8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/113

(1)

В Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (3) за компетентните органи във финансовия сектор се предвиждат допълнителни правомощия и средства за надзор върху групите, състоящи се от множество регулирани образувания, които извършват дейност в различни сектори на финансовите пазари. Такива групи (финансови конгломерати) са изложени на рискове (групови рискове), които включват: опасността от разпространение на рисковете между предприятията в цялата група, концентрацията на рискове, при която един и същ вид риск се материализира в различни части на групата едновременно, сложността на управлението на най-различни юридически лица, потенциалните конфликти на интереси, както и проблема с осигуряването на регулаторен капитал за всички регулирани образувания, които са част от финансовия конгломерат, като се избягва двойното отчитане на капитала. Поради тази причина върху финансовите конгломерати следва да се упражнява и допълнителен надзор освен надзора на самостоятелна, консолидирана или групова основа, без да се дублира или засяга групата, независимо от правната ѝ структура.

(2)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО, от една страна, и директиви 73/239/ЕИО (4) и 92/49/ЕИО (5) на Съвета и директиви 98/78/ЕО (6), 2002/83/ЕО (7), 2004/39/ЕО (8), 2005/68/ЕО (9), 2006/48/ЕО (10), 2006/49/ЕО (11), 2009/65/ЕО (12), 2009/138/ЕО (13) и 2011/61/ЕС (14) на Европейския парламент и на Съвета, от друга страна, с цел да е възможен подходящ допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от смесен финансов холдинг.

(3)

Необходимо е финансовите конгломерати да бъдат определяни в Съюза в зависимост от това, доколко са изложени на групови рискове, въз основа на общи насоки, издадени от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (15) (ЕБО), от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16) (ЕОЗППО), и от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17) (ЕОЦКП), в съответствие с член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, посредством Съвместния комитет на европейските надзорни органи („Съвместния комитет“). Важно е също така изискванията за изключенията при упражняването на допълнителен надзор да се прилагат въз основа на анализ на риска в съответствие с посочените насоки. Това е особено важно в случаите, отнасящи се до по-големите финансови конгломерати с международна дейност.

(4)

Цялостното и адекватно наблюдение върху груповите рискове в големите, сложни финансови конгломерати с международна дейност, както и надзорът върху политиката по отношение на капитала на групово равнище са възможни само когато компетентните органи набират информация и планират мерки за целите на надзора отвъд националния обхват на правомощията си. Следователно компетентните органи трябва да координират допълнителния надзор върху финансовите конгломерати с международна дейност сред компетентните органи, за които се смята, че имат най-пряко отношение към допълнителния надзор върху даден финансов конгломерат. Колегиите на съответните органи, които са компетентни по отношение на дадени финансови конгломерати, следва да отразяват допълнителния характер на Директива 2002/87/ЕО и затова следва да не дублират или заместват, а по-скоро да осигуряват допълнителен принос спрямо действащите колегии за банковата и за застрахователната подгрупа на финансовите конгломерати. Колегия за финансов конгломерат следва да се създава само когато не съществува нито банкова, нито застрахователна секторна колегия.

(5)

За да се гарантира подходящ регулаторен надзор, е необходимо ЕБО, ЕОЗППО, ЕОЦКП (по-нататък заедно наричани „ЕНО“) и Съвместният комитет да наблюдават, по целесъобразност, правната структура и управленската и организационната структура, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове на банките, застрахователните предприятия и финансовите конгломерати с трансгранични дейности, като информацията се предоставя на разположение на съответните компетентни органи.

(6)

За да бъде гарантиран ефективен допълнителен надзор върху регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, и по-специално в случаите, когато едно от регулираните образувания е със седалище в трета държава, предприятията, за които се прилагат разпоредбите на настоящата директива, следва да включват всяко предприятие, и по-специално всяка кредитна институция със седалище в трета държава, и които биха подлежали на лицензиране, ако седалището им беше в Съюза.

(7)

Допълнителният надзор върху големите, сложни финансови конгломерати с международна дейност изисква координация в Съюза, за да се допринесе за стабилността на вътрешния пазар на финансови услуги. За тази цел компетентните органи трябва да се споразумеят за подходите за упражняване на надзор върху тези финансови конгломерати. Посредством Съвместния комитет ЕНО следва да издадат общи насоки за тези общи надзорни подходи съгласно член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, осигурявайки по този начин цялостна пруденциална рамка на наличните надзорни средства и правомощия в директивите относно банковите, застрахователните, инвестиционните и финансовите конгломерати. Насоките, предвидени съгласно Директива 2002/87/ЕО, следва да отразяват допълнителния характер на надзора съгласно същата и да допълват надзора по сектори, предвиден в директиви 73/239/ЕИО, 92/49/ЕИО, 98/78/ЕО, 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС.

(8)

Съществува реална потребност да се наблюдават и контролират потенциалните групови рискове пред финансовите конгломерати, дължащи се на дялови участия в други дружества. За случаите, в които специалните надзорни правомощия, предвидени в Директива 2002/87/ЕО, изглеждат недостатъчни, надзорната общност следва да разработи алтернативни методи за наблюдаване и подходящо отчитане на тези рискове, като за предпочитане е разработването на тези методи да бъде ръководено от ЕНО посредством Съвместния комитет. Ако дялово участие е единственият елемент за определяне на дадена група като финансов конгломерат, надзорните органи следва да имат възможност да преценят дали групата е изложена на групови рискове и да я изключат от обхвата на допълнителния надзор, ако това е целесъобразно.

