Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CJ0649

    Решение на Съда (първи състав) от 20 декември 2017 г.
    Peter Valach и др. срещу Waldviertler Sparkasse Bank AG и др.
    Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof.
    Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Приложно поле — Иск за деликтна отговорност срещу членове на комитет на кредиторите, отхвърлил оздравителен план в производство по несъстоятелност.
    Дело C-649/16.

    Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2017:986

    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

    20 декември 2017 година ( *1 )

    „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Приложно поле — Иск за деликтна отговорност срещу членове на комитет на кредиторите, отхвърлил оздравителен план в производство по несъстоятелност“

    По дело C‑649/16

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 30 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 19 декември 2016 г., в рамките на производство по дело

    Peter Valach,

    Alena Valachová,

    SC Europa ZV II a.s.,

    SC Europa LV a.s.,

    VAV Parking a.s.,

    SC Europa BB a.s.,

    Byty A s.r.o.

    срещу

    Waldviertler Sparkasse Bank AG,

    Československá obchodná banka a.s.,

    Stadt Banská Bystrica,

    СЪДЪТ (първи състав),

    състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, J.‑C. Bonichot, Aл. Aрабаджиев, S. Rodin и E. Regan, съдии,

    генерален адвокат: M. Szpunar,

    секретар: A. Calot Escobar,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    за P. Valach, A. Valachová, SC Europa ZV II a.s., SC Europa LV a.s., VAV Parking a.s., SC Europa BB a.s. и Byty A s.r.o., от Z. Nötstaller, Rechtsanwältin,

    за Waldviertler Sparkasse Bank AG, Československá obchodná banka a.s. и Stadt Banská Bystrica, от S. Fruhstorfer, Rechtsanwältin,

    за испанското правителство, от J. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представител,

    за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

    2

    Запитването е подадено в рамките на съдебен спор между г‑н Peter Valach, г‑жа Alena Valachová, SC Europa ZV II a.s, SC Europa LV a.s., VAV Parking a.s., SC Europa BB a.s. и Byty A s.r.o., от една страна, и Waldviertler Sparkasse Bank AG, Československá obchodná banka a.s. и Stadt Banská Bystrica (град Банска Бистрица), от друга, във връзка с иск за деликтна отговорност поради отхвърляне на оздравителен план в рамките на производство по несъстоятелност на VAV invest s.r.o.

    Правна уредба

    Правото на Съюза

    Регламент № 1215/2012

    3

    Съображения 10 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят:

    „(10)

    В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела […].

    […]

    (34)

    Следва да се гарантира приемственост между […] конвенция[та от 27 септември 1968 година относно подведомствеността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32), изменена с конвенциите по присъединяването на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74),] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция […] и на регламентите, които я заменят“.

    4

    Член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 гласи следното:

    „Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

    […]

    б)

    банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“.

    Регламент (ЕО) № 1346/2000

    5

    Съображения 4, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143):

    „(4)

    С оглед правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избегне практиката страните да бъдат подтиквани да прехвърлят авоари или съдебни производства от една в друга държава членка, за да придобият по-благоприятно правно положение (т.н[ар]. „forum shopping“).

    […]

    (6)

    Съгласно принципа на пропорционалността настоящият регламент следва да се сведе до разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които пряко произтичат от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него. Настоящият регламент следва също да съдържа разпоредби относно признаването на тези решения и приложимото право, които също съблюдават този принцип.

    (7)

    Производствата по несъстоятелност, които са свързани с ликвидация на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, конкордатите и другите аналогични производства се изключват от обхвата на приложение на Брюкселската конвенция […]“.

    6

    Член 3, параграф 1 от този регламент предвижда:

    „Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното“.

    Словашкото право

    7

    Член 415 от Občiansky zákonník (Словашкият граждански кодекс) предвижда:

    „Всеки е длъжен да действа така, че да не настъпват вреди за здравето, имуществото, природата и околната среда“.

    8

    Член 420, параграф 1 от този кодекс гласи:

    „Всеки е отговорен за вредите, които е причинил поради неизпълнение на правно задължение“.

