P7_TC1-COD(2013)0025

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Големите потоци от мръсни пари с незаконен произход могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар, а международното развитие. Тероризмът разтърсва самите основи на нашето общество. Основните фактори, спомагащи за потоците от пари с незаконен произход, са сиви корпоративни структури, действащи във и чрез юрисдикции, практикуващи строга поверителност, често наричани още „данъчни убежища“. Освен чрез по-нататъшното разработване на методите на наказателното право успешни резултати могат да бъдат постигнати и на равнището на ЕС, превенцията чрез превантивни мерки във финансовата система играе жизнено важна роля и може да даде допълнителни резултати . Въпреки това превантивният подход следва да бъде целенасочен и пропорционален и не следва да води до създаването на всеобхватна система за контрол на цялото население. [Изм. 1]

(2)

Надеждността, целостта и стабилността на кредитните и финансовите институции и доверието във финансовата система като цяло могат да бъдат сериозно подкопани от опитите на престъпници и техните съучастници да прикрият произхода на приходите от престъпна дейност или да насочват законни или незаконни парични средства за терористични цели. При липсата на конкретни мерки за координация на равнище ЕС Лицата, осъществяващи изпиране на пари и финансиране на тероризма, биха могли да се опитат да се възползват от свободното движение на капитали и свободното предоставяне на финансови услуги, които са част от интегрираното финансово пространство, за да улеснят престъпните си дейности. Следователно са необходими конкретни мерки за координация на равнище ЕС. Същевременно следва да се постигне баланс между целта да се защити обществото от престъпници и да се съхранят стабилността и целостта на европейската финансова система, от една страна, и нуждата, от друга страна, да се създаде регулаторна среда, която да позволява на дружествата да развиват своята стопанска дейност, без да понасят прекомерни разходи за постигане на съответствие. Поради това всяко изискване, което се налага на задължените субекти за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, следва да бъде обосновано и пропорционално. [Изм. 2]

(3)

Настоящото предложение представлява четвъртата директива за премахване на заплахата от изпиране на пари. В Директива 91/308/ЕИО на Съвета (4) бе определено изпирането на пари във връзка с трафика на наркотици и бяха наложени задължения единствено по отношение на финансовия сектор. С Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) бе разширено приложното поле както по отношение на обхванатите престъпления, така и на набора от обхванати професии и дейности. През юни 2003 г. Специалната група за финансови действия (FATF) преразгледа своите препоръки, в чийто обхват попадна и финансирането на тероризма, и предостави по-подробни изисквания по отношение на идентификацията и проверката на клиента, случаите, при които по-високият риск от изпиране на пари може да оправдае прилагането на засилени мерки, както и случаите, при които по-ниският риск може да позволи извършването на не толкова строга проверка. Тези промени бяха отразени в Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) и в Директива 2006/70/ЕО на Комисията (7). При изпълнение на препоръките на FATF Европейският съюз следва да спазва изцяло своето законодателство в областта на защитата на данните, както и Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. [Изм. 3]

(4)

Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват на международно равнище. Мерките, предприети единствено на национално равнище или дори на равнище Съюз без международна координация и сътрудничество, биха имали много ограничени последствия. Ето защо приетите в тази област мерки на Съюза следва да бъдат съгласувани съвместими с останалите действия, предприети на други международни международните форуми , и поне също толкова строги, колкото тях . Избягването на данъчното облагане и механизмите за неразкриване и укриване могат да се използват като стратегии при изпирането на пари и финансирането на тероризма с оглед на това да се избегне тяхното разкриване . При определяне на действията на Съюза следва и за в бъдеще да се обръща специално внимание на препоръките на FATF, като водещ международен орган и на препоръките на други международни органи, действащи в областта в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. За повишаване на ефикасността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма Директиви 2005/60/ЕО и 2006/70/ЕО по целесъобразност следва да бъдат приведени в съответствие с новите препоръки на FATF, приети и разширени през февруари 2012 г. Въпреки това от съществено значение е такова привеждане в съответствие с незадължителните препоръки на FATF да се извърши в пълно съответствие с правото на Съюза, по-специално по отношение на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни и защитата на основните права, заложени в Хартата. [Изм. 4]

(4а)

Специално внимание следва да се отдели на изпълнението на задълженията, определени в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който се изисква съгласуваност на политиката за развитие с цел да се спре нарастващата тенденция на преместване на дейностите по изпиране на пари от развитите към развиващите се държави, в които законодателството срещу изпирането на пари не е толкова строго. [Изм. 5]

(4б)

С оглед на факта, че финансовите потоци с незаконен произход, и по-специално от изпиране на пари, представляват между 6 и 8,7 % от БВП на развиващите се държави  (8) – сума, която надвишава десетократно помощта на Съюза и неговите държави членки за развиващия се свят — мерките, които се предприемат за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма трябва да бъдат координирани и да отчитат стратегията на Съюза и на държавите членки в областта на развитието и политиките, чиято цел е борбата с изтичането на капитали. [Изм. 6]

(5)

Освен това злоупотребите с финансовата система, целящи насочването на парични средства от престъпна дейност или дори такива със законен произход за терористични цели, представляват ясен риск за целостта, правилното функциониране, репутацията и стабилността на финансовата система. Превантивните мерки по настоящата директива следва съответно да обхванат не само операциите с парични средства, получени от престъпна дейност, но също тежки престъпления, и набирането на парични средства или имущество за терористични цели. [Изм. 7]

(5а)

Независимо от санкциите, предвидени в държавите членки, първостепенна цел на всички мерки, които се предприемат съгласно настоящата директива, следва да бъде борбата с всички практики, които водят до генерирането на значителни незаконни печалби. Това следва да се постигне, като се предприемат всички възможни стъпки за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на подобни печалби. [Изм. 8]

(6)

Големите разплащания в брой се характеризират с висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма. С цел повишаване на бдителността и смекчаване на рисковете, свързани с разплащания в брой, настоящата директива следва да обхваща търгуващите със стоки физически и юридически лица, когато те извършват или получават плащания в брой в размер на 7 500 EUR или повече. Държавите членки следва да могат да решат да въведат по-строги разпоредби, включително и по-нисък праг. [Изм. 9]

(6а)

Продуктите, представляващи електронни пари, все по-често се използват като заместител на банковите сметки. Емитентите на такива продукти следва да бъдат подложени на строги задължения за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Въпреки това продуктите, представляващи електронни пари, следва да могат да бъдат освободени от комплексна проверка на клиентите, ако са изпълнени определени кумулативни условия. Използването на електронни пари, които са емитирани без извършване на комплексна проверка на клиентите, следва да бъде разрешено само за закупуване на стоки и услуги от търговци и доставчици, които са идентифицирани и чиято самоличност е проверена от емитента на електронни пари. Използването на електронни пари без извършване на комплексна проверка на клиента не следва да бъде разрешено за парични преводи между граждани. Електронно съхраняваната сума следва да бъде достатъчно малка, за да се избегнат пропуски и да се гарантира, че едно лице не може да получи неограничен брой анонимни продукти, представляващи електронни пари. [Изм. 10]

(6б)

Дейността на агентите по недвижими имоти в областта на сделките с недвижими имоти в държавите членки се извършва по множество различни начини. С цел да се намалят рисковете от изпиране на пари в сектора на недвижимите имоти, тези агенти следва да бъдат включени в приложното поле на директивата, ако в рамките на своята професионална дейност участват във финансови сделки, свързани с недвижимо имущество. [Изм. 11]

(7)

Упражняващите юридическа дейност лица съгласно определението на държавите членки подлежат на разпоредбите на настоящата директива, когато участват във финансови или дружествени сделки, включително при предоставянето на данъчни консултации, ако съществува значителен риск с услугите на тези упражняващи юридическа дейност лица да бъде злоупотребено с цел изпиране на приходите от престъпна дейност или финансиране на тероризма. Следва обаче да се предвидят изключения от всяко задължение за докладване на информация, получена преди, по време на, или след съдебно производство или в процеса на определяне на правното положение на клиент. Следователно правната консултация следва да остане подчинена на задължението за спазване на професионална тайна, освен ако юридическият съветник взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, ако правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или ако адвокатът знае, че клиентът търси юридически съвет с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма.

(8)

Пряко сравнимите услуги следва да бъдат третирани по еднакъв начин, когато са предоставяни от някой от професионалистите, обхванати от настоящата директива. С цел да се осигури зачитането на правата, предвидени в Хартата, по отношение на одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти, които в някои държави членки могат да защитават или да представляват клиент в рамките на съдебно производство или да оценяват правното положение на клиент, информацията, която те получават при изпълнението на тези задачи, не следва да бъде предмет на задълженията за докладване по настоящата директива.

(9)

Необходимо е да се подчертае изрично, че в съответствие с преразгледаните препоръки на FATF „данъчните престъпления“, свързани с преки и косвени данъци, са включени в широкото определение определението на „престъпна дейност“ по настоящата директива. Европейският съвет от 23 май 2013 г. заяви, че е необходимо широкообхватно противодействие на укриването на данъци и данъчните измами и борба с изпирането на пари както в рамките на вътрешния пазар, така и по отношение на трети държави и юрисдикции, които не оказват съдействие. Определението за данъчни престъпления е важна стъпка за откриването на тези престъпления, каквато е и публичното оповестяване по държави на определена финансова информация от страна на големи дружества, осъществяващи дейност в Съюза. Важно е също така да се гарантира, че задължените субекти и упражняващите юридическа дейност лица съгласно определенията на държавите членки няма да се стремят да възпрепятстват целите на настоящата директива или пък да улесняват агресивното данъчно планиране или да се занимават с такова. [Изм. 12]

(9а)

Държавите членки следва да въведат общи правила за борба с избягването на данъци (GAAR) по данъчни въпроси с оглед на ограничаването на агресивното данъчно планиране и избягването на данъците в съответствие с препоръката на Комисията относно агресивното данъчно планиране от 12 декември 2012 г. и доклада за напредъка на ОИСР до Г-20 от 5 септември 2013 г. [Изм. 13]

(9б)

Когато извършват или подпомагат търговски или частни сделки, образувания, които играят специфична роля във финансовата система, като например Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), централните банки на държавите членки и централните системи за сетълмент, следва, доколкото е възможно, да спазват приетите в изпълнение на настоящата директива правила, приложими към другите задължени субекти. [Изм. 14]

(10)

Необходимо е да се идентифицира всяко физическо лице, упражняващо право на собственост или контрол върху юридическо лице. Въпреки че установяването на процента конкретен процент на дялово участие няма автоматично да доведе до разкриването на действителния собственик, то все пак представлява фактор с доказателствена стойност, който следва да бъде отчетен един от факторите за установяване на действителния собственик . Идентификацията и проверката на действителния собственик следва, когато е уместно, да обхваща правни субекти, които притежават други правни субекти, и да проследява структурата на собственост до установяването на физическото лице, упражняващо право на собственост или контрол върху юридическото лице — клиент. [Изм. 15]

(11)

Необходимостта от Важно е да се гарантира и подобри възможността за проследяване на плащанията. Наличието на точна и актуална информация за действителния собственик на правни субекти, като например юридически лица, дружества на доверително управление, фондации, холдингови дружества и всякакви други подобни съществуващи или бъдещи правни образувания е ключов фактор при разкриването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята идентичност зад дружествена структура. Ето защо държавите членки следва да гарантират, че дружествата съхраняват информация за действителния си собственик и предоставят тази информация на компетентните органи и задължените субекти чрез централни публични регистри подходяща, точна и актуална информация, достъпна онлайн и в отворен и сигурен формат в съответствие с правилата на Съюза в областта на защитата на данните и правото на неприкосновеност на личния живот, заложено в Хартата. Достъп до тези регистри следва да се предостави на компетентните органи, по-специално на звената за финансово разузнаване (ЗФР) и задължените субекти, както и на обществеността, при условие за идентификация на лицето, което желае да получи достъп до информацията, и за евентуално заплащане на такса. . В допълнение попечителите следва да разкриват своя статут пред задължените субекти. [Изм. 16]

(11а)

Създаването от държавите членки на регистри на действителните собственици би засилило значително борбата срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма, корупцията, данъчните престъпления, измамите и други финансови престъпления. Това би могло да се постигне чрез подобряване на функционирането на съществуващите търговски регистри в държавите членки. Поради транснационалния характер на сделките от съществено значение е регистрите да бъдат свързани помежду си, за да се постигне ефективно използване на информацията, която се съдържа в тях. Изискването за взаимна свързаност на търговските регистри в Съюза вече е уредено в Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета  (9) и следва да се развие допълнително. [Изм. 17]

(11б)

Технологичният прогрес осигури инструменти, чрез които задължените субекти могат да проверят самоличността на своите клиенти при сключване на определени сделки. Такива технологични подобрения предлагат ефективни от гледна точка на времето и разходите решения за дружествата и за клиентите и поради това следва да се вземат предвид при оценката на риска. Компетентните органи на държавите членки и задължените субекти следва да действат проактивно в борбата с новите и иновативните способи за изпиране на пари, като същевременно зачитат основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. [Изм. 18]

(12)	Настоящата директива следва да се прилага и за тези дейности на обхванатите от настоящата директива задължени субекти, които се извършват по интернет.