(9)

В условията на настоящата криза надзорните органи се оказаха без правомощия по отношение на определени групови структури, тъй като режимите, предвидени в съответните директиви, ги принудиха да избират между секторния или допълнителния надзор. Въпреки че в контекста на работата на Г-20 в областта на финансовите конгломерати следва да бъде предприет цялостен преглед на Директива 2002/87/ЕО, необходимите правомощия за надзор следва да бъдат осигурени възможно най-бързо.

(10)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО и Директива 98/78/ЕО. По тази причина Директива 98/78/ЕО следва да бъде изменена, за да се включат смесените финансови холдингови дружества в нейния обхват и да получат определение. За да се осигури навременно и последователно упражняване на надзора, Директива 98/78/ЕО следва да бъде изменена независимо от предстоящото прилагане на Директива 2009/138/ЕО, която следва да бъде изменена в същия смисъл.

(11)

Докато за банковата и за застрахователната подгрупа на даден финансов конгломерат следва редовно да се прилага стрес тестване, координаторът, определен в съответствие с Директива 2002/87/ЕО е този, който решава относно целесъобразността, параметрите и графика на провеждане на стрес тестване за отделния финансов конгломерат като цяло. По отношение на стрес тестването в целия Съюз, което се провежда от ЕНО по сектори, Съвместният комитет следва да гарантира, че подобно стрес тестване се извършва съгласувано в различните сектори. Поради тези причини ЕНО, чрез Съвместния комитет, следва да могат да разработят допълнителни параметри за стрес тестването в целия Съюз, отразяващи специфичните групови рискове, които типично се проявяват във финансовите конгломерати, и следва да могат да публикуват резултатите от тези тестове, когато секторното законодателство позволява това. Придобитият от предходно стрес тестване в Съюза опит следва да бъде взет предвид. Например стрес тестването следва да отчита рисковете за ликвидността и платежоспособността на финансовите конгломерати.

(12)

Комисията следва допълнително да разработи съгласувана и окончателна система за надзор над финансовите конгломерати. Предстоящият пълен преглед на Директива 2002/87/ЕО следва да включва нерегулирани образувания, в частност дружествата със специално предназначение, и следва да разработи основаващ се на анализ на риска начин на прилагане на изключенията на разположение на надзорните органи при определяне на естеството на финансовия конгломерат, като същевременно се ограничава използването на подобни изключения. Що се отнася до секторните директиви, прегледът следва също така да разглежда системно значимите финансови конгломерати, чиито размер, взаимна свързаност или сложен характер ги правят особено уязвими и които са определени по аналогия с променящите се стандарти на Съвета за финансова стабилност и Базелския комитет за банков надзор. Комисията следва да обмисли предложение за регулаторни действия в тази област.

(13)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО и Директива 2006/48/ЕО. По тази причина Директива 2006/48/ЕО следва да бъде изменена, за да се включат смесените финансови холдингови дружества в нейния обхват и да получат определение.

(14)

За да се възстановят правомощията на равнище смесено финансово холдингово дружество е необходимо някои разпоредби на директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО или 2009/138/ЕО да се прилагат едновременно на това равнище. Тези разпоредби могат да бъдат равностойни една на друга особено по отношение на качествените елементи на процеса на надзорен преглед. Например в директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО или 2009/138/ЕО са предвидени еднакви изисквания за квалификация и надеждност към управленския състав на холдинговите дружества. За да се избегне припокриването на тези разпоредби и да се осигури ефективност на надзора върху лицата начело на конгломерат, надзорните органи следва да са в състояние да прилагат дадена разпоредба еднократно, като едновременно с това спазват и еквивалентната разпоредба във всички други приложими директиви. Когато не са формулирани по един и същ начин, разпоредбите се считат за еквивалентни, ако са подобни по същество, особено във връзка с надзора, основан на анализ на риска. Когато оценяват еквивалентността, надзорните органи следва да отчитат, в рамките на колегиите, дали са постигнати целите и обхвата, по отношение на всички приложими директиви, без да се занижават стандартите за надзор. Оценките за еквивалентност следва да могат да се променят в хода на промените в надзорните рамки и практики. Ето защо оценките за еквивалентност следва да протичат при открит, постепенен процес. Този процес следва да позволява вземането на решения поотделно за всеки случай, така че да се отчитат всички характеристики от значение за определена група. За да се осигури съгласуваност в самата надзорна рамка за дадена група и да се постигне равнопоставеност между всички финансови конгломерати в рамките на Съюза, е необходима подходяща форма на сътрудничество между надзорните органи. За тази цел ЕНО, посредством Съвместния комитет, следва да разработят насоки, които имат за цел сближаване на оценките за еквивалентност, и да работят за създаване на задължителни технически стандарти.