    9

    Съгласно преюдициалното запитване производството по несъстоятелност по словашкото право различава същинско производство по несъстоятелност и оздравително производство. Последното е уредено с членове 108—165 от Закона за несъстоятелността.

    10

    Съгласно член 127, параграф 1 от Закона за несъстоятелността комитетът на кредиторите е съставен от трима или петима членове, които се определят от общото събрание на кредиторите в съответствие с посочения закон. Съгласно параграф 4 от този член всички членове на комитета на кредиторите са длъжни да действат в общ интерес на всички кредитори.

    11

    Този комитет има за задача, заедно с общото събрание на кредиторите, да одобри, в съответствие с член 133, параграф 1 от посочения закон, оздравителен план, изготвен от несъстоятелния длъжник. Ако комитетът на кредиторите отхвърли оздравителния план или не приеме решение в сроковете по член 144, параграф 1 от Закона за несъстоятелността, съгласно член 144, параграф 2 от този закон синдикът е длъжен незабавно да поиска откриването на същинското производство по несъстоятелност.

    Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

    12

    VAV invest е дружество по словашкото право, чиито активи са предмет на оздравително производство в Словакия. Waldviertler Sparkasse Bank, Československá obchodná banka и Stadt Banská Bystrica (град Банска Бистрица) са определени за членове на комитета на кредиторите.

    13

    VAV invest представя съгласно изискването на Закона за несъстоятелността оздравителен план. Комитетът на кредиторите обаче отхвърля този план на събранието на 11 декември 2015 г. без убедително оправдание, което прави оздравителното производство безуспешно и довежда до откриването впоследствие на същинското производство по несъстоятелност.

    14

    Поради отхвърлянето на оздравителния план, от една страна, г‑н Valach и г‑жа Valachová поддържат, че са претърпели вреди поради загубата на значителна стойност на притежаваните от тях дялове във VAV invest, както и загуба на доходи. От друга страна, SC Europa ZV II, SC Europa LV, VAV Parking, SC Europa BB и Byty A, в качеството на дружества — изпълнители на проекти, твърдят, че са претърпели вреди в резултат на риска от провал или забавяне на строителните им проекти.

    15

    Жалбоподателите в главното производство сезират Landesgericht Krems an der Donau (Регионален съд Кремс ан дер Донау, Австрия) с иск за отговорност за вреди и поддържат, че Waldviertler Sparkasse Bank, Československá obchodná banka и Stadt Banská Bystrica (град Банска Бистрица) са нарушили общото си задължение за полагане на дължимата грижа, предвидено в член 415 от Словашкия граждански кодекс, както и задълженията си като членове на комитета на кредиторите по силата на Закона за несъстоятелността, и по-специално задължението да действат в общ интерес на всички кредитори и че в резултат на това носят отговорност за претърпените вреди съгласно член 420 от Словашкия граждански кодекс.

    16

    Landesgericht Krems an der Donau (Регионален съд Кремс ан дер Донау) отхвърля иска, без да го разгледа по същество, поради липсата на международна компетентност. Според тази юрисдикция предявеният иск за отговорност за вреди е неделим от функцията на ответниците в главното производство като членове на комитета на кредиторите и произтичащите от това задължения по Закона за несъстоятелността. Този иск за отговорност произтичал следователно пряко от правото на несъстоятелността и се намирал в тясна връзка с него. Поради това той бил изключен от приложното поле на Регламент № 1215/2012 съгласно член 1, параграф 2, буква б) от този регламент и следователно приложим бил Регламент № 1346/2000. В този случай компетентният съд бил този, който е открил производството по несъстоятелност.

    17

    Жалбоподателите в главното производство подават апелативна жалба пред Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия), който потвърждава отхвърлянето на иска поради липса на международна компетентност, доколкото разглежданият иск е предявен в производство по несъстоятелност и се отнася до неизпълнение от страна на задължителен орган в това производство на задълженията му с оглед на интереса на масата на кредиторите. Като акцесорен иск в производството по несъстоятелност, той попадал в изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012.

