06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

198

---

32000L0012

---

L 126/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2000/12/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 март 2000 година

относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, първо и трето изречение от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1),

като действат в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 73/183/ЕИО на Съвета от 28 юни 1973 г. относно премахването на ограниченията пред свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, свързани с дейности при самостоятелна заетост на банки и други финансови институции (3), че Първата директива (77/780/ЕИО) на Съвета от 12 декември 1977 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейността на кредитни институции (4), че Директива 89/299/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 г. относно собствения капитал на кредитните институции (5), че Втората директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (6), че Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции (7), че Директива 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 г. относно консолидирания надзор над кредитните институции (8), и че Директива 92/121/ЕИО на Съвета от 21 декември 1992 г. относно наблюдението и контрола върху големите експозиции на кредитните институции (9) претърпяха многократни съществени изменения. Посочените директиви трябва да бъдат кодифицирани и обединени в един текст за по-голяма яснота и рационалност.

(2)	Съобразно Договора се забранява всяко дискриминационно третиране при упражняване свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, основано на националност или на факта, че предприятие не е установено в държавата-членка, в която се предоставят услугите.

(3)	За да се улесни предприемането и осъществяването на дейността на кредитните институции е необходимо държавите-членки да премахнат онези различия в законите относно тези институции, които създават най-големи затруднения.

(4)

Настоящата директива представлява съществения инструмент за изграждането на вътрешния пазар на кредитните финансови институции от гледна точка на свободата на установяване и свободното предоставяне на финансови услуги, насока, определена от Единния европейски акт и представена под формата на програма в Бялата книга на Комисията.

(5)

Мерките за координиране дейността на кредитните институции трябва да се прилагат спрямо всички кредитни институции с оглед защитата на спестяванията и създаването на еднакви условия за конкуренция. При необходимост следва да се имат предвид обективните различия между техните устави и присъщи цели, уредени в националното законодателство.

(6)

Поради това приложното поле на тези мерки трябва да бъде възможно най-широко и да обхваща всички институции, чиято дейност е да приемат възстановими средства от населението под формата на депозити или под други форми, като постоянна емисия на облигации и други подобни ценни книжа, и да отпускат кредити за своя собствена сметка. Трябва да се предвидят случаите, в които се изключва прилагането на настоящата директива спрямо някои кредитни институции. Разпоредбите на настоящата директива не засягат прилагането на националните закони в случаите, когато те допускат да се издават специални допълнителни лицензи на кредитните институции за извършването на специфични дейности или за предприемането на специфични видове операции.

(7)

Целта на възприетия подход е да се извърши основната хармонизация, необходима и достатъчна за постигането на взаимното признаване на лицензите и на системите за банков надзор, която дава възможност на държавата-членка по произход да издава едно единствено разрешение, валидно в цялата Общност и да прилага принципа на разумен надзор. Поради това, изискването за програма за дейността трябва да се разглежда само като фактор, който позволява на компетентните органи да вземат решения на основата на по-точна информация и обективни критерии. Допустима е известна гъвкавост по отношение на изискванията за правната форма на кредитните институции и защитата на банковите имена.

(8)

Еквивалентните финансови изисквания за кредитните институции са необходими, за да се създадат подобни защитни механизми за вложителите и справедливи условия за конкуренция между сравними кредитни институции. В хода на процеса на последваща координация, е необходимо да се определят подходящи структурни коефициенти, въз основа на които държавите-членки, в рамките на сътрудничеството, да контролират състоянието на сравними видове кредитни институции с помощта на стандартни методи. Тази процедура следва да доведе до постепенното сближаване на системите от коефициенти, които са въведени и се прилагат в държавите-членки. Необходимо е обаче, да се прави разлика между коефициентите, предназначени за осъществяването на надеждно ръководство на кредитните институции, и тези, установени за целите на икономическата и паричната политика.

(9)

Принципите на взаимно признаване и надзор от държавата-членка по произход изискват, че компетентните органи на държава-членка не следва да издават или отнемат разрешение в случаите, когато фактори като съдържанието на програмата за дейността, географското разпределение или реално извършваната дейност указват ясно, че кредитната институция е избрала правната система на държава-членка с цел заобикаляне на по-строгите стандарти в друга държава-членка, на чиято територия осъществява или възнамерява да осъществява по-голямата част от своята дейност. Кредитна институция, която е юридическо лице, трябва да бъде оторизирана от държавата-членка, в която е нейното седалище според устройствения ѝ акт. Кредитна институция, която не е юридическо лице трябва да има главно управление в държавата-членка в която е оторизирана. Освен това, държавите-членки трябва да изискват главното управление на кредитната институция винаги да се намира в държавата-членка по произход и то да има там реална дейност.

(10)

Компетентните органи не издават или не продължават действието на разрешението на кредитна институция, когато тесните връзки между тази институция и други физически или юридически лица са от такъв характер, че би могло компетентните органи да бъдат възпрепятствани от ефективното упражняване на своите надзорни функции. Вече оторизираните кредитни институции също трябва да отговарят на изискванията на компетентните органи в това отношение. Определението за „тесни връзки“ в настоящата директива поставя минимални критерии. Това не създава пречки държавите-членки да го прилагат и в случаи, различни от предвидените в определението. Самият факт на придобиване на значителна част от капитала на дадено дружество не представлява дялово участие по смисъла на определението за „тесни връзки“, ако това участие е придобито само като временна инвестиция, която не дава възможност да се влияе върху структурата или върху финансовата политика на институцията.

(11)

Позоваването на ефективното упражняване от надзорните органи на техните надзорни функции обхваща консолидиран надзор, който трябва да се упражнява върху дадена кредитна институция, когато това е предвидено в разпоредбите на общностното право. В такива случаи органите, до които е направено искане за издаване на разрешение, трябва да могат да определят компетентните органи за упражняване на надзор на консолидирана основа над тази кредитна институция.

(12)	Държавата-членка по произход може да постанови правила, които са по-строги от определените в член 5, параграф 1, първа алинея и параграф 2, и членове 7, 16, 30, 51 и 65, по отношение на институциите, които са получили разрешение от нейните компетентни органи.

(13)	Поради отпадането на изискването за издаване на разрешение на клоновете на общностните кредитни институции, е необходимо да се премахне дотационният капитал.

(14)

Възприетият подход позволява на кредитните институции, получили разрешение в една държава-членка по произход, да извършват всяка от дейностите, посочени в приложение I, като създават клонове или предоставят услуги на територията на Общността по силата на взаимното признаване. Осъществяването на дейности, които не са посочени в приложение I, се ползва със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в съответствие с общите разпоредби от Договора.

(15)

Подходящо е, обаче, принципът на взаимно признаване да се разшири и да обхване дейностите, посочени в приложение I, когато се извършват от финансови институции, които са дъщерни предприятия на кредитни институции, при условие че тези дъщерни предприятия подлежат на консолидирания надзор на предприятието майка, и отговарят на строго определени условия.

(16)

Приемащата държава-членка може, във връзка с упражняване правото на установяване и свободното предоставяне на услуги, да изисква да се спазват специфични разпоредби от нейните национални закони от страна на институциите, които не са оторизирани да извършват дейност на кредитни институции в държавата-членка по произход и по отношение на дейностите, които не са посочени в приложение I, при условие че, от една страна, тези разпоредби не противоречат на общностното право и защитават общия интерес, и, от друга страна, че тези институции или тези дейности не попадат под действието на подобни норми в законодателството на държава-членка по произход.

(17)

Държавите-членки трябва да осигурят да няма никакви пречки за осъществяването на дейностите, включени в режима на взаимното признаване, по същия начин, както и в държавата-членка по произход, доколкото те не противоречат на действащите правни норми в защита на общото благо в приемащата държава-членка.

(18)	Целта на настоящата директива е по необходимост свързана с либерализацията на движението на капитали, уредена с друго законодателство на Общността. Във всеки случай мерките за либерализиране на банковите услуги трябва да са в хармония с мерките за либерализиране на движението на капитали.

(19)

Правилата относно клоновете на кредитни институции с главно управление извън Общността трябва да са аналогични във всички държави-членки, като е особено важно този режим да не бъде по-благоприятен от правния режим на клоновете на институции от друга държава-членка. Необходимо е да се уточни, че Общността може да сключва споразумения с трети страни за прилагането на сходен режим спрямо такива клонове, които са на нейна територия, в съответствие с принципа на реципрочност. Клоновете на кредитни институции, получили разрешение в трети страни, не се ползват от свободното предоставяне на услуги съгласно член 49, втори параграф от Договора, или от свободата на установяване в държави-членки, различни от тези, в които са установени. Независимо от това исканията за издаване на разрешения на дъщерни предприятия или за придобиване на дялови участия, направени от предприятия, уредени по правния режим на трети страни подлежат на процедура, предназначена да осигури, че кредитните институции в Общността получават реципрочно третиране във въпросните трети страни.

(20)

Разрешенията, предоставени на кредитни институции от компетентните национални органи съобразно настоящата директива, се прилагат на територията на цялата Общност, а не само в една отделна държава. Поради това действащите досега клаузи за реципрочност нямат действие. Следователно е необходима гъвкава процедура, която да направи възможна оценката на реципрочността в рамките на Общността. Целта на тази процедура не е да се затворят финансовите пазари на Общността, а да се ускори либерализацията на глобалните финансови пазари в други трети страни, като се има предвид, че Общността се стреми нейните пазари да са отворени за целия свят. За тази цел настоящата директива предвижда процедури за преговори с трети страни или в краен случай вземане на мерки, с които се отлага разглеждането на нови искания за издаване на разрешение или се ограничава издаването на нови разрешения.

(21)	Желателно е Общността да сключи споразумения с трети страни въз основа на принципа на реципрочност с оглед практическото упражняване на надзор на консолидирана основа във възможно най-голям географски обхват.

(22)

Компетентните органи на държавата-членка по произход на кредитната институция носят отговорност за надзора над финансовата ѝ стабилност и в частност на нейната платежоспособност. Компетентните органи на приемащата държава-членка носят отговорност за надзора над ликвидността и паричната политика. Надзорът над пазарния риск се осъществява на основата на тясно сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка.

(23)

Хармоничното функциониране на вътрешния банков пазар изисква не само правни норми, но също така постоянно тясно сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки. Най-подходящият форум за разглеждане на проблемите на отделните кредитни институции е „контактната група“, създадена между органите по банков надзор. Тази група представлява подходяща форма за взаимна обмяна на информация, предвидена в член 28.

(24)

Процедурата за взаимна обмяна на информация не заменя двустранното сътрудничество, установено по член 28. Компетентните органи на приемащата държава-членка в неотложни случаи, по своя инициатива или по инициатива на компетентните органи на държавата-членка по произход и без да се засягат правомощията им за упражняване на контрол, могат да проверяват дали дейността на кредитна институция, установена на тяхна територия, е в съответствие със законите, с принципите за стабилни административни и счетоводни процедури и с адекватния вътрешен контрол.

(25)

Подходящо е да се разреши обмяната на информация между компетентните органи и органите или структурите, които по силата на своята функция спомагат за укрепване стабилността на финансовата система. С оглед да се запази поверителният характер на предоставяната информация, достъпът до списъка с получателите трябва да остане в строги граници.

(26)	Определено поведение, като например измамата или нарушенията от страна на вътрешни лица, оказва влияние върху стабилността, включително интегритета на финансовата система, дори когато засягат институции, различни от кредитните институции.

(27)	Необходимо е точно да се определят условията за допустимост на посочената обмяна на информация.

(28)	Когато е поставено, че информацията може да се разкрива само с изричното съгласие на компетентните органи, те могат, когато е подходящо, да подчинят даваното одобрение на строги условия.

(29)

Следва да се предвиди разрешителен режим и за обмяната на информация между компетентните органи, от една страна, и централните банки и други институции с подобни функции в качеството им на институции, провеждащи парична политика, от друга, и, при необходимост, с други публични организации, отговарящи за надзора над платежните системи.

(30)

С цел укрепване на разумния надзор над кредитните институции и защита на клиентите на кредитните институции трябва да се предвиди задължение на одитора да докладва незабавно на компетентните органи, когато при изпълнение на своите задължения съгласно настоящата директива открие факти, които биха могли да имат сериозно отражение върху финансовата институция или върху административно-счетоводната организация на кредитната институция. Предвид на това е желателно държавите-членки да постановят, че това задължение се отнася за всички случаи, когато одиторът установи такива факти при изпълнение на задълженията си в предприятие, което има тесни връзки с кредитна институция. Задължението на одиторите да уведомяват при необходимост компетентните органи за факти и решения, касаещи кредитни институции, които те откриват при изпълнение на задълженията си в нефинансово предприятие, само по себе си не променя нито естеството, нито начина, по който те трябва да изпълняват задълженията си в това предприятие.

(31)

Общите основни стандарти за собствения капитал на кредитните институции са ключов фактор за създаването на вътрешен банков пазар, тъй като собственият капитал служи за осигуряване приемствеността на кредитните институции и за защита на спестяванията. Такава хармонизация укрепва надзора над кредитните институции и допринася за по-нататъшната координация в банковия сектор.

(32)	Тези стандарти трябва да се прилагат към всички кредитни институции, оторизирани в Общността.

(33)

Собственият капитал на кредитната институция може да се използва за поемането на загуби, които не са покрити с достатъчен обем печалби. Собственият капитал служи също като важен показател за оценка на платежоспособността на кредитните институции от страна на компетентните органи и за други цели на разумния надзор.

(34)

Кредитните институции влизат в пряка конкуренция на вътрешния банков пазар, поради което определенията и стандартите за собствения капитал трябва да са еквивалентни. За целта прилагането на критерии за определяне състава на собствения капитал не трябва да се оставя само на преценката на държавите-членки. Прилагането на общи основни стандарти е в интерес на Общността, тъй като предотвратява нарушаването на правилата на конкуренцията и укрепва банковата система на Общността.

(35)	Определението за собствен капитал в настоящата директива предвижда максимален брой позиции и определящи суми, като дава възможност на всяка държава-членка да реши дали да използва всички, или да избере някои от тях, или да приеме по-ниски тавани за определящите суми.

(36)	Настоящата директива урежда определящите критерии за някои позиции на собствения капитал като държавите-членки са свободни да прилагат по-стриктни норми.

(37)	В първичния етап общите основни стандарти са определени в широк смисъл с оглед да се обхванат всички позиции, които образуват собствения капитал в отделните държави-членки.

(38)	Според естеството на позициите, включени в състава на собствения капитал, настоящата директива разграничава позициите, формиращи първичния собствен капитал, от една страна, и позициите формиращи допълнителния собствен капитал, от друга.

(39)

За да се отрази фактът, че позиции, които формират допълнителния собствен капитал не са от еднакво естество като тези, които формират първичния собствен капитал, размерът на първите не трябва да превишава първичния собствен капитал. Нещо повече, размерът на някои позиции от допълнителния собствен капитал не трябва да превишава половината от първичния собствен капитал.

(40)	С оглед да се избегне нарушаването на правилата на конкуренцията, публичните кредитни институции, които участват на капиталовия пазар, не трябва да включват в собствения си капитал гаранции, предоставени им от държавите-членки или от местните власти.

(41)	Когото при упражняването на надзора е необходимо да се определи размерът на консолидирания собствен капитал на групировка от кредитни институции, изчисленията се извършват в съответствие с настоящата директива.

(42)

Използването на прецизната счетоводна техника за изчисляване на собствения капитал — съотношението на платежоспособността, и за оценка на концентрацията на експозициите, трябва да става в съответствие с изискванията на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните сметки и консолидираните сметки на банки и други финансови институции (10), в която са включени някои промени на разпоредбите за консолидираните сметки от Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. за консолидираните сметки, приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) от Договора (11).

(43)	Разпоредбите за собствения капитал се вписват в широкомащабните усилия на международната общност за сближаване на правилата относно адекватността на собствените капитали, които са в сила във водещите страни.

(44)

Комисията ще изготви отчет и периодично ще разглежда разпоредбите за собствения капитал с цел да се засили тяхната обвързваща сила и да се постигне по-голямо съвпадение на възгледите за единно определение на понятието собствен капитал. Това съвпадение ще даде възможност за уеднаквяване на собствения капитал на кредитните институции в Общността.

(45)	Разпоредбите за коефициента на платежоспособност са резултат от дейността на Банковия консултативен комитет, чието задължение е да прави предложения до Комисията с оглед да се координират коефициентите, които се прилагат в държавите-членки.

(46)	Установяването на подходящ коефициент на платежоспособност играе основна роля в надзора над кредитните институции.

(47)	Съотношението на активите и задбалансовите позиции към степента на кредитния риск е особено добър показател за платежоспособност.

(48)	Установяването на общи стандарти за собствения капитал по отношение на активите и задбалансовите позиции, изложени на кредитен риск, е важен аспект от хармонизацията, необходима за постигане на взаимно признаване на надзорните техники и оттам — за изграждането на вътрешния банков пазар.

(49)	В това отношение разпоредбите за платежоспособността трябва да се обвържат с други специфични инструменти за хармонизиране на основните техники за надзор над кредитните институции.

(50)	На вътрешния банков пазар институциите по необходимост влизат в пряка конкуренция помежду си, а общите стандарти за платежоспособност под формата на минимално съотношение предотвратяват нарушаването на правилата на конкуренцията и укрепват банковата система на Общността.

(51)

Настоящата директива предвижда да се дават различни претегляния на гаранциите, издадени от отделните финансови институции. Поради това Комисията поема задължението да проучи дали настоящата директива, взета като цяло, нарушава правилата на конкуренцията между кредитните и застрахователните институции и в светлината на тези проучвания да реши доколко е оправдано да се предприемат оздравителни мерки.

(52)

Приложение III определя начина на третиране на задбалансовите позиции във връзка с оценката на капиталовите изисквания за кредитните институции. С оглед нормалното функциониране на вътрешния пазар и в частност постигането на равни условия, държавите-членки са длъжни да се стремят компетентните им органи да прилагат уеднаквена оценка на споразуменията за договорна новация. Приложение III е съобразено с резултатите от международен форум на банкови надзорници по въпросите на надзорното признаване на двустранните споразумения за договорна новация, в частност възможността за оценка на изискванията за собствен капитал за някои операции на базата на нетни вместо на брутни суми, като се има предвид обвързващата сила на подписаните споразумения, съгласно които кредитният риск трябва да е ограничен до нетна сума. За кредитните институции и групировки на кредитни институции, които действат на международно равнище в редица трети страни и се конкурират с общностните кредитни институции, правилата, приети на по-широко международно равнище, спомагат за по-прецизния надзор над търговията с деривати на извънборсовия пазар (over-the-counter, OTC). Тази прецизност води до задължително покритие със собствен капитал, което отчита факта, че споразуменията за договорна новация, признати от надзорните органи, намаляват опасността от възникването на потенциални бъдещи кредитни рискове. В някои държави-членки клирингът над търговията с деривативи на извънборсовия пазар (ОТС), който извършват клиринговите къщи в качеството им на основен контрагент, играе важна роля. Следва да се признае, че при разумното управление на кредитния риск предимствата на клиринга, който води до намаляване на кредитния риск и свързаният с него системен риск, са безспорни. Необходимо е текущите и потенциалните бъдещи експозиции, произтичащи от договори за търговия с деривативи на извънборсовия пазар (ОТС), чийто клиринг е извършен, да са напълно обезпечени и да се отстрани рискът от създаването на експозиции на клиринговите къщи, надхвърлящи пазарната стойност на предоставената гаранция, с търговията с деривативи на извънборсовия пазар (ОТС), чийто клиринг е извършен, временно да се ползва със същото разумно третиране като деривативите, търгувани на борсата. Компетентните органи трябва да бъдат удовлетворени както от равнището на първоначалните граници и границите на изменение, така и от качеството и равнището на защита, които гаранцията предоставя. Същата възможност за признаване на двустранната новация от компетентните органи е предвидена в приложение III по отношение на кредитните институции на държавите-членки, като по този начин им се предоставят равни условия за конкуренция. Правилата са добре балансирани и подходящи за ускореното прилагане на разумни надзорни мерки към кредитните институции. Компетентните органи на държавите-членки трябва да следят изчисляването на добавките да се извършва на основата на съществуващите, а не на основата на предполагаеми суми на отделните държави.

(53)	Предвиденото в настоящата директива минимално съотношение укрепва капитала на кредитните институции в Общността. Нивото от 8 % е прието на базата на статистическо изследване на изискванията за капитал, които са в сила от началото на 1988 г.

(54)	Необходимо е да се хармонизират съществените правила за наблюдение на големите експозиции на кредитните институции. Независимо от това държавите-членки трябва да имат възможността да прилагат по-строги изисквания в сравнение с предвидените в настоящата директива.

(55)

Наблюдението и контролът върху експозициите на кредитната институция са неразделна част от надзора над нея. Твърде голямата концентрация на експозиции към един клиент или група от свързани клиенти може да доведе до неприемливи загуби. Такава ситуация е неблагоприятна за платежоспособността на кредитната институция.

(56)

Пряката конкуренция между кредитните институции на вътрешния банков пазар налага еднакви изисквания за наблюдение в цялата Общност. За целта критериите за определяне концентрацията на експозициите трябва да се включат в правила със задължителна правна сила на общностно равнище и да не зависят напълно от избора на държавите-членки. Поради това приемането на общи правила служи най-добре на интересите на Общността, тъй като предотвратява появата на различия в условията на конкуренция и в същото време укрепва банковата система на Общността.

(57)

Разпоредбите относно платежоспособността на кредитните институции съдържат списък на кредитните рискове, на които са изложени кредитните институции. Този списък може да се използва и за определяне на експозициите с цел ограничаване на големите експозиции. Въпреки това не е подходящо да се прилагат по принцип претегляния или степени на риск, уредени в посочените разпоредби. Тези претегляния и степени на риск са създадени с цел да се установят общи изисквания за платежоспособност за покриване на кредитния риск на кредитните институции. В контекста на регулирането на големите експозиции целта е да се ограничи максималната загуба, която кредитната институция може да понесе от един клиент или от група свързани клиенти. Ето защо е подходящо да се приеме разумен подход, при който основното правило е да се следи за номиналния обем на рисковете, а не да се прилагат претегляния или степени на риска.