(12а)

Представителите на Съюза в управителните органи на ЕБВР следва да насърчават ЕБВР да прилага разпоредбите на настоящата директива и да публикува на уебсайта си политика за борба с изпирането на пари, съдържаща подробни процедури за привеждане в изпълнение на настоящата директива. [Изм. 19]

(13)

Загриженост буди използването на сектора на хазартните игри за изпиране на приходите от престъпна дейност. За да бъдат намалени свързаните с този сектор рискове и да се осигури равнопоставеност между доставчиците на услуги в областта на хазарта, последните следва да бъдат задължени да извършват комплексна проверка на клиента при всяка трансакция в размер на 2 000 EUR или повече. При извършването на такава комплексна проверка на клиента следва да бъде приет подход, основан на анализа на риска, който да отразява различния риск при различните видове услуги в областта на хазарта и това дали те се отличават с висока или ниска степен на риск за изпиране на пари. Следва също така да се отчитат специфичните характеристики на различните видове хазарт, например разграничението между казината, онлайн хазарта или други доставчици на услуги в областта на хазарта. Държавите членки следва да обмислят прилагането на този праг както по отношение на получаването на печалби, така и при осъществяване на залаганията. Доставчиците на услуги в областта на хазарта, разполагащи с физически помещения (напр. казина и игрални къщи), следва да гарантират, че ако при влизане се извършва комплексна проверка на клиента, тя може да бъде отнесена към трансакциите, осъществени от съответния клиент в рамките на тези помещения. [Изм. 20]

(13а)

Изпирането на пари се осъществява по все по-сложни начини и включва и незаконни, а понякога и законни схеми за залози, по-специално схеми, свързани със спортни събития. Възникнаха нови форми на доходоносна организирана престъпна дейност, като например уреждане на мачове, които се развиха като носеща печалби форма на престъпна дейност, свързана с изпирането на пари. [Изм. 21]

(14)

Рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма се променя според конкретния случай. Поради това следва да се използва всеобхватен, основан на анализ на риска и на минимални стандарти подход,. При който основания на анализ на риска подход на държавите членки и задължените субекти не се предоставят необосновано дискреционни пълномощия. Той включва вземането на решения въз основа на обективни фактори с цел по-добро установяване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени Съюзът и лицата, които осъществяват дейност на неговата територия. [Изм. 22]

(15)

Укрепването на основания на анализ на риска подход е необходимо на държавите членки и на Съюза , за да идентифицират, разберат и смекчат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени. В международен план бе отчетено значението на наднационалния подход за установяване на риска, като на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган, по-долу „ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10), на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, по-долу „ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, по-долу „ЕОЦКП“), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12), следва да бъде възложено да излязат със становище относно рисковете, засягащи финансовия сектор , и в сътрудничество с държавите членки те следва да разработят минимални стандарти за оценките на риска, извършвани от компетентните национални органи. В този процес следва, доколкото е възможно, да участват всички заинтересовани лица посредством публични консултации . [Изм. 23]

(16)	Резултатите от оценките на риска на равнище държави членки следва по целесъобразност да бъдат достъпни предоставени своевременно за задължените субекти, за да могат да идентифицират, разбират и смекчават своите собствени рискове. [Изм. 24]

(17)

За по-добро разбиране и смекчаване на рисковете на ниво Европейски съюз следва да се извърши наднационален анализ на риска, с цел да се установят ефикасно рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, на които е изложен вътрешният пазар . Европейската комисия следва да изисква от държавите членки да действат ефективно по отношение на сценариите, при които степента на риска се счита за висока. Освен това държавите членки следва, когато това е уместно, да споделят резултатите от своите оценки на риска помежду си, както и с Комисията, ЕБО, ЕОЗППО, ЕОЦКП (по-долу общо „ЕНО“) и Европол . [Изм. 25]

(18)	При прилагането на разпоредбите на настоящата директива е целесъобразно да се отчетат особеностите и нуждите на попадащите в нейния обхват по-малки задължени субекти, както и да се осигури третиране, което отговаря на техните специфични нужди и на естеството на тяхната стопанска дейност.

(19)

Сам по себе си рискът се променя, а променливите величини, поотделно или в съчетание, могат да увеличават или намаляват потенциалния риск, като по този начин влияят върху подходящото равнище на превантивните мерки, като например мерките за комплексна проверка на клиента. Следователно при някои обстоятелства следва да се прилага задълбочена комплексна проверка, а при други може да е по-подходящо използването на опростена комплексна проверка.

(20)

Следва да бъде отчетено, че определени ситуации са свързани с по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Въпреки че самоличността и бизнес профилът на всички клиенти следва да бъдат установени, съществуват случаи, при които са нужни особено строги процедури за идентифициране и проверка на клиента.

(21)

Това се отнася най-вече за стопанските взаимоотношения взаимоотношенията с физически лица, които заемат или са заемали важни обществени длъжности, най-вече вече в държави, в които корупцията е широко разпространена , на територията на Съюза и в международен план . Подобни взаимоотношения могат да изложат финансовия сектор на значителни рискове за репутацията и на правни рискове. Международните усилия за борба с корупцията също оправдават необходимостта да се обърне специално внимание на тези случаи и да се приложат подходящи мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента по отношение на лицата, които изпълняват или са изпълнявали важни политически функции в страната или в чужбина, както и на висшите служители в международни организации. [Изм. 26]

(21а)

Необходимостта от мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента по отношение на лицата, които изпълняват или са изпълнявали важни политически функции в страната или в чужбина, както и на висшите служители в международни организации не следва обаче да води до ситуация, при която списъци, съдържащи информация за такива лица, се продават за търговски цели. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за забрана на такава дейност. [Изм. 27]

(22)

Получаването на одобрение от висшето ръководство за установяването на стопански взаимоотношения не винаги изисква да бъде получено одобрение от съвета на директорите. Такова одобрение следва да се предоставя от лица, притежаващи достатъчно познания относно риска, носен от институцията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и достатъчно висок ранг при вземането на решения, засягащи тази рискова експозиция.

(22а)

От съществено значение е Европейският съюз да разработи общ подход и обща политика срещу юрисдикциите, които не оказват съдействие и които показват слаби резултати в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. За тази цел държавите членки следва да предприемат действия по отношение на и да прилагат пряко всички списъци на държавите, публикувани от FATF в техните национални системи за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това държавите членки и Комисията следва да идентифицират други юрисдикции, които не оказват съдействие, на базата на цялата налична информация. Комисията следва да разработи общ подход към мерките, които следва да бъдат използвани за опазването на целостта на вътрешния пазар срещу юрисдикциите, които не оказват съдействие. [Изм. 28]

(23)

За да се избегнат многократно повтарящите се процедури за идентифициране на клиента, водещи до забавяния и по-ниска ефективност на стопанската дейност, е целесъобразно да се позволи клиентите, които са били идентифицирани другаде, да бъдат въвеждани от задължените субекти при спазване на подходящи предпазни мерки. Когато задължен субект възлага функции на трета страна, крайната отговорност за спазване на процедурата за комплексната проверка на клиента се носи от задължения субект, при когото клиентът е въведен. Третата страна или лицето, което е представило клиента, следва също да носи своята отговорност за съблюдаване на всички изисквания по настоящата директива, включително изискването за докладване на подозрителни сделки и за поддържане на регистри, доколкото то има взаимоотношения с клиент, който е обхванат от настоящата директива.

(24)

При взаимоотношения с външни доставчици на услуги или агенти съгласно договор между задължените субекти и външни физически или юридически лица, които не са обхванати от настоящата директива, задълженията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма могат да бъдат наложени на тези агенти или външни доставчици на услуги, като част от задължените субекти, единствено по силата на договор, а не съгласно настоящата директива. Обхванатият от настоящата директива задължен субект следва да продължи да носи отговорността за нейното спазване основната отговорност за спазването на настоящата директива . Освен това държавите членки следва да гарантират, че подобни трети страни могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. [Изм. 29]

(25)

Всички държави членки са създали или следва да създадат оперативно независими и анонимни ЗФР със задачата да събират и анализират получаваната от тях информация, за да установят връзката между съмнителни сделки и стоящите в тяхната основа престъпни дейности с цел предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съмнителните сделки следва да се докладват на ЗФР, които функционират като национални центрове за получаване, анализиране и довеждане до знанието на компетентните органи на доклади за съмнителни сделки и друга информация относно потенциално изпиране на пари или финансиране на тероризма. Това не следва да налага на държавите членки да променят съществуващите си системи за докладване, когато докладването се осъществява чрез прокурор или други правоприлагащи органи, доколкото информацията се предава незабавно и без преработване на ЗФР, което им позволява да осъществяват своите задачи целесъобразно, включително и в рамките на международно сътрудничество с други ЗФР. Важно е държавите членки да предоставят на ЗФР необходимите ресурси, за да се гарантира, че те разполагат с пълен оперативен капацитет за справяне с настоящите предизвикателства, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като същевременно се зачитат основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. [Изм. 30]

(26)

Чрез дерогация от общата забрана за извършване на съмнителни сделки задължените субекти могат да осъществяват съмнителни сделки, преди да информират компетентните органи, когато въздържане от тяхното сключване е невъзможно или има вероятност да осуети действията по преследване на бенефициерите от операция, за която се подозира, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма. Това обаче не следва да засяга поетите от държавите членки международни задължения за незабавно замразяване на средства или други активи на терористи, терористични организации или лица, финансиращи тероризма, съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации.

(26а)

Предвид факта, че огромна част от финансовите потоци с незаконен произход стигат в крайна сметка до данъчните убежища, Съюзът следва да засили натиска, оказван върху съответните държави за сътрудничество, с цел да се бори с изпирането на пари и финансирането на тероризма. [Изм. 31]

(27)

Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за професиите, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и г), като орган, който да бъде информиран като първа инстанция вместо ЗФР. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за докладване на първа инстанция пред саморегулиращ се орган представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за докладване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност.

(28)	Когато държава членка реши да се възползва от дерогациите, предвидени в член 33, параграф 2, тя може да позволи или изиска от самоуправляващия се орган, представляващ посочените там лица, да не представя на ЗФР никаква информация, получена от тези лица при обстоятелствата, предвидени в същия член.

(29)

Съществуват редица случаи, при които отделни лица, включително служители и представители , докладвали съмненията си за изпиране на пари, са били подложени на заплахи или враждебни действия. Това представлява ключов аспект по отношение на ефективността на системата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, въпреки че настоящата директива не може да се намесва в съдебните процедури на държавите членки. Държавите членки следва да са запознати с този проблем и да положат максимални усилия, за да защитят лицата, включително служителите и представителите , от подобни заплахи или враждебни действия , както и от други видове негативно третиране или отрицателни последствия, като по този начин ги улеснят да съобщават за подозренията си и съответно засилят борбата срещу изпирането на пари . [Изм. 32]

(30)	При обработването на лични данни за целите на настоящата директива се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), приложена съгласно националното законодателство.

(30а)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета  (14) се прилага за обработването на лични данни от институциите и органите на Съюза за целите на настоящата директива. [Изм. 33]

(31)

Определени аспекти от прилагането на настоящата Директива изискват събирането, анализа, съхраняването и обмена на данни. Обработката на лични данни следва да бъде позволена с оглед спазване на предвидените в настоящата директива задължения, включително провеждане на комплексна проверка на клиента, постоянен мониторинг, разследване и докладване на необичайни и съмнителни сделки, установяване на действителния собственик на юридическо лице или правно образувание, идентифициране на политически значимо лице, споделяне на информация между компетентните органи и споделяне на информация между финансовите институции и задължените субекти . Събираните лични данни следва да са ограничени единствено до строго необходимото с оглед спазване на изискванията по настоящата директива и да не бъдат допълнително обработвани по начин, който е несъвместим с Директива 95/46/ЕО. Конкретно следва да бъде строго забранено допълнителното обработване на лични данни за търговски цели. [Изм. 34]

(32)	Борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма е призната от всички държави членки като съображение от значим обществен интерес. Изкореняването на тези явления изисква силна политическа воля и сътрудничество на всички равнища. [Изм. 35]

(32а)

От първостепенно значение е инвестициите, които се съфинансират от бюджета на Съюза, да отговарят на най-високите стандарти с цел предотвратяване на финансови престъпления, включително корупцията и укриването на данъци. Поради това през 2008 г. ЕИБ прие вътрешни насоки, озаглавени „Политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в работата на Европейската инвестиционна банка“ с правно основание член 325 от ДФЕС, член 18 от Устава на ЕИБ и Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета  (15) . След приемането на политиката ЕИБ трябва да докладва на звеното за финансово разузнаване в Люксембург относно съмнения или твърдения за случаи на изпиране на пари, засягащи проекти, операции и сделки, подкрепяни от ЕИБ. [Изм. 36]

(33)	Настоящата директива не засяга защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително разпоредбите на Рамково решение 2008/977/ПВР. [Изм. 37]

(34)

Правото на достъп на титуляря на данните се прилага по отношение на обработваните за целите на настоящата директива лични данни. При все това достъпът на титуляра на данните до информацията, съдържаща се в доклад за подозрителни сделки, би нарушил сериозно ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това може да бъде оправдано налагането на ограничения върху това право в съответствие с член 13 от Директива 95/46/ЕО. Тези ограничения трябва обаче да бъдат балансирани чрез ефективни правомощия, които да се предоставят на органите за защита на данни, включително непреки правомощия за достъп, както са определени в Директива 95/46/ЕО, които да им позволяват разследване — служебно или въз основа на подадено искане — на жалби относно проблеми във връзка с обработката на лични данни. Тук следва по-специално да се включи достъпът до досието с данни на задължения субект. [Изм. 38]

(35)

В обхвата на настоящата директива не попадат лицата, чиято дейност се ограничава до прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които действат съгласно договор с кредитна институция или финансова институция, нито физическите или юридическите лица, които единствено предоставят системи за уведомяване или други помощни системи за парични преводи или системи за клиринг и сетълмент.

(36)

Изпирането на пари и финансирането на тероризма са международен проблем и усилията за борба с тях следва да бъдат глобални. За да се избегне прилагането на много различни стандарти в рамките на една институция или група от институции, кредитните и финансовите институции от ЕС, които имат клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, чието законодателство в тази област има недостатъци, следва да прилагат стандартите на Съюза или да уведомят компетентните органи на държавата членка на произход, ако прилагането на такива стандарти е невъзможно.

