Обяснителен меморандум

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.        Основания и цели на предложението

През последните десет години пазарът на биологични продукти се характеризира с динамично развитие, обусловено от силното нарастване на търсенето. От 1999 г. насам глобалният световен пазар за биологични храни се е разширил четирикратно. Обработваемата площ за биологично производство в Европейския съюз (Съюза) се е удвоила. Всяка година 500 000 хектара земя се преобразуват за използване в биологичното земеделие. Въпреки това нито предлагането на вътрешния пазар, нито нормативната уредба отговарят на разрастването на пазара. В правилата за производство не се отчитат в необходимата степен променящите се притеснения и очаквания на потребителите и на гражданите; правилата за етикетиране са усложнени; установени са недостатъци в системата за контрол и в търговския режим. Законодателството е сложно и предполага висока степен на административна тежест, което пречи на малките земеделски стопани да се присъединят към схемата за биологично земеделие на Съюза. Някои от предоставяните освобождавания от задължения, които бяха необходими за развитието на сектора, вече не изглеждат оправдани.

Предложението цели подобряване на законодателството в областта на биологичното производство, като целите са:

(1) отстраняване на пречките за устойчиво развитие на биологичното производство в Съюза,

(2) гарантиране на лоялна конкуренция за земеделските стопани и оператори, както възможности за по-добро функциониране на вътрешния пазар,

(3) запазване или подобряване на доверието на потребителите в биологичните продукти.

1.2.        Общ контекст

При приемането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти[1] Съветът определи редица въпроси, по които, след преразглеждане на придобития от прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 опит, Комисията бе длъжна да представи доклад до Европейския парламент и на Съвета.

Съветът прие заключенията по доклада на Комисията[2] на своето заседание относно селското стопанство и рибарството, проведено на 13—14 май 2013 г.[3], и призова държавите членки и Комисията за амбициозно развитие на сектора на биологичното производство посредством преразглеждане на действащата нормативна уредба с оглед подобряване на нейната използваемост, като се предвижда период на стабилност и сигурност, и с цел допълнително изясняване и опростяване, както и разглеждане на настоящите нерешени въпроси, които изискват по-нататъшно действие.

Преразглеждането на законодателството в областта биологичното производство е част от Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка[4].

Преразглеждането предоставя възможност за привеждане на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, в съответствие с разграничението между делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията, въведено с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС).

1.3.        Съществуващи разпоредби в тази област

Първият законодателен акт на Съюза относно биологичното производство бе приет през 1991 г. В Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета се съдържа правно определение на биологичното производство чрез правила за производство и се определят изискванията за контрол и етикетиране и правилата за внасяне на биологични продукти. Това създаде основата за защита на потребителите и производителите на биологични продукти срещу неверни и подвеждащи твърдения за „биологично“.

Това законодателство беше преразгледано с приемането през юни 2007 г. на Регламент (ЕО) № 834/2007, в който по-специално:

– е доуточнено определението за биологично производство, като се описват целите и принципите му,

– е подобрено хармонизирането на правилата за биологично производство в Съюза, като се отменят националните правила за животински продукти,

– е въведена възможност за изключения от правилата в рамките на компетенциите на държавите членки (ДЧ), но със строги ограничения и за ограничен период от време,

– системата за контрол върху биологичното производство е свързана с официалните системи за контрол върху храните и фуражите, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004[5] и е направена задължителна акредитацията на частните контролни органи,

– преструктуриран режим на вноса: в допълнение към признаването на трети държави за целите на равностойността, Европейският съюз признава контролните органи (КО), действащи в трети държави, за целите на равностойността или съответствието. Предишната система за индивидуални разрешения, предоставени от държавите членки за всяка отделна пратка, бе премахната от текста на основния регламент и в момента с нея се преустановява.

1.4.        Съгласуваност с други политики

Настоящата инициатива е насочена към постигане на целите на съобщението относно разумното регулиране в Европейския съюз. Една от целите на преразглеждането е да се опрости законодателната тежест.

Тя е в съответствие с общата законодателна рамка на стратегията „Европа 2020“ и по-специално по отношение на приоритета за устойчиво развитие и насърчаването на по-ефективно използване на ресурсите, по-екологична и по-конкурентна икономика.

Тя е съгласувана с реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), която определя общата рамка за развитие на селското стопанство в Съюза за периода 2014—2020 г.[6]. С новите разпоредби се цели устойчива конкурентоспособност за постигане на икономически жизнеспособен сектор за производство на храни, заедно с устойчиво управление на естествените наземни ресурси на Съюза, за които биологичното производство е било установено като ключов елемент.

В предложението се взема предвид новата обща политика в областта на рибарството по отношение на аквакултурите, която има особено важно значение за осигуряване на устойчива дългосрочна продоволствена сигурност, както и растеж и заетост, като в същото време се намалява натискът върху свободно обитаващи рибни запаси предвид нарастващото търсене на морски храни в световен мащаб.

Тя също така е в съгласувана с предложението на Комисията за нов регламент на Съвета и Парламента относно официалния контрол[7], чиято цел е да се консолидира интегрираният подход във всички области, свързани с хранителната верига, като се рационализира и опрости общата нормативна уредба, и същевременно се преследва целта за постигане на по-добро регулиране. По-специално определенията са съгласувани и/или изяснени като целесъобразни и необходимите разпоредби за специфичен контрол са предложени да бъдат включени в единна законодателна рамка за официален контрол.

И накрая, схемата за биологично производство, заедно с географските указания, храните с традиционно специфичен характер, продуктите от най-отдалечените региони и планински райони на ЕС, формира част от схемите на Съюза за качество на земеделските продукти, както е подчертано в съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Социалния комитет на регионите относно политиката за качество на селскостопанските продукти и посочено в Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество[8].

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1.        Консултации

Настоящата ситуация беше анализирана задълбочено въз основа на информацията, събрана по време на серия от изслушвания на заинтересованите страни, на които службите на Комисията поканиха 70 експерти и учени, за да обсъдят подробно въпросите, свързани с настоящите и бъдещите предизвикателства пред сектора на биологичното производство.

В началото на 2013 г. Комисията започна онлайн консултация. В отговор на въпросника бяха получени около 45 000 отговора и почти 1400 изложения в свободен текст. По-голямата част от отговорите (96 %) бяха дадени от граждани на ЕС, докато останалите 4 % бяха изпратени от заинтересовани страни.

Освен това в рамките на няколко заседания на консултативната група по биологичното земеделие, заинтересованите страни в сектора бяха информирани и с тях бяха проведени консултации относно преразглеждането.

В ролята си на компетентни органи, които отговарят за прилагането на законодателството, държавите членки бяха информирани и с тях бяха проведени консултации относно техническите аспекти на преразглеждането.

2.2.        Основен резултат от консултациите

Стана ясно, че участвалите в обществената консултация са заинтересовани главно от въпроси, свързани с околната среда и качеството. Те биха желали правилата за европейското биологично производство да са по-строги и да има еднородност на правилата за биологично производство за земеделските стопани и други оператори в Съюза. Поради това че по-голямата част подкрепят премахването на изключенията от правилата. Бяха споделени и високи очаквания по отношение на остатъчни вещества от продукти и вещества, които не са разрешени за употреба в биологичното производство. Като средство за разпознаване на биологични продукти логото на Европейския съюз за биологично производство бе поставено на същото равнище както националните знаци. По-голямата част от гражданите и заинтересованите страни се доверяват на системата за контрол върху биологичното производство, като считат, че тя може да бъде подобрена, главно чрез въвеждането на електронно сертифициране. Също така по-голямата част от тях подкрепят груповото сертифициране за малки земеделски стопани.

Необходимостта от подобряване на законодателството относно биологичното производство е широко призната в сектора на биологичното производство. Налице е също така недвусмислено съгласие, че биологичното производство следва да остане близо до своите принципи и цели и че изключенията от правилата следва да бъдат премахнати.

2.3.        Оценка на въздействието

При оценката на въздействието бяха сравнени три алтернативни сценария на политика:

– подобреното статукво, основано на подобренията и по-доброто прилагане на настоящото законодателство;

– вариантът, при който положението се обуславя от пазара, който от своя страна има за цел да осигури необходимите условия, за да се реагира динамично чрез по-гъвкави правила за по-нататъшното развитие на пазара. В правилата за производство ще бъдат включени дългосрочни изключения от правилата;

– вариантът, обусловен от принципа, насочен към повторно съсредоточаване на биологичното производство върху неговите принципи, които ще бъдат по-добре отразени в правилата за производство. Изключенията от правилата ще бъдат премахнати.

Трите варианта на политика са оценени спрямо потенциала за постигане на целите на ОСП до 2020 г., конкретните цели на политиката и оперативните цели на преразглеждането, както и по отношение на тяхната ефективност и функционалност. Вариантът, обусловен от принципа, показва по-добри резултати съгласно всички оценени критерии, следван от варианта, обусловен от пазара, и чак тогава е подобреното статукво.

Резултатите, очаквани от варианта, обусловен от прилагането на принципа, са следните:

– благодарение на възстановяването на доверието на потребителите положителните прогнози за пазара е вероятно да подкрепят цените на биологичните продукти и да привлекат нови участници;

– премахването на изключенията от правилата следва да допринесе за развитието на биологичните ресурси, предимно семена,

– по-ясни и опростени правила за производство ще направят сектора по-привлекателен;

– конкуренцията ще бъде по-справедлива главно чрез по-силно хармонизиране, опростени и по-ясни правила и преминаване от равностойност към съвместимост по отношение на признаването на контролните органи в трети държави,

– доверието на потребителите ще бъде повишено с помощта на усъвършенствана система за контрола и хармонизирани правила за производство, като се вземат предвид променящите се обществени опасения (система за управление на околната среда за преработвателите и търговци, хуманно отношение към животните),

– очаква се основаният на риска подход да подобри ефективността и ефикасността на контрола и да допринесе, заедно с по-надежден режим за внос, за предотвратяване на измами,

– свързаното с биологичното производство положително въздействие върху околната среда ще бъде подчертано чрез премахването на изключенията от правилата;

– условията за хуманно отношение към животните ще бъдат подобрени, като се отстранят изключенията.

Заключението от оценката на въздействието е, че предпочитаният вариант е този, обусловен от принципа, заедно с включването на подобренията, предложени в подобреното статукво и с някои подварианти.

Особено внимание бе обърнато на опростяването по време на целия процес. Предпочетеният вариант ще:

– разясни разпоредбите относно обхвата, правилата за производство, етикетирането и контрола,

– отстрани неефективните разпоредби,

– граничи възможността държавите членки да предоставят изключения от правилата,

– опрости режима за внос,

– опрости изискванията за малките земеделски стопани, по-специално с въвеждането на груповото сертифициране.

По отношение на административните разноски, настоящото предложение ще доведе до премахването на 37 от 135 съществуващи информационни задължения, наложени на биологичните оператори и администрациите.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Обобщение на предлаганите мерки

Биологичното производство трябва да продължи да се придържа към набор от принципи, които реално отразяват очакванията на потребителите.

В приложението към предложения регламент са обединени специалните правила за производство, като по този начин се решава въпросът с четливостта.

Правилата за производство са по-строги и са хармонизирани чрез премахване на изключения, освен в случаите, когато са необходими временни мерки, за да се даде възможност биологичното производство да бъде продължено или подновено в случаите на бедствия. Биологичните земеделски стопанства трябва да се управляват изцяло в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания и вече по принцип не е възможно признаването със задна дата на периода на преход към биологично производство. Съставките от земеделски произход, използвани в състава на преработените продукти, трябва да бъдат преди всичко биологични. С изключение на микропредприятията, от биологичните оператори, различни от земеделски стопани или оператори, произвеждащи морски водорасли или аквакултурни животни, се изисква да разработят система за измерване на екологичния аспект на тяхната работа.

Системата за контрол е подобрена чрез интегриране на всички свързани с контрола разпоредби в единен законодателен текст в рамките на предложението на Комисията за регламент относно официалния контрол и другите официални дейности в областта на храните и фуражите. Следователно в бъдеще няма да е необходимо операторите, компетентните органи, контролните и надзорните органи да разчитат на два различни законодателни текста за разпоредбите, свързани с контрола.

Увеличена е възможността за осъществяване на контрол в резултат на разясняване, опростяване и хармонизиране на правилата за производство и премахването на редица възможни изключения от тези правила.

Предложението отменя предвидената в Регламент (ЕО) № 834/2007 възможност да се освобождават определен вид търговци на дребно, което е довело до различни тълкувания и практики в държавите членки и е направило по-усложнена системата за управление, надзор и контрол.

Основаният на риск подход към официалния контрол се засилва чрез отмяна на предвиденото в Регламент (ЕО) № 834/2007 изискване за задължителна годишна проверка на съответствието на всички оператори. Това ще позволи адаптиране на периодичността на контрола чрез делегирани актове, които да се приемат в съответствие с Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ (регламента относно официалния контрол), така че операторите с нискорисков профил да бъдат физически инспектирани по-малко от веднъж годишно и/или да са обект на по-малък брой годишни физически инспекции, докато оператори с по-рисков профил ще подлежат на засилен контрол. От това следва, че ще има по-справедливо разпределение на упражнявания върху операторите контрол, което ще намали тежестта върху тези с доказан опит в спазването на правилата, и по-ефективно и по-ефикасно използване на ресурсите от компетентните органи, контролните и надзорните органи.

Въведени са конкретни разпореди с цел да се повиши прозрачността във връзка с таксите, които могат да се събират за контрол, и са засилени разпоредбите, свързани с публичното оповестяване на операторите, заедно с информация за техния статус по отношение на сертифицирането.

Въведена е система за групово сертифициране за малки земеделски стопани в Съюза с оглед на намаляване на разходите за контрол и сертифициране и свързаната административна тежест, укрепване на местните мрежи, които допринасят за по-добри пазарни ниши и осигуряване на условия на равнопоставеност с операторите в трети държави.

Въведени са конкретни разпоредби за целите на засилено проследяване и предотвратяване на некоректно поведение: операторите не могат да бъдат контролирани от различни контролни или надзорни органи за същата група продукти на различните етапи на веригата на биологично производство.

Въведени са също така конкретни разпоредби, които да хармонизират действията, които трябва да се предприемат при установяване на неразрешени продукти или вещества. В този смисъл може да има случаи, при които земеделските стопани са възпрепятствани от това да предлагат на пазара своите продукти като биологични поради неумишленото наличие на неразрешени продукти или вещества. Възможно е държавите членки да бъдат оправомощени да отпуснат национални плащания за компенсиране на понесените в тези случаи загуби. Освен това държавите членки могат да използват инструментите по общата селскостопанска политика, за да покрият изцяло или отчасти тези загуби.

И не на последно място, в предложението се определят действията, които трябва да се предприемат в рамките на Съюза относно същите широки категории на неизпълнение, за да се осигури равнопоставеност при третирането на операторите, правилното функциониране на вътрешния пазар и запазването на доверието на потребителите, като същевременно не се възпрепятства определянето на санкции в рамките на правомощията на държавите членки.

Търговският режим е адаптиран, за да се подобри осигуряването на равни възможности за биологичните оператори от Европейския съюз и в трети държави, както и да се гарантира по-добре доверието на потребителите. Запазва се възможността за споразумения за равностойност с трети държави, докато системата на едностранна равностойност е преустановена. Предложено е признаването на контролните органи да бъде постепенно изместено от режим на съответствие.

3.2.        Правно основание

Договор за функционирането на Европейския съюз, член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него.

3.3.        Принципи на субсидиарност и на пропорционалност

В предложението се преразглежда съществуващата схема за качество, определена в ОСП. Производството и търговията със земеделски продукти и храни на пазара на Европейския съюз и за гарантиране, че вътрешния пазар на биологични продукти функционира правилно, са въпроси от правомощията на Съюза, споделени с държавите членки.

Като част от цялостната ОСП за осигуряване на плавно развитие на единния пазар, една обща за Съюза схема по отношение на биологичните продукти е по-ефективна отколкото 28 различни схеми. Освен това тя позволява по-силна и по-последователна търговска политика по отношение на световните търговски партньори, предимно чрез увеличаване на правомощията на Съюза за водене на преговори.

Предложението води до допълнително хармонизиране в следните области:

– Съществуващата понастоящем възможност, която е предоставена на държавите членки, да приемат изключения от правилата, което води до нелоялна конкуренция сред операторите, опасност от загуба на доверието на потребителите, усложняване на законодателството и на търговските въпроси (трудности за прилагане на съответствието), е намалена.

– Фактът, че реакцията по отношение на един и същи вид неспазване на законодателството в областта на биологичното производство на ЕС е различна в зависимост от държавата членка, е проблем, водещ до нелоялна конкуренция и неефективно функциониране на единния пазар.

3.4.        Избор на инструменти

Предложеният инструмент е регламент, тъй като съществуващите разпоредби са доказали, че предоставят подходяща уредба за държавите членки; друг вид мярка би бил целесъобразен. С директива биха били предоставени по-гъвкави правила, които могат да доведат до нелоялна конкуренция сред операторите и до объркване и заблуда на потребителите. Регламентът осигурява последователен подход, към който да се придържат държавите членки, и намалява административната тежест, тъй като от операторите се изисква да спазват единния набор от правила. Актовете с незадължителен характер, като насоките, се считат за недостатъчни за преодоляване на различията в тълкуването и прилагането на правилата и с оглед на международния контекст.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В предложението се разпределя бюджет за мерки за техническа помощ. Подробности относно финансовите последици са изложени в законодателната финансова обосновка.

5.           НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ: ОПРОСТЯВАНЕ

Предложението предвижда опростявания, разяснения и запълване на определени празнини в законодателството. То включва отстраняването на 37 от 135-те съществуващи задължения в законодателството относно биологичното земеделие. Предложението включва съществено намаляване на административната тежест. Делегираните актове, произтичащи от предложението, ще бъдат изготвени в съответствие със същите принципи.

По отношение на правилата за производство предложението поражда значително опростяване за операторите и националните администрации чрез ограничаване на възможността държавите членки да предоставят изключения. Премахнати са няколко неефективни разпоредби, предимно такива, ней-вече чрез укрепването на основания на риска подход по отношение на контрола. С оглед на вноса режимът на съответствие за контролните органи ще бъде по-лесен за управление за производители, контролни органи и за Комисията.

Груповото сертифициране означава значително опростяване за малките земеделски стопани, като осигурява по-пропорционални изисквания за контрол и водене на документация.

Предложението има за цел да направи законодателството по-лесно за употреба. По-специално, макар в текста на регламента да се запазват общите правила за производство, специалните правила за биологично производство са събрани в приложението към регламента.

6.           ПРИВЕЖДАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ

През 2010 г. Комисията прие документ COM (2010)759 относно привеждане в съответствие с Договора от Лисабон на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. Проведените през 2011 г. и 2012 г. подробни обсъждания в рамките на тристранните разговори на практика доведоха до застой по предложението за привеждане в съответствие. Настоящото предложение включва необходимите елементи на предложението за привеждане в съответствие, включително структура на законовите разпоредби в основния акт, делегираните актове и актовете за изпълнение. Поради това документът COM (2010) 759 ще бъде оттеглен като неактуален.

2014/0100 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламент (ЕС) № XXX/XXX на Европейския парламент и на Съвета [регламент относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[9],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[10],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)       Биологичното производство е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добри практики по отношение опазване на околната среда, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси, прилагане на високи стандарти за хуманно отношение към животните и стандарти за производство, съобразени с търсенето от все по-голям брой потребители на продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси. По този начин биологичното производство изпълнява двойна обществена роля, като, от една страна, обезпечава един специфичен пазар, отговарящ на търсенето на потребителите на биологични продукти, а, от друга страна, доставя обществени блага, допринасящи за опазване на околната среда и хуманното отношение към животните, както и за развитие на селските райони.

(2)       Спазването на високи стандарти в областта на здравето, околната среда и хуманното отношение към животните при производството на биологични продукти е съществено за постигането на високото качество на тези продукти. Както се подчертава в съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката за качество на селскостопанските продукти[11], биологичното производство представлява част от схемите на Съюза за качество на селскостопанските продукти, заедно с географските указания, храните с традиционно специфичен характер и продукти от най-отдалечените райони на Съюза съгласно предвиденото в Регламент (EС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета[12] и съответно Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета[13]. В този смисъл в рамките на Общата селскостопанска политика („ОСП“) биологичното производство има същите цели, които са присъщи на всички схеми на Съюза за качество на селскостопанските продукти.

(3)       По-специално целите на политиката в областта на биологичното производство са част от целите на ОСП, като гарантират, че земеделските стопани получават справедлива компенсация за спазване на правилата за биологично производство. Освен това растящото търсене от потребителите на биологични продукти създава условия за по-нататъшно развитие и разрастване на пазара на тези продукти и по този начин за увеличаване на броя на земеделските стопани, които заети с биологично производство.

(4)       Освен това биологичното производство е система, която допринася за интегрирането на изискванията за опазване на околната среда в ОСП и насърчава устойчивото земеделско производство. Поради това в рамките на ОСП, последно съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета[14], са въведени мерки за финансово подпомагане на биологичното производство и по-специално те са засилени при неотдавнашната реформа на нормативната уредба на политиката за развитие на селските райони, установена с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета[15].

(5)       Биологичното производство допринася за постигането на целите по политиката на Съюза за опазване на околната среда, и по-специално целите по стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г.[16], съобщението за екологосъобразната инфраструктура[17], тематичната стратегия за опазване на почвите[18] и законодателството в областта на околната среда като директивите за опазването на птиците[19] и на местообитанията[20], директивата за нитратите[21], директивата за рамката за политика за водите[22], директивата относно националните тавани за емисии[23] и директивата за устойчивата употреба на пестицидите[24].

(6)       С оглед на целите на политиката на Съюза за биологично производство нормативната уредба, създадена за привеждане в действие на тази политика, следва да бъде насочена към осигуряване на лоялна конкуренция и правилно функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти, както и запазване и оправдаване доверието на потребителите по отношение на продуктите, обозначени като биологични. Освен това тя трябва да цели осигуряването на условия, при които политиката да може да се развива успоредно с развитието на производството и пазара.

(7)       Приоритетите по политиката в стратегията „Европа 2020“, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[25], включват целта за изграждане на конкурентна икономика, основаваща се на знания и иновациите, стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване, както и подкрепа на прехода към по-екологична  и нисковъглеродна икономика. Следователно политиката за биологичното производство следва да осигурява на операторите правилните инструменти за по-добро идентифициране и представяне на техните продукти, като същевременно ги защитава от некоректни практики.

(8)       Предвид динамичното развитие на сектора на биологичното производство, в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета[26] се посочва необходимостта от бъдещ преглед на правилата на Съюза в областта на биологичното производство, като се взема предвид натрупаният при прилагането на тези правила опит. Резултатите от проведения от Комисията преглед показват, че нормативната уредба на Съюза за биологичното производство следва да бъде подобрена, за да се предвидят правила, които отговарят на високите очаквания на потребителите и които гарантират достатъчна яснота за тези, за които са предназначени. Следователно Регламент (ЕО) № 834/2007 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

(9)       Натрупаният при прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 опит показва необходимостта да се изясни по отношение на кои продукти се прилага настоящият регламент. На първо място, той следва да обхваща земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“). Освен това той следва да обхваща преработени земеделски продукти, които се използват за храна или фураж, тъй като пускането на такива продукти на пазара като биологични осигурява основен пазар за земеделските продукти и гарантира по-добро познаване от страна на потребителите на биологичния характер на земеделските продукти, от които се добиват. По същия начин настоящият регламент следва да обхваща определени други продукти, които са свързани със земеделски продукти по подобен начин както преработени земеделски продукти, тъй като те или представляват важен пазар за земеделските продукти, или са неразделна част от процеса на производство. И накрая, в обхвата на настоящия регламент следва да бъде включена и морската сол, тъй като тя се произвежда чрез прилагане на естествени техники за производство и нейното производство допринася за развитието на селските райони — следователно е сред целите на настоящия регламент. С оглед на яснотата останалите продукти, които не са посочени в приложение I към Договора, следва да бъдат посочени в приложение към настоящия регламент.

(10)     С цел допълнение или изменение на определени несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(11)     С цел да се вземат предвид нови методи на производство или материали или международни ангажименти на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с изменението на списъка на други продукти, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Единствено продукти, които са тясно свързани със земеделските продукти, следва да отговарят на условията за включване в този списък.

(12)     Поради местния характер на заведенията за обществено хранене, приетите от държавите членки мерки и частните схеми в тази област се считат за достатъчни, за да се гарантира функционирането на единния пазар. Следователно храни, приготвени в помещенията на заведения за обществено хранене, не следва да бъдат предмет на настоящия регламент. По същия начин продукти от риболов и лов на диви животни не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент, тъй като производственият процес не може да бъде изцяло контролиран.

(13)     Научноизследователски проекти показаха, че доверието на потребителите е от решаващо значение на пазара за биологични храни. В дългосрочен план правила, които не са надеждни, могат да застрашат общественото доверие и да доведат до неефективност на пазара. Поради това устойчивото развитие на биологичното производство в Съюза следва да се основава на стабилни правила за производство, които са хармонизирани на равнището на Съюза. Освен това тези правила за производство следва да отговарят на очакванията на операторите и потребителите по отношение на качеството на биологичните продукти и съблюдаването на принципите и правилата, определени в настоящия регламент.

(14)     Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат разпоредбите на свързаното законодателство, като например тези в областта на безопасността на хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията, растителния репродуктивен материал, етикетирането и околната среда. По-специално, що се отнася до разрешаването на продукти и вещества, които могат да бъдат използвани за производството на биологични продукти, важно е да се подчертае, че такива продукти и вещества се разрешават първо на равнището на Съюза. В резултат на това настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат други специални разпоредби на Съюза, свързани с разрешаването и пускането на пазара на тези продукти и вещества.

(15)     По принцип общите правила за производство по настоящия регламент следва да включват забрана за използване на йонизиращо лъчение и генетично модифицирани организми (ГМО), както и продукти получени от или чрез ГМО. Тъй като потребителите са все по-загрижени за въздействието на хранително-вкусовата промишленост и на транспорта върху околната среда, от биологичните оператори, различни от земеделски стопани и оператори, произвеждащи морски водорасли или аквакултурни животни, следва да се изисква да управляват екологичните аспекти на работата си в съответствие с хармонизирана система. С цел свеждане до минимум на тежестта на нормативната уредба за микропредприятията, както е определено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията[27], които са заети с биологично производство, е целесъобразно да бъдат изключени от това изискване. С цел да се гарантира правилното прилагане на общите правила за производство, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема някои актове по отношение на установяването на критерии, на които да отговаря системата за управление на околната среда.

(16)     В земеделски стопанства, които включват единици, които не се управляват съгласно правилата за биологично производство, рискът от неспазване на тези правила се счита за по-висок. Поради това след достатъчно дълъг преходен период към биологично производство всички земеделски стопанства в Съюза, които имат за цел да станат биологични, следва да се управляват напълно в съответствие с изискванията, приложими за биологичното производство. Стопанствата за биологично земеделие във всички държави членки следва да минат през един и същ преходен период към биологично производство, независимо от това дали преди това са спазвали агроекологичните мерки, подкрепяни от фондовете на Съюза. Не е необходим обаче преходен период за земя под угар. За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за допълнение на общите правила за преход към биологично производство или за допълнение и изменение на специалните правила за преход към биологично производство.

(17)     Следва да се изготвят специални правила за производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включващи също така правила за събирането на диворастящи растения и морски водорасли, както и по отношение на производството на преработени храни и фуражи, включително вино и дрожди, за да се гарантира хармонизация и спазване на целите и принципите на биологичното производство.

(18)     Тъй като биологичното растениевъдство се основава на хранене на растенията основно чрез почвената екосистема, хидропонното производство не следва да бъде разрешавано. Освен това биологичното растениевъдство следва да включва използването на техники за производство, които предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което води до замърсяване на околната среда.

(19)     По отношение на управлението на почвите и торенето следва да бъдат определени условия за използването на позволените в биологичното растениевъдство практики за култивиране, както и за използване на торове и подобрители на почвата.