(58)

Необходима е особена предпазливост в случаите, когато кредитната институция получава експозиция към своето собствено предприятие майка или към други дъщерни предприятия на предприятието майка. Управлението на експозициите, поети от кредитната институция, трябва да е напълно независимо и в съответствие с принципите за стабилно банково управление, без да се влияе от други съображения извън тези принципи. Разпоредбите на настоящата директива предвиждат в случай, че влиянието на лица, които притежават пряко или непряко квалифицирано участие в кредитната институция, е във вреда на надеждното и разумно управление на институцията, компетентните органи да предприемат съответни мерки за прекратяване на това положение. По отношение на големите експозиции също е необходимо да се установят специфични стандарти за експозиции, поети от кредитната институция към собствената ѝ група, като в тези случаи е по-подходящо да се предприемат по-строги ограничения, отколкото при другите експозиции. Не е необходимо да се прилагат по-стриктни ограничения, когато предприятието майка е финансов холдинг или кредитна институция, или когато другите дъщерни предприятия са кредитни или финансови институции, или предприятия за допълнителни банкови услуги, при условие че всички тези предприятия попадат под консолидирания надзор над кредитната институция. В тези случаи консолидираното наблюдение над групата предприятия дава възможност за ефективен надзор, без да е необходимо да се налагат по-строги ограничения за експозициите. При този подход банковите групи имат стимул да организират структурите си така, че да могат да упражняват надзор на консолидирана основа, което е желателно, тъй като дава възможност за цялостно наблюдение.

(59)	С оглед ефективността надзорът на консолидирана основа трябва да се прилага по отношение на всички банкови групи, включително и над тези, чиито предприятия майки не са кредитни институции. Компетентните органи трябва да разполагат с правните инструменти, необходими за упражняването на такъв надзор.

(60)

Компетентните органи трябва да имат възможност да оценяват финансовото състояние на кредитната институция в случаите, когато има групировки с диверсифицирани дейности, при които предприятията майки упражняват контрол най-малко над една дъщерна кредитна институция. Предвид по-нататъшната координация държавите-членки могат да приемат подходящи методи за консолидация с оглед постигане целите на настоящата директива. За изпълнение на своите функции компетентните органи трябва да разполагат поне със средства за получаване на необходимата информация от всички предприятия в групата. Необходима е координация между органите, които са натоварени с надзора над отделните финансови сектори, в случаите, когато групировките от предприятия осъществяват редица финансови дейности.

(61)

Държавите-членки могат още да откажат да издадат или могат да отнемат разрешението за банкова дейност, когато преценят, че структурата на групата не е подходяща за извършването на банкови дейности, по-специално, когато не е възможно да упражняват ефективен надзор над такива структури. В този случай компетентните органи разполагат с правомощията, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея и параграф 2, член 14, параграф 1, буква в) и в член 16 от настоящата директива с цел да се постигне стабилно и разумно управление на кредитните институции.

(62)	Държавите-членки могат също да прилагат подходящи надзорни техники към групировки, чиито структури не са описани в настоящата директива. Ако тези структури станат общоприети, настоящата директива трябва да се допълни, за да ги обхване.

(63)

Надзорът на консолидирана основа трябва да обхване всички дейности, определени в приложение I. Поради това надзора на консолидирана основа трябва да обхване всички предприятия, които по принцип извършват тези дейности. В резултат е необходимо да се разшири понятието финансова институция, за да покрие и тези дейности.

(64)	Директива 86/635/ЕИО, заедно с Директива 83/349/ЕИО установяват правилата за консолидация, които се прилагат за консолидираните сметки, публикувани от кредитните институции. Това дава възможност по-точно да се определят методите, използвани при разумния надзор, упражняван на консолидирана основа.

(65)	Надзорът над кредитните институции, упражняван на консолидирана основа, трябва да е насочен към защита интересите на вложителите на тези институции и гарантиране стабилността на финансовата система.

(66)

Разглеждането на проблемите, които възникват във връзка с въпроси, попадащи в приложното поле на настоящата директива, както и на други директиви за дейността на кредитните институции, налага компетентните органи и Комисията да си сътрудничат в рамките на банков консултативен комитет, в частност, когато то е насочено към подобряване на координацията. Банковият консултативен комитет на компетентните органи на държавите-членки не изключва други форми на сътрудничество между органите, които упражняват надзор над предприемането и осъществяването на дейността на кредитни институции и в частност сътрудничество в рамките на „контактната група“, създадена между органите за банков надзор.

(67)

От време на време е необходимо да се внесат технически изменения в подробните правила, определени в настоящата директива, с оглед да се съобразят с новото развитие на банковия сектор. Комисията прави необходимите изменения, след консултации с Банковия консултативен комитет, в рамките на правомощията по прилагане, предоставени на Комисията по Договора. Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно процедурите за упражняване на правомощия по прилагане, предоставени на Комисията (12).

(68)

Член 36, параграф 1 от настоящата директива позволява солидарни и отделни задължения на заемополучатели в случаите на кредитни институции, организирани като кооперативни дружества или като фондове, да се третират като позиции от собствения капитал по смисъла на член 34, параграф 2, точка 7. Датското правителство изрази своята заинтересованост да преобразува малобройните ипотечни кредитни институции в страната, създадени като кооперативни дружества или като фондове, в дружества с ограничена отговорност. С оглед да се улесни това преобразуване или да се създадат подходящи условия за него е наложително да се прибегне до временна дерогация, което да им позволи да включат част от солидарно и отделно поетите от тях задължения като собствен капитал. Тази временна дерогация не следва да накърнява силно конкуренцията между кредитните институции.

(69)

Прилагането на 20 % претегляне на ипотечните облигации, притежавани от кредитните институции, може да внесе смущения на онези вътрешни финансови пазари, на които такива инструменти играят преобладаваща роля. В такъв случай се предприемат временни мерки за прилагане на 10 % рисково претегляне. Процесите на пазара на обезпеченията се развиват с бързи темпове. Ето защо е желателно, Комисията заедно с държавите-членки да проучи разумното третиране на ценните книжа, обезпечени с активи и до 22 юни 1999 г. да излезе с предложения за привеждане в съответствие на действащото законодателство с оглед да се определи подходящото равнище на ценните книжа, обезпечени с активи. Компетентните органи могат да разрешат до 31 декември 2006 г. да се прилага 50 % претегляне на активи, които са обезпечени с ипотеки върху административни или многофункционални търговски сгради. Недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката, трябва да се подлагат на строги критерии за оценка и на редовна преоценка, като се взема предвид развитието на пазара на търговска собственост. Собственикът трябва да живее или да е отдал под наем тези недвижими имоти. Заемите за подобрение на собствеността се изключват от 50 % претегляне.

(70)

С оглед да се създадат условия за хармоничното прилагане на разпоредбите за големите експозиции, държавите-членки може да имат правото да предвидят два етапа за прилагане на новите ограничения. Основателно е да се предвиди по-дълъг преходен период, тъй като твърде бързото прилагане на правилото за 25 % претегляне би могло рязко да намали възможност за отпускане на кредити.

(71)	Продължава хармонизирането на условията за преобразуване и прекратяване на кредитните институции.

(72)	Системата за надзор над ликвидния риск също следва да се хармонизира.

(73)	Настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспозиция, определени в приложение V, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Определения

Член 2

Приложно поле

Член 3

Забрана за приемане на депозити или други възстановими средства на населението от институции, различни от кредитните институции

ДЯЛ II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ НА КРЕДИТНА ИНСТИТУЦИЯ

Член 4

Оторизиране

Член 5

Начален капитал

Член 6

Ръководен орган и място на главното управление на кредитните институции

Член 7

Акционери и членове

Член 8

План за дейността и организационна структура

Член 9

Икономически потребности

Член 10

Отказ за издаване на разрешение

Член 11

Уведомяване на Комисията за разрешението

Член 12

Предварителни консултации с компетентните органи на другите държави-членки

Член 13

Клонове на кредитни институции, получили разрешение в друга държава-членка

Член 14

Отнемане на разрешение

Член 15

Наименование

Член 16

Квалифицирано дялово участие в кредитна институция

Член 17

Процедури и механизми за вътрешен контрол

ДЯЛ III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 18

Кредитни институции

Член 19

Финансови институции

Член 20

Упражняване на правото на установяване

Член 21

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

Член 22

Правомощия на компетентните органи на приемащата държава-членка

ДЯЛ IV

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Член 23

Уведомяване на дъщерните предприятия на предприятия на трети страни и условия за достъп до пазарите на тези страни

Член 24

Клонове на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността

Член 25

Сътрудничество с компетентните органи на трети страни в областта на консолидирания надзор

ДЯЛ V

ПРИНЦИПИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

Глава 1

Принципи за разумен надзор

Член 26

Контролни компетенции на държавата-членка по произход

Член 27

Компетенции на приемащата държава-членка

Член 28

Сътрудничество в областта на надзора

Член 29

Проверка на място на клоновете, установени в друга държава-членка

Член 30

Обмяна на информация и опазване на професионалната тайна

Член 31

Задължение на лицата, отговарящи за правния контрол на годишните и консолидираните отчети

Член 32

Санкционни правомощия на компетентните органи

Член 33

Право на обжалване в съда

Глава 2

Технически инструменти за разумен надзор

Раздел 1

Собствен капитал

Член 34

Общи принципи

Член 35

Други позиции

Член 36

Други разпоредби за собствения капитал

Член 37

Изчисляване на собствения капитал на консолидирана основа

Член 38

Приспадания и лимити

Член 39

Предоставяне на доказателства на компетентните органи

Раздел 2

Коефициент на платежоспособност

Член 40

Общи принципи

Член 41

Числител: собственият капитал

Член 42

Знаменател: активите с корекция за риска и задбалансовите позиции

Член 43

Рискови тегла

Член 44

Претегляне на вземания от регионални правителства или от местни органи на държавите-членки

Член 45

Други тегла

Член 46

Административни органи и нетърговски институции

Член 47

Ниво на коефициента на платежоспособност

Раздел 3

Големи експозиции

Член 48

Отчитане на големите експозиции

Член 49

Лимити за големите експозиции

Член 50

Надзор на консолидирана и неконсолидирана основа над големите експозиции

Раздел 4

Квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор

Член 51

Лимити за нефинансовите квалифицирани дялови участия

Глава 3

Надзор на консолидирана основа

Член 52

Надзор на консолидирана основа на кредитните институции

Член 53

Компетентни органи за упражняване на надзор на консолидирана основа

Член 54

Форма и степен на консолидация

Член 55

Информация, предоставяна от холдинговите дружества със смесена дейност и техните дъщерни предприятия

Член 56

Мерки за улесняване на надзора на консолидирана основа

ДЯЛ VI

БАНКОВ КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ

Член 57

Състав и задачи на Банковия консултативен комитет

Член 58

Проверка на изискванията за разрешение

Член 59

Съотношения, подлежащи на наблюдение

ДЯЛ VII

ПРАВОМОЩИЯ ПО ПРИЛАГАНЕ

Член 60

Технически адаптации

ДЯЛ VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава 1

Преходни разпоредби

Член 61

Преходни разпоредби към член 36

Член 62

Преходни разпоредби към член 43

Член 63

Преходни разпоредби към член 47

Член 64

Преходни разпоредби към член 49

Член 65

Преходни разпоредби към член 51

Глава 2

Заключителни разпоредби

Член 66

Уведомяване на Комисията

Член 67

Отменени директиви

Член 68

Прилагане

Член 69

Адресати

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Списък на дейностите, подлежащи на взаимно признаване

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Класификация на задбалансовите позиции

ПРИЛОЖЕНИЕ III:

Третиране на задбалансовите позиции

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

Видове задбалансови позиции

ПРИЛОЖЕНИЕ V, част A

Отменени директиви с последващите изменения и допълнения (посочени в член 67)

ПРИЛОЖЕНИЕ V, част Б

Срокове на прилагане (посочени в член 67)

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Таблица на съответствията

ДЯЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1.

„Кредитна институция“ е предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от обществеността и да отпуска кредити за своя собствена сметка. За целите на прилагането на надзора на консолидирана основа за кредитна институция се счита кредитната институция съгласно първи параграф, както и всяко частно или публично предприятие, което отговаря на определението в първи параграф и е оторизирано в трета страна. За целите на упражняването на надзор и контрол върху големите експозиции за кредитна институция се счита кредитна институция съгласно първа алинея включително клонове на кредитна институция в трети държави, както и всяко частно или публично предприятие, включително клоновете му, което отговаря на определението в първи параграф и е оторизирано в трета страна.

2.	„Разрешение“ означава инструмент, независимо от неговата форма, издаден от съответните органи, по силата на който се дава право да се извършва дейност на кредитна институция.

3.

„Клон“ е място на дейност, което представлява юридически зависима част на кредитната институция и извършва пряко всички или някои от транзакциите,които са присъщи на дейността на кредитните институции. Всички места на дейност в една и съща държава, учредени от кредитна институция с адрес на управление в друга държава-членка, се считат за един клон.

4.	„Компетентни органи“ са националните органи, които по силата на закон или наредба имат право да упражняват надзор върху кредитните институции.

5.	„Финансова институция“ е предприятие, различно от кредитната институция, и с основна дейност да придобива авоари или да извършва една или повече от дейностите, посочени в точки 2—12 от приложение I.

6.	„Държава-членка по произход“ е държавата-членка, която е издала разрешение на кредитната институция в съответствие с членове 4—11.

7.	„Приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която кредитната институция има клон или в която кредитната институция предоставя услуги.

8.	„Контрол“ е взаимоотношението между предприятието майка и дъщерното предприятие съгласно определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО или подобно отношение между физическо или юридическо лице и предприятие.

9.	„Дялово участие“ за целите на надзора на консолидирана основа, означава пряката и непряка собственост върху 20 или повече процента от правото на глас или от капитала на дадено предприятие.

10.	„Квалифицирано дялово участие“ е прякото или непрякото дялово участие в предприятие, което представлява 10 или повече процента от капитала или от правото на глас, или което позволява да се упражнява съществено влияние върху ръководството на предприятието, в което е това дялово участие.

11.	„Начален капитал“ е капиталът съгласно определението в член 34, параграф 2, точки 1 и 2.

12.

„Предприятие майка“ е предприятието майка съгласно определението в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО. За целите на консолидирания надзор и контрола върху големите експозиции това означава предприятие майка по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ ЕИО, както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните органи ефективно упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие.

13.

„Дъщерно предприятие“ е дъщерно предприятие съгласно определението в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО. За целите на надзора на консолидирана основа и контрола върху големите експозиции това означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което по мнението на компетентните органи предприятието майка упражнява ефективно доминиращо влияние. Всички дъщерни предприятия на дъщерни предприятия също се разглеждат като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното първоначално предприятие майка.

14.

„Зона A“ обхваща всички държави-членки и всички останали страни, които са пълноправни членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИCР), както и страните, сключили специални кредитни споразумения с Международния валутен фонд (MВФ), свързани с Общите споразумения на фонда за получаване на кредити (ОСФПК). Всяка страна, която разсрочи външния си държавен дълг, се изключва от зона A за срок от пет години.

15.	„Зона Б“ обхваща всички страни, които не са в зона A.

16.

„Кредитни институции от зона A“ са всички кредитни институции, получили разрешение в държавите-членки съгласно член 4, включително техните клонове в трети страни, и всички частни и публични предприятия съгласно определението в точка 1, първа алинея, и лицензирани в други страни от зона A, включително техните клонове.

17.	„Кредитни институции от зона Б“ са всички частни и публични предприятия, които са оторизирани извън зона А и попадат под определението в точка 1, първа алинея, включително техните клонове в рамките на Общността.

18.

„Небанков сектор“ са всички кредитополучатели, различни от кредитните институции, които попадат под определенията в точки 16 и 17, централните правителства и централните банки, регионалните правителства и местните органи, Европейските общности, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и многостранни банки за развитие, съгласно определението в точка 19.

19.

„Многостранни банки за развитие“ са Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Американската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Фонд за ресетълмънт на Съвета на Европа, Северната инвестиционна банка, Карибската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейският инвестиционен фонд и Американската инвестиционна корпорация.

20.	Задбалансови позиции „с пълен риск“, „със среден риск“, „със среден/нисък риск“ и „с нисък риск“ са позициите, посочени в член 43, параграф 2 и изброени в приложение II.

21.	„Финансов холдинг“ е финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно кредитни институции или финансови институции, като поне едно от тези дъщерни дружества е кредитна институция.

22.	„Холдинг със смесена дейност“ е предприятие майка, различно от финансов холдинг или кредитна институция, чиито дъщерни дружества включват поне една кредитна институция.

23.	„Предприятие за допълнителни банкови услуги“ е предприятие, чиято основна дейност включва притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на информация или друга подобна дейност, която е допълнителна за основната дейност на една или повече кредитни институции.

24.

„Експозиции“ за целите на членове 48, 49 и 50 са активите и задбалансовите позиции, посочени в член 43 и в приложения II и IV към тях, без да се прилагат рисковите претегляния или степени, предвидени в тях. Рисковете, посочени в приложение IV, трябва да се изчисляват по един от методите, посочени в приложение III, без да се прилагат рисковите претегляния на контрагента. Всички позиции, които са напълно покрити със собствен капитал, могат да бъдат изключени от определенията за експозиции със съгласието на компетентните органи, при условие че този собствен капитал не е включен в изчислението на коефициента на платежоспособност или в други наблюдавани коефициенти, предвидени в настоящата директива и в други документи на Общността. Експозициите не включват: в случаите на валутни операции: експозициите, поети в обичайния ход на разплащанията в рамките на 48 часа след плащането или в случаите на транзакциите за покупка или продажба на ценни книжа: експозициите, поети в обичайния ход на разплащанията в рамките на пет работни дни след плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това кое от двете условия е настъпило по-рано.

25.

„Група от свързани клиенти“ означава: две или повече физически или юридически лица, които, освен ако не е доказано противното, представляват единен риск, защото едно от тях (пряко или непряко) има контрол върху другото или другите, или две или повече физически или юридически лица, между които няма отношение на контрол, съгласно определението в първо тире, но които трябва да се разглеждат като представляващи общ риск, тъй като са взаимосвързани по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, другото или всички останали лица вероятно ще имат затруднения при погасяването на задълженията си.

26.

„Тесни връзки“ е ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез: a)дялово участие, което представлява собственост, пряко или по силата на контрола, върху 20 или повече процента от правото на глас или от капитала на предприятието, илиб)контрол, който представлява отношение между предприятието майка и дъщерното предприятие във всички случаи, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или подобно отношение между всяко физическо или юридическо лице и предприятие. Всяко дъщерно предприятие на дъщерно предприятие също се счита за дъщерно предприятие на предприятието майка, което оглавява тези предприятия. Ситуацията, при която две или повече физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също лице чрез контролни взаимоотношения, също представлява тясна връзка между тези лица.

27.

„Признати борси“ са борсите, които са признати от компетентните органи, и които: i)функционират редовно;ii)имат правила, които са издадени или са одобрени от съответните органи на страната по произход на борсата, и които определят условията за опериране и за достъп до борсата, както и условията, които трябва да бъдат удовлетворени с договор преди ефективно да може да се търгува на борсата;iii)имат клирингов механизъм, който предвижда договорите, посочени в приложение IV, да подлежат на ежедневни изисквания за марж, който според компетентните органи осигурява подходяща защита.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива урежда предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции. Тя се прилага за всички кредитни институции.

2.   Член 25 и членове 52—56 се прилагат и за финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност, чиито главни управления са в Общността.

Институциите, които по начало не попадат в приложното поле на параграф 3, с изключение на централните банки на държавите-членки, се третират като финансови институции по смисъла на член 25 и членове 52—56.

3.   Настоящата директива не се прилага за:

—	централните банки на държавите-членки,

—	пощенските джиро институции,

—	в Белгия: Institut de Réescompte et de Garantie/Herdiscontering- en Waarborginstituut,

—	в Дания: Dansk Eksportfinansieringsfond, Danmarks Skibskreditfond и Dansk Landbrugs Realkreditfond,

—

в Германия: Kreditanstalt für Wiederaufbau — институциите, които съгласно Wohnungsgemeinnützigkeitsgesetz са признати като органи на държавната жилищна политика и не извършват главно банкови операции, както и институциите, които по силата на този закон са признати като жилищноспестовни институции с идеална цел,

—	в Гърция: „Ελληνική Τράπεζα Βιομηχανικής Αναπτύξεως,“, (Elliniki Trapeza Viomichanikis Anaptyxeos), „Ταμείο Παρακαταθηκών και Δανείων“ (Tamio Parakatathikon kai Danion), и „Ταχυδρομικό Ταμιευτήριο“ (Tachidromiko Tamieftirio),

—	в Испания: Instituto de Crédito Oficial,

—	във Франция: Caisse des dépôts et consignations,

—	в Ирландия: credit unions и friendly societies,

—	в Италия: Cassa depositi e prestiti,

—	в Нидерландия: Nederlandse Investeringsbank voor Ontwikkelingslanden NV, NV Noordelijke Ontwikkelingsmaatschappij, NV Industriebank Limburgs Instituut voor Ontwikkeling en Financiering и Overijsselse Ontwikkelingsmaatschappij NV,

—	в Австрия: институциите, които са признати като жилищноспестовни дружества с публичен интерес, и Österreichische Kontrollbank AG,

—	в Португалия: Caixas Económicas, съществували към 1 януари 1986 г. с изключение на регистрираните като дружества с ограничена отговорност и на Caixa Económica Montepio Geral,

—	във Финландия: Teollisen yhteistyön rahasto Oy/Fonden för industriellt samarbete AB и Kera Oy/Kera Ab,

—	в Швеция: Svenska Skeppshypotekskassan,

—	в Oбединеното кралство: National Savings Bank, Commonwealth Development Finance Company Ltd, Agricultural Mortgage Corporation Ltd, Scottish Agricultural Securities Corporation Ltd, Crown Agents for overseas governments and administrations, credit unions и municipal banks.

4.   Съветът, по предложение на Комисията, взема решение за всяка промяна в списъка по параграф 3; за целта Комисията се консултира с Комитета, посочен в член 57 (наричан по-долу „Банков консултативен комитет“).

