6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/168

—

като взе предвид проекта на решение на Съвета (14112/2015),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 81 и член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0409/2015),

—

като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договорите,

—

като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г. (1),

—

като взе предвид Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море, 1996 г. (Конвенция ОВВ от 1996 г.),

—

като взе предвид Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. (наричан по-долу „Конвенцията ОВВ от 2010 г.“),

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2015)0305),

—

като взе предвид Решение 2002/971/ЕО на Съвета от 18 ноември 2002 г. за упълномощаване на държавите членки, в интерес на Общността, да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 1996 г. (2),

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират в интерес на Европейската общност Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. („Конвенция ОВВ“) (COM(2001)0674),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3) (преработеният Регламент „Брюксел I“),

—

като взе предвид изявлението на Комисията за протокола от заседанието на Комитета на постоянните представители и на Съвета от 20 ноември и от 8 декември 2015 г. (4),

—

като взе предвид документа от 18 септември 2015 г. на сектора за морски транспорт, с който настоятелно се призовават държавите членки да ратифицират или да се присъединят към Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ в най-кратки срокове в съответствие с подхода, предложен от Комисията (5),

—

като взе предвид член 99, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид междинния доклад на комисията по правни въпроси (A8-0190/2016),

A.

като има предвид, че целта на Конвенцията ОВВ от 2010 г. е да се осигури отговорност и заплащането на адекватно, навременно и ефективно обезщетение за загуби или щети, нанесени на хора, имущество и околната среда при превоза на опасни и вредни вещества по море посредством специализирания международен фонд ОВВ за обезщетяване;

Б.

като има предвид, че основните принципи, залегнали в конвенциите на Международната морска организация, включително Конвенцията ОВВ от 2010 г., са обективна отговорност на корабособственика, задължителна застраховка за покриване на щетите, причинени на трети лица, право на понеслите щети лица да подадат пряк иск срещу застрахователя, ограничаване на отговорността и, в случай на разлив на нефт и опасни и вредни вещества, специален фонд за обезщетяване, който плаща за щетите, когато те надхвърлят пределите на отговорността на корабособственика;

В.

като има предвид, че поради това тя, от една страна, има за цел да предвиди принципа „замърсителят плаща“ и принципите на превенция и предпазни мерки, за да се предприемат превантивни действия в случай на вреди за околната среда, и следователно попада в обхвата на политиката и общите принципи на Съюза относно околната среда, а от друга страна, има за цел да урежда въпроси в резултат на вреди, причинени от морския транспорт, и да предотвратява и свежда до минимум такива вреди, поради което попада в обхвата на политиката на Съюза относно транспорта;

Г.

като има предвид, че в Конвенцията ОВВ от 2010 г. се съдържат правила относно компетентността на съдилищата на държавите — страни по Конвенцията, по отношение на искове, подадени от лица, претърпели обхванати от Конвенцията щети, срещу корабособственика или неговия застраховател или срещу специализирания фонд ОВВ за обезщетяване, които също съдържат правила относно признаването и изпълнението на решения на съдилищата в държавите — страни по Конвенцията;

Д.

като има предвид, че според предложението на Комисията (COM(2015)0305) сключването на Конвенцията ОВВ от 2010 г. ще се припокрие с обхвата на правилата на преработения текст на Регламента „Брюксел I“;

Е.

като има предвид, че преработения текст на Регламент „Брюксел I“ предвижда няколко основания за компетентност, докато в същото време с глава IV на Конвенцията ОВВ от 2010 г. се установява много ограничителен режим за компетентност, признаване и изпълнение с цел да се осигурят равни условия за ищците и да се гарантира еднакво прилагане на правилата относно отговорността и обезщетяването;

Ж.

като има предвид, че, от една страна, специфичният характер на режима на компетентност на Конвенцията ОВВ от 2010 г., който има за цел да гарантира, че пострадалите при произшествия могат да се възползват от ясни процедурни правила и правна сигурност, което по този начин ще доведе до по-ефективни искове пред съдилища, а от друга страна — очакваните правни и практически трудности, свързани с прилагането на отделен режим на компетентност за Съюза, за разлика от прилагания за другите страни по Конвенцията ОВВ от 2010 г., са основание за изключение от общото прилагане на преработената версия на Регламент „Брюксел I“;

З.

като има предвид, че Дания е освободена от прилагането на дял V, трета част от ДФЕС и не участва в приемането на предложеното решение на Съвета относно аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси;

И.

като има предвид, че припокриването между Конвенцията ОВВ от 2010 г. и правилата на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела беше правното основание за Решение № 2002/971/ЕО, тъй като Протокола ОВВ от 2010 г. измени Конвенцията ОВВ от 1996 г., въздействието на Конвенцията ОВВ от 2010 г. върху правилата на ЕС следва да се оценява с оглед на обхвата и правилата на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета („Директива за екологичната отговорност“) (6), която стана част от правния ред на ЕС след приемането на Решение № 2002/971/ЕО;

Й.

като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност изключва от своето приложно поле екологични щети или непосредствена заплаха от такива щети, които са обхванати от Конвенцията ОВВ от 2010 г. след влизането на последната в сила (член 4, параграф 2 и приложение IV към Директивата за екологичната отговорност);

К.

като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда обективна отговорност на корабособственика за всички щети, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, обхванати от Конвенцията, както и задължението да се сключи застраховка или да се осигури друга финансова гаранция за покриване на отговорността му за щета съгласно Конвенцията, като за тази цел се забранява предявяването на друга претенция към корабособственика освен в съответствие с посочената Конвенция (член 7, параграфи 4 и 5);

Л.

като има предвид, че освен ако всички държави членки не ратифицират или не се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г. в рамките на същия период от време, съществува риск секторът за морски транспорт да бъде подложен едновременно на два различни правни режима — режим на Съюза и международен режим, което би могло да доведе до неравнопоставеност за пострадалите при замърсявания, като например крайбрежните общности, рибарите и др. и също би било в противоречие с духа на Конвенцията ОВВ от 2010 г.;

M.

като има предвид, че другите конвенции на Международната морска организация, които се съдържат в приложение IV към Директивата за екологичната отговорност, се оказаха ефективни, тъй като успяха да постигнат баланс между интересите в областта на околната среда и търговските интереси чрез ясното насочване на отговорност, при което по принцип не съществува несигурност по отношение на това кой е отговорното лице, както и чрез въвеждане на задължително застраховане и бързи механизми за компенсация, които не се ограничават само до щети за околната среда;

1.

Призовава Съвета и Комисията да вземат предвид следните препоръки:

2.

Стига до заключението, че тази резолюция ще бъде допълнителна възможност за Съвета и Комисията да вземат предвид препоръките, посочени в параграф 1;

3.

Възлага на своя председател да отправи искане за допълнително обсъждане към Комисията и Съвета;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.