(20)     Употребата на пестициди следва да бъде значително ограничена. Следва да се отдаде предпочитание на прилагането на мерки, които предотвратяват нанасянето на щети от вредители и плевели, чрез техники, които не включват използването на продукти за растителна защита, като например сеитбооборот. Наличието на вредители и плевели следва да бъдат наблюдавано, за да се прецени дали дадена намеса да е икономически и екологично обоснована. Използването на определени продукти за растителна защита следва да бъде разрешено, ако такива техники не предоставят достатъчна защита и само ако тези продукти за растителна защита са разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета[28], след като са оценени като съвместими с целите и принципите на биологичното производство, включително със съответните условия за употреба, а впоследствие — и разрешени в съответствие с настоящия регламент.

(21)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила относно растениевъдството, свързани с практиките за култивиране, управлението на почвите и торенето, здравето на растенията и борба с вредители и плевели, управлението на производството на гъби и други определени растения и системи за растениевъдство, произхода на производство на растителния репродуктивен материал и на събирането на диворастящи растения.

(22)     Тъй като животновъдството естествено включва управлението на земеделски площи, когато за подхранването на растителните култури се използва оборски тор, отглеждането на животни без използване на земя следва да бъде забранено. При избора на породи следва да се взема предвид тяхната способност да се адаптират към местните условия, тяхната жизнеспособност и устойчивостта им на заболявания и следва да се насърчава голямото биологично разнообразие.

(23)     Биологичното животновъдство и условията в съоръженията за извършването на аквакултура, включително, когато е целесъобразно, водната среда следва да задоволяват поведенческите нужди на животните. Следва да се установят специални условия за помещения и животновъдни практики по отношение на някои животни, включително пчели. Тези условия и практики следва да гарантират високо равнище на хуманно отношение към животните, което в определени аспекти следва да надвиши стандартите на Съюза за хуманно отношение към животните, които се прилагат най-общо в животновъдството. В повечето случаи животните следва да имат постоянен достъп до открити пространства за паша, като тези райони за свободно движение следва основно да бъдат организирани на принципа на подходяща система за ротация на откритите пространства.

(24)     За да се избегне екологичното замърсяване на природните ресурси като почви и води от хранителни вещества, следва да се установи горна граница за използването на оборски тор на хектар и за броя на отглежданите животни на хектар. Тази граница следва да е свързана с азотното съдържание на оборския тор.

(25)     Следва да се забранят осакатявания, водещи до стрес, увреждания, болест или страдания у животните.

(26)     Животните следва да бъдат хранени с фураж, произведен в съответствие с правилата за биологично производство, за предпочитане от собственото стопанство, като се вземат предвид физиологичните им нужди. Освен това, за да се осигури задоволяването на основните хранителни нужди на животните, може да има необходимост да бъдат използвани някои минерали, микроелементи и витамини, при добре определени условия.

(27)     Управлението на здравето на животните следва да се основава предимно върху принципа за профилактика на болестите. Освен това следва да се прилагат специални мерки за почистване и дезинфекция. Превантивната употреба на синтезирани по химически път алопатични медицински продукти не следва да се разрешава в биологичното производство, освен в случай на заболяване или нараняване на животно, което се нуждае от незабавно лечение, и се ограничава до минимума, необходим за възстановяването на доброто състояние на животното. В такива случаи, за да се гарантира неизменната същност на биологичното производство за потребителите, следва да съществува възможност за предприемане на ограничителни мерки, като например двукратно увеличаване на официалния карентен срок след употребата на такива медицински продукти, както е посочено в съответното законодателство на Съюза. По отношение на пчеларството е необходимо да се определят специални правила за профилактика на болестите и ветеринарно лечение.

(28)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила относно животновъдството, свързани с произхода на животните, помещенията за отглеждане на животните, включително минимална площ за закритите помещения и площите на открито и максимален брой на животни на хектар, животновъдни практики, развъждане, фураж и хранене, както и профилактика на болестите и ветеринарно лечение.

(29)     В настоящия регламент за взети предвид целите на новата обща политика в областта на рибарството по отношение на аквакултурите, която има особено важно значение за осигуряване на устойчива дългосрочна продоволствена сигурност, както и растеж и заетост, като в същото време се намалява натискът върху свободно обитаващи рибни запаси предвид нарастващото търсене на морски храни в световен мащаб. В съобщението от 2013 г. от Комисията до Съвета и Европейския парламент „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“[29] се подчертават основните предизвикателства, пред които е изправена аквакултурата в Европа и нейният потенциал за растеж. В него биологичната аквакултура се определя като особено обещаващ сектор и се подчертават конкурентните предимства на биологичното сертифициране.

(30)     Биологичната аквакултура е сравнително нова област на биологичното производство в сравнение с биологичното земеделие, където има дългогодишен опит на равнището на стопанствата. Като се има предвид растящият интерес на потребителите към продуктите на биологичната аквакултура, може да се очаква, че преходът на единиците, заети с аквакултура, към биологично производство ще продължи да нараства. Това води до по-голям опит, техническо познание и развитие с усъвършенстване на биологичната аквакултура, които следва да бъдат отразени в правилата за производство.

(31)     За да се гарантира еднакво разбиране, да се избегнат неясноти и да се гарантира единното прилагане на правилата за биологична аквакултура на аквакултурни животни и растения, тези правила за производство следва да се придружават от конкретни определения, свързани с аквакултурата.

(32)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила за производство на морски водорасли, свързани с пригодността на водната среда и плана за устойчиво управление, добива на диворастящи морски водорасли, отглеждането на морски водорасли, мерките срещу обрастване и почистване на оборудването и съоръженията за производство, както и по отношение на установяването на правила, допълващи специалните правила за производство на аквакултурни животни, свързани с пригодността на водната среда и плана за устойчиво управление, произхода на аквакултурните животни, съоръженията за отглеждане на аквакултури, включително водните садкови системи, производствени системи и максимална посадка, развъждане, управление на аквакултурни животни, фуражи и хранене и профилактика на болестите и ветеринарно лечение.

(33)     Операторите, произвеждащи биологични храни или фуражи, следва да се придържат към подходящи процедури, основани на систематично идентифициране на критичните етапи от процедурата по преработка с цел да се гарантира, че преработените продукти са съвместими с правилата за биологично производство. Преработените биологични продукти следва да се произвеждат с използване на методи на преработка, които гарантират, че биологичната същност и съществените качества на продукта се запазват на всички етапи от биологичното производство.

(34)     Следва да се определят разпоредбите, отнасящи се до състава на преработените биологични храни. По-специално такива храни следва да се произвеждат главно от съставки от земеделски произход, които са биологични, с ограничена възможност да се използват някои небиологични съставки от земеделски произход, определени в настоящия регламент. Освен това в производството на преработени биологични храни следва да бъдат използвани само определени вещества, разрешени съгласно настоящия регламент.

(35)     Преработените храни следва да се етикетират като биологични само когато всички или почти всички съставки от земеделски произход са биологични. Същевременно трябва да се предвидят специални разпоредби относно етикетирането на преработени храни, съдържащи съставки от земеделски произход, които не могат да бъдат получени по биологичен начин, както е при дивеча и рибата. Освен това с цел информиране на потребителите, прозрачност на пазара и стимулиране на използването на биологични съставки следва да се предвиди възможност за позоваване на биологични продукти в списъка на съставките при известни условия.

(36)     Следва да се определят разпоредбите относно състава на преработените биологични фуражи и използването на определени вещества и техники при производството на такива фуражи.

(37)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила за производство на преработени храни и фуражи по отношение на процедурите, които да се следват, превантивните мерки, които трябва да бъдат взети, състава на преработените храни и фуражи, мерките за почистване, пускането на пазара на преработени продукти, включително тяхното етикетиране и идентификация, разделяне на биологични продукти, съставки от земеделски произход и фуражни суровини от небиологични продукти, съставки от земеделски произход и фуражни суровини, списък на небиологичните съставки от земеделски произход, които могат да бъдат използвани по изключение за производството на преработени биологични продукти, изчисляване на процентното съдържание на съставките от земеделски произход, както и техниките, използвани при преработката на храни или фуражи.

(38)     Биологичното вино следва да се произвежда изцяло от биологични суровини и следва да могат да се добавят единствено определени вещества, разрешени в съответствие с настоящия регламент. При производството на биологични вина следва да бъдат забранени определени енологични практики, процеси и обработки. Други практики, процеси и обработки следва да бъдат разрешени при ясно формулирани условия.

(39)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила за производство на вино във връзка с енологични практики и ограничения.

(40)     Първоначално съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 дрождите не се смятаха за съставка от земеделски произход и следователно не можеха да бъдат част от земеделския състав на биологичните продукти. С Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията[30] обаче, считано от 31 декември 2013 г., се въвежда задължително изчисляване на дрождите и продуктите от дрожди като съставки от земеделски произход за целите на биологичното производство, като на сектора се предостави достатъчно време, за да се адаптира към това правило. Съответно за производството на биологични дрожди следва да се използват само субстрати, произведени по биологичен начин, и при тяхното производство, смесите и формулациите следва да се използват единствено определени вещества. Освен това в биологичните храни и фуражи не трябва да присъстват едновременно биологични и небиологични дрожди.

(41)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила за производство на биологични дрожди във връзка с преработката и веществата, използвани при производството им.

(42)     С цел да се вземе предвид възможна бъдеща необходимост от изготвяне на специални правила за производство на продукти, чието производство не попада в обхвата на нито една от категориите на специалните правила за производство, определени в настоящия регламент, както и за да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на специални правила за производство на такива продукти, включително изменения или допълнения към тях.

(43)     Регламент (ЕО) № 834/2007 предвижда различни изключения от правилата за биологично производство. Натрупаният от прилагането на настоящия регламент опит показва, че такива изключения имат отрицателно въздействие върху биологичното производство. По-специално е било установено, че самото съществуване на такива изключения затруднява производството на суровини в биологична форма и не е гарантирано високото равнище на хуманно отношение към животните, свързано с биологичното производство. Освен това управлението и контролът на изключенията водят до значителна административна тежест както за администрациите, така и за операторите на национално равнище. И не на последно място, съществуването на изключения създава условия за нарушаване на конкуренцията и заплашва да подкопае доверието на потребителите. Поради това възможността да се разреши съществуването на изключения от правилата за биологично производство следва да бъде допълнително ограничена до случаите на бедствия.

(44)     За да се позволи биологичното производство да бъде продължено или подновено в случаите на бедствия, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на критериите за квалифициране на случаи на бедствия и за определяне на специални правила за справяне с такива случаи, както и за необходимите изисквания за наблюдение и докладване.

(45)     При определени условия биологичните и небиологичните продукти могат да се събират и транспортират едновременно. С цел надлежното отделяне на биологични от небиологични продукти по време на операции и избягване на всякакъв контакт следва да се установят специални разпоредби.

(46)     За да се гарантира неизменната същност на биологичното производство и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила за изменение или допълнение на специалните правила за събиране, пакетиране, транспортиране и съхранение на биологични продукти.

(47)     Използването в биологичното производство на продукти и вещества като продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата, хранителни вещества, компоненти, използвани при храненето на животни, добавки в храните и фуражни добавки, спомагателни вещества и продукти за почистване и дезинфекция следва да бъде ограничено до минимум и да бъде в съответствие със специалните условия, определени в настоящия регламент. Този подход следва да се възприеме и по отношение на използването на продукти и вещества като хранителни добавки и спомагателни вещества в производството на преработени биологични храни. Поради това следва да се предвидят разпоредби за определяне на евентуалното използване на такива продукти и вещества в биологичното производство като цяло и по-конкретно в производството на преработени биологични храни, при условие че са спазени принципите, установени в настоящия регламент, и определени критерии.

(48)     За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство като цяло и по-специално производството на преработени биологични храни, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове, за да предвиди допълнителни критерии за разрешение или оттегляне на разрешение за продукти и вещества за използване в биологичното производство като цяло и по-специално в производството на преработени биологични храни, както и други изисквания за използването на такива разрешени продукти и вещества.

(49)     При липса на специални правила на Съюза относно мерките, които трябва да се предприемат, когато неразрешени вещества или продукти присъстват в биологични продукти, в Съюза са разработени и се прилагат различни подходи. Тази ситуация поражда несигурност за операторите, контролните и надзорните органи. Това може да доведе също така до различно третиране на операторите в Съюза и има отражение върху доверието на потребителите в биологичните продукти. Поради това е целесъобразно да се определят ясни и единни разпоредби за забрана на пускането на пазара като биологични тези продукти, в които присъстват неразрешени продукти или вещества над определени граници. Тези граници следва да се установят, като се вземат под внимание по-специално на Директива 2006/125/ЕО на Комисията[31] относно преработени храни на зърнена основа и детски храни за кърмачета и малки деца.  

(50)     С цел да се гарантира на ефективността, ефикасността и прозрачността на биологичното производство и на системата за етикетиране, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема някои актове по отношение на специалните критерии и условия за установяване и прилагане на границите на наличие на неразрешени продукти и вещества, над които продуктите няма да бъдат предлагани на пазара като биологични и по отношение на установяването на тези граници и тяхното адаптиране предвид техническото развитие.

(51)     Биологичното производство се основава на общия принцип на ограничаване на използването на външни ресурси. От земеделските стопани се изисква да предприемат мерки за предотвратяване на риска от замърсяване с неразрешени продукти или вещества. Въпреки тези мерки може да има случаи, при които земеделските стопани са възпрепятствани от това да предлагат на пазара своите продукти като биологични поради неумишленото наличие на неразрешени продукти или вещества. Поради това е целесъобразно да се предвиди възможността в съответствие с член 42 от Договора държавите членки да бъдат оправомощени от Комисията да отпуснат национални плащания за компенсиране на понесените в тези случаи загуби. Държавите членки могат да използват инструментите по общата селскостопанска политика, за да покрият изцяло или отчасти тези загуби.

(52)     Етикетирането на земеделски продукти и храни следва да бъде предмет на общите правила, предвидени в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета[32], и по-специално на разпоредбите, насочени към предпазване от етикетиране, което може да обърка или подведе потребителите. Освен това в настоящия регламент следва да бъдат определени специални разпоредби, свързани с етикетирането на биологични продукти. Те следва да защитават както интересите на операторите да предлагат на пазара правилно идентифицирани продукти и да осъществяват дейности в условията на лоялна конкуренция, така и интересите на потребителите — да могат да направят информиран избор.

(53)     Поради това следва да се предотврати употребата на термините, с които се обозначават биологичните продукти, за небиологични продукти в рамките на Съюза и независимо от използвания език. Тази защита следва да се прилага също така за обичайните производни или съкратени форми на тези термини, както при самостоятелната, така и при комбинираната им употреба.

(54)     С оглед осигуряване на яснота за потребителите на целия пазар на Съюза използването на логото на ЕС за биологично производство следва да стане задължително за всички биологични предварително опаковани храни, произведени в рамките на Съюза. Това лого следва да може също така да се използва доброволно за неопаковани предварително биологични продукти, произведени в рамките на Съюза, или за биологични продукти, внасяни от трети държави. Образецът на логото на Европейския съюз за биологично производство следва да бъде определено в настоящия регламент.

(55)     За да не бъдат подведени потребителите относно биологичния характер на целия продукт обаче, се смята за целесъобразно да се ограничи използването на това лого за продукти, които съдържат само или почти само биологични съставки. Следователно не трябва да се разрешава той да се използва при етикетиране на продукти, произведени при преход към биологично производство, или преработени продукти, при които по-малко от 95 % от съставките от земеделски произход са биологични.

(56)     За да се избегне всяка неяснота сред потребителите по отношение на произхода на продукта от Съюза или извън Съюза, при всяко използване на логото на Европейския съюз за биологично производство потребителите следва да бъдат информирани за мястото, където са произведени земеделските суровини, от които е съставен продуктът. В този контекст следва да бъде разрешено върху етикета на продукти от биологична аквакултура да има позоваване на аквакултурата вместо на земеделието.

(57)     За да се осигури яснота за потребителите и за да се гарантира, че на потребителя се съобщава подходящата информация, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове за адаптиране на списъка с термините по настоящия регламент, отнасящ се до биологичното производство, както и за определяне на специалните изисквания за етикетиране и за състава, които се прилагат по отношение на фуража и неговите съставки, за определяне на допълнителни правила относно етикетирането и използването на обозначения, различни от логото на Европейския съюз за биологично производство, определено в настоящия регламент, и за изменение на логото на Европейския съюз за биологично производство и правилата, свързани с него.

(58)     Биологичното производство е надеждно единствено ако е съпроводено от ефективна проверка и контрол на всички етапи на производството, обработката и разпространението. Биологичното производство следва да подлежи на официален контрол или други официални дейности, извършени в съответствие с Регламент (ЕС) № (XXX/XXXX) на Европейския парламент и на Съвета[33] за проверка на съответствието с правилата за биологично производство и етикетиране на биологични продукти.

(59)     Следва да се определят конкретни изисквания, за да се гарантира спазването на присъщите за биологичното производство правила. По-специално следва да се предвидят разпоредби за уведомяване за дейностите на операторите и за система за сертифициране, за да се определят операторите, които спазват правилата, приложими за биологичното производство и етикетиране на биологични продукти. Тези разпоредби следва също да се прилагат и за подизпълнителите на съответните оператори. Прозрачността на системата за сертифициране следва да се гарантира, като от държавите членки се изисква да публикуват списъка на оператори, които са уведомили за своите дейности, и всички такси, които могат да бъдат събрани във връзка с контрола за съответствие с правилата за биологично производство.

(60)     Поединично малките земеделски стопани в Съюза се сблъскват със сравнително високи разходи за инспекция и административна тежест, свързани със сертификата за биологично производство. С оглед на намаляване на разходите за инспекция и сертифициране, както и на свързаната административна тежест, и укрепване на местните мрежи, които допринасят за по-добри пазарни ниши и осигуряване условия на равнопоставеност с операторите в трети държави, следва да се предвиди система за групово сертифициране. Поради тази причина следва да се въведе и да се даде определение за понятието „група от оператори“.

(61)     За да се гарантира ефективността, ефикасността и прозрачността на биологичното производство и системата за етикетиране, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с изискванията за водене на документация от оператори или групи от оператори, изискванията за публикуване на списъка на операторите, както и изискванията и процедурите, които следва да се прилагат за публикуване на събраните във връзка с контрола за съответствие с правилата за биологично производство такси и за надзора от страна на компетентните органи за налагането на тези такси, както и критерии за определянето на групите от продуктите, по отношение на които операторите ще имат право само на един биологичен сертификат, издаден от съответния контролен или надзорен орган.

(62)     За да се гарантира ефективното и ефикасно функциониране на сертификата на група от оператори, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с отговорностите на отделните членове на дадена група от оператори, състава и размера на групата, обхвата на продуктите, които следва да се произвеждат от групата от оператори, условията за участие в групата, както и определянето и функционирането на системата на групата за вътрешен контрол, включително обхвата, съдържанието и периодичността на контрола, който се осъществява.

(63)     Опитът с режима за внос на биологични продукти в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 е показал, че е налице необходимост от преразглеждане на този режим с цел да се отговори на очакванията на потребителите внесените биологични продукти да съответстват на стандарти, които са не по-ниски от тези на Съюза, както и да се гарантира по-добре достъпа до биологичните продукти на Съюза на международния пазар. Освен това е необходимо да се осигури повече яснота относно правилата, приложими по отношение на износа на биологични продукти, по-специално чрез издаване на сертификат за износ и определяне на разпоредби за износ в трети държави, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007.

(64)     Разпоредите, уреждащи вноса на продукти, които са в съответствие с правилата на Съюза за производство и етикетиране и във връзка с които операторите са били подложени на контрол от контролните и надзорните органи, признати от Комисията като компетентни да извършват контрол и сертифициране в областта на биологичното производство в трети държави, следва да бъдат затвърдени и в бъдеще. По-специално следва да се определят изисквания относно органите за акредитация, които акредитират контролните органи за целите на вноса на съвместими биологични продукти в Съюза, с оглед осигуряване на равностойни условия за надзор над контролните органи от страна на Комисията. Освен това е необходимо да се предвиди възможността Комисията да контактува пряко с органите за акредитация и компетентните органи в трети държави за повишаване на ефективността на надзора съответно над контролните и надзорните органи.

(65)     Следва да се запази възможността биологични продукти, които не съответстват на правилата на Съюза относно биологичното производство, но които идват от трети държави, чийто биологично производство и системи за контрол са били признати за равностойни на тези на Съюза, да получават достъп до пазара на Съюза. Въпреки това признаването на равностойността на трети държави съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 834/2007 следва да се осигурява единствено посредством международно споразумение между Съюза и тези трети държави, като за Съюза ще се търси реципрочно признаване на равностойността.

(66)     Трети държави, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, следва да продължат да се признават като такива по силата на настоящия регламент за ограничен период от време, необходим за осигуряване на гладко преминаване към схемата за признаване посредством международно споразумение, при условие че продължават да гарантират равностойността на тяхното биологично производство и правила за контрол спрямо съответните действащи правила на Съюза, както и че отговарят на всички изисквания, свързани с надзора над тяхното признаване от страна на Комисията. Надзорът би следвало да се основава по-специално на годишните доклади, които третите държави изпращат на Комисията.

(67)     Опитът със схемата за контролни и надзорни органи, признати за компетентни да извършват контрол и да издават сертификати в трети държави за целите на вноса на продукти с равностойни гаранции, показва, че правилата, прилагани от тези органи, са различни и на практика е трудно да се считат за равностойни на съответните правила на Съюза. Освен това умножаването на стандартите за контролни и надзорни органи затруднява адекватния надзор от страна на Комисията. Поради това тази схема за признаване на равностойност следва да бъде премахната. На тези контролни и надзорни органи обаче ще им бъде предоставено достатъчно време, така че да могат да се подготвят за получаване на признаване за целите на вноса на продукти, съответстващи на правилата на Съюза.

(68)     Пускането на пазара на всеки биологичен продукт, внесен в рамките на Съюза като биологичен, съгласно която и да било от разпоредбите за внос, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде в зависимост от наличието на информацията, необходима за гарантиране на проследяването на продукта по цялата хранителна верига.

(69)     За да се гарантира лоялна конкуренция между операторите, проследяването на внесените продукти, преназначени за пускане на пазара в рамките на Съюза като биологични, или прозрачността на процедурите за признаване съответно на контролните и надзорните органи в контекста на вноса на съвместими биологични продукти и с цел да се гарантира управлението на списъка на третите държави, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с документите, предназначени за митническите органи в трети държави, по-специално сертификат за износ на биологични продукти, който е в електронен формат, когато това е възможно, документите, необходими за целите на вноса, също в електронен формат, когато това е възможно, критериите за признаване или оттегляне на признаване на контролни и надзорни органи в контекста на вноса на съвместими биологични продукти, кактo и по отношение на информацията, която трябва да бъде изпратена от трети държави, признати съгласно настоящия регламент, необходима за надзора на тяхното признаване, както и упражняване на това признаване от страна на Комисията, включително проверки на място.

(70)     Следва да се приеме разпоредба, с която да се гарантира, че движението на биологични продукти, които са били подложени на контрол в една държава членка и които съответстват на настоящия регламент, не може да бъде ограничено в друга държава членка. За да се гарантира по-доброто функциониране на единния пазар и търговия между държавите членки, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с определянето на правила, свързани със свободното движение на биологични продукти.

(71)     С цел получаване на надеждна информация, необходима за прилагането на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят ежегодно на Комисията необходимата информация. За по-голяма яснота и прозрачност държавите членки следва да водят актуализирани списъци на компетентните органи, надзорните и контролните органи. Списъците на контролните и надзорните органи следва да бъдат оповестени от държавите членки и да бъдат ежегодно публикувани от Комисията. 

(72)     Необходимо е да се установят мерки за гарантиране на плавен преход към някои изменения на нормативната уредба, уреждаща вноса на биологични продукти в Съюза, съгласно въведеното с настоящия регламент. По-специално, за да се гарантира плавен преход от старата към новата нормативна уредба, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с правилата, отнасящи се до периодите на преход към биологично производство, които започват съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, чрез дерогация от общото правило, че предишни периоди не могат да бъдат признавани със задна дата като част от периода на преход към биологично производство.

(73)     Освен това следва да се определи дата на изтичане на признаването на контролните и надзорните органи за целите на равностойността и да се определят разпоредбите за справяне със ситуацията до изтичането на тяхното признаване. Следва също така да бъдат определени разпоредби относно заявления от трети държави за целите на равностойността, които са били подадени съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и които са в процес на разглеждане към момента на влизане в сила на настоящия регламент.

(74)     За да се гарантира управлението на списъка на контролните и надзорните органи, признати за целите на равностойността съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007, и за улесняване на разглеждането на заявления от трети държави за признаване за целите на равностойността, които са в процес на разглеждане към датата на влизането в сила на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка с информацията, която трябва да бъде изпратена от тези контролни и надзорни органи, която е необходима за надзора на тяхното признаване и по отношение на упражняването на този надзор от страна на Комисията, както и по отношение на всички процедурни правила, необходими за проверка на заявления от трети държави, които са в процес на разглеждане. 

(75)     За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с техническите подробности за създаването на база данни, съдържаща всички сортове, за които има произведени по метода на биологичното производство семена или посадъчен материал; по отношение на разрешаването или оттегляне на разрешаването на продукти и вещества, които могат да бъдат използвани в биологичното производство като цяло и по-специално в производството на преработени биологични храни, включително процедурите, които да бъдат следвани за получаване на разрешението, както и списъците на тези продукти и вещества, и, когато е целесъобразно, тяхното описание, изисквания за състав и условия за използване; по отношение на конкретни и практически аспекти относно представянето, състава и големината на обозначенията, като се прави позоваване на кодовите номера на контролните и надзорните органи и обозначението на мястото, където са отгледани земеделските суровини, определяне на кодови номера за контролните и надзорните органи и обозначението на мястото, където са отгледани земеделските суровини; по отношение на подробностите и спецификациите относно съдържанието, формата и начина за отправяне на уведомленията от страна на операторите и групи от оператори относно тяхната дейност до компетентните органи и начина на публикуване на таксите, които трябва да бъдат събрани за извършване на контрола; по отношение на обмена на информация между групи от оператори и компетентните органи, контролните и надзорните органи и между държавите членки и Комисията; по отношение на признаване или оттегляне на признаването на контролните и надзорните органи, които са компетентни да извършват контрол в трети държави, и съставянето на списък на тези контролни и надзорни органи и правила за гарантиране на прилагането на мерки при случаи на неспазване или при съмнение за такова, засягащи неизменната същност на внесените биологични продукти; по отношение на съставянето на списък на трети държави, признати съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и изменението на списъка, както и правила за гарантиране на прилагането на мерки при случаи на неспазване или при съмнение за такова, засягащи неизменната същност на биологичното производство, внесени от тези държави; по отношение на системата, която следва да се използва за предаването на необходимата за прилагането и наблюдението на настоящия регламент информация, както и по отношение на съставянето на списък на контролните и надзорните органи, признати съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и изменението на списъка. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[34].

(76)     На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема незабавно приложими актове за изпълнение, когато при надлежно обосновани случаи, отнасящи се до защитата срещу нелоялни практики или практики, които са несъвместими с принципите и правилата за биологично производство, защитата доверието на потребителите или защитата на лоялната конкуренция между операторите, наложителни причини за спешност, които налагат да се гарантира прилагането на мерки при случаи на неспазване или при съмнение за такова, засягат неизменната същност на внесените биологични продукти, които се контролират от признати контролни или надзорни органи.

(77)     За да се гарантира плавен преход между, от една страна, правилата относно биологичния произход на растителния репродуктивен материал, и относно животните за разплод, предвидени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и изключението от правилата за производство, приети в съответствие с член 22 от посочения регламент, и — от друга страна, новите разпоредби за производството на растения и на растителни продукти, на животновъдство, както е предвидено в настоящия регламент, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема някои актове по отношение на предоставянето на изключения, когато изключенията се считат за необходими с цел да се осигури достъп до растителния репродуктивен материал и живи животни за разплод, които могат да бъдат използвани в биологичното производство. Тъй като тези актове са временни по своя характер, те следва да се прилагат за ограничен период от време.

(78)     Комисията следва да разгледа положението за наличието на биологичен растителен репродуктивен материал и животни за разплод и да представи доклад по него до Европейския парламент и Съвета през 2021 г.

(79)     Следва да се предвиди разпоредба за изчерпването на запасите от продукти, които са били произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007 и са пуснати на пазара, преди настоящият регламент да започне да се прилага.