5.   Кредитните институции, разположени в една и съща държава-членка, които към 15 декември 1977 г. са били постоянно свързани със централен орган за упражняване на надзор над тях, учреден в същата държава-членка, могат да бъдат освободени от изискванията по член 6, параграф 1, членове 8 и 59, при условие че не по-късно от 15 декември 1979 г. националното право предвижда, че:

—	поетите задължения на централния орган и на институциите дъщерни предприятия са общи и лични задължения или поетите задължения на дъщерните предприятия са напълно гарантирани от централния орган,

—	платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички институции дъщерни предприятия като цяло се наблюдават въз основа на консолидирани отчети,

—	ръководството на централния орган има право да дава инструкции на ръководствата на институциите дъщерни предприятия.

Кредитните институции, опериращи в национален мащаб, които след 15 декември 1977 г. са дъщерни предприятия на централен орган по смисъла на първа алинея, могат да се възползват от посочените в него условия, ако представляват нормални разклонения на мрежата на този централен орган.

В случаите, когато кредитни институции, различни от учредените в отвоювани от морето територии или възникнали от разделянето или сливането на съществуващи институции, които зависят от или се отчитат пред централния орган, Съветът, по предложение на Комисията, която за целта се консултира с Банковия консултативен комитет, може да определи допълнителни правила за прилагането на втора алинея, включително да отмени освобождаването от изисквания, предвидени в първа алинея, когато прецени, че свързването с нови институции, възползващи се от режима, изложен във втора алинея, би могло да има неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

6.   Кредитна институция, която съгласно определението по параграф 5, първа алинея е дъщерно предприятие на централен орган в една и съща държава-членка, също може да бъде освободена от спазването на разпоредбите на член 5 и на членове 40—51, и на член 65, при условие че без да се ограничава прилагането на тези разпоредби за централния орган, цялото, съставено от централния орган и неговите институции дъщерни предприятия, подлежи на горепосочените разпоредби на консолидирана основа.

В случай на освобождаване, членове 13, 18, 19, член 20, параграфи 1—6, членове 21 и 22 се прилагат за цялото образувание, състоящо се от централния орган и неговите институции дъщерни предприятия.

Член 3

Забрана за приемане на депозити или други възстановими средства на населението от институции, различни от кредитните институции

Държавите-членки забраняват на лица или предприятия, които не са кредитни институции, да извършват дейност по приемането на депозити или на други възстановими средства на населението. Тази забрана не се прилага за приемането на депозити или на други средства, възстановими от държава-членка, от нейни регионални или местни органи или от международни публични институции, чиито членове са една или повече държави-членки, или в случаите, които са изрично установени в националното законодателство или в общностното законодателство, при условие че тези дейности са подчинени на приложимите в тези случаи нормативна уредба и контрол, предназначени за защита на вложителите и инвеститорите.

ДЯЛ II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ НА КРЕДИТНА ИНСТИТУЦИЯ

Член 4

Оторизиране

Държавите-членки изискват от кредитните институции да получат разрешение, преди да започнат своята дейност. Те определят изискванията за това разрешение по силата на членове 5—9 и ги съобщават на Комисията и на Банковия консултативен комитет.

Член 5

Начален капитал

1.   Без да се засягат другите общи условия, предписани от националното право, компетентните органи не издават лиценз, когато кредитната институция не притежава отделен собствен капитал, както и в случаите, когато началният капитал е по-малък от 5 милиона EUR.

Държавите-членки могат да решат, че кредитните институции, които не отговарят на изискването за отделен собствен капитал и са съществували към 15 декември 1979 г., могат да продължат да извършват дейността си. Те могат да освободят тези кредитни институции от спазване на изискването, посочено в член 6, параграф 1, първа алинея.

2.   Държавите-членки могат, обаче, да издадат разрешение на отделни категории кредитни институции, чиито начален капитал е под предвидения в параграф 1. В тези случаи:

a)	началният капитал не може да бъде под 1 милион EUR;

б)	съответните държави-членки трябва да уведомят Комисията за причините да използват възможността, предвидена в настоящия параграф;

в)	при публикуването на списъка, посочен в член 11 към наименованието на всяка кредитна институция, която няма предвидения в параграф 1 минимален капитал, се прави съответната забележка.

3.   Собственият капитал на кредитната институция по време на нейното оторизиране не може да спада под размера на началния капитал, изискван по силата на параграфи 1 и 2.

4.   Държавите-членки могат да решат, че може да продължи дейността на кредитните институции, вече съществуващи към 1 януари 1993 г., чиито собствен капитал не достига нивата, предвидени за начален капитал в параграфи 1 и 2. В този случай техният собствен капитал не може да спада под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.

5.   Ако контролът върху кредитната институция, която попада в категорията, посочена в параграф 4, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало институцията преди това, нейният собствен капитал трябва да достигне поне нивото за начален капитал, предвидено в параграфи 1 и 2.

6.   При някои специфични обстоятелства и със съгласието на компетентните органи, когато има сливане на две или повече кредитни институции, които попадат в категорията, посочена в параграф 4, собственият капитал на институцията, създадена от сливането, не може да спада под общия собствен капитал на слетите институции по време на сливането, докато не се достигнат съответните нива по параграфи 1 и 2.

7.   Ако в случаите, посочени в параграфи 3, 4 и 6, следва да се намали собственият капитал, компетентните органи, при наличието на основания за това, могат да определят срок, в който институцията да коригира състоянието си или да прекрати дейността си.

Член 6

Ръководен орган и място на главното управление на кредитните институции

1.   Компетентните органи издават разрешение на кредитната институция само при условие, че има поне две лица, които ефективно управляват нейната дейност.

Компетентните органи не издават разрешение, ако тези лица нямат достатъчно добра репутация или достатъчен опит, за да изпълняват тези задължения.

2.   Всяка държава-членка изисква:

—	кредитната институция, която е юридическо лице и което има седалище според устройствения си акт по нейното национално право, да има главно управление в същата държава-членка, където е седалището според устройствения ѝ акт,

—	останалите кредитни институции да имат главно управление в държавата-членка, която е издала разрешението и в която практически извършват своята дейност.

Член 7

Акционери и членове

1.   Компетентните органи не издават разрешение за извършване на дейност на кредитни институции преди да се осведомят за самоличността на акционерите или членовете, независимо от това дали са преки или непреки физически или юридически лица, които имат квалифицирани дялови участия, както и за размерите на тези дялови участия.

За определяне на квалифицираното дялово участие по смисъла на настоящия член се взема предвид правото на глас, посочено в член 7 от Директива 88/627/ЕИО на Съвета (13).

2.   Компетентните органи отказват да издадат разрешение, ако горепосочените акционери или членове не отговарят на изискванията за пригодност с оглед стабилното и разумно управление на кредитната институция.

3.   Когато съществуват тесни връзки между кредитната институция и други физически или юридически лица, компетентните органи издават разрешение само при условие, че тези връзки не създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните органи отказват да издадат разрешение и ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на нечленуваща страна, регулиращи едно или повече физически или юридически лица, с които кредитната институция има тесни връзки, или трудностите при прилагането им създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните органи изискват от кредитните институции да им представят необходимата информация, за да следят непрекъснато за спазването на условията, посочени в този параграф.

Член 8

План за дейността и организационна структура

Държавите-членки изискват към молбата за разрешение да се приложи план за дейността, който да включва, inter alia, предвижданите видове дейност и организационната структура на институцията.

Член 9

Икономически потребности

Държавите-членки могат да не изискват молбата за разрешение да се разглежда от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

Член 10

Отказ за издаване на разрешение

В случай на отказ за издаване на разрешение трябва да се посочат причините и кандидатът да бъде уведомен за тях в срок от шест месеца от получаването на молбата или ако последната е непълна, в срок от шест месеца от датата, на която кандидатът е изпратил информацията, необходима за вземане на решението. Във всички случаи решението се взема в срок от 12 месеца от получаване на молбата.

Член 11

Уведомяване на Комисията за разрешението

За всяко издадено разрешение се уведомява Комисията. Всяка кредитна институция се включва в списък, който Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности. Списъкът се актуализира своевременно.

Член 12

Предварителни консултации с компетентните органи на другите държави-членки

Трябва да се провеждат предварителни консултации с компетентните органи на другите държави-членки, които участват в издаването на разрешение на кредитна институция, която е:

—	дъщерно предприятие на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка или

—	дъщерно предприятие на предприятие майка на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка, или

—	контролирана от едни и същи физически или юридически лица, които контролират кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка.

Член 13

Клонове на кредитни институции, получили разрешение в друга държава-членка

Приемащите държави-членки не могат да изискват лицензионен или осигурителен капитал за клоновете на кредитни институции, получили разрешение в други държави-членки. Учредяването и надзорът върху тези клонове се извършва в съответствие с член 17 и член 20, параграфи 1—6, членове 22 и 26.

Член 14

Отнемане на разрешение

1.   Компетентните органи могат да отнемат разрешението, издадено на кредитна институция, само когато тази институция:

a)	не използва разрешението в продължение на 12 месеца, изрично се откаже от него или е престанала да извършва дейност в продължение на повече от шест месеца, ако съответната държава-членка не е включила разпоредба за прекратяване на разрешението в такива случаи;

б)	е получила разрешението въз основа на неверни данни или чрез други непозволени средства;

в)	не отговаря вече на условията, при които е издадено разрешението;

г)	не притежава вече достатъчно собствен капитал или не може да се счита, че ще продължи да погасява задълженията си към кредиторите и по-конкретно не осигурява вече гаранция за поверените ѝ активи;

д)	попада в един от останалите случаи, при които националното право предвижда отнемане на разрешението.

2.   Всяко отнемане на разрешение трябва да е мотивирано и съобщено на засегнатите лица; за отнемането се уведомява Комисията.

Член 15

Наименование

При упражняване на своята дейност кредитните институции могат, независимо от разпоредбите за използване на думите „банка“, „спестовна банка“ или други банкови наименования, които съществуват в приемащата държава-членка, да използват на територията на цялата Общност същото наименование, което използват в държавата-членка, където се намира главното им управление. В случай на опасност от объркване приемащата държава-членка може за по-голяма яснота да изисква това наименование да бъде придружено от някои обяснителни подробности.

Член 16

Квалифицирано дялово участие в кредитна институция

1.   Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да придобие, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да уведоми компетентните органи за неговия размер. Лицето трябва да уведоми компетентните органи, ако има намерение да увеличи квалифицираното си дялово участие по такъв начин, че правото му на глас или придобитият от него капитал да достигне или да надхвърли 20 %, 33 % или 50 %, или в случай, че кредитната институция стане негово дъщерно дружество.

Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, компетентните органи могат да възразят срещу такъв план максимум три месеца от датата на известието по първа алинея, ако с оглед необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция, те не са удовлетворени от пригодността на лицето, посочено в първа алинея. Ако не възразят срещу плана, посочен в първа алинея, те могат да определят максимален срок за неговото прилагане.

2.   Ако придобиващият дяловите участия, посочени в параграф 1, е кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, предприятие майка на кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, или физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, и ако в резултат на това придобиване институцията, в която купувачът предлага да притежава дялово участие, стане дъщерно дружество или подлежи на контрол от страна на купувача, оценката на придобиването подлежи на предварителни консултации съгласно член 12.

3.   Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да продаде, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да уведоми компетентните органи за неговия размер. Такова лице трябва да уведоми също така компетентните органи и когато предлага да намали квалифицираното си дялово участие, така че правото му на глас или придобитият от него капитал да спадне под 20 %, 33 % или 50 %, или в случай, че кредитната институция престане да бъде негово дъщерно предприятие.

4.   Кредитните институции след като са узнали за придобиването или за продажбата на дялови участия в капитала им, в резултат на което дяловите участия надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в параграфи 1 и 3, уведомяват за това компетентните органи.

Освен това те ги уведомяват, поне веднъж годишно, за имената на акционерите и на членовете, които притежават квалифицирани дялови участия, и за размерите на тези дялови участия, например въз основа на информацията от годишните общи събрания на акционерите и членовете, или вследствие спазването на правилата за дружествата, включени в списъка на фондовите борси.

5.   Държавите-членки изискват от компетентните органи да предприемат съответните мерки в случаите, когато влиянието на лицата, посочени в параграф 1, може да е в ущърб на разумното и стабилно управление на институцията, с оглед да се сложи край на тази ситуация. Мерките могат да включват например съдебни нареждания, санкции срещу директорите и управителите или прекратяване на упражняването на право на глас, произтичащо от акциите на въпросните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат към физическите или юридическите лица, които не изпълняват задължението да предоставят предварителна информация съгласно първи параграф. Ако въпреки възражението на компетентните органи бъде придобито дялово участие, държавите-членки предвиждат, без оглед на всякакви други санкции, които ще се приемат, или суспендиране на упражняването на съответното право на глас, или обявяване за нищожност на подадените гласове, или възможността те да бъдат анулирани.

6.   За целите на определяне на квалифицираното дялово участие и другите нива на дялово участие по настоящия член, се взема предвид правото на глас, посочено в член 7 от Директива 88/627/ЕИО.

Член 17

Процедури и механизми за вътрешен контрол

Компетентните органи на приемащата държава-членка изискват от всяка кредитна институция да има стабилни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол.

ДЯЛ III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 18

Кредитни институции

Държавите-членки предвиждат, че дейностите, изброени в приложение I могат да се осъществяват на тяхна територия, в съответствие с член 20, параграфи 1—6, с член 21, параграфи 1 и 2 и с член 22, или чрез установяване на клон или чрез предоставяне на услуги от всяка кредитна институция, която е оторизирана и е под надзора на компетентните органи на друга държава-членка, при условие че такива дейности са обхванати от разрешението.

Член 19

Финансови институции

Държавите-членки предвиждат също, че дейностите, изброени в приложение I могат да се осъществяват на тяхна територия, в съответствие с член 20, параграфи 1—6, с член 21, параграфи 1 и 2, и с член 22, или чрез установяване на клон или чрез предоставяне на услуги, от всяка финансова институция от друга държава-членка, независимо дали тя е дъщерно предприятие на кредитна институция или е съвместно дъщерно предприятие на две или повече кредитни институции, чиито учредителен акт или клаузи за сдружаване позволяват да се извършват тези дейности и които отговарят на всяко едно от следните условия:

—	предприятието или предприятията майка трябва да са оторизирани като кредитни институции в държавата-членка, по правото на която се урежда дъщерното предприятие,

—	въпросните дейности практически трябва действително да се осъществяват на територията на една и съща държава-членка,

—	предприятието или предприятията майка трябва да притежават 90 % или повече от правото на глас, произтичащо от акциите от капитала на дъщерното предприятие,

—

предприятието или предприятията майка трябва да удовлетворят компетентните органи относно разумното управление на дъщерното предприятие и трябва да декларират, със съгласието на съответните компетентни органи на държавата-членка по произход, че солидарно и поотделно гарантират ангажиментите, поети от дъщерното предприятие,

—

дъщерното предприятие, и особено въпросните дейности, трябва да са ефективно обхванати от консолидирания надзор на предприятието майка или на всяко едно от предприятията майка в съответствие с членове 52—56, особено относно изчисляването на коефициента на платежоспособност, контрола над големите експозиции и с цел ограничаване на дяловете, предвидени в член 51.

Съобразяването с тези условия трябва да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка по произход и последната трябва да издаде на дъщерното предприятие сертификат за съобразяване с условията, които трябва да са част от уведомлението, посочено в член 20, параграфи 1—6, и в член 21, параграфи 1 и 2.

Компетентните органи на държавата-членка по произход осигуряват надзор над дъщерното предприятие в съответствие с член 5, параграф 3, членове 16, 17, 26, 28, 29, 30 и 32.

Разпоредбите, посочени в на настоящия член се прилагат mutatis mutandis за дъщерните предприятия като се прилагат необходимите изменения. В частност понятието „кредитна институция“ трябва да се разглежда като „финансова институция, която отговаря на условията, посочени в член 19“, а понятието „разрешение“ като „учредителен акт и клаузи за сдружаване“.

В член 20, параграф 3, втората алинея следва да се чете:

Ако финансова институция, отговаряща на условията на настоящия член, престане да отговаря на някое от посочените условия, държавата-членка по произход уведомява компетентните органи на приемащата държава-членка и дейностите, които тази институция извършва в приемащата държава-членка, започват да се подчиняват на законодателството на приемащата държава-членка.

Член 20

Упражняване на правото на установяване

1.   Кредитна институция, която желае да учреди клон на територията на друга държава-членка, уведомява компетентните органи на своята държава-членка.

2.   Държавата-членка изисква от всяка кредитна институция, която желае да установи клон в друга държава-членка, при извършването на уведомяването по параграф 1 да предостави следната информация:

a)	държавата-членка, на чиято територия планира да учреди клон;

б)	програма за операциите, който да посочва inter alia предвижданите видове дейност, както и структурната организация на клона;

в)	адреса в приемащата държава-членка, откъдето могат да се получават документи;

г)	имената на тези, които отговарят за управлението на клона.

3.   Освен ако компетентните органи на държавата-членка по произход имат основание да се съмняват доколко е адекватна административната структура или финансовото състояние на кредитната институция, в срок от три месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 2, те изпращат тази информация на компетентните органи на приемащата държава-членка и уведомяват съответно за това институцията.

Компетентните органи на държавата-членка по произход съобщават и размера на собствения капитал, както и коефициента на платежоспособност на кредитната институция.

Когато компетентните органи на държавата-членка по произход откажат да съобщят на компетентните органи на приемащата държава-членка информацията, посочена в параграф 2, те съобщават на съответната институция основанията за своя отказ в срок от три месеца от получаване на цялата информация. Отказът или липсата на отговор дават право да се отнесе въпроса до съдилищата в държавата-членка по произход.

4.   Преди клонът на кредитната институция да започне дейността си, компетентните органи на приемащата държава-членка в срок от два месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 3, се подготвят за надзора над кредитната институция в съответствие с член 22 и, ако е необходимо, посочват условията, при които трябва да се извършва тези дейности в приемащата държава-членка в интерес на общото благо.

5.   След получаване на съобщение от компетентните органи на приемащата държава-членка или след изтичане на срока по параграф 4, без да е получено съобщение от последните, клонът може да бъде учреден и да започне дейността си.

6.   При промяна на някое от обстоятелствата, съобщени съобразно параграф 2, букви б), в) или г), кредитната институция изпраща на компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка писмено известие за тази промяна поне един месец преди да настъпи промяната с оглед да се даде възможност на компетентните органи на държавата-членка по произход да вземат решение съобразно параграф 3 и на компетентните органи на приемащата държава-членка да вземат решение за промяната съобразно параграф 4.

7.   Приема се по презумпция, че клоновете, които са започнали дейността си в съответствие с действащите разпоредби в приемащите държави-членки преди 1 януари 1993 г., че са спазили процедурата, посочена в параграфи 1—5. Считано от горепосочената дата те попадат под действието на параграф 6 и на членове 18, 19, 22 и 29.

Член 21

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

1.   Всяка кредитна институция, която желае за първи път да упражни правото си на свободно предоставяне на услуги чрез осъществяването на дейности на територията на друга държава-членка, уведомява компетентните органи на държавата-членка по произход за дейностите, изброени в списъка от приложение I, които тя възнамерява да осъществява.

2.   Компетентните органи на държавата-членка по произход в срок от един месец от получаване на известието, посочено в параграф 1, изпращат това известие на компетентните органи на приемащата държава-членка.

3.   Настоящият член не засяга правата, придобити от кредитните институции, които са предоставяли услуги към 1 януари 1993 г.

Член 22

Правомощия на компетентните органи на приемащата държава-членка

1.   Приемащите държави-членки изискват за целите на статистиката всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да представят периодични отчети за дейността си в приемащите държави-членки пред компетентните органи на тези приемащи държави-членки.

При изпълнение на задълженията, наложени им по силата на член 27, приемащите държави-членки могат да изискват от клоновете на кредитни институции от други държави-членки да предоставят същата информация, каквато изискват от националните кредитни институции за тази цел.

2.   Когато компетентните органи на приемащата държава-членка установят, че институция, която има клон или която предоставя услуги на нейна територия, не спазва приетите правни разпоредби, в съответствие с правомощията, предоставени им по силата на настоящата директива, те изискват от съответната институция да сложи край на тези нередности.

3.   Ако заинтересованата институция не предприеме необходимите стъпки, компетентните органи на приемащата държава-членка уведомяват за това компетентните органи на държавата-членка по произход. Компетентните органи на държавата-членка по произход предприемат, при първа възможност, всички подходящи мерки, за да осигурят, че съответната институция поставя край на тези нередности. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните органи на приемащата държава-членка.

4.   Ако въпреки мерките, предприети от държавата-членка по произход, или ако тези мерки се окажат неподходящи или са неприложими в съответната държава-членка, институцията продължава да нарушава правните правила, посочени в параграф 2, които са в сила в приемащата държава-членка, последната може, след като уведоми компетентните органи на държавата-членка по произход, да предприеме подходящи мерки с оглед да предотврати или да санкционира продължаването на нередностите и, ако е необходимо, да предотврати възможността тази институция да извършва нови сделки на нейна територия. Държавите-членки осигуряват на тяхна територия да е възможно да се връчват на кредитните институции юридическите документи, необходими за тези мерки.

5.   Разпоредбите на параграфи 1—4 не засягат правото на приемащите държави-членки да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират извършваните на тяхна територия нередности, които противоречат на правните норми и които те са приели в интерес на общото благо. Мерките включват също и предотвратяване на възможността институциите нарушители да започват всякакви други транзакции на тяхна територия.

6.   Всяка мярка, приета съобразно разпоредбите на параграфи 3, 4 и 5, за налагане на санкции или ограничения върху упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, трябва да е надлежно обоснована и съобщена на заинтересованата институция. Всяка такава мярка е предмет на право на обжалване пред съдилищата на държавата-членка, чиито органи са я приели.

