–

за Novo Banco SA — Sucursal en España, от B. Fiestas Muñoz, N. Rodríguez Fernández и A. Suberviola Pagola, abogados,

–

за Banco de Portugal и Fundo de Resolução, от C. García Vega и J. M. Rodríguez Cárcamo, abogados,

–

за C.F.O., от J. M. Arroyo Lorenzo, abogado, и I. C. Covadonga Juliá Corujo, procuradora,

–

за J.M.F.T. и M.H.D.S., от J. A. Ballesteros Garrido, abogado,

–

за Proyectos, Obras y Servicios de Badajoz SL, от J. M. Aguado Maestro, abogado,

–

за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz и A. Gavela Llopis, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, M. Esménio и A. Rodrigues, в качеството на представители, подпомагани от R. Esteves de Oliveira и P. Pinheiro, advogados,

–

за Европейския парламент, от J. Etienne, P. López-Carceller и A. Tamás, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от G. Rugge и A. Westerhof Löfflerová, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. L. Buendía Sierra, A. Nijenhuis, N. Ruiz García и D. Triantafyllou, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 3, параграф 2 и член 6 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34), както и на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 273), на членове 17, 21, 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между Novo Banco SA — Sucursal en España (наричано по-нататък „Novo Banco“), подкрепяно от Banco de Portugal (централна банка на Португалия) и Fundo de Resolução (Фонд за преструктуриране, Португалия), от една страна, и няколко клиенти на Novo Banco, от друга страна, по повод на отражението върху различни договори за финансови продукти и услуги на оздравителните мерки, предприети по отношение на португалската кредитна институция Banco Espíritu Santo SA (BES) и нейния испански клон (наричан по-нататък „BES Испания“), чийто правоприемник е Novo Banco.

3

Съображения 3, 4, 6, 7, 11, 12 и 16 от Директива 2001/24 имат следното съдържание:

[…]

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/24 гласи:

„Настоящата директива се прилага за кредитните институции и техните клонове, които са създадени в държави членки, различни от държавата, където се намира главното управление на институцията, съгласно определението в член 1, точки 1 и 3 от Директива 2000/12/ЕО, като се спазват условията и изключенията, предвидени в член 2, параграф 3 от същата директива“.

5

Съгласно член 2, седмо тире от Директива 2001/24 „мерки за оздравяване“ са „мерките, които имат за цел да запазят или [да] възстановят финансовото състояние на кредитна институция и биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерки, свързани с възможност за временно преустановяване на плащания, спиране на изпълнителни действия или намаляване на вземанията“.

6

Дял II от тази директива е озаглавен „Мерки за оздравяване“ и обхваща членове 3—8.

7

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Предприемане на мерки за оздравяване — приложимо право“ и предвижда:

„1.   Само административни или съдебни органи на държавата членка по произход са компетентни да вземат решение за прилагане на една или повече оздравителни мерки в кредитна институция, включително в клоновете, установени в други държави членки.

2.   Мерките за оздравяване се прилагат в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби и с процедурите, приложими в държавата членка по произход, доколкото друго не е предвидено в настоящата директива.

Посочените мерки произвеждат пълно действие, в съответствие със законодателството на тази държава членка, в цялата Общност без допълнителни формалности, включително по отношение на трети лица в други държави членки, дори когато приложимите за тях правила на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени.

Мерките за оздравяване са действащи в цялата Общност от момента, в който станат действащи в държавата членка, в която са предприети“.

8

Член 6 от същата директива, озаглавен „Публикуване“, предвижда:

„1.   Когато прилагането на оздравителните мерки, за което е взето решение съобразно член 3, параграфи 1 и 2, може да засегне правата на трети лица в приемащата държава членка и когато решението за постановяване на мярката подлежи на обжалване в държавата членка по произход, административните или съдебни органи на държавата членка по произход, администраторът или всяко лице, което има право да предприеме това действие в държавата членка по произход, публикуват извлечение от решението в Официален вестник на Европейските общности и в два централни всекидневника във всяка приемаща държава членка с цел да бъде дадена възможност за своевременно упражняване на правото на обжалване.

2.   Извлечението от предвиденото в параграф 1 [решение] се изпраща при първа възможност чрез най-подходящите канали на Службата за официални публикации на Европейските общности и на два централни всекидневника във всяка приемаща държава членка.

3.   Службата за официални публикации на Европейските общности публикува извлечението най-късно дванадесет дни след изпращането му.

4.   В подлежащото на публикуване извлечение от решението на официалния език или официалните езици на съответните държави членки се посочват целта и правното основание на взетото решение, сроковете за обжалване, като се дава ясно указание за датата на изтичането им и пълния адрес на органите или съда, които са компетентни да разглеждат жалби.

5.   Мерките за оздравяване се прилагат независимо от предписаните в параграфи от 1 до 3 мерки и имат пълно действие по отношение на кредиторите, освен ако не е предвидено друго от административните или съдебни органи на държавата членка по произход или от правните норми на същата държава, които регулират посочените мерки“.

9

Член 32 от Директива 2001/24, озаглавен „Висящи съдебни производства“, гласи:

„Последиците на мерки за оздравяване или производство по ликвидация за висящо съдебно производство за вещ или право, отнети от кредитната институция, се определят изключително от правото на държавата членка, в която се води висящото съдебно производство“.

10

Съображение 65 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), има следното съдържание:

„Основна цел на мостовата институция като институция, която изцяло или частично е собственост на един или повече публични органи или която се контролира от органа за преструктуриране, е да гарантира, че основните финансови услуги продължават да се предоставят на клиентите на проблемната институция и че важните финансови дейности продължават да се изпълняват. Мостовата институция следва да функционира като жизнеспособно действащо предприятие и да бъде отново предложено на пазара, когато настъпят подходящи условия и в рамките на срока, посочен в настоящата директива, или да бъде ликвидирана, ако е нежизнеспособна“.

11

Член 83 от Директива 2014/59, озаглавен „Процедурни задължения на органите за преструктуриране“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране изпълняват изискванията по параграфи 2, 3 и 4, веднага щом е практически възможно, след като предприемат действието по преструктуриране.

[…]

4.   Органът за преструктуриране публикува или осигурява публикуването на копие от заповедта или акта, по силата на които се предприема действието по преструктуриране, или съобщение, в което се обобщават последиците на действието по преструктуриране, и по-специално последиците за клиентите и, ако е приложимо — реда и срока в случай на спиране или ограничаване по членове 69, 70 и 71, по следните начини:

[…]“.

12

Член 117 от Директива 2014/59 е озаглавен „Изменения на Директива 2001/24/ЕО“ и параграф 1 от него предвижда в член 1 от последната директива да се добави параграф 5, съгласно който „[ч]ленове 4 и 7 от настоящата директива не се прилагат в случаите, когато се прилага член 83 от Директива 2014/59/ЕС“.

13

Съгласно член 130, параграф 1 от Директива 2014/59 срокът за транспонирането ѝ е 31 декември 2014 г.

14

Съгласно член 131 от тази директива тя влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз, т.е. на 2 юли 2014 г.

15

Член 3, параграф 1 от Директива 93/12 предвижда:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

16

Член 6, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

17

Член 7, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

18

Ley 6/2005 sobre Saneamiento y liquidación de las entidades de crédito (Закон 6/2005 относно оздравяването и ликвидацията на кредитните институции) от 22 април 2005 г. (BOE, бр. 97 от 23 април 2005 г., стр. 13912) транспонира Директива 2001/24 в испанския правен ред.

19

Член 19, параграф 1 от този закон предвижда:

„Когато по отношение на кредитна институция, която е лицензирана в държава — членка на Европейския съюз, и има поне един клон или предоставя услуги в Испания, е приета оздравителна мярка или е открито производство по ликвидация, тази мярка или производство произвежда в Испания без допълнителни формалности всички свои последици от момента, в който произвежда тези последици в държавата членка, в която е приета мярката или е открито производството“.