(80)     Преразглеждането на нормативната уредба за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти показа, че конкретните нужди, свързани с официалния контрол и другите официални дейности, извършвани в съответствие с Регламент (ЕС) № XXX/XXX (регламент относно официалния контрол), изискват разпоредби за по-добро решаване на случаи на несъответствие. Освен това разпоредбите на Регламент (ЕС) № XXX/XXX [регламент относно официалния контрол], свързани със задачите и отговорностите на компетентните органи, одобрението и надзора на упълномощените органи, официалното сертифициране, задълженията за докладване и административната помощ, следва да бъдат адаптирани, за да отговарят на конкретните потребности на сектора на биологичното производство. Поради това Регламент (ЕС) № XXX/XXX [регламент относно официалния контрол] следва да бъде съответно изменен.

(81)     Доколкото целите на настоящия регламент, и по-специално в областта на лоялната конкуренция и правилното функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти, както и спечелването на доверието на потребителите в тези продукти и в логото на Европейския съюз за биологично производство, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от самите държави членки, но поради изискваното хармонизиране на правилата за биологично производство могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(82)     Целесъобразно е да се предвиди дата на прилагане на настоящия регламент, с което ще се даде възможност на операторите да се приспособят към въведените нови изисквания.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Предмет, обхват и определения

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват принципите на биологичното производство и се определят правилата за биологично производство и използването на обозначения, позоваващи се на него при етикетиране и рекламиране.

Член 2

Приложно поле

1.           Настоящият регламент се прилага за земеделските продукти, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“), и за някои други продукти, изброени в приложение I към настоящия регламент, доколкото тези земеделски продукти и останалите продукти предстои да бъдат произведени, обработени, разпространени, пуснати на пазара, внесени или изнесени като биологични продукти.

Продуктите от риболов и лов на диви животни не се считат за биологични продукти.

2.           Настоящият регламент се прилага за всеки оператор, участващ в дейности на всеки етап от производството, обработката и разпространението на продуктите, посочени в параграф 1.

Дейности, свързани с обществено хранене, извършвани от заведения за обществено хранене съгласно определението в член 2, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета[35], не попадат в приложното поле на настоящия регламент.

Държавите членки могат да прилагат национални правила или при липса на такива — частни стандарти относно етикетирането и контрола на продукти, произхождащи от заведения за обществено хранене.

3.           Настоящият регламент се прилага, без да се засягат други разпоредби на Съюза, свързани с inter alia безопасност на хранителната верига, здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, здраве на растенията и растителен репродуктивен материал, и по-специално Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ на Европейския парламент и на Съвета[36] (относно растителния репродуктивен материал) и Регламент (ЕС) № ХХ/ХХХХ на Европейския парламент и на Съвета[37] (относно защитните мерки срещу вредителите по растенията).

4.           Настоящият регламент се прилага без да се засягат други специални разпоредби на Съюза, свързани спускането на продукти на пазара, и по-специално, свързаните с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета[38], както и с Регламент (ЕС) № 1169/2011.

5.           За да се вземе под внимание новата информация за методите на производство или за материали или международни ангажименти, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед на изменението на списъка с продукти, определен в приложение I. За включване в този списък са допустими само продукти, които са тясно свързани със земеделски продукти.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „биологично производство“ означава използване на методи на производство, които са в съответствие с настоящия регламент, на всички етапи на производство, обработка и разпространение;

(2) „биологично“ означава получено от или свързано с биологично производство;

(3) „земеделска суровина“ означава земеделски продукт, който не е бил подложен на каквито и да е действия, свързани със съхранение или преработка;

(4) „превантивни мерки“ означава мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира качеството на почвата, както и предотвратяването и борбата с вредители, болести и плевели, и за предотвратяване на заразяването с продукти или вещества, които не са одобрени съгласно настоящия регламент;

(5) „преход“ означава преход от небиологично към биологично производство в рамките на определен срок;

(6) „оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за спазването на настоящия регламент в рамките на всички контролирани от него етапи на производство, обработка и разпространение;

(7) „група от оператори“ означава група, в която всеки оператор е земеделски стопани, който притежава стопанство с големина до 5 хектара използвана земеделска площ и който може освен в производството на храни или фуражи да участва и в тяхната преработка;

(8) „земеделски стопанин“ означава физическо или юридическо лице, или група физически или юридически лица, независимо от правния статут, предоставен на тази група и на нейните членове от националното законодателство, който упражнява селскостопанска дейност;

(9) „земеделска площ“ означава земеделска площ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

(10) „растения“ означава растения съгласно определението в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

(11) „растениевъдство“ означава производство на земеделски растителни продукти, включително събиране на диворастящи растителни продукти със стопанска цел;

(12) „растителни продукти“ означава растителни продукти съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

(13) „вредител“ означава вредител, както е определено в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XX/XXXX (относно защитните мерки срещу вредителите по растенията);

(14) „продукти за растителна защита“ означава продуктите, посочени в член 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

(15) „животновъдство“ означава отглеждане на домашни или опитомени сухоземни животни, включително насекоми;

(16) помещение тип „веранда“ означава допълнителна, покрита, неизолирана външна част на помещение за животни, чиято най-дълга страна обикновено е оборудвана с телена ограда или мрежа, т.е. не е защитена от външните температурни условия, с естествено и изкуствено осветление и застлан под;

(17) „аквакултура“ означава аквакултура съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 25 от Регламент (ЕО) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета[39];

(18) „ветеринарно лечение“ означава всички стадии на лечебна или превантивна дейност срещу изолиран случай на конкретно заболяване;

(19) „ветеринарномедицински продукти“ означава ветеринарни лекарствени продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[40];

(20) „обработка“ означава операциите по консервиране или преработка на биологични продукти, включително клане и разфасоване на животински продукти, пакетиране, етикетиране или промени в етикетирането, свързани с биологично производство;

(21) „храна“ означава храна съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета[41];

(22) „фураж“ означава фураж съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

(23) „фуражна суровина“ означава фуражна суровина съгласно определението в член 3, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета[42];

(24) „фураж за животни в преходен период“ означава предназначени за животни храни, произведени през преходния период към биологично производство, с изключение на добитите през дванадесетте месеца след началото на преходния период;

(25) „пускане на пазара“ означава пускане на пазара съгласно определението в член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

(26) „възможност за проследяване“ означава възможност за проследяване съгласно определението в член 3, точка 15 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

(27) „етапи на производство, обработка и разпространение“ означава всеки етап от и включително първичното производство на даден биологичен продукт до и включително неговото съхранение, преработка, транспортиране, продажба или доставка до крайния потребител, и, когато е целесъобразно, етикетиране, рекламиране, внос, износ и дейности на подизпълнители;

(28) „бедствия“ означава обстоятелства, произтичащи от „неблагоприятно климатично явление“, „екологична катастрофа“, „природно бедствие“ или „катастрофално събитие“ съгласно определението в член 2, параграф 1, букви з), й), к) и л) от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

(29) „съставка“ означава съставка съгласно определението в член 2, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

(30) „етикетиране“ означава етикетиране съгласно определението в член 2, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

(31) „рекламиране“ означава всяко представяне на биологичните продукти пред обществеността с всички средства, различни от етикетиране, което цели или има вероятност да повлияе и да формира отношение, мнение и поведение с оглед пряко или непряко насърчаване на продажбите на биологични продукти;

(32) „компетентни органи“означава компетентни органи съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) № XXX/XXXX [регламент относно официалния контрол];

(33) „контролен орган“ означава контролен орган за биологични продукти съгласно определението в член 2, точка 39 от Регламент (ЕС) № XXX/XXXX [регламент относно официалния контрол];

(34) „надзорен орган“ означава орган с делегирани правомощия съгласно определението в член 2, точка 38 от Регламент (ЕС) № XXX/XXXX [регламент относно официалния контрол], както и орган, признат от Комисията или от трета държава, призната от Комисията, да извършва контрол в трети държави на вноса на биологични продукти в Съюза;

(35) „неспазване“ означава неспазване на настоящия регламент;

(36) „генетично модифициран организъм“ означава генетично модифициран организъм съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[43], който не е получен чрез техниките за генетична модификация, изброени в приложение I.Б към посочената директива, наричан по-нататък „ГМО“;

(37) „произведен от ГМО“ означава получен изцяло или частично от ГМО, но несъдържащ или несъстоящ се от ГМО;

(38) „произведен чрез ГМО“ означава получен чрез използване на ГМО като последен жив организъм в производствения процес, но несъдържащ или несъстоящ се от ГМО, нито произведен от ГМО;

(39)  „добавка в храните“ означава хранителна добавка съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета[44] ;

(40) „фуражна добавка“ означава фуражна добавка съгласно определението в член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета[45];

(41) „равностойност“ означава постигането на същите цели и принципи чрез прилагането на правила, които осигуряват същата степен на гарантиране на съответствието; „спомагателно вещество“ означава спомагателно вещество съгласно определението в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1333/2008;

(42) „ензим в храна“ означава ензим в храна съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета[46];

(43) „йонизиращо лъчение“ означава йонизиращо лъчение съгласно определението в член 1 от Директива 96/29/Евратом на Съвета[47].

Глава II

Принципи на биологичното производство

Член 4

Общи принципи

Биологичното производство е устойчива система за управление на земеделието, която се основава на следните общи принципи:

(а)          съобразяване със системите и циклите в природата и запазване и подобряване на състоянието на почвата, водата, растенията и животните и равновесието между тях;

(б)          допринасяне за висока степен на биологично разнообразие;

(в)          използване по отговорен начин на енергията и природните ресурси като вода, почва, органична материя и въздух;

(г)          поддържане на високи стандарти за хуманно отношение към животните, и по-специално задоволяване на специфичните поведенчески потребности на животните съобразно техния вид;

(д)          адекватно разработване и управление на биологични процеси, основани на екологичните системи, използващи вътрешни за тези системи природни ресурси чрез методи, които:

i)       използват живи организми и механични производствени методи;

ii)      упражняват свързано със земята отглеждане на култури и животновъдство или аквакултура, които съответстват на принципа за устойчива експлоатация на рибните ресурси;

iii)     изключват използването на ГМО и продукти, произведени от или чрез ГМО, с изключение на ветеринарномедицински продукти;

iv)     се основават на използването на превантивни мерки, когато това е целесъобразно;

(е)          ограничаване на използването на външни ресурси. Когато външни ресурси са необходими или когато не съществуват подходящите управленски практики и методи, посочени в буква д), те се свеждат до:

i)       ресурси от биологично производство;

ii)      естествени или получени по естествен път вещества;

iii)     слаборазтворими минерални торове;

(ж)         приспособяване, при необходимост, и в рамките на настоящия регламент, на производството, като се вземат под внимание здравният статус, регионалните различия в екологичното равновесие, климатичните и местните условия, етапите на развитие и специфичните животновъдни практики.

Член 5

Специфични принципи, приложими към земеделски дейности и аквакултури

В рамките на земеделските дейности и аквакултурите, биологичното производство по-специално се основава на следните специфични принципи:

(а)          поддържане и засилване на биологичната активност и естественото плодородие на почвата, устойчивостта, задържане на водата в почвата и биоразнообразието на почвата, предотвратяване и борба с изчезването на органичните вещества в почвата, с уплътняването и ерозията на почвата, както и хранене на растенията основно чрез почвената екосистема;

(б)          ограничаване до минимум на използването на невъзобновяеми ресурси и външни ресурси;

(в)          рециклиране на отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход като ресурс в растениевъдството и животновъдството;

(г)          запазване на здравето на растенията чрез превантивни мерки, по-специално избор на подходящи видове, сортове и хетерогенни суровини, устойчиви на вредители или болести, подходящ сеитбооборот, механични и физически методи и защита на естествените неприятели на вредителите;

(д)          подбиране на породи съобразно способността на животните да се приспособяват към местните условия, тяхната жизнеспособност и устойчивост спрямо болести или здравословни проблеми; прилагане на животновъдство, приспособено към мястото и свързано със земята; прилагане на животновъдни практики, които укрепват имунната система и засилват естествените защитни сили срещу болести, и които по-специално включват редовно движение и достъп до открити пространства и пасища, когато това е необходимо;

(е)          спазване на високо равнище на хуманно отношение към животните, като се отчитат специфичните за съответния вид потребности;

(ж)         хранене на животните с биологичен фураж, съставен от земеделски съставки от биологичното производство и естествени вещества от неземеделски произход;

(з)          изключване от цялата биологична хранителна верига на генното инженерство, клонирането на животни, изкуствено предизвиканата полиплоидия и йонизиращо лъчение;

(и)          постоянно поддържане на здравето на водната среда и качеството на околните водни и сухоземни екосистеми;

(й)          хранене на водните организми с фураж от устойчива експлоатация на рибните ресурси съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 или с биологичен фураж, съставен от земеделски съставки от биологичното производство, включително биологична аквакултура, и от естествени вещества от неземеделски произход.

Член 6

Специфични принципи, приложими към преработката на биологични храни и фуражи

Производството на преработени биологични храни или фуражи по-специално се основава на следните конкретни принципи:

(а)          производство на биологични храни от биологични съставки от земеделски произход;

(б)          производство на биологични фуражи от биологични фуражни суровини;

(в)          ограничаване на използването на хранителни добавки, небиологични съставки с предимно технологични и сензорни функции, както и микроелементи и спомагателни вещества, така че то да се сведе до минимум и да се прилага само в случай на съществена технологична необходимост или поради специални хранителни цели;

(г)          ограничаване до минимум на използването на фуражни добавки и спомагателни вещества, като се прилага само в случай на технологична или зоотехническа необходимост или поради специални хранителни цели;

(д)          изключват се вещества и методи на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинската същност на продукта;

(е)          грижливо преработване на храните или фуражите, за предпочитане чрез използване на биологични, механични и физически методи.

Глава III

Правила относно производството

Член 7

Общи правила за производство

1.           Операторите спазват следните общи правила за производство:

(а)     цялото земеделско стопанство или дейност на аквакултурата се управлява в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания;

(б)     Освен ако не е предвидено друго в част IV, точка 2.2 и част VI, точка 1.3 от приложение II, само продукти и вещества, разрешени в съответствие с член 19, могат да се използват в биологичното земеделие и аквакултура, при условие че въпросният продукт или вещество е било разрешено за използване в земеделието и аквакултурата в съответствие със съответните разпоредби на законодателството на Съюза, а при необходимост — в съответните държави членки в съответствие с националните разпоредби, основани на правото на Съюза;

(в)     забранява се използването на йонизиращо лъчение за третиране на биологични храни или фуражи, или на суровини, използвани в биологичните храни или фуражи;

(г)     биологичните оператори, различни от микропредприятия, земеделски стопани и оператори, произвеждащи морски водорасли или аквакултурни животни, въвеждат системи за управление на околната среда с оглед подобряване на екологичния аспект от работата им.

2.           С цел да се осигури правилното прилагане на общите правила за производство Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36, за да предвиди критериите, на които трябва да съответства посочената в параграф 1, буква г) система за управление на околната среда. При определянето на тези критерии се вземат предвид характеристиките на малките и средните предприятия.

Член 8

Преход към биологично производство

1.           Земеделските стопани и оператори, произвеждащи морски водорасли или аквакултурни животни, спазват преходния период към биологично производство. По време на целия преходен период те прилагат правилата за биологично производство, заложени в настоящия регламент, и по-специално, специалните правила във връзка с прехода към биологично производство, определени в приложение II.

2.           Преходният период към биологично производство започва най-рано тогава, когато земеделският стопанин или операторът, произвеждащ морски водорасли или аквакултурни животни, е уведомил компетентния орган за дейността си в съответствие с настоящия регламент.

2а.Чрез дерогация от параграф 2, когато земята е била оставена под угар преди уведомяването по член 24, параграф 1 поне за период, необходим за преход, и при условие че са изпълнени другите необходими изисквания, не е необходим преходен период за тази земя под угар.

3.           Предишни периоди не могат да бъдат признати със задна дата като част от преходния период към биологично производство.

4.           Продуктите, произведени през преходния период към биологично производство, не се пускат на пазара като биологични.

5.           Чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква а) по време на преходния период към биологично производство земеделското стопанство може да се раздели на ясно обособени единици, не всички от които се управляват съгласно принципите на биологичното производство. При животните през преходния период са представени различни видове в биологичното производство.  При аквакултурите могат да са представени едни и същи видове, стига обектите за производство да са ясно обособени. При растенията през преходния период са представени различни сортове в биологичното производство.

6.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед допълнение на правилата, определени в настоящия член, или за допълнение или изменение на правилата по отношение на прехода, определени в приложение II.

Член 9

Забрана за използване на ГМО

1.           В биологичното производство не се използват ГМО и продукти, произведени от или чрез ГМО, в храни или фуражи, или за храни, фуражи, спомагателни вещества, продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата, растителен репродуктивен материал, микроорганизми и животни.

2.           За целите на параграф 1, по отношение на ГМО или произведени от или чрез тях продукти, предназначени за храна или фураж, операторите могат да използват етикетите на даден продукт или всеки друг придружаващ документ, приложен или предоставен съгласно Директива 2001/18/ЕО, Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета[48] или Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета[49].

3.           Операторите могат да приемат, че в производството на закупени храни и фуражи не са използвани ГМО или произведени от тях или чрез тях продукти, когато такива продукти не са етикетирани, нито пък са придружени от документ съгласно посочените в параграф 2 регламенти, освен ако не са получили друга информация, указваща, че етикетирането на съответните продукти не е в съответствие с тези регламенти.

Член 10

Правила относно растениевъдството

1.           Оператори, произвеждащи растения или растителни продукти, по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част I от приложение II.

2.           Всяка държава членка осигурява създаването на компютризирана база данни, съдържаща всички сортове и хетерогенни материали съгласно Регламент (ЕС) № XX/XXX (законодателство относно РРМ), на територията на които има налични растителен репродуктивен материал, получен чрез методите на биологичното производство.

3.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното растениевъдство, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила относно растениевъдството по отношение на:

(а)     практиките за култивиране на почвите;

(б)     управлението на почвите и наторяването;

(в)     здравето на растенията и борбата с вредителите и плевели;

(г)     управлението на производството на гъби и други специфични растения и системи за растениевъдство;

(д)     произхода на растителния репродуктивен материал;

(е)     събирането на диворастящи растения.

4.           Комисията приема актове за изпълнение за определяне на техническите подробности за създаването на базата данни, посочена в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Член 11

Правила относно животновъдството

1.           Операторите в областта на животновъдството по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част II от приложение II.

2.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното животновъдство, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила относно животновъдство по отношение на:

(а)     произхода на животните;

(б)     помещенията за отглеждане на животни, включително минимална площ на закрито и на открито, както и максимален брой животни на хектар;

(в)     животновъдните практики;

(г)     селекция;

(д)     фуража и храненето;

(е)     профилактиката на заболяванията и ветеринарното лечение.

Член 12

Правила за производство на морски водорасли и аквакултурни животни

1.           Операторите, произвеждащи морски водорасли и аквакултурни животни, по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част III от приложение II.

2.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на органичното производство на морски водорасли, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила за производство на морски водорасли по отношение на:

(а)     пригодността на водната среда и плана за устойчиво управление;

(б)     добива на диворастящи морски водорасли;

(в)     отглеждане на морски водорасли;

(г)     мерки срещу обрастването и почистването на производственото оборудване и съоръжения.

3.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на отглеждани по биологичен начин аквакултурни животни, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила за производство на аквакултурни животни по отношение на:

(а)     пригодността на водната среда и плана за устойчиво управление;

(б)     произхода на аквакултурните животни;

(в)     отглеждането на аквакултурни животни, включително водни садкови системи, системи за производство максимална посадка и където е целесъобразно —  минимална посадка;

(г)     селекция;

(д)     управлението на аквакултурни животни;

(е)     фуража и храненето;

(ж)    профилактиката на заболяванията и ветеринарното лечение.

Член 13

Правила за производство на преработени храни и фуражи

1.           Операторите, произвеждащи преработени храни и фуражи, по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част IV от приложение II.

2.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на преработени биологични храни и фуражи, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила за производство на преработени храни и фуражи по отношение на:

(а)     процедурите, които трябва да се спазват;

(б)     превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети;

(в)     състава и условията на употреба на преработените храни и фуражи, включително продукти и вещества, разрешени за употреба в преработени храни и фуражи;

(г)     мерките за почистване;

(д)     пускането на пазара на преработени продукти, включително тяхното етикетиране и идентифициране;

(е)     разделянето на биологични продукти, растителни съставки и фуражни суровини от небиологични продукти, растителни съставки и фуражни суровини;

(ж)    списъка на небиологичните растителни съставки, които могат да се използват по изключение за производството на биологични преработени продукти;

(з)      изчисляването на процента на растителните съставки, посочени в член 21, параграф 3, буква а), точка ii) и буква б);

(и)     техниките, използвани при преработката на храни и фуражи.

Член 14

Правила за производство на вино

1.           Операторите, произвеждащи продукти от лозаро-винарския сектор, по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част V от приложение II.

2.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство на вино, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила за производство на вино по отношение на енологичните практики и ограничения.

Член 15

Правила за производство на дрожди, използвани за храна или фураж

1.           Оператори, произвеждащи дрожди, използвани за храна или фураж, по-специално спазват специалните правила за производство, определени в част VI от приложение II.

2.           За да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство на дрожди, както и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на специалните правила за производство на дрожди по отношение на обработката и използваните субстрати.

Член 16

Правила за производство на други продукти

За се вземе предвид евентуална бъдеща нужда от специални правила за производство на продукти, различни от посочените в членове от 10—15, и с цел да се гарантират качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство на тези допълнителни продукти и впоследствие да се гарантира адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение или допълнение на приложение II по отношение на специалните правила за производство на тези продукти.

Член 17

Приемане на изключения от правилата за производство

За да се даде възможност за продължаване и подновяване на биологичното производство в случай на бедствия и при условие, че са спазени принципите, заложени в глава II, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36, за да предвиди критериите за определяне на тези ситуации като бедствия и за определяне на специалните правила за справяне в такива ситуации, както и за изискванията за наблюдение и докладване.

Член 18

Събиране, опаковане, транспортиране и съхранение

1.  Биологичните продукти се събират, опаковат, транспортират и съхраняват в съответствие с правилата, посочени в приложение III.

2. За да се гарантират неизменната същност на биологичното производство и адаптирането към техническото развитие, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение и допълнение на правилата, посочени в приложение III.

Член 19

Разрешаване на продукти и вещества, използвани в биологичното производство

1.           Комисията може да разреши употребата на определени продукти и вещества в биологичното производство и да ги включва в списъци под ограничителен режим на ползване за следните цели:

(а)     продукти за растителна защита;

(б)     торове, подобрители на почвата и хранителни вещества;

(в)     всички фуражни суровини;

(г)     фуражни добавки и спомагателни вещества;

(д)     продукти за почистване и дезинфекция на водоеми, клетки, резервоари, канали, сгради и съоръжения за животновъдство;

(е)     продукти за почистване и дезинфекциране на сгради и съоръжения, използвани в растениевъдството, включително съхранение в земеделско стопанство.

По-специално Комисията може да разреши употребата на определени продукти и вещества в производството на преработени биологични храни и включването им в списъци под ограничителен режим на ползване за следните цели:

(а)     добавки в храните, ензими в храните и спомагателни вещества;

(б)     спомагателни вещества за производството на дрожди и продукти от дрожди.

2.           Разрешаването за използване в биологичното производство на продуктите и веществата, посочени в параграф 1, първа алинея, се извършва съгласно принципите, определени в глава II, и следните критерии, които се оценяват като цяло:

(а)     употребата им е необходима за устойчивото производство и е определяща предвид неговото предназначение;

(б)     всички продукти и вещества са от растителен, животински, микробен или минерален произход, освен в случай на липса на продукти или вещества от такива източници в достатъчно количество или качество или при липса на други възможности;

(в)     относно продуктите, посочени в параграф 1, първа алинея, буква а), важи следното:

i)       употребата им е от съществено значение в борбата срещу вредителите, за които няма алтернативни биологични, физични, селекционни решения или практики за култивиране, или други ефективни управленски практики;

ii)      ако продуктите не са от растителен, животински, микробен или минерален произход и не са идентични с естествената си форма, те могат да бъдат одобрени само ако условията за тяхната употреба изключват пряк контакт с ядивните части на културите;

(а)     относно продуктите, посочени в параграф 1, буква б), първа алинея, тяхната употреба е от съществено значение за осигуряването или запазването на плодородието на почвата или за удовлетворяването на специфичните хранителни нужди на растенията, или конкретни цели във връзка с подобряването на почвата;

(б)     относно продуктите, посочени в параграф 1, първа алинея, букви в) и г), важи следното:

i)       тяхното използване е необходимо за поддържане на здравето, благосъстоянието и жизнеспособността на животните и допринасят за постигането на подходящ хранителен режим, удовлетворяващ физиологичните и поведенческите потребности на съответните видове или тяхното използване е необходимо да се произвеждат или запазват фуражи, тъй като производството или запазването на фуражи не е възможно без да се прибегне към тях;

ii)      фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините или провитамините са с естествен произход, освен ако такива продукти или вещества от такива източници не са достъпни в достатъчни количества или качество, или когато няма друга алтернатива.

Разрешаването за използване в производството на преработени биологични храни на продуктите, посочени в параграф 1, първа алинея, се извършва съгласно принципите, определени в глава II, и следните критерии, които се оценяват като цяло:

(а)     няма разрешени алтернативи съгласно настоящия член;

(б)     без да се прибегне до тези продукти и вещества е невъзможно да се произвеждат или запазват храните или да се изпълняват дадени изисквания към хранителния режим, предвидени съгласно законодателството на Съюза;

(в)     те се намират в природата и могат да са претърпели единствено механична, физическа, биологична, ензимна или микробна обработка, освен ако такива продукти и вещества от такива източници не са достъпни в достатъчни количества или качества.

Разрешаването на използването на синтезирани по химичен път продукти или вещества е строго ограничено до случаи, при които използването на външни ресурси, посочени в член 4, буква б), ще допринесе за неприемливи въздействия върху околната среда.

3.           За да се гарантира качеството, проследимостта и съответствието с настоящия регламент по отношение на биологичното производство като цяло и по-специално производството на преработени биологични храни, както и адаптиране към техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36, за да предвиди допълнителни критерии за разрешение или оттегляне на разрешение за продукти и вещества, посочени в параграф 1, за използване в биологичното производство като цяло и по-специално в производството на преработени биологични храни, както и други изисквания за използването на такива разрешени продукти и вещества.

4.           Когато дадена държава членка смята, че даден продукт или вещество трябва да бъде включено или изключено от списъка на разрешените продукти и вещества, посочен в параграф 1, или че спецификациите за употребата, посочени в правилата за производство, следва да се изменят, държавата членка гарантира, че до Комисията и до държавите членки официално се изпраща документация, съдържаща мотивите за включването, изключването или изменението.

Исканията за изменение или изключване се публикуват от държавите членки.

5.           Комисията приема актове за изпълнение за разрешаване или за оттегляне на разрешаването на продукти и вещества, които по принцип могат да се използват в биологично производство, и по–специално продукти и вещества, които могат да бъдат използвани в производството на преработени биологични храни, и за определяне на процедури, които да бъдат следвани за получаване на разрешението, както и на списъците на тези продукти и вещества, и, по целесъобразност, тяхното описание, изискванията към състава и условията за употреба. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Член 20

Наличие на неразрешени продукти или вещества

1.           Продукти, в които се установява наличие на продукти или вещества, които не са разрешени в съответствие с член 19, над установените граници, като се вземе предвид по-специално Директива 2006/125/ЕО, не се предлагат на пазара като биологични.

2.           С цел да се гарантира на ефективността, ефикасността и прозрачността на биологичното производство и етикетирането система на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36 относно специалните критерии и условия за прилагане на границите, посочени в параграф 1, и по отношение на установяването на тези граници и тяхното адаптиране предвид техническото развитие.

3.           Чрез дерогация от член 211, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и след одобрение от Комисията, прието, без да се прилага процедурата, посочена в член 37, параграф 2 или 3 от настоящия регламент, държавите членки могат да отпускат национални плащания за компенсация на земеделските стопани за понесени от тях загуби поради замърсяване на земеделските им продукти с неразрешени продукти или вещества, което ги възпрепятства да предлагат на пазара продуктите си като биологични, при условие че земеделските стопани са взели всички целесъобразни мерки, за да избегнат риска от подобно замърсяване. Държавите членки могат да използват инструментите по общата селскостопанска политика, за да покрият изцяло или отчасти тези загуби.