7.   Преди да следват процедурата, предвидена в параграфи 2, 3 и 4, компетентните органи на приемащата държава-членка могат, в неотложни случаи, да предприемат предохранителни мерки, необходими за защита интересите на вложителите, инвеститорите и на други лица, на които се предоставят услуги. Комисията и компетентните органи на останалите заинтересовани държави-членки трябва да бъдат уведомени за тези мерки възможно най-рано.

Комисията, след консултации с компетентните органи на заинтересованите държави- членки, може да реши, че съответната държава-членка трябва да измени или да отмени тези мерки.

8.   Приемащите държави-членки могат да упражняват правомощията, предоставени им по настоящата директива, като предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират нередностите, извършени на тяхна територия. Това включва също и предотвратяване на възможността институциите да започват още други транзакции на тяхна територия.

9.   В случай на отнемане на разрешение, компетентните органи на приемащата държава-членка сбиват информирани и предприемат подходящи мерки, за да предотвратят възможността заинтересованата институция да започне още други транзакции на нейна територия и за да обезпечат интересите на вложителите. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

10.   Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите на отказ съобразно член 20, параграфи 1—6, или за случаите, в които са предприети мерки в съответствие с параграф 4 от настоящия член. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

11.   Нищо в настоящия член не възпрепятства кредитните институции с главни управления в други държави-членки да рекламират услугите си посредством всички налични комуникационни средства в приемащата държава-членка, като спазват правилата за формата и съдържанието на тази рекламна дейност, приети в интерес на общото благо.

ДЯЛ IV

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Член 23

Уведомяване на дъщерните предприятия на предприятия на трети страни и условия за достъп до пазарите на тези страни

1.   Компетентните органи на държавите-членки информират Комисията:

a)	за всяко разрешение за пряко или непряко дъщерно предприятие, на което една или повече предприятия майки попадат под действието на трета страна. Комисията информира съответно Банковия консултативен комитет;

б)	когато такова предприятие майка придобие дялово участие в кредитна институция на Общността, при което тази кредитна институция става негово дъщерно предприятие. Комисията уведомява съответно Банковия консултативен комитет.

Когато разрешението се издава на прякото или непрякото дъщерно предприятие, чиито едно или повече предприятия майки, попадат под действието на правото на трети страни, структурата на групата се определя точно в уведомлението, което компетентните органи отправят до Комисията в съответствие с член 11.

2.   Държавите-членки информират Комисията за всички общи трудности, които изпитват техните кредитни институции при установяването си или при осъществяването на банкова дейност в трета страна.

3.   Комисията периодично изготвя доклад, в който разглежда третирането по смисъла на параграфи 4 и 5 на кредитните институции на Общността в трети страни що се отнася до установяването и осъществяването на банкова дейност, и до придобиването на дялови участия в кредитни институции на трети страни. Комисията представя тези доклади на Съвета, като прилага към тях всякакви подходящи предложения.

4.   Когато Комисията въз основа на посочените в параграф 3 доклади или въз основа на друга информация прецени, че трета страна не осигурява на кредитните институции на Общността ефективен пазарен достъп, съпоставим с достъпа, който Общността осигурява на кредитните институции от тази трета страна, Комисията може да представи на Съвета предложение за съответен мандат за преговори с оглед да се осигурят съпоставими конкурентни възможности за кредитните институции на Общността. Съветът решава с квалифицирано мнозинство.

5.   Когато Комисията, въз основа на посочените в параграф 3 доклади или въз основа на друга информация прецени, че в съответствие с националното право кредитните институции на Общността в трета страна не получават национално третиране по начин, който да им предлага същите конкурентни възможности, които са осигурени на местните кредитни институции, както и че не са изпълнени условията за ефективен пазарен достъп, Комисията може да започне преговори, за да поправи тази ситуация.

При обстоятелствата, описани в първата алинея тя може също да реши, по всяко време и в допълнение към започването на преговори в съответствие с процедурата по член 60, параграф 2, че компетентните органи на държавите-членки трябва да ограничат или да отменят решенията си по нерешени до момента на вземането на решението искания или бъдещи искания за разрешения и за придобиването на дялови участия от преки или непреки предприятия майки, които попадат под действието на законите на въпросната трета страна. Действието на посочените мерки не може да продължи повече от три месеца.

Преди края на този тримесечен срок и в светлината на резултатите от преговорите Съветът може, по предложениe на Комисията, да вземе решение с квалифицирано мнозинство дали мерките да продължат.

Такива ограничения или суспендиране може да не се прилагат за учредяването на дъщерни предприятия на кредитни институции или за техните дъщерните дъщерни предприятия, надлежно оторизирани в Общността, или за придобиването на дялови участия в кредитни институции на Общността от страна на такива институции или дъщерни предприятия.

6.   Когато Комисията прецени, че е налице един от случаите, описани в параграфи 4 и 5, държавите-членки информират Комисията по нейно искане:

a)	за всяко искане за издаване на разрешение на пряко или непряко дъщерно предприятие на една или на повече предприятия майки, които попадат под действието на законите на въпросната трета страна;

б)	винаги, когато са информирани в съответствие с член 16, че такава институция предлага да придобие дялово участие в кредитна институция на Общността, в резултат на което тази кредитна институция ще стане нейно дъщерно предприятие.

Това задължение за предоставяне на информация отпада, когато се постигне споразумение с третата страна, посочена в параграфи 4 или 5, или когато отпаднат мерките, посочени в параграф 5, втора и трета алинея.

7.   Мерките, предприети съобразно настоящия член, трябва да бъдат съобразени със задълженията на Общността по силата на международни двустранни или многостранни споразумения за предприемане и осъществяване на дейност на кредитна институция.

Член 24

Клонове на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността

1.   Държавите-членки не прилагат за клоновете на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността, при започване или при извършване на дейност, разпоредбите, които водят до по-благоприятно третиране от това на клоновете на кредитни институции с главно управление в Общността.

2.   Компетентните органи уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за всички разрешения за клонове, издадени на кредитни институции с главно управление извън Общността.

3.   Без да се засяга действието на параграф 1, Общността може чрез споразумения с една или повече трети страни, сключени в съответствие с Договора, да се договори да прилага разпоредби, които въз основа на принципа на реципрочност осигуряват на клоновете на кредитна институция, чието главно управление е извън Общността, същото третиране на територията на Общността.

Член 25

Сътрудничество с компетентните органи на трети страни в областта на консолидирания надзор

1.   Комисията може, по искане на държава-членка или по своя инициатива, да представя на Съвета предложения за преговори за сключване на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на надзор на консолидирана основа над:

—	кредитни институции, главните управления на чиито предприятия майки са разположени в трета страна и

—	кредитни институции, намиращи се в трети страни, главните управления на чиито предприятия майки, независимо дали са кредитни институции или финансови холдинги, се намират в Общността.

2.   Посочените в параграф 1 споразумения, по-конкретно целят да осигурят:

—

от една страна, че компетентните органи на държавите-членки са в състояние да получават информацията, необходима за надзора, въз основа на консолидираното финансово състояние, над кредитни институции или финансови холдинги, които са разположени в Общността и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени извън Общността, или имат дялово участие в такива институции,

—

и, от друга страна, че компетентните органи на трети страни са в състояние да получават информацията, необходима за надзора над предприятията майки, чиито главни управления се намират на териториите им, и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени в една или повече държави-членки, или имат дялово участие в такива институции.

3.   Комисията и Банковият консултативен комитет разглеждат резултатите от преговорите, посочени в параграф 1, и последвалата ситуация.

ДЯЛ V

ПРИНЦИПИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

ГЛАВА 1

ПРИНЦИПИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

Член 26

Контролни компетенции на държавата-членка по произход

1.   Разумният надзор над кредитна институция, включително над дейността, която тя извършва в съответствие с членове 18 и 19, е отговорност на компетентните органи на държавата-членка по произход, без да се засяга действието на разпоредбите на настоящата директива, които възлагат задължения на органите на приемащата държава-членка.

2.   Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа съобразно настоящата директива.

Член 27

Компетенции на приемащата държава-членка

Приемащата държава-членка солидарно с компетентните органи на държавата-членка по произход носи отговорност за надзора над ликвидността на клоновете на кредитните институции до по-нататъшна координация по въпроса. Без да се засягат мерките, необходими за заздравяването на Европейската парична система, приемащите държави-членки продължават да носят пълна отговорност за мерките, произтичащи от прилагането на своята парична политика. Такива мерки не могат да предвиждат дискриминационно или рестриктивно третиране въз основа на факта, че дадена кредитна институция е оторизирана в друга държава-членка.

Член 28

Сътрудничество по отношение на надзора

Компетентните органи на съответните държави-членки работят в тясно сътрудничество при надзора над дейността на кредитни институции, в частност над действащите чрез клонове, установени в една или повече държави-членки, различни от тези, в които се намират главните им управления. Те си предоставят взаимно целия обем информация за управлението и собствеността на такава кредитна институция, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и целия обем информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация за тяхната ликвидност, платежоспособност, гаранции по депозитите, ограничаване на големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

Член 29

Проверка на място на клоновете, установени в друга държава-членка

1.   Приемащите държави-членки предвиждат, че когато кредитна институция, оторизирана в друга държава-членка осъществява своята дейност чрез клон, компетентните органи на държавата-членка по произход могат, след като предварително са информирали компетентните органи на приемащата държава-членка, да осъществяват сами или с посредничеството на определени от тях за целта лица, проверки на място на посочената в член 28 информация.

2.   Компетентните органи на държавата-членка по произход могат също за целите на проверката на клоновете да използват една от останалите процедури, предвидени в член 56, параграф 7.

3.   Настоящият член не засяга правото на компетентните органи на приемащата държава-членка, при изпълнение на задълженията им по настоящата директива, да извършват проверки на място на клонове, установени на тяхна територия.

Член 30

Обмяна на информация и опазване на професионалната тайна

1.   Държавите-членки гарантират, че всички лица, които работят или са работили в компетентните органи, както и одиторите или експертите, действащи от името на компетентните органи, са обвързани от задължението за опазване на професионална тайна. Това означава, че поверителната информация, която са получили при изпълнение на служебните си задължения, не може да се предоставя на други лица или органи, освен в сбита или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните институции, без да се засягат случаите, които попадат в обхвата на наказателното право.

Независимо от това, в случай, че кредитната институция е обявена в несъстоятелност или е в процедура на принудителна ликвидация, поверителната информация, която не се отнася за трети страни, които правят опити за спасяване на тази кредитна институция, може да се разкрива при съдебни производства по гражданско или търговско право.

2.   Параграф 1 не пречи на компетентните органи от различни държави-членки да си обменят информация в съответствие с настоящата директива и с други директиви за кредитните институции. Тази информация подлежи на условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1.

3.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат условия за обмяна на информация с компетентните органи на трети страни или с органите на трети страни, посочени в параграфи 5 и 6, само ако разкритата информация подлежи на гаранции за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в настоящия член. Такава обмяна на информация трябва да има за цел изпълнението на надзорните функции на посочените органи или структури.

Когато произходът на информацията е от друга държава-членка, тя не може да се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е подходящо, единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

4.   Компетентните органи, които получават поверителната информация по параграфи 1 и 2, могат да я използват само в процеса на изпълнение на своите задължения:

—

за да проверят дали са спазени условията за започване на дейност на кредитна институция и за да се улесни наблюдението на неконсолидирана или консолидирана основа за извършването на такава дейност, особено по отношение наблюдението на ликвидността, платежоспособността, големите експозиции и административните и счетоводните процедури, както и механизмите за вътрешен контрол, или

—	за налагане на санкции, или

—	при административно обжалване на решение на компетентен орган, или

—	при съдебни производства, образувани съобразно член 33, или със специални разпоредби, предвидени в настоящата и в други директиви, приети в областта на кредитните институции.

5.   Параграфи 1 и 4 не изключват обмяната на информация в рамките на една държава-членка, когато в една държава-членка има два или повече компетентни органи, или между държавите-членки, между компетентните органи и:

—	органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор над други финансови организации и застрахователни дружества, и органите, които отговарят за надзора над финансовите пазари,

—	органите, които участват в процедури по ликвидация и фалит на кредитни институции и в други подобни процедури,

—	лицата, които отговарят за извършване на предвидените от закона одити на отчетите на кредитните институции и на други финансови институции,

при изпълнение на надзорните им функции и предоставянето на информация на органи, които управляват схеми за гарантиране на депозити, необходима за упражняване на техните функции. Получената информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1.

6.   Независимо от параграфи 1—4, държавите-членки могат да разрешават обмяна на информация между компетентните органи и:

—	органите, които отговарят за контрола над институциите, участващи в процедури по ликвидация и несъстоятелност на кредитни институции и други подобни процедури или

—	органите, които отговарят за контрола над лицата, на които е възложено да извършват предвидените по закон одити на отчетите на застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първа алинея, изискват да бъдат изпълнени най-малко следните условия:

—	информацията да е предназначена за изпълнение на надзорните функции, посочени в първа алинея,

—	получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1,

—	когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се предоставя без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, а при необходимост и единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на органите, които могат да получават информация съобразно настоящия параграф.

7.   Независимо от параграфи 1—4, с цел укрепване на стабилността, включително и интегритета на финансовата система, държавите-членки могат да разрешават обмяна на информация между компетентните органи и органите или институциите, които отговарят по закон за откриването и разследването на нарушения на дружественото право.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първа алинея, изискват да са изпълнени най-малко следните условия:

—	информацията да е предназначена за изпълнение на задачите, посочени в първа алинея,

—	получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1,

—	когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я дали, а при необходимост и единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Когато в държава-членка органите или институциите, посочени в първа алинея, изпълняват своите функции по разкриване и разследване с помощта (предвид на конкретните си компетенции) на лица, които са назначени за тази цел и не са заети в публичния сектор, възможността за обмяна на информация, предвидена в първа алинея, може да се разшири така, че да обхване и такива лица при условията, постановени във втората алинея.

За да се приложи втора алинея, трето тире органите и структурите, посочени в първа алинея, съобщават на компетентните органи, които са предоставили информацията, имената и точните задължения на лицата, на които същата ще бъде изпратена.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на органите или структурите, които могат да получават информация съобразно настоящия параграф.

До 31 декември 2000 г. Комисията трябва да изготви доклад за прилагането на разпоредбите на настоящия параграф.

8.   Настоящият член не възпрепятства компетентните органи да предоставят:

—	на централните банки и на други органи със сходни функции в качеството им на парични институции,

—	когато е подходящо на други публични органи, които отговарят за надзора над платежните системи,

информацията за изпълнение на техните функции, нито пречи на такива органи или институции да обменят с компетентните органи такава информация, от която те може да се нуждаят за целите на параграф 4. Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, наложени в съответствие с настоящия член.

9.   В допълнение към това, независимо от разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 4, държавите-членки могат по силата на разпоредбите, предвидени в закона, да разрешават разкриването на определена информация на други структурни единици от тяхната централна държавна администрация, които отговарят за законодателството в областта на надзора над кредитните институции, финансовите институции, дружествата за инвестиционни услуги и застрахователните дружества и на инспекторите, действащи от името на тези структурни единици.

Въпреки това, такива разкривания могат да бъдат направени само, когато е необходимо по причини за разумен контрол.

Въпреки това, държавите-членки гарантират, че информацията, получена съобразно параграфи 2 и 5 и чрез проверките на място, посочени в член 29, параграфи 1 и 2, не могат никога да се разкрива в случаите, посочени в настоящия параграф, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са разкрили информацията, или на компетентните органи на държавата-членка, в която е била извършена проверката на място.

10.   Настоящият член не възпрепятства компетентните органи да съобщават информацията, посочена в параграфи 1—4, на клирингова къща или на друга подобна структура, призната по националното право, за предоставяне на услуги по клиринга и сетълмента на един от пазарите на тяхната държава-членка, ако те считат за необходимо да предоставят информацията, за да осигурят правилното функциониране на тези институции в случаите на нарушения или на потенциални нарушения от страна на участници на пазара. Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1. Държавите-членки гарантират, че информацията, получена съгласно параграф 2, не може да се разкрива при обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили.

Член 31

Задължение на лицата, отговарящи за правния контрол на годишните и консолидираните отчети

1.   Държавите-членки осигуряват най-малко:

a)

всяко лице, оторизирано по смисъла на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (14), което изпълнява в кредитна институция задачата, посочена в член 51 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета (15), или в член 37 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета, или в член 31 от Директива 85/611/ЕИО (16), или друга предвидена в закон задача, има задължението да докладва незабавно на компетентните органи всеки факт или решение за тази институция, които му станат известни при изпълнение на задачата, и когато този факт: — представлява съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които уреждат условията за оторизиране или които специално регулират осъществяването на дейност на кредитна институция, или — засяга непрекъснатото функциониране на кредитната институция, или — води до отказ да се заверят отчетите или до изразяване на резерви в това отношение;

б)	това лице има и задължението да докладва всеки факт и решение, които са му станали известни в процеса на изпълнение на задачата по буква а) в предприятие, което чрез отношенията на контрол е в тесни връзки с кредитната институция, в която то изпълнява горепосочената задача.

2.   Добросъвестното разкриване на информация на компетентните органи от страна на лица, упълномощени по смисъла на Директива 84/253/ЕИО, на всеки факт или решение, посочено в параграф 1, не представлява нарушение на никое ограничение върху разкриването на информация, наложено по силата на договор или законова, нормативна или административна разпоредба не поражда никаква отговорност за такива лица.

Член 32

Санкционни правомощия на компетентните органи

Без да се засягат процедурите за отнемане на разрешения и разпоредбите на наказателното право, държавите-членки осигуряват на съответните компетентни органи да могат да приемат или да налагат на кредитни институции или на тези, които на практика управляват дейността на кредитни институции, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби за надзора или за изпълнение на дейността им, наказания или мерки с оглед конкретното отстраняване на установените нарушения или причините за тези нарушения.

Член 33

Право на обжалване пред съд

Държавите-членки осигуряват, че решенията, взети по отношение на дадена кредитна институция съобразно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, могат да бъдат предмет на правото на съдебно обжалване. Същото се отнася и за случаите, когато не е взето решение по искане за оторизиране, което съдържа цялата изисквана информация в съответствие с действащите разпоредби, в срок от шест месеца след подаването му.

ГЛАВА 2

ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

Раздел 1

Собствен капитал

Член 34

Общи принципи

1.   Винаги, когато държава-членка урежда със закон, подзаконов нормативен акт или по административен ред разпоредба по прилагането на общностното законодателство относно разумния надзор над действаща кредитна институция, която използва термина или се позовава на понятието за собствен капитал, тя трябва да приведе този термин или понятие в съответствие с определението, дадено в параграфи 2, 3 и 4 и в членове 35—38.

2.   В съответствие с лимитите, наложени по член 38, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:

1.	Капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО, доколкото същият е бил внесен, плюс премиите по акциите, но без да се включват кумулативните привилегировани акции.

2.

Резервите по смисъла на член 23 от Директива 86/635/ЕИО и печалбите и загубите, пренесени в резултат от прилагането на окончателните печалби или загуби. Държавите-членки могат да разрешат да се включат междинни печалби преди вземането на официално решение само ако тези печалби са били проверени от лицата, отговарящи за одита на отчетите и ако са представени задоволителни доказателства пред компетентните органи, че сумата на същите е била изчислена в съответствие с принципите, посочени в Директива 86/635/ЕИО, е нетна без предвидимите разходи или дивиденти.

3.	Фондовете за покриване на общи банкови рискове по смисъла на член 38 от Директива 86/635/ЕИО.

4.	Резервите за преоценка по смисъла на член 33 от Директива 78/660/ЕИО.

5.	Корекциите на стойност по смисъла на член 37, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО.

6.	Други позиции по смисъла на член 35.

7.	Поетите задължения на членовете на кредитни институции под правната форма на кооперации и поетите солидарно и поотделно задължения на кредитополучателите на определени институции, организирани като фондове, както е посочено в член 36, параграф 1.

8.	Кумулативните привилегировани акции с фиксиран срок и субординиран заемен капитал както е посочено в член 36, параграф 3.

Следните позиции се приспадат в съответствие с член 38:

9.	Собствени акциите по отчетната им стойност, държани от кредитната институция;

10.	Нематериалните активи по смисъла на член 4, параграф 9, („Активи“) от Директива 86/635/ЕИО.

11.	Съществените загуби за текущата финансова година;

12.

Участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 % от техния капитал, субординираните вземания и инструментите, посочени в член 35, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, в които притежава над 10 % от капитала във всеки отделен случай. Когато акциите в друга кредитна или финансова институция се държат временно за нуждите на операция за финансова помощ с цел реорганизация и спасяване на тази институция, компетентният орган може да не прилага тази разпоредба.

13.

Участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 % от техния капитал, субординираните вземания и инструментите, посочени в член 35, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, различни от цитираните в точка 12, по отношение на общата сума на такива участия, субординираните вземания и инструментите, надхвърлящи 10 % от собствения капитал на тази кредитна институция, изчислени преди приспадането на позициите по точка 12 и по настоящата точка.

До постигането на по-нататъшна координация на разпоредбите относно консолидацията държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на неконсолидирания собствен капитал, дружествата майки, обект на надзор на консолидирана основа, не е необходимо да приспадат своите участия в други кредитни или финансови институции, които са включени при консолидацията. Тази разпоредба се прилага по отношение на всички правила за банков надзор, хармонизирани с общностни актове.

3.   Понятието за собствен капитал, определено в параграф 2, точки 1—8, включва максималния брой позиции и суми. Използването на тези позиции и фиксирането на по-ниски тавани, както и приспадането на позиции, различни от изброените в параграф 2, точки 9—13, се решава по преценка на държавите-членки. Въпреки това държавите-членки се задължават да разгледат възможностите за по-нататъшно сближаване на термините с оглед приемането на общата дефиниция за собствен капитал.

За тази цел най-късно до 1 януари 1996 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия член и на членове 35—39, като приложи, ако е необходимо, предложения за изменения, които тя счита за необходими. Не по-късно от 1 януари 1998 г. Европейският парламент и Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора и след консултации с Икономическия и социален комитет, разглеждат определението за собствен капитал с оглед уеднаквено прилагане на общото понятие.