20

Член 145-C и сл. от Regime Geral das Instituições de Crédito e Sociedades Financeiras (Общ режим на кредитните и финансовите институции), одобрен с Decreto-Lei [que] Aprova o Regime Geral das Instituições de Crédito e Sociedades Financeiras (Декрет-закон за одобряване на общия режим на кредитните и финансовите институции), от 31 декември 1992 г. (Diário da República, серия I-A, бр. 301-A/2012, наричан по-нататък „RGICSF“) са въведени с Decreto-Lei n.o 31-A/2012 (Декрет-закон № 31-A/2012) от 10 февруари 2012 г. (Diário da República, серия 1, бр. 30 от 10 февруари 2012 г.). Тези членове уреждат мерките за оздравяване и преструктуриране на кредитни институции и финансови дружества.

21

На 11 декември 2006 г. C.F.O., в качеството си на потребител, сключва с BES Испания договор за ипотечен кредит, съдържащ клауза, наречена „клауза за долен праг“, предвиждаща минимална лихва от 2 %.

22

С решение от 9 май 2013 г. Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) обявява такива клаузи за неравноправни поради липса на прозрачност. Тогава C.F.O. прави искане до BES Испания да не прилага повече съответната клауза. BES Испания престава да прилага тази клауза, считано от юни 2013 г.

23

В приложение на RGICSF и в контекста на сериозните финансови затруднения на BES с решение от 3 август 2014 г., изменено с решение от 11 август 2014 г. (наричано по-нататък „решението от август 2014 г.“), управителният съвет на централната банка на Португалия приема спрямо тази кредитна институция т.нар. „мерки за преструктуриране“.

24

С решението от август 2014 г. централната банка на Португалия създава „мостова банка“ или „мостова институция“, тоест Novo Banco, на която са прехвърлени описаните в приложение 2 към посоченото решение активи, пасиви и други неимуществени права и задължения на BES.

25

В това приложение 2 се посочват някои пасиви, които обаче са били изключени от прехвърлените към Novo Banco и които съответно остават в имуществото на BES. Сред тези пасиви са изброените в параграф 1, буква b), подточка v) от посоченото приложение 2, тоест „всички съществуващи или евентуални задължения, произтичащи от отговорността на банката, и по-специално тези, произтичащи от измама или нарушение на регулаторни, наказателни или административни разпоредби или решения“.

26

След прехвърлянето, посочено в точка 24 от настоящото решение, Novo Banco става ипотекарният кредитор по сключения на 11 декември 2006 г. договор за кредит и започва да фактурира на C.F.O. месечните вноски за погасяването му.

27

На 3 октомври 2014 г. Banco de España (централната банка на Испания) публикува обявление в Boletín del Estado, в което се посочва, че с решението от август 2014 г. централната банка на Португалия е приложила спрямо BES мярка за преструктуриране, състояща се в частично прехвърляне на дейността му на Novo Banco, което продължава без прекъсване обичайната дейност на BES, като тази мярка се счита за мярка за оздравяване по смисъла на член 2 от Директива 2001/24.

28

На 29 декември 2015 г. централната банка на Португалия приема две решения за изменение и изясняване на приложение 2 към решението от август 2014 г. (наричани по-нататък „решенията от 29 декември 2015 г.“).

29

В решенията от 29 декември 2015 г. се уточнява по-специално, че „считано от тази дата, прехвърлянето на стопанската дейност на BES към Novo Banco не обхваща следните елементи от пасива: […] v) вземанията и обезщетенията, свързани с твърдяната недействителност на някои клаузи в договорите за кредит, по които BES е кредитодател“.

30

След постановяването на решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980), през януари 2017 г. C.F.O. иска възстановяване на сумите, получени от BES Испания в приложение на клаузата за „долен праг“ на ипотечния кредит.

31

С писмо от 21 март 2017 г. Novo Banco отхвърля това искане с мотива, че BES Испания е действало при пълна прозрачност по отношение на информацията относно тази клауза за „долен праг“, която е била съобщена в офертата, подписана на 24 ноември 2006 г.

32

На 4 май 2017 г. C.F.O. предявява иск срещу Novo Banco, с който иска, от една страна, посочената клауза да бъде обявена за недействителна поради неравноправност, и от друга страна, Novo Banco да бъде осъдено да му възстанови недължимо платените на основание на същата клауза суми.

33

Novo Banco възразява срещу иска, като повдига възражение за липса на пасивна легитимация, изтъквайки, че вземането, което би могло да възникне в полза на C.F.O., състоящо се във връщането на сумите, получени от BES Испания въз основа на прилагането на клаузата за „долен праг“, не му е било прехвърлено чрез мерките за оздравяване, приети от централната банка на Португалия по отношение на BES.

34

Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд, Audiencia Provincial (областен съд, Испания), отхвърлят повдигнатото от Novo Banco възражение и уважават иска на C.F.O.

35

Така Novo Banco Испания подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, Tribunal supremo (Върховен съд), който уважава молбата на централната банка на Португалия и на Фонда за преструктуриране да встъпят в подкрепа на исканията по тази жалба.

36

Запитващата юрисдикция отбелязва, първо, че мерките за оздравяване, приети по отношение на BES, попадат в приложното поле на правото на Съюза, както Съдът вече е постановил в решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др. (C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 28—30), поради което разглежданото в главното производство положение трябва да се счита за прилагане на това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

37

Второ, тя припомня, че макар да се счита, че решението от август 2014 г. и тези от 29 декември 2015 г. се считат за мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24, както е постановил Съдът в решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др. (C‑504/19, EU:C:2021:335), и макар тези решения да могат да засегнат трети лица, те не са били публикувани, противно на изискването в член 6, параграфи 1—4 от тази директива. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че информацията, предоставена от централната банка на Португалия на уебсайта ѝ на английски и португалски език, както и на испанските медии, относно кризата с BES и създаването на Novo Banco е твърде обща и не позволява на засегнатите клиенти да идентифицират изключените от прехвърлянето на съответното имущество пасиви и да осъзнаят ограничаването на своите права, което това изключване предполагало. Впрочем съобщенията на Novo Banco към клиентите му по-скоро са имали за цел да изключат всяка хипотеза, при която последните можели да бъдат засегнати от съответните мерки за оздравяване. В допълнение, запитващата юрисдикция отбелязва, че публикуваното от централната банка на Испания обявление, споменато в точка 27 от настоящото решение, също не отговаря на изискванията на тази разпоредба.

38

Липсата на публикуване по предвидения в член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24 начин е възпрепятствала почти всички клиенти на съответната банка, които пребивават в Испания, да обжалват решенията на централната банка на Португалия, и ги е накарала да подадат искове срещу Novo Banco, срещу които последното обаче е направило възражение за недопустимост с мотива, че въпросните оздравителни мерки не са прехвърлили задължението за възстановяване на сумите, платени от тези клиенти поради прилагането на неравноправна клауза.

39

Според запитващата юрисдикция член 6, параграф 5 от Директива 2001/24, съгласно който мерките за оздравяване се прилагат и произвеждат действие, независимо от мерките за публикуване, предвидени в член 6, параграфи 1—3 от тази разпоредба, не позволява продължителна липса на публикуване в приемащата държава членка на ограниченията на права или лишаването от права, които тези мерки налагат на клиентите на съответния субект, както и на средствата за правна защита, с които засегнатите лица разполагат.

40

Поради това запитващата юрисдикция се съмнява дали предвиденото в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 задължение за признаване в приемащата държава членка на действието на приетите в държавата членка по произход оздравителни мерки може да е съвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата, с предвидената в член 21, параграф 2 от Хартата забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, както и с принципа на правна сигурност, когато такива мерки не са били публикувани по начина, изискван от член 6, параграфи 1—4 от тази директива.