Глава IV

Етикетиране

Член 21

Използване на термини, отнасящи се до биологичното производство

1.           За целите на настоящия регламент един продукт се смята, че съдържа термини за биологично производство, ако в етикетирането, рекламните материали или търговските документи продуктът, неговите съставки или фуражни суровини са характеризирани с термини, които указват на купувача, че продуктът, неговите съставки или фуражните суровини са получени в съответствие с настоящия регламент. По-специално термините, посочени в приложение IV, техните производни или умалителни форми, като „био“ и „еко“, самостоятелно или в комбинация, могат да се използват в целия Съюз и на всеки език, описан в настоящото приложение за етикетиране и рекламиране на продукти, които са в съответствие с настоящия регламент.

2.           За продуктите, посочени в член 2, параграф 1, термините, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се използват никъде в Съюза на език, изброени в приложение IV, за етикетирането, рекламирането и търговската документация на продукт, който не отговаря на изискванията на настоящия регламент.

Освен това не се използват никакви термини, включително такива, използвани в областта на марките, или практики, използвани за етикетиране или рекламиране, които могат да подведат купувача или потребителя, като създадат впечатлението, че даден продукт или съставките му са в съответствие с настоящия регламент.

3.           Що се отнася до преработените храни, термините, посочени в параграф 1, могат да се използват:

(а)     в търговско описание, стига:

i)       преработените храни са в съответствие с правилата за производство, определени в част IV от приложение II;

ii)      най-малко 95 % тегловни процента от съставките от земеделски произход са биологични;

(б)     само в списъка на съставките, когато по-малко от 95 % от съставките от земеделски произход са биологични и при условие, че тези съставки отговарят на правилата за производство, определени в настоящия регламент.

Списъкът на съставките, посочен в първа алинея, буква б), указва кои съставки са биологични. Позоваването на биологичното производство е позволено само по отношение на биологичните съставки. В списъка на съставките е отбелязан общият процент биологични съставки по отношение на общото количество земеделски съставки.

Термините, посочени в параграф 1, и указаният процент в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, са в един и същи цвят, големина и вид на шрифта като другите обозначения от списъка на съставките.

4.           За да се осигури яснота за потребителите и за да се гарантира, че на потребителя се съобщава подходящата информация, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед адаптиране на списъка на термините, посочен в приложение IV, като се взема предвид езиковото развитие в рамките на държавите членки и въвеждането на специални изисквания за етикетиране и съдържание, приложими за фуражите и техните съставки.

Член 22

Задължителни обозначения

1.           Когато се използват термините, посочени в член 21, параграф 1:

(а)     на етикета също така е изписан кодовият номер на контролния орган или на надзорния орган, които инспектират оператора, извършил последната дейност по производство или обработка;

(б)     на опаковката също така се отбелязва логото на Европейския съюз за биологично производство, посочено в член 23, по отношение на предварително пакетирани храни съгласно определението в член 2, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

2.           Когато се използва логото на Европейския съюз за биологично производство, се изписва и обозначение за мястото, където са отгледани земеделските суровини в състава на продукта, в същото зрително поле като логото, по един от следните начини:

(а)     „Земеделие от ЕС“, когато суровините от земеделски произход са отгледани в Съюза,

(б)     „Земеделие извън ЕС“, когато суровините от земеделски произход са отгледани в трети държави,

(в)     „Земеделие от/извън ЕС“, когато част от земеделските суровини са отгледани в Съюза и част от тях са отгледани в трети държави.

Когато е целесъобразно, думата „земеделие“ може да бъде заменена с „аквакултура“.

Обозначението от „ЕС“ или „извън ЕС“ може да се подмени или допълни с името на държавата, ако всички земеделски суровини в състава на продукта са отгледани в тази държава.

За обозначението „от ЕС“ или „извън ЕС“ малки количества съставки могат да бъдат пренебрегнати, стига общото количество на пренебрегнатите съставки да не надхвърля 5 % от общото количество земеделски суровини.

Обозначението „от ЕС“ или „извън ЕС“ като цвят, големина и вид на шрифта не изпъква пред наименованието на продукта.

3.           Обозначенията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 23, параграф 3, се поставят на видно място по такъв начин, че да бъдат лесно забележими, ясно четливи и незаличими.

4.           За да се осигури яснота за потребителите и за да се гарантира, че на потребителя се съобщава подходящата информация, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед определяне на допълнителни правила за етикетирането и използването на обозначенията, посочени в параграф 1, буква а) и в параграф 2 от настоящия член, и в член 23, параграф 3.

5.           Комисията приема актове за изпълнение във връзка със:

(а)     конкретни и практически аспекти по отношение на представянето, състава и големината на обозначенията, посочени в параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящия член, и в член 23, параграф 3;

(б)     предоставянето на кодови номера на контролните и на надзорните органи;

(в)     обозначението за мястото, където са отгледани земеделските суровини, в съответствие с параграф 2 от настоящия член и член 232, параграф 3.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Член 23

Лого на Европейския съюз за биологично производство

1.           Логото на Европейския съюз за биологично производство може да се използва при етикетирането, представянето и рекламирането на продукти, които са в съответствие с настоящия регламент.

2.           Логото на Европейския съюз за биологично производство е официална атестация в съответствие с членове 85 и 90 от Регламент (ЕС) № XXX/XXXX [регламент относно официалния контрол].

3.           Използването на логото на Европейския съюз за биологично производство не е задължително за продукти, внесени от трети държави. Освен това, когато логото е поставено на етикета, обозначението, посочено в член 22, параграф 2, също се поставя на етикета.

4.           Логото на Европейския съюз за биологично производство следва модела, определен в приложение V, и съответства на правилата, определени в същото приложение.

5.           При етикетирането, представянето и рекламирането на продуктите, които са в съответствие с настоящия регламент, могат да се използват национални и частни знаци.

6.           За да се осигури яснота за потребителите и за да се гарантира, че на потребителя се съобщава подходящата информация, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 с оглед изменение на логото на Европейския съюз за биологично производство и правилата, отнасящи се до него, определени в приложение V.

Глава V

Сертифициране на биологично производство

Член 24

Система за сертифициране на биологично производство

1.           Операторите или групите от оператори, които произвеждат, обработват или складират биологични продукти, които внасят такива продукти от трета държава или изнасят такива продукти за трета държава, или които пускат на пазара такива продукти, преди пускането на пазара на биологични продукти или преди прехода към биологично производство уведомяват за своята дейност компетентните органи на държавите членки, в които се осъществява дейността.

2.           Когато оператори или групи от оператори възлагат на подизпълнители някоя от своите дейности към трета страна, както операторите, така и групите от оператори и третата страна, на която са възложени дейностите, изпълняват условията по параграф 1.

3.           Операторите или групите от оператори съхраняват данни за различните дейности, в които участват, в съответствие с настоящия регламент.

4.           Компетентните органи водят актуализиран списък с имената и адресите на операторите или групите от оператори, които са уведомили за своите дейности в съответствие с параграф 1, и оповестяват този списък заедно с информацията, свързана с техните сертификати за биологично производство, посочени в член 25, параграф 1. Компетентните органи спазват изискванията за защита на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[50].

5.           Държавите членки гарантират, че таксите, които могат да бъдат събрани от компетентните органи, контролните органи или надзорните органи в съответствие с член 76 от Регламент (ЕС) № XX/XXXX (регламент относно официалния контрол), се оповестяват публично.

6.           С цел да се гарантира ефективност, ефикасност и прозрачност на биологичното производство и системата за етикетиране, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с изискванията за водене на документация, изискванията за публикуване на списъка, посочен в параграф 4 от настоящия член, и изискванията и процедурите, които трябва да се прилагат по отношение на публикуването на таксите, посочени в параграф 5 от настоящия член, както и за осъществявания от компетентните органи надзор на прилагането на тези такси.

7.           Комисията може да приема актове за изпълнение, за да предостави подробности и спецификации относно съдържанието, формата и начина на уведомяване, посочени в параграф 1, и формата на публикуване на таксите, посочени в параграф 5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Член 25

Сертификат за биологично производство

1.           Операторите и групите от оператори, които са уведомили за своята дейност в съответствие с член 24, параграф 1 и които отговарят на изискванията на настоящия регламент, имат право да получат сертификат за биологично производство. Сертификатът за биологично производство, издаден в електронен вид, когато това е възможно, позволява поне идентификацията на оператора или групата от оператори, вида или гамата продукти, попадащи в обхвата на сертификата, и неговия период на валидност.

2.           Сертификатът за биологично производство е официален сертификат по смисъла на членове 85 и 86 от Регламент (ЕС) № XXX/XXX (регламент относно официалния контрол).

3.           Операторите и групите на оператори нямат право да им бъде предоставен сертификат за биологично производство от различни контролни или надзорни органи за същата група продукти, включително когато тези оператори и групи от оператори участват в различните етапи на производство, обработка и разпространение.

4.           Членовете на група от оператори нямат право да им се предоставя отделен сертификат за биологично производство за нито една от дейностите, обхванати от сертификата на групата.

5.           Операторите систематично проверяват сертификата за биологично производство на своите доставчици.

6.           С цел да се гарантира на ефективността, ефикасността и прозрачността на биологичното производство и системата на етикетирането, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36 по отношение на критериите за определяне на групи от продукти, посочени в параграф 3.

Член 26

Група от оператори

1.           Всяка група от оператори въвежда система за вътрешен контрол. Тази система се състои от документиран набор от дейности по контрол и процедури, в съответствие с които проверката за спазване на разпоредбите на настоящия регламент от всеки член на групата се извършва от определено лице или орган.

2.           Недостатъците при създаването или функционирането на системата за вътрешен контрол, посочена в параграф 1, по-специално по отношение на неустановяването или несправянето с нарушения от отделни членове на групата от оператори, които засягат неизменната същност на биологичното производство, може да доведе до отнемане на сертификата за биологично производство на цялата група.

3.           За да се гарантира ефективното и ефикасно провеждане на сертифицирането на група от оператори, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с отговорностите на отделните членове на група от оператори, състава и размера на дадена група от оператори, обхватът на продуктите, които трябва да се произвеждат от група от оператори, условията за участие в група от оператори, създаването и функционирането на системата за вътрешен контрол на групата, включително обхвата, съдържанието и периодичността на контрола, който трябва да се осъществява.

4.           Комисията може да приема актове за изпълнение относно обмена на информация между групата от оператори и компетентния орган или органи, контролните или надзорните органи и между държавите членки и Комисията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Глава VI

Търговия с трети държави

Член 27

Износ на биологични продукти

1.           Даден продукт може да бъде изнесен от Съюза като биологичен и да носи логото на ЕС за биологично производство само ако е в съответствие с настоящия регламент.

При все това продукт, предназначен за износ като биологичен в трета държава, която е призната в съответствие с член 31, може да бъде изнесен за съответната трета държава, ако той отговаря на нейните изисквания за пускане на пазара като биологичен.

2.           С цел да се избегне създаването на условия на неравнопоставеност за операторите при техния износ за трети държави, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка със специалните правила за износ на биологични продукти за трета държава, която е призната в съответствие с член 31.

3.           За да се гарантира лоялна конкуренция между операторите, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 ,във връзка с документите, предназначени за митническите власти в трети държави, по-специално по отношение на сертификата за износ на биологични продукти, издаден в електронен вид, който гарантира, че изнесените биологични продукти са в съответствие с настоящия регламент.

Член 28

Внос на биологични продукти

1.           Даден продукт може да бъде внесен от трета държава с цел да бъде пуснат на пазара в рамките на Съюза като биологичен, ако са изпълнени следните условия:

(а)     продуктът е биологичен продукт, посочен в член 2, параграф 1;

(б)     продуктът:

i)       отговаря на изискванията в глави II, III и IV и всички оператори, включително износителите в съответната трета държава, са били подложени на контрол от страна на контролните или надзорните органи, признати в съответствие с член 29; или

ii)      идва от трета държава, която е призната в съответствие с:

– член 30; или

– член 31;

(a) операторите в трети държави могат по всяко време да предоставят на вносителите или националните органи информация, позволяваща идентифицирането на оператора, който е извършил последната операция, с оглед да се гарантира проследимостта на биологичните продукти.

2.           За да се гарантира проследимостта на внесените продукти, които предстои да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза като биологични, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с документите, издадени, когато е възможно, в електронен вид, необходими за целите на вноса.

3.           Спазването на условията и мерките за вноса на биологични продукти в Съюза се установява на граничните контролни пунктове в съответствие с член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XXX/XXX (регламент относно официалния контрол). Физическите проверки, посочени в член 47, параграф 3 от същия регламент, се осъществяват с честота, която зависи от риска от неспазване на настоящия регламент.

Член 29

Признаване на контролните и надзорните органи

1.           Комисията може да приема актове за изпълнение с оглед признаване или оттегляне на признаването на контролни и надзорни органи, които отговарят на критериите, определени в делегиран акт, приет съгласно параграф 7, и които са компетентни да извършват контрол в трети държави, и за съставяне на списък на тези контролни и надзорни органи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

2.           Контролните органи са акредитирани по съответния хармонизиран стандарт „Оценка на съответствието – изисквания към органите, сертифициращи продукти, процеси и услуги“, чийто референтен номер е публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

3.           Акредитацията, посочена в параграф 2, може да се предоставя единствено от:

(а)     национален орган по акредитация в Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета[51]; или

(б)     акредитиращ орган извън Съюза, който е страна по многостранно споразумение за признаване под егидата на Международния форум за акредитация.

4.           При разглеждане на заявления за признаване Комисията приканва контролния или надзорния орган да предостави цялата необходима информация.

Признатите контролни или надзорни органи предоставят сертификати, издадени от органа по акредитация, или съответно доклад за оценка, издаден от компетентния орган, и — ако е целесъобразно — доклади относно редовната оценка на място, надзора и многогодишната периодична оценка на техните дейности.

5.           Въз основа на информацията, посочена в параграф 4, Комисията гарантира подходящ надзор на признатите контролни и надзорни органи чрез редовно преразглеждане на тяхното признаване. За целите на този надзор Комисията може да изиска допълнителна информация от органите по акредитация или, по целесъобразност, от компетентните органи.

6.           Естеството на надзора се определя въз основа на оценка на риска от неспазване.

7.           За да се гарантира прозрачността на процедурата по признаване и на надзорните процедури, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с критериите, които трябва да се прилагат по отношение на признаването или оттеглянето на признаването на контролните и надзорните органи, посочени в параграф 1, както и по отношение на дейностите по надзор от Комисията, включително посредством проверка на място.

8.           Комисията може да приема актове за изпълнение, за да се гарантира прилагането на мерки при случаи на неспазване, засягащи неизменната същност на биологичното производство, внесени съгласно признаването, предвидено в настоящия член, или при съмнение за такива случаи. Такива мерки по-специално могат да включват проверката на неизменната същност на биологичното производство преди пускането им на пазара в рамките на Съюза и, по целесъобразност, прекратяването на разрешението за пускане на пазара на такива продукти като биологични. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

9.           По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с защита срещу нелоялни практики или практики, които са несъвместими с принципите и правилата за биологичното производство, запазването на доверието на потребителите или защитата на лоялната конкуренция между операторите, Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 3, за да предприеме мерките, посочени в параграф 8 от настоящия член, или да се вземе решение за оттегляне на признаването на контролните и надзорните органи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 30

Равностойност съгласно търговско споразумение

Призната трета държава, посочена в член 28, параграф 1, буква б), точка ii), първо тире, е трета държава, която Съюзът е признал съгласно търговско споразумение като разполагаща със система за производство, която има същите цели и принципи и която прилага същите правила, които осигуряват същото равнище на гарантиране на съответствие като тези на Съюза.

Член 31

Равностойност съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007

1.           Призната трета държава, посочена в член 28, параграф 1, буква б), точка ii), второ тире, е трета държава, която е била призната за целите на равностойността съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, включително признатите по преходната мярка, предвидена в член 40.

Признаването на третите държави, посочени в първата алинея, е валидно до [да се посочи дата, съответстваща на 5 години след датата на прилагане на настоящия регламент].

2.           Въз основа на годишните доклади, които посочените в параграф 1 трети държави трябва да се изпращат на Комисията до 31 март всяка година, във връзка с прилагането и изпълнението на установените от тях мерки за контрол, Комисията, със съдействието на държавите членки, гарантира подходящ надзор на признатите трети държави чрез редовно преразглеждане на тяхното признаване. Естеството на надзора се определя въз основа на оценка на риска от неспазване.

3.           Контролните органи, които упражняват контрола в третите държави, посочени в параграф 1, са акредитирани по съответния хармонизиран стандарт „Оценка на съответствието – изисквания към органите, сертифициращи продукти, процеси и услуги“, чийто референтен номер е публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Ако акредитацията не се издава от национален акредитиращ орган в Съюза в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 765/2008, тя може да бъде предоставена само от акредитиращ орган извън Съюза, който е страна по многостранно споразумение за признаване под егидата на Международния форум за акредитация.

4.           Чрез акт за изпълнение Комисията съставя списък на третите държави, посочени в параграф 1, и може да изменя този списък чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

5.           За да се гарантира управлението на списъка на третите държави, посочен в параграф 4, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с информацията, която трябва да бъде изпратена от тези трети държави, необходима за надзора на тяхното признаване от страна на Комисията, както и за упражняването на този надзор от страна на Комисията, включително чрез проверка на място.

6.           Комисията може да приема актове за изпълнение, за да се гарантира прилагането на мерки при случаи на неспазване, засягащи неизменната същност на биологичното производство, внесени от трети държави, посочени в настоящия член, или при съмнение за такива случаи. Такива мерки по-специално могат да включват проверката на неизменната същност на биологичното производство преди пускането им на пазара в рамките на Съюза и, по целесъобразност, прекратяването на разрешението за пускане на пазара на такива продукти като биологични. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Глава VII

Общи разпоредби

Раздел 1

Свободно движение на биологични продукти

Член 32

Липса на забрана и ограничение на търговията на биологични продукти

1.           Компетентните органи, контролните и надзорните органи не могат на основания, свързани с производството, с етикетирането или с представянето на продуктите, да забраняват или ограничават търговията на биологични продукти, контролирани от друг компетентен орган, контролен или надзорен орган, намиращ се в друга държава членка, ако тези продукти са в съответствие с настоящия регламент. По-специално не може да бъде упражняван друг контрол и други дейности по контрол освен предвидените в Регламент (ЕС) № XXX/XXX (регламент за официалния контрол) и не могат да бъдат събирани други такси за официален контрол и други дейности по контрола освен определените съгласно член 76 от същия регламент.

2.           За да се гарантира правилното функциониране на единния пазар и търговията между държавите членки, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с определянето на правилата, свързани със свободното движение на биологични продукти за целите на параграф 1 от настоящия член.

Раздел 2

Информация и докладване

Член 33

Информация, свързана със сектора на биологичното производство и търговията

1.           Всяка година държавите членки предават на Комисията информацията, необходима за изпълнението и наблюдението на прилагането на настоящия регламент.

2.           Комисията приема актове за изпълнение по отношение на системата, която трябва да бъде използвана за предаване на информацията, посочена в параграф 1, подробности за информацията, която трябва да бъде предадена, и датата, до която тази информация трябва да бъде предадена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

Член 34

Информация относно компетентните органи, контролните органи и надзорните органи

1.           Държавите членки трябва да водят редовно актуализиран списък, който съдържа:

(а)     наименованията и адресите на компетентните органи;

(б)     наименованията и адресите на контролните и надзорните органи, както и техните кодови номера.

Държавите членки оповестяват публично списъка, посочен в първа алинея, буква б).

2.           Веднъж годишно Комисията публикува в интернет списъка на контролните и надзорните органи, посочени параграф 1, буква б).

Член 35

Доклад

До 31 декември 2021 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за наличието на биологичен растителен репродуктивен материал и животни за разплод.

Глава VIII

Процедурни, преходни и заключителни разпоредби

Раздел 1

Процедурни разпоредби

Член 36

Упражняване на делегирането

1.           Правомощията да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Делегирането на правомощия, посочено в [……….], може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне  се прекратява посоченото в него делегиране  на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

3.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

4.           Делегиран акт, приет съгласно […..], влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът  са представили възражения  в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета за акта или ако  преди изтичането на този срок , и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на  Европейския парламент или на Съвета.

Член 37

Процедура на комитет

1.           Комисията се подпомага от комитет, наречен Комитет по биологично производство. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Раздел 2

Отмяна, изменения, преходни и заключителни разпоредби

Член 38

Отмяна

Регламент (ЕО) № 834/2007 се отменя.

Регламент (ЕО) № 834/2007 обаче продължава да се прилага за целите на довършването на разглеждането на заявления от трети държави, които са в процес на разглеждане, както е предвидено в член 42 от настоящия регламент.

Член 39

Преходни мерки, свързани с прехода към биологично земеделие

За да се гарантира плавен преход от старата към новата нормативна уредба, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с правилата, с които се предвижда дерогация от разпоредбите на член 8, параграф 3 по отношение на периодите на преход към биологично производство за земеделски стопани, които започват прехода преди влизането в сила на настоящия регламент.

Член 40

Преходни мерки, свързани с произхода на растителния репродуктивен материал, животните за разплод и зарибителен материал от аквакултурни животни

За да се гарантира плавен преход между правилата относно биологичния произход на растителния репродуктивен материал, предвидени в член 12, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 834/2007, относно животните за разплод, предвидени в член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) от посочения регламент, и относно зарибителния материал от аквакултурни животни, предвидени в член 15, параграф 1, буква а), точка ii), и изключението от разпоредбите за производството, което Комисията прие в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 834/2007, както и новите правила за производство на растения и растителни продукти, на добитък и на морски водорасли и аквакултурни животни, предвидени съответно в член 10, параграф 1 и член 11, параграф 1 от настоящия регламент, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36, в които се предвиждат изключения, когато предоставянето на изключения се счита за необходимо, за да се осигури достъп до растителен репродуктивен материал, живи животни за разплод и зарибителен материал от аквакултурни животни, които могат да бъдат използвани в биологичното производство. Делегираните актове, приети по настоящия член, престават да се прилагат на 31 декември 2021 г.

Член 41

Преходни мерки, свързани с контролните и надзорните органи, признати по член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007

1.           Признаването на контролните и надзорните органи, предоставено съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, изтича най-късно на [31 декември 2018 г.].

2.           Чрез акт за изпълнение Комисията съставя списък на контролните и надзорните органи, признати съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, и може да изменя този списък чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 37, параграф 2.

3.           За да се гарантира управлението на списъка на контролните и надзорните органи, посочен в параграф 2, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с информацията, която трябва да бъде изпратена от тези контролни и надзорни органи, необходима за надзора на тяхното признаване от страна на Комисията, както и упражняването на този надзор от страна на Комисията, включително чрез проверка на място.

Член 42

Преходни мерки, свързани със заявленията от трети държави, подадени съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007

1.           Комисията приключва разглеждането на заявленията от трети държави, подадени съгласно член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, които са в процес на разглеждане към датата на влизане в сила на настоящия регламент. Регламент (ЕО) № 834/2007 се прилага по отношение на разглеждането на такива заявления.

2.           За да се улесни приключването на разглеждането на заявленията, посочени в параграф 1, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 36 във връзка с процедурните правила, необходими за разглеждането, включително по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставена от третите държави.

Член 43

Преходни мерки за наличности на биологични продукти, произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007

Продуктите, произведени в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007 и пуснати на пазара преди 1 юли 2017 г., могат да продължат да бъдат продавани и след тази дата до изчерпване на наличностите.

Член 44

Изменения на Регламент (ЕС) № […][относно официалния контрол]

Регламент (ЕС) № XXX/XXXX (регламент относно официалния контрол) се изменя, както следва:

1.           В член 2 точки 38 и 39 се заменят със следното:

„38. „орган с делегирани правомощия“ означава трета страна, на която компетентните органи са делегирали специфични задачи за официален контрол или други официални дейности;

39. „контролен орган за биологични продукти и етикетиране на биологични продукти“ означава публична административна организация в държава членка, на която компетентните органи са предоставили изцяло или частично своите правомощия във връзка с прилагането на законодателството на Съюза в областта, посочена в член 1, параграф 2, буква й), включително — когато е целесъобразно — съответния орган на трета държава или съответния орган, действащ в трета държава;“; 

2.           Член 3 се изменя, както следва:

а) параграф 3 се заменя със следното:

„3. Компетентните органи, които отговарят за проверката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), могат да възлагат задачи за официален контрол или други официални дейности на един или повече контролни органи за биологични продукти и етикетиране на биологични продукти. В тези случаи те определят кодов номер на всеки от тях.“;

б)       В параграф 4 буква в) се заменя със следното:

„в) контролните органи за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, посочени в параграф 3;“;

3.           Член 23 се заменя със следния текст:

„Член 23

Специални правила за официалния контрол и за действията, които да предприемат компетентните органи, по отношение на биологични продукти, защитени наименования за произход, географски указания и гарантирани традиционни специалитети

1. Във връзка с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), компетентните органи:

а) гарантират, че в случай на неспазване, което засяга неизменната същност на биологичното производство по време на всеки един от етапите на производство, обработка и разпространение и износ, и по-специално поради употребата на забранени или неразрешени вещества и техники или смесване с небиологични продукти, при етикетирането и рекламирането на цялата партида или на съответната производствена линия липсва позоваване на биологично производство;  

б) гарантират, че в случай на повтарящо се или продължаващо неспазване на въпросния оператор или на групата от оператори, определени в член 3, точки 6 и 7 от Регламент (ЕС) № [относно биологичното производство] на Европейския парламент и на Съвета*, в допълнение към посочените в буква а) от настоящия параграф мерки, се забранява да предлагат на пазара продукти с позоваване на биологично производство и че сертификатът им за биологично производство ще бъде отнет или оттеглен за целесъобразен период.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 139 относно правилата за извършването на официален контрол и други официални дейности с цел да се установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви й) и к), и относно действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол и други официални дейности.

3. По отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), чрез делегираните актове, посочени в параграф 2 от настоящия член, се определят правила относно:

а) специфичните отговорности и задачи на компетентните органи в допълнение към предвидените в членове 4, 8, 9, 10, параграф 1, членове 11—13, член 34, параграфи 1 и 2, член 36, и в допълнение към членове 25, 26, 28, 29, 30 и 32 относно одобрението и надзора на органите с делегирани правомощия и към членове 85 — 90 относно официалното сертифициране;

б) допълнителни изисквания освен посочените в член 8, параграф 1, за оценка на риска и за установяване на честотата на мероприятията по официалния контрол, както и вземането на проби, когато е целесъобразно, като се взема предвид рискът от случаи на несъответствие;

в) честотата на мероприятията по официален контрол по отношение на операторите, както и случаите и условията, при които определени оператори се освобождават от някои мероприятия по официален контрол;

г) методи и техники за официален контрол освен посочените в член 13 и член 33, параграфи 1 — 5, и специфични изисквания за извършването на официален контрол с цел да се осигури проследимост на биологичните продукти на всички етапи от производството, приготвянето и разпространението, както и за предоставяне на уверение относно спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й);

д) действия и мерки освен предвидените в член 134, параграфи 2 и 3 в случай на съмнение за неспазване, допълнителни критерии освен посочените в член 135, параграф 1, втора алинея, и допълнителни мерки и критерии освен предвидените в член 135, параграф 2 и в параграф 1 от настоящия член, в случай на неспазване;

е) допълнителни изисквания освен предвидените в член 4, параграф 1, буква е), относно необходимите съоръжения и оборудване за извършването на официален контрол и специфични и допълнителни условия и задължения освен посочените в членове 25, 26, 28, 29 и членове 30 — 32 при делегирането на задачи, свързани с официалния контрол и други официални дейности на органите с делегирани правомощия;

ж) допълнителни задължения за докладване освен посочените в членове 12, 28 и 31 по отношение на компетентните органи, контролните органи и органите с делегирани правомощия, които отговарят за официалния контрол и други официални дейности;

з) специални критерии и условия за задействането и функционирането на механизмите за административна помощ, предвидени в дял IV, включително и за обмен на информация относно случаи на несъответствие или вероятност от несъответствие между компетентните органи, контролните органи и органите с делегирани правомощия.