(15)

С цел да се подобри допълнителният надзор върху финансовите предприятия във финансовите конгломерати, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с техническите адаптации съгласно Директива 2002/87/ЕО по отношение на определенията, уеднаквяването на терминологията и методите за изчисляване, установени в посочената директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на екпертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(16)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно усъвършенстването на допълнителния надзор над финансовите предприятия в даден финансов конгломерат, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от настоящата директива, може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)

Във връзка с това директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО и 2009/138/ЕО следва да бъдат изменени,

(1)

Член 1 се изменя, както следва:

(2)

В член 2 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, чието предприятие майка е застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава, или презастрахователно предприятие от трета държава, е обект на допълнителен надзор по начина, предписан в член 5, параграф 2 и в членове 6, 8 и 10.“

(3)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Равнище на прилагане по отношение на смесените финансови холдингови дружества

1.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителен надзор, след като се консултира с другите заинтересовани компетентни органи, може да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответната разпоредба от Директива 2002/87/ЕО.

2.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2006/48/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителен надзор, по общо съгласие с консолидиращия надзорен орган от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги, може да приложи само разпоредбата от директивата за най-значимия сектор, в съответствие с определеното в член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

3.   Компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителния надзор, уведомява Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18) („ЕБО“), и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (19) („ЕОЗППО“), относно решенията, взети съгласно параграфи 1 и 2. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (20), чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи („Съвместен комитет“), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които представят на Комисията в срок от три години от приемането на тези насоки.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(4)

В член 3 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Упражняването на допълнителен надзор в съответствие с член 2 не означава по никакъв начин, че компетентните органи трябва да упражняват надзор на индивидуална основа върху застрахователното предприятие от трета държава, презастрахователното предприятие от трета държава, застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество или застрахователното холдингово дружество със смесена дейност.“

(5)

В член 4 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато застрахователни или презастрахователни предприятия, получили лиценз в две или повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие от трета държава, смесено финансово холдингово дружество или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, компетентните органи на съответните държави-членки могат да се договорят кое от тях ще отговаря за упражняването на допълнителен надзор.“

(6)

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

Застрахователни холдингови дружества, смесени финансови холдингови дружества, застрахователни предприятия от трета държава и презастрахователни предприятия от трета държава

1.   Във връзка с член 2, параграф 2 държавите-членки изискват да бъде прилаган методът на допълнителен надзор, в съответствие с приложение II. Изчислението включва всички предприятия, свързани със застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество, застрахователното предприятие от трета държава или презастрахователното предприятие от трета държава.

2.   Ако въз основа на изчислението, посочено в параграф 1, компетентните органи стигнат до заключението, че платежоспособността на дъщерно застрахователно или презастрахователно предприятие на застрахователното холдингово дружество, на смесеното финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава е или може да бъде застрашена, те вземат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие.“

(7)

Приложения I и II се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива.

(1)

Членове 1 и 2 се заменят със следния текст:

„Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила за допълнителен надзор върху регулираните образувания, които са получили лиценз в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО (21), член 5 от Директива 2004/39/ЕО (22), член 3 от Директива 2005/68/ЕО (23), член 6 от Директива 2006/48/ЕО (24), член 5 от Директива 2009/65/ЕО (25), член 14 от Директива 2009/138/ЕО (26) или членове 6—11 от Директива 2011/61/ЕС (27), и които са част от финансов конгломерат.

С настоящата директива се изменят и съответните секторни правила, които се прилагат спрямо лицата, чиято дейност е уредена от посочените директиви.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

Член 5 се изменя, както следва:

5)

В член 6 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   За изчисляването на изискванията по отношение на капиталовата адекватност, посочени в параграф 2, първа алинея, посочените по-долу лица се включват в обхвата на допълнителния надзор по начина и в степента, определени в приложение I:

4.   Когато се изчисляват изискванията за допълнителната капиталова адекватност на финансов конгломерат чрез прилагане на метод 1 (счетоводна консолидация) по приложение I към настоящата директива, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат съответните секторни правила за формата и обхвата на консолидацията, установени по-конкретно в членове 133 и 134 от Директива 2006/48/ЕО и член 221 от Директива 2009/138/ЕО.

Когато се прилага метод 2 (приспадане и агрегиране) по приложение I, при изчислението се отчита делът от записания капитал, притежаван пряко или косвено от предприятието майка, или на предприятието, което има дялово участие в друго предприятие от групата.“

6)

Член 7 се изменя, както следва:

7)

Член 8 се изменя, както следва:

8)

Член 9 се изменя, както следва:

9)

Създава се следният член:

„Член 9б

Стрес тестване

1.   Държавите-членки може да изискват от координатора да осигури целесъобразно и редовно стрес тестване на финансовите конгломерати. Те изискват от съответните компетентни органи да си сътрудничат в пълна степен с координатора.

2.   За целите на стрес тестването в целия Съюз, ЕНО може чрез Съвместния комитет и в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаването на Европейски съвет за системен риск (34), да разработва допълнителни параметри, които отразяват специфичните рискове, свързани с финансовите конгломерати, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010. Координаторът съобщава резултатите от стрес тестването на Съвместния комитет.