41

Трето, запитващата юрисдикция отбелязва, че Novo Banco е отговорило по същество на искането за възстановяване, отправено му от C.F.O., като подчертава, че „банката е действала напълно прозрачно“. Вследствие на това C.F.O. е предявило иска си, считайки с пълна увереност, че Novo Banco в качеството си на банкова институция, контролирана от публичен орган, действащ в приложение на правото на Съюза, е поело всички задължения и отговорности на BES Испания във връзка със този договор.

42

Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали в положение, при което пребиваващ в приемащата държава членка потребител е могъл да обоснове оправдани правни очаквания относно поведението на мостова банка, контролирана от публичен орган на държавата членка по произход, предвиденото в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 задължение за признаване на действието на мерките за оздравяване е в съответствие с член 47 от Хартата, както и с принципа на правна сигурност.

43

Накрая, четвърто, запитващата юрисдикция иска да се установи дали от гледна точка на правото на Съюза, по-специално на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, е законосъобразно „фрагментирането“ на договорното правоотношение, произтичащо от разглежданите в главното производство мерки за оздравяване. Всъщност според тази юрисдикция, докато съответният потребител е обвързан от задълженията си към Novo Banco, като плаща на същото месечните вноски по първоначално сключения с BES Испания договор за ипотечен кредит, Novo Banco било освободено от задължението за възстановяване на получените от BES Испания суми в приложение на така наречената клауза за „долен праг“, което водело до това, че този потребител понася финансовите последици от неравноправна клауза, тъй като при всички положения не би могъл да си възстанови тези суми от BES предвид неплатежоспособността на последното.

44

В този контекст запитващата юрисдикция счита, че не е нормално правата на потребителите да нямат предимство пред стабилността на финансовата система. В това отношение тя посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980), според нея Съдът е приел за противоречаща на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 практика на Tribunal Supremo (Върховен съд), ограничаваща реституционните последици от обявяването за недействителни на клаузите за „долен праг“ в договорите за ипотечни кредити, сключени от продавач или доставчик с потребител, за да се гарантира стабилността на испанската финансова система, която по това време била в тежка криза.

45

Освен това запитващата юрисдикция счита, че признаването на последиците на мерките за оздравяване, което на практика не позволява на съответния потребител да се възползва от правото на възстановяване на сумите, платени поради прилагането на неравноправна клауза, въпреки че в същото време този потребител остава длъжен да плати изцяло месечните вноски по сключения от него ипотечен кредит, би могло да представлява непропорционална намеса в правото на собственост на посочения потребител, която противоречи на член 17 от Хартата.

46

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

47

J.M.F.T. и M.H.D.S. откриват сметка за ценни книжа и сключват договор за управление на инвестиционни портфейли с BES Испания.

48

На 3 октомври 2007 г. те сключват нестандартен финансов договор (наричан по-нататък „НФД“) с BES Испания, който е сложен финансов продукт с висок риск, с променлив лихвен процент, индексиран спрямо резултатите от акциите на други кредитни институции. НФД изтича на 11 октомври 2014 г., датата, на която той е бил развален и прекратен със загуба от Novo Banco, което междувременно е станало правоприемник на BES Испания.

49

Освен това на 28 април 2008 г. J.M.F.T. и M.H.D.S. сключват с BES Испания договор за структуриран финансов продукт, чийто срок изтича на 28 април 2013 г. и който BES Испания прекратява със загуба за потребителите.

50

През август 2014 г. J.M.F.T. получава няколко съобщения от Novo Banco, в които след взетите от централната банка на Португалия решения по отношение на BES се изтъква непрекъснатостта на банковите отношения между клиентите на BES Испания и новия субект, тоест Novo Banco, и се предоставят извлечения относно финансовото състояние на НФД.

51

На 17 април 2017 г. J.M.F.T. и M.H.D.S. предявяват иск срещу Novo Banco с главно искане за обявяване на недействителност на двата финансови договора поради грешка, опорочила съгласието вследствие на недостатъчната информация, предоставена им от BES Испания, и за възстановяване на получените от всяка от страните суми, ведно с лихвите, считано от датата на всяко плащане. При условията на евентуалност J.M.F.T. и M.H.D.S. искат Novo Banco да бъде осъдено да ги обезщети за загубите, понесени при придобиването на двата финансови продукта, ведно със законната лихва, считано от връчването на тази искова молба.

52

Novo Banco повдига възражение за недопустимост на посочения иск с мотива, че то няма пасивна легитимация, при положение че вземането, което е можело да възникне в полза на J.M.F.T. и M.H.D.S., състоящо се във връщането — поради възможната недействителност на съответните договори — на сумите, платени от същите по финансовите продукти, или състоящо се в обезщетение за загубите, понесени поради факта, че тези клиенти не са били уведомени за рисковете от разглежданите в главното производство финансови инструменти, не е било прехвърлено на Novo Banco чрез мерките за оздравяване, предприети от централната банка на Португалия по отношение на BES.

53

Искът е уважен в първоинстанционното производство.

54

След подадената от Novo Banco въззивна жалба Audiencia Provincial (областен съд) уважава жалбата в частта относно договора от 28 април 2008 г. с мотива, че BES Испания е прекратило този договор на 28 април 2013 г., т.е. преди създаването на Novo Banco в рамките на прилагането на мерките за оздравяване на BES. Според тази юрисдикция следователно става въпрос за сделка, която е породила своите последици преди приемането на тези мерки, така че никакво задължение или отговорност по този договор не са били прехвърлени на мостовата банка.

55

За сметка на това Audiencia Provincial (областен съд) потвърждава постановеното в първоинстанционното производство решение в частта, която се отнася до НФД, който е управляван от Novo Banco, а след това през октомври 2014 г. е прекратен от последното. Този съд посочва също, че решението от август 2014 г. изключва прехвърлянето не на структуриран продукт като НФД, а на дълговите инструменти, емитирани от институциите на BES.

56

Сезиран с жалби срещу това решение, сред които и тази на Novo Banco, подкрепяно от централната банка на Португалия и Фонда за преструктуриране, Tribunal Supremo (Върховен съд) иска да се установи дали предвиденото в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 задължението за признаване в приемаща държава членка на последиците от оздравителни мерки, приети в държава членка по произход, е законосъобразно с оглед на разпоредбите и принципите на правото на Съюза, посочени в акта за преюдициално запитване по дело C‑498/22, с изключение на Директива 93/13, и въз основа на мотиви, по същество аналогични на обобщените в точки 37—42 от настоящото решение, които се отнасят до този акт за преюдициално запитване.

57

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

58

На 17 ноември 2014 г. Proyectos, Obras y Servicios de Badajoz SL (наричано по-нататък „POSB“) придобива на вторичния пазар първостепенна облигация с наименование „Първостепенни облигации NB 6,875 % падеж юли 2016 г.“, чийто падеж е на 15 юли 2016 г., за сумата от 100000 евро.

59

Облигацията е била емитирана от BES, но към момента на придобиването си от POSB чрез трето лице инвестиционен посредник този неподчинен дългов инструмент е бил част от имуществото на Novo Banco, на която е бил прехвърлен по силата на решението от август 2014 г.

60

През юли 2015 г. Novo Banco изплаща на POSB съответната лихва по облигацията за периода 2014/2015 г.

61

Когато настъпва падежът на посочената облигация Novo Banco нито изплаща съответната лихва по облигацията за периода 2015/2016 г., нито връща на POSB нейната номинална стойност.

62

В отговор на искането на последното дружество Novo Banco посочва, че отказът му за плащане се основава на решенията от 29 декември 2015 г., с които централната банка на Португалия „прехвърля обратно“ на BES пасивите, свързани с тази облигация на Novo Banco. Всъщност тези решения предвиждат по-специално „обратното прехвърляне“ на неподчинени облигации от Novo Banco на BES, включително правата и задълженията, произтичащи от неподчинените дългови инструменти, изброени в приложение 2B към посочените решения, сред които инструменти били „Първостепенни облигации NB 6,875 % падеж юли 2016 г.“.