    18

    Жалбоподателите в главното производство подават касационна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

    19

    В този контекст запитващата юрисдикция си поставя въпроса за разграничаването на приложното поле, съответно на Регламенти № 1215/2012 и № 1346/2000, по-специално що се отнася до иска за отговорност за вреди, предявен срещу членовете на комитет на кредиторите поради поведението им при гласуване в рамките на производство по несъстоятелност.

    20

    При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че иск за обезщетение за вреди на деликтно основание, който е насочен срещу членовете на комитет на кредиторите поради неправомерното им поведение при гласуването на план за оздравяване в производство по несъстоятелност и е предявен от притежателите на дружествени дялове в дружеството — длъжник в производството по несъстоятелност, като [г‑н Valach и г‑жа Valachová], и от дружества — изпълнители на проекти, които са в търговски отношения с длъжника в производството по несъстоятелност, като [SC Europa ZV II, SC Europa LV, VAV Parking, SC Europa BB и Byty A], е свързан с производство по обявяване на несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2102 и поради това е изключен от материалното приложно поле на посочения регламент?“.

    По преюдициалния въпрос

    21

    С въпроса си запитващата юрисдикция пита, накратко, дали член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към иск за деликтна отговорност, предявен срещу членовете на комитет на кредиторите поради поведението им при гласуване относно оздравителен план в рамките на производство по несъстоятелност и следователно такъв иск е изключен от материалното приложно поле на този регламент.

    22

    Отговорът на преюдициалния въпрос изисква да се определи обхватът на компетентността на юрисдикцията, образувала производството по несъстоятелност, тъй като член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012, който се прилага по граждански и търговски дела, изключва от приложното си поле „банкрут, конкордати и аналогични производства“.

    23

    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съображение 34 от Регламент № 1215/2012 следва да се гарантира приемственост, от една страна, между Брюкселската конвенция, Регламент № 44/2001 и Регламент № 1215/2012, и от друга страна, що се отнася до тълкуването от Съда на тази конвенция и на регламентите, които я заместват.

    24

    Освен това Съдът приема, че Регламенти № 1215/2012 и № 1346/2000 трябва да се тълкуват така, че да се избегнат припокриването на правните норми, съдържащи се в тези актове, и правните празноти. Следователно исковете, които съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 са изключени от приложното поле на последния, доколкото спадат към „банкрут, конкордати и аналогични производства“, попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000. Обратно, исковете, които не са в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, попадат в обхвата на Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 17).

    25

    Както следва по-специално от съображение 10 от Регламент № 1215/2012 — волята на законодателя на Съюза е била да се възприеме широко разбиране на понятието „граждански и търговски дела“, което се съдържа в член 1, параграф 1 от този регламент, и следователно да се определи широко приложно поле на последния. За сметка на това съгласно съображение 6 от Регламент № 1346/2000 приложното поле на този регламент не трябва да се тълкува разширително (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 18 и цитираната съдебна практика).

    26

    В приложение на тези принципи Съдът приема, че само исковете, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, са изключени от приложното поле на Регламент № 1215/2012. Следователно тези искове попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 19 и цитираната съдебна практика).

    27

    Именно същият критерий е възпроизведен в съображение 6 от Регламент № 1346/2000, за да се отграничи предмета на последния. Така съгласно това съображение посоченият регламент следва да се сведе до разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които „пряко произтичат от производството по несъстоятелност и […] са тясно свързани с него“.

    28

    В този контекст следва да се определи, в светлината на гореизложените съображения, дали един иск за деликтна отговорност като този в главното производство отговаря на този двоен критерий.

    29

    Що се отнася до първия критерий, следва да се припомни, че за да се установи дали даден иск произтича пряко от производство по несъстоятелност, решаващият критерий, възприет от Съда с оглед на определянето на областта, към която спада даден иск, е не процесуалният контекст, в който се вписва този иск, а правното му основание. Съгласно този подход е необходимо да се провери дали източникът на правото или на задължението, което е в основата на иска, са общите правила на гражданското и търговското право, или са дерогиращите правила, характерни за производствата по несъстоятелност (решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 22).