(37)

На задължените субекти следва по възможност , когато е възможно, да се предоставя обратна информация относно полезността и последяващите действия по представените от тях доклади за съмнителни сделки. За да бъде това възможно и с оглед проверката на ефективността на техните системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да водят и усъвършенстват съответната статистика. За допълнително подобряване на качеството и съгласуваността на статистическите данни, събирани на равнището на Съюза, Комисията следва да следи ситуацията в рамките на целия ЕС по отношение на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и да публикува редовни обзори, включително оценка на националните оценки на риска. Комисията следва да извърши първият преглед в рамките на една година от датата на влизане в сила на настоящата директива. [Изм. 39]

(37а)

Държавите членки следва не само да гарантират, че задължените субекти спазват съответните правила и насоки, но също така да разполагат с действащи системи, които действително да свеждат до минимум рисковете от изпиране на пари в рамките на тези субекти. [Изм. 40]

(37б)

За да могат да следят за ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да водят и усъвършенстват съответната статистика. С цел допълнително подобряване на качеството и на съгласуваността на статистическите данни, събирани на равнището на Съюза, Комисията следва да следи положението в рамките на целия ЕС по отношение на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и да публикува редовни обзори. [Изм. 41]

(38)

По отношение на обменните бюра, доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление или доставчиците на услуги в областта на хазарта компетентните органи следва да гарантират, че лицата, които на практика управляват дейността на такива субекти, и действителните собственици на такива субекти са подходящи и благонадеждни. Критериите, по които се определя дали дадено лице е подходящо и благонадеждно, следва най-малко да отразяват нуждата от защита на тези субекти срещу злоупотреба за престъпни цели от страна на техните управители или действителни собственици.

(39)

Координацията и сътрудничеството между ЗФР в ЕС е от изключително значение, като се има предвид транснационалният характер на изпирането на пари и финансирането на тероризма. До момента сътрудничеството между ЗФР се разглежда единствено в Решение 2000/642/ПВР на Съвета (16). В настоящата директива следва да бъдат включени по-подробни, задълбочени и актуализирани правила, осигуряващи по-добра координация и сътрудничество между ЗФР и конкретно гарантиращи, че докладите за съмнителни сделки достигат до ЗФР на държавата членка, в която ползата от тях би била най-голяма.

(40)

Подобряването на обмена на информация между ЗФР в рамките на Съюза е от особено значение за справяне с транснационалния характер на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Използването на сигурни механизми за обмен на информация, особено на децентрализираната компютърна мрежа FIU.net и предлаганите от тези механизми нея технически средства, следва да бъде насърчавано от държавите членки. [Изм. 42]

(41)

Важността на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да накара държавите членки да въведат в националното законодателство ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за неспазване на приетите в съответствие с настоящата директива национални разпоредби. Понастоящем държавите членки разполагат с разнообразни административни мерки и санкции за нарушаване на основните превантивни мерки. Това многообразие би могло да попречи на усилията, полагани в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, като съществува опасност реакцията на Съюза да бъде несъгласувана. Поради това настоящата директива следва да включва редица административни мерки и санкции, с които държавите членки да разполагат при систематични нарушения на изискванията относно мерките за комплексна проверка на клиента, воденето на документация, докладването на съмнителни сделки и мерките за вътрешен контрол на задължените субекти. Обхватът на тези мерки следва да бъде достатъчно широк, за да могат държавите членки и компетентните органи да отчитат различията между задължените субекти, най-вече между финансовите институции и другите задължени субекти, по отношение на техния размер, особености , равнище на риска и предмет на дейност. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират, че при налагането на административни мерки или санкции съгласно настоящата директива, както и на наказателни санкции в съответствие с националното право не се нарушава принципът ne bis in idem. [Изм. 43]

(42)

Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигуряват последователна хармонизация и подходяща защита за вложители, инвеститори и потребители в рамките на Съюза. Би било ефикасно и целесъобразно разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват политически избор, да се възлага от Комисията на ЕНО като органи с високоспециализиран експертен опит.

(42a)

С цел да се позволи на компетентните органи и задължените субекти да оценят по-добре рисковете, произтичащи от определени сделки, Комисията следва да изготви списък на юрисдикциите извън Европейския съюз, които са приложили правила и подзаконови разпоредби, подобни на предвидените в настоящата директива. [Изм. 44]

(43)

Комисията следва да приеме проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕНО съгласно член 42 от настоящата директива, посредством делегирани актове по силата на член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(44)	С оглед на твърде съществените изменения, които е необходимо да бъдат внесени в Директива 2005/60/ЕО и Директива 2006/70/ЕО, те следва да бъдат обединени и заменени за по-голяма яснота и съгласуваност.

(45)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно защитата на финансовата система посредством предотвратяване, разследване и разкриване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като индивидуалните мерки, предприети от държавите членки за защита на техните финансови системи, биха могли да са несъвместими с функционирането на вътрешния пазар и с изискванията за върховенство на закона и обществен ред на Съюза и следователно, поради мащаба на проблема, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(46)

Настоящата директива зачита основните права и е съобразена с принципите, признати от Хартата, и по-специално с правото на зачитане на личния и семейния живот, презумпцията за невинност, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и правото на защита. [Изм. 45]

(47)	В съответствие с член 21 от Хартата, забраняващ всяка форма на дискриминация, държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива се прилага без дискриминация по отношение на оценката на риска при комплексна проверка на клиента.

(48)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи, държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между съставните елементи на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(48a)

При транспонирането на настоящата директива или на националното право за изпълнение на настоящата директива държавите членки и задължените субекти са обвързани с разпоредбите на Директива 2000/43/ЕО на Съвета  (17) . [Изм. 46]

(48б)

Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 4 юли 2013 г. (18),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

1.   Държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризма са забранени.

2.   За целите на настоящата директива, за изпиране на пари се счита следното деяние, когато е извършено умишлено:

а)

преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото , да се избегне вземането на решения за обезпечаване или конфискация или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние; [Изм. 47]

б)	укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или притежаването на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

в)	придобиването, владението или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от участие в такава дейност;

г)	участието в сдружаване с цел извършване, опитът за извършване, както и подпомагането, подбуждането, улесняването и даването на съвети при извършването на някое от действията, посочени в букви а), б) и в).

3.   Изпиране на пари е налице и когато дейностите, от които е придобито имуществото, което трябва да бъде изпрано, са извършени на територията на друга държава членка или на трета държава.

4.   За целите на настоящата директива „финансиране на тероризма“ означава предоставянето или събирането на средства по всякакъв начин, пряко или косвено, с намерението те да бъдат използвани или със знанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на някое от престъпленията по смисъла на членове 1—4 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета (19), изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР (20).

5.   Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на посочените в параграфи 2 и 4 дейности, могат да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства.

Член 2

1.   Настоящата директива се прилага за следните задължени субекти:

1)	кредитни институции;

2)	финансови институции;

3)

следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности: а) одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти; б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка финансова сделка или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или изпълнението на сделки, отнасящи се до: i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия; ii) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента; iii) откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки за ценни книжа; iv) организацията на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на търговски дружества; v) създаването, управлението или ръководенето на дружества на доверително управление, фондации, взаимоспомагателни дружества, търговски дружества или сходни структури; [Изм. 48] в) доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от буква а) или б); г) агенти по продажба и отдаване под наем на недвижимо имущество , доколкото те участват във финансови трансакции ; [Изм. 49] д) други физически или юридически лица, търгуващи със стоки или услуги , само когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 7 500 EUR или повече, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани; [Изм. 50] е) доставчици на услуги в областта на хазарта. С изключение на казината, държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично определени услуги в областта на хазарта, посочени в точка 3, буква е) от първата алинея, от националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива, въз основа на ниския риск, произтичащ от естеството на услугите, на базата на оценка на риска. Преди да приложи всяко освобождаване от този вид съответната държава членка иска одобрението на Комисията. [Изм. 153]

2.   Държавите членки могат да решат, че физическите и юридическите лица, които се занимават с дадена финансова дейност на случайна или много ограничена основа и при които има незначителен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, не попадат в обхвата на настоящата директива, при условие че физическото или юридическото лице изпълнява всеки един от посочените по-долу критерии.

а)	финансовата дейност е ограничена по отношение на абсолютния обем;

б)	финансовата дейност е ограничена по отношение на сделките;

в)	финансовата дейност не представлява основна дейност;

г)	финансовата дейност е спомагателна и пряко свързана с основната дейност;

д)	основната дейност не е някоя от дейностите, посочени в параграф 1, с изключение на дейността, посочена в параграф 1, точка 3, буква д);

е)	финансовата дейност се предоставя като услуга на клиентите по основната дейност и обикновено не се предлага на широката общественост.

Първата алинея не се прилага по отношение на юридическите и физическите лица, осъществяващи дейност по налични парични преводи по смисъла на член 4, параграф 13 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21).

3.   За целите на параграф 2, буква а) държавите членки изискват общият оборот от финансовата дейност да не надвишава праг, който трябва да бъде достатъчно нисък. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида финансова дейност.

4.   За целите на параграф 2, буква б) държавите членки прилагат максимален праг за един клиент и единична сделка независимо дали сделката се извършва еднократно, или с няколко операции, които изглеждат свързани. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида финансова дейност. Той следва да е достатъчно нисък, за да се гарантира, че въпросните видове сделки представляват неизпълним и недостатъчен начин за изпиране на пари или финансиране на тероризма, и да не надвишава 1 000 EUR.

5.   За целите на параграф 2, буква в) държавите членки изискват оборотът от финансовата дейност да не надвишава 5 % от общия оборот на съответното физическо или юридическо лице.

6.   Когато преценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, която може да бъде разглеждана като особено подходяща, по своята същност, за да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма.

7.   Всяко решение, взето в изпълнение на настоящия член, посочва надлежно мотивите, на които се основава. Държавите членки предвиждат възможност за отмяна на такова решение при промяна на обстоятелствата.

8.   Държавите членки установяват основани на анализ на риска дейности по мониторинг или предприемат всякакви други подходящи мерки, за да се гарантира, че не се злоупотребява с освобождаването, предоставено чрез взети по силата на настоящия член решения.

Член 3

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„кредитна институция“ означава кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22), включително намиращи се в ЕС клонове на кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от посочения регламент, чието главно управление е разположено в рамките на Съюза или в трета държава;

2)

„финансова институция“ означава: а) предприятие, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е да извършва една или повече от дейностите, включени в точки 2—12 и 14—15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23), включително дейностите на обменни бюра (bureaux de change); б) застрахователно дружество, надлежно лицензирано в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24), доколкото то осъществява дейности, обхванати от въпросната директива; в) инвестиционен посредник според определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25); г) предприятие за колективно инвестиране, което търгува своите дялове или акции; д) застрахователен посредник според определението по член 2, параграф 5 от Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26), с изключение на посредниците, посочени в член 2, параграф 7 от тази директива, когато те извършват дейност, свързана с услуги по животозастраховане и инвестиции; е) клонове на посочените в букви а)—д) финансови институции, намиращи се в Европейския съюз,независимо дали главното им управление е разположено в рамките на Съюза или в трета държава;

3)	„имущество“ означава активи от всякакъв вид, било то веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, удостоверяващи правото на собственост върху или участие в такива активи;

4)

„престъпна дейност“ означава всеки вид престъпно участие в извършването на следните тежки престъпления: а) деяния, определени в членове 1—4 от Рамково решение 2002/475/ПВР, изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР; б) всяко от нарушенията, посочени в член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията на ООН от 1988 г. срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества; в) дейностите на престъпни организации, както са определени в член 1 от Съвместно действие 98/733/ПВР на Съвета (27); г) измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, най-малко толкова тежка, колкото е определена в член 1, параграф 1 и член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (28); д) корупция; е) всички престъпления, включително данъчни престъпления по отношение на преки и непреки данъци, които се наказват с лишаване от свобода или задържане с максимален срок повече от една година, или по отношение на тези държави, които имат минимален праг за престъпления в техните правни системи, всички престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или задържане за повече от шест месеца;

4a)

„саморегулиращ се орган“ означава орган, който има правомощията, признати от националното право, да установява задълженията и правилата, уреждащи определена професия или дадена област на икономическа дейност, които трябва да се спазват от физическите или юридическите лица в тази професия или област; [Изм. 53]

5)

„действителен собственик“ означава физическо лице, коетов крайна сметка притежава или контролира клиента и/или физическото лице, от чието име се осъществява дадена сделка или дейност, и включва: а) по отношение на юридическите лица без правосубектност: i) физическото лице, което в крайна сметка притежава или контролира даден правен субект и посредством пряко или косвено притежаване или контрол на достатъчен процент от акциите или правата на глас в този правен субект, включително посредством държане на акции на приносител, различно от дружество, чиито акции се котират на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Съюза или на еквивалентните международни стандарти. Като При всички случаи акционерно участие на физическо лице в размер на 25 % плюс 1 акция е доказателство за пряко притежание или контрол чрез акционерно участие се приемат 25 % плюс 1 акция и се прилага на всяко ниво на пряко или косвено притежаване; акционерно участие от 25 % плюс 1 акция на клиента, принадлежащо на юридическо лице без правосубектност, което е под контрола на физическо/и лице/а или на множество юридически лица без правосубектност, които са под контрола на същото физическо лице, е индикация за косвено притежание; понятието за контрол се определя, наред с другото, в съответствие с критериите, предвидени в член 22, параграфи 1 — 5 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета  (29) ; този режим обаче се прилага, без да се засяга правото на държавите членки да решат, че и по-ниско процентно участие може да бъде доказателство за притежание или контрол; ii) ако съществува съмнение, че съответното лице, посочено в подточка i), е действителен собственик, или ако след като бъдат предприети всички необходими мерки, не може да бъде установено лице съгласно подточка i), физическото лице, което упражнява контрол върху управлението на правен субект чрез други средства , което лице може да включва висшите ръководни служители ; iia) когато не е установено физическо лице съгласно подточка i) или ii), физическото лице, което заема длъжността на висш ръководен служител, като в такъв случай задължените субекти водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик съгласно подточки i) и ii), за да се докаже невъзможността да се установят тези лица; б) в случая на юридически лица, като например фондации, и правни договорености, като например дружества на доверително управление или взаимоспомагателни дружества , които управляват и разпределят средствата: i) физическото лице, което упражнява контрол върху повече от 25 % от имуществото на правното образувание или субект; както и ii) където бъдещите облагодетелствани лица вече са определени, физическото лице, което е собственик на 25 % или повече от имуществото на правното образувание или субект; или iii) когато физическите лица, които са облагодетелствани от правното образувание или субект, предстои да бъдат определени — категорията на лицата, в чийто главен интерес е създадено или управлявано правното образувание или субект. За собствениците на компании на доверително управление, определени по силата на характеристики или клас, задължените субекти получават необходимата информация относно собственика, за да се уверят, че ще бъдат в състояние да установят идентичността на собственика към момента на изплащането или когато собственикът възнамерява да упражни придобитите права; iiia) по отношение на дружества на доверително управление самоличността на учредителя, попечителя, пазителя (ако има такъв), бенефициера или класа бенефициери, както и на всяко друго физическо лице, което упражнява ефективен краен контрол върху дружеството на доверително управление (включително чрез верига на контрол или собственост); [Изм. 54]