63

На 25 юни 2017 г. POSB предявява иск срещу Novo Banco за плащане на лихвата по облигацията за периода 2015/2016 г. и за връщане на сумата, съответстваща на номиналната стойност на облигацията.

64

Novo Banco повдига възражение за недопустимост на тази жалба с мотива, че то няма пасивна легитимация, доколкото свързаните с посочената облигация задължения, са били „прехвърлени обратно“ на BES.

65

Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд, Audiencia Provincial (областен съд) отхвърлят повдигнатото от Novo Banco възражение и уважават иска.

66

Сезиран с жалба на Novo Banco, подкрепяно от централната банка на Португалия и Фонда за преструктуриране, Tribunal Supremo (Върховен съд) иска да установи, на първо място, дали предвиденото в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 задължение за признаване в приемаща държава членка на последиците от оздравителни мерки, приети в държава членка по произход, е законосъобразно с оглед на член 47 от Хартата, принципите на правна сигурност и равенство, както и на принципа за забрана на дискриминацията, основана на гражданство, посочен в член 21, параграф 2 от Хартата, въз основа на мотиви, по същество аналогични на обобщените в точки 37—40 от настоящото решение, които се отнасят до акта за преюдициално запитване по дело C‑498/22.

67

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че притежаването на неподчинен дългов инструмент предоставя на POSB защита на основното право на собственост, признато в член 17 от Хартата. Според този съд обаче „обратното прехвърляне“ на BES на свързаните с този дългов инструмент отговорности и задължения на практика води до лишаване на POSB от правото му на собственост, тъй като BES е неплатежоспособна банка, лишена от активите си.

68

Наистина, запитващата юрисдикция посочва, че е напълно наясно, че основното право, признато в член 17 от Хартата, не е абсолютно право и че притежателят на такова право може да бъде лишен от своята собственост в обществена полза в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за лишаването от него.

69

Запитващата юрисдикция посочва, че един от тези случаи е този на акционери и кредитори, които са изправени пред мерки за преструктуриране, предприети по отношение на нежизнеспособна банка. Тя обаче отбелязва, че POSB не е нито акционер, нито кредитор на BES, а към момента на придобиването на неподчиненото вземане става кредитор на капитализирана и платежоспособна банка, тоест Novo Banco.

70

Поради това запитващата юрисдикция счита, че лишаването на POSB от собственост без справедливо и своевременно обезщетение въз основа на правомощията за „обратно прехвърляне“, предоставени на централната банка на Португалия, с решение на същия орган, което не е било публикувано в съответствие с изискванията на Директива 2001/24, може да представлява нарушение на принципа на правна сигурност и непропорционална намеса в основното право на собственост, закрепено в член 17 от Хартата.

71

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

72

На основание на член 54 от Процедурния правилник на Съда с определение от 27 септември 2022 г. председателят на Съда решава да съедини дела C‑498/22, C‑499/22 и C‑500/22 за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.

73

С първите си въпроси по дела C‑498/22, C‑499/22 и C‑500/22 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 2 и член 6 от Директива 2001/24 във връзка с член 21, параграф 2 и член 47, първа алинея от Хартата, както и с принципа на правна сигурност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, при липсата на предвиденото в член 6, параграф 1 от тази директива публикуване, признаването от юрисдикция на държава членка, различна от държавата членка по произход, на последиците на приета преди сезирането на тази юрисдикция оздравителна мярка по отношение на кредитна институция, с която задълженията и отговорностите на последната са частично прехвърлени на мостова банка.

74

Както отбелязва запитващата юрисдикция, безспорно е, че решението от август 2014 г. и решенията от 29 декември 2015 г., приети от централната банка на Португалия по отношение на BES и с които част от активите и пасивите на тази кредитна институция е прехвърлена на мостовата банка, тоест на Novo Banco, представляват мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24.

75

Както следва по-специално от съображения 4 и 16 от тази директива, тя се основава на принципите на единство и универсалност и установява принципа на взаимно признаване на оздравителните мерки, както и на техните последици (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 33), без да цели да хармонизира националните законодателства в тази област (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2022 г., Banka Slovenije, C‑45/21, EU:C:2022:670, т. 121 и цитираната съдебна практика).

76

Всъщност по силата на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 мерките за оздравяване по принцип се прилагат в съответствие с правото на държавата членка по произход. От една страна, от втора алинея от тази разпоредба следва, че такива мерки произвеждат действието си съгласно законодателството на тази държава в целия Съюз без допълнителни формалности, включително по отношение на трети лица в другите държави членки, дори когато приложимите за тях правила на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени. От друга страна, съгласно трета алинея от посочената разпоредба оздравителните мерките имат действие в целия Съюз от момента, в който пораждат действие в държавата членка по произход.

77

Така тези разпоредби предвиждат, че по принцип законът на държавата членка, в която е образувано производството (lex concursus), урежда оздравителните мерки на кредитните институции, както и техните последици, освен при изключения, които изискват в някои изрично предвидени в Директива 2001/24 случаи неизбежно отстъпление от принципа на приложимост на правото на държавата членка по произход (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

78

Що се отнася до публикуването на такива оздравителни мерки, най-напред следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/24, когато прилагането на оздравителните мерки, за което е взето решение съобразно член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива, може да засегне правата на трети лица в приемащата държава членка и когато решението за постановяване на тези мерки подлежи на обжалване в държавата членка по произход, административните или съдебни органи на държавата членка по произход, администраторът или всяко лице, което има право да предприеме това действие в тази държава членка, публикуват извлечение от решението в Официален вестник на Европейския съюз и в два централни всекидневника във всяка приемаща държава членка с цел да бъде дадена възможност за своевременно упражняване на правото на обжалване.

79

Така член 6, параграф 1 от Директива 2001/24 обвързва задължението за публикуване на мерките за оздравяване с изпълнението на две кумулативни условия. От една страна, тези мерки трябва да могат да засегнат правата на трети лица в приемащата държава членка и от друга страна, решението за постановяване на посочените мерки да подлежи на обжалване в държавата членка по произход.

80

Както запитващата юрисдикция е склонна да приеме, тези условия явно са изпълнени що се отнася до разглежданите в главните производства мерки за оздравяване. Всъщност, от една страна, както потвърждава португалското правителство в писменото си становище и в съответствие с разпоредбите на RGICSF, решение на централната банка на Португалия, с което се приемат такива мерки, може да бъде обжалвано в Португалия при условията, предвидени в законодателството относно административните производства. От друга страна, частноправните субекти в главните производства, които всички пребивават или са установени в приемащата държава членка, и клиентите на кредитната институция, обект на тези мерки, могат да бъдат засегнати от тях.

81

Следователно в рамките на настоящите преюдициални запитвания не е необходимо да се разглежда валидността на тези условия от гледна точка на член 47 от Хартата.

82

По-нататък в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 2001/24 компетентните органи на държавата членка по произход са длъжни да публикуват извлечението, целта и правното основание на взетото решение, сроковете за обжалване, като се дава ясно указание за датата на изтичането им и пълния адрес на органите или съда, които са компетентни да разглеждат жалби.

83

Доколкото задължението на компетентните органи на държавата членка по произход да публикуват по-специално данни относно сроковете за обжалване логично може да се отнася само до жалбите, които могат да бъдат подадени в тази държава членка, следва да се приеме, че целта на член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24 е да уреди информирането на кредиторите на съответната кредитна институция, за да могат да упражнят в държавата членка по произход правото си да обжалват решенията, с които се постановяват мерки за оздравяване на тази институция, при спазване на принципа на равно третиране на тези кредитори, както е припомнен в съображение 12 от тази директива.

84

Накрая, важно е да се припомни, че по силата на член 6, параграф 5 от Директива 2001/24 мерките за оздравяване се прилагат независимо от предписаните в параграфи 1—3 от този член мерки за публикуване и имат пълно действие по отношение на кредиторите, освен ако не е предвидено друго от административните или съдебни органи на държавата членка по произход или от правните норми на същата държава членка, които регулират посочените мерки.