4.   Позициите, посочени в параграф 2, точки 1—5, трябва да са на разположение на кредитната институция за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им. От сумата трябва да се извадят всички предвидими данъчни разходи към момента на изчисляване или тя да е съответно коригирана, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези позиции могат да се използват за покриване на рискове или загуби.

Член 35

Други позиции

1.   Понятието за собствен капитал, използвано от дадена държава-членка, може да включва и други позиции, при условие че независимо от техните правни или счетоводни наименования, имат следните характеристики:

a)	те са свободно достъпни за кредитните институции за покриване на нормалните банкови рискове, когато все още не са идентифицирани приходите или капиталовите загуби;

б)	съществуването им се отчита във вътрешните счетоводни отчети;

в)	размерът им се определя от ръководството на кредитната институция, проверява се от независими одитори, довежда се до знанието на компетентните органи и се поставя под надзора на последните.

2.   Като други позиции могат да се приемат и ценните книжа с неопределен падеж и други инструменти, отговарящи на следните условия:

a)	да не могат да се изплащат по инициатива на приносителя или без предварителното съгласие на компетентния орган;

б)	дълговото споразумение трябва да предвижда възможността кредитната институция да отложи плащането на лихвата по дълга;

в)	вземанията на кредитора спрямо кредитната институция трябва да са изцяло от по-нисък ред спрямо тези на всички кредитори, които не са сред непривилигированите кредитори;

г)	документите, уреждащи емитирането на ценните книжа, трябва да предвиждат дългът и неизплатената лихва да са такива, че да покриват изцяло загубите, като същевременно оставят кредитната институция в състояние да продължи да търгува;

д)	вземат се предвид само напълно внесени суми.

Към тях могат да се добавят кумулативните привилегировани акции, различни от посочените в член 34, параграф 2, точка 8.

Член 36

Други разпоредби за собствения капитал

1.   Поетите задължения на членовете на кредитните институции, учредени като кооперации, посочени в член 34, параграф 2, точка 7, включват непоискания капитал заедно с правните задължения на членовете на тези кооперации за извършване на допълнителни невъзстановими разходи в случай, че кредитната институция понесе загуби, като в такъв случай трябва да е възможно тези плащания да се поискат незабавно.

Солидарните и отделните задължения на кредитополучателите в случай на кредитни институции, организирани под формата на фондове, се третират по същия начин, както и предходните позиции.

Всички такива позиции могат да се включат в собствения капитал, доколкото могат да се считат за включени в собствения капитал на институции от тази категория по националното право.

2.   Държавите-членки не включват в собствения капитал на публични кредитни институции гаранциите, които те или техните местни органи са предоставили на такива образувания.

3.   Държавите-членки или компетентните органи могат да включат в собствения капитал кумулативните привилегировани акции с фиксиран срок, посочени в член 34, параграф 2, точка 8, и субординирания заемен капитал, посочен в същата разпоредба, ако съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на неплатежоспособност или ликвидация на кредитната институция те се нареждат след вземанията на всички други кредитори и не се изплащат, докато не се уредят всички други неизплатени към този момент задължения.

Субординираният заемен капитал трябва да отговаря на следните критерии:

a)	може да се взема предвид само напълно внесеният капитал;

б)

направените заеми трябва да имат първоначален срок на падеж най-малко пет години, след който те могат да се погасят; ако срокът на падежа на дълга не е фиксиран, те подлежат на изплащане само след петгодишно предизвестие, освен ако заемите вече не се разглеждат като собствен капитал или ако не се изисква предварително съгласие на компетентните органи за ранно погасяване. Компетентните органи могат да дадат разрешение за ранно погасяване на такива заеми, при условие че искането се прави по инициатива на емитента и не се засяга платежоспособността на въпросната кредитна институция;

в)	степента, в която те могат да се считат за собствен капитал, трябва постепенно да се намалява през последните пет години преди датата на погасяване;

г)	заемното споразумение не трябва да включва клауза, която предвижда при конкретни обстоятелства, различни от ликвидацията на кредитната институция, дългът да става платим преди договорената дата на погасяване.

Член 37

Изчисляване на собствения капитал на консолидирана основа

1.   Когато изчислението трябва да се прави на консолидирана основа, консолидираните суми, свързани с позициите по член 34, параграф 2, се използват в съответствие с правилата, изложени в членове 52—56. Освен това при изчисляване на собствения капитал следните позиции могат да се считат за консолидирани резерви, когато представляват кредитни („отрицателни“) позиции:

—	всяко миноритарно участие по смисъла на член 21 от Директива 83/349/ЕИО, когато се използва методът на глобална интеграция,

—	първата консолидационна разлика по смисъла на членове 19, 30 и 31 от Директива 83/349/ЕИО,

—	разликите в преизчисляването, включени в консолидираните резерви в съответствие с член 39, параграф 6 от Директива 86/635/ЕИО,

—	всяка разлика, която произтича от включването на определени права от дялови участия в съответствие с метода, предвиден в член 33 от Директива 83/349/ЕИО.

2.   Когато горните позиции са дебитни (положителни) позиции, те трябва да се извадят при изчисляването на консолидирания собствен капитал.

Член 38

Приспадания и лимити

1.   Позициите, посочени в член 34, параграф 2, точки 4—8, подлежат на следните лимити:

a)	общата сума на позициите по точки 4—8 не може да превишава максималната стойност от 100 % от позициите по точка 1 плюс точки 2 и 3 и минус точки 9, 10 и 11;

б)	общата сума на позициите по точки 7 и 8 не може да превишава максималната стойност от 50 % от позициите по точка 1 плюс точки 2 и 3 минус точки 9, 10 и 11;

в)	общата стойност на позициите по точки 12 и 13 се приспада от общата сума на позициите.

2.   Компетентните органи могат да разрешават на кредитните институции да превишават лимита, предвиден в параграф 1, при временни и изключителни обстоятелства.

Член 39

Предоставяне на доказателства на компетентните органи

Съобразяване с условията, уредени в член 34, параграфи 2, 3 и 4 и членове 35—38, трябва да се доказва по начин, удовлетворяващ компетентните органи.

Раздел 2

Коефициент на платежоспособност

Член 40

Общи принципи

1.   Коефициентът на платежоспособност изразява отношение на собствения капитал по смисъла на член 41 към общия размер на активите и задбалансовите позиции, с корекция за риска в съответствие с член 42.

2.   Коефициентите на платежоспособност на кредитните институции, които не са нито предприятия майки, както са определени в член 1 от Директива 83/349/ЕИО, нито дъщерни предприятия на такива предприятия, се изчисляват на индивидуална основа.

3.   Коефициентите на платежоспособност на кредитните институции, които са предприятия майки, се изчисляват на консолидирана основа в съответствие с методите, уредени в настоящата директива и в Директива 86/635/ЕИО.

4.   Компетентните органи, отговарящи за оторизирането и надзора на дадено предприятие майка, което е кредитна институция, могат да изискват също и изчисляване на подконсолидиран и неконсолидиран коефициент за това предприятие майка и за всяко негово дъщерно предприятие, които подлежат на оторизиране и надзор от тях. Когато не се провежда подобно наблюдение за удовлетворителното разпределяне на капитала в рамките на дадена банкова група, трябва да се предприемат други мерки за постигане на тази цел.

5.   Без да се засяга съобразяването на кредитните институции с изискванията по параграфи 2, 3 и 4 и на член 52, параграфи 8 и 9, компетентните органи осигуряват коефициентите да се изчисляват най-малко два пъти годишно или от самите кредитни институции, които предоставят изискваните резултати и съставни данни на компетентните органи, или от компетентни органи, които използват данните, предоставени от кредитните институции.

6.   Оценката на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие с Директива 86/635/ЕИО.

Член 41

Числител: собственият капитал

Собственият капитал, така както е определен в настоящата директива, образува числителя на коефициента на платежоспособност.

Член 42

Знаменател: активите с корекция за риска и задбалансовите позиции

1.   На позициите от актива се определят степени на кредитен риск, изразени като процентни тегла в съответствие с членове 43 и 44, а по изключение и в съответствие с членове 45, 62 и 63. След това балансовата стойност на всеки актив се умножава по съответното тегло, за да се стигне до стойност, коригирана с отчитане на риска.

2.   В случая на задбалансовите позиции, изброени в приложение II, се предвижда изчисляване на два етапа в съответствие с член 43, параграф 2.

3.   В случаите на задбалансови позиции, посочени в член 43, параграф 3, потенциалните разходи по замяна на договорите при неизпълнение по вина на другата страна по договора, се изчисляват по един от двата метода, уредени в приложение III. Тези разходи се умножават по теглата за съответните контрагенти съгласно член 43, параграф 1, с изключение на заместването на 100-процентните тегла с 50-процентни тегла за получаване на стойностите с корекция за риска.

4.   Общата стойност на активите с корекция за риска и задбалансовите позиции, посочени в параграфи 2 и 3, представляват знаменател на коефициента на платежоспособност.

Член 43

Рискови тегла

1.   По отношение на различните категории активни позиции се прилагат следните тегла, въпреки че компетентните органи могат да определят по-високи тегла, ако считат за подходящо:

a)

Нулево тегло 1. Парични средства в наличност и еквивалентни позиции. 2. Активи, които представляват вземания от централни правителства и от централни банки от зона A. 3. Активи, които представляват вземания от Европейските общности. 4. Активи, които представляват вземания, носещи изрична гаранция на централни правителства и на централни банки от зона А или от Европейските общности. 5. Активи, които представляват вземания от централни правителства и от централни банки, деноминирани и финансирани в националните валути на кредитополучателите. 6. Активи, които представляват вземания, гарантирани от централни правителства и от централни банки от зона Б, деноминирани и финансирани в националната валута, обща за гаранта и кредитополучателя. 7. Активи, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от централни правителства или от централни банки от зона А, или с ценни книжа, емитирани от Европейските общности, или с парични депозити в кредитни институции, или с депозитни сертификати, или с подобни инструменти, емитирани от или внесени в същите.

б)

20-процентно тегло 1. Активи, които представляват вземания от Европейската инвестиционна банка (EИБ). 2. Активи, които представляват вземания от многостранни банки за развитие. 3. Активи, които представляват вземания, носещи изрична гаранция от ЕИБ. 4. Активи, които представляват вземания, носещи изрична гаранция от многостранни банки за развитие. 5. Активи, които представляват вземания от регионални правителства или от местни власти от зона А, попадащи под разпоредбите на член 44. 6. Активи, които представляват вземания, носещи изрична гаранция от регионални правителства или от местни власти от зона А, попадащи под разпоредбите на член 44. 7. Активи, които представляват вземания от кредитни институции от зона A, но не представляват собствен капитал на такива институции. 8. Активи, които представляват вземания от кредитни институции от зона Б със срок на падеж една година или по-малък от една година и са различни от ценните книжа, емитирани от такива институции, които се признават за компоненти на техния собствен капитал. 9. Активи, носещи изрична гаранция от кредитни институции от зона А. 10. Активи, които представляват вземания със срок на падеж една година или по-малък от една година, носещи изрична гаранция от кредитни институции от зона Б. 11. Активи, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин със залог под формата на ценни книжа, емитирани от ЕИБ или от многостранни насърчителни банки. 12. Кешови единици в процес на събиране.

в)

50-процентно тегло 1. Заеми, които са напълно и изцяло обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с ипотеки върху жилищни имоти, които кредитополучателят обитава или ще обитава, или ще отдава под наем, както и заеми, които са напълно и изцяло обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с акции във финландски жилищностроителни дружества, действащи съгласно финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, в случаите на жилищни имоти, които кредитополучателят обитава или ще обитава, или ще отдава под наем; „обезпечените с ипотека ценни книжа“ могат да се третират като заемите, посочени в първата алинея или в член 62, параграф 1, ако компетентните органи, предвид действащата правна рамка във всяка държава-членка, преценят, че те са еквивалентни от гледна точка на кредитния риск. Без да се засягат видовете ценни книжа, които могат да се включат и могат да отговарят на изискванията по настоящата точка, „обезпечените с ипотека ценни книжа“ могат да включват инструменти по смисъла на раздел Б, параграф 1, букви a) и б) от приложението към Директива 93/22/ЕИО на Съвета (17). Компетентните органи трябва да бъдат удовлетворени по-конкретно, че: i) такива обезпечения са напълно и пряко покрити от съвкупност от ипотеки, които са от същия вид като определените в първата алинея или в член 62, параграф 1 и са напълно обслужвани по време на издаването на обезпечените с ипотека ценни книжа; ii) приемливият приоритетен контрол върху базисните ипотечни активи се упражнява или пряко от инвеститорите в ипотечните ценни книжа, или от тяхно име от попечител или от упълномощен представител в съотношението, което имат държаните от тях ценни книжа; 2. Предварителни плащания и натрупан доход: тези активи ще се претеглят в зависимост от контрагента, когато кредитната институция е в състояние да определи теглото съгласно Директива 86/635/ЕИО. В противен случай, когато същата не може да прецени контрагента, тя прилага единна ставка на теглото от 50 %.

г)

100-процентно тегло 1. Активи, които представляват вземания от централни правителства и от централни банки от зона Б, освен когато са деноминирани и финансирани в националната валута на кредитополучателя. 2. Активи, които представляват вземания от регионални правителства и от местни органи на управление от зона Б. 3. Активи, които представляват вземания от кредитни институции от зона Б, със срок на падеж над една година. 4. Активи, които представляват вземания от небанковите сектори от зони А и Б. 5. Материални „активи“ по смисъла на член 4, параграф 10 от Директива 86/635/ЕИО; 6. Дялове от акции, дялови участия и други компоненти на собствения капитал на други кредитни институции, които не се приспадат от собствения капитал на отпускащите заема кредитори. 7. Всички други активи, освен тези, които се приспадат от собствения капитал.

2.   Следното третиране се прилага за задбалансовите позиции, различни от обхванатите от параграф 3. Най-напред те се групират съгласно групирането по риск, посочено в приложение II. Взема се предвид пълната стойност на пълнорисковите позиции, 50 % от стойността на среднорисковите позиции и 20 % от стойността на средно- или нискорисковите позиции, докато стойността на нискорисковите позиции се определя на нула. На втория етап стойностите на така коригираните задбалансови активи се умножават по теглата, определени за съответните контрагенти в съответствие с обработването на активните позиции, посочено в параграф 1 и в член 44. При споразуменията за продажба на активи и за обратна покупка на активи, и при преките форуърдни покупки за тегла се приемат теглата, определени за съответните активи, а не за контрагентите по транзакциите. Частта от невнесения капитал, записан от Европейския инвестиционен фонд, може да се претегля на 20 %.

3.   Изложените в приложение III методи се прилагат по отношение на задбалансовите позиции, посочени в приложение IV с изключение на:

—	договорите, търгувани на признати борси,

—	валутните договори (с изключение на договорите за злато) с първоначален падеж 14 календарни дни или с по-малък срок.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да освободят договорите, продавани чрез извънборсовата търговия (over-the-counter, ОТС) и чиито клиринг е извършен от клирингови къщи, да прилагат методите, изложени в приложение III, при което същите действат в качеството на юридически контрагент, а всички участници всеки ден обезпечават напълно със залог експозициите си към клиринговите къщи, като по този начин осигуряват защита както на текущата експозиция, така и на потенциалната бъдеща експозиция. Компетентните органи трябва да се уверят, че записаният залог предоставя същото ниво на защита, както залогът в съответствие с параграф 1, буква a), точка 7 и че се отстранява рискът натрупаната експозиция на клиринговата къща да надхвърли пазарната стойност на предоставеното обезпечение. Държавите-членки уведомяват Комисията, когато използват тази възможност.

4.   Когато задбалансовите позиции осигуряват изрични гаранции, те се претеглят така, както биха били понесени от гаранта, а не от контрагента. Когато потенциалната експозиция, произтичаща от задбалансови сделки, е напълно и изцяло обезпечена по удовлетворяващ компетентните органи начин с някой от активите, признати като залог в параграф 1, буква a), точка 7 и буква б), точка 11, нулевото или 20-процентното тегло се прилагат в зависимост от съответния залог.

Държавите-членки могат да прилагат 50-процентно тегло спрямо задбалансовите позиции, които представляват гаранции с естество на кредитни заместители и които са напълно гарантирани по удовлетворяващ компетентните органи начин с ипотеки в съответствие с условията, предвидени в параграф 1, буква в), точка 1, ако гарантът има директно право върху въпросното обезпечение.

5.   Когато на активите и задбалансовите позиции са дадени по-ниски тегла поради наличието на изрични гаранции или на обезпечение, приемливо за компетентните органи, по-ниските тегла се отнасят само за частта, която е гарантирана или е напълно покрита с обезпечение.

Член 44

Претегляне на вземания от регионални правителства или от местни органи на държавите-членки

1.   Независимо от изискванията на член 43, параграф 1, буква б), държавите-членки могат да фиксират нулево тегло за регионалните правителства и за местните власти, ако няма разлика в риска между техните вземания и вземанията от централните правителства поради намаляване на вероятността от неизпълнение предвид правомощията на регионалните правителства и на местните власти за набиране на приходи и наличието на специфични институционални договорености. Нулевото тегло, определено съгласно тези критерии, се прилага и спрямо вземания и задбалансови позиции, поети от името на съответните регионални правителства и местни власти, и спрямо вземания от други и от задбалансови позиции, поети от името на други и гарантирани от тези регионални правителства и местни власти или обезпечени по удовлетворяващ съответните компетентни органи начин с обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от тези регионални правителства и местни власти.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията, ако преценят, че има основания за определянето на нулево тегло съгласно критериите, изложени в параграф 1. Комисията разпространява тази информация. Други държави-членки могат да предложат на кредитните институции, които се намират под надзора на компетентните им органи, възможността да прилагат нулево тегло, когато извършват дейност с въпросните регионални правителства или местни власти или когато имат вземания, гарантирани от същите, включително и обезпечение под формата на ценни книжа.

Член 45

Други тегла

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 44, параграф 1, държавите-членки могат да прилагат 20-процентни тегла по отношение на активи, обезпечени по удовлетворяващ съответните компетентни органи начин със залог под формата на ценни книжа, емитирани от регионални правителства или от местни власти от зона А, с депозити в кредитни институции от зона А, различни от кредитиращите институции, или с депозитни сертификати или с подобни инструменти, емитирани от такива кредитни институции.

2.   Държавите-членки могат да прилагат 10-процентно тегло по отношение на вземания от институции, специализирани на междубанковия пазар и на пазара на държавния дълг в своите държави-членки по произход и под стриктния надзор на компетентните органи, когато тези активи са напълно и изцяло обезпечени по начин, който удовлетворява компетентните органи на държавите-членки по произход, с комбинация от активи, посочени в член 43, параграф 1, букви a) и б) и признати от тях за адекватно обезпечение.

3.   Държавите-членки уведомяват Комисията за всякакви разпоредби, приети съобразно параграфи 1 и 2, и за основанията за тяхното приемане. Комисията изпраща тази информация на държавите-членки. Комисията разглежда периодически последиците от прилагането на тези разпоредби, за да осигури,че те нямат за резултат нарушаване на конкуренцията.

Член 46

Административни органи и нетърговски институции

С оглед прилагането на член 43, параграф 1, буква б) компетентните органи могат да включат в понятието за регионални правителства и местни власти и нетърговските административни структури, които имат отговорност пред регионалните правителства и местните власти, или органи, които от гледна точка на компетентните органи имат същите задължения както регионалните и местни органи.

Компетентните органи могат да включат в понятието за регионални правителства и местни власти църквите и религиозните общности, конституирани под формата на юридически лица по публичното право, доколкото те събират данъци в съответствие със законодателството, които им дават право на това. Въпреки това, в този случай не се прилага възможността, предвидена в член 44.

Член 47

Ниво на коефициента на платежоспособност

1.   Кредитните институции са задължени да поддържат постоянно коефициента, определен в член 40, на ниво, което не е по-ниско от 8 %.

2.   Независимо от параграф 1, компетентните органи могат да предпишат по-високи минимални коефициенти, както смятат за необходимо.

3.   Ако коефициентът падне под 8 %, компетентните органи осигуряват за това съответната кредитна институция да предприеме подходящи мерки за възможно най-бързо възстановяване на коефициента до съгласувания минимум.

Раздел 3

Големи експозиции

Член 48

Отчитане на големите експозиции

1.   Експозицията на кредитна институция към клиент или към група от свързани клиенти се разглежда като голяма експозиция, когато нейната стойност е равна или превишава 10 % от собствения ѝ капитал.

2.   Кредитната институция представя на компетентните органи отчет за всяка голяма експозиция по смисъла на параграф 1. Държавите-членки предвиждат отчетът да се извършва, по тяхна преценка, в съответствие със следните два метода:

—	отчет за всички големи експозиции поне веднъж годишно наред с текущия отчет през годината за всички големи експозиции и за онези увеличения на съществуващите големи експозиции, които са най-малко 20 % в сравнение с предходното съобщаване,

—	отчет за всички големи експозиции поне четири пъти годишно.

3.   Не е необходимо експозициите, освободени по член 49, параграф 7, букви a), б), в), г), е), ж) и з), да се отчитат в съответствие с параграф 2. Честотата на отчитане, предвидена в параграф 2, второ тире, може да се намали до два пъти годишно за експозициите, посочени в член 49, параграф 7, букви д) и и), както и в параграфи 8, 9 и 10.

4.   Компетентните органи трябва да изискват от всяка кредитна институция да има стабилни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол с оглед откриване и отчитане на всички големи експозиции и последващите промени в тях, както е определено и се изисква от настоящата директива, и с оглед наблюдение на тези експозиции в светлината на политиката на всяка кредитна институция по отношение на експозициите.

Когато кредитната институция се позовава на параграф 3, тя води отчетност за основанията най-малко една година след събитието, дало основание за изплащането, така че компетентните органи да могат да преценят неговата основателност.

Член 49

Лимити за големите експозиции

1.   Кредитната институция не може да поема експозиция към клиент или към група от свързани клиенти, чиято стойност надвишава 25 % от собствения ѝ капитал.