10)

Член 10, параграф 2, буква б) се изменя, както следва:

11)

Член 11 се изменя, както следва:

12)

В член 12, параграф 1, втора алинея, буква а) се заменя със следното:

13)

В член 12а се добавя следният параграф:

„3.   Координаторите предоставят на Съвместния комитет информацията, предвидена в член 9, параграф 4 и член 12, параграф 1, втора алинея, буква а). Съвместният комитет предоставя на разположение на компетентните органи информация относно правната структура и управленските и организационни структури на финансовите конгломерати.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 12б

Общи насоки

1.   ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, общи насоки относно начините, по които компетентният орган трябва да извършва оценките, основаващи се на анализ на риска, по отношение на финансови конгломерати. В частност тези насоки гарантират, че оценките, основаващи се на анализ на риска, включват целесъобразни инструменти с цел да се извърши оценка на груповите рискове, на които са изложени финансовите конгломерати.

2.   ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи разработване на надзорните практики, позволяващи допълнителен надзор върху смесените финансови холдингови дружества, с цел да допълнят по подходящ начин надзора на групова основа съгласно Директива 98/78/ЕО и Директива 2009/138/ЕО или, по целесъобразност, надзора на консолидирана основа съгласно Директива 2006/48/ЕО. Тези насоки позволяват в надзора да бъдат включени всички съответни рискове, като премахват възможните припокривания в надзорен и пруденциален аспект.“

15)

Член 18 се изменя, както следва:

16)

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Сътрудничество с компетентните органи на трети държави

Член 39, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, член 10а от Директива 98/78/ЕО и член 264 от Директива 2009/138/ЕО се прилагат mutatis mutandis за сключването на споразумения с една или повече трети държави относно начините за упражняване на допълнителен надзор върху регулираните образувания във финансов конгломерат.“

17)

Заглавието на глава III се заменя със следното:

18)

Член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Правомощия, предоставени на Комисията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21в относно техническите изменения, които следва да се направят в настоящата директива, в следните области:

Тези мерки не включват предмета на правомощието, делегирано и възложено на Комисията по отношение на въпросите, посочени в член 21а.“

19)

В член 21 параграфи 2, 3 и 5 се заличават.

20)

Член 21а се изменя, както следва:

21)

В глава III се вмъкват следните членове:

„Член 21б

Общи насоки

ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общите насоки, посочени в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5, член 9, параграф 6, член 11, параграф 1, алинея трета, член 12б и член 21, параграф 4, в съответствие с процедурата, изложена в член 56 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 21в

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Делегирането на правомощия, посочени в член 20, се предоставя на Комисията за период от четири години от 9 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегираните правомощия се продължават с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова продължение не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочени в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не накърнява действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от три месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

22)

В член 30 първа алинея се заменя със следното:

„Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят дружествата за управление на активи да попадат:

23)

Вмъква се следният член:

„Член 30а

Администратори на фондове за алтернативни инвестиции

1.   Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят за това, администраторите на фондове за алтернативни инвестиции да попадат:

2.   За целите на прилагането на параграф 1 държавите-членки определят или предоставят на компетентните си органи правомощието да решават съгласно кои секторни правила (банков сектор, застрахователен сектор или сектор на инвестиционните услуги) администраторите на фондове за алтернативни инвестиции са обхванати от консолидирания или допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква а). За целите на настоящия параграф съответните секторни правила относно формата и обхвата на включването на финансовите институции се прилагат mutatis mutandis за администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. За целите на допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква б), администраторът на фондове за алтернативни инвестиции се третира като част от сектора, в който е включен по силата на параграф 1, буква а).

Следователно за целите на настоящата директива, когато даден администратор на фондове за алтернативни инвестиции е част от финансов конгломерат, позоваването на регулирани образувания и на компетентни органи и съответни компетентни органи се разбира като позоваване, включващо съответно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции и компетентните органи, отговарящи за надзора върху администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis по отношение на групите, посочени в параграф 1, буква а).“

24)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

1)

Член 1, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Член 39 и членове 124—143 се прилагат за финансовите холдингови дружества, смесените финансови холдингови дружества и холдинговите дружества със смесена дейност, чиито седалища са в Съюза.“

2)

Член 4 се изменя, както следва:

3)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

ЕБО се уведомява за всеки лиценз. Наименованието на всяка кредитна институция, на която е бил издаден лиценз, се включва в списък. ЕБО публикува този списък на своята интернет страница и го поддържа актуален. Компетентните органи, отговарящи за упражняване на надзор на консолидирана основа, предоставят на заинтересованите компетентни органи и ЕБО цялата информация, отнасяща се до банковата група, в съответствие с член 12, параграф 3, член 22, параграф 1 и член 73, параграф 3, и по-специално относно правната структура и управленската и организационната структура на групата.“

4)

Член 39 се изменя, както следва:

5)

Член 69, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавата-членка може да се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установено в същата държава-членка, както кредитната институция, при условие че то подлежи на същия надзор като този, приложим за кредитните институции, и по-специално съблюдава стандартите, предвидени в член 71, параграф 1.“

6)

Член 71, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Без да се засягат членове 68, 69 и 70, кредитните институции, които се контролират от финансово холдингово дружество майка в държава-членка или смесено финансово холдингово дружество майка в държава-членка, изпълняват в степента и по начина, описани в член 133, задълженията по членове 75, 120 и 123 и раздел 5 според финансовото състояние на консолидирана основа на това финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество.