85

От това следва, че непубликуването на мерките за оздравяване, приети в държавата членка по произход, съгласно правилата и реда, предвидени в член 6, параграфи 1—4 от Директива 2001/24, няма за последица да постави под въпрос принципите на единство и универсалност, както и на взаимно признаване на последиците на тези мерки в приемащата държава членка, както тези принципи са припомнени в точки 75 и 76 от настоящото решение. Следователно подобна липса на публикуване не може да доведе нито до обявяване на тези мерки за недействителни, нито до непротивопоставимост на техните последици в приемащата държава членка.

86

При това положение е важно да се констатира, че Директива 2001/24 се ограничава да изключи непубликуването на мерките за оздравяване да бъде санкционирано с обявяването им за недействителни или с непротивопоставимостта на техните последици в приемащата държава членка, без да предвижда, нито, на по-силно основание, да хармонизира други видове санкции. Вследствие на това вътрешният правов ред на всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила за гарантиране на защитата на правата, които правните субекти извеждат от правото на Съюза. Тези правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни от подобните вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 20 септември 2018 г., Rudigier, C‑518/17, EU:C:2018:757, т. 61 и цитираната съдебна практика).

87

Важно е също да се припомни, че когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, първа алинея от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна (решение от 15 април 2021 г., État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне), C‑194/19, EU:C:2021:270, т. 43]

88

Както бе уточнено в точка 83 от настоящото решение, целта на предвиденото в член 6 от Директива 2001/24 публикуване е да гарантира в държавата членка по произход защитата на правото на заинтересованите лица да обжалват решенията, с които се постановяват оздравителни мерки на кредитна институция, и по-специално тази на кредиторите на тази институция, установени в приемащата държава членка.

89

От това следва, че когато оздравителните мерки не са били публикувани в съответствие с изискванията, предвидени в член 6 от Директива 2001/24, правото на държавата членка по произход трябва да позволи на лицата, чиито гарантирани от правото на Съюза права са засегнати от такива мерки и които са установени или пребивават в приемащата държава членка, да подадат жалба срещу тези мерки в разумен срок от момента, в който са били уведомени за тези мерки, са узнали за тях или разумно е трябвало да се запознаят с тях.

90

В тази връзка Съдът е признал за съвместимо с принципа на ефективност определянето на разумни преклузивни срокове за обжалване в интерес на правната сигурност, осигуряващо закрила едновременно на заинтересованото лице и на съответната администрация (вж. в този смисъл решение от 24 март 2009 г., Danske Slagterier, C‑445/06, EU:C:2009:178, т. 32 и цитираната съдебна практика). Съдът е постановил също, че не се счита за прекомерно затруднение да се наложат срокове за обжалване, които започват да текат едва от датата, на която съответното лице е узнало за увреждащите го мерки или най-малкото е трябвало да се запознае с тях (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Flausch и др., C‑280/18, EU:C:2019:928, т. 55 и цитираната съдебна практика).

91

Така запитващата юрисдикция трябва по-специално да вземе предвид, от една страна, и независимо от обстоятелството, че както отбелязва генералният адвокат в точки 77 и 86 от заключението си, разпоредбите на Директива 2014/59 не са приложими към споровете в главните производства, информацията, публикувана от португалските органи в приложение на член 83, параграф 4 от тази директива, както и информацията, предоставена от BES и/или от Novo Banco, за да определи момента, от който клиентите в главните производства са се запознали или е трябвало да се запознаят с решенията на централната банка на Португалия. От друга страна, запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид становището на португалското правителство, евентуално потвърдено от практиката на съдилищата на държавата членка по произход, съгласно което процесуалното право на тази държава членка гарантира, че при липсата на публикуване на административен акт, какъвто е решението на централната банка на Португалия относно оздравяване на кредитна институция, този акт може да бъде обжалван от момента, в който увредените лица са узнали или е трябвало да узнаят за посочения акт или за неговото изпълнение, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано.

92

Освен това член 47, първа алинея от Хартата допуска налагането на разумни срокове за оспорване на решение на национален орган, с което се прилага правото на Съюза и което може да наруши някое от правата, които частноправните субекти черпят от него.

93

Освен това нито член 47, нито принципът на ефективност изискват обжалването по реда на правото на държавата членка по произход на решение, с което национален орган приема мярка за оздравяване, да има суспензивен ефект, по силата на който действието на това решение да бъде спряно ipso jure до произнасянето по такава жалба.

94

По-нататък, що се отнася до гарантирания в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, нито се твърди, нито е доказано, че признаването на последиците от мерките за оздравяване в приемащата държава членка, както се изисква по силата на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, се прилага по различен начин в зависимост от гражданството на правния субект.

95

Накрая, що се отнася до принципа на правна сигурност, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика този принцип изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. По-конкретно, посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, като те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 51 и цитираната съдебна практика).

96

В случая, от една страна, съгласно разпоредбите на Директива 2001/24 приемащата държава членка трябва да осигури, без допълнителни формалности, признаването на нейна територия на последиците от мерките за оздравяване, приети в държавата членка по произход, независимо от обстоятелството, че те не са били публикувани по реда на член 6, параграф 1 от тази директива. От друга страна, важно е да се констатира, че към момента, в който клиентите на Novo Banco са предявили съответните искове пред испанските юрисдикции през 2017 г., мерките за оздравяване са били предмет на различни мерки за публичност, които са били осигурени както от португалските, така и от испанските органи. От това следва, че освен ако не се установи друго при проверката, която запитващата юрисдикция следва да извърши, клиентите на Novo Banco са разполагали към момента на предявяване на съответните искове с всички необходими данни, за да вземат напълно съзнателно решение относно предявяването на тези искове, както и за да определят със сигурност субекта, срещу когото те трябва да бъдат насочени.

97

С оглед на гореизложените съображения на първите въпроси следва да се отговори, че член 3, параграф 2 и член 6 от Директива 2001/24 във връзка с член 21, параграф 2 и член 47, първа алинея от Хартата, както и с принципа на правна сигурност, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат, при липсата на предвиденото в член 6, параграф 1 от тази директива публикуване, признаването от юрисдикция на държава членка, различна от държавата членка по произход, на последиците на приета преди сезирането на тази юрисдикция оздравителна мярка по отношение на кредитна институция, с която задълженията и отговорностите на последната са частично прехвърлени на мостова банка.

98

С вторите си въпроси по дела C‑498/22 и C‑499/22 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 във връзка с член 47, първа алинея от Хартата и с принципа на правна сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването в приемащата държава членка на последиците на оздравителна мярка, приета в държавата членка по произход по отношение на кредитна институция, с която мярка задълженията и отговорностите на последната са частично прехвърлени на мостова банка, контролирана от публичен орган, прилагащ правото на Съюза, когато клиентите на тази мостова банка твърдят, че са имали оправдани правни очаквания, че посочената мостова банка, предвид последващото ѝ поведение, е поела и пасива, съответстващ на всички задължения и отговорности на тази кредитна институция към тези клиенти.

99

В самото начало е важно да се отбележи, че този въпрос се основава на предпоставката, че клиентите на мостова банка, като Novo Banco, чийто капитал е притежаван временно от публичен орган на държава членка с оглед на нейното бъдещо приватизиране, имат право да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на тази мостова банка.

100

Съгласно практиката на Съда принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза (решение от 26 юли 2017 г., Europa Way и Persidera, C‑560/15, EU:C:2017:593, т. 79 и цитираната съдебна практика), който трябва да се спазва от институциите на Съюза, но също и от държавите членки, когато приемат мерки, с които прилагат правото на Съюза, по-специално при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Europa Way и Persidera, C‑560/15, EU:C:2017:593, т. 79, и от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C‑443/21, EU:C:2022:899, т. 38 и цитираната съдебна практика).