2.   Когато този клиент или група от свързани клиенти е предприятие майка или дъщерно предприятие на кредитната институция и/или едно или повече дъщерни предприятия на това предприятие майка, предвиденият в параграф 1 процент се намалява до 20 %. Държавите-членки могат обаче да освободят експозициите, поети към такива клиенти, от 20-процентния лимит, ако е предвидено специално наблюдение на тези експозиции посредством други мерки или процедури. Те уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за същността на тези мерки или процедури.

3.   Кредитната институция не може да поема големи експозиции, чиято обща стойност надвишава 800 % от собствения ѝ капитал.

4.   Държавите-членки могат да въвеждат по-строги лимити от посочените в параграфи 1, 2 и 3.

5.   Кредитната институция трябва непрекъснато да се съобразява с лимитите за експозициите ѝ, определени в параграфи 1, 2 и 3. Ако в изключителен случай експозициите надвишат тези лимити, този факт трябва незабавно да се докладва на компетентните органи, които могат, когато обстоятелствата го изискват, да определят на кредитната институция срок за съобразяване с лимитите.

6.   Държавите-членки могат напълно или частично да освободят експозициите, поети от кредитна институция към нейното предприятие майка, към други дъщерни предприятие на това предприятие майка или към нейни собствени дъщерни предприятия, от прилагането на параграфи 1, 2 и 3, ако тези институции са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата кредитна институция в съответствие с настоящата директива или с еквивалентни стандарти в сила в трета страна.

7.   Държавите-членки могат напълно или частично да освободят от прилагането на параграфи 1, 2 и 3 следните експозиции:

a)	активите, които представляват вземания от централни правителства или от централни банки от зона А;

б)	активите, които представляват вземания от Европейските общности;

в)	активите, които представляват вземания, изрично гарантирани от централни правителства или от централни банки от зона А или от Европейските общности;

г)	други експозиции, поети или гарантирани от централни правителства или от централни банки от зона А или от Европейските общности;

д)	активи, представляващи вземания, и други експозиции към централни правителства или централни банки от зона Б, които са деноминирани и финансирани в националните валути на кредитополучателите, когато е възможно;

е)

активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с ценни книжа на централни правителства или централни банки от зона А или с ценни книжа, емитирани от Европейските общности или от регионални или от местни органи на държава-членка, за които член 44 предвижда нулево претегляне за целите на платежоспособността;

ж)	активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с обезпечение под формата на парични депозити в кредитиращата институция или в кредитна институция, която е институция майка или дъщерно предприятие на кредитиращата институция;

з)

активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с обезпечение под формата на депозитни сертификати, издадени от кредитиращата институция или от кредитна институция, която е предприятие майка или дъщерно предприятие на кредитиращата институция, и са внесени в някоя от тях;

и)	активи, които представляват вземания, и други експозиции към кредитни институции с падеж до една година включително, но невключени в собствения капитал на тези институции;

й)	активи, представляващи вземания, и други експозиции към институции, които не са кредитни институции, но които отговарят на условията по член 45, параграф 2, чийто падеж е до една година и са обезпечени в съответствие със същия параграф;

к)	търговските менителници и други подобни менителници с падеж до една година включително, които носят подписите на други кредитни институции;

л)	дълговите ценни книжа, посочени в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО;

м)	до последващо координиране, дяловите участия в застрахователни дружества, посочени в член 51, параграф 3, до 40 % от собствения капитал на кредитната институция, която придобива такова дялово участие;

н)	активи, представляващи вземания от регионални или централни кредитни институции, с които кредитиращата институция е свързана в мрежа в съответствие със законови или нормативни разпоредби и които съгласно тези разпоредби отговарят за паричните клирингови операции в рамките на мрежата;

о)

експозициите, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с обезпечение под формата на ценни книжа, различни от посочените в буква е), ако тези ценни книжа не са емитирани от самата кредитна институция, от нейното предприятие майка или от едно от дъщерните им предприятия, нито от въпросния клиент или от въпросната група от свързани клиенти. Използваните като обезпечение ценни книжа трябва да бъдат оценени по пазарна цена, да имат стойност, надвишаваща гарантираните експозиции и да се търгуват на фондова борса или ефективно да се прехвърлят и редовно да се котират на пазар, който функционира под егидата на признати професионални оператори и позволява при удовлетворени изисквания на компетентните органи на държавата-членка, от която произхожда кредитната институция, да се определи обективна цена, като превишената стойност на ценните книжа може да се проверява по всяко време. Превишението трябва да е 100 %. То обаче трябва да бъде 150 % за акциите и 50 % за дълговите ценни книжа, емитирани от кредитни институции, регионални или местни органи на държава-членка, различни от посочените в член 44, както и за дълговите ценни книжа, емитирани от Европейската инвестиционна банка и от многостранни банки за развитие. Използваните като обезпечение ценни книжа не могат да се включват в собствения капитал на кредитните институции;

п)

заемите, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните органи начин с ипотеки върху жилищни имоти или с акции във финландски жилищностроителни дружества, действащи по силата на финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, и със сделки за отдаване под наем, при които наемодателят си запазва пълното право на собственост върху наетия жилищен имот дотогава, докато наемателят не се възползва от възможността си за закупуване, но във всички случаи до 50 % от стойността на съответния жилищен имот. Стойността на собствеността се изчислява по удовлетворяващ компетентните органи начин на базата на строги оценъчни стандарти, постановени в законови, подзаконови или административни разпоредби. Оценката се извършва поне веднъж годишно. По смисъла на настоящата буква жилищен имот означава жилище, което кредитополучателят обитава или отдава под наем;

р)	50 % от средносрочните или нискорисковите задбалансови позиции, посочени в приложение II;

с)

със съгласието на компетентните органи други гаранции, които са различни от кредитните гаранции, предвидени са в закон или правилник и се дават на членовете на взаимоспомагателни дружества, които имат статут на кредитни институции, като подлежат на 20-процентно претегляне на стойността им. Държавите-членки уведомяват Комисията, когато прибягват до тази възможност, за да се гарантира, че това не води до нарушаване на конкуренцията;

т)

нискорисковите задбалансови позиции, посочени в приложение II, ако е сключено споразумение с клиента или с група от свързани клиенти, съгласно което експозицията може да бъде поета, само при условие че е установено, че тя няма да доведе до превишаване на лимитите, прилагани съгласно параграфи 1, 2 и 3.

8.   С оглед прилагането на параграфи 1, 2 и 3 държавите-членки могат да прилагат 20-процентно претегляне на позициите активи, които представляват вземания от регионални или от местни органи на държава-членка, както и за други експозиции към тези органи или гарантирани от тях. Ако се спазват условията, посочени в член 44, държавите-членки могат да намалят този процент до нула.

9.   С оглед прилагането на параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки могат да прилагат 20-процентно претегляне на позициите активи, които представляват вземания от и други експозиции към кредитни институции с падеж над една година, но не повече от три години, както и 50-процентно претегляне на позициите активи, които представляват вземания от кредитни институции с падеж над три години, при условие че последните са дългови инструменти, емитирани от кредитна институция, и че тези дългови инструменти според мнението на компетентните органи са ефективно прехвърлими на пазар, изграден от професионални оператори, и имат ежедневни котировки на този пазар или емитирането им е разрешено от компетентните органи на държавата-членка, от която произхожда емитиращата кредитна институция. В нито един от случаите, нито една от тези позиции не може да формира собствения капитал.

10.   Чрез дерогация от параграф 7, буква и) и параграф 9, държавите-членки могат да прилагат 20-процентно претегляне за позициите активи, които представляват вземания от и други експозиции към кредитни институции независимо от падежа им.

11.   Когато експозицията към клиент е гарантирана от трета страна или е обезпечена с ценни книжа, емитирани от трета страна при условията, предвидени в параграф 7, буква о), държавите-членки могат:

—	да разглеждат експозицията като поета към третата страна, а не към клиента, ако експозицията е пряко и безусловно гарантирана от тази трета страна, така че да са удовлетворени изискванията на компетентните органи,

—	да разглеждат експозицията като поета към третата страна, а не към клиента, ако експозицията, определена в параграф 7, буква о), е обезпечена съгласно условията, изложени в посочената буква.

12.   Най-късно до 1 януари 1999 г. Съветът, въз основа на доклад на Комисията, трябва да разгледа третирането на междубанковите експозиции, предвидени в параграф 7, буква и) и в параграфи 9 и 10. Съветът, по предложение на Комисията, решава за всички промени, които трябва да се извършат.

Член 50

Надзор на консолидирана и на неконсолидирана основа над големите експозиции

1.   Ако кредитната институция не е нито предприятие майка, нито дъщерно предприятие, изпълнението на задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, се наблюдава на неконсолидирана основа.

2.   В останалите случаи съобразяването със задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, се наблюдава на консолидирана основа в съответствие с членове 52—56.

3.   Държавите-членки могат да отменят индивидуалното или частичното консолидирано наблюдение на изпълненията на задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, от кредитна институция, която като предприятие майка подлежи на консолидирано наблюдение, както и от всяко дъщерно предприятие на такава кредитна институция, което подлежи на разрешение и надзор от тези държави-членки и се наблюдава на консолидирана основа.

Държавите-членки могат да отменят това наблюдение и в случай, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество, установено в същата държава-членка както и кредитната институция, при условие че холдингът подлежи на същото наблюдение както кредитните институции.

В случаите, посочени в първа и втора алинея, трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира задоволителното разпределение на рисковете в рамките на групата.

Раздел4 4

Квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор

Член 51

Лимити за нефинансовите квалифицирани дялови участия

1.   Никоя кредитна институция не може да притежава квалифицирано дялово участие, чийто размер надвишава 15 % от собствения ѝ капитал, в предприятие, което не е кредитна институция, нито финансова институция, нито предприятие, което извършва дейност, посочена в член 43, параграф 2, буква е) от Директива 86/635/ ЕИО.

2.   Общият размер на квалифицираните дялови участия на кредитна институция в предприятия, които не са кредитни институции, финансови институции или предприятия, извършващи дейности, различни от посочените в член 43, параграф 2, буква е) от Директива 86/635/ЕИО, не може да превишава 60 % от собствения ѝ капитал.

3.   Държавите-членки не са задължени да прилагат лимитите, посочени в параграф 1 и 2, за дялови участия в застрахователни дружества съгласно определението в Директива 73/239/ЕИО (18) и Директива 79/267/ЕИО (19).

4.   Акциите, временно държани при финансово преобразуване или спасителна операция, или в обичайния ход на откриване на подписка за емитиране на акции от името на самата институция или от името на други институции, не се считат за квалифицирани дялови участия за изчисляване на лимитите, посочени в параграфи 1 и 2. Не се включват акциите, които не са дълготрайни финансови активи съгласно определението в член 35, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО.

5.   Лимитите, посочени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат превишавани само в изключителни случаи. В такива случаи обаче компетентните органи изискват кредитната институция да увеличи собствения си капитал или да предприеме други еквивалентни мерки.

6.   Държавите-членки могат да предвидят компетентните органи да не прилагат лимитите по параграфи 1 и 2, ако те включат като изискване превишеният размер на квалифицираните дялови участия на дадена кредитна институция спрямо тези лимити да бъде покрит със 100 % от собствения капитал, като последният не се включва при изчисляване коефициента на платежоспособност. Ако и двата лимита, посочени в параграфи 1 и 2, са превишени, размерът, който следва да бъде покрит със собствения капитал, трябва да бъде по-голям от превишените суми.

ГЛАВА 3

НАДЗОР НА КОНСОЛИДИРАНА ОСНОВА

Член 52

Надзор на консолидирана основа над кредитните институции

1.   Всяка кредитна институция, чието дъщерно предприятие е кредитна институция или финансова институция, или има участие в такава институция, подлежи на надзор въз основа на консолидираното ѝ финансово състояние, при условията и по начина, предвидени в член 54. Този надзор се осъществява поне в областите, посочени в параграфи 5 и 6.

2.   Всяка кредитна институция, чието предприятие майка е финансово холдингово дружество, подлежи на надзор въз основа на консолидираното финансово състояние на това финансово холдингово дружество, при условията и по начина, предвидени в член 54. Този надзор се извършва поне в областите, посочени в параграфи 5 и 6. Консолидирането на финансовото състояние на финансовото холдингово дружество в никакъв случай не означава, че компетентните органи са задължени да играят надзорна роля спрямо финансовото холдингово дружество, разглеждано като самостоятелна единица.

3.   Държавите-членки или компетентните органи, отговарящи за консолидирания надзор съгласно член 53, могат да решат в изброените по-долу случаи, че не е необходимо дадена кредитна институция, финансова институция или допълнително предприятие за предоставяне на банкови услуги, което е дъщерно предприятие или в което тя има дялово участие, да бъде включено в консолидацията:

—	ако предприятието, което трябва да бъде включено, се намира в трета страна, в която съществуват законови пречки за предоставяне на необходимата информация,

—

ако по преценка на компетентните органи предприятието, което следва да бъде включено, представлява пренебрежимо малко участие само по отношение целите на наблюдение на кредитните институции, и във всички случаи, ако балансовото число на предприятието, което следва да се включи, е по-малко от по-малката от следните две суми: 10 милиона EUR или един процент от балансовото число на предприятието майка или от предприятието, което притежава това дялово участие. Ако няколко предприятия отговарят на горните критерии, те трябва независимо от това да бъдат включени в консолидацията в случаите, когато колективно те не представляват пренебрежимо малко участие по отношение на горепосочените цели, или

—	ако по мнението на компетентните органи, отговарящи за консолидирания надзор, консолидирането на финансовото състояние на предприятието, което трябва да бъде включено, би било неуместно или подвеждащо по отношение на целите на надзора над кредитните институции.

4.   Когато компетентните органи на държава-членка не включат в консолидирания надзор дъщерна кредитна институция в някой от случаите, предвидени в параграф 3, второ и трето тире, компетентните органи на държавата-членка, в която се намира тази дъщерна кредитна институция, могат да поискат информация от предприятието майка, което би улеснило надзора над тази кредитна институция.

5.   Консолидираният надзор над платежоспособността и адекватността на собствения капитал за покриване на пазарните рискове и контрола над големите експозиции се извършват в съответствие с настоящия член и членове 53—56. Държавите-членки приемат в краен случай необходимите мерки, за да включат финансовите холдингови дружества в консолидирания надзор в съответствие с параграф 2.

Спазването на лимитите, предвидени в член 51, параграфи 1 и 2, подлежат на надзор и контрол на база на консолидираното или частично консолидираното финансово състояние на кредитната институция.

6.   Компетентните органи осигуряват във всички предприятия, включени в обхвата на консолидирания надзор на кредитна институция в съответствие с параграфи 1 и 2, да се създадат адекватни механизми на вътрешен контрол за съставяне на всякакви данни и информация, които да са релевантни на целите на консолидирания надзор.

7.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в други директиви, държавите-членки могат, на индивидуална или на частично консолидирана основа, да не прилагат посочените в параграф 5 правила към дадена кредитна институция, която като предприятие майка подлежи на надзор на консолидирана основа, както и към всяко дъщерно предприятие на тази кредитна институция, подлежащо на разрешение и на надзор от тях и включено в консолидирания надзор над кредитната институция, която е предприятието майка. Същата възможност за изключение се предоставя и в случаите, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество с главно управление в същата държава-членка, в която се намира и кредитната институция, при условие че то подлежи на същия надзор, който се упражнява над кредитните институции, по-специално на предвидените в параграф 5 правила.

И в двата случая, посочени в първата алинея, трябва да се предприемат мерки за гарантиране на адекватно разпределение на капитала в рамките на банковата група.

Ако компетентните органи прилагат тези правила към такива кредитни институции на индивидуална основа, при изчисляването на собствения капитал те могат да използват разпоредбата на член 3, параграф 2, последна алинея.

8.   Когато кредитна институция, чието предприятие майка е кредитна институция, е получила разрешение и се намира в друга държава-членка, компетентните органи, които са издали разрешението, прилагат към тази институция предвидените в параграф 5 правила на индивидуална или при необходимост на частично консолидирана основа.

9.   Независимо от изискванията на параграф 8, компетентните органи, отговарящи за издаването на разрешение на дъщерно предприятие на предприятие майка, което е кредитна институция, чрез двустранно споразумение могат да делегират отговорността за надзор на компетентните органи, които са издали разрешение и упражняват надзор над предприятието майка по такъв начин, че те да поемат отговорност за надзора над дъщерното предприятие в съответствие с настоящата директива. Комисията трябва да бъде уведомена за съществуването и съдържанието на тези споразумения. Тя предоставя тази информация на компетентните органи на другите държави-членки и на Банковия консултативен комитет.

10.   Държавите-членки постановяват, че техните компетентни органи, натоварени с упражняването на надзор на консолидирана основа, могат да искат от дъщерните предприятия на дадена кредитна институция или финансова холдингова група, които не са включени в обхвата на консолидирания надзор, посочената в член 55 информация. В тези случаи се прилагат процедурите за предоставяне и проверка на информацията, посочени в този член.

Член 53

Компетентни органи за упражняване на надзор на консолидирана основа

1.   Когато едно предприятие е кредитна институция, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешението по член 4.

2.   Когато предприятието майка на една кредитна институция е финансово холдингово дружество, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешението на тази кредитна институция съгласно член 4.

Въпреки това, когато кредитните институции, получили разрешение в две или в повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи на кредитната институция, получила разрешение в държавата-членка, в която е учредено финансовото холдингово дружество.

Ако не е издадено разрешение на дъщерна кредитна институция в държавата-членка, в която е учредено финансовото холдингово дружество, компетентните органи на заинтересованите държави-членки (включително и държавите-членки, в които е учредено финансовото холдингово дружество) се стремят да определят по общо съгласие кой от тях да упражнява консолидирания надзор. При липса на такова съгласие консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешение на кредитната институция с най-голямо балансово число; ако числото е еднакво, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които първи са издали разрешението, посочено в член 4.

3.   Заинтересованите компетентни органи могат по общо съгласие да не прилагат правилата, посочени в параграф 2, първа и втора алинея.

4.   Споразуменията, посочени в параграф 2, трета алинея и в параграф 3, трябва да предвиждат процедури за сътрудничество и предоставяне на информация с оглед постигане целите на консолидирания надзор.

5.   Когато в държавите-членки има повече от един компетентен орган за банков надзор над кредитните и финансовите институции, държавите-членки предприемат необходимите мерки за осъществяване на координация между тези органи.

Член 54

Форма и степен на консолидация

1.   Компетентните органи, натоварени с упражняването на надзор на консолидирана основа, трябва да изискват, с оглед целите на надзора, пълна консолидация на всички кредитни и финансови институции, които са дъщерни предприятия на дадено предприятие майка.

Въпреки това, може да се предвиди пропорционална консолидация в случаите, когато по преценка на компетентните органи задължението на предприятието майка, което притежава дял от капитала, е ограничено до този дял от капитала поради задължението на другите акционери или членове, чиято платежоспособност е задоволителна. Задължението на останалите акционери и членове трябва да бъде ясно определено, ако е необходимо чрез изрично подписани споразумения.

2.   Компетентните органи, натоварени с упражняването на консолидирания надзор, трябва за тази цел да изискват пропорционална консолидация на участията в кредитните и финансовите институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията в случаите, когато задължението на тези предприятия е ограничено до притежаваният от тях дял от капитала.

3.   В случай на участие в капитала или на капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 2, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да предвидят прилагането на метода на равнопоставеността. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

—	когато по мнение на компетентните органи кредитна институция упражнява значително влияние върху една или повече кредитни институции, но без да има участие в капитала или други капиталови връзки в тези институции,

—	когато две или повече кредитни или финансови институции са под едно управление, което е различно от уреденото с договор или с клаузи от учредителния им акт или от клаузи на сдружаване,

—	когато две или повече кредитни или финансови институции имат административни, управленски или надзорни органи, в които мнозинството се формира от едни и същи лица.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да предвидят прилагането на метода, посочен в член 12 от Директива 83/349/ЕИО. Този метод обаче, не представлява включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

5.   Когато се изисква консолидиран надзор в съответствие с член 52, параграфи 1 и 2, предприятията за допълнителни банкови услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в параграфи 1—4 от настоящия член.

Член 55

Информация, предоставяна от холдинговите дружества със смесена дейност и техните дъщерни предприятия

1.   До постигането на по-нататъшна координация на методите за консолидация държавите-членки предвиждат, когато предприятието майка на една или повече кредитни институции е холдингово дружество със смесена дейност, компетентните органи, натоварени с издаването на разрешения и надзора над тези кредитни институции, да изискват от холдинговото дружество със смесена дейност или от дъщерните му предприятия, пряко или чрез дъщерните му предприятия, да предоставят цялата информация, необходима за упражняване на надзора над дъщерните кредитни институции.

2.   Държавите-членки предвиждат техните компетентни органи да осъществяват или да са осъществили чрез външни инспектори, инспекции на място за проверка на информацията, получена от холдинговите дружества със смесена дейност и от дъщерните им предприятия. Ако холдинговото дружество със смесена дейност или едно от неговите дъщерни предприятия е застрахователно предприятие, може също да се използва процедурата, предвидена в член 56, параграф 4. Ако дадено холдингово дружество със смесена дейност или някое от дъщерните предприятия се намира в държава-членка, различна от тази, в която се намира дъщерната кредитна институция, проверката на място на информацията се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 56, параграф 7.

Член 56

Мерки за улесняване на надзора на консолидирана основа

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че няма правни пречки, които да препятстват предприятията, включени в обхвата на консолидирания надзор, холдинговите дружества със смесена дейност и техните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия от вида на посочените в член 52, параграф 10, да си обменят взаимно информацията, необходима за постигане целите на надзора в съответствие с членове 52—55 и настоящия член.

2.   Когато предприятието майка и някое или някои от неговите дъщерни предприятия, които са кредитни институции, се намират в различни държави-членки, компетентните органи на всяка държава-членка си обменят информацията, която създава условия или съдейства за упражняване на консолидирания надзор.

Когато компетентните органи на държавата-членка, в която се намира предприятието майка, не осъществяват надзор на консолидирана основа съгласно член 53, те могат да бъдат поканени от компетентните органи, натоварени с упражняването на този надзор, да поискат от предприятието майка информацията, необходима за консолидирания надзор, и да им я предоставят.