6)

„доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко физическо или юридическо лице, което посредством стопанска дейност предоставя всяка от следните услуги на трети лица: а) учредяване на търговски дружества или други юридически лица; б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор или секретар на дадено дружество, съдружник в съдружие или сходна длъжност във връзка с други юридически лица; в) предоставяне на адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес и други сходни услуги на дружество, съдружие или на някое друго юридическо лице или образувание; г) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността попечител на доверителен фонд или подобно правно образувание; д) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на номиниран акционер за друго лице, различно от дружество, чиито акции се котират на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Съюза или на условията на еквивалентни международни стандарти;

7)

а) „чуждестранни политически значими лица“ означава физически лица, на които трета държава е или е била поверила важни обществени функции; б) „местни политически значими лица“ означава физически лица, на които държава членка е или е била поверила важни обществени функции; в) „лица, на които международна организация е или е била поверила важни функции,“ означава директори, заместник-директори и членове на ръководния съвет или на еквивалентния орган на международна организация; г) „физически лица, на които са или са били поверени важни обществени функции“ включва: i) държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри; ii) членове на парламенти или на сходни законодателни органи ; [Изм. 56] iii) членове на върховни съдилища, конституционни съдилища или на други висши съдебни органи, чиито решения не подлежат на обжалване, освен при изключителни обстоятелства; iv) членове на сметни палати или на ръководни органи на централни банки; v) посланици, дипломатически представители и висши офицери във въоръжените сили; vi) висши членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия. [Изм. 57] Нито една от категориите, посочени в подточки i)—vi), не включва длъжностни лица на средно или по-нисшо ниво на управление; д) „членове на семейството“ означава: i) съпруга/съпруга; ii) всеки партньор, който се счита за равностоен на съпруга/съпругата; iii) децата и техните съпрузи или партньори; [Изм. 58] iv) родителите; [Изм. 59] е) „лица, известни като близки сътрудници“ означава: [Изм. 87] i) всяко физическо лице, за което е известно, че има общо действително право на собственост върху правни субекти или правни образувания или всякакви други близки стопански взаимоотношения с лице, посочено в параграф 7, букви a)—г); ii) всяко физическо лице, което има еднолично действително право на собственост върху правен субект или правно образувание, за който/което е известно, че е бил/о учреден/о в полза де факто на лицето, посочено в параграф 7, букви a)—г); [Изм. 60]

8)

„висше ръководство“ означава служител или длъжностно лице, който/което притежава достатъчно познания относно риска, носен от институцията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и достатъчно висок ранг при вземането на решения, засягащи тази рискова експозиция. Не е необходимо във всички случаи това да бъде член на съвета на директорите;

9)	„стопански взаимоотношения“ означава стопански, професионални или търговски взаимоотношения, които са свързани с професионалните дейности на задължените субекти и които към момента на установяване на контакт се очаква да имат елемент на продължителност;

10)

„услуги в областта на хазарта“ означава всяка услуга, която включва залагане на суми посредством парично участие в игри на късмета, включително тези, които изискват определени умения, като например лотарии, игри в казино, игри на покер и залагания, които се предоставят посредством физическо местоположение или по друг начин от разстояние, чрез електронни средства или всякакви други технологии за комуникация и по индивидуална заявка на получателя на услугите;

10a)	„сделка при залагания“ означава всички етапи на търговските взаимоотношения между доставчика на услуги в областта на хазарта, от една страна, и клиента и бенефициера на записване на залога до осъществяване на плащането при потенциална печалба, от друга страна. [Изм. 61]

11)	„група“ означава група, съгласно определението в член 2, параграф 12 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (30).

11a)

„индиректни“ означава сключване на договор или извършване на сделка без едновременното физическо присъствие на изпълнителя или посредника и на потребителя, изключително посредством интернет, телемаркетинг или други електронни средства за комуникация, до и включително в момента на сключване на договора или извършване на сделката. [Изм. 62]

Член 4

1.   Държавите членки гарантират, в съответствие с подхода, основан на оценка на риска, че разпоредбите на настоящата директива се разпростират изцяло или частично върху професии и категории предприятия, различни от задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. [Изм. 63]

2.   Когато дадена държава членка реши да разшири разпоредбите на настоящата директива, така че да обхващат професии и категории предприятия, различни от посочените в член 2, параграф 1, тя информира Комисията за това.

Член 5

Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от настоящата директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризма , при условие че тези разпоредби са в пълно съответствие с правото на Съюза, по-специално по отношение на правилата на Съюза за защита на данните и на защитата на основните права, заложени в Хартата . Тези разпоредби не ограничават неоснователно достъпа на потребителите до финансови услуги и не представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 64]

РАЗДЕЛ 2

ОЦЕНКА НА РИСКА

Член 6

1.   Европейският Комисията изготвя оценка на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар, по-специално по отношение на трансграничните дейности. За тази цел Комисията се консултира с държавите членки, ЕНО, Европейския надзорен орган по защита на данните, работната група по член 29, Европол и други имащи отношение органи .

Посочената в първата алинея оценка на риска обхваща най-малкото следното:

а)	общите мащаби на изпирането на пари и областите от вътрешния пазар, които са изложени на по-голям риск;

б)	риска, свързан с всеки от секторите, които са от значение, по-специално нефинансовите сектори и сектора на хазартните игри;

в)	най-широко разпространените средства, използвани от престъпници за изпирането на незаконни приходи;

г)	препоръките на компетентните органи относно ефективното разпределяне на ресурсите;

д)	ролята на евробанкнотите в престъпните дейности и изпирането на пари;

Оценката на риска включва предложения за минимални стандарти за оценките на риска, които компетентните национални органи трябва да извършват. Тези минимални стандарти се разработват в сътрудничество с държавите членки и с участието на сектора и на другите заинтересовани страни чрез публични консултации и частни срещи на заинтересовани страни, ако е целесъобразно.

Това становище бива предоставено Комисията предоставя оценката на риска до … (*1) и я актуализира на всеки две години или по-често, ако е целесъобразно .

2.   Комисията оповестява това становище тази оценка с оглед подпомагане на държавите членки и задължените субекти при установяването, управляването и смекчаването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма , както и предоставяне на възможност на други заинтересовани страни, включително национални законодателни органи, Европейския парламент, ЕНО, Европол, Комитета на европейските звена за финансово разузнаване,, да разберат по-добре рисковете . На обществеността де предоставя достъп до резюме на оценката. То не съдържа класифицирана информация. .

2a.     Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно констатациите от редовната оценка на риска и предприетите действия въз основа на тези констатации. [Изм. 65]

Член 6а

1.     Без да се засягат процедурите за нарушения, предвидени в ДФЕС за функционирането на Европейския съюз, Комисията гарантира, че националното право в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, прието от държавите членки по силата на настоящата директива, се прилага ефективно и в съответствие с европейската рамка.

2.     За целите на прилагането на параграф 1 Комисията се подпомага, когато е целесъобразно, от ЕНО, Европол, Комитета на европейските звена за финансово разузнаване и от всеки друг европейски компетентен орган.

3.     Оценките на законодателството на национално равнище за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в параграф 1, се извършват, без да се засягат оценките, които се извършват от Специалната група за финансови действия или от MONEYVAL. [Изм. 66]

Член 7

1.   Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да установи, оцени, разбере и смекчи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и предизвикващи загриженост в това отношение въпроси, свързани със защитата на данните, като редовно актуализира изготвената оценка.

2.   Всяка държава членка определя орган, който координира националните мерки в отговор на рисковете, посочени в параграф 1. Наименованието на този орган се съобщава на Комисията, ЕНО както Европол и на другите държави членки.

3.   При изготвяне на оценките, посочени в параграф 1, държавите членки могат да използват посоченото посочената в член 6, параграф 1 становище оценка на риска .

4.   Всяка държава членка изготвя оценката, посочена в параграф 1, и:

а)	използва оценката/ите за подобряване на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално чрез определяне на всички области, в които задължените субекти прилагат по-строги мерки, и по целесъобразност посочване на мерките, които да бъдат предприети;

aa)	установява, когато е целесъобразно, сектори или области с незначителна, по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б)	използва оценката/ите, когато разпределя и насочва по приоритетни области средствата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

бa)	използва оценката/ите, за да гарантира изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари;

в)	осигурява своевременно достъп на задължените субекти до информацията, която им е необходима, за да могат да извършат своите оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

5.   При поискване държавите членки предоставят на другите държави членки, Комисията и ЕНО достъп до резултатите от своите оценки на риска. На обществеността се предоставя достъп до резюме на оценката. То не съдържа класифицирана информация. [Изм. 67]

Член 8

1.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти предприемат необходимите мерки, за да установят и оценят своите рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като отчитат съответните рискови фактори, в т.ч. клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка. Тези мерки съответстват на естеството и размера на задължените субекти.

2.   Посочените в параграф 1 оценки се документират, актуализират и са достъпни при поискване за компетентните органи и саморегулиращите се органи. [Изм. 68]

3.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти разполагат с политики, механизми за контрол и процедури за смекчаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнище Европейски съюз, на равнище държава членка, както и на равнище задължен субект. Политиките, механизмите за контрол и процедурите следва да съответстват на естеството и размера на тези задължени субекти , както и на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма и следва да зачитат разпоредбите за защита на данните . [Изм. 69]

4.   Политиките и процедурите, посочени в параграф 3, включват най-малко:

а)

разработване на вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, включително образцови практики за управление на риска, комплексна проверка на клиента, докладване, водене на документация, вътрешен контрол, управление на съответствието (включително според естеството и размера на стопанската дейност и назначаването на служител, отговорен за съответствието, на управленско равнище) и проверка на служителите; тези мерки не позволяват на задължените субекти да изискват от потребителите да предоставят повече лични данни, отколкото е необходимо; [Изм. 70]

б)	независима одитна функция, проверяваща посочените в буква а) вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, когато това е целесъобразно с оглед размера и естеството на стопанската дейност.

5.   Държавите членки изискват задължените субекти да получават одобрение от висшето ръководство за въвежданите от тях политики и процедури, както и осъществяват мониторинг и по целесъобразност засилват предприетите мерки.

Член 8a

1.     С цел разработване на общ подход и общи политики срещу юрисдикции, които не оказват съдействие и показват слаби резултати в областта на борбата с изпирането на пари, държавите членки периодично утвърждават и приемат списъците на държавите, публикувани от FATF.

2.     Комисията координира подготвителната работа на европейско равнище за идентифициране на трети държави със сериозни стратегически слабости в техните системи за борба с изпирането на пари, които представляват значителни рискове за финансовата система на Европейския съюз, като се вземат предвид критериите, определени в параграф 3 от приложение III.

3.     На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове с цел съставянето на списък с държавите, определени в параграф 2.

4.     Комисията извършва редовно наблюдение на развитието на положението в определените в параграф 2 от настоящия член държави въз основа на критериите, установени в точка 3 от приложение III, и когато е целесъобразно, преразглежда списъка, посочен в параграф 3 от настоящия член. [Изм. 71]

ГЛАВА II

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА КЛИЕНТА

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Държавите членки забраняват на своите кредитни и финансови институции да поддържат анонимни сметки или и анонимни банкови книжки или да издават анонимни електронни разплащателни карти, които не отговарят на условията, предвидени в член 10а . Държавите членки изискват във всички случаи титулярите и действителните собственици на съществуващите анонимни банкови сметки или и анонимни банкови книжки или анонимни разплащателни карти да бъдат подлагани на мерки за комплексна проверка колкото е възможно по-скоро и във всеки случай, преди такива сметки или банкови книжки да бъдат използвани по някакъв начин. [Изм. 72]

Член 10

Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в следните случаи:

а)	при установяването на стопански взаимоотношения;

б)	при сключването на случайни сделки, възлизащи на 15 000 EUR или повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

в)	по отношение на физически или юридически лица, търгуващи със стоки, при сключването на случайни сделки, по които се извършват плащания в брой в размер на 7 500 EUR или повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

г)	по отношение на доставчици на услуги в областта на хазарта казината , при извършването на случайни трансакции, възлизащи на 2 000 EUR или повече, независимо от това дали трансакцията е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

гa)	по отношение на онлайн хазарта, при установяването на стопански взаимоотношения;

гб)	по отношение на доставчици на други услуги в областта на хазарта, при изплащането на печалби в размер на 2 000 EUR или повече; [Изм. 73]

д)	когато има подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, независимо от всяка дерогация, изключение или праг;

е)	когато има съмнения за верността или адекватността на получените по-рано данни за самоличността на клиента;

еa)	във всички случаи на учредяване на дружество. [Изм. 74]

Член 10a

1.     Държавите членки могат, въз основа на доказана ниска степен на риск, да прилагат към задължените субекти освобождавания от комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, както са определени в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  (31) , ако са изпълнени следните условия:

а)	платежният инструмент не е презаредим;

б)	максималната сума, която се съхранява в електронен вид, не надхвърля 250 EUR; държавите членки могат да увеличат този таван до 500 EUR за платежни инструменти, които могат да се използват единствено в съответната държава членка;

в)	платежният инструмент се използва изключително за покупка на стоки или услуги;

г)	платежният инструмент не може да се финансира с електронни пари;

д)	възстановяването в брой и тегленето на пари в брой са забранени, освен ако не се изпълняват идентификация и проверка на самоличността на притежателя, адекватни и подходящи политики и процедури за възстановяване в брой и теглене на пари в брой, както и задължения за съхранение на документацията.

2.     Държавите членки гарантират, че винаги преди възстановяване на паричната стойност на електронни пари, надхвърляща 250 EUR, се прилагат мерки за комплексна проверка на клиента.