101

Право да се позове на посочения принцип има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал (решения от 9 юли 2015 г., Salomie и OlteanC‑183/14, EU:C:2015:454, т. 44, и от 20 януари 2022 г., Air Berlin, C‑165/20, EU:C:2022:42, т. 51 и цитираната съдебна практика).

102

За сметка на това Съдът е отказал да допусне възможността за позоваване на този принцип по отношение на частноправен оператор, за да упражни право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен по получени доставки (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2018 г., Kreuzmayr, C‑628/16, EU:C:2018:84, т. 47), или в рамките на спор, по който насрещни страни са единствено национални административни органи (вж. в този смисъл решение от 31 март 2022 г., Сметна палата на Република България,C‑195/21,EU:C:2022:239, т. 65 и цитираната съдебна практика), така че съгласно правото на Съюза правният субект има право да се позове на посочения принцип само по отношение на конкретни уверения, предоставени му от публичен орган.

103

В случая, както отбелязва генералният адвокат в точка 98 от заключението си, да се приеме, че мостова банка като Novo Banco е административен орган, който прилага правото на Съюза, въпреки че тази банка е създадена под формата на частна кредитна институция, без каквито и да било изключителни правомощия по общия правен режим с оглед на изпълнението на задача за обществена услуга, би означавало да се надхвърлят случаите, в които правният субект може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Обстоятелството, че дружественият капитал на тази кредитна институция е бил временно контролиран от публичен орган, какъвто е Фондът за преструктуриране, с оглед на приватизирането ѝ, не би могло да промени тази констатация. Всъщност само по себе си това обстоятелство не превръща кредитна институция, която извършва дейност на конкурентния пазар на банкови и финансови услуги, в национален административен орган.

104

Следователно на вторите преюдициални въпроси по дела C‑498/22 и C‑499/22 следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 във връзка с член 47, първа алинея от Хартата и с принципа на правна сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че частноправни субекти не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания спрямо мостова банка, която е частноправен субект, напълно лишен от изключителни правомощия по общото право, създаден в рамките на мерки за оздравяване на кредитна институция, на която тези субекти първоначално са били клиенти, с цел да ангажират отговорността на тази мостова банка за преддоговорни и договорни задължения, свързани с договорите, сключени преди това с тази кредитна институция. Само по себе си обстоятелството, че посочената кредитна институция е била временно контролирана от публичен орган с оглед на приватизирането ѝ, не би могло да превърне същата кредитна институция, действаща на конкурентния пазар на банковите и финансови услуги, в национален административен орган.

105

С третите си въпроси по дела C‑498/22 и C‑499/22, както и с втория си въпрос по дело C‑500/22 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 17 от Хартата и принципът на правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат признаването в приемащата държава членка на последиците на оздравителни мерки, приети в държавата членка по произход в приложение на Директива 2001/24, предвиждащи създаването на мостова банка и запазването в пасива на банката, спрямо която са приети тези мерки, на задължението за плащане на сумите, дължими на основание на преддоговорна или договорна отговорност. Освен това по дела C‑498/22 и C‑499/22 запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова признаване е съвместимо с член 38 от Хартата, а по дело C‑498/22 — с член 6, параграф 1 от Директива 93/13.

106

В самото начало следва да се отхвърлят доводите, изтъкнати по-специално от Novo Banco, че третият въпрос по дело C‑499/22 е недопустим, с мотива, че този въпрос се отнасял само до принципа, прогласен в член 38 от Хартата, тъй като в случая нито една разпоредба от вторичното право в областта на защитата на потребителите, включително Директива 93/13, не е приложима. Всъщност, от една страна, признаването в приемащата държава членка на последиците от приета в държавата членка по произход мярка за оздравяване на кредитна институция, която транспонира задължението по член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно тази директива е приложима към спора в главното производство по дело C‑499/22 и следва да се даде отговор по същество на посочения въпрос. От друга страна и при всички положения, от самия текст на последния въпрос следва, че запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе не само относно спазването на принципа, прогласен в член 38 от Хартата, но и относно зачитането на правото на собственост, гарантирано в член 17 от Хартата.

107

Ето защо следва да се разгледа последователно дали член 17 от Хартата, принципът на правна сигурност, член 38 от Хартата и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат признаването на последиците на оздравителни мерки, приети в държавата членка по произход съгласно Директива 2001/24, които предвиждат създаването на мостова банка и запазването в пасива на банката, спрямо която са приети тези мерки, на задължението за плащане на сумите, дължими на основание на преддоговорна или договорна отговорност.

108

Съгласно член 17, параграф 1 от Хартата всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Що се отнася до ползването на имуществото, то може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Освен това съгласно член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения при упражняването на правата и свободите, признати от нея, каквото е правото на собственост, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на същите права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

109

Що се отнася, на първо място, до закрилата, предоставена с член 17, параграф 1 от Хартата, съгласно постоянната съдебна практика тази защита се отнася до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на съответния правен ред възниква едно признато правно положение, което позволява самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., HOLD Alapkezelő, C‑352/20, EU:C:2022:606, т. 72 и цитираната съдебна практика). Така Съдът приема, че акции или облигации, които могат да се търгуват на капиталовите пазари, представляват такива права, които могат да се ползват от защитата, гарантирана от член 17, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 40 и 43).

110

Ето защо е необходимо да се провери дали разглежданото във всяко от главните производства положение се отнася до право с имуществена стойност, от което произтича признато правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител.

111

Що се отнася, на първо място, до първостепенната облигация, придобита от POSB на вторичния капиталов пазар, която е предмет на разглеждане в главното производство по дело C‑500/22, предвид съдебната практика, посочена в точка 109 от настоящото решение, няма съмнение, че такава първостепенна облигация, по-специално доколкото по принцип води до изплащането на годишни облигационни приходи и в крайна сметка до възстановяване на номиналната ѝ стойност, има имуществена стойност и предоставя на нейния притежател признато правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на произтичащите от него права.

112

По-нататък, що се отнася до вземането, разглеждано в главното производство по дело C‑498/22, от практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписан в Париж на 20 март 1952 г., следва, че понятието „собственост“ може да обхваща както „настоящо имущество“, така и „имуществени права“, включително вземания, по силата на които съответното лице може да твърди, че има поне „оправдано очакване“, че ще придобие действителната полза, присъща на правото на собственост. Когато съответният имуществен интерес е от порядъка на вземане, той може да се счита за „имуществена стойност“ само когато има достатъчно правно основание, и по-специално когато е потвърден от трайно установена съдебна практика (вж. в този смисъл решения на ЕСПЧ от 28 септември 2004 г., Kopecký с/у Словакия, CE:ECHR:2004:0928JUD004491298, § 35 и 52, и от 20 март 2018 г., Radomilja и др. c/у Хърватия, CE:ECHR:2018:0320JUD003768510, § 142).

113

Както отбелязва генералният адвокат в точка 111 от заключението си, разглежданото в главното производство по дело C‑498/22 вземане е свързано с принципното задължение на кредитна институция да върне лихвите, получени в приложение на обявена за неравноправна клауза за „долен праг“, съдържаща се в сключен с потребител договор за ипотечен кредит, без да може да ограничи връщането на тези лихви до периода след обявяването на неравноправния характер на тази клауза в съответствие с практиката на Съда относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 61 и 62, и от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 57 и 58). От това следва, че притежателят на това вземане би могъл най-малкото да твърди, че има „оправдани правни очаквания“ да получи ефективно упражняване на правото на собственост, поради което може да се ползва от защитата, гарантирана от член 17, параграф 1 от Хартата.