4. По отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква к), чрез делегираните актове, посочени в параграф 3 от настоящия член, се установяват правила относно:

а) допълнителни изисквания, методи и техники освен посочените в членове 11 и 13 по отношение на официалния контрол, извършван с цел да се установи съответствието с продуктовите спецификации и изискванията за етикетиране;

б) допълнителни методи и техники освен посочените в член 13 за извършването на официален контрол с цел да се гарантира проследимост на продуктите, които попадат в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква к), на всички етапи от производството, приготвянето и разпространението, както и за предоставяне на уверение относно спазването на тези правила;

в) специални допълнителни критерии и специфично допълнително съдържание освен предвидените в член 108 за изготвянето на съответните части на многогодишния национален план за контрол, предвиден в член 107, параграф 1, и специфично допълнително съдържание на доклада, предвиден в член 112;

г) специални критерии и условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в дял IV;

д) конкретни мерки, които да се предприемат в допълнение към мерките, посочени в член 135, параграф 2, в случай на несъответствие и на сериозно или повтарящо се несъответствие.

5. Когато е целесъобразно, в делегираните актове, посочени в параграфи 3 и 4, се предвижда дерогация от разпоредбите на настоящия регламент, посочени в тези параграфи.

* ОВ L …, стр. …”

4.           В член 128 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. В областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на букви г), д), ж) и з), чрез актове за изпълнение Комисията може да признае мерките, прилагани в трета държава или региони от нея, за равностойни на изискванията, определени в посочените правила, въз основа на:

а) задълбочено проучване на информацията и данните, предоставени от съответната трета държава в съответствие с член 124, параграф 1;

б) когато е целесъобразно — удовлетворителните резултати от контрола, извършен в съответствие с член 119, параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 141, параграф 2.“

5.           В член 141 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. За мерките, които попадат в областта, посочена в член 1, параграф 2, буква й) от настоящия регламент, Комисията се подпомага от комитет по биологично производство, създаден по силата на член 37, параграф 1 от Регламент (ЕС) № [относно биологичното производство].“ 

Член 45

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2017 г.[52]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател […]                                                                […]

Законодателна финансова обосновка

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цели

              1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

              1.6.    Срок на действие и финансово отражение

              1.7.    Предвидени методи на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1  Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2  Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.3.2  Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4  Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5  Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламент (ЕС) № XXX/XXX на Европейския парламент и на Съвета [регламент относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

1.2.        Съответни области на политиката в структурата на УД/БД[53]

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност[54]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

X Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

С предложението се целят нови правила относно биологичното производство за допринасяне на осъществяването на приоритетите на политиката по стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, най-вече за изграждане на конкурентоспособна икономика, основаваща се на знания и иновации, за стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване, и подкрепа на прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретните цели на предложенията са:

- отстраняване на пречките за устойчиво развитие на биологичното производство в Съюза,

- гарантиране на лоялна конкуренция за земеделски стопани и оператори, както и подобряване на функционирането на вътрешния пазар,

- запазване или подобряване на доверието на потребителите в биологичните продукти.

В съответствие с общата рамка за наблюдение и оценка за 2014 — 2020 г. на Общата селскостопанска политика (ОСП)[55] предложението допринася за общата цел: „Устойчиво управление на природните ресурси и на действията, свързани с климата“ чрез предоставяне на обществени блага (най-вече в областта на околната среда) и като се стреми към „смекчаване и приспособяване към изменението на климата“ и „жизнеспособно производство на храни“ чрез  „задоволяване на очакванията на потребителите“ и „подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и увеличаване на дела в хранителната верига“ в рамките на първия стълб на ОСП.

Освен това предложението допринася за общата цел „устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата“ чрез възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите (приоритет 4) съгласно втория стълб на ОСП.

Предложението е свързано с мерките и по стълб I (директни плащания и пазари) и стълб ІІ на ОСП.

Съответна дейност във връзка с БД: 05 04 Развитие на селските райони (и 05 02 Интервенции на селскостопанските пазари и преки помощи 05 03).

1.4.2.     Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

Благодарение на възстановяването на доверието на потребителите се очаква положителните пазарни прогнози да подкрепят цените на биологичните продукти и да привлекат нови участници.

Очаква се премахването на изключенията от правилата да допринесе за развитието на биологичните ресурси, предимно семена.

По-ясни и опростени правила за производство ще направят сектора по-привлекателен.

Лоялната конкуренция ще бъде подобрена главно чрез по-прецизно хармонизиране, по-прости и по-ясни правила и преминаване от равностойност към съвместимост по отношение на признаването на контролните органи в трети държави.

Доверието на потребителите ще бъде отчетено чрез хармонизирани правила за производство, като се вземат предвид развиващите се обществени опасения (хуманно отношение към животните, система за управление на околната среда за преработватели и търговци).

Очаква се основаният на риска подход да подобри ефективността и ефикасността на контрола и да допринесе, заедно с по-надежден режим за внос, за предотвратяване на измами.

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

Основните показатели за резултатите в общата рамка за мониторинг и оценка са:

— дял на площта за биологично производство от общата използвана земеделска площ (ИЗП);

— дял на биологичното животновъдство в общото животновъдство.

И основните показатели за крайните продукти са:

— Площ за биологично земеделие (в преход и напълно преобразувана);

— Брой на сертифицираните биологични оператори.

Ще се проследяват и следните допълнителни показатели по смисъла настоящия регламент:

— Добитък (брой на отглежданите по биологичен начин животни и продукти от животински произход);

— Земеделие и преработка (брой участници и стойност/обем на продукцията по вид икономическа дейност);

— Брой на използваните изключения и брой на премахнатите изключения;

— Познаването и доверието в логото на Съюза за биологичното производство (проучване на Евробарометър).

1.5.        Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.     Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Общата цел на нормативната уредба, която е устойчиво развитие на биологичното производство, към момента не е напълно постигната. Това води до пропуснати възможности за земеделските стопани и оператори в Съюза (през последните 10 години площите в Съюза, предназначени за биологично производство, са увеличили размера си едва двойно, докато пазарът се е разраснал четирикратно), риск от ограничаване на разрастването на пазара на биологични продукти и риск от ограничаването на ползите за околната среда, свързани с биологичното производство.

Основните движещи сили са: нормативни и ненормативни пречки пред развитието на биологичното производство в Съюза; риск от подкопаване на доверието на потребителите, най-вече поради твърде многото изключения, които отслабват правилата за производство и поради случаите на некоректно поведение, които са се появили най-вече във връзка с недостатъците на системата за контрол при режима на вноса; нелоялна конкуренция сред операторите в Съюза и в трети държави; проблеми с формулировката и прилагането на правните разпоредби, най-вече въпроси с функционирането на вътрешния пазар, поради пропуски в законодателството и различните подходи при привеждането му в действие.

1.5.2.     Добавена стойност от намесата на ЕС

Настоящото предложение представлява актуализиране на съществуващата схема, създадена с Общата селскостопанска политика.

Производството и търговията на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и осигуряването на правилното функциониране на вътрешния пазар са сред правомощията на Съюза. И двата въпроса са сред правомощията, споделяни с държавите членки.

Една обща за Съюза схема е по-добре работеща отколкото 28 различни схеми и дава възможност за по-силна и по-последователна политика за търговия спрямо световните търговски партньори, като преди всичко се увеличат правомощията на Съюза за водене на преговори. 

Логото на Европейския съюз за биологично производство следва да обхваща продукти, които са в съответствие с общия набор от правила, които се прилагат в целия Съюз.

Областите, които се нуждаят от повече хармонизация, са: изключенията от правилата и действия за опазването на неизменната същност на биологичното производство, включително общ подход при установяването на остатъци от неразрешени вещества в биологичните продукти.

1.5.3.     Изводи от подобен опит в миналото

През 2013 г. бе направена външна оценка на законодателството на Съюза относно биологичното земеделие[56]. По-специално, в нея се анализира адекватността на правилата за производство и правилата за контрол, вноса и етикетирането на биологични продукти. В оценката се направи заключението, че повечето от правилата, установени в нормативната уредба относно биологичното производство, като цяло са подходящи за постигане на нейните общи цели. И все пак при нея бяха установени също така редица недостатъци и бяха направени препоръки за въвеждането на подобрения. Тези препоръки са взети под внимание в настоящото предложение.        

Европейската сметна палата направи одит на ефективността на системата за контрол върху производството, преработката, разпространението и вноса на биологични продукти, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. От резултатите, публикувани в специален доклад № 9/2012 на ЕСП, става ясно, че са констатирани редица слабости, като са направени препоръки за подобрение, които са взети предвид в настоящото предложение.  

1.5.4.     Съгласуваност и евентуално полезно взаимодействие с други актове

Предложението е в съответствие с новата ОСП, например с новия регламент относно директните плащания[57], съгласно който в стопанствата, развиващи биологично земеделие ipso facto, се възползват от нови „екологизирани“ плащания, както и с новия регламент за развитие на селските райони[58], който предвижда конкретни мерки в полза на биологичното земеделие и за новата обща политика в областта на рибарството.

Предложението е в съответствие също и с предложение за нов регламент относно официалния контрол на храните и фуражите, както и с принципите на интелигентното законотворчество. 

1.6.        Срок на действие и финансово отражение

¨ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

– ¨ Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– ¨ Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

X Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.        Предвидени методи на управление[59]

Пряко централизирано управление от Комисията

– Х от нейните отдели, включително с персонал на делегациите на Съюза;

– ¨ от изпълнителните агенции;

X Споделено управление с държавите членки

¨ Непряко управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨ трети държави или определените от тях органи;

– ¨ международни организации и техните агенции (да се посочат);

– ¨ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– ¨ органи, посочени в член 208 и член 209 от Финансовия регламент;

– ¨ публичноправни органи;

– ¨ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото тези органи предоставят подходящи финансови гаранции

– ¨ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции

– ¨ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V на ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

– Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията информацията, необходима за прилагането и наблюдението на прилагането на настоящия регламент. Държавите членки също така представят на Комисията годишна информация за мероприятията по контрол, извършен, за да се гарантира съответствие с изискванията относно биологичното производство, като част от техните многогодишни национални планове за контрол и в годишните доклади, посочени в регламента относно официалния контрол.

Третите държави, които са признати за равностойни, и надзорните или контролните органи, признати като отговарящи на условията за внос на биологични продукти в Съюза, представят на Комисията годишни доклади с необходимата информация за изпълнение на изискванията по настоящия регламент.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установени рискове

Общите рискове по отношение на правилата в предложението, които могат да бъдат набелязани, са свързани с ефективността на предложението, а не по отношение на разходите на ЕС, предвид относително незначителните суми, които са необходими:

Хармонизирани правила за производство, които да премахнат изключенията, могат — в първоначалния стадий — да създадат проблеми за някои оператори и да обезсърчават използването на схемата за биологично земеделие.

Преходният период за преминаването от система на равностойност да система на съответствието — що се отнася до вноса на биологични продукти в Съюза — може да не осигури напълно равнопоставени условия на конкуренция.

Замяната на годишната физическа проверка на всички оператори, независимо от техния рисков профил, с напълно основан на риска подход към проверките може да се счита за нецелесъобразна от някои заинтересовани страни и/или контролни или надзорни органи в държавите членки.

Други рискове може да са свързани с недостатъците при изпълнението: а именно, привеждането в действие от компетентните власти, контролните и надзорните органи в държавите членки и третите държави, и надзора от Комисията.

Опитът, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007, включително и чрез резултатите от одитите, мненията на заинтересованите страни в рамките на оценка на въздействието, както и препоръките от външни проучвания и външните оценки, са надлежно взети предвид при формулирането на предложението, така че тези рискове да бъдат намалени. Специално внимание се обръща също така на това да се ограничи рискът, свързан с евентуалните недостатъци при изпълнението чрез усилия за по-ясни правила, с които се работи и които се управляват по-лесно.

2.2.2.     Информация относно създадената система за вътрешен контрол

Разходите, свързани с настоящото предложение, се извършват от Комисията по метода на прякото управление в съответствие с принципите, установени в член 32 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза – Финансовия регламент.

Съгласно Финансовия регламент генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е въвел организационна структура и на процедурите за вътрешен контрол, подходящи за постигането на политиката и целите за контрол, в съответствие със стандартите за вътрешен контрол, приети от Комисията, като са били взети предвид рисковете, свързани със средата, в която се осъществява тази политика.

2.2.3.     Прогноза за разходите и ползите от проверките и оценка на очакваното ниво на риска от грешки

Разходите, свързани с настоящото предложение, няма да доведат до увеличаване на процента на грешки за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като се има предвид сравнително незначителните суми, които са необходими.

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу некоректно поведение, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез извършването ефективни проверки, а при установяването на нередности — чрез събиране на неправомерно изплатените суми, а когато е уместно — чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и дял ІV от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза.

Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е оправомощени да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономическите оператори, засегнати пряко или непряко от финансирането в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г., за да се установи дали има измама. В решенията, споразуменията и договорите, произтичащи от изпълнението на регламента, Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите и на Сметната палата, изрично се оправомощават да извършват одити, проверки на място и инспекции.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

· Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид  разход || Вноска

Номер […]наименование………………………………………...……….] || Многогод./едногод. ([60]) || от държави от ЕАСТ[61] || от държави кандидатки[62] || от трети държави || по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

2 || 05 04 60 02 Оперативна техническа помощ || Многогод. || /НЕ || /НЕ || НЕ || НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

(в млн. EUR)

Функция от многогодишната финансова рамка || 2 || Устойчив растеж: природни ресурси

ГД: „Земеделие и развитие на селските райони“ (AGRI) || || || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || ||

05 04 60 02 Оперативна техническа помощ * || Поети задължения || (1) || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Плащания || (2) || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми[63] || || || || || || ||

|| || (3) || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити ** за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Плащания || =2+2a +3 || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0 170 || 1 710

* понастоящем контролът при вноса на биологични продукти се извършва чрез системата TRACES, която частично се финансира от този ред и не се очаква предложението да повиши нуждите за тази мярка. Освен това към вече съществуващия инструмент за внос, в регламента се предвижда цялото биологично производство, предлагано на пазара в ЕС, да подлежи на електронно сертифициране, затова е необходимо да се разшири приложното поле на електронните сертификати за внос, за да се включат продуктите в Съюза. Ще трябва да бъде разработен ИТ инструмент от архитектурата на TRACES, чиято стойност се изчислява на 500 000 EUR; той е необходим за електронното сертифициране за вътрешното биологичното производство, предвидено в член 23 от предложението на Комисията, за да се гарантира, че ще започне да функционира от 1.1.2016 г. Поддръжката се изчислява на стойност приблизително 110 000 EUR годишно.

 * Освен това хармонизирането на базата данни за биологични семена е предвидено в член 10 на предложението: Да се гарантира разработването на тази отделна база данни за семена, техническата помощ от Съюза се изчислява на стойност 300 000 EUR, като ще се финансира от този ред извън системата TRACES. Поддръжката се оценява на 120 000 EUR за първата година след разработката и на 60 000 EUR за следващите години.

|| || || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || Общо

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Плащания || (5) || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 2 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

Плащания || =5+ 6 || 0,800 || 0,230 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 0,170 || 1 710

** ИТ инструментът ще се финансира от средствата за техническа помощ за Комисията в съответствие с член 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) № XXX/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Тези суми вече са предвидени в многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г.

Функция от многогодишната финансова рамка рамка || 5 || Администрация

(в млн. EUR)

|| || ||  2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ГД: „Земеделие и развитие на селските райони“ (AGRI) ||

Ÿ Човешки ресурси || - || - || - || - || - || - || -

Ÿ Други административни разходи || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

ОБЩО ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ || Бюджетни кредити || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

(в млн. EUR)

|| || || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити ПО ФУНКЦИИ 1 — 5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 0,927 || 0,357 || 0,225 || 0,225 || 0,225 || 0,225 || 2 184

Плащания || 0,927 || 0,357 || 0,225 || 0,225 || 0,225 || 0,225 || 2 184

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ¨ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR

Да се посочат целите и резултатите || || || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ПОСТИЖЕНИЯ (резултати) ||

Тип[64] || Среден разход || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ[65] ||  Да осигурят условия за устойчиво управление на природните ресурси, подпомагащи прехода към нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите ||

Резултат || Площ, предназначена за биологично производство (хектара) || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || Площ, предназначена за преход към биологично производство (хектара) || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || — Брой на сертифицираните оператори в сектора на биологичното производство. || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || — Брой на сертифицираните производители в сектора на биологичното производство. || || || || || || || || || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || || || || || || || || || || ||

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.  Обобщение

– ¨ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити от административен характер

– x   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до 3-ия знак след десетичната запетая)

|| 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || ||

Човешки ресурси || - || - || - || - || - || - || -

Други административни разходи || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

Извън ФУНКЦИЯ 5[66] от многогодишната финансова рамка || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || || || || || || ||

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0 127 || 0 127 || 0 055 || 0 055 || 0 055 || 0 055 || 0 474

ОБЩО || 0,127 || 0,127 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,055 || 0,474

Необходимите бюджетни кредити за човешки ресурси ще бъдат покрити от бюджетни кредити от генералната дирекция, които вече са разпределени за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на генералната дирекция, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата генерална дирекция в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨ Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– X  Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

|| 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 18 || 18 || 18 || 18 || 18 || 18

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания) || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки научни изследвания) || || || || || ||

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || 3 || 3 || 3 || 3 || 3 || 3

XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите) || || || || || ||

XX 01 04 yy || — в централата || || || || || ||

— делегациите || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – Непреки научни изследвания) || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – Преки научни изследвания) || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || ||

ОБЩО (*) || 21 || 21 || 21 || 21 || 21 || 21

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно нает персонал: || Разработване на политика Прилагане на политиката Планирането, програмирането, наблюдението и надзора Отношения с държавите членки и заинтересованите страни Преговори, както и представителство на Комисията, с трети държави Отношенията с други институции и органи на Съюза

Разходи за външен персонал || Подпомагане при изпълнението на политиката, наблюдението и контакти с държавите членки и заинтересованите страни

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– X  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

– ¨ Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– X Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– X  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨ върху собствените ресурси

– ¨ върху разните приходи

[1]               Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L189, 20.7.2007 г., стр. 1).

[2]               COM (2012) 212 final от 11 май 2012 г. Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти.

[3]               8906/13 AGRILEG 56 – Биологично производство: Прилагане на регулаторна рамка и развитие на сектора.

[4]               Съобщение на Комисията от 12 декември 2012 г. относно регулаторната пригодност на ЕС – COM(2012)746.

[5]               Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

[6]               Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608); Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671); Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487); Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

[7]               Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, продуктите за растителна защита и за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, 1829/2003, 1831/2003, 1/2005, 396/2005, 834/2007, 1099/2009, 1069/2009, 1107/2009, регламенти (ЕС) № 1151/2012 и [….]/2013 [до Службата за публикации: моля, въведете номера на регламента за установяване на разпоредби за управлението на разходите във връзка с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях и във връзка със здравето на растенията и растителния репродуктивен материал] и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО, 2008/120/ЕО и 2009/128/ЕО (регламент относно официалния контрол), COM(2013)265 final от 6.5.2013 г.

[8]               Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

[9]               OВ C […], […] г., стр. […].

[10]             OВ C […], […] г., стр. […].

[11]             COM (2009) 234 окончателен.

[12]             Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

[13]             Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).

[14]             Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

[15]             Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

[16]             COM(2011) 244 окончателен, „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“.

[17]             SWD(2013) 155 final „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“.

[18]             COM(2006)231 final „Тематична стратегия за опазване на почвите“.

[19]             Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

[20]             Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

[21]             Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

[22]             Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

[23]             Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).

[24]             Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

[25]             COM(2010) 2020 окончателен.

[26]             Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1).

[27]             Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OВ L 124, 20.5.2003 г., стр.36).

[28]             Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

[29]             COM(2013) 229 от 29.4.2013 г.

[30]             Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола ( ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

[31]             Директива 2006/125/ЕО на Комисията от 5 декември 2006 г. относно преработени храни на зърнена основа и детски храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 339, 6.12.2006 г., стр. 16).

[32]             Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).–

[33]             Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, продуктите за растителна защита и за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, 1829/2003, 1831/2003, 1/2005, 396/2005, 834/2007, 1099/2009, 1069/2009, 1107/2009, регламенти (ЕС) № 1151/2012 и [….]/2013 [до Службата за публикации: моля, въведете номера на регламента за установяване на разпоредби за управлението на разходите във връзка с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях и във връзка със здравето на растенията и растителния репродуктивен материал] и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО, 2008/120/ЕО и 2009/128/ЕО (регламент относно официалния контрол) (ОВ L …).

[34]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[35]             Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

[36]             [пълно заглавие] (ОВ L,...).

[37]             [пълно заглавие] (ОВ L,...).

[38]             Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

[39]             Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

[40]             Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

[41]             Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

[42]             Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).

[43]             Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

[44]             Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните ( ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

[45]             Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

[46]             Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7).

[47]             Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1).

[48]             Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

[49]             Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).

[50]             Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

[51]             Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

[52]             Най-малко 6 месеца след влизане в сила.

[53]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[54]             Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[55]             Член 110 на Регламент (ЕС) № 136/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.

[56]             Sanders, J (ed.) 2013: Evaluation of the EU legislation on organic farming, Thünen Institute of Farm Economics http://ec.europa.eu/agriculture/evaluation/market-and-income-reports/organic-farming-2013_en.htm

[57]          Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета

[58]             Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.

[59]             Подробна информация за методите на управление и препратките към финансовия регламент се намират на страницата за бюджета:http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[60]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

[61]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[62]             Държави кандидатки и, ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[63]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[64]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

[65]             В съответствие с общата рамка за мониторинг и оценка на ОСП ще бъде създадена обща рамка за мониторинг и оценка, считано от 2014 г., като съответните таблици с показателите ще бъде надлежно попълнени на по-късен етап

[66]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДРУГИ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

– дрожди, използвани за храна или фураж,

– бира,

– мате,

– екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай и мате и препарати, приготвени на базата на тези продукти или на базата на кафе, чай и мате; печена цикория и други печени заместители на кафе и техните екстракти, есенции и концентрати от тях,

– нектари от плодове,

– какаова маса, какаово масло, мазнина и течно масло от какао и какао на прах, шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао,

– захарни изделия,

– хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко; тестени сладкарски изделия,

– супи,

– сосове,

– приготвени ястия,

– сладолед,

– ароматизирано кисело мляко, кисело мляко с прибавка на плодове, ядки или какао,

– морска сол,

– естествени клейове и смоли,

– цветен прашец,

– пчелен восък,

– етерични масла,

– спиртни напитки, при условие че етиловият алкохол, използван за производство на спиртните напитки, е изключително от земеделски произход.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПОСОЧЕНИ В ГЛАВА III

Част I: Правила относно растениевъдството

В допълнение към правилата за производство, предвидени в членове 7 — 10, за биологичното растениевъдство се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания

1.1. Забранява се хидропонното производство, което представлява метод за отглеждане на растения, при който корените им растат само в разтвор от хранителни вещества или в инертна среда, към която е добавен разтвор от хранителни вещества.

1.2. Използваните техники за растениевъдство предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което води до замърсяване на околната среда.

1.3. Преход

1.3.1. За да се считат растенията и растителните продукти за биологични, правилата за производство, посочени в настоящия регламент, трябва да са били прилагани върху земеделските площи в продължение на преходен период от най-малко две години преди сеитба или — при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — най-малко две години преди употребата им като фураж от биологично производство, или — при многогодишни култури, различни от фуражните — най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.

1.3.2. Компетентният орган може да реши в определени случаи, когато земята е била замърсена с неразрешени за биологично производство продукти, да удължи преходния период след периода, посочен в точка 1.3.1.

1.3.3. При третиране с неразрешен за биологично производство продукт, компетентният орган изисква нов преходен период в съответствие с точка 1.3.1.

Този период може да бъде съкратен в следните два случая:

а)      третиране с неразрешен за биологично производство продукт като част от задължителна мярка за контрол на вредители или плевели, в това число карантини организми или инвазивни видове, наложена от компетентния орган на държавата членка;

б)      третиране с неразрешен за биологично производство продукт като част от научни изследвания, одобрени от компетентния орган на държавата членка.

1.3.4. В случаите, предвидени в точки 1.3.2. и 1.3.3., продължителността на преходния период се определя, като се отчитат следните фактори:

а)      процесът на разграждане на съответния продукт за растителна защита да гарантира в края на преходния период незначително ниво на остатъчни вещества в почвата, а ако се касае за многогодишна култура — в растението;

б)      реколтата, получена след третирането, не може да бъде продавана с позоваване на биологично производство.

1.3.5. Специалните правила за преход за земя във връзка с биологично животновъдство са, както следва:

1.3.5.1. Правилата за преход се прилагат за целия район на производствената единица, върху която се произвежда фураж за животните.

1.3.5.2. Независимо от разпоредбите в точка 1.3.5.1. преходният период може да бъде намален до една година за пасищата и откритите пространства, използвани от нетревопасните видове.

1.4. Произход на растения, включително растителен репродуктивен материал

1.4.1. За производството на растения и растителни продукти се използва само растителен репродуктивен материал, произведен по биологичен начин. За тази цел растенията, които са предназначени за производство на растителен репродуктивен материал и когато е приложимо, майчиното растение, са произведени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент от поне едно поколение или, в случай на многогодишни култури, от поне едно поколение в продължение на два вегетационни периода.

1.4.2. Използване на растителен репродуктивен материал, който не е получен от биологично производство

Растителен репродуктивен материал, който не е получен от биологично производство, може да се използва само когато произхожда от производствена единица, която е в преход към биологично производство, или когато използването му е оправдано, тъй като служи за научни изследвания, за изпитвания при провеждане на полеви опити в малък мащаб или за целите на съхранението на генетичните ресурси със съгласието на компетентния орган на държавата членка.

1.5. Управление на почвата и торене

1.5.1. В биологичното растениевъдство се използват практики за обработка и култивиране на почвата, които поддържат или увеличават съдържанието на органични вещества в нея, повишават нейната устойчивост и биологично разнообразие и предотвратяват уплътняването и ерозията ѝ.

1.5.2. Плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и увеличават чрез многогодишно сеитбообръщение, включително чрез бобови растения и други култури, подходящи за зелено торене, чрез използване на животински отпадъци или органични вещества, по възможност компостирани, получени в резултат на биологично производство.

1.5.3. Когато хранителните потребности на растенията не могат да се покрият с помощта на мерките, предвидени в точки 1.5.1. и 1.5.2., може да се използват само торове и подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, и само до необходимата степен.

1.5.4. Общото количество животински отпадъци, както са определени в Директива 91/676/ЕИО на Съвета[1], употребено в земеделското стопанство, не надвишава 170 kg азот на година/хектар използвана земеделска площ. Този лимит се прилага само при използването на оборски тор, изсушен оборски тор и дехидратиран тор от домашни птици, компост от животински екскременти, включително птичи тор, компостиран оборски тор и течни животински екскременти.

1.5.5. Биологичните земеделски стопанства могат да сключват писмени споразумения за сътрудничество изключително с други земеделски стопанства и предприятия, които спазват правилата за биологично производство, с цел разпръскване на излишъците от тор, получен от биологично производство. Максималният лимит, посочен в точка 1.5.4., се изчислява въз основа на всички единици за биологично производство, включени в подобно сътрудничество.

1.5.6. Препарати от микроорганизми могат да се използват за подобряване на цялостното състояние на почвата или на наличието на хранителни вещества в почвата или в растителните култури.

1.5.7. За активиране на компост могат да се използват подходящи препарати от растения или от микроорганизми.

1.5.8. Не се използват минерални азотни торове.

1.6. Борба с вредители и плевели

1.6.1. За предотвратяването на щети, причинени от вредители и плевели, се разчита предимно на защита чрез:

– естествените неприятели,

– избора на видовете, сортовете и хетерогенния материал,

– сеитбооборот,

– агротехнически методи, като например биофумигация, и

– термични процеси, като соларизация и повърхностно пропарване на почвата (до максимум 10 cm дълбочина).

1.6.2. Когато растенията не могат да бъдат защитени адекватно от вредители посредством мерките, предвидени в точка 1.6.1., или в случай на установена опасност за дадена култура, могат да бъдат използвани само продукти, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, и само до необходимата степен.

1.6.3. Клопките и дозаторите за продукти, различни от феромони, предотвратяват изпускането на веществата в околната среда и предотвратяват контакта между веществата и отглежданите растителни култури. Клопките се събират след употреба и се обезвреждат по сигурен начин.

1.7. Продукти за почистване и дезинфекция

По отношение на почистването и дезинфекцията се използват само продуктите за почистване и дезинфекция в растениевъдството, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

2. Изисквания по отношение на конкретни растения или растителни продукти

2.1. Правила за производството на гъби

За производството на гъби могат да се използват субстрати, ако са съставени само от следните компоненти:

а)      оборски тор и животински екскременти:

i)       или с произход от земеделски стопанства, прилагащи правилата за биологично производство; или

ii)      посочени в точка 1.5.3., само когато продуктът, посочен в подточка i), не е на разположение, при условие че този оборски тор и тези животински екскременти не надвишават 25 % от теглото на всички компоненти на субстрата, като се изключи опаковъчният материал и евентуално добавената вода, преди компостирането;

б)      продукти от земеделски произход, различни от тези, посочени в буква а), от земеделски стопанства, прилагащи правилата за биологично производство;

в)      торф, който не е третиран химически;

г)      дървен материал, който не е третиран химически след отсичане на дърветата;

д)      минерални продукти, посочени в точка 1.5.3., вода и почва.

2.2. Правила относно събирането на диворастящи растения

Събирането на диворастящи растения и части от тях, които растат естествено в природни територии, гори и земеделски райони, се счита за биологично производство, при условие че:

а)      най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

б)      събирането им не засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на видовете в района на събиране.

Част II: Правила относно животновъдството

В допълнение към правилата за производство, предвидени в членове 7, 8, 9 и 11, за животновъдството се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания

1.1. Забранява се отглеждането на животни без използване на земя, когато земеделски стопанин, който отглежда животни, не стопанисва земеделска земя и не е сключил писмено споразумение за сътрудничество с друг земеделски стопанин .

1.2. Преход

1.2.1. Преходният период започва най-рано тогава, когато земеделският стопанин е уведомил компетентните органи за дейността си и е включил стопанството си към системата за контрол в съответствие с настоящия регламент.

1.2.2. Преходните периоди, характерни за вида животновъдство, са посочени в точка 2.

1.2.3. Животните, отгледани през преходния период, и животинските продукти, произведени през него, не се пускат на пазара като биологични.

1.2.4. Животните и животинските продукти могат да се считат за биологични в края на преходния период, ако има едновременен преход на цялостната производствена единица, включително на животните, пасбищата или каквито и да било земи, използвани за осигуряването на храната за животните.

1.3. Произход на животните

1.3.1. Животните в биологичното животновъдство се раждат и отглеждат в биологични земеделски стопанства.

1.3.2. Животните, намиращи се в земеделското стопанство в началото на преходния период, и получените от тях продукти могат да се считат за биологични, след като бъде спазен приложимият преходен период, посочен в точка 2.

1.3.3. По отношение на развъждането на биологично отглежданите животни:

а)      при размножаването се използват естествени методи; допуска се обаче изкуствено осеменяване;

б)      размножаването не се подпомага чрез третиране с хормони или подобни на тях вещества освен като форма на терапевтично ветеринарно лечение на отделно животно;

в)      не се използват други форми на изкуствено размножаване, като клониране и трансфер на ембриони;

г)      прави се подходящ избор на породи, който допринася за предотвратяването на страдания и за избягването на необходимостта от осакатяване на животните.

1.3.4. При избора на породи или генетични линии се вземат предвид възможностите на животните да се приспособяват към местните условия, без това да вреди на доброто им състояние, жизнеността им, както и устойчивостта им на заболявания. Освен това породите или генетичните линии животни се подбират така, че да се избягват определени заболявания или здравни проблеми, свързани с конкретни породи или генетични линии, които се използват често в интензивното производство, например стрес синдром при свинете, PSE синдром („бледо-меко-воднисто месо“), внезапна смърт, спонтанен аборт и трудни раждания, изискващи цезарово сечение. Предимство се дава на местни породи и генетични линии.

1.3.5. За целите на развъждането в земеделските стопанства може да се въвеждат отгледани по небиологичен начин животни, когато съществува опасност от изчезване на породата, както е определено в приложение ІV към Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията[2], като в този случай за животните от тези породи не е задължително да не са раждали.

1.4. Хранене

1.4.1. Общи хранителни потребности

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      предназначените за животните фуражи се набавят основно от земеделското стопанство, където се отглеждат животните, или от други биологични стопанства в същия район;

б)      животните се хранят с биологични фуражи, които удовлетворяват хранителните потребности на животните по време на различните етапи от развитието им. Не се разрешава използването на ограничено хранене в животновъдството;

в)      забранява се държането на животните при условия или подлагането им на хранителни режими, които могат да предизвикат анемия;

г)      методите за угояване са обратими във всеки един момент от процеса на отглеждане. Забранява се насилственото хранене;

д)      животните, с изключение на пчелите, имат постоянен достъп до пасища или груб фураж;

е)      не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини;

ж)     бозаещите животни са хранени за предпочитане с майчино мляко за определен минимален период;

з)       фуражни суровини от минерален произход, фуражни добавки, определени продукти, използвани в храненето на животните, и спомагателни вещества се използват единствено ако са разрешени за използване в биологичното производство съгласно член 19.

1.4.2. Паша на обща мера и смяна на пасищата

1.4.2.1. Животни, отглеждани по биологичен начин, могат да пасат на обща мера при следните условия:

а)      общата мера се стопанисва изцяло в съответствие с настоящия регламент;

б)      всички животни, отглеждани по небиологичен начин, които използват съответната мера, произхождат от производствена система, равностойна на една от системите, предвидени в членове 28 и 30 от Регламент (ЕС) № 1305/2013[3];

в)      всички животински продукти от животни, отглеждани по биологичен начин, които използват тази мера, не се разглеждат като продукти от биологично производство, освен ако не може да се докаже, че тези животни са адекватно разделени от животните, които се отглеждат по небиологичен начин.

1.4.2.2. При преместването на животните от едно пасище на друго те могат да пасат на небиологична земя, когато преминават през нея. Приемането на небиологичен фураж под формата на трева и друга растителност, която пасат животните, се допуска за максимален период от 35 дни, в т.ч. и пътуването на отиване и връщане.

1.4.3. Фураж, произведен при преход към биологично производство

1.4.3.1. За земеделските стопанства, които се намират в преходен период, до 15 % от общото средно количество на фуража, използван за храна на селскостопанските животни, може да произхожда от паша или коситба на постоянни пасища, парцели с многогодишни фуражни култури или протеинови култури, засети съгласно принципите на биологичното управление върху земи, намиращи се в първата година от своя преход, при условие че те представляват част от самото земеделско стопанство. Фуражите в първата година на преход не могат да бъдат използвани за производството на преработени биологични фуражи. В случай че се използва едновременно както фураж, произведен при преход към биологично производство, така и фураж от парцели в първата година на преход, общият комбиниран процентен дял на тези два вида фураж не надвишава максимално допустимите процентни дялове, определени в точка 1.4.3.2.

1.4.3.2. За биологичните земеделски стопанства средно до 20 % от фуражната смеска за дажбите може да съдържа фураж, произведен в преход към биологично производство, а именно фуражи от втората година на преход. За земеделските стопанства в преход към биологично производство този процент може да бъде увеличен на 100, когато фуражът произхожда от самото стопанство.

1.4.3.3. Стойностите, посочени в точки 1.4.3.1. и 1.4.3.2., се изчисляват всяка година като процент на сухото вещество във фуража от растителен произход.

1.4.4. Използване на някои фуражни суровини и вещества във фуражите

При преработката на биологични фуражи и в храненето на животни, отглеждани по биологичен начин, могат да се използват само биологични фуражни суровини от животински произход, както и фуражни суровини и фуражни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство в съответствие с член 19.

1.5. Здравеопазване

1.5.1. Профилактика на болести

1.5.1.1. Профилактиката на болести се извършва чрез селекция на породи и генетични линии, прилагане на управленски практики в животновъдството, осигуряване на висококачествен фураж и движение, подходяща гъстота на животните и подходящи помещения с добре поддържана хигиена.

1.5.1.2. Разрешено е използването на имунологични ветеринарномедицински продукти.

1.5.1.3. Забранено е използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти или на антибиотици с цел профилактика.

1.5.1.4. Забранено е използването на вещества, стимулиращи растежа или продуктивността (включително антибиотици, кокцидиостатици и друг вид изкуствени помощни вещества, стимулиращи растежа) и използването на хормони или сходни субстанции с цел контролиране на размножаването (например индукция или синхронизиране на разгонването) или за други цели.

1.5.1.5. Когато животните се взимат от единици за небиологично производство, в зависимост от местните обстоятелства се прилагат специални мерки като скрининг тестове или периоди на карантина.

1.5.1.6. По отношение на почистването и дезинфекцията се използват единствено тези продукти за почистване и дезинфекция на сградите и инсталациите за животните, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

1.5.1.7. Помещенията, оборите, оборудването и инструментите са добре почистени и дезинфекцирани, за да се предотврати появата на инфекции и натрупването на болестотворни организми. Изпражненията, урината и недоизяденият или разпръснат фураж се отстраняват толкова често, колкото е необходимо, за да се намалят миризмите и да се предотврати привличането на насекоми или гризачи. Родентицидите (които трябва да се използват само при капани) и продуктите, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, могат да бъдат използвани за унищожаването на насекоми и други вредители в сградите и другите инсталации, където се държат животни.

1.5.2. Ветеринарно лечение

1.5.2.1. Ако въпреки превантивните мерки за осигуряване на здравето на животните, някое животно се разболее или получи нараняване, то незабавно се подлага на лечение.

1.5.2.2. Заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарния лекар. По-специално следва да бъдат определени ограниченията по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове.

1.5.2.3. Използването на фуражни суровини от минерален произход и на хранителни добавки, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, и на фитотерапевтични и хомеопатични продукти е за предпочитане пред пред ветеринарното лечение със синтезирани по химически път алопатични средства, включително антибиотици, при условие че тяхното лечебно въздействие е ефикасно за вида на животното и за състоянието, за което е предназначено лечението.

1.5.2.4. С изключение на ваксините, обработките срещу паразити и задължителните схеми за ликвидиране, когато животното или групата от животни получат повече от три курса на лечение със синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици в рамките на 12 месеца, или повече от един курс на лечение, ако производственият им жизнен цикъл продължава по-малко от година, съответните животни или продукти, получени от тях, не могат да бъдат продавани като биологични продукти и животните преминават през преходните периоди, посочени в точки 1.2 и 2.

1.5.2.5. Карентният срок между последното даване на алопатичен ветеринарномедицински продукт на дадено животно при нормални условия на употреба и производството на произведени по биологичен метод храни от такива животни трябва да бъде двойно по-голям от карентния срок, както е посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО, или в случай че такъв срок не е уточнен — 48 часа.

1.5.2.6. Разрешено е лечение, наложено въз основа на законодателството на Съюза, с оглед на опазването на човешкото здраве и здравето на животните.

1.6. Условия в помещенията и животновъдни практики

1.6.1. Изолацията, отопляването и вентилацията на сградата осигуряват поддържане на въздушната циркулация, нивото на праха, температурата, относителната влажност на въздуха и концентрацията на газовете в определени граници, с които се гарантира хуманното отношение към животните. Сградата позволява навлизането на обилно количество светлина и естествена вентилация.

1.6.2. Осигуряването на помещения за отглеждането на животните не е задължително в районите, където благоприятните климатични условия позволяват на животните да живеят на открито. Животните имат постоянен достъп до открити пространства, по възможност пасища, винаги когато метеорологичните условия и състоянието на почвата го позволяват, освен ако не са наложени ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните, въз основа на законодателството на Съюза. Животните имат достъп до заслони или сенчести места, за да се предпазват от неблагоприятни атмосферни условия.

1.6.3. Гъстотата на животните в сградите е такава, че да осигурява удобството, доброто състояние и задоволяването на специфичните за вида на животните нужди, което по-специално зависи от вида, породата и възрастта на животните. Вземат се предвид и поведенческите нужди на животните, които зависят, по-специално, от размера на групата и от пола на животните. С оптималната гъстота се цели да се осигури хуманно отношение към животните, като им се предоставя достатъчно място, където да могат да стоят нормално, да се движат, да им е лесно да лягат, да се обръщат, да се почистват, да заемат всички естествени пози и да правят всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила.

1.6.4. Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито, както и другите характеристики на помещенията за различните видове и категории животни са съгласно посоченото в точки 2.1.4., 2.2.4., 2.3.4. и 2.4.5.

1.6.5. Откритите пространства могат да бъдат частично покрити. Верандите не се считат за открити пространства.

1.6.6. Общата гъстота на животните не превишава границата от 170 kg органичен азот на година и на хектар земеделска площ.

1.6.7. С цел определяне на подходящата гъстота на животните, посочена в точка 1.6.6, компетентният орган определя животинските единици, равностойни на границата, посочена в точка 1.6.6., като спазва числата, определени във всяко от специфичните изисквания за вида животновъдство.

1.7. Хуманно отношение към животните

1.7.1. Всички лица, които участват в грижите за животните, притежават необходимите основни знания и умения за задоволяване на потребностите, свързани със здравето и доброто състояние на животните.

1.7.2. Животновъдните практики, включително гъстотата на животните, и условията в помещенията гарантират удовлетворяване на потребностите, свързани с развитието, физиологичните и етологичните потребности на животните.

1.7.3. Животните имат постоянен достъп до открити пространства, по възможност пасища, винаги когато метеорологичните условия и състоянието на почвата го позволяват, освен ако не са наложени ограничения и задължения, свързани с опазването на човешкото здраве и здравето на животните, въз основа на законодателството на Съюза.

1.7.4. Броят на животните се ограничава с оглед на свеждането до минимум на изтощаването на пасищата, утъпкването на почвата, ерозията или замърсяването, причинени от животните или от разнасянето на техния тор.

1.7.5. Когато се прилагат член 8, параграф 5 и точка 1.4.2.2. от настоящата част, отглежданите по биологичен начин животни се отделят от другите животни.

1.7.6. Забранява се връзване или изолиране на животните, освен на отделни животни за ограничен период от време и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество. Компетентните органи могат да разрешат връзване на едрия рогат добитък в микропредприятия, ако не е възможно животните да бъдат държани на групи, отговарящи на поведенческите им изисквания, при условие че животните имат достъп до пасища през периода на паша и поне два пъти седмично имат достъп до открити пространства, когато пашата не е възможна.

1.7.7. Продължителността на транспортирането на животните се свежда до минимум.

1.7.8. Всяко страдание на животното се свежда до минимум по време на целия му живот, включително при клане.

1.7.9. Забранява се осакатяване на животните.

1.7.10. Всяко страдание у животните се намалява до минимум, като се употребява адекватна анестезия и/или аналгезия и като операцията се извършва само на най-подходящата възраст от квалифициран персонал.

1.7.11. Физическата кастрация на животните с цел запазване на качеството на продуктите и съхранение на традиционните производствени практики се разрешава, но само при подходяща анестезия или аналгезия и при условие че операцията се извършва само на най-подходящата възраст от квалифициран персонал.

1.7.12. Животните се товарят и разтоварват без използване на електрически стимулатори за придвижването им със сила. Забранява се употребата на алопатични успокоителни преди или по време на транспортиране.

2. Изисквания по отношение на конкретни животински видове

2.1. Отглеждане на едър рогат добитък, овце и кози

2.1.1. Преход

За да се счита, че едър рогат добитък, овце и кози са отгледани по биологичен начин и че продуктите от тях са биологични, определените в настоящия регламент правила за производство трябва да са били прилагани в продължение на най-малко:

а)      12 месеца при едър рогат добитък, използван за производство на месо, и във всеки случай поне три четвърти от жизнения цикъл на животните;

б)      шест месеца при овце и кози и при животни, използвани за производство на мляко.

2.1.2. Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      едрият рогат добитък, овцете и козите имат достъп до пасище, за да пасат винаги когато условията позволяват това;

б)      независимо от буква а) мъжките животни при едрия рогат добитък, по-възрастни от една година, имат достъп до пасище или до открито пространство;

в)      в случаите, когато едрият рогат добитък, овцете и козите имат достъп до пасища през периода на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява свободно движение на животните, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага;

г)      с изключение на периода, в който всяка година животните сменят пасището, посочен в точка 1.4.2.2., най-малко 90 % от фуража произхожда от самото стопанство или в случаите, когато това е невъзможно — е произведен в сътрудничество с други стопанства, заети с биологично земеделие, от същия регион;

д)      системите за отглеждане на едър рогат добитък, овце и кози са основани върху максималното използване на пашата от пасищата, в съответствие с наличието на условия за паша през различните периоди в годината. Най-малко 60 % от сухата маса в дневните дажби на едрия рогат добитък, овцете и козите се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж, или силаж. Разрешава се намаление до 50 % при животните в млекопроизводството за максимален период от три месеца в началния период на лактация;

е)      всички бозаещи животни от рода на едрия рогат добитък, овце и кози са хранени за предпочитане с майчино мляко за минимален период от три месеца — за едър рогат добитък, и 45 дни — за овце и кози.

2.1.3. Специфични условия в помещенията

По отношение на условията в помещенията се прилагат следните правила:

а)      помещенията за отглеждане на едър рогат добитък, овцете и козите са с гладки, но не хлъзгави подове. Най-малко половината от площта на закритите помещения, както е посочено в таблицата за минимална площ на помещенията за едрия рогат добитък, овцете и козите, посочена в точка 2.1.4., е здрава и плътна конструкция, т.е. не се състои от летви или решетки;

б)      помещенията са пригодени с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане/почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка  на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба като тор или подобрител на почвата в биологичното производство съгласно член 19;

в)      независимо от член 3, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/119/ЕО на Съвета[4], разполагането на телета в индивидуални боксове е забранено след навършването на една седмица, освен на отделни животни за ограничен период от време и доколкото това е обосновано по причини от ветеринарно естество.

2.1.4. Гъстота на отглеждане

Броят на животните от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите на хектар, е съобразен със следните граници:

Категория или вид || Максимален брой животни на хектар равностоен на 170 kg азот/ha/година

Телета за угояване || 5

Други животни от рода на едрия рогат добитък, по-малки от 1 година || 5

Мъжки говеда — от една до две години || 3,3

Женски говеда — от една до две години || 3,3

Мъжки говеда на две и повече години || 2

Юници за разплод || 2,5

Юници за угояване || 2,5

Млекодайни крави || 2

Бракувани млекодайни крави || 2

Други крави || 2,5

Кози || 13,3

Женски овце за разплод || 13,3

Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито и другите характеристики на помещенията за отглеждане на едър рогат добитък, овце и кози, са, както следва:

|| Площ на закрито (чиста площ на разположение на животните) || Площ на открито (площ за раздвижване, без пасбища)

|| Минимално живо тегло (kg) || M2/глава || M2/глава

Едър рогат добитък за разплод и угояване || до 100 || 1,5 || 1,1

до 200 || 2,5 || 1,9

до 350 || 4,0 || 3

над 350 || 5 с минимум 1 m2/100 kg || 3,7 с минимум 0,75 m2/100 kg

Млекодайни крави || || 6 || 4,5

Бикове за разплод || || 10 || 30

Овце и кози || || 1,5 на овца/коза || 2,5

|| 0,35 на агне/яре || 2,5 с 0,5 на агне/яре

2.2. Отглеждане на еднокопитни животни

2.2.1. Преход

За да се счита, че еднокопитни животни са отгледани по биологичен начин и че продуктите от тях са биологични, определените в настоящия регламент правила за производство трябва да са били прилагани в продължение на най-малко:

а)      12 месеца при животни, предназначени за производство на месо,  и във всеки случай поне три четвърти от жизнения им цикъл;

б)      шест месеца за случаите на животни, използвани за производство на мляко.

2.2.2. Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      еднокопитните животни имат достъп до пасища винаги когато условията позволяват това;

б)      в случаите, когато еднокопитните имат достъп до пасища по време на паша и когато организацията на отглеждането през зимата позволява свободно движение на животните, задължението да се осигури открито пространство през зимните месеци може да не се прилага;

в)      с изключение на периода, в който всяка година животните сменят пасището, посочен в точка 1.4.2.2., най-малко 90 % от фуража произхожда от самото стопанство или в случаите, когато това е невъзможно — е произведен в сътрудничество с други стопанства, заети с биологично земеделие, от същия регион;

г)      системите за отглеждане на еднокопитни животни са основани върху максималното използване на пашата от пасищата, в съответствие с наличието на условия за паша през различните периоди в годината. Най-малко 60 % от сухата маса в дневните дажби на еднокопитните се състои от груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж;

д)      всички бозаещи животни са хранени за предпочитане с майчино мляко за минимален период от три месеца.

2.2.3. Специфични условия в помещенията

По отношение на условията в помещенията се прилагат следните правила:

а)      помещенията за отглеждане на еднокопитни са с гладки, но не хлъзгави подове. Най-малко половината от площта на закритите помещения, както е посочено в таблицата за минимална площ на помещенията за еднокопитни животни, посочена в точка 2.2.4., е здрава и плътна конструкция, т.е. не се състои от летви или решетки;

б)      помещенията са пригодени с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане/почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба като тор или подобрител на почвата в биологичното производство съгласно член 19.

2.2.4. Гъстота на отглеждане

Броят на еднокопитните животни на хектар е съобразен със следните граници:

Категория или вид || Максимален брой животни на хектар равностоен на 170 kg азот/ha/година

Еднокопитни над шестмесечна възраст || 2

Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито и другите характеристики на помещенията за отглеждане на еднокопитни животни са, както следва:

|| Площ на закрито (чиста площ на разположение на животните) || Площ на открито (площ за раздвижване, без пасбища)

|| Минимално живо тегло (kg) || M2/глава || M2/глава

Еднокопитни животни за разплод и угояване || до 100 || 1,5 || 1,1

до 200 || 2,5 || 1,9

до 350 || 4,0 || 3

над 350 || 5 с минимум 1 m2/100 kg || 3,7 с минимум 0,75 m2/100 kg

2.3. Отглеждане на свине

2.3.1. Преход

За да се счита, че свине са отгледани по биологичен начин и че продуктите от тях са биологични, определените в настоящия регламент правила за производство трябва да са били прилагани в продължение на най-малко шест месеца.

2.3.2. Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или в случаите, когато това е невъзможно — е произведен в същия регион в сътрудничество с други стопанства, заети с биологично земеделие, или оператори, произвеждащи биологичен фураж;

б)      всички бозаещи животни са хранени за предпочитане с майчино мляко за минимален период от 40 дни;

в)      към дневната дажба на прасетата се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж.

2.3.3. Специфични условия в помещенията

По отношение на условията в помещенията се прилагат следните правила:

а)      помещенията за отглеждане на свине са с гладки, но не хлъзгави подове. Най-малко половината от площта на закритото помещение, както е посочено в таблицата за минимална площ на помещенията за свинете, посочена в точка 2.3.4., е здрава и плътна конструкция, т.е. не се състои от летви или решетки;

б)      помещенията за отглеждане на свине са пригодени с удобни, чисти и сухи площи с достатъчни размери за лягане/почивка, състоящи се от здрава и плътна конструкция, която не е от летви. На местата за почивка на животните се предоставят достатъчно широки сухи постели, покрити с постелъчен материал. Постелъчният материал се състои от слама или други подходящи естествени материали. Той може да се подобри и обогати с всеки от минералните продукти, разрешени за употреба като тор или подобрител на почвата в биологичното производство съгласно член 19;

в)      женските свине са държани на групи, освен в последните стадии на бременността и по време на периода на кърмене;

г)      прасенцата не се отглеждат на платформи или в клетки за прасенца;

д)      площите за раздвижване позволяват на свинете да отделят изпражнения и да ровят. С оглед на ровенето могат да бъдат използвани различни видове субстрат.

2.3.4. Гъстота на отглеждане

Броят на свинете на хектар е съобразен със следните граници:

Категория или вид || Максимален брой животни на хектар равностоен на 170 kg азот/ha/година

Прасенца || 74

Женски свине за разплод || 6,5

Свине за угояване || 14

Други свине || 14

Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито и другите характеристики на помещенията за отглеждане на свине са, както следва:

|| Площ на закрито (чиста площ на разположение на животните) || Площ на открито (площ за раздвижване, без пасбища)

|| Минимално живо тегло (kg) || M2/глава || M2/глава

Свине майки с прасенца до 40 дни || || 7,5 на свиня || 2,5

Свине за угояване || до 50 || 0,8 || 0,6

до 85 || 1,1 || 0,8

до 110 || 1,3 || 1

Прасенца || над 40 дни и под 30 kg || 0,6 || 0,4

Свине за разплод || || 2,5 за женско животно || 1,9

|| 6 за мъжко животно Ако кочините се използват за естествено заплождане: 10 m2/на нерез || 8,0

2.4. Отглеждане на домашни птици

2.4.1. Преход

За да се счита, че домашни птици са отгледани по биологичен начин и че продуктите от тях са биологични, определените в настоящия регламент правила за производство трябва да са били прилагани в продължение на най-малко:

а)      10 седмици за домашни птици за производство на месо, въведени в стопанството преди да навършат три дни;

б)      шест седмици в случай на домашни птици, използвани за производство на яйца.

2.4.2. Произход на домашните птици

Домашните птици са отгледани до достигане на определена минимална възраст или произхождат от бавнорастящи генетични линии домашни птици, както е определено от компетентния орган. Когато земеделският стопанин не използва бавнорастящи генетични линии домашни птици, минималната възраст за клане е, както следва:

а)      81 дни за пилета;

б)      150 дни за скопени петли;

в)      49 дни за пекински патици;

г)      70 дни за женски мускусни патици;

д)      84 дни за мъжки мускусни патици;

е)      92 дни за зеленоглави патици;

ж)     94 дни за токачки;

з)       140 дни за мъжки пуйки и за гъски, предназначени за печене; и

и)      100 дни за женски пуйки.

2.4.3. Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      най-малко 60 % от фуража произхожда от самото стопанство или в случаите, когато това е невъзможно — е произведен в същия регион в сътрудничество с други стопанства, заети с биологично земеделие, или оператори, произвеждащи биологичен фураж;

б)      към дневната дажба се добавя груб фураж, пресен или изсушен фураж или силаж.

2.4.4. Специфични условия в помещенията

По отношение на условията в помещенията се прилагат следните правила:

а)      домашните птици не се държат в клетки;

б)      водните птици имат достъп до поток или до изкуствено езеро, естествено езеро или басейн, когато климатичните и хигиенните условия позволяват това, с цел да бъдат задоволени специфичните за вида им потребности и да бъдат спазени изискванията за хуманно отношение към животните; когато климатичните условия не позволяват това, птиците имат такъв достъп до вода, който им дава възможност да потапят глави, за да почистват оперението си;

в)      домашните птици имат достъп до открито пространство поне за една трета от живота си. Откритите пространства за домашни птици са покрити основно с растителност, оборудвани са със защитни съоръжения и позволяват на птиците лесен достъп до достатъчен брой поилки;

г)      когато домашните птици са държани в затворени помещения поради ограничения или задължения, наложени въз основа на законодателството на Съюза, птиците имат постоянен достъп до достатъчно количество груб фураж и до материал, подходящ за задоволяване на етологичните им потребности;

д)      сградите за всички видове домашни птици отговарят на следните условия:

i)       поне една трета от подовата площ е плътна, т.е. не се състои от летви или решетки, и е покрита с покривен материал като например слама, талаш, пясък или чимове;

ii)      достатъчно голяма част от подовата площ, която се намира на разположение на кокошките в кокошарниците за кокошки носачки, е свободна за събиране на изпражненията;

iii)     домашните птици разполагат с кацалки, чиито размери и бройка са съизмерими с размера на групата и на птиците според посоченото в таблицата относно минималната площ на закрито и на открито и другите характеристики на помещенията, предназначени за отглеждане на домашни птици, посочени в точка 2.4.5.;

iv)     на външните стени на помещението, т.е. включително евентуална веранда, има отвори за вход/изход с размери, отговарящи на тези на птиците, като тези отвори имат комбинирана дължина поне 4 m за 100 m²  площ от помещението за птиците. Когато има веранда, вътрешните отвори между помещението и верандата са с комбинирана дължина 2 m на 100 m² площ от помещението. Трябва да е осигурен двадесет и четири часов достъп до верандата;

v)      помещенията за отглеждане на домашни птици са изградени така, че позволяват на всички птици да имат лесен достъп до откритото пространство, т.е. максималното разстояние от всяка една точка в рамките на помещението до най-близкия външен отвор е не повече от 15 m;

vi)     при системите с няколко нива на отглеждане използваемата площ е разположена на не повече от три нива, включително нивото на пода. Разстоянието между отделните нива или междинните зони, като напр. местата за гнездене, е не повече от 1 m. За по-високите нива е предвидена автоматизирана система за отстраняване на тор;

е)      естествената светлина може да бъде допълнена с изкуствено осветление, за да се осигурява светлина максимум 16 часа дневно с постоянен период за нощна почивка от поне осем часа без изкуствена светлина;

ж)     в сградите не трябва да има птици в периодите между отглеждането на всяка една партида птици. През тези периоди сградите и оборудването се почистват и дезинфекцират. Освен това, когато отглеждането на всяка партида птици приключи, откритите заградени площи се оставят празни за период, определян от държавите членки, за да се възстанови растителността. Тези изисквания не се прилагат за местата, където птиците не се отглеждат на партиди, не се гледат в открити заградени площи и могат да се движат свободно през целия ден.

2.4.5. Гъстота на отглеждане

Максималният брой на птиците на хектар е съобразен със следните граници:

Категория или вид || Максимален брой животни на хектар равностоен на 170 kg азот/ha/година

Бройлери || 580

Кокошки носачки || 230

Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито и другите характеристики на помещенията за отглеждане на птици от видовете Gallus gallusса, както следва:

|| Птици за разплод/родители || Подрастващи птици || Птици за угояване || Скопени петли || Носачки

Възраст || Птици за разплод || Ярки 0 — 8 седмици || Ярки 9 — 18 седмици || В началния период 0 — 21 дни || В крайния период 22 — 81 дни || 22 — 150 дни || Кокошки носачки от 19 седмици

Гъстота на животните в помещението (брой птици за m2 използваема площ) за фиксирани и мобилни птичарници || 6 птици || 24 птици с максимум 21 kg живо тегло/m² || 15 птици с максимум 21 kg живо тегло/m² || 20 птици с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 птици с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 птици с максимум 21 kg живо тегло/m² || 6 птици

Пространство на кацалката (cm) || || || || || 18

Допълнителни ограничения при системите с няколко нива на отглеждане/ m2 на подовата площ (включително верандата, ако е осигурен 24 часов достъп) || 9 птици || 36 птици, като се изключва площта на верандата || 22 птици || Обикновено не е приложимо || 9 птици

Максимален размер на стадото || 3 000, включително мъжките птици || 10 000* || 3 300 || 10 000* || 4 800 || 2 500 || 3 000

Гъстота на животните в ограденото място на открито (m2/птица), при условие че лимитът от 170 kg азот/ha/година не е надвишен || 4 || 1 || 4 || 1 || 4 || 4 || 4

*   допустимо разделяне за производство на 3 партиди от по 3000 птици или 2 партиди от по 4800 птици

Минималната площ на закритите помещения и на площите на открито и другите характеристики на помещенията за отглеждане на птици от видове, различни от Gallus gallus, са, както следва:

|| Пуйки || Гъски || Патици || Токачки

Вид || Мъжки || Женски || Всички || Пекински || Мъжки мускусни || Женски мускусни || Зеленоглави || Всички

Гъстота на животните в помещението (брой птици за m2 използваема площ) за фиксирани и мобилни птичарници || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m² || 10 с максимум 21 kg живо тегло/m²

Пространство на кацалката (cm) || 40 || 40 || Обикновено не е приложимо || Обикновено не е приложимо || 40 || 40 || Обикновено не е приложимо || 20

Максимален размер на стадото || 2 500 || 2 500 || 2 500 || 4 000 женски 3 200 мъжки || 3 200 || 4 000 || 3 200 || 5 200

Гъстота на животните на открито (m2/птица), при условие че лимитът от 170 kg азот/ha/година не е надвишен || 10 || 10 || 15 || 4,5 || 4,5 || 4,5 || 4,5 || 4

2.4.6. Достъп до открити пространства

По отношение на достъпа до открити пространства се прилагат следните правила:

а)      домашните птици имат достъп до открито пространство поне за една трета от живота си. По-специално през деня се предоставя непрекъснат достъп до открити пространства от толкова ранна възраст, колкото е практически възможно, когато физиологичните и физическите условия позволяват това освен в случаите на временни ограничения, наложени въз основа на законодателството на Съюза;

б)      откритите пространства за домашни птици са покрити основно с растителност, състояща се от различни видове растения, оборудвани са със защитни съоръжения и позволяват на птиците лесен достъп до достатъчен брой поилки. Растителността на открито пространство трябва да се прибира и отстранява на редовни интервали, за да се намали възможността за излишъци на хранителни вещества. Откритите пространства не трябва да се простират извън радиус от 150 m от най-близкия отвор на птичарника. При все това е допустимо разширение до 350 m от най-близкия отвор на птичарника, при условие че на територията на цялото открито пространство има равномерно разположени достатъчен брой заслони и поилки, като заслоните са най-малко четири на хектар;

в)      в условия, при които фуражът от прилежащата зона е ограничен, например поради дълго задържала се снежна покривка или поради засушаване, в хранителния режим на домашните птици трябва да се включи допълнително хранене с груб фураж;

г)      когато домашните птици са държани в затворени помещения поради ограничения или задължения, наложени въз основа на законодателството на Съюза, птиците имат постоянен достъп до достатъчно количество груб фураж и до материал, подходящ за задоволяване на етологичните им потребности.

2.4.7. Хуманно отношение към животните

Забранява се оскубване на живи домашни птици.

2.5. Пчеларство

2.5.1. Преход

Пчелните продукти могат да бъдат продавани с указване на биологично производство само когато правилата за биологично производство са били спазвани в продължение на най-малко на една година.

По време на преходния период восъкът се заменя с восък, произхождащ от биологично пчеларство.

2.5.2. Произход на пчелите

Предпочита се използването на пчели Apis mellifera и на техните местни екотипове.

2.5.3. Хранене

По отношение на храненето се прилагат следните правила:

а)      в края на производствения сезон на пчелните семейства се оставят достатъчни запаси от мед и полен, за да преживеят зимата;

б)      подхранването на пчелните семейства се разрешава само в случаите, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради климатични условия. Подхранването се извършва с биологичен мед, биологични захарни сиропи или биологична захар.

2.5.4. Специални правила относно профилактиката на болести и ветеринарното лечение в пчеларството

По отношение на профилактиката на болести и ветеринарното лечение се прилагат следните правила:

а)      за целите на защита на рамки, кошери и пити, особено за защита от вредители, се разрешават само родентициди (които да се използват само при клопки) и подходящи продукти, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

б)      за дезинфекция на пчелини е разрешена физическата обработка, като например излагането на водна пара или пряк пламък;

в)      практиката на унищожаване на мъжкото потомство се разрешава само ако се налага да бъде спряно нашествието на Varroa destructor;

г)      ако въпреки всички превантивни мерки пчелните семейства се разболеят или бъдат нападнати от паразити, те незабавно се подлагат на лечение и при необходимост могат да се разположат в изолаторни пчелини;

д)      в случаите на нашествия на Varroa destructor могат да се използват мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина и оксалова киселина, както и ментол, тимол, евкалиптол или камфор;

е)      ако бъде приложено лечение със синтезирани по химически път алопатични продукти, по време на този период подложените на лечение пчелни семейства се преместват в изолаторни пчелини, а целият восък се заменя с восък, произхождащ от биологично пчеларство. Впоследствие за тези пчелни семейства се прилага едногодишният преходен период, определен в точка 2.5.1.;

ж)     буква е) не се прилага за продукти, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

2.5.5. Специфични условия за помещенията в пчеларството

По отношение на условията в помещенията се прилагат следните правила:

а)      пчелините се разполагат в райони, съдържащи източници на нектар и полен, състоящи се предимно от биологично отглеждани култури или по целесъобразност — от естествена растителност или гори или култури, управлявани по небиологичен начин, обработвани единствено чрез методи със слабо екологично въздействие;

б)      пчелините се разполагат на достатъчно разстояние от източници, които могат да причинят замърсяване на пчелните продукти или увреждане на здравето на пчелите;

в)      пчелините се разполагат така, че в радиус от 3 km от площадката на пчелина източниците на нектар и полен да се състоят предимно от биологично отглеждани култури или естествена растителност или култури, обработвани чрез методи със слабо екологично въздействие, равностойни на тези, описани в членове 28 и 30 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, които не могат да окажат влияние върху квалифицирането на пчеларската продукция като произведена по биологичен начин. Тези изисквания не се прилагат към области, където няма наличие на цъфтящи растения, или когато кошерите са в латентно състояние през зимните месеци;

г)      кошерите и материалите, използвани в пчеларството, са основно от естествени материали, които не крият риск от замърсяване на околната среда или на пчеларските продукти.

2.5.6. Специални правила относно пчеларските практики

По отношение на пчеларските практики се прилагат следните правила:

а)      пчелният восък за поставяне на нови основи произхожда от биологични производствени единици;

б)      в кошерите могат да бъдат използвани само естествени продукти като прополис, восък и растителни масла;

в)      забранява се употребата на синтетични химически средства против насекоми по време на изваждането и събирането на меда;

г)      забранява се извличането на пчелен мед от пити с пчелно пило;

д)      пчеларството не се счита за биологично, когато се практикува в региони или области, определени от държавите членки като региони или области, в които не е възможно практикуването на биологично пчеларство.

2.5.7. Хуманно отношение към животните

По отношение на хуманно отношение към животните се прилагат следните правила:

а)      забранява се унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на пчелни продукти;

б)      забранява се осакатяване, като например рязане на крилата на пчелите майки.

Част III: Правила за производство на морски водорасли и отглеждане на аквакултурни животни

1. Определения

За целите на настоящата част се прилагат следните определения:

1)      „затворен тип рециркулационно съоръжение за аквакултура“ означава съоръжение, в което аквакултурата се осъществява в затворена среда на сушата или върху плавателен съд, включващо рециркулация на водата и зависещо от постоянното подаване на енергия от външен източник за стабилизиране на околната среда за аквакултурните животни;

2)      „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми енергийни източници: вятърна, слънчева, геотермална енергия, енергия на вълните, енергия от приливи и отливи, водноелектрическа енергия, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

3)      „люпилен басейн“ означава място за развъждане, излюпване и отглеждане през ранните жизнени стадии на аквакултурни животни, по-специално на същински риби и черупчести;

4)      „отрасен и/или разсаден басейн“ означава място, където се прилага система за междинно отглеждане между етапа на излюпване и етапа на угояване. Етапът на отглеждане в отрасен и/или разсаден басейн приключва в рамките на първата третина от производствения цикъл, с изключение на видовете, които са в процес на трансформация;

5)      „замърсяване“ означава пряко или непряко въвеждане в околната водна среда на вещества или енергия, съгласно определението в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[5] и в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[6], във водите, за които съответно се отнася всяка директива;

6)      „поликултурно отглеждане“ означава отглеждането в една и съща производствена единица на два или повече видове, обикновено от различни трофични нива;

7)      „производствен цикъл“ означава жизнения цикъл на аквакултурно животно или на морско водорасло от най-ранния жизнен стадий (оплодените яйца в случая на аквакултурни животни) до добива;

8)      „местни видове“ означава видовете, които не са чуждоземни или неприсъстващи в района съгласно Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета[7], както и видовете, изброени в приложение IV към посочения регламент;

9)      „посадка“ означава живото тегло на аквакултурните животни на кубичен метър вода във всеки момент по време на етапа на угояване, а при отглеждане на писиеви риби и скариди — теглото на квадратен метър от повърхността.

2. Общи изисквания

2.1. Дейностите се разполагат на места, които не се замърсяват от неразрешени за употреба в биологичното производство продукти или вещества или от замърсители, които биха изложили на риск биологичния характер на продуктите.

2.2. Производствените единици за биологично и небиологично производство се отделят по подходящ начин и в съответствие с минималните отстояния, определени от държавите членки, когато такива минимални отстояния са били определени. Мерките за отделяне се основават на естественото местоположение, отделните водоразпределителни системи, отстоянията, приливните и отливните течения и разполагането на производствената единица за биологично производство по течението или срещу течението. Производството на морски водорасли не се счита за биологично, когато се практикува на места или в райони, определени от държавите членки като места или райони, които са неподходящи за биологична аквакултура или за добив на морски водорасли.

2.3. За всички нови дейности, за които се кандидатства да бъдат признати за биологично производство и при които се произвеждат повече от 20 тона продукти от аквакултура годишно, се изисква съответстваща на производствената единица оценка на въздействието върху околната среда с цел установяване на условията на производствената единица и на нейната непосредствена околна среда, както и на вероятните последици от нейната експлоатация. Операторът представя оценката на въздействието върху околната среда пред контролния или надзорния орган. Съдържанието на оценката на въздействието върху околната среда се основава на приложение IV към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[8]. Ако производствената единица вече е била обект на равностойна оценка, разрешава се използването на последната за тази цел.

2.4. Операторът представя план за устойчиво управление, съответстващ на производствената единица, за аквакултурата и за добива на морски водорасли.

2.5. Планът се актуализира ежегодно и включва подробно описание на екологичните последствия от дейността, необходимия мониторинг на околната среда и списък на мерките, които трябва да се предприемат с цел свеждане до минимум на отрицателните въздействия върху заобикалящата водна и сухоземна околна среда, включително, където е приложимо, количеството хранителни вещества, изпускани в околната среда за един производствен цикъл или за една година. В плана се отбелязват прегледите и ремонта на техническото оборудване.

2.6. Операторите в отраслите на аквакултурата и производството на морски водорасли изготвят, като част от плана за устойчиво управление, програма за намаляване на отпадъците, която да бъде въведена от началото на дейността. Където е възможно, използването на остатъчна топлина се ограничава до енергията от възобновяеми източници. За добив на морски водорасли се прави еднократна оценка на биомасата в самото начало.

3. Изисквания по отношение на морските водорасли

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 7, 8, 9 и 12 и по целесъобразност в раздел 2, за събирането и производството на морски водорасли се прилагат правилата, установени в настоящия раздел 3. Тези правила се прилагат mutatis mutandis за производството на всички многоклетъчни морски водорасли или на фитопланктон и на микроводорасли, предназначени за по-нататъшна употреба като фураж за аквакултурни животни.

3.1. Преход

3.1.1. Преходният период за обект за събиране на морски водорасли е шест месеца.

3.1.2. Преходният период за единица за отглеждане на морски водорасли е период от шест месеца или един пълен производствен цикъл, като се спазва по-дългият от двата периода.

3.1.3. По време на преходния период стопанството за аквакултура може да се раздели на ясно обособени единици, не всички от които се управляват съгласно принципите на биологичното производство. При производството на морски водорасли може да са представени едни и същи видове, стига единиците да са подходящо отделени.

3.2. Правила за производство на морски водорасли

3.2.1. Събирането на диворастящи морски водорасли и части от тях, които растат естествено в морето, се счита за метод на биологично производство, при условие че:

а)      районите, в които те растат, са с отлично екологично състояние съгласно определеното в Директива 2000/60/ЕО[9] и не са неподходящи от гледна точка на здравеопазването;

б)      събирането не оказва съществено влияние върху устойчивостта на естествената екосистема или върху запазването на видовете в района на събиране.

3.2.2. За да се счита отглеждането на морските водорасли за биологично, то трябва да се осъществява в крайбрежни райони, чиито екологични и здравни показатели са поне равностойни на посочените в точка 3.2.1., буква а). В допълнение се прилагат следните правила за производство:

а)      във всички етапи на производство — от събирането на ювенилни морски водорасли до прибирането на добива — се прилагат устойчиви практики;

б)      за да се гарантира поддържането на богат генетичен фонд, редовно се извършва събиране на диворастящи ювенилни морски водорасли за попълване на наличния запас от култури, отглеждани в закрити помещения;

в)      не се използват торове, освен в закрити съоръжения и само ако са разрешени за употреба в биологичното производство за тази цел.

3.3. Отглеждане на морски водорасли

3.3.1. При отглеждането на морски водорасли в морето се използват само хранителни вещества, естествено срещащи се в околната среда или произхождащи от биологичното производство на аквакултурни животни, за предпочитане разположено наблизо като част от система за поликултурно отглеждане.

3.3.2. При разположените на сушата съоръжения, където се използват външни източници на хранителни вещества, равнището на хранителни вещества в отпадните води е същото или по-ниско от това в постъпващата вода и това може да се провери. Могат да се използват само хранителни вещества от растителен или минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

3.3.3. Посадката или интензивността на експлоатация се записват и чрез тях се поддържа екологичната цялост на околната водна среда, като се гарантира, че не се надвишава максималното количество морски водорасли, което околната среда може да поеме без отрицателни последствия.

3.3.4. Използваните за отглеждане на морски водорасли въжета и друго оборудване се използват повторно или се рециклират, когато е възможно.

3.4. Устойчив добив на диворастящи морски водорасли

3.4.1. В самото начало на добива на морски водорасли се прави еднократна оценка на биомасата.

3.4.2. В производствената единица или в стопанството се води документална отчетност, която дава възможност на оператора да установи, а на контролния или надзорния орган — да провери, че събиращите водорасли лица са доставили само диворастящи морски водорасли, добити в съответствие с настоящия регламент.

3.4.3. Събирането на реколтата се извършва по такъв начин, че добитите количества да не оказват значително въздействие върху състоянието на околната водна среда. Предприемат се мерки за осигуряване на възстановяването на морските водорасли и за предотвратяване на прилова, като например техника на събиране на реколтата, минимални размери, възрастови групи, репродуктивни цикли или размери на оставащите водорасли.

3.4.4. Ако морските водорасли се добиват от съвместно използван или общ район на добив, се изисква наличието на документация, доказваща, че цялата реколта е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

4. Изисквания по отношение на аквакултурните животни

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 7, 8, 9 и 12, по отношение на видовете риби, ракообразни, бодлокожи и мекотели, както са посочени в точка 4.1.5.10., се прилагат правилата, посочени в настоящия раздел 4. Тези правила се прилагат mutatis mutandis за зоопланктон, микроскопични ракообразни, ротатории, червеи и други водни животни, използвани като фураж.

4.1. Общи изисквания

4.1.1. Преход

4.1.1.1. Следните преходни периоди за производствени единици за аквакултура се прилагат за посочените по-долу видове съоръжения за аквакултура, включително съществуващите аквакултурни животни:

а)      за съоръжения, които не могат да бъдат източвани, почиствани и дезинфекцирани — преходен период от 24 месеца;

б)      за съоръжения, които са източени или са преминали период на некултивиране — преходен период от 12 месеца;

в)      за съоръжения, които са източени, почистени и дезинфекцирани — преходен период от шест месеца;

г)      за съоръжения в открити води, включително съоръженията за отглеждане на двучерупчести мекотели — преходен период от три месеца.

4.1.1.2. По време на преходния период стопанството за аквакултура може да се раздели на ясно обособени единици, не всички от които се управляват съгласно принципите на биологичното производство. При производството на аквакултурни животни може да са представени едни и същи видове, стига единиците да са подходящо отделени.

4.1.2. Произход на аквакултурните животни

4.1.2.1. По отношение на произхода на аквакултурните животни се прилагат следните правила:

а)      биологичната аквакултура се основава на отглеждане на зарибителен материал с произход от разплодници, отгледани по биологичен начин, и от стопанства с биологично производство;

б)      използват се местни видове и при развъждането се цели да се получат генетични линии, които са по-приспособени към условията на отглеждане, като се гарантира добро здравно състояние, хуманно отношение към животните и добро усвояване на хранителните ресурси. На контролния или надзорния орган се предоставят писмени доказателства за произхода на животните и за тяхното лечение;

в)      избират се видове, които са издръжливи и могат да се отглеждат, без да се причиняват значителни вреди на дивите популации;

г)      уловени диви животни или отглеждани по небиологичен начин аквакултурни животни могат да бъдат въведени в стопанството с оглед на подобряване на генетичния материал. Такива животни се отглеждат съгласно принципите на биологичното производство в продължение на най-малко три месеца преди да бъдат използвани за развъдни цели.

4.1.2.2. Следните правила се прилагат по отношение на развъждането:

а)      забранява се употребата на хормони и производни на хормоните;

б)      не се използват изкуствено получаване на еднополови генетични линии (освен чрез ръчно сортиране), полиплоидно индуциране, изкуствена хибридизация и клониране;

в)      избират се подходящите генетични линии;

г)      при целесъобразност се създават специфични за съответния вид условия за управление на разплодници, развъждане и производство на ювенилни екземпляри.

4.1.3. Хранене

4.1.3.1. По отношение на фуражите за риби, ракообразни и бодлокожи се прилагат следните правила:

а)      животните се хранят с фуражи, които удовлетворяват хранителните им потребности по време на различните етапи от тяхното развитие;

б)      режимите на хранене се съставят при спазване на следните приоритети:

i)       здравето и хуманното отношение към животните;

ii)      високо качество на продуктите, включително от гледна точка на хранителния състав, който трябва да осигурява високо качество на крайния продукт за консумация;

iii)     слабо въздействие върху околната среда;

в)      растителният елемент във фуражите е с произход от биологично производство, а фуражният елемент, получен от водни организми, произхожда от биологична аквакултура или от устойчиво експлоатирани рибни ресурси;

г)      небиологични фуражни суровини от растителен произход, фуражни суровини от животински и минерален произход, фуражни добавки, определени продукти, използвани в храненето на животните, и спомагателни вещества се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно настоящия регламент;

д)      не се използват растежни стимулатори и синтетични аминокиселини;

е)      в биологичната аквакултура могат да се използват само фуражни суровини от минерален произход, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

ж)     в биологичната аквакултура могат да се използват само фуражни добавки, определени продукти, използвани в храненето на животните, и спомагателни вещества, както е посочено в  част II, точка 1.4.4.

4.1.3.2. По отношение на двучерупчестите мекотели и други видове, които се хранят с естествен планктон, а не от човека, се прилагат следните правила:

а)      тези животни, хранещи се чрез филтриране на водата, задоволяват всичките си хранителни потребности от природата, освен ювенилните екземпляри, отглеждани в люпилни басейни и отрасни и/или разсадни басейни;

б)      районите на отглеждане са с отлично екологично състояние съгласно определеното в Директива 2000/60/ЕО.

4.1.3.3. Специални правила относно фуражите за хищни аквакултурни животни

При храненето на хищните аквакултурни животни се спазват следните приоритети относно източниците на фураж:

а)      биологични фуражни продукти с аквакултурен произход;

б)      рибено брашно и рибено масло от остатъци от биологична аквакултура с произход от риба, ракообразни или мекотели;

в)      рибено брашно и рибено масло и съставки с рибен произход, получени от остатъци от рибa, ракообразни или мекотели за консумация от човека, вече уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси;

г)      рибено брашно и рибено масло и съставки с рибен произход, получени от цели риби, ракообразни или мекотели, които са уловени от устойчиво експлоатирани рибни ресурси и не се използват за консумация от човека;

д)      биологични фуражни суровини от растителен или животински произход; растителният материал не надвишава 60% от съставките общо.

4.1.3.4. Специални правила относно фуражите за някои аквакултурни животни

Риби във вътрешни води, бели скариди и сладководни скариди и Тропически сладководни риби се хранят, както следва:

а)      те се хранят с естествен фураж, намиращ се във водоемите и езерата;

б)      при липса на достатъчни количества естествен фураж, посочен в буква а), може да се използва биологичен фураж от растителен произход, за предпочитане отгледан в самото стопанство, или морски водорасли. Операторите поддържат документални доказателства за необходимостта от използване на допълнителен фураж;

в)      когато естественият фураж се допълва в съответствие с буква б), фуражната дажба на видовете, посочени в точка 4.1.5.10., буква ж), и на сиамски пангасий (Pangasius spp.) може да включва максимално 10 % рибено брашно или рибено масло, получено от устойчиво експлоатирани рибни ресурси.

4.1.4. Здравеопазване

4.1.4.1. Профилактика на болести

По отношение на профилактиката на болести се прилагат следните правила:

а)      профилактиката на болести се основава на отглеждане на животните в оптимални условия чрез подходящо разположение, като се отчитат inter alia изискванията на видовете по отношение на доброто качество на водата, потока и скоростта на обмен на водата, оптимално проектиране на стопанствата, прилагане на добри животновъдни и управленски практики, включително редовно почистване и дезинфекциране на помещенията, висококачествени фуражи, подходяща посадка и селекция на породи и линии;

б)      разрешено е използването на имунологични ветеринарномедицински препарати;

в)      в плана за здравния мениджмънт на животните се описват подробно практиките за биосигурност и профилактика на болести, включително писмено споразумение за ветеринарномедицински консултации, съответстващи на производствената единица, с квалифицирани служби по опазване на здравето на аквакултурните животни, като тези служби посещават стопанството не по-малко от веднъж годишно и не по-малко от веднъж на две години при двучерупчестите;

г)      контейнерите, оборудването и съдовете щателно се почистват и дезинфекцират;

д)      причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват само с физически средства или ръчно и където е уместно, се връщат в морето на разстояние от стопанството;

е)      за почистване и дезинфекция на оборудването и съоръженията могат да се използват само вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

ж)     по отношение на некултивирането се прилагат следните правила:

i)       компетентният орган определя необходимостта и подходящата продължителност на периода на некултивиране, който се прилага и се документира след всеки производствен цикъл в садковите системи в открити води в морето;

ii)      то не е задължително при отглеждането на двучерупчести мекотели;

iii)     през периода на некултивиране клетката или другата конструкция, използвана за производство на аквакултурни животни, се изпразва, дезинфекцира и оставя празна преди повторното ѝ използване;

з)       където е приложимо, недоизяденият рибен фураж, изпражненията и мъртвите животни се отстраняват незабавно, за да се избегне рискът от значителни екологични щети по отношение на качеството на водата, да се намали рискът от заболявания и да се предотврати появата на насекоми или гризачи;

и)      ултравиолетова светлина и озон могат да се използват само в люпилни, отрасни и/или разсадни басейни;

й)      за биологична борба с ектопаразитите се предпочита използването на риби чистачи.

4.1.4.2. Ветеринарно лечение

Следните правила се прилагат по отношение на ветеринарното лечение:

а)      заболяванията се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти е неподходяща, може да се използват синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при спазване на строги условия и на отговорността на ветеринарен лекар. При целесъобразност се определят ограничения по отношение на курсовете на лечение и карентните срокове;

б)      разрешено е лечение, наложено въз основа на законодателството на Съюза, с оглед на опазването на човешкото здраве и здравето на животните;

в)      когато, въпреки профилактичните мерки за осигуряване на доброто здравно състояние на животните в съответствие с точка 4.1.4.1., възникне здравен проблем, могат да се прилагат видовете ветеринарно лечение в следния ред на предпочитание:

i)       вещества от растения, животни или минерали в хомеопатичен разтвор;

ii)      растения и екстракти от тях без упойващ ефект; и

iii)     вещества като: олигоелементи, метали, естествени имуностимуланти или разрешени пробиотици;

г)      прилагането на алопатично лечение се ограничава до два курса на лечение годишно, с изключение на ваксинациите и задължителните схеми за ликвидиране. При производствен цикъл, по-кратък от една година, се прилага ограничение на алопатичното лечение до един курс. При надвишаване на посочените ограничения на алопатичното лечение съответните аквакултурни животни не могат да бъдат продавани като биологични продукти;

д)      прилагането на обработки срещу паразити, с изключение на задължителните контролни схеми, прилагани от държавите членки, се ограничава до два пъти годишно или до един път годишно, когато производственият цикъл е по-кратък от 18 месеца;

е)      карентният срок при алопатичното ветеринарно лечение и обработките срещу паразити съгласно буква г), включително обработките в рамките на задължителните схеми за контрол и ликвидиране, е двойно по-дълъг от карентния срок, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО, или в случай че такъв срок не е уточнен, е 48 часа;

ж)     когато се използват ветеринарномедицински продукти, употребата им трябва да се декларира пред контролния или надзорния орган преди животните да се пуснат на пазара като произхождащи от биологично производство. Третираните животни могат да бъдат точно идентифицирани.