3.     С настоящия член държавите членки не се възпрепятстват да разрешават на задължените субекти да прилагат опростени мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари в съответствие с член 13 от настоящата директива, ако не са изпълнени условията, предвидени в настоящия член. [Изм. 75]

Член 11

1.   Мерките за комплексна проверка на клиента обхващат:

а)	идентифициране на клиента и проверка на неговата самоличност въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник;

б)

идентифициране освен идентифицирането на действителния собственик и , посочен в регистър съгласно член 29, вземане на подходящи мерки за проверка на неговата самоличност, така че институцията или лицето, обхванати от настоящата директива, да са удовлетворени, че знаят кой е действителният собственик, включително по отношение на юридически лица, компании на доверително управление , фондации, взаимоспомагателни дружества, холдинги и всички други сходни съществуващи или бъдещи правни образувания, като вземат подходящи всички необходими мерки за установяване на структурата на собственост и контрол на клиента; [Изм. 76]

в)	оценка и по целесъобразност получаване на информация за целта и планираното естество на търговските взаимоотношения;

г)

осъществяване на постоянен мониторинг върху стопанските взаимоотношения, включително внимателно проучване на сделките, предприети по време на целия период на тези взаимоотношения, за да се гарантира, че осъществяваните сделки са в съответствие с информацията, известна на институцията или лицето, за клиента, фирмата или профила на риска, включително, където е необходимо, произхода на средствата, и гарантиране, че притежаваните документи, данни или информация се актуализират.

1a.     От задължените субекти също така се изисква при изпълнението на мерките съгласно букви а) и б) от параграф 1 по-горе да се уверят, че всяко лице, което претендира да действа от името на клиента, е упълномощено за тази цел, както и да установят и удостоверят самоличността на това лице. [Изм. 77]

2.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат всяко от посочените в параграф 1 изисквания за комплексна проверка на клиента, но могат да определят степента на прилагане на тези мерки въз основа оценка на риска.

3.   Когато оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, държавите членки изискват от задължените субекти да отчитат най-малко посочените в приложение I променливи фактори.

4.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти са в състояние да удостоверят пред компетентните органи или саморегулиращите се органи, че мерките са подходящи с оглед на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

5.   По отношение на животозастраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност държавите членки гарантират, че финансовите институции, в допълнение към мерките за комплексна проверка на клиента и действителния собственик, провеждат по отношение на титулярите на полици по застраховка живот и на други застрахователни полици, свързани с инвестиции, следните мерки за комплексна проверка на клиента, непосредствено след като титулярите бъдат установени или посочени:

а)	за титуляри, които са установени като изрично посочени физически или юридическите лица или правни образувания, като се взема предвид наименованието на лицето;

б)	за титуляри, които са посочени по силата на характеристики или клас или по друг начин, финансовите институции получават необходимата информация относно тези титуляри, за да се уверят, че ще бъдат в състояние да установят идентичността на титуляря към момента на изплащането.

За случаите, посочени в букви а) и б) от първата алинея, проверката на самоличността на титуляря се извършва към момента на изплащането. При цялостно или частично прехвърляне на застраховка живот или на друга застраховка, свързана с инвестиции, на трета страна финансовите институции, запознати с прехвърлянето, установяват действителния собственик към момента на прехвърлянето, бил той физическо или юридическо лице или правно образувание, който получава в своя полза стойността на прехвърлената полица.

Член 12

1.   Държавите членки изискват извършването на проверка на самоличността на клиента и на действителния собственик преди установяването на стопански взаимоотношения или сключването на сделка.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да разрешат проверката на самоличността на клиента и на действителния собственик да се извърши по време на установяването на стопански взаимоотношения или — при субектите, които подлежат на задълженията, посочени в член 2, параграф 1 — по време на извършването на сделката и във всички случаи към момента на изплащането на печалби , ако това е необходимо, за да не се прекъсва нормалното провеждане на стопанската дейност и когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен. При подобни ситуации тези процедури се приключват колкото е възможно по-скоро след първоначалния контакт. [Изм. 78]

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 държавите членки могат да позволят откриването на банкова сметка, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че няма да се осъществяват сделки от клиента или от негово име, докато не бъде осигурено пълното спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4.   Държавите членки изискват от съответната институция или лице, която/което не спазва член 11, параграф 1, букви а), б) и в), да не сключва сделки чрез банкова сметка, да не установява стопански взаимоотношения или извършва сделка и да пристъпи към прекратяване на стопанските взаимоотношения и в съответствие с член 32 към изготвянето на доклад за подозрителни сделки, предназначен за ЗФР, във връзка с клиента.

Държавите членки не прилагат предходната алинея само в строго ограничените граници, за които се отнася изключението по отношение на нотариуси, други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти, определящи правното положение на своя клиент или изпълняващи задачата да защитават или представляват своя клиент във или във връзка със съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство.

5.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат процедурите за комплексна проверка на клиента не само по отношение на всички нови клиенти, но също и през подходящи времеви интервали спрямо съществуващите клиенти въз основа на оценка на риска, включително при промяна на относимите обстоятелства относно даден клиент.

РАЗДЕЛ 2

ОПРОСТЕНА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА КЛИЕНТА

Член 13

1.   Ако държава членка или задължен субект установи области с по-нисък риск, тази държава членка може да разреши на задължените субекти да прилагат мерки за опростена комплексна проверка на клиента.

2.   Преди да бъдат прилагани мерки за опростена комплексна проверка на клиента, задължените субекти се уверяват в по-ниското равнище на риска, произтичащ от взаимоотношението с клиента или сделката.

3.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти осъществяват подходящ мониторинг върху сделката сделките или стопанските взаимоотношения, позволяващ разкриването на необичайни или съмнителни сделки. [Изм. 79]

Член 14

При оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка, държавите членки и задължените субекти отчитат най-малко изложените в приложение II фактори по отношение на клиенти и продукти, услуги, сделки или механизми за доставка като обуславящи потенциално по-нискорисковите по-нискорискови ситуации. [Изм. 80]

Член 15

До … (*2), в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕНО издават насоки, предназначени за посочените в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 компетентни органи и задължени субекти, относно рисковите фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, и/или мерките, които трябва да бъдат предприети, в случай че е целесъобразно да се вземат мерки за опростена комплексна проверка на клиента. Особено внимание трябва да бъде отдадено на естеството и размера на стопанската дейност, като се предвиждат конкретни мерки, ако това е уместно и целесъобразно. [Изм. 81]

РАЗДЕЛ 3

ЗАДЪЛБОЧЕНА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

Член 16

1.   В случаите, определени в членове 17—23 от настоящата директива, както и при други ситуации с по-висок риск, които са установени от държавите членки или задължените субекти, държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента, целящи целесъобразното управление и смекчаване на тези рискове.

2.   Държавите членки изискват от задължените субекти да проучат контекста и целите на всички сложни, необичайно големи сделки и на всички необичайни комбинации от сделки, които нямат явна икономическа или законна цел или които съставляват данъчни престъпления по смисъла на член 3, параграф 4, буква е) . Конкретно те прилагат по-строг и по-подробен мониторинг върху стопанските взаимоотношения, за да бъде определено дали тези сделки или дейности могат да бъдат считани за необичайни или съмнителни. В случай че задължен субект установи такава необичайна или подозрителна сделка или дейност, той незабавно информира ЗФР на всички държави членки, които могат да бъдат засегнати. [Изм. 82]

3.   При оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма държавите членки и задължените субекти отчитат най-малко изложените в приложение III фактори по отношение на клиенти и продукти, услуги, сделки или механизми за доставка като обуславящи потенциално по-високорисковите по-високорискови ситуации. [Изм. 83]

4.   До … (*3) в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕНО издават насоки, предназначени за посочените в член 2, параграф 1, точка 1 и 2 компетентни органи и задължени субекти, относно рисковите фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, и/или мерките, които трябва да бъдат предприети, в случай че е необходимо да се вземат мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента. . [Изм. 84]

Член 17

По отношение на трансграничните кореспондентски банкови отношения с институции-респонденти от трети държави, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от своите кредитни институции:

а)	да съберат достатъчна информация за институцията-респондент, позволяваща им да разберат изцяло естеството на дейността на респондента, и въз основа на публично достъпната информация да установят репутацията на институцията и качеството на надзора ѝ;

б)	да оценят механизмите за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, прилагани от институцията-респондент;

в)	да получат одобрение от висшето ръководство, преди да установят нови кореспондентски банкови отношения;

г)	да документират съответните отговорности на всяка институция;

д)

да се уверят по отношение на кореспондентските сметки, че кредитната институция-респондент е проверила самоличността и извършва постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на кореспондента, и че при поискване тя може да предостави на институцията-кореспондент съответните данни от комплексната проверка на клиента.

Член 18

По отношение на сделки или стопански взаимоотношения с чуждестранни политически значими лица, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти:

а)	да разполагат с подходящи процедури, основани на анализ на риска, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента е такова лице;

б)	да получат одобрението на висшето ръководство за установяване или продължаване на стопански взаимоотношения с такива клиенти;

в)	да вземат подходящи мерки за установяване на произхода на богатството и източника на средствата, които са предмет на стопанските взаимоотношения или сделката;

г)	да провеждат постоянен задълбочен мониторинг върху стопанските взаимоотношения.

Член 19

По отношение на сделки или стопански взаимоотношения с местни политически значими лица или лица, на които международна организация е или е била поверила важни функции, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти:

а)	да разполагат с подходящи процедури, основани на анализ на риска, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента е такова лице;

б)	да прилагат мерките, посочени в член 18, букви б), в) и г), при характеризиращи се с по-висок риск стопански взаимоотношения с такива лица.

Член 19a

Комисията, в сътрудничество с държавите членки и международни организации, изготвя списък с местни политически значими лица и лица, пребиваващи в държавите членки, на които са или са били поверени важни функции от страна на международна организация. Списъкът е достъпен за компетентните органи и за задължените субекти.

Комисията уведомява засегнатите лица, че са били включени или изключени от списъка.

Предвидените в този член изисквания не освобождават задължените субекти от техните задължения за комплексна проверка на клиента и задължените субекти не разчитат изключително на тази информация като достатъчна за изпълнението на тези задължения.

Държавите членки предприемат всички подходящи мерки за предотвратяване на извършваната с комерсиална цел търговия с информация относно чуждестранни или местни политически значими лица, или лица, на които са или са били поверени важни функции от страна на международна организация. [Изм. 85]

Член 20

Задължените субекти предприемат подходящи мерки , в съответствие с основания на анализ на риска подход, за да определят дали титулярите на полици по застраховка живот или на други застрахователни полици, свързани с инвестиции, и/или при необходимост действителните собственици на титуляря са политически значими лица. Тези мерки се предприемат най-късно към момента на изплащането или към момента на цялостно или частично прехвърляне на полицата. Когато е установено по-високо равнище на риск, държавите членки, в допълнение към стандартните мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти: [Изм. 86]

а)	да информират висшето ръководство, преди да пристъпят към изплащане на полицата;

б)	да подложат на засилен контрол съвкупните стопански взаимоотношения с притежателя на полицата.

Член 21

Мерките, посочени в членове 18, 19 и 20, с изключение на член 19а, се прилагат и по отношение на членовете на семейството или лицата, известни като за които доказателствата сочат, че са близки сътрудници на такива чуждестранни или местни политически значими лица. [Изм. 87]

Член 22

Когато посоченото в членове 18, 19 и 20 лице престане да има качеството на чуждестранно или местно натоварено с важни политически функции от държава членка или от трета държава или с важни функции от международна организация, задължените субекти трябва да отчетат съществуващите рискове, които това лице все още представлява за тях, и да прилагат подходящи и основани на оценка на риска мерки до момента, в който се счита, че това лице вече не представлява риск. Срокът до настъпването на този момент не може да бъде по-кратък от 18 месеца 12 месеца . [Изм. 88]

Член 23

1.   Държавите членки забраняват на кредитните институции да влизат във или да продължават кореспондентски банкови отношения с банки фантоми и изискват кредитните институции да вземат подходящи мерки, които да гарантират, че не предприемат или поддържат кореспондентски банкови отношения с банки, за които е известно, че позволяват сметките им да се използват от банки фантоми.

2.   За целите на параграф 1 „банка фантом“ означава кредитна институция или институция, извършваща еквивалентни дейности, установена в юрисдикция, в която няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и необвързана с регулирана финансова група.

РАЗДЕЛ 4

ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Член 24

Държавите членки могат да позволят на задължените субекти да възлагат на трети страни функции по спазване на изискванията, предвидени в член 11, параграф 1, букви а), б) и в). Въпреки това, крайната отговорност за спазването на тези изисквания се носи от задължения субект, който възлага функции на третата страна. Освен това държавите членки гарантират, че подобни трети страни могат също така да бъдат подведени под отговорност за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. [Изм. 89]

Член 25

1.   За целите на настоящия раздел „трети страни“ означава:

а)	задължени субекти, изброени в член 2; или или

б)

други институции и лица, намиращи се в държави членки или трета държава, които прилагат равностойни на предвидените в настоящата директива изисквания за комплексна проверка на клиента и водене на документация, като тяхното съответствие с изискванията на настоящата директива подлежи на надзор съгласно раздел 2 от глава VI.

2.   Държавите членки вземат Комисията взема предвид наличната информация за равнището на географски риск при вземане на решение дали трета държава отговаря на условията, предвидени в параграф 1, и информират информира , доколкото е необходимо за целите на настоящата директива и в съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, другите държави държавите членки, Комисията задължените субекти , както и ЕНО за случаите, при които считат, че третата държава отговаря на тези условия.

2a.     Комисията представя списък на юрисдикциите, които разполагат с мерки срещу изпирането на пари, равностойни на предвидените в настоящата директива и други правила и регламенти на Съюза, свързани с изпирането на пари.

2б.     Списъкът по параграф 2а се преразглежда и актуализира редовно в съответствие с информацията, получена от държавите членки съгласно параграф 2. [Изм. 90]

Член 26

1.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти получават от третата страна, на която са възложени функции, необходимата информация относно изискванията, предвидени в член 11, параграф 1, букви а), б) и в).