114

Накрая, що се отнася до разглежданото в главното производство по дело C‑499/22 вземане, тоест вземането, свързано с липсата на преддоговорната информация относно рисковете, произтичащи от финансовия инструмент, сключен от J.M.F.T. и M.H.D.S. с BES, доколкото достатъчният характер на преддоговорната информация трябва да се преценява по съдебен ред с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай, както що се отнася до нейното съществуване, така и до обхвата ѝ, запитващата юрисдикция трябва да провери дали това вземане отговаря на условията, предвидени в точка 110 от настоящото решение, и по-специално дали националната съдебна практика, която закрепва за кредитна институция задължение за предоставяне на преддоговорна информация, е установена в достатъчна степен, за да може лицето, което се позовава на неизпълнение на такова задължение, да има „оправдани очаквания“, че ще получи ефективното ползване на посоченото вземане.

115

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали по отношение на тези вземания признаването в приемащата държава членка на последиците от приетите по отношение на BES оздравителни мерки в съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 води до лишаване от собственост по смисъла на член 17, параграф 1, второ изречение от Хартата или наподобява правна уредба на ползването на имуществото по смисъла на член 17, параграф 1, трето изречение от Хартата, Съдът постановява, че приемането от държавата членка по произход на тези оздравителни мерки, които предвиждат по-специално прехвърлянето на мостова банка на активи на кредитна институция, представлява правна уредба на ползването на имуществото по смисъла на последната разпоредба, която може да засегне правото на собственост на кредиторите на тази кредитна институция, каквито са притежателите на облигации, чиито вземания не са били прехвърлени на тази мостова банка (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 50).

116

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 117 от заключението си, обстоятелството, че последиците на оздравителните мерки са станали приложими в приемащата държава членка по силата на задължението за взаимно признаване на тези мерки, както това задължение произтича от член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, не променя този анализ.

117

Остава да се провери дали съгласно член 17, параграф 1, трето изречение във връзка с член 52, параграф 1 от Хартата последиците в приемащата държава членка на оздравителните мерки, по силата на които разглежданите в главното производство вземания се прехвърлят към пасива на BES Испания, са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на правото на собственост и са пропорционални, като се има предвид, че именно с оглед на общия интерес, изтъкнат за обосноваване на такива оздравителни мерки, трябва да се следи за спазването на принципа на пропорционалност, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата (вж. по аналогия решение от 21 май 2019 г., Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), C‑235/17, EU:C:2019:432, т. 88 и 89).

118

В случая, най-напред, ограниченията на правата на кредиторите на кредитната институция, до които водят съответните оздравителни мерки, както и признаването на техните последици в приемащата държава членка, произтичат както от разпоредбите на Директива 2001/24, така и от националното законодателство, транспониращо тази директива, независимо дали в Португалия от RGICSF, въз основа на който са приети тези мерки, или в Испания със закон 6/2005, по силата на който последиците на посочените мерки са били признати в тази държава членка. Освен това, макар да е вярно, че що се отнася до разглежданото в главното производство вземане по дело C‑500/22, от което BES е било освободено по силата на решението от август 2014 г., това вземане отново е било прехвърлено, с обратно действие, в пасива на BES по силата на решенията от 29 декември 2015 г., изглежда, че възможността за изменение с обратно действие на същите мерки е изрично предвидена не само в релевантните разпоредби на RGICSF, но и в решението от август 2014 г., без в съответствие с практиката на Съда Директива 2001/24 да поставя пречки за подобно изменение от държавата членка по произход (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 61 и цитираната съдебна практика). Следователно ограниченията на правата на кредиторите на съответната кредитна институция са предвидени в закон по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

119

По-нататък, след като мерките за оздравяване на съответната кредитна институция, както и признаването на техните последици в приемащата държава членка представляват не лишаване от собственост, а както бе посочено в точка 115 от настоящото решение, правна уредба на ползването на имуществото, те не могат да засегнат основното съдържание на правото на собственост или неговата същност (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 53).

120

Освен това следва да се констатира, че приемането на тези мерки и признаването на техните последици в приемащата държава членка, както те произтичат от Директива 2001/24, отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес по смисъла на член 17, параграф 1, трето изречение и член 52, параграф 1 от Хартата. Всъщност, както Съдът вече е приел, приемането на такива мерки в банковия сектор отговаря на преследвана от Съюза цел от общ интерес, а именно да се гарантира стабилността на банковата система, и по-специално на еврозоната, и да се избегне системен риск (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 71 и 72, и от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 54 и цитираната съдебна практика).

121

Накрая, що се отнася до въпроса дали ограниченията, които съдържат оздравителните мерки, както и признаването на техните последици в приемащата държава членка за упражняването на правата по член 17, параграф 1 от Хартата, надхвърлят необходимото за постигането на разглежданите в главното производство цели от общ интерес, следва да се припомни, от една страна, че предвид особения икономически контекст държавите членки разполагат с широка свобода на преценка, когато приемат решения в икономическата област, и че са в най-добра позиция да определят мерките, които могат да осъществят преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 55 и цитираната съдебна практика).

122

В това отношение, както по същество посочва генералният адвокат в точка 119 от заключението си, оздравителните мерки имат смисъл само ако се подберат пасивите и активите на проблемната кредитна институция, тоест в случая BES, за да се постигнат преследваните с тези мерки цели от общ интерес, а именно да се гарантира стабилността на банковата система и да се избегне системен риск.

123

От друга страна, както отбелязват по същество испанското и португалското правителство в писмените си становища, тези мерки, както и признаването на тяхното действие в приемащата държава членка, изглеждат съобразени с принципа на пропорционалност, като се има предвид, че по силата на разпоредбите на RGICSF кредиторите, чиито вземания не са били прехвърлени на мостовата банка, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която са щели да получат, ако съответната кредитна институция беше обявена в ликвидация съгласно обичайните процедури по несъстоятелност (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 58).

124

При това положение е важно да се припомни, че разглежданото в главното производство по дело C‑500/22 вземане произтича от договор за продажба, сключен не с BES, а с Novo Banco, който съгласно решението от август 2014 г. има за предмет облигация, която към датата на сключване на този договор е била част от имуществото на Novo Banco, тъй като свързаният със тази облигация пасив е включен в пасива на BES едва с решенията от 29 декември 2015 г.

125

Наистина, както бе припомнено в точка 118 от настоящото решение, Директива 2001/24 не възпрепятства държавата членка по произход да изменя, дори с обратно действие, правния режим, приложим към мерките за оздравяване.

126

От това обаче не следва автоматично, че подобни мерки за оздравяване с обратно действие в никакъв случай не могат да нарушат правото на собственост, гарантирано в член 17 от Хартата. Всъщност в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и както бе посочено в точка 117 от настоящото решение, тези оздравителни мерки трябва да са съобразени с принципа на пропорционалност, като се има предвид, че контролът за спазването на този принцип следва да се извършва от гледна точка на общия интерес, на който се прави позоваване, за да се обосноват тези мерки.

127

В случая запитващата юрисдикция има задачата да провери дали е спазено това последно изискване, като вземе предвид по-специално, от една страна, обстоятелството, че параграф 2 от приложение 2 към решението от август 2014 г. изрично предвижда възможността за прехвърляне или за „прехвърляне обратно“ на някои активи и пасиви между Novo Banco и BES, и от друга страна, качеството на търговец на кредитора по дело C‑500/22.

128

Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на правна сигурност, чиито изисквания бяха припомнени в точка 95 от настоящото решение, следва да се подчертае, че съгласно член 2, седмо тире от Директива 2001/24 оздравителните мерки са тези, които имат за цел да запазят или възстановят финансовото положение на кредитна институция и могат да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерките, свързани с възможност за намаляване на вземанията. Тези мерки пораждат последиците си в съответствие със законодателството на държавата членка, в която са взети, в целия Съюз, без допълнителни формалности, включително по отношение на трети лица в други държави членки, в съответствие с член 3, параграф 2 от тази директива.