3.   Държавите-членки оторизират компетентните органи да си обменят информацията, посочена в параграф 2, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация за финансови холдингови дружества, финансови институции или предприятия за допълнителни банкови услуги по никакъв начин не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия в качеството им на самостоятелни единици.

По същия начин държавите-членки оторизират компетентните си органи да обменят информацията, посочена в член 55, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация по никакъв начин не означава, че компетентните органи изпълняват надзорна роля спрямо холдинговото дружество със смесена дейност, както и спрямо неговите дъщерни предприятия, които не са кредитни институции, или спрямо дъщерните предприятия, посочени в член 52, параграф 10.

4.   Когато кредитна институция, финансово холдингово дружество или холдингово дружество със смесена дейност контролират едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни дружества или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на разрешение, компетентните органи и органите, на които е възложена публичната задача да упражняват надзор над застрахователните предприятия или над другите предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, си сътрудничат тясно. Без да се засягат съответните им отговорности, тези органи си обменят информацията, която би могла да облекчи задачата им и да съдейства за надзора над дейността и цялостното финансово състояние на предприятията, върху които упражняват надзор.

5.   Информацията, получена в рамките на консолидирания надзор и в частност обмяната на информация между компетентните органи, предвидена в настоящата директива, подлежи на задължението за опазване на професионалната тайна, определено в член 30.

6.   Компетентните органи, натоварени с упражняването на консолидирания надзор, съставят списъци на финансовите холдингови дружества, посочени в член 52, параграф 2. Тези списъци се предоставят на компетентните органи на другите държави-членки и на Комисията.

7.   Когато при прилагането на настоящата директива компетентните органи на държава-членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена кредитна институция, финансово холдингово дружество, финансова институция, предприятие за допълнителни банкови услуги, холдингово дружество със смесена дейност, дъщерно дружество от вида на посочените в член 55 или в член 52, параграф 10, разположени в друга държава-членка, те трябва да поискат проверката да се извърши от компетентните органи на тази държава-членка. Органите, получили искането, трябва да дадат отговор като в рамките на своите компетенции или сами извършат проверката, предоставят нейното извършване на органите, отправили молбата, или възложат нейното извършване на одитор или на експерт.

8.   Без да засягат разпоредбите на наказателното им право, държавите-членки осигуряват да се налагат санкции или мерки за прекратяване на установени нарушения или на причините за тези нарушения, на финансовите холдингови дружества или холдинговите дружества със смесена дейност, или на действащото ръководство, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби, издадени за прилагане на членове 52—55, както и настоящия член. В определени случаи тези мерки могат да доведат до намесата на съдилищата. Компетентните органи си сътрудничат тясно за постигане на необходимия резултат от посочените по-горе санкции и мерки, особено когато централната администрация или главното установяване на финансовото холдингово дружество или на холдинговото дружество със смесена дейност не се намира там, където е разположено главното му управление.

ДЯЛ VI

БАНКОВ КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ

Член 57

Състав и задачи на Банковия консултативен комитет

1.   Към Комисията се създава Банков консултативен комитет на компетентните органи на държавите-членки.

2.   Банковият консултативен комитет има за задача да оказва съдействие на Комисията при осигуряване на правилното прилагане на настоящата директива. Освен това той изпълнява другите задачи, предвидени в настоящата директива, и помага на Комисията при подготвянето на нови предложения, които тя да представи на Съвета с оглед по-нататъшната координация на дейността в областта на кредитните институции.

3.   Банковият консултативен комитет не се занимава с конкретни проблеми, свързани с отделни кредитни институции.

4.   Банковият консултативен комитет се състои най-много от по трима представители от всяка държава-членка и от Комисията. Тези представители могат понякога да се придружават от консултанти под уговорката за предварително одобрение от страна на Комитета. Комитетът може да покани и квалифицирани лица и експерти да участват в срещите. Секретариатът се осигурява от Комисията.

5.   Банковият консултативен комитет приема свои процедурни правила и избира председател от средата на представителите на държавите-членки. Той се свиква на редовни заседания и винаги, когато се налага от ситуацията. Комисията може да поиска Комитетът да проведе извънредно заседание, ако прецени, че това се налага от ситуацията.

6.   Заседанията на Банковия консултативен комитет и произтичащите от тях резултати, са конфиденциални, освен ако Комитетът не прецени противното.

Член 58

Проверка на изискванията за разрешение

Банковият консултативен комитет извършва проверка на съдържанието, което влагат компетентните органи в изискванията, посочени в член 5, параграф 1 и в член 6, параграф 1, на други изисквания, които държавите-членки прилагат, както и на информацията, която трябва да е включена в програмата за дейността, и при необходимост прави предложения на Комисията за постигането на по-подробна координация.

Член 59

Съотношения, подлежащи на наблюдение

1.   До постигането на по-нататъшна координация компетентните органи определят за нуждите на наблюдението и при необходимост в допълнение към коефициентите, които могат да прилагат, съотношения между отделните активи и/или пасиви на кредитните институции с цел да наблюдават тяхната състоятелност и ликвидност, както и други мерки, необходими за защита на спестяванията.

За тази цел Банковият консултативен комитет определя съдържанието на отделните коефициенти на наблюдаваните съотношения, посочени в първата алинея, и утвърждава метода за изчисляването им.

При необходимост Банковият консултативен комитет се ръководи от техническите консултации, които се провеждат между надзорните органи на съответните видове институции.

2.   Наблюдаваните съотношения, установени съгласно параграф 1, се изчисляват поне веднъж на шест месеца.

3.   Банковият консултативен комитет проверява резултатите от анализите на надзорните органи, посочени в параграф 1, трета алинея, на база на посочените в параграф 2 изчисления.

4.   Банковият консултативен комитет може да прави предложения на Комисията за координиране на коефициентите, които държавите-членки прилагат.

ДЯЛ VII

ПРАВОМОЩИЯ ПО ПРИЛАГАНЕ

Член 60

Технически адаптации

1.   Без да се засяга отчета за собствения капитал, посочен в член 34, параграф 3, втора алинея, следва да се внесат технически адаптации в следните области съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, когато те се отнасят до:

—	уточняване на определенията с оглед отчитане промените на финансовите пазари при прилагането на настоящата директива,

—	уточняване на определенията с оглед еднаквото прилагане на настоящата директива в Общността,

—	уеднаквяване на терминологията и определенията в съответствие с последващи закони за кредитните институции и други свързани с тях въпроси,

—	определението на „зона A“ в член 1,параграф 14,

—	определението на „многостранни банки за развитие“ в член 1, параграф 19,

—	промяна на размера на първичния капитал, посочен в член 5, с оглед промените в икономическата и паричната област,

—	разширяване на съдържанието на списъка, посочен в членове 18 и 19 и изложен в приложение I, или приспособяване на терминологията, използвана в този списък, с оглед отчитане на промените на финансовите пазари,

—	областите, в които компетентните органи обменят информацията, посочена в член 28,

—	изменение на определенията на активите, посочени в член 43, с оглед отчитане на промените на финансовите пазари,

—	списъкът и класификацията на задбалансовите позиции в приложения II и IV и тяхното третиране при изчисляване на съотношението, посочено в членове 42, 43 и 44 и в приложение III,

—	временно намаление на минималното съотношение, посочено в член 47, или на теглото, посочено в член 43, с оглед отчитане на специфичните обстоятелства,

—	уточняване на изключенията, предвидени в член 49, параграфи 5—10.

2.   Комисията се подпомага от комитет.

При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с разпоредбите на член 8.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Комитетът приема свой процедурен правилник.

ДЯЛ VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 61

Преходни разпоредби към член 36

Дания може да разреши на ипотечните си кредитни институции, създадени под формата на кооперативни сдружения или фондове към 1 януари 1990 г. и преобразувани в публични дружества с ограничена отговорност, да продължат да включват в собствения си капитал членове със солидарна отговорност или кредитополучатели съгласно член 36, параграф 1, чиито вземания са приравнени на тези солидарни задължения, при следните лимити:

а)	базата за изчисление на дела на солидарните задължения на кредитополучателите е сбор от позициите, посочени в член 34, параграф 2, точки 1 и 2, минус посочените в член 34, параграф 2, точки 9, 10 и 11;

б)	базата за изчисление на 1 януари 1991 г. или в случай на преобразуване на по-късна дата, на датата на преобразуване, е максимална база за изчисление. Базата за изчисление никога не надвишава максималната база за изчисление;

в)	максималната база за изчисление след 1 януари 1997 г. се намалява с половината от приходите от емитиране на нов капитал по смисъла на член 34, параграф 2, точка 1, извършено след тази дата и

г)

максималният размер на солидарните задължения на кредитополучателите, който се включва в собствения капитал, не трябва да надвишава:   50 % през 1991 г. и 1992 г.,   45 % през 1993 г. и 1994 г.,   40 % през 1995 г. и 1996 г.,   35 % през 1997 г.,   30 % през 1998 г.,   20 % през 1999 г.,   10 % през 2000 г., и   0 % след 1 януари 2001 г., от базата за изчисление.

Член 62

Преходни разпоредби към член 43

1.   До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да разрешават на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за заемите, които са напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху офиси или върху сгради за различни търговски дейности, разположени на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло, при следните условия:

i)

50-процентното рисково тегло се прилага за частта от заема, която не надхвърля лимита, изчислен в съответствие с букви а) или б): а) 50 % от пазарната стойност на съответния недвижим имот. Пазарната стойност на недвижимия имот се изчислява от двама независими оценители, които извършват независимо един от друг оценка в момента на отпускане на заема. Заемът се базира на по-ниската от двете оценки. Недвижимият имот подлежи на преоценка най-малко веднъж годишно от един оценител. За заемите, които не надхвърлят 1 милион ЕUR и 5 % от собствения капитал на кредитната институция, недвижимият имот се преоценява поне веднъж на три години от един оценител; б) 50 % от пазарната стойност на недвижимия имот или 60 % от ипотечната кредитна стойност (в зависимост от това коя от двете е по-ниска) в държавите-членки, които са въвели строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност в законовите или в нормативните си разпоредби. Ипотечната кредитна стойност е стойността на недвижимия имот, определена от оценител на база разумна оценка на бъдещата пазарна стойност на недвижимия имот, като се отчитат дългосрочните трайни аспекти на недвижимия имот, обичайните и местните пазарни условия, текущото използване и евентуалните други начини на използване на недвижимия имот. Спекулативните елементи не се вземат предвид при оценката на ипотечната кредитна стойност. Ипотечната кредитна стойност се документира в прозрачна и ясна форма. Най-малко на всеки три години или ако пазарът падне под 10 % ипотечната кредитна стойност и по-конкретно основните предположения за развитието на съответния пазар се преоценяват. И в двете форми, предвидени в букви а) и б), „пазарната стойност“ е цената, на която недвижимият имот би могъл да се продаде с частен договор между кандидат-продавач и необвързан купувач на датата на извършване на оценката, като се приема, че продажбата на недвижимия имот е публично огласена, пазарните условия позволяват редовна продажба и е налице нормален срок за договаряне на продажбата, съобразно вида на недвижимия имот;

ii)	100-процентното рисково тегло се прилага към частта от кредита, която надхвърля лимитите, посочени в i);

iii)	имотът трябва да се ползва или да е отдаден под наем от собственика.

Първата алинея не възпрепятства компетентните органи на държава-членка, която прилага по-високо рисково тегло на своята територия, да разрешават, при посочените по-горе условия, 50-процентно рисково тегло за този вид кредитиране на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло.

Компетентните органи на държавите-членки могат да разрешат на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за непогасените към 21 юли 2000 г. заеми, при условие че са изпълнени посочените в настоящия параграф условия. В този случай недвижимият имот се оценява в съответствие с посочените по-горе критерии за оценка най-късно до 21 юли 2003 г.

За заемите, отпуснати преди 31 декември 2006 г., 50-процентното рисково тегло се прилага до настъпването на падежа им, ако кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат също така да оторизират кредитните институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за частта от заема, която е напълно и изцяло обезпечена с акции във финландски жилищностроително фирми, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи еквивалентни закони, при условие че са изпълнени условията на настоящия параграф.

Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

2.   Държавите-членки могат да прилагат 50-процентно рисково тегло за сделки за наем на недвижими имоти, които са сключени преди 31 декември 2006 г. и засягат търговски активи, намиращи се в страната по произход и попадащи под законови разпоредби, съгласно които наемодателят запазва пълна собственост върху отдадения под наем актив дотогава, докато наемателят не се възползва от възможността да го купи. Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

3.   Член 43, параграф 3 не засяга сключените двустранни договори за новация, одобрени от компетентните органи на:

—	Белгия: преди 23 април 1996 г.

—	Дания: преди 1 юни 1996 г.

—	Германия: преди 30 октомври 1996 г.

—	Гърция: преди 27 март 1997 г.

—	Испания: преди 7 януари 1997 г.

—	Франция: преди 30 май 1996 г.

—	Ирландия: преди 27 юни 1996 г.

—	Италия: преди 30 юли 1996 г.

—	Люксембург: преди 29 май 1996 г.

—	Нидерландия: преди 1 юли 1996 г.

—	Австрия: преди 30 декември 1996 г.

—	Португалия: преди 15 януари 1997 г.

—	Финландия: преди 21 август 1996 г.

—	Швеция: преди 1 юни 1996 г. и

—	Обединено кралство: преди 30 април 1996 г.

Член 63

Преходни разпоредби към член 47

1.   Кредитната институция, чието минимално съотношение към 1 януари 1991 г. не е достигнало предвидените в член 47, параграф 1, 8 %, трябва постепенно, на последователни етапи, да достигне това равнище. Докато не се постигне определената цел, тя не може да разреши съотношението да падне под равнището, което е постигнато на съответния етап. Отклоненията могат да бъдат само временни, като се уведомяват компетентните органи за причините за това.

2.   В срок не повече от пет години, считано от 1 януари 1993 г., държавите-членки могат да определят 10-процентно тегло за облигациите, посочени в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО, и да го поддържат за кредитните институции, когато и ако преценят за необходимо, за да избегнат големи сътресения на своите пазари. Подобни изключения се докладват на Комисията.

3.   В срок не повече от седем години, считано от 1 януари 1993 г., член 47, параграф 1 не се прилага за Гръцката земеделска банка. Тя обаче трябва да достигне предвиденото в член 47, параграф 1 равнище на последователни етапи съгласно метода, описан в параграф 1 от настоящия член.

Член 64

Преходни разпоредби към член 49

1.   Ако на 5 февруари 1993 г. кредитна институция вече има експозиция или експозиции, надхвърлящи лимита за големите експозиции или съвкупния лимит за големите експозиции по член 49, компетентните органи изискват от кредитната институция да предприеме мерки за привеждане на експозицията или експозициите в рамките на лимитите, посочени в член 49.

2.   Процесът на привеждане на такава експозиция или експозиции в рамките на разрешените лимити се разработва, приема, прилага и приключва в срока, който компетентните органи считат за съответстващ на принципа на стабилна администрация и лоялната конкуренция. Компетентните органи уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за графика на приетия общ процес.

3.   Кредитната институция не може да предприема мерки, които биха довели до увеличаване на експозициите, посочени в параграф 1, в сравнение с равнището им на 5 февруари 1993 г.

4.   Срокът за прилагане съгласно параграф 2 изтича най-късно на 31 декември 2001 г. Експозициите с по-дълъг падеж, за които кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи, могат да бъдат удължени до падежа им.

5.   До 31 декември 1998 г. държавите-членки могат да увеличат до 40 % лимита, предвиден в член 49, параграф 1, и до 30 % лимита, посочен в член 49, параграф 2. В тези случаи и без да се засяга действието на параграфи 1—4, крайният срок за привеждане на експозициите в края на периода в рамките на лимитите, определени в член 49, изтича на 31 декември 2001 г.

6.   В случаите, когато собственият капитал на кредитните институции не надвишава 7 милиона EUR и само по отношение на такива институции, държавите-членки могат да удължат крайния срок, предвиден в параграф 5, с пет години. Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в настоящия параграф, предприемат стъпки за предотвратяване на нарушения в конкуренцията и уведомяват за това Комисията и Банковия консултативен комитет.

7.   В случаите, посочени в параграфи 5 и 6, дадена експозиция може да бъде считана за голяма експозиция, ако стойността ѝ е равна или превишава 15 % от собствения капитал.

8.   До 31 декември 2001 г. държавите-членки могат да заменят информацията, представяна най-малко два пъти годишно, с уведомяване за големите експозиции съгласно член 48, параграф 2, второ тире.

9.   Държавите-членки могат изцяло или частично да освободят от прилагане на член 49, параграфи 1, 2 и 3 експозициите, формирани от кредитна институция, представляващи ипотечни кредити съгласно определението на член 62, параграф 1, отпуснати преди 1 януари 2002 г., както и имуществени сделки за отдаване под наем съгласно определението на член 62, параграф 2, извършени преди 1 януари 2002 г., като и в двата случая до 50 % от стойността на съответното имущество.

Същото третиране се прилага за кредити, обезпечени в степен, удовлетворяваща компетентните органи с акции на финландски жилищностроителни фирми, опериращи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителни дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, сходни с ипотечните кредити, посочени в първа алинея.

Член 65

Преходни разпоредби към член 51

Кредитните институции, които към 1 януари 1993 г. имат превишение на лимитите, посочени в член 51, параграфи 1 и 2, до 1 януари 2003 г. се привеждат в съответствие с тях.

ГЛАВА 2

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 66

Уведомяване на Комисията

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните законови, подзаконови и административни разпоредби, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 67

Отменени директиви

1.   Настоящата директива отменя Директиви 73/183/ЕИО, 77/780/ЕИО, 89/299/ЕИО, 89/646/ЕИО, 89/647/ЕИО, 92/30/ЕИО и 92/121/ЕИО, изменени с директивите, посочени в приложение V, част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на крайните срокове за транспозиция на посочените директиви, изброени в приложение V, част Б.

2.   Позоваването на отменените директиви се приема като позоваване на настоящата директива в съответствие с таблицата на съответствията в приложение VI.

Член 68

Прилагане

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден, след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 69

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 157, 25.5.1998 г., стр. 13.

(2)  Становище на Европейския парламент от 18 януари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 13 март 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 194, 16.7.1973 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 322, 17.12.1977 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Директива 98/33/EО (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29).

(5)  ОВ L 124, 5.5.1989 г., стр. 16. Директива, последно изменена с Директива 92/30/EИО (ОВ L 110, 28.4.1992 г., стр. 52).

(6)  ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(7)  ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 14. Директива, последно изменена с Директива 98/33/EО.

(8)  ОВ L 110, 28.4.1992 г., стр. 52.

(9)  ОВ L 29, 5.2.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(10)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/605/EИО (ОВ L 317, 16.11.1990 г., стр. 60).

(12)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(13)  Директива 88/627/ЕИО на Съвета от 12 декември 1988 г. относно публикуването на информацията за придобиване или продажба на значително дялово участие в регистрирано дружество (ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62).

(14)  Осма директива на Съвета (84/253/ЕИО) от 10 април 1984 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) от Договора, относно одобряването на лица за извършване на счетоводни одити (ОВ L 126, 12.5.1984 г., стр. 20).

(15)  Четвърта директива на Съвета (78/660/ЕИО) от 25 юли 1978 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) от Договора, относно годишните отчети на определени видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11).Директива, последно изменена с Директива 1999/60/ЕО (ОВ L 62, 26.6.1999, стр. 65).

(16)  Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3). Директива, последно изменена с Директива 95/26 ЕО (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(17)  Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27). Директива, последно изменена с Директива 97/9/ЕО (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22).

(18)  Първа Директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3). Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО.

(19)  Първа Директива на Съвета 79/267/ЕИО от 5 март 1979 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност с пряко застраховане (ОВ L 63,13.3.1979 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ

1.	Приемане на депозити и други възстановими средства

2.	Кредитиране (1)

3.	Финансов лизинг

4.	Услуги за паричен превод

5.	Издаване и администриране на средства за разплащане (напр., кредитни карти, пътнически чекове и трати)

6.	Гаранции и ангажименти

7.	Търгуване за своя сметка и за сметка на клиенти с: a) инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати и други); б) валута; в) финансови фючърси и опции; г) валутни и лихвени инструменти; д) прехвърлими ценни книжа

8.	Участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с тези емисии

9.	Консултиране на предприятия относно структурата на капитала, отрасловата стратегия и свързани с това въпроси и съвети, както и услуги във връзка със сливания и закупуване на предприятия

10.	Брокерска дейност

11.	Управление на портфейла и консултиране

12.	Съхранение и управление на ценни книжа

13.	Услуги, свързани със справки по кредити

14.	Услуги за доверително пазене

---

(1)  В това число и:

—	потребителски кредит,

—	ипотечен кредит,

—	факторинг, с или без право на обратен иск,

—	финансиране на търговски сделки (включително и неустойки).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ

Пълен риск

—	Гаранции, които имат характер на кредитни заместители

—

Акцепти

—	Джира на полици, неносещи името на друга кредитна институция

—	Сделки с право на обратен иск

—	Неотменяеми акредитиви с характер на кредитни заместители

—	Активи, закупени с окончателни споразумения за обратна покупка

—	Форуърд-форуърд депозити

—	Неизплатената част от частично изплатени акции и ценни книжа

—	Други позиции, също носещи пълен риск

Среден риск

—	Документарни акредитиви, издадени и потвърдени (виж също среден/малък риск)

—	Варанти и обезщетения (в това число тръжни гаранции, гаранции за изпълнение, митнически и данъчни гаранции) и гаранции, които нямат характер на кредитни заместители

—	Споразумения за покупко-продажба на активи съгласно определението на член 12, параграфи 3 и 5 от Директива 86/635/ЕИО

—	Неотменяеми стенд-бай акредитиви, които нямат характер на кредитни заместители

—	Неусвоени кредитни линии (споразумения за отпускане на кредит, закупуване на ценни книжа, предоставяне на гаранции или акцепти) с първоначален срок на падеж над една година

—	Краткосрочни кредити

—	Други позиции, също носещи средно голям риск

Среден/малък риск

—	Документарни акредитиви, при които предметът на доставка се явява като обезпечение и други краткосрочни сделки

—	Други активи, също носещи среден/малък риск

Малък риск

—	Неусвоени кредитни линии (споразумения за отпускане на кредити, закупуване на цени книжа, предоставяне на гаранции или акцепти) с първоначален срок на падеж до една година или който може да бъде преустановен по всяко време без предизвестие

—	Други позиции, също носещи малък риск

Държавите-членки се задължават да уведомяват Комисията веднага след като се споразумеят да включат нова задбалансова позиция в някое от последните тирета към дадена рискова категория. Тези позиции ще бъдат окончателно класифицирани на общностно равнище след приключване на процедурата по член 60.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТРЕТИРАНЕ НА ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ

1.   ИЗБОР НА МЕТОД

За да бъде измерен кредитния риск, свързан с договорите, посочени в точки 1 и 2 от приложение IV, кредитните институции, с одобрението на компетентните органи, могат да изберат някой от изложените по-долу методи. Кредитните институции, които трябва да се съобразят с разпоредбите на член 6, алинея 1 от Директива 93/6/ЕИО (1), използват посочения по-долу метод 1. За измерване на кредитния риск, свързан с договорите, посочени в точка 3 от приложение IV, всички кредитни институции използват изложения по-долу метод 1.

2.   МЕТОДИ

Метод 1:   Метод на пазарната стойност

Стъпка a):

посредством определяне на договорните цени по текущите пазарни стойности (пазарно определени стойности) се получава текущата възстановителна стойност при всички договори с положителни стойности.

Стъпка б):

за да се получи числото на евентуална бъдеща кредитна експозиция (2), условните размери на главниците или базисните цени се умножават със следните проценти: ТАБЛИЦА 1 (3)  (4) Остатъчен падеж (5) Договори за лихви Договори за валута и за злато Договори за ценни книжа Договори за благородни метали, с изключение на злато Договори за други стоки, освен благородни метали До 1 г. 0 % 1 % 6 % 7 % 10 % От 1 до 5 г. 0,5 % 5 % 8 % 7 % 12 % Над 5 г. 1,5 % 7,5 % 10 % 8 % 15 % За изчисляване на бъдещия потенциален риск във връзка със стъпка б) компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции да използват до 31 декември 2006 г. следните проценти, вместо посочените в таблица 1, при условие че институциите използват възможността, посочена в член 11a от Директива 93/6/ЕИО за договори по смисъла на точка 3, букви б) и в) от приложение IV: ТАБЛИЦА 1a Остатъчен срок до падежа Благородни метали (с изключение на златото) Неблагородни метали Селскостопански продукти (лека промишленост) Други, включително горива До 1 г. 2 % 2,5 % 3 % 4 % От 1 до 5 г. 5 % 4 % 5 % 6 % Над 5 години 7,5 % 8 % 9 % 10 %

Стъпка в):

сборът от текущата възстановителна стойност и потенциалната бъдеща кредитна експозиция се умножава по рисковите тегла, определени за съответните контрагенти по член 43.

Метод 2:   Метод на „първоначалната експозиция“

Стъпка a):

условният размер на главницата за всеки инструмент се умножава по дадените по-долу проценти. ТАБЛИЦА 2 Първоначален падеж (6) Договори за лихви Договори за валута и за злато До 1 г. 0,5 % 2 % От 1 до 2 г. 1 % 5 % Допълнително начисление за всяка следваща година 1 % 3 %

Стъпка б):

първоначалната експозиция, получена по този начин, се умножава по рисковите тегла, определени за съответните контрагенти по член 43.

За методи 1 и 2 компетентните органи гарантират, че отчетеният условен размер на главницата измерва точно риска, поет с договора. Така например в случаите, когато договорите предвиждат умножаване на паричните потоци, условният размер трябва да се коригира, за да отчете ефектът от мултипликацията върху структурата на риска в този договор.

3.   ДОГОВОРНО НЕТИРАНЕ (ДОГОВОРИ ЗА НОВАЦИЯ И ДРУГИ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА НЕТИРАНЕ)

a)   Видове нетиране, които могат да бъдат признати от компетентните органи

По смисъла на настоящата точка 3 „контрагент“ е всяко лице (включително физически лица), което има право да сключва споразумения за договорно нетиране.

Компетентните органи могат да признаят като намаляващи риска следните видове договорно нетиране:

i)

двустранни договори за новация между кредитна институция и нейн контрагент, с когото взаимните вземания и задължения автоматично се обединяват така, че тази новация фиксира една-единствена нетна сума за всеки случай, за който се прилага новация, като по този начин се създава правно обвързващ отделен нов договор, който анулира всички предишни договори;

ii)	други двустранни споразумения между кредитна институция и нейн контрагент.

б)   Условия за признаване

Компетентните органи признават договорното нетиране като намаляващо риска при следните условия:

i)

кредитната институция има договорно споразумение за нетиране със свой контрагент, което поражда едно-единствено правно задължение, покриващо всички включени транзакции, такова, че в случай на неизпълнение от страна на контрагента поради неустойка, фалит, ликвидация или друго сходно обстоятелство за кредитната институция ще възникне вземане или задължение за плащане само на нетния размер на положителните и отрицателните стойности на отделните транзакции, определени по пазарни цени;

ii)

кредитната институция е представила на компетентните органи мотивирано писмено правно становище, че в случай на правен спор съответният съд и административни органи биха стигнали до заключението в случаите, посочени в предния абзац, че вземанията и задълженията на кредитната институция се ограничават до нетната сума, посочена в предния абзац, съгласно: — правото на юрисдикцията, по което е регистриран контрагентът, а ако той е чуждестранен клон на предприятие и в съответствие с правото по местонахождението на клона, — правото, което се прилага към включените отделни транзакции, и — законодателството, което урежда всеки договор или споразумение, необходими за извършване на договорно нетиране;

iii)	кредитната институция е въвела процедури за гарантиране на законовата валидност на договорното нетиране при възможна промяна в съответните закони.

Компетентните органи трябва да се уверят при необходимост след консултиране с другите компетентни органи относно законовата валидност на договорното нетиране при законодателството на всяка от съответните юрисдикции. Ако някои от компетентните органи не са удовлетворени в това отношение, договорното споразумение за нетиране не се признава за намаляващо риска за никоя от страните по договора.

Компетентните органи могат да приемат разумни правни становища, съставени по видове договорно нетиране.

Договор, съдържащ клауза, позволяваща на изправната страна да извършва единствено ограничени плащания или забраняваща каквито и да било плащания по имуществото на неизправната страна, даже и в случаите, когато последната е нетен кредитор (точка в договора, която предвижда условия за отказ от поето задължение), не се признава за намаляващ риска.

Компетентните органи могат да признаят като намаляващи риска споразуменията за договорно нетиране, касаещи договорите за валута с първоначален срок на падеж 14 календарни дни или по-малко, за писмени опции или сходни задбалансови позиции, за които настоящият анекс не се прилага, тъй като те носят пренебрежимо малък или нулев кредитен риск. Ако в зависимост от положителната или отрицателната пазарна стойност на тези договори, включването им в друго споразумение за нетиране може да доведе до увеличение или намаление на капиталовите изисквания, компетентните органи задължават кредитните си институции да използват последователно тълкуване.

в)   Ефекти от признаването

i)   Договори за новация

При договорите за новация могат да се претеглят по-скоро единните нетни суми, отколкото включените брутни суми. По този начин могат да се получат чрез прилагане на метод 1 в:

—	стъпка a): текущата възстановителна стойност и в

—	стъпка б): условните размери на главницата или базисните стойности

като се вземе предвид договорът за новация. При прилагане на метод 2 в стъпка a) условният размер на главницата може да се изчисли, като се вземе предвид договорът за новация; прилагат се процентите от таблица 2.

ii)   Други споразумения за нетиране

При прилагане на метод 1:

—

в стъпка a) текущата възстановителна стойност за договорите, включени в споразумение за нетиране, може да се получи, като се отчете действителната хипотетична възстановителна стойност, която е резултат от споразумението; в случаите, когато нетирането поражда нетно задължение за кредитната институция, при изчисляване на нетната възстановителна стойност текущата възстановителна стойност се изчислява като 0,

—

в стъпка б) размерът на потенциалната бъдеща кредитна експозиции за всички договори, включени в споразумение за нетиране, може да се редуцира по следното уравнение: където: ПКЕнам = намаленото число за потенциална кредитна експозиция за всички договори с определен контрагент, включено в законово валидно двустранно споразумение за нетиране, ПКЕбруто = сбора на числата за потенциална бъдеща кредитна експозиция за всички договори с определен контрагент, включени в законово валидно двустранно споразумение за нетиране и изчислени посредством умножаване на условния размер на главницата по тях с процентите, посочени в таблица 1, КНБ = „коефициент нето/бруто“ по преценка на компетентните органи, или: i) отделно изчисление: частното от нетната възстановителна стойност за всички договори, включено в законово валидно споразумение за двустранно нетиране с определен контрагент (числител), и брутната възстановителна стойност за всички договори, включени в законово валидно двустранно споразумение за нетиране с този контрагент (знаменател), или ii) съвкупно изчисление: частното от сбора на нетната възстановителна стойност, изчислено на двустранна основа за всички контрагенти, което отчита договорите, включени в законово валидни споразумения за нетиране (числител), и брутната възстановителна стойност за всички договори, включени в законово валидни споразумения за нетиране (знаменател). Ако държавите-членки дават на кредитните институции възможност за избор на метод, то методът, избран от тях, трябва да се прилага последователно.

За изчисляване на потенциална бъдеща кредитна експозиция в съответствие с горната формула включените в кредитното споразумение договори, които изцяло си съответстват, могат да се разглеждат като единствен условен размер на главницата, еквивалентен на нетните постъпления. Напълно съответстващи си договори са форуърдните валутни договори или договори от сходен вид, при които условният размер на главницата е еквивалентен на касовите потоци, ако те имат един и същ вальор и са изцяло или частично в една и съща валута.

При използване на метод 2, в стъпка a):

—	изцяло съответстващи си договори, включени в споразумението за нетиране, могат да се разглеждат като един договор с условен размер на главницата, еквивалентен на нетните постъпления, условните размери на главницата се умножават по процентите, дадени в таблица 2,

—

за всички други договори, обхванати от споразумение за нетиране, приложимите проценти могат да бъдат намалени съгласно посоченото в таблица 3: ТАБЛИЦА 3 Първоначален падеж (7) Договори за лихви Договори за валута и злато До 1 г. 0,35 % 1,50 % От 1 до 2 г. 0,75 % 3,75 % Допълнително начисление за всяка следваща година 0,75 % 2,25 %

---

(1)  Директива 93/6/ЕИО от 15 март 1993 г.относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 98/33/EО (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29).

(2)  Освен в случаите на прехвърляне в една валута с плаваща лихва (single-currency floating/floating interest rate swaps), при които се изчислява само текущата възстановителна стойност.

(3)  Договорите, които не попадат в нито една от петте категории, посочени в таблицата, се третират като договори за стоки, различни от благородни метали.

(4)  За договорите с многократна размяна на главницата процентите се умножават по броя на оставащите плащания по договора.

(5)  За договорите, които са структурирани за изчистване на непогасена експозиция в съответствие с конкретни дати на плащане и при които условията са променени така, че пазарната стойност на договора е нула на тези конкретни дати, остатъчният срок до падежа ще бъде равен на срока до следващата дата на промяна. В случаите на договори за лихви, които отговарят на тези критерии и имат остатъчен срок до падежа над една година, процентът трябва да бъде не по-малко от 0.5 %.

(6)  В случаите на лихвени договори кредитните институции могат с одобрението на компетентните органи да изберат първоначален или остатъчен падеж.

(7)  В случаите на лихвени договори кредитните институции могат с одобрението на компетентните органи да изберат първоначален или остатъчен падеж.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ВИДОВЕ ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

1.	Договори за лихви: а) лихвени суапове в една валута; б) базисни суапове; в) форуърдни споразумения; г) лихвени фючърси; д) закупени лихвени опции; е) други подобни договори.

2.	Договори за валута и договори за злато: а) лихвени суапове в кръстосани валути; б) форуърдни валутни договори; в) валутни фючърси; г) закупени валутни опции; д) други подобни договори; е) договори за злато, подобни на тези по букви от a) до д).

3.	Договори, подобни на тези по точка 1, букви от a) до д) и по точка 2, букви от а) до г), относно други позиции или индекси, свързани със: a) акции; б) благородни метали с изключение на злато; в) стоки, различни от благородни метали; г) други подобни договори.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЧАСТ A

ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ С ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочени в член 67)

Директива 73/183/ЕИО на Съвета

Директива 77/780/ЕИО на Съвета   Директива 85/345/ЕИО на Съвета   Директива 86/137/ЕИО на Съвета   Директива 86/524/ЕИО на Съвета   Директива 89/646/ЕИО на Съвета   Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,   само член 1, първо тире; член 2, параграф 1, първо тире и параграф 2, първо тире; член 3, параграф 2; член 4, параграфи 2, 3 и 4, що се отнася до позоваването на Директива 77/780/ЕИО и параграф 6, и член 5, първо тире.   Директива 96/13/ЕО на Съвета   Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

Директива 89/299/ЕИО на Съвета   Директива 91/633/ЕИО на Съвета   Директива 92/16/ЕИО на Съвета   Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 89/646/ЕИО на Съвета   Директива 92/30/ЕИО на Съвета   Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,   само член 1, първо тире

Директива 89/647/ЕИО на Съвета   Директива 91/31/ЕИО на Комисията   Директива 92/30/ЕИО на Съвета   Директива 94/7/EО на Комисията   Директива 95/15/EО на Комисията   Директива 95/67/EО на Комисията   Директива 96/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета   Директива 98/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета   Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (член 2)

Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 92/121/ЕИО на Съвета

ЧАСТ Б

СРОКОВЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ

(съгласно член 67)

Директива		Срок за прилагане
73/183/ЕИО (ОВ L 194, 16.7.1973 г., стр. 1)		2.1.1975 г. (1)
77/780/ЕИО (ОВ L 322, 17.12.1977 г., стр. 30)		15.12.1979 г.
85/345/ЕИО (ОВ L 183, 16.7.1985 г., стр. 19)		15.7.1985 г.
86/137/ЕИО (ОВ L 106, 23.4.1986 г., стр. 35)		—
86/524/ЕИО (ОВ L 309, 4.11.1986 г., стр. 15)		31.12.1986 г.
89/299/ЕИО (ОВ L 124, 5.5.1989 г., стр. 16)		1.1.1993 г.
89/646/ЕИО (ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 1)	член 6, параграф 2,	1.1.1990 г.
	други разпоредби	1.1.1993 г.
89/647/ЕИО (ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 14)		1.1.1991 г.
91/31/ЕИО (ОВ L 17, 23.1.1991 г., стр. 20)		31.3.1991 г.
91/633/ЕИО (ОВ L 339, 11.12.1991 г., стр. 16)		31.12.1992 г.
92/16/ЕИО (ОВ L 75, 31.3.1992 г., стр. 48)		31.12.1992 г.
92/30/ЕИО (ОВ L 110, 28.4.1992 г., стр. 52)		31.12.1992 г.
92/121/ЕИО (ОВ L 29, 5.2.1993 г., стр. 1)		31.12.1993 г.
94/7/EО (ОВ L 89, 6.4.1994 г., стр. 17)		25.11.1994 г.
95/15/EО (ОВ L 125, 8.6.1995 г., стр. 23)		30.9.1995 г.
95/26/EО (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7)		18.7.1996 г.
95/67/EО (ОВ L 314, 28.12.1995 г., стр. 72)		1.7.1996 г.
96/10/EО (ОВ L 85, 3.4.1996 г., стр. 17)		30.6.1996 г.
96/13/EО (ОВ L 66, 16.3.1996 г., стр. 15)		15.4.1996 г.
98/32/EО (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 26)		21.7.2000 г.
98/33/EО (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29)		21.7.2000

---

(1)  Що се отнася до премахване на ограниченията, посочени в член 3, параграф 2, буква ж), на Нидерландия бе разрешено да отложи въвеждането им до 2 юли 1977 г. (виж член 8, втора алинея от Директива 73/183/ЕИО).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Настояща директива	Директива 77/780/ЕИО	Директива 89/299/ЕИО	Директива 89/646/ЕИО	Директива 89/647/ЕИО	Директива 92/30/ЕИО	Директива 92/121/ЕИО	Директива 96/10/EО
Член 1, параграф 1	Член 1, първо тире				Член 1, първо тире	Член 1, буква a)
Член 1, параграф 2	Член 1, второ тире
Член 1, параграф 3			Член 1, параграф 3
Член 1, параграфи 4—8			Член 1, параграфи 5—9
Член 1, параграф 9					Член 1, шесто тире
Член 1, параграфи 10 и 11			Член 1, параграфи 10 и 11
Член 1, параграф 12			Член 1, параграф 12		Член 1, седмо тире	Член 1, буква в)
Член 1, параграф 13			Член 1, параграф 13		Член 1, осмо тире	Член 1, буква г)
Член 1, параграфи 14—17				Член 2 , параграф 1, от второ до пето тире
Член 1, параграфи 18—20				Член 2, параграф 1, от шесто до осмо тире
Член 1, параграфи 21—23					Член 1, от трето до пето тире
Член 1, параграф 24						Член 1, буква з)
Член 1, параграф 25						Член 1, буква м)
Член 1, параграф 26	Член 1, пето тире
Член 1, параграф 27				Член 2, параграф 1, девето тире
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1		Член 2, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 2, параграф 2					Член 2
Член 2, параграф 3	Член 2, параграф 2
Член 2, параграф 4	Член 2, параграф 3
Член 2, параграф 5, първа, втора и трета алинеи	Член 2, параграф 4, букви a), б) и в)
Член 2, параграф 6			Член 2, параграф 3	Член 1, параграф 3		Член 2 , параграф 2, буква б)
Член 3			Член 3
Член 4	Член 3, параграф 1
Член 5, параграф 1, първа алинея	Член 3, параграф 2, първа алинея		Член 4, параграф 1
Член 5, параграф 1, втора алинея	Член 10, параграф 1, трета алинея
Член 5, параграф 2			Член 4, параграф 2, уводно изречение, букви a), б) и в)
Член 5, параграфи 3—7			Член 10, параграфи 1—5
Член 6, параграф 1	Член 3, параграф 2, първа алинея, трето тире и втора алинея
Член 6, параграф 2	Член 3, параграф 2, буква a)
Член 7, параграфи 1 и 2			Член 1, параграф 10, втора алинея, и член 5, параграфи 1 и 2
Член 7, параграф 3	Член 3, параграф 2, трета, четвърта и пета алинеи
Член 8	Член 3, параграф 4
Член 9	Член 3, параграф 3, буква a)
Член 10	Член 3, параграф 6
Член 11	Член 3, параграф 7
Член 12			Член 7
Член 13			Член 6, параграф 1
Член 14, параграф 1	Член 8, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 8, параграф 5
Член 15	Член 5
Член 16, параграфи 1—5			Член 11, параграфи 1—5
Член 16, параграф 6			Член 1, параграф 10, втора алинея
Член 17			Член 13, параграф 2
Член 18			Член 18, параграф 1
Член 19			Член 18, параграф 2
Член 20, параграфи1—6			Член 19
Член 20, параграф 7			Член 23, параграф 1
Член 21, параграфи1 и 2			Член 20
Член 21, параграф 3			Член 23, параграф 2
Член 22			Член 21
Член 23, параграф 1			Член 8
Член 23, параграфи 2—7			Член 9
Член 24	Член 9
Член 25					Член 8
Член 26			Член 13, параграф 1 и 3
Член 27			Член 14, параграф 2
Член 28	Член 7, параграф 1
Член 29			Член 15
Член 30, параграфи 1—5	Член 12, параграфи 1—5
Член 30, параграф 6	Член 12, параграф 5a
Член 30, параграф 7	Член 12, параграф 5б
Член 30, параграф 8	Член 12, параграф 6
Член 30, параграф 9	Член 12, параграф 7
Член 30, параграф 10	Член 12, параграф 8
Член 31	Член 12a
Член 32			Член 17
Член 33	Член 13
Член 34, параграф 1		Член 1, параграф 1
Член 34, параграфи 2—4		Член 2, параграфи 1—3
Член 35		Член 3
Член 36		Член 4
Член 37		Член 5
Член 38		Член 6, параграфи 1 и 4
Член 39		Член 7
Член 40				Член 3, параграфи 1—4, , параграфи 7 и 8
Член 41				Член 4
Член 42				Член 5
Член 43				Член 6
Член 44				Член 7
Член 45				Член 8
Член 46				Член 2, параграф 2
Член 47				Член 10
Член 48						Член 3
Член 49						Член 4, параграфи 1—7, буква с), втора алинея, първо изречение и , параграф 7, буква т) до параграф 12
Член 50						Член 5, параграфи 1—3
Член 51, параграфи 1—5			Член 12, параграфи 1—5
Член 51, параграф 6			Член 12, параграф 8
Член 52, параграфи 1—7					Член 3 , параграфи 1—7
Член 52, параграфи 8 и 9				Член 3, параграфи 5 и 6	Член 3, параграфи 8 и 9	Член 5, параграфи 4 и 5
Член 52, параграф 10					Член 3, параграф 10
Член 53					Член 4
Член 54					Член 5
Член 55					Член 6
Член 56					Член 7
Член 57	Член 11
Член 58	Член 3, параграф 5
Член 59	Член 6
Член 60		Член 8	Член 22	Член 9		Член 7
Член 61		Член 4а
Член 62, параграфи 1 и 2				Член 11, параграфи 4 и 5
Член 62, параграф 3							Член 2
Член 63				Член 11, параграфи 1—3
Член 64						Член 6, параграфи 1—9
Член 65			Член 12, параграф 7
Член 66	Член 14, параграф 2	Член 9, параграф 2	Член 24, параграф 3	Член 12, параграф 2
Член 67	—	—	—	—	—	—	—
Член 68	—	—	—	—	—	—	—
Член 69	—	—	—	—	—	—	—
Приложение I			Приложение
Приложение II				Приложение I
Приложение III				Приложение II
Приложение IV				Приложение III
Приложение V	—	—	—	—	—	—	—
Приложение VI	—	—	—	—	—	—	—

---