2.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти, към които е насочен клиентът, вземат подходящи мерки, гарантиращи, че при поискване третата страна незабавно препраща съответните копия от данните за идентификация и проверка и другите документи, удостоверяващи самоличността на клиента или действителния собственик.

Член 27

1.    Държавите членки гарантират, че компетентният орган на държавата на произход (при политики и мерки за контрол на групи) и компетентният орган на приемащата държава (при клонове и дъщерни дружества) могат да приемат, че задълженият субект прилага мерките, предвидени в член 25, параграф 1 и член 26, чрез своята групова програма, когато са изпълнени следните условия:

а)	задълженият субект разчита на информация, предоставена от трета страна, която е част от същата група;

б)	тази група прилага мерки за комплексна проверка на клиента, правила за водене на документация и програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с настоящата директива или равностойни такива правила;

в)	компетентен орган в държавата на произход осъществява надзор върху ефективното прилагане на изискванията, посочени в буква б), на равнище на групата , в сътрудничество с компетентни органи в приемащите държави . [Изм. 91]

1a.     До …  (*4) ЕНО издават насоки относно прилагането на режима на надзор от страна на компетентните органи в съответните държави членки за групи от субекти с оглед осигуряването на съгласуван и ефективен надзор на равнището на групата. [Изм. 92]

Член 28

Настоящият раздел не се отнася за отношенията с външни доставчици на услуги или агенти, при които действащ договор дава основание да се счита, че външният доставчик на услуги или агентът е част от задължения субект.

ГЛАВА III

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ

Член 29

1.   Държавите членки гарантират, че установените дружествата и другите образувания с юридическа правосубектност, включително дружества на доверително управление или дружества, сходни по структура или функция с дружества на доверително управление, фондации, холдингови дружества и всички други сходни на тях от гледна точка на структура или функция съществуващи или бъдещи правни образувания, установени или включени на тяхната територия или уредени съгласно тяхното право, дружества или правни субекти получават и разполагат с такава и изпращат до публичен централен регистър, търговски регистър или дружествен регистър на тяхната територия подходяща, точна и, актуална и осъвременявана информация относно за себе си и своите действителни собственици в момента на установяване или при всяка промяна в тях .

1a.     Регистърът съдържа минималната информация с цел ясно установяване на дружеството и действителните му собственици, включително име, номер, правна форма и статут на дружеството, доказателство за учредяване, адрес на седалището (и на основното място на стопанска дейност, ако е различно от адреса на седалището), основни регулаторни правомощия (например включените в учредителния акт и устава), списък на директорите (включително тяхното гражданство и дата на раждане) и информация за акционерите/действителните собственици, като имена, дата на раждане, националност или юрисдикция на учредяването, данни за контакт, брой акции, категории акции (включително естеството на свързаните права на глас) и част от дяловото участие или контрола, ако е приложимо.

Предвидените в този член изисквания не освобождават задължените субекти от техните задължения за комплексна проверка на клиента, а задължените субекти не разчитат изключително на тази информация като достатъчна за изпълнението на тези задължения.

1б.     Що се отнася до дружества на доверително управление или други видове съществуващи или бъдещи правни субекти и договорености със сходна структура или функция, информацията включва също така самоличността на учредителя, на попечителя(ите), на пазителя (ако има такъв), на бенефициерите или класа бенефициери, както и на всяко друго физическо лице, което упражнява ефективен контрол върху дружеството на доверително управление. Държавите членки гарантират, че попечителите разкриват своя статут пред задължените субекти, когато във функцията си на попечител участват в стопански взаимоотношения или извършват случайна сделка над прага, определен в член 10, букви б), в) и г). Информацията, с която разполагат, следва да включва дата на раждане и гражданство на всички лица. При публикуването на фидуциарния акт и писмото-волеизявление държавите членки използват подход, основан на анализ на риска, и гарантират, когато е приложимо и при спазване на защитата на личната информация, че информацията се разкрива пред компетентните органи, по-конкретно ЗФР, и пред задължените субекти.

2.   Държавите членки гарантират, че Компетентните органи , по-конкретно ЗФР, и задължените субекти могат да получат от всички държави членки получават своевременен достъп до информацията, посочена в параграф 1 параграфи, 1а и 1б . Държавите членки осигуряват публичен достъп до регистрите, посочени в параграф 1, след като лицето, което желае да получи достъп до информацията, се идентифицира чрез проста онлайн регистрация. Информацията се предоставя онлайн на всички лица в отворен и сигурен формат в съответствие с правилата за защита на данните, особено що се отнася до ефективната защита на правата на титуляря на данните да има достъп до личните си данни и да поправя или заличава неточни данни. Таксите за получаване на информацията не надхвърлят свързаните с това административни разходи. Всяка промяна в изложената информация се посочва ясно в регистъра без забавяне и най-късно в срок от 30 дни.

Дружествените регистри, посочени в параграф 1 от настоящия член, са свързани един с друг чрез европейската платформа, портала и установените от държавите членки точки за достъп по избор съгласно Директива 2012/17/ЕС. Държавите членки с подкрепата на Комисията гарантират оперативната съвместимост на своите регистри в системата за взаимно свързване на регистрите през европейската платформа.

2a.     В сътрудничество с държавите членки Комисията бързо, конструктивно и ефективно търси сътрудничество с трети държави, за да се насърчи създаването на еквивалентни централни регистри, съдържащи информация относно действителните собственици, както и да се осигури публичен достъп до посочената в параграфи 1 и 1а от настоящия член информация в техните държави.

С предимство се ползват трети държави, в които има значителен брой корпоративни или правни субекти, включително дружества на доверително управление, фондации, холдинги и всички други органи, които са сходни по отношение на структура или функция и които притежават акции, показващи пряка собственост в съответствие с член 3, параграф 5, в корпоративни или правни субекти, установени в Съюза.

2б.     Държавите членки установяват правила за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за физически и юридически лица, приложими за нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящия член, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. За целите на настоящия член държавите членки установяват ефективни мерки за борба със злоупотребите с оглед на предотвратяването на злоупотреби въз основа на акции на приносител и гаранции на акции на приносител.

2в.     До …  (*5) Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането и функционирането на изискванията по настоящия член, ако е целесъобразно, и евентуално законодателно предложение. [Изм. 93]

Член 30

1.   Държавите членки гарантират, че попечителите на всеки доверителен фонд, уреден съгласно техните законодателства, получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно действителните собственици на доверителния фонд. Тази информация включва самоличността на учредителя, попечителя/ите, пазителя (ако има такъв), бенефициерите или класа бенефициери, както и на всяко друго физическо лице, което упражнява ефективен контрол върху компания на доверително управление.

2.   Държавите членки гарантират, че попечителите разкриват своя статут пред задължените субекти, когато във функцията си на попечител участват в стопански взаимоотношения или извършват случайна сделка над прага, определен в член 10, букви б), в) и г).

3.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи и задължените субекти могат да получат своевременен достъп до информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

4.   Държавите членки гарантират, че спрямо други видове правни субекти и образувания, чиито функция и структура са сходни с тези на компаниите на доверително управление, се прилагат мерки, съответстващи на тези по параграфи 1, 2 и 3. [Изм. 94]

ГЛАВА IV

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 31

1.   Всяка държава членка създава звено за финансово разузнаване (ЗФР) с оглед предотвратяване, разкриване и разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

1a.     Лицата, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и г),осведомяват ЗФР и/или подходящия саморегулиращ се орган за съответната професия, както е посочено в член 33, параграф 1, ако подозират или имат основателни причини да подозират, че техните услуги се използват неправомерно за целите на престъпна дейност. [Изм. 95]

2.   Държавите членки уведомяват Комисията писмено за името и адреса на съответните ЗФР.

3.   ЗФР се създава като оперативно независимо и автономно централно национално звено. То отговаря за получаването (и доколкото е позволено изискването), анализирането и и анализирането на доклади за съмнителни сделки и друга информация, свързана с потенциално изпиране на пари, съответните първоначални престъпления или потенциално финансиране на тероризма. ЗФР отговаря за свеждането до знанието на компетентните всички компетентни органи както и разкриването на информация, отнасяща се до потенциалното на резултатите от своя анализ , когато са налице основания за подозрение за изпиране на пари и съответните , съответни първоначални престъпления и потенциално или финансиране на тероризма или изисквана от националното законодателство или подзаконови актове. ЗФР може да получава относима допълнителна информация от задължените субекти за горепосочените цели. ЗФР разполага с необходимите финансови, технически и човешки ресурси за изпълнение на задачите си. Държавите членки гарантират, че ЗФР не е засегнато от неправомерна намеса. [Изм. 96]

4.   Държавите членки осигуряват своевременния достъп на ЗФР, пряко или косвено, до информацията с финансов, административен и наказателноправен характер, която му е необходима за изпълнение на неговите задачи. В допълнение, ЗФР предоставят изискваната от правоприлагащите органи на съответната им държава членка информация, освен когато съществуват фактически причини да се предполага, че предоставянето на такава информация би имало отрицателно въздействие върху текущи разследвания или анализи, или при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно диспропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или няма отношение към целите, за които информацията е била поискана. Когато ЗФР получи такова искане, решението за извършване на анализ или разпространение на информация до правоприлагащия орган, отправил искането, следва да остане отговорност на ЗФР. Държавите членки изискват от правоприлагащите органи да предоставят обратна връзка на ЗФР за използването на предоставената информация. [Изм. 97]

5.   Държавите членки гарантират, че ЗФР е оправомощено да предприеме спешни преки или косвени мерки, когато съществува подозрение, че дадена сделка е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма, като отложи или откаже одобрение за сключване на сделка, с цел да се анализира сделката и потвърди подозрението.

6.   Дейността на ЗФР по извършване на анализи обхваща оперативни анализи, акцентиращи върху отделни случаи и специфични цели, и стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Член 32

1.   Държавите членки изискват от задължените субекти, а където е приложимо, и от техните директори и служители да сътрудничат изцяло, като незабавно:

а)

информират ЗФР по своя собствена инициатива, когато институцията или лицето, обхванато от настоящата директива, знае, подозира или има сериозни основания да подозира, че средствата са придобити от или са свързани с престъпна дейност или финансиране на тероризма, и като в такива случаи незабавно удовлетворяват исканията на ЗФР за допълнителна информация;

б)	предоставят на ЗФР, по негово искане, цялата необходима информация в съответствие с процедурите, установени в приложимото право.

2.   Информацията по параграф 1 от настоящия член се препраща на ЗФР от държавата членка, на чиято територия се намира институцията или лицето, изпращащо информацията , и на ЗФР на държавата членка, в която е установен задълженият субект . Информацията се изпраща от лицето или лицата, определени в съответствие с член 8, параграф 4. [Изм. 98]

Член 33

1.   Чрез дерогация от член 32, параграф 1, държавите членки могат по отношение на лицата, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и, г) и д) , и тези професии и категории на предприятието, посочени в член 4, да определят подходящ саморегулиращ се орган за съответната професия като орган, който да получава информацията по член 32, параграф 1.

При всички обстоятелства държавите членки предоставят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността. [Изм. 99]

Без да се засяга параграф 2, в случаите, посочени в параграф 1, определеният саморегулиращ се орган изпраща информацията на ЗФР незабавно и без преработване.

2.   Държавите членки не налагат задълженията, предвидени по член 32, параграф 1, само в строго ограничените граници, за които се отнася изключението по отношение на нотариуси, упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти във връзка с информацията, която те получават, или относно някой от техните клиенти в процеса на определяне на правното им положение, или изпълняващи задачата си да защитават или да представляват този клиент в рамките или по отношение на съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство, независимо дали подобна информация е получена преди, по време или след подобно производство.

Член 34

1.   Държавите членки изискват от задължените субекти да се въздържат от сключването на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, докато не предприемат необходимите действия по член 32, параграф 1, буква а).

В съответствие със националното право на държавите членки могат да бъдат дадени инструкции да не бъде сключвана сделката.

2.   Когато за такава сделка съществуват подозрения, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма, и когато въздържането от сключването е невъзможно или има вероятност да осуети действията по преследване на бенефициерите от операция, за която се подозира, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма, задължените субекти информират ЗФР незабавно след сключване на сделката.

Член 35

1.   Държавите членки гарантират, че ако компетентните органи, посочени в член 45, открият в процеса на проверка на задължените субекти или по някакъв друг начин факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, те незабавно информират ЗФР.

2.   Държавите членки гарантират, че надзорните органи, упълномощени от закон или подзаконов акт да контролират фондовите пазари, валутните пазари и пазарите на финансови деривати, информират ЗФР, ако открият факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Член 36

Добросъвестното оповестяване на информация от задължен субект или от служител или директор на такъв задължен субект в съответствие с членове 32 и 33 не представлява нарушение на никакво ограничение върху оповестяването на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба, и по никакъв начин не води до подвеждане под отговорност на задължения субект или на неговите директори или служители.

Член 37

Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да защитят служителите гарантират, че физически лица, включително служители и представители на задължения субект, които докладват подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма, както вътрешно, така и до ЗФР, са надлежно защитени от излагането им на заплахи или враждебни действия , неблагоприятно третиране и неблагоприятни последици, и особено от неблагоприятни или дискриминационни действия по отношение на заетостта . Държавите членки гарантират безплатна правна помощ за такива лица и предоставят сигурни комуникационни канали, чрез които лицата да докладва своите подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Тези канали гарантират, че самоличността на лицата, които предоставят информация, е известна единствено на ЕНА или на ЗФР. Държавите членки гарантират наличието на подходящи програми за защита на свидетели. [Изм. 100]

РАЗДЕЛ 2

ЗАБРАНА ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ

Член 38

1.   Задължените субекти и техните директори и служители не разкриват пред съответните клиенти или други трети лица изпращането на информация в съответствие с членове 32 и 33 или разследването или евентуалното разследване във връзка с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

2.   Забраната, предвидена в параграф 1, не включва оповестяване пред компетентните органи на държавите членки, включително и саморегулиращите се органи и органите за защита на данните , или оповестяване за целите на правоприлагането. [Изм. 101]

3.   Забраната, предвидена в параграф 1, не възпрепятства оповестяването между институции от държавите членки или от трети държави, налагащи еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, при условие че те принадлежат към една и съща група.