129

След като е безспорно, че решението от август 2014 г. и решенията от 29 декември 2015 г. са мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24, приети в приложение на RGICSF, които са направили подбор между пасивите и активите на нежизнеспособна кредитната институция, кредиторите в главните производства са могли да очакват, че някои отговорности, като тази, произтичаща от липсата на предоставена от BES преддоговорна информация, предмет на главното производство по дело C‑499/22, или определени рискове, като тези, които са предмет на споровете в главните производства по дела C‑498/22 и C‑500/22, няма да бъдат прехвърлени на съответната мостова банка. Впрочем от параграф 1, буква b), подточка v) от приложение 2 към решението от август 2014 г. е видно, че в имуществото на BES остават „всички съществуващи или евентуални задължения, произтичащи от отговорността на банката, и по-специално тези, произтичащи от измама или нарушение на регулаторни, наказателни или административни разпоредби или решения“.

130

При това положение, както бе посочено в точка 118 от настоящото решение, по силата на решението от август 2014 г. BES е било освободено от вземането, разглеждано по дело C‑500/22, тъй като това вземане е включено с обратно действие в пасива на BES едва по силата на решенията от 29 декември 2015 г. в съответствие с релевантните разпоредби на RGICSF.

131

Както обаче отбелязва Съдът, принципът на правна сигурност не допуска прилагането с обратна сила на нова норма, освен когато това се изисква от цел от общ интерес и оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (решение от 25 януари 2022 г., VYSOČINA WIND, C‑181/20, EU:C:2022:51, т. 49 и 59).

132

В това отношение промяната с обратна сила на самоличността на длъжника по вземането, предмет на дело C‑500/22, може разумно да се обоснове с целта от общ интерес да се гарантира стабилността на банковата система и да се избегне системен риск. С оглед на обстоятелствата, посочени в точка 127 от настоящото решение, не е изключено оправданите правни очаквания на кредитора по това дело да са били надлежно зачетени, което при всички положения запитващата юрисдикция има задачата да провери.

133

Накрая е важно да се разгледат въпросите на запитващата юрисдикция по дела C‑498/22 и C‑499/22 относно съвместимостта на съответните мерки за оздравяване и на признаването на техните последици в приемащата държава членка със защитата на потребителите.

134

Що се отнася, първо, до дело C‑499/22, следва да се отбележи, че тези въпроси се отнасят изключително до тълкуването на член 38 от Хартата, който гласи, че в политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите. Запитващата юрисдикция обаче не уточнява дали клиентите на Novo Banco, които са в основата на това дело, имат качеството на потребители на основание правен акт на Съюза, по силата на който евентуално биха могли да черпят права.

135

При тези условия, да се отговори на тази част от третия въпрос, поставен по дело C‑499/22, би означавало да се даде консултативно становище по хипотетичен въпрос в разрез със задачата, поверена на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 84 и цитираната съдебна практика).

136

За сметка на това, и второ, положението е различно, що се отнася до спора в главното производство по дело C‑498/22. Всъщност от мотивите на преюдициалното запитване е видно, че в рамките на този спор C.F.O., в качеството си на потребител по силата на Директива 93/13, иска връщане с обратно действие на сумите, недължимо платени в приложение на обявената по съдебен ред за неправомерна клауза за „долен праг“, съдържаща се в първоначално сключения с BES Испания договор за ипотечен кредит, който е бил прехвърлен на Novo Banco по силата на мерките за оздравяване, както те са признати в Испания. По-конкретно C.F.O. твърди, че с оглед на тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, възприето от Съда в решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980), неравноправният характер на клаузата за „долен праг“ поражда по отношение на всички недължимо платени от него суми по силата на тази клауза реституционен ефект, който Novo Banco следва да понесе.

137

В това отношение следва да се припомни, че изискването за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите в политиките на Съюза, както следва от член 38 от Хартата, важи особено за прилагането на Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Bondora, C‑453/18 и C‑494/18, EU:C:2019:1118, т. 40).

138

Така с оглед на естеството и значението на обществения интерес, който представлява защитата на потребителите, Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици. За тази цел националните юрисдикции следва да не прилагат неравноправните клаузи, така че те да нямат задължителна сила за съответния потребител, освен ако той не се противопостави на това (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 56 и цитираната съдебна практика).

139

За обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за съответния потребител. Ето защо установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза (решения от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 61, и от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен),C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 57).

140

В този контекст Съдът уточнява, че задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми, доколкото липсата на такъв реституционен ефект би могла да наруши възпиращото действие, с което член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 7, параграф 1 от нея придружава констатацията за неравноправността на клаузи, съдържащи се в сключените между потребители и продавач или доставчик договори (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 58 и цитираната съдебна практика).

141

Въпреки тези принципни констатации при все това Съдът също е приел, че защитата на потребителя не е абсолютна (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 68).

142

Освен това Съдът е приел, че макар да е налице ясен общ интерес да се гарантира в целия Съюз силна и съгласувана подкрепа на инвеститорите и кредиторите, не може да се счита, че при всички обстоятелства този интерес има предимство пред общия интерес, състоящ се в гарантирането на стабилността на финансовата система (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2016 г., Dowling и др., C‑41/15, EU:C:2016:836, т. 54, и от 5 май 2022 г., Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), C‑410/20, EU:C:2022:351, т. 36).

143

Както обаче бе констатирано в точка 120 от настоящото решение, приемането на мерки за оздравяване и признаването на техните последици в приемащата държава членка, както те произтичат от Директива 2001/24, отговарят на преследвана от Съюза цел от общ интерес, а именно да се гарантира стабилността на банковата система, както и да се избегне системен риск.

144

В случая признаването на последиците на оздравителните мерки в приемащата държава членка, както произтича от Директива 2001/24, предполага запазването в имуществото на BES на отговорността и рисковете, свързани с прилагането на прекомерно начислените лихви за периода на прилагане на договора за ипотечен кредит, предхождащ приемането на решението от август 2014 г. Произтичащата от член 6, параграф 1 от Директива 93/13 защита на потребителите срещу използването на неравноправни клаузи в сключваните с продавач или доставчик договори обаче не може да стигне дотам, че да пренебрегне разпределянето на имуществената отговорност между изпадналата в несъстоятелност кредитна институция и мостовата банка, както е определено то в мерките за оздравяване, приети от държавата членка по произход.

145

Всъщност, ако предоставената с Директива 93/13 защита трябваше да позволи на всеки потребител от приемащата държава членка, кредитор на изпаднала в несъстоятелност кредитна институция, да противодейства на признаването на мерките, с които държавата членка по произход е взела решение за разпределянето на имуществената отговорност между тази институция и мостовата банка, би възникнала опасност намесата на публичните органи на тази държава членка, чиято цел е да се гарантира защитата на стабилността на банковата система, да бъде лишена от полезно действие във всички държави членки, в които неплатежоспособната кредитна институция има клонове.

146

В това отношение е важно още да се уточни, че като се имат предвид, от една страна, преследваната с тези мерки цел, както и признаването на техните последици в другите държави членки, а именно да се избегне възможността с оглед на високата степен на интеграция на банковите пазари в Съюза неплатежоспособността на дадена кредитна институция да доведе косвено до вреди от системно естество, засягащи стабилността на тези пазари, и по-общо — тази на вътрешния пазар на Съюза, както и, от друга страна, наличието в случая на мерки за оздравяване, приети от компетентния португалски орган по отношение на BES, настоящите дела ясно се различават от делото, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980).

147

С оглед на всички гореизложени съображения на третите въпроси по дела C‑498/22 и C‑499/22, както и на втория въпрос по дело C‑500/22 следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 38 от Хартата, както и член 17 от Хартата и принципът на правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че по принцип допускат признаването в приемащата държава членка на последиците на приети в държавата членка по произход в приложение на Директива 2001/24 оздравителни мерки, предвиждащи създаването на мостова банка и запазването в пасива на банката, спрямо която са приети тези мерки, на задължението за плащане на сумите, дължими на основание преддоговорна или договорна отговорност.

148

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: