация не са изпълнени, тя може, след консултации със засегнатата държава-членка, да я помоли да измени дерогацията или да предложи на Съвета подходящи мерки за защитата на ресурсите и средата.

Член 14

Преходни дерогации за минималния размер на отворите на мрежите и минималното отстояние от брега при използване на риболовни съоръжения

1.   Риболовно съоръжение, посочено в член 9, параграфи 3, 4 и 5, с минимален размер на отвора по-малък от установения в параграфите и чието използване е в съответствие с националното законодателство, което е в сила от 1 януари 1994 г., може да бъде използвано до 31 май 2010 г., дори ако това риболовно съоръжение не отговаря на изискванията, посочени в член 13, параграф 9.

2.   Риболовно съоръжение, посочено в член 13, параграфи 1, 2 и 3, използвано при по-близко разстояние от брега в сравнение с установеното в тези разпоредби, и чието използване е в съответствие с националното право, което е в сила от 1 януари 1994 г., може да бъде използвано до 31 май 2010 г., дори ако това риболовно съоръжение не отговоря на изискванията, посочени в член 13, параграф 9.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат, освен ако Съветът не реши друго, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и в светлината на научните доказателства.

ГЛАВА V

МИНИМАЛНИ РАЗМЕРИ НА МОРСКИТЕ ОРГАНИЗМИ

Член 15

Минимални размери на морските организми

1.   Морски организъм, който е по-малък от минималния размер, определен в приложение III (оттук нататък наричани „морски организми под допустимия размер“) не бива да се улавя, задържа на борда, прехвърля, разтоварва, пренася, съхранява, продава, излага или предлага за продажба.

2.   Размерът на морските организми се измерва в съответствие с приложение IV. В случай че се позволява повече от един метод за измерване, морските организми се считат за притежаващи изисквания размер, ако поне една от постановените мерки е равна или по-голяма от съответния минимален размер.

3.   Параграф 1 не се прилага за дребна сардина, предназначена за консумация от човека, ако е уловена с лодкови гъргъри или брегови гъргъри и разрешена в съотетствие с националните разпоредби, установени в плана за управление, както е посочено в член 19, при условие че запасите от съответната сардина са в рамките на безопасните биологични граници.

Член 16

Пряко възстановяване на запасите и заселване

1.   Чрез дерогация от член 15, морските организми под допустимия размер могат да бъдат уловени, задържани на борда, прехвърляни, разтоварвани, пренасяни, съхранявани, продавани, излагани или предлагани за продажба живи с цел да се осигури пряко възстановяване на запасите или заселване, с разрешението и при правомощията на държавата-членка, в която се извършват тези дейности.

2.   Държавата-членка гарантира, че уловът на морски организми под допустимия размер за целите, посочени в параграф 1, се извършва по начин, който е съвместим с мерките за управление на Общността, прилагани за съответните видове.

3.   Морските организми, уловени за целите, определени в параграф 1, трябва или да бъдат върнати в морето, или да бъдат използвани за екстензивна аквакултура. Ако впоследствие бъдат наново уловени, те могат да бъдат продавани, съхранявани, излагани или предлагани за продажба, при условие че са изпълнили изискванията, определени в член 15.

4.   Забранява се въвеждането, заселването и прякото възстановяване на запаси с неместни видове, освен в случаите, когато те се извършват в съответствие с параграф б) от член 22 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета.

ГЛАВА VI

РИБОЛОВ С НЕТЪРГОВСКА ЦЕЛ

Член 17

Любителски риболов

1.   За целите на любителския риболов е забранено използването на теглени мрежи, ограждащи мрежи, гъргъри, лодкови гъргъри, механизирани драги, хрилни мрежи, тройни мрежи и комбинирани дънно полагани мрежи. За любителски риболов се забранява използването на парагади за далекомигриращи видове.

2.   Държавите-членки гарантират, че любителският риболов се извършва по начин, който е съвместим с целите и правилата на настоящия регламент.

3.   Държавите-членки гарантират, че уловът на морски организми, който е следствие от любителски риболов, не се търгува на пазара. Въпреки това, като изключение, търгуването на пазара на видове, уловени при спортни състезания, може да бъде разрешено, при условие че печалбите от тези продажби се използват за благотворителни цели.

4.   Държавите-членки вземат мерки, както да водят записи, така и да гарантират отделното събиране на данни относно улова от любителски риболов по отношение на далекомигриращите видове, изброени в списъка в приложение I към Регламент (ЕО) 973/2001 на Съвета (11) и извършван в Средиземно море.

5.   Държавите-членки регулират подводния риболов с харпуни, по-специално за да бъдат изпълнени задълженията, определени в член 8, параграф 4.

6.   Държавите-членки информират Комисията относно всички мерки, приети по силата на настоящия член.

ГЛАВА VII

ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Член 18

Планове за управление на ниво Общност

1.   Съветът може да приеме планове за управление на специфичните риболовни дейности в Средиземно море, и по-специално в области, които се намират изцяло или частично извън териториалните води на държавите-членки. Тези планове могат по-специално да включват:

а)	мерки за управление на риболовните дейности;

б)	специфични технически мерки, включително, когато е подходящо, временни дерогации от правилата на настоящия регламент, когато подобни дерогации са необходими за извършването на риболова и при условие че устойчивата експлоатация на съответните ресурси е гарантирана с плана за управление;

в)	разширяване на задължителното използване на системи за мониторинг на корабите или сходни системи за корабите с обща дължина между 10 m и 15 m;

г)	временни или постоянни ограничения за зоните, запазени за някои съоръжения или за кораби, които са поели ангажименти в рамките на плана за управление.

Плановете за управление предвиждат издаването на специални разрешителни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94. (12)

Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1627/94 за корабите с обща дължина, по-малка от 10 m, също може да се въведе изискване да разполагат със специално разрешително за риболов.

2.   Държавите-членки и/или Регионалния консултативен съвет за Средиземно море могат да внасят предложения в Комисията по въпроси, свързани с изготвянето на плановете за управление. Комисията отговаря на такива искания в рамките на три месеца след получаването им.

3.   Държавите-членки и Комисията гарантират съответен научен мониторинг върху плановете за управление. По-специално, някои мерки за управление за риболовни дейности, които се отнасят до видове с кратък жизнен цикъл, се преразглеждат всяка година, за да се отчитат промените, за които съществува вероятност да настъпят в напредъка при възстановяването.

Член 19

Планове за управление на определени риболовни дейности, извършвани в териториални води

1.   До 31 декември 2007 г. държавите-членки приемат планове за управление на риболовните дейности, извършвани посредством тралове, лодкови грибове, брегови грибове, ограждащи мрежи и драги вътре в техните териториални води. За тези планове за управление се прилага член 6, параграфи 2, 3 и параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

2.   Държавите-членки могат впоследствие да определят други планове за управление на базата на нова релевантна научна информация.

3.   Държавите-членки гарантират съответното научно наблюдение на плановете за управление. По-специално, някои мерки за управление на риболовни дейности, които се отнасят до видове с кратък жизнен цикъл, се преразглеждат всяка година, за да се отчитат промените, за които съществува вероятност да настъпят в напредъка при възстановяването.

4.   Плановете за управление могат да включват мерки, които излизат извън разпоредбите на настоящия регламент, за целите на:

а)	повишаването на селективността при риболовните съоръжения;

б)	намаляване на отпадъчните продукти;

в)	ограничаване на риболовната дейност.

5.   Мерките, които се очаква да бъдат включени в плановете за управление, трябва да бъдат пропорционални на целите, резултатите и очакваната времева рамка, и трябва да имат отношение към:

а)	степента на съхранение на запаса или запасите;

б)	биологичните характеристики на запаса или запасите;

в)	характеристиките на риболовните дейности, при които са уловени запасите;

г)	икономическото въздействие на мерките върху съответните риболовни дейности.

6.   Плановете за управление предвиждат издаване на специални разрешителни за риболов в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94.

Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1627/94 за корабите с обща дължина по-малка от 10 m също може да съществува изискване да разполагат със специално разрешително за риболов.

7.   Плановете за управление, посочени в параграф 1, се нотифицират на Комисията до 30 септември 2007 г., за да може тя да представи наблюденията си преди планът да бъде приет. Плановете за управление, посочени в параграф 2, се нотифицират на Комисията шест месеца преди предвижданата дата за влизане в сила. Комисията съобщава плановете на другите държави-членки.

8.   Там, където съществува вероятност планът за управление да засегне корабите на друга държава-членка, той трябва да бъде приет единствено след консултации с Комисията, държавата-членка и съответния регионален консултативен съвет в съответствие с процедурата, посочена в член 8, параграфи 3—6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

9.   В случай че Комисията, въз основа на нотификацията, посочена в параграф 7, или на основание на ново научно становище счете, че планът за управление, който е приет съгласно параграф 1 или параграф 2 не е достатъчен, за да бъде гарантирано високо ниво на защита на ресурсите и средата, тя може, след консултации с държавата-членка, да поиска от нея да направи изменение в плана или да предложи на Съвета подходящи мерки за защита на ресурсите и средата.

ГЛАВА VIII

МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ

Член 20

Улов на целеви видове

1.   Процентите, посочени в член 9, параграфи 4 и 6, член 10 и член 13, параграф 1, се изчисляват пропорционално на живото тегло на всички живи водни организми на борда след сортирането или при разтоварването им. Те могат да бъдат изчислени въз основа на една или повече представителни проби.

2.   В случая, когато се прехвърлят количества живи водни организми от риболовни кораби, прехвърлените количества се вземат предвид при изчисляването на процентите, посочени в параграф 1.

Член 21

Прехвърляне

Само капитани на риболовни кораби, които попълват корабен дневник в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93, могат да прехвърлят живи водни организми на други кораби или на тях да се извършва прехвърляне на подобни организми от други кораби.

Член 22

Определени пристанища

1.   Улови от дънни траулери, океански траулери, мрежи гъргър, повърхностни парагади, лодкови драги и хидравлични драги се разтоварват и разпродават за първи път само на някое от пристанищата, определени за това от държавите-членки.

2.   Държавите-членки нотифицират Комисията до 30 април 2007 г. списък на определените пристанища. Комисията предава списъка на другите държави-членки.

Член 23

Мониторинг върху уловите

В член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 второто изречение се заменя със следното:

Член 24

Регистър на корабите, упълномощени да извършват риболов в зоната по Споразумението относно ГКРСМ

1.   Преди 1 юни 2007 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията, посредством обичайната система за обработка на данни, списък на корабите с обща дължина повече от 15 метра, плаващи под неин флаг и регистрирани на нейна територия, на които тя разрешава да извършват риболов в зоната на ГКРСМ чрез издаване на разрешително за риболов.