Когато в дадена държава-членка повече от една кредитна институция се контролира от финансово холдингово дружество майка или от смесено финансово холдингово дружество майка, първата алинея се прилага само за кредитната институция, по отношение на която се прилага надзор на консолидирана основа в съответствие с членове 125 и 126.“

7)

Член 72, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Кредитните институции, контролирани от финансово холдингово дружество майка в ЕС, или от смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, изпълняват задълженията по глава 5 според финансовото състояние на консолидирана основа на това финансово холдингово дружество или на това смесено финансово холдингово дружество.

Значимите дъщерни предприятия на финансовите холдингови дружества майки в ЕС, или на смесените финансови холдингови дружества майки в ЕС, оповестяват информацията, указана в приложение ХII, част 1, точка 5, на индивидуална или подконсолидирана основа.“

8)

Вмъква се следният член:

„Член 72а

1.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, консолидиращият надзорен орган, след като се консултира с другите компетентни органи, отговарящи за надзора върху дъщерни предприятия, може да реши да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответната разпоредба от Директива 2002/87/ЕО.

2.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2009/138/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, консолидиращият надзорен орган по общо съгласие с органа за групов надзор от застрахователния сектор може да реши да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само разпоредбата от директивата за най-значимия финансов сектор, определен съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

3.   Консолидиращият надзорен орган уведомява ЕБО и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (35) (ЕОЗППО), за решенията, взети съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (36) (ЕОЦКП), чрез Съвместния комитет на Европейските надзорни органи („Съвместен комитет“), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които предоставят на Комисията в срок от три години след приемането на насоките.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

9)

Член 73, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Компетентните органи изискват от дъщерните кредитни институции да прилагат на подконсолидирана основа изискванията, предвидени в членове 75, 120 и 123, както и в раздел 5 от настоящата директива, ако тези кредитни институции или предприятието майка, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, притежават кредитна институция, финансова институция или дружество за управление на активи по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2002/87/ЕО като дъщерно предприятие, установено в трета държава, или имат участие в такова предприятие.“

10)

В член 80, параграф 7, буква а) се заменя със следното:

11)

Член 84 се изменя, както следва:

12)

В член 89, параграф 1 буква д) се заменя със следното:

13)

В член 105 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Когато кредитната институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, планират да използват усъвършенстван подход за измерване, компетентните органи на различните юридически лица си сътрудничат тясно съгласно членове 129—132. Заявлението за използване на този подход включва елементите, изброени в приложение Х, част 3.

4.   Когато дадена кредитна институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, използват усъвършенстван подход за измерване на единна основа, компетентните органи могат да позволят критериите за приемливост, изложени в приложение Х, част 3, да бъдат изпълнени от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно.“

14)

Член 122а, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато кредитна институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, или някое от неговите дъщерни предприятия, в качеството на инициатор или спонсор, секюритизира експозиции от няколко кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посоченото в параграф 1 изискване може да бъде изпълнено с оглед на консолидираното състояние на съответната кредитна институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС. Настоящият параграф се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са създали секюритизираните експозиции, са се ангажирали да се придържат към посочените в параграф 6 изисквания и своевременно предоставят на инициатора или спонсора, както и на кредитната институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС или на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, необходимата информация за изпълнение на посочените в параграф 7 изисквания.“

15)

Член 125, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато предприятието майка на дадена кредитна институция е финансово холдингово дружество майка в държава-членка, смесено финансово холдингово дружество майка в държава-членка, финансово холдингово дружество майка в ЕС или смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентните органи, които са издали лиценза на кредитната институция съгласно член 6.“

16)

Член 126 се заменя със следното:

„Член 126

1.   Когато кредитните институции, получили лиценз в две или в повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество майка в държава-членка, едно и също финансово холдингово дружество майка в държава-членка, едно и също финансово холдингово дружество майка в ЕС или едно и също смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентните органи на кредитната институция, получила лиценз в държавата-членка, в която е установено финансовото холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество.

Когато предприятията майки на кредитни институции, получили лиценз в две или в повече държави-членки, включват няколко финансови холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества със седалища в различни държави-членки и във всяка от тези държави-членки има кредитна институция, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган на кредитната институция с най-голямо балансово число.

2.   Когато няколко кредитни институции, получили лиценз в Съюза, имат за свое предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество или едно и също смесено финансово холдингово дружество и никоя от тези кредитни институции не е получила лиценз в държавата-членка, в която е установено финансовото холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган, който е издал лиценз на кредитната институция с най-голямо балансово число, която за целите на настоящата директива се счита за кредитната институция, контролирана от финансово холдингово дружество майка в ЕС или смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС.

3.   В особени случаи компетентните органи могат по общо съгласие да се откажат от критериите по параграфи 1 и 2, ако тяхното прилагане би било нецелесъобразно предвид на кредитните институции и относителната значимост на тяхната дейност в различни държави, и да определят друг компетентен орган, който да упражнява надзор на консолидирана основа. Преди да постигнат съгласие относно подобно изключение компетентните органи дават възможност, по целесъобразност, на кредитната институция майка в ЕС, на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС или на кредитната институция с най-голямо балансово число, да изрази своето становище.

4.   Компетентните органи уведомяват Комисията и ЕБО за всяко изключение съгласно параграф 3.“

17)

Член 127 се изменя, както следва:

18)

Член 129 се изменя, както следва:

19)

В член 131а, параграф 2 шестата алинея се заменя със следния текст:

„В колегиите на надзорните органи могат да участват:

20)

Член 132, параграф 1 се изменя, както следва:

21)

Член 135 се заменя със следното:

„Член 135

Държавите-членки изискват лицата, които ефективно управляват дейността на финансовото холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество, да бъдат с достатъчно добра репутация и да имат достатъчно опит да изпълняват тези задължения.“

22)

В член 139, параграф 3, първата алинея се заменя със следното:

„3.   Държавите-членки разрешават на своите компетентни органи да обменят помежду си информацията, посочена в параграф 2, имайки предвид, че събирането или притежаването на информация за финансови холдингови дружества, смесени финансови холдингови дружества, финансови институции или предприятия за спомагателни услуги по никакъв начин не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия на самостоятелна основа.“

23)

Член 140 се изменя, както следва:

24)

Членове 141 и 142 се заменят със следното:

„Член 141

Когато при прилагането на настоящата директива компетентните органи на дадена държава-членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена кредитна институция, финансово холдингово дружество, финансова институция, предприятие за спомагателни услуги, холдингово дружество със смесена дейност, смесено финансово холдингово дружество, дъщерно предприятие от посочените в член 137 или дъщерно предприятие от посочените в член 127, параграф 3, намиращи се в друга държава-членка, те искат от компетентните органи на тази държава-членка да осигурят извършването на проверката. Органите, получили такова искане, трябва в рамките на своите правомощия да реагират или като сами извършат проверката, или като позволят на органите, отправили искането, да извършат проверката, или като позволят на одитор или на експерт да я извърши. Компетентният орган, отправил искането, може да участва в проверката, когато не я провежда сам.

Член 142

Без да се засягат националните разпоредби в областта на наказателното право, държавите-членки трябва да предвидят санкции или мерки за прекратяване на установени нарушения или на причините за тези нарушения, които да може да бъдат налагани на финансовите холдингови дружества, смесените финансови холдингови дружества и холдинговите дружества със смесена дейност или на действително управляващите ги лица, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби, влезли в сила за транспониране на членове 124—141 и настоящия член. Компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество за постигане на необходимия резултат от тези санкции и мерки, особено когато главното управление или главното място на стопанска дейност на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, или холдингово дружество със смесена дейност не е разположено в същата държава-членка като неговото седалище.“

25)

Член 143 се изменя, както следва:

26)

Създава се следният член:

„Член 146а

Държавите-членки изискват от кредитните институции да оповестяват публично, на ниво банкова група, на годишна база, или изцяло, или под формата на препратки към еквивалентна информация, описание на тяхната правна, управленска и организационна структура.“

27)

Приложение Х се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива.

1)

В член 212, параграф 1, букви е) и ж) се заменят със следното:

2)

В член 213 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Държавите-членки гарантират, че надзорът на групово ниво се прилага спрямо:

3.   В посочените в параграф 2, букви а) и б) случаи, когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза е или свързано предприятие на регулирано образувание, или самото то е регулирано образувание или смесено финансово холдингово дружество, което е предмет на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за групов надзор може след допитване до другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или на това застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, надзор върху концентрацията на риска съгласно член 244 от настоящата директива, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно член 245 от настоящата директива или и двете.

4.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, органът за групов надзор, след като се консултира с другите заинтересовани надзорни органи, може да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответните разпоредби от Директива 2002/87/ЕО.

5.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2006/48/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, органът за групов надзор, по общо съгласие с консолидиращия надзорен орган от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги, може да приложи само разпоредбите от директивата, които се отнасят до най-значимия сектор, определен в член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

6.   Органът за групов надзор уведомява Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (37) (ЕБО), и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ЕОЗППО) (38), за решенията, взети съгласно параграфи 4 и 5. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 (39) (ЕОЦКП), чрез Съвместния комитет на Европейските надзорни органи (Съвместния комитет), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които представят на Комисията в срок от три години от приемането на тези насоки.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3)

Член 214, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Упражняването на групов надзор в съответствие с член 213 не включва задължение за надзорните органи да упражняват надзорна функция на индивидуално ниво по отношение на застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователното холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество или застрахователното холдингово дружество със смесена дейност, без да се засяга член 257 по отношение на застрахователните холдингови дружества или смесените финансовите холдингови дружества.“

4)

В член 215 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователното холдингово дружество, или смесеното финансово холдингово дружество, посочени в член 213, параграф 2, букви а) и б), са сами по себе си дъщерни предприятия на друго застрахователно или презастрахователно предприятие или друго застрахователно холдингово дружество, или друго смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза, членове 218—258 се прилагат само на нивото на крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка, на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза.

2.   Когато крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка или застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза, посочени в параграф 1, са дъщерно предприятие на предприятие, което подлежи на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за групов надзор може след консултация с другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на това крайно предприятие майка или дружество надзор върху концентрацията на риска съгласно член 244, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно член 245, или и двете.“

5)

Член 216, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато седалището на посоченото в член 213, параграф 2, букви а) и б) застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза се намира в държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището на крайното предприятие майка на равнището на Съюза съгласно член 215, държавите-членки могат да разрешат на надзорните си органи след консултация с органа за групов надзор и това крайно предприятие майка на равнището на Съюза да решат да подложат на групов надзор крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество на национално ниво.“

6)

Член 219 се заменя със следното:

„Член 219

Честота на изчисляване

1.   Органът за групов надзор гарантира, че посочените в член 218, параграфи 2 и 3 изчисления се извършват най-малко един път в годината от притежаващото дялово участие застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество или от смесеното финансово холдингово дружество.

Необходимите данни за изчислението и резултатите от него се представят на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или, ако начело на групата не е застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, или от предприятие от групата, определено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

2.   Застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие, застрахователното холдингово дружество и смесеното финансово холдингово дружество наблюдават постоянно груповото капиталово изискване за платежоспособност. Когато рисковият профил на групата се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено групово капиталово изискване за платежоспособност, груповото капиталово изискване за платежоспособност се преизчислява незабавно и се отчита пред органа за групов надзор.

Когато съществуват данни, че рисковият профил на групата се е променил значително от датата на последно отчитане на груповото капиталово изискване за платежоспособност, органът за групов надзор може да изиска преизчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност.“

7)

Член 226 се заменя със следния текст:

„Член 226

Междинни застрахователни холдингови дружества

1.   При изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което посредством застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество притежава участие в свързано застрахователно предприятие, свързано презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, се взема предвид състоянието на това застрахователно холдингово или смесено финансово холдингово дружество.

Единствено за целите на това изчисление междинното застрахователно холдингово дружество или междинното смесено финансово холдингово дружество се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност.

2.   В случай че междинното застрахователно холдингово дружество или междинното смесено финансово холдингово дружество притежава подчинен дълг или други допустими собствени средства, обект на ограничения съгласно член 98, те се признават като допустими собствени средства до размера, изчислен при прилагане на ограниченията съгласно член 98 към общия размер на допустимите собствени средства на ниво група спрямо капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група.

Допустимите собствени средства на междинно застрахователно холдингово дружество или на междинно смесено финансово холдингово дружество, за които би се изисквало предварително разрешение от страна на надзорния орган съгласно член 90, когато са притежание на застрахователно или презастрахователно предприятие, могат да бъдат включени в изчислението на груповата платежоспособност единствено ако те са били надлежно разрешени от органа за групов надзор.“

8)

Член 231, параграф 1, първата алинея се заменя със следното:

„1.   В случай на заявление за получаване на разрешение за изчисляване въз основа на вътрешен модел на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, както и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група, което е подадено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, заинтересованите надзорни органи си сътрудничат при вземането на решение дали да предоставят това разрешение или не, както и при определянето на реда и условията, ако има такива, на които такова разрешение подлежи.“

9)

Член 233, параграф 5 се заменя със следното:

„5.   В случай на заявление за получаване на разрешение за изчисляване въз основа на вътрешен модел на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група, което е подадено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, член 231 се прилага mutatis mutandis.“

10)

В дял III, глава II, раздел 1, заглавието на подраздел 5 се заменя със следния текст:

11)

Член 235 се заменя със следното:

„Член 235

Групова платежоспособност на застрахователно холдингово дружество и на смесено финансово холдингово дружество

1.   Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, органът за групов надзор гарантира, че изчислението на платежоспособността на групата се осъществява на ниво застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество съгласно член 220, параграф 2—член 233.

2.   За целите на това изчисление предприятието майка се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност.“

12)

Член 243 се заменя със следното:

„Член 243

Дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество и на смесено финансово холдингово дружество

Членове 236—242 се прилагат mutatis mutandis към застрахователните и презастрахователните предприятия, които са дъщерно предприятие на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество.“

13)

Член 244, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните холдингови дружества или смесените финансови холдингови дружества да предоставят на органа за групов надзор периодично, но най-малко един път в годината, информация за всяка значителна концентрация на риска на ниво група, освен в случаите, когато се прилага член 215, параграф 2.

Необходимата информация се представя на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или, ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество, от смесеното финансово холдингово дружество или от застрахователното или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

Концентрациите на риск, посочени в първата алинея, подлежат на надзорен преглед от органа за групов надзор.“

14)

Член 245, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества да предоставят на органа за групов надзор периодично, но най-малко един път в годината, информация за всички съществени вътрешногрупови сделки от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на групата, включително сделките, осъществявани от всяко физическо лице, което е в тесни връзки с предприятие от групата, освен в случаите, когато се прилага член 215, параграф 2.

Освен това държавите-членки изискват информация за изключително съществени вътрешногрупови сделки при първа възможност.

Необходимата информация се представя на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или, ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество, от смесеното финансово холдингово дружество или от застрахователното или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

Вътрешногруповите сделки подлежат на надзорен преглед, извършван от органа за групов надзор.“

15)

В член 246, параграф 4, първата, втората и третата алинея се заменят със следното:

„4.   Държавите-членки изискват от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, от застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество да извършва на ниво група оценката съгласно член 45. Оценката на собствения риск и на платежоспособността, извършени на ниво група, подлежат на надзорен преглед от органа за групов надзор в съответствие с глава III.

Когато изчисляването на платежоспособността на ниво група се извършва в съответствие с метод 1, посочен в член 230, застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество излагат пред органа за групов надзор своето правилно разбиране на разликата между размера на капиталовото изискване за платежоспособност на всички свързани застрахователни или презастрахователни предприятия в групата и груповото консолидирано капиталово изискване за платежоспособност.

Застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество могат, при съгласие от страна на органа за групов надзор, да извършат изискваната в член 45 оценка едновременно на ниво група и на ниво дъщерно предприятие в групата и могат да изработят един документ, съдържащ всички оценки.“

16)

В член 247, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

17)

В член 249, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Органът за групов надзор предоставя на заинтересованите надзорни органи и на ЕОЗППО цялата информация по отношение на групата, в съответствие с член 19, член 51, параграф 1 и член 254, параграф 2, по-специално по отношение на правната структура и управленската и организационната структура на групата.“

18)

В член 256 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества всяка година да оповестяват публично отчет за платежоспособността и финансовото състояние на нивото на групата. Членове 51, 53, 54 и 55 се прилагат mutatis mutandis.

2.   Застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество може, при съгласие от страна на органа за групов надзор, да представи общ отчет за своята платежоспособност и финансово състояние, съдържащ следното:

Преди да предостави съгласие в съответствие с първата алинея, органът за групов надзор се консултира с членовете на колегията на надзорните органи и надлежно отчита всички техни мнения и резерви.“

19)

Член 257 се заменя със следното:

„Член 257

Административен, управителен или надзорен орган на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества

Държавите-членки изискват от всички лица, които в действителност управляват застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, да притежават квалификацията и надеждността за изпълнение на задълженията си.

Разпоредбите на член 42 се прилагат mutatis mutandis.“

20)

В член 258 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато застрахователните или презастрахователните предприятия в група не спазват посочените в членове 218—246 изисквания, или когато тези изисквания са спазени, но въпреки това съществува заплаха за платежоспособността, или когато вътрешногруповите сделки или концентрацията на риска застрашават финансовото състояние на застрахователните или презастрахователните предприятия, необходимите мерки за коригиране на ситуацията във възможно най-кратки срокове се приемат от:

Ако в случая по първа алинея, буква а) органът за групов надзор не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество, органът за групов надзор уведомява тези надзорни органи за своите заключения, за да им позволи да предприемат необходимите мерки.

Ако в случая по първа алинея, буква б), органът за групов надзор не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното или презастрахователното предприятие, органът за групов надзор уведомява тези надзорни органи за своите заключения, за да им позволи да предприемат необходимите мерки.

Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, държавите-членки определят какви мерки могат да вземат техните надзорни органи по отношение на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества.

Заинтересованите надзорни органи, включително органът за групов надзор, координират, по целесъобразност, своите мерки.

2.   Без да се засягат наказателноправните разпоредби, държавите-членки налагат санкции или приемат мерки по отношение на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества, които нарушават законови, подзаконови или административни разпоредби, влезли в сила за транспониране на разпоредбите на настоящия дял, или по отношение на лицата, управляващи в действителност тези дружества. Надзорните органи си сътрудничат тясно за осигуряване на ефективността на такива санкции или мерки, по-специално когато главното управление или главното място на стопанска дейност на застрахователното холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество не се намират в същата държава-членка, където е седалището му.“

21)

Член 262 се заменя със следното:

„Член 262

Предприятия майки, регистрирани в трета държава: липса на еквивалентност

1.   Когато проверката, извършена в съответствие с член 260 показва, че липсва еквивалентен надзор, държавите-членки прилагат към застрахователните и презастрахователните предприятия mutatis mutandis или разпоредбите на членове 218—258, с изключение на членове 236—243, или един от предвидените в параграф 2 от настоящия член методи.

Общите принципи и методи, предвидени в членове 218—258, се прилагат на ниво застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.

Единствено за целите на изчисляване на груповата платежоспособност предприятието майка се разглежда като застрахователно или презастрахователно предприятие, подлежащо на същите изисквания, като изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 относно собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, и на едно от следните изисквания:

2.   Държавите-членки позволяват на своите надзорни органи да прилагат други методи, гарантиращи подходящ надзор над застрахователни и презастрахователни предприятия в група. Тези методи се одобряват от органа за групов надзор след консултации с другите заинтересовани надзорни органи.

Надзорните органи могат по-специално да изискват създаването на застрахователно холдингово дружество със седалище в Съюза или на смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и да прилагат настоящия дял по отношение на застрахователни и презастрахователни предприятия в група, оглавявана от това застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество.

Избраните методи позволяват постигане на целите на груповия надзор, определени в настоящия дял, и се съобщават на другите заинтересовани надзорни органи и на Комисията.“

22)

В член 263 първата и втората алинея се заменят със следния текст:

„Когато посоченото в член 260 предприятие майка е от своя страна дъщерно предприятие на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество със седалище в трета държава, или дъщерно предприятие на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, държавите-членки извършват проверката, предвидена в член 260, само на ниво крайно предприятие майка, което е застрахователно холдингово дружество от трета държава, смесено финансово холдингово дружество от трета държава, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.

Надзорните органи обаче могат, при липсата на еквивалентен надзор, посочен в член 260, да извършат нова проверка на по-ниско ниво, ако съществува предприятие майка на застрахователно или презастрахователно предприятие, на ниво застрахователно холдингово дружество от трета държава, смесено финансово холдингово дружество от трета държава, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.“