4.   Забраната, предвидена в параграф 1, не възпрепятства разкриването на информация между лицата по член 2, параграф 1, точка 3, букви а) и б) от държави членки или от трети държави, налагащи еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, които изпълняват професионалните си дейности, независимо дали като служители или не, в рамките на едно и също юридическо лице или мрежа.

За целите на първата алинея „мрежа“ означава по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която има обща собственост, управление , стандарти, методи или контрол върху привеждането в съответствие. [Изм. 102]

5.   За субектите или лицата, посочени в член 2, параграф 1, точки 1, 2 и точка 3, букви а) и б), в случаите, отнасящи се до един и същ клиент и една и съща сделка, в която участват две или повече институции или лица, забраната, предвидена в параграф 1 от настоящия член, не възпрепятства разкриването на информация между съответните институции или лица, при условие че те се намират в държава членка или трета държава, налагаща еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, и при условие че те са от същата професионална категория и са обект на еквивалентни задължения по отношение опазването на професионална тайна и защита на лични данни.

5a.     За целите на настоящия член изискванията за третата държава, които са еквивалентни на предвидените в настоящата директива, включват правила за защита на данните. [Изм. 103]

6.   Когато лицата по член 2, параграф 1, точка 3, букви а) и б) се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това не представлява оповестяване на информация по смисъла на параграф 1.

ГЛАВА V

ЗАЩИТА НА ДАННИ, ВОДЕНЕ НА ДОКУМЕНТАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ [Изм. 104]

Член 39

1.    Държавите членки изискват от задължените субекти да съхраняват следните документи и информация в съответствие с националното законодателство, за да могат ЗФР или другите компетентни органи да предотвратяват, разкриват и разследват евентуалните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма:

а)

във връзка с комплексната проверка на клиента, копие или препратки към изискваната документация за период от най-малко пет години от приключване на стопанските взаимоотношения с въпросния клиент или след датата на случайната сделка . След изтичането на този период на запазване личните данни се заличават, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, определящо обстоятелство, при което задължените субекти могат или трябва да запазят данните. Държавите членки могат да разрешат или да изискат данните да бъдат съхранявани за по-дълъг период, изискват продължаване на съхраняването само когато ако това е необходимо за предотвратяване, разкриване установяване или разследване на изпирането изпиране на пари и финансирането финансиране на тероризма. Максималният период на запазване не надхвърля десет години от прекратяване на стопанските взаимоотношения и ако удължаването на периода на запазване е обосновано за всеки конкретен случай. Максималното удължаване на периода на запазване е допълнителен период от пет години ;

б)

във връзка със стопанските взаимоотношения и сделки, придружаващата документация и регистри, които се състоят от оригиналните документи или копия, приемани от съда като доказателство съгласно приложимото национално право, за период от най-малко пет години от осъществяване на сделките или приключване на стопанските взаимоотношения, което от двете събития настъпи първо. След изтичането на този период на запазване личните данни се заличават, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, определящо обстоятелство, при което задължените субекти могат или трябва да запазят данните. Държавите членки могат да разрешат или да изискат данните да бъдат съхранявани за по-дълъг период, изискват продължаване на съхраняването само когато ако това е необходимо за предотвратяване, разкриване установяване или разследване на изпирането изпиране на пари и финансирането финансиране на тероризма. Максималният период на запазване не надхвърля десет години от осъществяването на сделките или приключването на стопанските взаимоотношения, което от двете събития настъпи първо и ако удължаването на периода на запазване е обосновано за всеки конкретен случай. Максималното удължаване на периода на запазване е допълнителен период от пет години.

2.     Никакви запазени лични данни не се използват за цели, различни от целите, за които са били запазени, и при никакви обстоятелства не се използват за търговски цели. [Изм. 105]

Член 39а

1.     По отношение на обработката на лични данни, извършвана от държавите членки в съответствие с настоящата директива, се прилагат разпоредбите на Директива 95/46/EО. По отношение на обработката на лични данни, извършвана от ЕНО, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001. Събирането, обработката и прехвърлянето на информация за целите на борбата с изпирането на пари се считат за обществен интерес съгласно тези правни актове.

2.     Личните данни се обработват въз основа на настоящата директива единствено с цел да бъдат предотвратени изпирането на пари и финансирането на тероризма. Задължените субекти информират новите клиенти за евентуалното използване на личните данни за целите на предотвратяването на изпирането на пари преди установяването на стопански взаимоотношения. Обработката на чувствителни категории данни се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

3.     Обработката на данни, събрани въз основа на настоящата директива за търговски цели, е забранена.

4.     Засегнато лице, на което е отказано от задължен субект или компетентен орган разкриване на информация относно обработката на личните му данни, има правото да отнесе въпроса до неговия орган за защита на данните по отношение на всякакви проверки, достъп, поправки или заличаване на неговите лични данни, както и правото да започне съдебна процедура.

5.     Достъпът на засегнатото лице до информация, съдържаща се в доклад за подозрителна сделка, е забранен. Забраната по настоящия параграф не включва разкриване пред органите за защита на данните.

6.     Държавите членки изискват от задължените субекти и компетентните органи да признават и спазват ефективните правомощия на органите за защита на данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО по отношение на сигурността на обработката и точността на личните данни или служебно, или въз основа на жалба от засегнатото лице. [Изм. 106]

Член 40

-1.     Държавите членки разполагат с национални централизирани механизми, които да им позволяват своевременно да установят дали физически или юридически лица притежават или контролират банкови сметки, поддържани от финансови институции на тяхна територия.

-1а.     Държавите членки разполагат също с механизми, които дават възможност на компетентните органи да идентифицират собственост без предварително уведомяване на собственика.

1.    Държавите членки изискват от своите задължени субекти да въведат системи, които им позволяват да реагират своевременно и изцяло на запитвания от страна на ЗФР или на други органи в съответствие с тяхното национално законодателство, относно поддържането към момента или през предходните пет години на стопански взаимоотношения с определени физически или юридически лица, както и относно естеството на това взаимоотношение посредством сигурни канали и по начин, който гарантира пълната поверителност на запитванията . [Изм. 107]

Член 40a

Събирането, обработката и прехвърлянето на информация за целите на борбата с изпирането на пари се считат за въпрос от обществен интерес съгласно Директива 95/46/EО. [Изм. 108]

Член 41

1.   За целите на изготвянето на националните оценки на риска съгласно член 7 държавите членки гарантират, че са в състояние да направят преглед на ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, като поддържат изчерпателни статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на тези системи.

2.   Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват:

а)	данни, с които се измерва размерът и значението на различните сектори, които попадат в обхвата на настоящата директива, включително броят на юридическите и физическите лица и икономическото значение на всеки сектор;

б)

данни, с които се оценяват етапите на докладване, разследване и съдебно производство на националния режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително броят на подозрителни сделки, докладвани на ЗФР, последващите действия по тези доклади, както и на годишна основа броят на разследваните случаи, броят на лицата, подложени на съдебно преследване, броят на лицата, осъдени за престъпления, свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризма, и стойността в евро на имуществото, което е било обезпечено, иззето или конфискувано;

ба)	данни, с които се установяват броят и процентът на докладите, водещи до по-нататъшно разследване, с годишен доклад до задължените институции, съдържащ подробна информация относно полезността и последващите действия във връзка с предоставените от тях доклади; [Изм. 109]

бб)	данни за броя на трансграничните искания за информация, които са отправени, получени, или отхвърлени от ЗФР, и на които ЗФР е отговорило частично или изцяло. [Изм. 110]

3.   Държавите членки гарантират, че консолидираният преглед на техните статистически отчети се публикува и посочените в параграф 2 статистически данни се предоставят на Комисията.

ГЛАВА VI

ПОЛИТИКИ, ПРОЦЕДУРИ И НАДЗОР

Раздел 1

Вътрешни процедури, обучение и обратна връзка

Член 42

1.   Държавите членки изискват от задължените субекти, които са част от група, да прилагат политики и процедури, обхващащи цялата група, в т.ч. политики за защита на личните данни и политики и процедури за обмен на информация в рамките на групата за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма. Тези политики и процедури се прилагат ефективно на ниво клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в държави членки и трети държави.

2.   Държавите членки гарантират, че когато задължените субекти имат клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, чиито минимални изисквания за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма не са толкова строги колкото тези на държавата членка, техните клонове и дъщерни предприятия, разположени в третата държава, прилагат изискванията на държавата членка, включително по отношение защитата на данните, доколкото това е позволено от законовите и подзаконови разпоредби на третата държава.

3.   Държавите членки и ЕНО се информират взаимно, в случай че законодателството на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно параграф 1, като за намиране на решение могат да бъдат предприети координирани действия.

4.   Когато правото на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно първата алинея на параграф 1, държавите членки изискват от задължените субекти да предприемат допълнителни мерки за ефективното справяне с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма и да информират надзорните органи на своята държава на произход. Ако допълнителните мерки не са достатъчни, компетентните органи в държавата на произход обмислят предприемането на допълнителни надзорни действия, като по целесъобразност може да поискат от финансовата група да преустанови своята дейност в приемащата държава.

5.   ЕНО разработват проекти на регулаторни технически стандарти, определящи вида на допълнителните мерки, посочени в параграф 4 от настоящия член, както и минималните действия, които посочените в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 задължени субекти трябва да предприемат, когато правото на третата държава не позволява прилагането на мерките, изисквани по параграфи 1 и 2 от настоящия член.

ЕНО предоставят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до … (*6). [Изм. 111]

6.   На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в параграф 5 регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

7.   Държавите членки гарантират, че обменът на информация в рамките на групата е разрешен, при условие че не възпрепятства разследването или проучването, извършвано от ЗФР или други компетентни органи в съответствие с националното право, на възможните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

8.   Държавите членки могат да изискват от емитентите на електронни пари по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2009/110/ЕО и доставчиците на платежни услуги по смисъла на член 4, параграф 9 от Директива 2007/64/ЕО, които са установени на тяхна територия и чието централно управление се намира в друга държава членка или извън Съюза, да посочат централно звено за връзка на тяхната територия, което да следи за съблюдаването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

9.   ЕНО разработват проекти на регулаторни технически стандарти по отношение на критериите за определяне на обстоятелствата, при които е целесъобразно да се посочи централно звено за връзка по параграф 8, и функциите, които централните звена за контакт трябва да изпълняват.

ЕНО предоставят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до … (*7).

10.   На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в параграф 9 регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 43

1.   Държавите членки изискват от задължените субекти да предприемат мерки, пропорционални на техните рискове, естество и размер, така че съответните им служители да са запознати с приетите по силата на настоящата директива разпоредби, включително съответните изисквания за защита на данните.

Тези мерки включват участие на съответните им служители в специални програми за обучение, които да им помогнат да разкриват операциите, които могат да са свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма, и да ги инструктират как да процедират в такива случаи.

Когато физическо лице, което попада в някоя от категориите, изброени в член 2, параграф 1, точка 3, изпълнява своите професионални ангажименти като служител на юридическо лице, задълженията по настоящия раздел се прилагат по отношение на това юридическо лице, а не по отношение на физическото лице.

2.   Държавите членки осигуряват достъпа на задължените субекти до актуализирана информация относно практиките, прилагани от лицата, осъществяващи изпиране на пари и финансиране на тероризма, и признаците, водещи до разкриването на съмнителни сделки.

3.   Държавите членки осигуряват винаги, когато това е възможно, предоставянето на задължените субекти на своевременна обратна информация на задължените субекти относно ефективността и последващите действия по докладваните съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма. [Изм. 112]

3a.     Държавите членки изискват от задължените субекти да назначат член(ове) на управителния съвет, който(които) отговаря(т) за изпълнението на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. [Изм. 114]

РАЗДЕЛ 2

НАДЗОР

Член 44

1.   Държавите членки изискват обменните бюра и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, както и доставчиците на услуги в областта на хазарта да подлежат на лицензиране или регистриране.

2.   По отношение на посочените в параграф 1 субекти държавите членки изискват от компетентните органи да гарантират, че лицата, които на практика управляват или ще управляват дейността на тези субекти, или действителните собственици на такива субекти са подходящи и благонадеждни.

3.   По отношение на задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б), г) и д), държавите членки гарантират, че компетентните органи и саморегулиращите се органи вземат необходимите мерки, за да се попречи на престъпниците осъдените престъпници в тези области и на техните съучастници да станат притежатели или действителни собственици на значителен или контролен дял от задължените субекти или да заемат ръководна длъжност в тях. [Изм. 114]

Член 45

1.   Държавите членки изискват от компетентните органи да извършват ефективен мониторинг и да предприемат необходимите мерки с цел осигуряване на съответствието с изискванията по настоящата директива.

2.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с подходящи правомощия, включително правомощията да получат принудително всякаква информация, която има отношение към мониторинга върху спазването на съответствието, и да извършват проверки, както и че разполагат с необходимите ресурси за изпълнението на своите функции. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти по отношение на поверителността и защитата на данни, и че са изключително почтени и притежават подходящата квалификация.

3.   По отношение на кредитните и финансовите институции и доставчиците на услуги в областта на хазарта компетентните органи разполагат с разширени надзорни функции, по-специално с възможността да провеждат проверки на място. Компетентните органи, които са отговорни за надзора на кредитните и финансовите институции, следят за адекватността на правната консултация, която получават, с оглед намаляване на правния и регулаторния арбитраж в случай на агресивно данъчно планиране и избягване на данъци. [Изм. 115]

4.   Държавите членки гарантират, че изискват от задължените субекти, осъществяващи дейност чрез клонове или дъщерни предприятия в други държави членки, да спазват националните разпоредби на тази друга държава членка, отнасящи се до настоящата директива. [Изм. 116]

5.   С оглед осигуряването на ефективния надзор върху изискванията по настоящата директива държавите членки гарантират, че компетентните органи на държавата членка, в която е установен клонът или дъщерното предприятие, сътрудничат на компетентните органи на държавата членка, в която се намира централното управление на задължения субект.