    30

    В настоящия случай от констатациите на запитващата юрисдикция следва, че искът в главното производство е за реализиране на отговорността на членовете на комитета на кредиторите, който при гласуване на 11 декември 2015 г. е отхвърлил оздравителния план, предложен от VAV invest. Именно поради това отхвърляне е било открито производството по несъстоятелност. Жалбоподателите в главното производство обаче считат, че този комитет е действал незаконосъобразно, поради което предявяват и иска за отговорност за вреди.

    31

    В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че производството по несъстоятелност разграничава съгласно словашкото право две възможни разрешения, а именно, от една страна, оздравително производство, и от друга страна, същинско производство по несъстоятелност. Ако в рамките на оздравително производство комитетът на кредиторите отхвърли оздравителния план или не приеме решение в сроковете по член 144, параграф 1, съгласно член 144, параграф 2 от този закон синдикът е длъжен незабавно да поиска откриването на същинско производство по несъстоятелност.

    32

    В този контекст следва да се отбележи, че в настоящия случай искът за отговорност за вреди е предявен, от една страна, от притежателите на дялове в дружеството, срещу което е образувано производство по несъстоятелност, и от друга страна, от дружествата, които поддържат търговски връзки с него.

    33

    Освен това този иск цели да се установи дали членовете на комитета на кредиторите са нарушили задължението си да действат в общ интерес на всички кредитори при отхвърлянето на оздравителния план, довело до откриването на същинското производство по несъстоятелност.

    34

    Всъщност, както следва от акта за преюдициално запитване, съгласно член 127, параграф 4 от Закона за несъстоятелността всички членове на комитета на кредиторите са длъжни да действат в общ интерес на всички кредитори, доколкото комитетът има за задача, заедно с общото събрание на кредиторите, да прецени и когато е необходимо — да одобри, съгласно член 133, параграф 1 от този закон оздравителния план, който трябва да бъде изготвен от несъстоятелния длъжник.

    35

    Така разглежданият в главното производство иск за отговорност за вреди представлява пряка и неразривна последица от упражняването от комитета на кредиторите, задължителен орган, който е създаден при откриването на производството по несъстоятелност, на функцията, която той извлича конкретно от разпоредбите от националното право, уреждащи този вид производство (вж. по аналогия решение от 2 юли 2009 г., SCT Industri, C‑111/08, EU:C:2009:419, т. 28).

    36

    Следователно се налага констатацията, че задълженията, които служат за основание за предявяване на иск за деликтна отговорност срещу комитет на кредиторите, какъвто е този в главното производство, произтичат от специфичните правила на производството по несъстоятелност.

    37

    Що се отнася до втория критерий, споменат в точка 27 от настоящото решение, според постоянната практика, за да се вземе решение дали залегналото в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 изключение намира приложение, определящ е интензитетът на съществуващата връзка между съдебен иск и производството по несъстоятелност (решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 28).

    38

    В това отношение, за да се провери дали отговорността на членовете на комитета на кредиторите може да бъде ангажирана поради отхвърлянето на оздравителния план, следва да се анализира по-конкретно обхватът на задълженията на този комитет в рамките на производството по несъстоятелност и на съвместимостта на отхвърлянето с тези задължения. Налага се обаче констатацията, че този анализ разкрива пряка и тясна връзка с производството по несъстоятелност и следователно е най-тясно свързан с развитието на това производство.

    39

    При това положение следва да се приеме, че иск като разглеждания по главното производството произтича пряко от производство по несъстоятелност и е тясно свързан с него, поради което не попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012.

    40

    С оглед на тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към иск за деликтна отговорност, предявен срещу членовете на комитет на кредиторите поради поведението им при гласуване относно оздравителен план в рамките на производство по несъстоятелност, и че следователно такъв иск е изключен от материалното приложно поле на този регламент.

    По съдебните разноски

    41

    С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

     

    Член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към иск за деликтна отговорност, предявен срещу членовете на комитет на кредиторите поради поведението им при гласуване относно оздравителен план в рамките на производство по несъстоятелност и че следователно такъв иск е изключен от материалното приложно поле на този регламент.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: немски.

    Top