2.   Списъкът, посочен в параграф 1, включва следната информация:

а)	регистрационен номер на кораба в регистъра на риболовния флот на Общността (CFR) и външна маркировка, както е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията (13);

б)	период, за който е разрешен риболовът и/или прехвърлянето;

в)	използвани риболовни съоръжения.

3.   Комисията изпраща списъка на изпълнителния секретариат на ГКРСМ преди 1 юли 2007 г., така че тези кораби да могат да бъдат включени в регистъра на ГКРСМ на корабите с обща дължина повече от 15 метра, упълномощени да извършват риболов в зоната на Споразумението относно ГКРСМ (наричан по-долу регистър на ГКРСМ).

4.   Всяко извършвано изменение в списъка, посочен в параграф 1, се съобщава на Комисията, за да се предаде на изпълнителния секретариат на ГКРСМ, като се прилага същата процедура най-малко 10 работни дни преди началото на риболовната дейност на кораба в зоната на ГКРСМ.

5.   Кораби на Общността с обща дължина повече от 15 метра, които не са включени в списъка, посочен в параграф 1, не извършват риболов, не задържат на борда си и не извършват прехвърляне или разтоварване на какъвто и да било вид риба или черупчести в рамките на зоната на ГКРСМ.

6.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)	единствено кораби, плаващи под техен флаг, които са включени в списъка, посочен в параграф 1, и съхраняват на борда си разрешително за риболов, издадено от тях, са упълномощени, при условията на разрешителното, да извършват риболовни дейности в зоната на ГКРСМ;

б)

не се издава разрешително за риболов на кораби, извършвали незаконен, нерегулиран и недеклариран риболов в зоната на ГКРСМ или на друго място (ННН риболов), освен ако новите собственици не представят съответните оправдателни документи, че предишните собственици и служители вече нямат никакъв правен, ползвателен или финансов интерес, свързан с ННН риболов, или не упражняват никакъв контрол върху техния кораб, или че техните кораби нито вземат участие, нито са свързани с ННН риболов;

в)

доколкото е възможно, тяхното национално законодателство забранява на собствениците и служителите на кораби, плаващи под техен флаг и включени в списъка, посочен в параграф 1, да участват в или да бъдат свързвани с риболовни дейности в зоната на Споразумението относно ГКРСМ, извършвани от кораби, които не са в регистъра на ГКРСМ;

г)	доколкото е възможно, тяхното национално законодателство изисква собствениците на кораби, плаващи под техен флаг да са включени в списъка, посочен в параграф 1, да бъдат граждани или юридически лица в рамките на държавата-членка на флага;

д)	техните кораби отговарят на всички съответни мерки на ГКРСМ за съхраняване и управление.

7.   Държавите-членки предприемат мерките, необходими за забрана на риболова, задържането на борда, прехвърлянето и разтоварването на риба и черупчести, уловени в зоната на ГКРСМ от кораби с обща дължина повече от 15 метра, които не са включени в регистъра на ГКРСМ.

8.   Държавите-членки незабавно подават на Комисията цялата информация, показваща, че са налице сериозни причини за подозрение, че кораби с обща дължина над 15 метра, които не са включени в регистъра на ГКРСМ, извършват риболов или прехвърляне на риба и черупчести в зоната на Споразумението относно ГКРСМ.

ГЛАВА IX

МЕРКИ ЗА ДАЛЕКОМИГРИРАЩИ ВИДОВЕ

Член 25

Улов на риба меч

Съветът взема решение относно техническите мерки за опазване на маломерната риба меч в Средиземно море преди 31 декември 2007 г.

ГЛАВА X

МЕРКИ ЗА ВОДИТЕ ОКОЛО МАЛТА

Член 26

Регулирана зона от 25 мили около Малта

1.   Достъпът на кораби на Общността до водите и ресурсите в зоната, простираща се на 25 морски мили от бреговата линия около Малтийските острови (наричана по-долу „регулираната зона“) се регламентира, както следва:

а)	риболовът в регулираната зона се ограничава само за риболовни кораби с обща дължина, по-малка от 12 метра, използващи риболовни уреди, различни от теглените;

б)	общото риболовно усилие на тези кораби, изразено като общ риболовен капацитет, не надвишава средното ниво, регистрирано през 2000—2001 г., което отговаря на 1 950 кораба с обща мощност на двигателите и общ тонаж от съответно 83 000 kW и 4 035 GT.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), на траулерите, чиято обща дължина не надвишава 24 метра, се разрешава да осъществяват риболов в определени части на регулираната зона, както е описано в приложение V, точка а) към настоящия регламент, при следните условия:

а)	общият риболовен капацитет на траулери, на които е позволено да оперират в регулираната зона, не надвишава тавана от 4 800 kW;

б)	риболовният капацитет на всеки траулер, упълномощен да оперира на дълбочина до 200 метра, не може да надвишава 185 kW; изобатата от 200 метра се изобразява с прекъсната линия, чиито ориентировъчни точки са изброени в приложение V, точка б) към настоящия регламент;

в)

траулерите, извършващи риболов в регулираната зона, притежават специално разрешително за риболов, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1627/94 относно въвеждането на основни разпоредби по отношение на специалните разрешителни за риболов и се включват в списък, съдържащ външната им маркировка и регистрационния номер на кораба в регистъра на риболовния флот на Общността (CFR), както е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004, който се предоставя ежегодно на Комисията от съответните държави-членки;

г)	ограниченията на капацитета, посочени в точки а) и б), периодично се преразглеждат в светлината на становището от съответните научни органи, по отношение на тяхното влияние върху съхраняването на запасите.

3.   Ако общият риболовен капацитет, посочен в параграф 2, буква а) надхвърля общия риболовен капацитет на траулери с обща дължина, равна или по-малка от 24 метра, които оперират в регулираната зона в референтния период 2000—2001 г. (наричан по-долу „референтен риболовен капацитет“) Комисията, в съответствие с процедурата, определена в член 29, разпределя този излишък от наличен риболовен капацитет между държавите-членки, като взема предвид интереса на държавите-членки, поискали разрешението.

Референтният риболовен капацитет отговаря на 3 600 kW.

4.   Специалните разрешителни за риболов на излишъка от наличния риболовен капацитет, посочен в параграф 3, се издава само на кораби, включени в регистъра на риболовния флот на Общността на датата на прилагане на настоящия член.

5.   Ако общият риболовен капацитет на траулерите, упълномощени да оперират в регулираната зона, в съответствие с параграф 2, буква в), надхвърля тавана, приет с параграф 2, буква а), тъй като този таван е бил занижен след преразглеждането, предвидено в параграф 2, буква г), Комисията разпределя риболовния капацитет между държавите-членки въз основа на следното:

а)	риболовният капацитет в kW, съответстващ на корабите, извършвали риболов в зоната през периода 2000—2001 г., е на първо място;

б)	риболовният капацитет в kW, съответстващ на корабите, извършвали риболов в зоната по всяко друго време, е на второ място;

в)	всякакъв останал риболовен капацитет за други риболовни кораби се разделя между държавите-членки, като се отчитат интересите на държавите-членки, подали искане за разрешение.

6.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), корабите, които извършват риболовна дейност с мрежи гъргър или парагади и кораби, извършващи риболов на делфини, в съответствие с член 27 получават разрешение да оперират в регулираната зона. Те получават специално разрешително за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1627/94 и се включват в списък, съдържат тяхната външна маркировка и регистрационен номер на кораба в регистъра на риболовния флот на Общността (CFR), както е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004, който се предоставя на Комисията от всяка държава-членка. Тези риболовни дейности при всички случаи се контролират, за да се запази устойчивостта на тези риболовни райони в зоната.

7.   Капитанът на всеки траулер, който има разрешение да извършва риболовна дейност в регулираната зона в съответствие с параграф 2 и не е оборудван със система за наблюдение на кораба (VMS), обявява всяко влизане в и излизане от регулираната зона пред нейните органи и пред органите на крайбрежната държава.

Член 27

Риболов на делфини

1.   Риболовът на делфини (Coryphaena spp.) чрез устройства за събиране на риба (УСР) е забранен в границите на регулираната зона от 1 януари до 5 август всяка година.

2.   Броят на корабите, участващи в риболов на делфини в границите на зоната, не надвишава 130.

3.   Малтийските органи определят пътищата за курсовете на кораби, използващи УСР и определят всеки път за курса на риболовните кораби на Общността, използващи УСР най-късно до 30 юни всяка година. На риболовните кораби на Общността, плаващи под друг флаг, различен от този на Малта, не е разрешено да оперират в някой от пътищата вътре в зоната от 12 морски мили.

Комисията, в съответствие с процедурата, определена в член 29, определя критериите, които се прилагат при определянето и разпределението на пътищата, които следват корабите, използващи УСР.

4.   Риболовните кораби, които имат разрешение да участват в риболова на делфини, получават специално разрешително за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1627/94 и се включват в списък, съдържащ тяхната външна маркировка и регистрационен номер на кораба в регистъра на риболовния флот на Общността (CFR), както е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004, който се предоставя на Комисията от съответната държава-членка. Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1627/94, корабите с обща дължина под 10 метра са задължени да разполагат със специално разрешително за риболов.

ГЛАВА XI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Процедура по вземане на решения

С изключение на случаите, когато в настоящия регламент е предвидено друго, Съветът действа в съответствие с процедурата, посочена в член 37 от Договора.

Член 29

Правила за прилагане

В съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, се приемат подробни правила за прилагане на членове 26 и 27 от настоящия регламент.

Член 30

Изменения

Измененията към приложенията се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

Член 31

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1626/94 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VI.

Член 32

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на тридесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(2)  ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 190, 4.7.1998 г., стр. 34.

(4)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 322, 14.12.1999 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 813/2004 (ОВ L 185, 24.5.2004 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 768/2005 (ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(9)  ОВ L 22, 25.1.2003 г., стр. 5.

(10)  ОВ L 318, 7.12.1984 г., стр. 23. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2122/89 (ОВ L 203, 15.7.1989 г., стр. 21).

(11)  ОВ L 137, 19.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 831/2004 (ОВ L 127, 29.4.2004 г., стр. 33).

(12)  ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(13)  ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Технически условия за прикрепване на устройства към тралове и монтирането на мрежи

Определения

За целите на настоящото приложение:

а)	„платно от многонишкови мрежи“ е платно мрежа, оплетено от най-малко две нишки, в които нишките могат да бъдат разделени между възлите без да се нарушава тяхната структура;

б)	„платно от безвъзлова мрежа“ е платно от мрежа, съставено от четиристранни бримки с приблизително еднаква дължина, в която ъглите на бримките са образувани от сплитането на нишките от двете съседни страни на бримката;

в)	„мрежа с квадратно око“ е мрежена конструкция, изпълнена по такъв начин, че едните линии, образувани от страните на бримките, са успоредни, а другите са перпендикулярни на надлъжната ос на мрежата;

г)	„тяло на трала“ означава заострената секция в предната част на трала;

д)	„удължение“ означава секцията, която не е заострена, изработена е от един или повече панели и е разположена между тялото на трала и поплавъка;

е)	„поплавък“ означава най-задната част на трала, от мрежа със същия размер на отворите, която има цилиндрична или заострена форма, чиито напречни секции са с приблизително кръгла форма, съответно със същия или по-малък радиус;

ж)

„поплавък балон“ означава всеки поплавък, изработен от един или повече съседни панели, от мрежа със същия размер на отворите, като броят на отворите се увеличава с приближаването към най-задната част съоръжението, което води до увеличаване на напречната дължина по отношение на надлъжната ос на мрежата, както и на обиколката на поплавъка.

з)

„поплавък, тип джобен“ означава всеки поплавък, чиято вертикална височина намалява по посока на най-задната част на поплавъка и чиято напречна секция е приблизителна елипса със същата или по-къса главна ос. Най-задната част на поплавъка е изработена или от единичен прегънат панел, или от най-задните горни и долни панели, заедно скрепени напречно спрямо надлъжната ос на мрежата;

и)

„напречно скрепително въже“ означава всяко външно или вътрешно напречно водещо въже спрямо надлъжните оси на мрежата в най-задната част на поплавъка, или по продължение на връзката между два горни и долни панела, или по продължение на сгъвката на единичния най-заден панел. То може да бъде продължение на страничното скрепително въже или отделно въже;

й)	„обиколка периметър“ на всяка напречна секция на плетка с ромбоидни отвори на трал се изчислява, като броят на отворите в тази напречна секция се умножи по размера на опънатите отвори;

к)	„обиколка периметър“ на всяка напречна секция на плетка с квадратни отвори на трала се изчислява, като броят на отворите в тази напречна секция се умножи по дължината на страната на отвора.

A)   Разрешени устройства за прикрепяне към траловете

1.	Независимо от разпоредбите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 3440/84, за да се затвори отворът за разтоварване на поплавъка тип джобен, може да се използва напречен или надлъжен цип, в зависимост от надлъжната ос на мрежата.

2.	Ципът се поставя на разстояние, не по-голямо от 1 метър от задните отвори на поплавъка.

Б)   Изисквания за монтиране

1.	Поплавъкът балон е забранен за тралове. При всеки единичен поплавък броят на отворите с еднакъв размер във всяка обиколка на поплавъка не се увеличава от предния до задния край.

2.

Обиколката на задната част на тялото на трала (заострената секция) или на удължението (незаострената секция) не може да бъде по-малка от обиколката на предния край на поплавъка, sensu stricto. При поплавък с квадратно око обиколката на задната част от тялото на трала или от удължението е два до четири пъти обиколката на предната част на поплавъка, sensu stricto.

3.

Панели с квадратно око могат да се поставят на всяка теглена мрежа и се монтират в предната част на всяко удължение или във всяка точка между предната част на удължението и задната част на поплавъка. Той не се закрива при никакви обстоятелства от външни или вътрешни приспособления. Той се изработва от безвъзлова мрежа или от неизплъзващи се възли и се поставя по такъв начин, че отворите остават напълно отворени през цялото време на риболова. За допълнителните технически спецификации относно панелите с квадратни отвори се приемат подробни правила в съответствие с процедурата, определена в член 29 от настоящия регламент.

4.	Аналогично, технически устройства с оглед подобряване на селективността на тралове, различни от посочените в точка б)3, могат да бъдат разрешени в съответствие с процедурата, посочена в член 29 от настоящия регламент.

5.

Задържането на борда или използването на каквато и да е теглена мрежа, чийто поплавък е изработен изцяло или частично от някой от видовете материали за мрежи с око, различно от квадратно око или ромбоидно око е забранено, освен ако не бъде разрешено в съответствие с процедурата, посочена в член 29 от настоящия регламент.

6.	Параграфи 4 и 5 не се прилагат спрямо който и да е лодков гриб, чийто поплавък е с размер на окото по-малко от 10 mm.

7.

С модификация на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3440/84 размерът на окото на подсилващата торба не е под 120 mm за дънни траулери, ако окото на поплавъка е по-малко от 60 mm. Настоящата разпоредба се прилага само в Средиземно море, без да бъде в ущърб на други води на Общността. Ако размерът на окото на поплавъка е равен или по-голям от 60 mm, се прилага член 6, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3440/84.

8.	Поплавъкът тип джобен не може да има повече от един отвор за изпразване.

9.	Дължината на напречното скрепително въже не може да е по-малка от 20 % от обиколката на поплавъка.

10.	Обиколката на подсилващата торба, както е определено в член 6 от Регламент № 3440/84, не може да бъде по-малка от 1,3 пъти от тази на поплавъка за дънни тралове.

11.	Съхраняването на борда или използването на каквато и да било теглена мрежа, изработена изцяло или частично в частта на поплавъка от единично уплетени материали с дебелина на влакното, по-голяма от 3,0 милиметра се забранява.

12.	Съхраняването на борда или използването на каквато и да било теглена мрежа, изработена изцяло или частично в частта на поплавъка от единично уплетени материали, състоящи се от многопластови влакна, се забранява.

13.	Материали за изплитане на мрежи, които имат дебелина на влакното по-голяма от 6 mm, се забраняват за всяка част на дънния трал.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания, свързани с характеристиките на риболовните съоръжения

Определения

За целите на настоящото приложение:

1)	дължината на мрежите се определя от дължината на товарната водолиния. Дължината на дънно поставените и плаващите рибарски мрежи може да бъде определена и въз основа на теглото или обема на тяхната маса;

2)

Спускането на мрежите се определя като сумата от височината на отворите на мрежата (включително възлите), когато мрежата е мокра и изпъната перпендикулярно на товарната водолиния. 1. Драги Максималната ширина на драги е 3 m, освен в случаите на драги за улов на сюнгери. 2. Ограждащи мрежи (мрежи гъргър и мрежи без гъргър) Дължината на мрежата е ограничена до 800 m, а спускането – до 120 m, с изключение на сейнерите за риба тон. 3. Дънно поставени мрежи 3.1. Тройни мрежи и дънно поставени хрилни мрежи. 1. Максималното спускане на тройна мрежа не може да надвишава 4 m. 2. Максималното спускане на дънно поставена хрилна мрежа не може да надвишава 10 m. 3. Забранено е съхраняването на борда или залагането на повече от 6 000 m тройна мрежа, дънно поставена хрилна мрежа за кораб, като се вземе предвид, че от 1 януари 2008 г., когато се отнася за един рибар, такива мрежи не могат да надвишават 4000 метра, но към които могат да бъдат добавени допълнително 1000 метра за втори рибар и други 1000 метра за трети. До 31 декември 2007 г. такива мрежи не могат да надвишават 5000 метра в случая на един или втори рибар, и 6000 метра за трети. 4. Диаметърът на моновлакното или нишката на дънно поставената хрилна мрежа не може да надвишава 0,5 mm. 5. Чрез дерогация от параграф 2 дънно поставена хрилна мрежа с максимална дължина под 500 m може да се спуска максимум до 30 m. Забранява се съхраняването на борда или залагането на дънно поставена хрилна мрежа, по-голяма от 500 m, когато тя надвишава ограничението за спускане от 10 m, както е установено в параграф 2. 3.2. Комбинирани дънно поставени мрежи (тройни мрежи плюс хрилни мрежи) 1. Максималното спускане на комбинирана дънно поставена мрежа не може да надвишава 10 m. 2. Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от 2 500 m комбинирани мрежи за кораб. 3. Диаметърът на моновлакното или нишката на дънно поставената хрилна мрежа не може да надвишава 0,5 mm. 4. Чрез дерогация от параграф 1, комбинирана дънно поставена мрежа с максимална дължина под 500 m може да се спуска максимум до 30 m. Забранява се съхраняването на борда или залагането на комбинирана дънно поставена мрежа, по-голяма от 500 m, когато тя надвишава ограничението за спускане от 10 m, както е установено в параграф 1. 4. Дънно поставени парагади 1. Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от 1000 куки на човек на борда в рамките на общо ограничение от 5000 куки за кораб. 2. Чрез дерогация от параграф 1, всеки кораб, който извършва риболовни рейсове, по-дълги от три дни, може да съхранява на борда максимален брой от 7000 куки. 5. Капани за риболов на дълбоководни ракообразни Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от 250 капана на кораб. 6. Повърхностни парагади (плаващи) Забранява се съхраняването на борда или залагането на повече от: 1. 2000 куки на кораб за кораби, ловуващи южна риба тон (Thunnus thynnus), ако тези видове съставляват най-малко 70 % от улова на живото тегло след сортирането; 2. 3500 куки за кораби, ловуващи риба меч (Xyphias gladius), ако тези видове съставляват най-малко 70 % от улова на живото тегло след сортирането; 3. 5000 куки на кораб за кораби, ловуващи бял тон (Thunnus alalunga), ако тези видове съставляват най-малко 70 % от улова на живото тегло след сортирането; 4. Чрез дерогация от алинеи 1, 2 и 3, всеки кораб, който извършва риболовни рейсове, по-дълги от два дни, може да съхранява на борда си съответен брой резервни куки. 7. Тралове Техническите спецификации, ограничаващи максималната величина на товарната водолиния, граундроупа, пълната обиколка или периметъра на трала заедно с максималния брой мрежи в многофункционални тралове се приемат до м. октомври 2007 г. в съответствие с процедурата, предвидена в член 30 от настоящия регламент.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Минимален размер на морските организми

Научно наименование	Общоприето наименование	Минимален размер
1.    Риби
Dicentrarchus labrax	Лаврак	25 cm
Diplodus annularis	Пръстеновидна морска платика	12 cm
Diplodus puntazzo	Морска хиена	18 cm
Diplodus sargus	Ивичеста морска каракуда	23 cm
Diplodus vulgaris	Обикновена морска каракуда	18 cm
Engraulis encrasicolus  (1)	Европейска хамсия	9 cm
Epinephelus spp.	Риби от вида Epinephelus spp. (Групър)	45 cm
Lithognathus mormyrus	Спарид	20 cm
Merluccius merluccius  (3)	Хек	20 cm
Mullus spp.	Риб от вида Mullus spp. (Барбуня)	11 cm
Pagellus acarne	Риби от вида Pagellus acarne	17 cm
Pagellus bogaraveo	Северен пагел	33 cm
Pagellus erythrinus	Мерджан	15 cm
Pagrus pagrus	Сплесната морска риба спари	18 cm
Polyprion americanus	Бибан американски каменен	45 cm
Sardina pilchardus  (2)	Европейска сардина	11 cm
Scomber spp.	Риби от вида на скумриите	18 cm
Solea vulgaris	Морски език	20 cm
Sparus aurata	Ципура	20 cm
Trachurus spp.	Черноморски сафрид	15 cm
2.    Ракообразни
Homarus gammarus	Омар	300 mm ОД 105 mm ДЧ
Nephrops norvegicus	Лангустина	20 mm ДЧ 70 mm ОД
Palinuridae	Морски рак	90 mm ДЧ
Parapenaeus longirostris	Дълбоководна червена скарида	20 mm ДЧ
3.    Двучерупчести мекотели
Pecten jacobeus	Големи пектени (раковини)	10 cm
Venerupis spp.	Миди от вида Venerupis spp.	25 mm
Venus spp.	Пясъчни миди	25 mm
ОД = Обща дължина; ДЧ-Дължина на черупката

---

(1)  Хамсия: държавите-членки могат да променят минималното количество на 110 мостри за килограм.

(2)  Сардина: държавите-членки могат да променят минималното количество на 55 за килограм.

(3)  Хек: Въпреки това, до 31 декември 2008 г. границата на толеранса от 15 % от теглото ще бъде разрешена за хек между 15 и 20 cm. Тази граница на толеранса се изпълнява както от отделни кораби – в морето или на местата за разтоварване, така и в пазарите на първата продажба след разтоварването. Тази граница се спазва също при всички по-нататъшни търговски транзакции на национално и международно равнище.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Измерване на размера на морските организми

1.	Размерът на всяка риба се измерва, както е показано на фигура 1, от върха на устата до края на опашната перка.

2.

Размерът на лангустината (Nephrops norvegicus) се измерва, както е показано на фигура 2: — или като дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на очната вдлъбнатина до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката, или, — като обща дължина от върха на рострума до задния край на опашката, без да се включват пипалата.

3.

Размерът на омара (Homarus gammarus) се измерва, както е показано на фигура 3. — или като дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на очната вдлъбнатина до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката, или, — като обща дължина от върха на рострума до задния край на опашката, без да се включват пипалата.

4.	Размерът на морския рак (Palinuridae) се измерва, както е показано на фигура 4, дължина на черупката, успоредно на средната ос от задната част на рострума до средната точка на периферния дорсален ръб на черупката

5.	Размерът на всички двучерупчести мекотели се измерва, както е показано на фигура 5, напряко на най-дългата страна на черупката.

Фигура 1

Фигура 2	Фигура 3
(Nephrops) Лангустина	(Homarus) Омар
а) Дължина на черупката	б) Обща дължина

Фигура 4

Фигура 5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Регулирана зона от 25 мили около Малтийските острови

а)

Разрешени за тралиране райони към подходите към Малтийските острови: географски координати Зона А Зона Н A1 – 36,0172°N, 4,1442°E H1 – 35,6739°N, 14,6742°E A2 – 36,0289°N, 14,1792°E H2 – 35,4656°N, 14,8459°E A3 – 35,9822°N, 14,2742°E H3 – 35,4272°N, 14,7609°E A4 – 35,8489°N, 14,3242°E H4 – 35,5106°N, 14,6325°E A5 – 35,8106°N, 14,2542°E H5 – 35,6406°N, 14,6025°E A6 – 35,9706°N, 14,2459°E   Зона B Зона I B1 – 35,7906°N, 14,4409°E I1 – 36,1489°N, 14,3909°E B2 – 35,8039°N, 14,4909°E I2 – 36,2523°N, 14,5092°E B3 – 35,7939°N, 14,4959°E I3 – 36,2373°N, 14,5259°E B4 – 35,7522°N, 14,4242°E I4 – 36,1372°N, 14,4225°E B5 – 35,7606°N, 14,4159°E   B6 – 35,7706°N, 14,4325°E   Зона С Зона J C1 – 35,8406°N, 14,6192°E J1 – 36,2189°N, 13,9108°E C2 – 35,8556°N, 14,6692°E J2 – 36,2689°N, 14,0708°E C3 – 35,8322°N, 14,6542°E J3 – 36,2472°N, 14,0708°E C4 – 35,8022°N, 14,5775°E J4 – 36,1972°N, 13,9225°E Зона D Зона K D1 – 36,0422°N, 14,3459°E K1 – 35,9739°N, 14,0242°E D2 – 36,0289°N, 14,4625°E K2 – 36,0022°N, 14,0408°E D3 – 35,9989°N, 14,4559°E K3 – 36,0656°N, 13,9692°E D4 – 36,0289°N, 14,3409°E K4 – 36,1356°N, 13,8575°E   K5 – 36,0456°N, 13,9242°E Зона E Зона L E1 – 35,9789°N, 14,7159°E L1 – 35,9856°N, 14,1075°E E2 – 36,0072°N, 14,8159°E L2 – 35,9956°N, 14,1158°E E3 – 35,9389°N, 14,7575°E L3 – 35,9572°N, 14,0325°E E4 – 35,8939°N, 14,6075°E L4 – 35,9622°N, 13,9408°E E5 – 35,9056°N, 14,5992°E   Зона F Зона М F1 – 36,1423°N, 14,6725°E M1 – 36,4856°N, 14,3292°E F2 – 36,1439°N, 14,7892°E M2 – 36,4639°N, 14,4342°E F3 – 36,0139°N, 14,7892°E M3 – 36,3606°N, 14,4875°E F4 – 36,0039°N, 14,6142°E M4 – 36,3423°N, 14,4242°E   M5 – 36,4156°N, 14,4208°E Зона G Зона N G1 – 36,0706°N, 14,9375°E N1 – 36,1155°N, 14,1217°E G2 – 35,9372°N, 15,0000°E N2 – 36,1079°N, 14,0779°E G3 – 35,7956°N, 14,9825°E N3 – 36,0717°N, 14,0264°E G4 – 35,7156°N, 14,8792°E N4 – 36,0458°N, 14,0376°E G5 – 35,8489°N, 14,6825°E N5 – 36,0516°N, 14,0896°E   N6 – 36,0989°N, 14,1355°E

б)

Географски координати на някои ориентировъчни точки по протежение на 200-метровата изобата в рамките на регулираната зона от 25 мили Идентификационен номер Ширина Дължина 1 36,3673°N 14,5540°E 2 36,3159°N 14,5567°E 3 36,2735°N 14,5379°E 4 36,2357°N 14,4785°E 5 36,1699°N 14,4316°E 6 36,1307°N 14,3534°E 7 36,1117°N 14,2127°E 8 36,1003°N 14,1658°E 9 36,0859°N 14,152°E 10 36,0547°N 14,143°E 11 35,9921°N 14,1584°E 12 35,9744°N 14,1815°E 13 35,9608°N 14,2235°E 14 35,9296°N 14,2164°E 15 35,8983°N 14,2328°E 16 35,867°N 14,4929°E 17 35,8358°N 14,2845°E 18 35,8191°N 14,2753°E 19 35,7863°N 14,3534°E 20 35,7542°N 14,4316°E 21 35,7355°N 14,4473°E 22 35,7225°N 14,5098°E 23 35,6951°N 14,5365°E 24 35,6325°N 14,536°E 25 35,57°N 14,5221°E 26 35,5348°N 14,588°E 27 35,5037°N 14,6192°E 28 35,5128°N 14,6349°E 29 35,57°N 14,6717°E 30 35,5975°N 14,647°E 31 35,5903°N 14,6036°E 32 35,6034°N 14,574°E 33 35,6532°N 14,5535°E 34 35,6726°N 14,5723°E 35 35,6668°N 14,5937°E 36 35,6618°N 14,6424°E 37 35,653°N 14,6661°E 38 35,57°N 14,6853°E 39 35,5294°N 14,713°E 40 35,5071°N 14,7443°E 41 35,4878°N 14,7834°E 42 35,4929°N 14,8247°E 43 35,4762°N 14,8246°E 44 36,2077°N 13,947°E 45 36,1954°N 13,96°E 46 36,1773°N 13,947°E 47 36,1848°N 13,9313°E 48 36,1954°N 13,925°E 49 35,4592°N 14,1815°E 50 35,4762°N 14,1895°E 51 35,4755°N 14,2127°E 52 35,4605°N 14,2199°E 53 35,4453°N 14,1971°E

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 1626/94	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2, първа алинея	Член 7, член 17 и член 19
Член 1, параграф 2, втора алинея	Член 3
Член 2, параграфи 1 и 2	Член 8
Член 2, параграф 3	Член 13, параграф 5, членове 17 и 19
Член 3, параграф 1, първа алинея	Член 13, параграф 1, първа алинея и параграф 5
Член 3, параграф 1, втора алинея	Член 13, параграф 5, член 14, параграфи 2 и 3, и член 19
Член 3, параграф 1, трета алинея	Член 4, член 13, параграфи 9 и 10 и член 19
Член 3, параграф 2	Член 13, параграф 1, втора алинея и параграф 8 и член 19
Член 3, параграф 3	Член 4, член 13, параграф 10 и член 19
Член 3, параграф 4	Член 13, параграфи 3 и 7 и член 19
Член 4	Член 7
Член 5	Член 12 и приложение II
Член 6, параграф 1, първа алинея и член 6, параграф 2	Член 9, параграф 1 и параграф 2
Член 6, параграф 1, втора алинея	Член 9, параграф 7, член 14, параграф 1 и параграф 3
Член 6, параграф 3	Приложение II - Определения
Член 7	Член 22
Член 8, параграф 1 и, параграф 3	Член 15, приложение III и приложение IV
Член 8a	Член 26
Член 8б	Член 27
Член 9	Член 1, параграф 2
Член 10a	Член 29
Член 11	Член 32
Приложение I	Член 3 и член 4
Приложение II	Член 11, приложение I и приложение II
Приложение III	Член 9, параграфи 3, 4 и 5
Приложение IV	Приложение III
Приложение V, буква б)	Приложение V

---