6.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които отчитат при прилагането на основан на риска подход в рамките на надзорния процес , компетентните органи : [Изм. 117]

а)	имат ясна представа за съществуващите в тяхната страна рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б)	имат директен и индиректен достъп до цялата необходима информация относно специфичните национални и международни рискове, свързани с клиенти, продукти и услуги на задължените субекти; както и

в)	определят честотата и интензивността на директния и индиректния надзор въз основа на рисковия профил на задължения субект и съществуващите в страната рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

7.   Оценката на рисковия профил на задължения субект по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително рисковете от несъответствие, се преразглежда както периодично, така и когато настъпят важни събития или промени в управлението и дейността на задължения субект.

8.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи вземат предвид предоставената на задължения субект свобода на преценка и преразглеждат съответно оценките на риска, на които се основава тази свобода на преценка, както и адекватността и целесъобразността на своите политики, мерки за вътрешен контрол и процедури.

9.   По отношение на задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и г), държавите членки могат да разрешат функциите по параграф 1 да се изпълняват от саморегулиращите се органи, при условие че те отговарят на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

10.   До … (*8) в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕНО издават насоки за компетентните органи относно критериите, които трябва да се прилагат при упражняване на надзор въз основа на отчитане на риска. Особено внимание трябва да бъде отдадено на естеството и размера на стопанската дейност, като се предвиждат конкретни мерки, ако това е уместно и целесъобразно.

РАЗДЕЛ 3

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Подраздел I

Национално сътрудничество

Член 46

Държавите членки гарантират, че лицата, определящи политиката, ЗФР, правоприлагащите органи, надзорните органи , органите за защита на данните и другите компетентни органи, които участват в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и координират на национално равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. [Изм. 118]

Подраздел II

Сътрудничество с ЕНО

Член 47

Без да се засягат правилата за защита на данните, компетентните органи предоставят на ЕНО цялата относима информация, необходима за изпълнението на техните задължения по настоящата директива. [Изм. 119]

Подраздел III

Сътрудничеството между Комисията и ЗФР

Член 48

Комисията може да предоставя необходимата за подпомагане на координацията помощ, включително във връзка с обмена на информация между ЗФР на държавите членки в рамките на Съюза. Тя може редовно да свиква заседания с на Платформата ЗФР в ЕС, съставена от представители на ЗФР от държавите членки с оглед подпомагане на сътрудничеството и обмена на становища по свързаните със сътрудничеството въпроси , и когато това е целесъобразно, заседания на Платформата ЗФР в ЕС с ЕБО, ЕОЗППО или ЕОЦКП . Платформата ЗФР в ЕС беше установена, за да формулира насоки по въпросите за изпълнението, които са от значение за звената за финансово разузнаване и докладващите субекти, да улеснява дейностите на звената за финансово разузнаване, по-специално тези, свързани с международното сътрудничество и съвместния анализ, за да се споделя информация относно тенденциите и рисковите фактори на вътрешния пазар и за да се гарантира участието на звената за финансово разузнаване в управлението на системата FIU.net. [Изм. 120]

Член 49

Държавите членки гарантират, че техните ЗФР сътрудничат помежду си и със ЗФР от трети държави във възможно най-голяма степен независимо от това дали те са административни, правоприлагащи или съдебни органи, или са органи със смесени функции , без да се засягат правилата на Съюза за защита на данните . [Изм. 121]

Член 50

1.   Държавите членки гарантират, че ЗФР обменят спонтанно както със ЗФР от държави членки на ЕС, така и със ЗФР от трети държави, автоматично или при поискване всяка информация, която може да бъде полезна за обработването или анализа на информация или за разследванията, провеждани от ЗФР по отношение на финансовите операции, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, и на участващите в тях физически или юридически лица. Искането съдържа съответните факти, контекст, мотиви за искането и начин, по който изискваната информация ще бъде използвана. [Изм. 122]

2.   Държавите членки гарантират, че ЗФР, към което е отправено искането, е длъжно да използва всички свои правомощия, с които разполага на национално равнище, за получаване и анализ на информация, когато изпълнява посоченото в параграф 1 искане на друго ЗФР, установено в Съюза. ЗФР, към което е отправено искането, отговоря своевременно, като както подалото, така и получилото искането ЗФР използва, доколкото е възможно, сигурни цифрови средства за обмен на информация. [Изм. 123]

По-конкретно, когато ЗФР от държава членка иска да получи допълнителна информация от задължен субект на друга държава членка, който осъществява дейност на нейната територия, искането се отправя до ЗФР на държавата членка, на чиято територия се намира задълженият субект. Това ЗФР прехвърля исканията и отговорите незабавно и без каквото и да било филтриране. [Изм. 124]

3.   ЗФР може да откаже разкриването на информация, което би могло да навреди на наказателно разследване, провеждано в държавата членка, в която е получено искането, или при извънредни обстоятелства, ако разкриването на информация би довело до последствия, които са явно диспропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на държава членка, или няма отношение към целите, за които информацията е била поискана. Всеки подобен отказ се обяснява надлежно на подалото искане за информация ЗФР.

Член 51

Получените по членове 49 и 50 информация и документи се използват за извършване на предвидените по настоящата директива задачи на ЗФР. При предаването на информацията и документите по членове 49 и 50 предаващото ЗФР може да наложи ограничения и условия за употребата на тази информация. Получаващото ЗФР се съобразява с тези ограничения и условия. Това не засяга използването за целите на наказателни разследвания и преследвания, свързани със задачите на ЗФР по предотвратяване, разкриване и разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 52

Държавите членки гарантират, че ЗФР предприемат всички необходими мерки, в т.ч. мерки за сигурност, за да се гарантира, че предоставената по членове 49 и 50 информация не е достъпна за друг орган, агенция или служба, освен ако предоставилото информацията ЗФР не е дало предварително своето съгласие.

Член 53

1.   Държавите членки насърчават изискват от своите ЗФР да използват защитени канали за комуникация между ЗФР и да използват децентрализираната компютърна мрежа FIU.net помежду си . [Изм. 125]

2.   Държавите членки гарантират, че техните ЗФР си сътрудничат , а в рамките на мандата му сътрудничат и с Европол при прилагането на усъвършенствани технологии, за да изпълнят своите задачи, предвидени в настоящата директива. Тези технологии позволяват на ЗФР да съпоставят анонимно своите данни с други ЗФР, като осигуряват пълна защита на личните данни, когато разкриват лицата, които представляват интерес за ЗФР, в други държави членки и установяват техните приходи и средства. [Изм. 126]

Член 54

Държавите членки гарантират, че техните насърчават своите ЗФР да си сътрудничат с Европол при извършването на трансгранични анализи на текущи случаи , обхващащи най-малко две държави членки. [Изм. 127]

Член 54a

Комисията следва да засили натиска, който оказва върху данъчните убежища за подобряване на тяхното сътрудничеството и обмена на информация с оглед на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. [Изм. 128]

РАЗДЕЛ 4

САНКЦИИ

Член 55

1.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи. [Изм. 129]

2.   Без да се засяга правото на държавите членки да налагат наказателни санкции, държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да предприемат целесъобразни административни мерки или да налагат административни санкции, когато задължените субекти нарушават националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и осигуряват тяхното прилагане. Тези мерки и санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.   Държавите членки гарантират, че когато задълженията се отнасят за юридически лица, санкциите могат да бъдат налагани на членовете на управителния орган и на всички други физически лица, които са отговорни за нарушението съгласно националното законодателство.

4.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с всички правомощия за провеждане на разследвания, необходими за упражняването на функциите им. Когато упражняват правомощията си по налагане на санкции, компетентните органи си сътрудничат тясно с цел да се гарантира, че съответните административни мерки или санкции осигуряват желания резултат, и съгласуват действията си при трансгранични случаи.

Член 56

1.   Настоящият член се прилага най-малко по отношение на случаите, при които задължените субекти систематично не съблюдават изискванията на:

а)	Членове 9—23 (комплексна проверка на клиента);

б)	Членове 32, 33 и 34 (докладване на съмнителни сделки);

в)	Член 39 (водене на документация); както и

г)	Членове 42 и 43 (вътрешен контрол).

2.   Държавите членки гарантират, че в случаите по параграф 1 административните мерки и санкции, които може да бъдат наложени, включват най-малко следното:

а)	изявление, което се отправя към обществеността и в което се посочва отговорното физическо или юридическо лице и естеството на нарушението , ако е необходимо и пропорционално след оценка за всеки отделен случай ; [Изм. 130]

б)	разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице нарушител да прекрати деянието и да не извършва повторно това деяние;

в)	по отношение на задължен субект, подлежащ на разрешителен режим — отнемане на разрешението;

г)	временна забрана за носещия отговорност член на управителния орган на задължения субект да заема длъжности в институциите;

д)	за юридически лица — административни имуществени санкции в размер до 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице за предходната стопанска година;

е)	за физически лица — глоба в размер до 5 000 000 EUR, а в държавите членки, в които еврото не е официална парична единица, — равностойността в националната парична единица към … (*9).

ж)	административни имуществени санкции в размер до удвоения размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.

За целите на буква д) от първата алинея, когато юридическото лице е дъщерно предприятие на предприятие майка, съответният общ годишен оборот представлява общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на първостепенното отчета на дъщерното предприятие майка за предходната стопанска година. [Изм. 131]

Член 57

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи без забава ще огласяват публично всички санкции или мерки, наложени за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, ако е необходимо и пропорционално, след оценка за всеки отделен случай, включително информацията за вида и естеството на нарушението и за самоличността на лицата, които носят отговорност за него, освен ако такова огласяване би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари. В случай че огласяването би довело до непропорционално големи щети за съответните страни, компетентните органи могат да огласяват публично наказанията, без да съобщават имената на нарушителите. [Изм. 132]

2.   Държавите членки гарантират, че при определянето на вида административни санкции или мерките и размера на административните имуществени санкции компетентните органи отчитат всички съответни обстоятелства, включително:

а)	тежестта и продължителността на нарушението;

б)	степента на отговорност на физическото или юридическото лице нарушител;

в)	финансовите възможности на физическото или юридическото лице нарушител, определени според общия оборот или годишния доход на това лице;

г)	размера на реализираната печалба или нереализираната загуба от физическото или юридическото лице нарушител, когато размерът им може да бъде определен;

д)	загубите, понесени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е)	степента на съдействие, което физическото или юридическото лице нарушител оказва на компетентния орган;

ж)	предишните нарушения на физическото или юридическото лице нарушител.

3.    С цел да се гарантира тяхното последователно прилагане и възпиращият им ефект в рамките на Съюза , до …  (*10) и в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕНО издават насоки за компетентните органи относно вида административни мерки и санкции и размера на административните имуществени санкции, които се прилагат спрямо задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2. [Изм. 133]

4.   По отношение на юридическите лица държавите членки гарантират, че те могат да бъдат подведени под отговорност за предвидените по член 56, параграф 1 нарушения, които са извършени за тяхно облагодетелстване от което и да е лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, който има водеща роля в рамките на юридическото лице, въз основа на:

а)	право да представлява юридическото лице;

б)	правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или

в)	правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

5.   В допълнение към случаите, посочени в параграф 4 от настоящия член, държавите членки гарантират, че юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в същия параграф, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на нарушенията, посочени в член 56, параграф 1, в полза на юридическо лице.

Член 58

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали до компетентните органи за нарушения на националните разпоредби за прилагане на настоящата директива.

2.   Механизмите по параграф 1 включват най-малко:

а)	специални процедури за приемането на сигнали за нарушения и за предприемане на действия по тях;

б)	подходяща защита за служителите на институции, които докладват за нарушения в рамките на институцията;

ба)	подходяща защита за лицето, срещу което е повдигнато обвинение; [Изм. 134]

в)	защита в съответствие с принципите на Директива 95/46/ЕО на личните данни на лицата, които подават сигнал за нарушение, и на физическите лица, за които се предполага, че са отговорни за нарушението.

3.   Държавите членки изискват от задължените субекти да въведат подходящи процедури, за да могат служителите им да докладват за нарушения по определен, независим и анонимен начин в рамките на институцията.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 59

До … (*11) Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и го предава на Европейския парламент и на Съвета.

До …  (*12) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно разпоредбите за тежките данъчни престъпления и наказанията в държавите членки, относно трансграничното значение на данъчните престъпления и евентуалната необходимост от координиран подход в Съюза, придружен по целесъобразност от законодателно предложение. [Изм. 135]

Член 60

Директиви 2005/60/ЕО и 2006/70/ЕО се отменят, считано от … (*13).

Позоваванията на отменените директиви се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 61

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от … (*13). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 62

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 63

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

---

(1)  ОВ C 166, 12.6.2013 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 31.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2014 г.

(4)  Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари (ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 77).

(5)  Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. за изменение на Директива 91/308/ЕИО за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари (ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 76).

(6)  Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).

(7)  Директива 2006/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението „видни политически личности“ и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база (ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29).

(8)   Източници: „Tax havens and development. Status, analyses and measures“ (Данъчни убежища и развитие. Състояние, анализ и мерки), NOU, Official Norwegian Reports, 2009.

(9)   Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО на Съвета и Директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри (ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(11)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(12)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(13)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(14)   Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(15)   Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OB L 248, 16.9.2002 г., стр. 1).

(16)  Решение 2000/642/ПВР на Съвета от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки регламентира това сътрудничество по отношение на обмена на информация (ОВ L 271, 24.10.2000 г., стр. 4).

(17)   Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22).

(18)  ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 9.

(19)  Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата с тероризма (ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3).

(20)  Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата с тероризма (ОВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 21).

(21)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).

(22)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП (OB L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(23)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(24)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OB L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(25)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(26)  Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (OB L 9, 15.1.2003 г., стр. 3).

(27)  Съвместно действие 98/733/ПВР на Съвета от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите членки на Европейския съюз (ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1).

(28)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.

(29)   Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(30)  Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).

(*1)   12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(31)   Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (OB L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(*2)   12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*3)   12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*4)   12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*5)   Три години от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*6)   18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*7)  Две години от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*8)  Две години от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*9)  Датата на влизане в сила на настоящата директива.

(*10)   12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива

(*11)  Четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(*12)  Една година след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(*13)  Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.