4.1.5. Условия в помещенията и животновъдни практики

4.1.5.1. Затвореният тип рециркулационни съоръжения за отглеждане на аквакултурни животни са забранени, освен в люпилни, отрасни и/или разсадни басейни или за производството на видове, предназначени за фураж на отглеждани по биологичен начин животни.

4.1.5.2. Изкуственото загряване или охлаждане на водата е разрешено само в люпилни, отрасни и/или разсадни басейни. На всички етапи от производството може да се използва природна вода от сондажи за загряване или охлаждане на водата.

4.1.5.3. Околната среда при отглеждане на аквакултурните животни се проектира по такъв начин, че аквакултурните животни, в съответствие със специфичните за вида им нужди:

а)      да разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние и където е приложимо, минимална посадка;

б)      да се отглеждат във вода с добро качество с, inter alia, подходящ дебит и подходяща скорост на обмен на водата, достатъчно съдържание на кислород и с поддържане на ниско равнище на метаболитите;

в)      да се отглеждат при температурен и светлинен режим в съответствие с изискванията на вида и с оглед на географското местоположение.

При сладководните риби видът на дъното е възможно най-близък до естествените условия.

При шарана дъното е естествена почва.

4.1.5.4. Видът и конструкцията на водните садкови системи осигуряват скорост на потока и физикохимични показатели, които позволяват да се запази здравето и доброто състояние на животните и задоволяват поведенческите им нужди.

4.1.5.5. Разположените на сушата единици за отглеждане отговарят на следните условия:

а)      при проточните системи да има възможност за следене и регулиране на дебита и качеството на входящата и изходящата вода;

б)      върху най-малко пет процента от периметърната („границата суша—вода“) площ да има естествена растителност.

4.1.5.6. Разположените в морето садкови системи отговарят на следните условия:

а)      те се разполагат на места, където водният поток, дълбочината и скоростта на обмен на водните маси са достатъчни за намаляване до минимум на въздействието върху морското дъно и върху околните водни маси;

б)      те имат клетки, чийто вид, конструкция и поддържане са подходящи за експлоатационните условия.

4.1.5.7. Садковите системи се проектират, разполагат и експлоатират по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от инциденти, свързани с изпускане на животни.

4.1.5.8. В случай на изпускане на риба или ракообразни се вземат подходящи мерки за намаляване на въздействието върху местната екосистема, включително повторно улавяне, където е уместно. Води се доказателствена документация.

4.1.5.9. При производството на аквакултурни животни в рибовъдни басейни, резервоари или канали стопанствата се оборудват с филтриращи слоеве от естествени материали, с утаителни басейни, с биологични или с механични филтри за събиране на отпадните хранителни вещества, или използват морски водорасли или животни (двучерупчести и водорасли), които допринасят за подобряване на качеството на отпадните води. Където е целесъобразно се извършва редовен мониторинг на отпадните води.

4.1.5.10. Посадка

При отчитане на влиянието на посадката върху доброто състояние на произвежданата риба се наблюдава състоянието на рибата (като повреди по перките, други наранявания, темп на растеж, изразено поведение и общо здравно състояние) и качеството на водата.

Посадката е в съответствие с определеното по вид или група видове:

а)      Биологично производство на пъстървови риби в сладководна среда:

Обхванати видове: кафява пъстърва  (Salmo trutta) – дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) – сивен (Salvelinus fontinalis) – сьомга (Salmo salar) – арктически сивен (Salvelinus alpinus) – липан (Thymallus thymallus) – езерен голец (или сива пъстърва) (Salvelinus namaycush) – дунавска пъстърва (Huchohucho)

Производствена система || Системите за угояване в стопанствата трябва да се захранват от отворени системи. Дебитът трябва да гарантира най-малко 60 % насищане с кислород за животните и да им осигурява удобство, както и отстраняване на отпадните води от производството.

Максимална посадка || Пъстървови видове, неизброени по-долу:  15 kg/m3 Сьомга: 20 kg/m3 Кафява пъстърва и дъгова пъстърва: 25 kg/m3 Арктически сивен: 20 kg/m3

б)      Биологично производство на пъстървови риби в морска вода:

Обхванати видове: сьомга (Salmo salar), кафява пъстърва (Salmo trutta) — дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss)

Максимална посадка || 10 kg/m3 в мрежени заграждения

в)      Биологично производство на треска (Gadus morhua) и други от семейство Трескови (Gadidae), лаврак (Dicentrarchus labrax), кралска каракуда (Sparus aurata), горбил (Argyrosomus regius), калкан (Psetta maxima (= Scopthalmus maximux)), червена морска каракуда (Pagrus pagrus (= Sparus pagrus)), червен горбил (Sciaenops ocellatus) и други от семейство Спаридови (Sparidae) и риби зайци (Siganus spp.)

Производствена система || В садкови системи в открити води (мрежени заграждения/клетки) с минимална скорост на морските течения с цел осигуряване на оптимални условия за рибите или в отворени системи на сушата.

Максимална посадка || За риба, различна от калкан: 15 kg/m3 За калкан: 25 kg/m2

г)      Биологично производство на лаврак, кралска каракуда, горбил, кефалови (Liza, Mugil) и змиорка (Anguilla spp.) в землени басейни в приливно-отливните зони и крайбрежните лагуни

Садкова система || Традиционни солници, преустроени в производствени единици за аквакултура, и подобни басейни от землен тип в приливно-отливните зони

Производствена система || Обменът на водата трябва да е достатъчен за осигуряване на доброто състояние на вида. Най-малко 50 % от дигите трябва да имат растително покритие. Задължително се използват пречиствателни басейни на основата на влажни зони.

Максимална посадка || 4 kg/m3

д)      Биологично производство на есетра в сладководна среда

Обхванати видове: семейство Есетрови (Acipenseridae)

Производствена система || Водният поток във всяка единица за отглеждане трябва да е достатъчен за осигуряване на доброто състояние на животните. Отпадните води трябва да бъдат с качество, равностойно на качеството на постъпващата вода.

Максимална посадка || 30 kg/m3

е)      Биологично производство на риби във вътрешни водоеми:

Обхванати видове: семейство Шаранови (Cyprinidae) и други подобни видове, отглеждани в поликултура, включително костур, щука, сом, корегонусови риби, есетра.

Производствена система || В рибовъдни басейни, които периодично се източват напълно, и в езера. Езерата трябва да са предназначени само за биологично производство, което се отнася и до отглеждането на култури върху площите на сушата. Зоната за уловената риба трябва да е оборудвана с отвор за входяща чиста вода, който да бъде с размери, осигуряващи оптимални условия на рибата. След улова рибата трябва да се съхранява в чиста вода. Наторяване с органични и минерални торове в басейните и езерата се извършва само с торове и подобрители на почвата, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19 при максимална норма 20 kg азот/ha. Забранява се обработката, включваща синтетични химични вещества за борба с хидрофитите и растителната покривка в производствените води. Около вътрешните водоеми се поддържат зони с естествена растителност като буферна зона към външните сухоземни участъци, които не са част от производствената дейност, съгласно правилата за биологична аквакултура. „Поликултурно отглеждане“ с цел угояване се прилага, при условие че надлежно се спазват определените в настоящите спецификации критерии за другите видове езерни риби.

Производствен добив || Общата произведена продукция от вид се ограничава до 1500 kg риба от хектар годишно.

ж)     Биологично производство на бели скариди и сладководни скариди (Macrobrachium spp.):

Създаване на производствена/и единица/и || Местоположението трябва да бъде в неплодородни глинести райони, за да се намали до минимум въздействието от изграждането на басейна върху околната среда. При изграждането на басейните трябва да се използва съществуващата естествена глина. Не се разрешава унищожаването на мангрови дървета.

Преходен период || Шест месеца за един басейн, което съответства на нормалния жизнен цикъл на произвеждана скарида.

Произход на животните за разплод || След тригодишна експлоатация най-малко половината от животните за разплод трябва да произхождат от самото стопанство. Останалата част трябва да бъдат свободни от патогени, некултивирани животни за разплод, произхождащи от устойчиво експлоатирани рибни ресурси. Преди въвеждане в стопанството се провежда задължителна скрининг процедура на първото и второто поколение.

Отстраняване на очното стълбче || Забранява се.

Максимална посадка на животните в стопанството и ограничения на производството || Посадка за разсаждане: максимално 22 личинки в постларвен стадий/m2 Максимална моментна биомаса: 240 g/m2

з)       Мекотели и бодлокожи

Производствени системи || Парагади, плаващи конструкции, дънно отглеждане, мрежени торби, мрежени клетки, сандъчета, мрежи тип фенер, вертикални пръти тип „бушо“ и други садкови системи. При отглеждането на миди върху плаващи конструкции броят на колекторните въжета не надвишава едно въже на квадратен метър от площта на повърхнината. Максималната дължина на колекторното въже не може да надвишава 20 m. Разреждането на колекторните въжета не може да се извършва по време на производствения цикъл, но се разрешава тяхното разделяне в началото, без да се увеличава посадката.

и)      Тропически сладководни риби: млечна риба (Chanos chanos), тилапия (Oreochromis spp.), сиамски пангасий (Pangasius spp.):

Производствени системи || Басейни и мрежени клетки

Максимална посадка || Pangasius: 10 kg/m3 Oreochromis: 20 kg/m3

4.1.6. Хуманно отношение към животните

4.1.6.1. Всички лица, които участват в грижите за аквакултурните животни, трябва да притежават необходимите основни знания и умения за задоволяване на потребностите, свързани със здравето и доброто състояние на животните.

4.1.6.2. Манипулациите с аквакултурните животни се свеждат до минимум, извършват се най-внимателно и се използват подходящо оборудване и протоколи, за да се избегнат свързаните с манипулациите стрес и нараняване. С животните за разплод се извършват манипулации по такъв начин, че да се намалят до минимум нараняването и стресът, при необходимост с прилагане на упойващи средства. Операциите по сортиране се свеждат до минимално необходимите, така че да се гарантира хуманно отношение към рибата.

4.1.6.3. По отношение на използването на изкуствено осветление се прилагат следните ограничения:

а)      при използването на изкуствено осветление с цел удължаване на светлата част на денонощието не може да се надвишава максималната продължителност, която отговаря на етологичните нужди, географските условия и общото здравно състояние на произвежданите животни, като тази максимална продължителност не може да надвишава 16 часа дневно, освен за целите на размножаването;

б)      при смяната на светлината се избягват резки промени в светлинния интензитет, като се използват лампи с регулиране на светлинния поток или фоново осветление.

4.1.6.4. Разрешава се аерация с цел да се гарантира опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, при условие че механичните аератори се захранват за предпочитане от възобновяеми енергийни източници.

4.1.6.5. Използването на кислород се разрешава само за приложения, свързани с изисквания с цел опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, и в критични периоди в производството или транспорта в следните случаи:

а)      изключителни случаи на повишение на температурата, понижение на атмосферното налягане или случайно замърсяване;

б)      случайни процедури по управление на животните, като вземане на проби и сортиране;

в)      с цел да се осигури оцеляването на отглежданите животни.

4.1.6.6. Вземат се подходящи мерки, за да се сведе до минимум продължителността на транспортирането на аквакултурните животни.

4.1.6.7. Всяко страдание се свежда до минимум по време на целия живот на животното, включително при умъртвяване.

4.1.6.8. Техниките за умъртвяване трябва да привеждат рибата незабавно в безсъзнание и да я правят нечувствителна към болка. Манипулациите преди умъртвяване се осъществяват по начин, при който се избягват нараняванията, като същевременно се свеждат до минимум страданието и стресът. При избор на оптимални методи за умъртвяване трябва да се вземат предвид разликите в големината на уловената риба, вида на рибата и характеристиките на производствените обекти.

4.2. Специални правила за мекотели

4.2.1. Произход на индивидите за разплод

По отношение на произхода на индивидите за разплод се прилагат следните правила:

а)      за двучерупчестите може да се използват индивиди за разплод от естествената среда извън границите на производствената единица,  при условие че не се нанасят значителни щети на околната среда, че това е разрешено от местното законодателство и че индивидите за разплод от естествената среда произхождат от:

i)       колонии, за които е малко вероятно да презимуват успешно или са в количества, надхвърлящи необходимото; или

ii)      естествени колонии от черупчести индивиди за разплод, намиращи се върху колектори;

б)      при тихоокеанската стрида, Crassostrea gigas, се отдава предпочитание на материал, който е резултат на селективно развъждане, за да се намали хвърлянето на хайвер в природата;

в)      води се документация за начина, мястото и времето на събиране на индивидите за разплод от естествената среда, за да се гарантира възможността за проследяването им до района на събиране.

4.2.2. Условия в помещенията и животновъдни практики

По отношение на условията в помещенията и животновъдните практики се прилагат следните правила:

а)      производството може да се извършва в същата водна зона като биологичното производство на костни риби и на морски водорасли, в рамките на система за поликултурно отглеждане, която трябва да се документира в плана за устойчиво управление. Отглеждането на двучерупчести мекотели може да се извършва и в поликултура с коремоноги мекотели, например морски охлюви;

б)      биологичното производство на двучерупчести мекотели се извършва в райони, чиито граници се обозначават с пилони, поплавъци или други ясни означения, и при необходимост се задържат на едно място с помощта на мрежени торби, клетки или други изкуствени средства;

в)      стопанствата за биологично отглеждане на черупчести свеждат до минимум рисковете по отношение на видовете, чието опазване представлява интерес. Ако се използват мрежи срещу хищници, конструкцията на мрежите трябва да е такава, че да не позволява увреждане на водоплаващите птици.

4.2.3. Отглеждане

По отношение на отглеждането се прилагат следните правила:

а)      отглеждането върху въжета за миди и другите методи, изброени в точка 4.1.5.10., буква з), могат да се считат за отговарящи на условията за биологично производство;

б)      дънното отглеждане на мекотели е разрешено единствено когато не води до значително въздействие върху околната среда на местата за събиране и отглеждане. Доказателството за минимално въздействие върху околната среда се подкрепя от проучване и от доклад относно експлоатирания район, който операторът представя на контролния или надзорния орган. Докладът се добавя като отделна глава към плана за устойчиво управление.

4.2.4. Управление

По отношение на управлението се прилагат следните правила:

а)      при производството се прилага посадка, която не надвишава посадката, прилагана при небиологично отглежданите мекотели в района. В зависимост от биомасата и с цел гарантиране на хуманно отношение към животните и високо качество на продукта се извършва сортиране, разреждане и коригиране на посадката;

б)      причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват механично или ръчно и в зависимост от случая се връщат в морето далеч от стопанствата за отглеждане на мекотели. Мекотелите могат да се третират с варов разтвор еднократно по време на производствения цикъл с цел ограничаване на конкурентните обрастващи организми.

4.2.5. Специални правила за отглеждане на стриди

Разрешава се отглеждането в торби върху опорни конструкции. Тези или други конструкции, в които се намират стридите, се разполагат така, че да се избягва образуването на непрекъсната преграда по протежение на бреговата линия. Материалът се поставя внимателно върху леглата с оглед на приливните и отливните течения, за да се постигне оптимално производство. Производството трябва да отговаря на изискванията, определени в точка 4.1.5.10., буква з).

Част IV: Правила за производство на преработени храни и преработени фуражи

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 7, 9 и 13, за преработените храни и преработените фуражи се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания за производството на преработени храни и фуражи

1.1. По отношение на добавките в храните и фуражните добавки, спомагателните вещества и други вещества и съставки, използвани за преработка на храни или фуражи, и на всички прилагани преработвателни практики, като опушването, се спазват принципите на добрата производствена практика[10].

1.2. Операторите, които произвеждат преработени храни или фуражи, установяват и осъвременяват подходящи процедури, основани върху системно идентифициране на критичните точки за преработка.

1.3. С прилагането на процедурите, посочени в точка 1.2., се гарантира по всяко време, че произведените преработени продукти са в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

1.4. Операторите спазват и прилагат процедурите, посочени в точка 1.2., и по-специално:

а)      предприемат превантивни мерки, за да избягват риска от замърсяване с неразрешени вещества или продукти;

б)      прилагат подходящи мерки за почистване, наблюдават тяхната ефективност и записват тези операции;

в)      гарантират, че небиологичните продукти не са пускани на пазара с означение, указващо биологично производство.

1.5. Обработката на преработени биологични продукти се извършва отделно по време или място от обработката на небиологични продукти. Когато в съответната обработваща единица се обработват или съхраняват и небиологични продукти, операторът:

а)      информира съответно контролния или надзорния орган;

б)      извършва операциите непрекъснато до завършване на цикъла, разделени по място или време от аналогичните операции, извършвани върху небиологични продукти;

в)      съхранява биологичните продукти, преди и след операциите, разделени по място или по време от небиологичните продукти;

г)      поддържа актуализиран регистър за всички операции и преработени количества;

д)      предприема необходимите мерки за осигуряване на идентифицирането на партидите и за избягване на смесването и обмена с небиологичните продукти;

е)      извършва операции върху биологични продукти само след подходящо почистване на производственото оборудване.

1.6. Не се използват продукти, вещества и технологии, които възстановяват свойства, загубени при преработката и съхранението на биологични храни, които коригират последствията от небрежна преработка или които иначе могат да бъдат подвеждащи по отношение на истинския вид на продуктите, предназначени за пускане на пазара като биологични.

2. Изисквания за производството на преработени храни

2.1. По отношение на състава на преработените биологични храни се следните условия:

а)      продуктът е произведен главно от земеделски съставки; за да се определи дали даден продукт е произведен главно от земеделски съставки, не се вземат предвид добавените вода и готварска сол;

б)      могат да се използват само тези добавки в храните, спомагателни вещества, ароматизанти, вода, сол, препарати от микроорганизми и ензими в храните, минерали, олигоелементи, витамини, както и аминокиселини и други микроелементи в храните за специфична хранителна употреба, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

в)      дадена биологична съставка не присъства едновременно със същата съставка, произведена при преход към биологично производство или по небиологичен начин;

г)      храните, произведени от култури в преход към биологично производство, съдържат само една съставка от земеделски произход.

2.2. Употреба на някои продукти и вещества при преработката на храни

2.2.1. Само продуктите и веществата, посочени в точка 2.1., буква б), както и продуктите и веществата, посочени в точки 2.2.2., 2.2.4. и 2.2.5., могат да се използват при преработката на храни, с изключение на продуктите и веществата от лозаро-винарския сектор, за които се прилага част V, точка 2, и на дрождите, за които се прилага част VI, точка 1.3.

2.2.2. При преработката на храни се разрешава използването на следните продукти и вещества:

а)      препарати от микроорганизми и ензими в храните, които обикновено се използват при преработката на храни; при все това ензимите в храните, които могат да се използват като добавки в храните, трябва да са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

б)      вещества и продукти, определени в член 3, параграф 2, букви б) и г) от Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета[11], етикетирани като естествени ароматични вещества или естествени ароматични препарати в съответствие с член 15, параграф 1, буква д) и член 16 от посочения регламент.

в)      оцветители за поставяне на печат върху месо и яйца в съответствие с член 17 от Регламент (EО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета[12];

г)      питейна вода и сол (с натриев или калиев хлорид като основна съставка), които се използват обикновено при преработка на храни;

д)      минерали (включително олигоелементи), витамини, аминокиселини и други микроелементи, разрешени единствено доколкото тяхната употреба в храните, в които са включени, се изисква от закона.

2.2.3. За целите на изчисляването, посочено в член 21, параграф 3, се прилагат следните правила:

а)      определени добавки в храните, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, се разглеждат като земеделски съставки;

б)      препаратите и веществата, посочени в точка 2.2.2., не се разглеждат като земеделски съставки;

в)      дрождите и продуктите от дрожди се разглеждат като земеделски съставки.

2.2.4. Следните небиологичните земеделски съставки могат да се използват при преработката на биологични храни:

а)      животински продукти:

i)       водни организми, които не произхождат от аквакултура и са разрешени за използване в небиологичните методи на приготвяне на храни;

ii)      желатин;

iii)     черва;

б)      непреработени растителни продукти, както и производните им продукти, получени при преработката:

i)       ядивни плодове, ядки и семена:

– орехи от кола                        Cola acuminata;

ii)      ядивни подправки и билки:

– семена от хрян                      Armoracia rusticana;

– цветове на сафлор                Carthamus tinctorius;

– кресон                                    Nasturtium officinale;

iii)     разни:

– водорасли, включително морски водорасли;

в)      преработени растителни продукти:

i)       захари, скорбяла и нишесте и други продукти от зърнени и грудкови растения:

– оризова хартия;

– нишесте от ориз и восъчна царевица, не химически променени;

ii)      разни:

– ром, получен само от сок на захарна тръстика.

2.2.5. Мазнини и масла, дори рафинирани, но не химически променени, може да се използват в тяхната небиологична форма, ако те са производни от растения, различни от:

– какао                                      Theobroma cacao;

– кокосов орех                         Cocos nucífera;

– маслина                                 Olea europaea;

– слънчоглед                            Helianthus annuus;

– палма                                     Elaeis guineensis;

– рапица                                   Brassica napus, rapa;

– сафлор                                   Carthamus tinctorius;

– сусам                                      Sesamum indicum;

– соя                                          Glycine max.

3. Изисквания за производството на преработени фуражи

3.1. Биологичните фуражни суровини или фуражните суровини, произведени в преходен период, не влизат в състава на биологичните фуражни продукти едновременно със същите фуражни суровини, произведени по небиологичен начин.

3.2. Всички фуражни суровини, използвани или преработвани в биологично производство, не трябва да са били преработвани с помощта на синтезирани по химически път разтворители.

Част V: Вино

1. Обхват

1.1. В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 7, 8, 9 и 14, правилата, предвидени в настоящата част, се прилагат за биологичното производство на продуктите на лозаро-винарския сектор, както е посочено в член 1, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

1.2. Прилагат се Регламент (ЕО) № 606/2009[13] и Регламент (ЕО) № 607/2009[14], с изключение на случаите, когато в настоящата част изрично е предвидено друго.

2. Употреба на някои продукти и вещества

2.1. Продуктите от лозаро-винарския сектор се произвеждат от биологични суровини.

2.2. При производството на продукти от лозаро-винарския сектор, включително по време на процесите и енологичните практики, могат да се използват само продукти и вещества, разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19, при спазване на условията и ограниченията, посочени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕО) № 606/2009, и по-специално в приложение I А към посочения регламент.

3. Енологични практики и ограничения

3.1. Без да се засягат разпоредбите в раздели 1 и 2 и специалните забрани и ограничения, предвидени в точки 3.2. — 3.5., се разрешават само тези енологични практики, процеси и обработки, включително ограниченията, предвидени в член 80 и член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и в член 3, членове 5 — 9 и членове 11 — 14 от Регламент (ЕО) № 606/2009 и в приложенията към посочените регламенти, които са били използвани преди 1 август 2010 г.

3.2. Забранено е използването на следните енологични практики, процеси и обработки:

а)      частична концентрация посредством охлаждане в съответствие с част І, раздел Б, точка 1, буква в) от приложение VІІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)      десулфитиране чрез физични методи в съответствие с точка 8 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

в)      обработка с електродиализа за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 36 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

г)      частично намаляване на алкохолното съдържание на виното в съответствие с точка 40 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

д)      обработка с катионообменители за осигуряване на тартаратна стабилност на виното в съответствие с точка 43 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009.

3.3. Използването на следните енологични практики, процеси и обработки е разрешено при посочените по-долу условия:

а)      при термични обработки в съответствие с точка 2 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009 температурата не превишава 70 °C;

б)      за центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал в съответствие с точка 3 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009 големината на порите не е по-малка от 0,2 микрометра.

3.4. Използването на следните енологични практики, процеси и обработки се преразглежда от Комисията преди 1 август 2015 г. с оглед на забраняване или допълнително ограничаване на такива практики:

а)      термични обработки, както е посочено в точка 2 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

б)      използване на йоннообменни смоли, както е посочено в точка 20 от приложение I А към Регламент (ЕО) № 606/2009;

в)      обратна осмоза в съответствие с част І, раздел Б, точка 1, буква б) от приложение VІІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.

3.5. Всяко изменение, направено след 1 август 2010 г. по отношение на енологичните практики, процеси и обработки, предвидени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 или Регламент (ЕО) № 606/2009, е приложимо за биологичното производство на вино едва след приемането на необходимите мерки за прилагането на правилата за производство, предвидени в раздел 3, и ако е необходимо, оценка съгласно член 19 от настоящия регламент.

Част VI: Дрожди, използвани за храна или фураж

В допълнение към общите правила за производство, предвидени в членове 7, 9 и 15, за биологичните дрожди, използвани за храна или фураж, се прилагат правилата, изложени в настоящата част.

1. Общи изисквания

1.1. За производството на биологични дрожди се използват само субстрати, произведени по биологичен начин.

1.2. Биологичните дрожди не присъстват в биологични храни или фуражи едновременно с небиологични дрожди.

1.3. Следните вещества могат да бъдат използвани в производството, смесите и формулациите на биологични дрожди:

а)      спомагателни вещества, които са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 19;

б)      продукти и вещества, посочени в част IV, точка 2. 2.2., букви а) и г).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪБИРАНЕ, ОПАКОВАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ

1. Събиране и транспортиране на продукти до обработващи единици

Операторите могат да извършват едновременно събиране на биологични и небиологични продукти само когато са взети подходящи мерки за предотвратяване на смесване или замяна с небиологични продукти и за гарантиране на идентифицирането на биологичните продукти. Операторът съхранява информацията, отнасяща се за дните, часовете, маршрута на събиране и датата и часа на получаване на продуктите, за да бъде на разположение на контролния или надзорния орган.

2. Пакетиране и транспортиране на продукти до други оператори или единици

2.1. Операторите гарантират, че биологичните продукти се транспортират до други оператори или единици, включително до търговци на едро и търговци на дребно, само в подходящи опаковки, контейнери или превозни средства, които са затворени по такъв начин, че да не може да се извърши замяна на съдържанието без манипулиране или повреждане на печата и са снабдени с етикет, в който да са посочени, без да се накърняват другите означения, изисквани съгласно законодателството на Съюза:

а)      името и адресът на оператора и ако са различни, на собственика или продавача на продукта;

б)      наименованието на продукта или в случая на комбинирани фуражи — тяхното описание, придружено с указване на биологично производство;

в)      името или кодовият номер на контролния или надзорния орган, който отговаря за оператора; и

г)      при необходимост, маркировката за идентифициране на пратката в съответствие със система за маркиране — или одобрена на национално ниво, или съгласувана с контролния или надзорния орган, която позволява да се направи връзка между пратката и данните, посочени в член 24.

Информацията, посочена в букви от а) до г), може също да се представи върху придружителен документ, ако този документ може безспорно да се свърже с опаковката, контейнера или превозното средство на продукта. Този придружителен документ включва информация за доставчика или превозвача.

2.2. Затваряне на опаковката, контейнера или превозните средства не се изисква, когато:

а)      се извършва директно транспортиране между оператор и друг оператор, като и двамата са включени в системата за контрол върху биологичното производство;

б)      продуктите се съпровождат от документ, съдържащ информацията, изисквана съгласно точка 2.1.; и

в)      и изпращащият, и получаващият оператор водят документален отчет за подобни транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган.

3. Специални правила за транспортиране на фураж до други производствени или обработващи единици или складови помещения

При транспортиране на фураж до други производствени или обработващи единици или складови помещения операторите гарантират, че са изпълнени следните условия:

а)      по време на транспортирането биологично произведеният фураж, фуражът, произведен в преход към биологично производство, и небиологичният фураж са действително физически разделени;

б)      превозните средства или контейнерите, в които са били транспортирани небиологични продукти, могат да бъдат използвани за транспортиране на биологични продукти само ако:

i)       преди началото на транспортирането на биологични продукти са били предприети подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции;

ii)      приложени са всички подходящи мерки в зависимост от рисковете, преценени в съответствие с разпоредбите за контрол, и при необходимост, операторите гарантират, че небиологичните продукти не могат да бъдат пуснати на пазара с означение, указващо биологично производство;

iii)     операторът води документален отчет за подобни транспортни операции, който е на разположение на контролния или надзорния орган;

в)      транспортирането на готов биологичен фураж се отделя физически или във времето от транспортирането на други готови продукти;

г)      по време на транспортирането се записват количествата на продуктите в началото и при всяка отделна междинна доставка от целия транспортен курс на доставка.

4. Транспортиране на жива риба

4.1. Живата риба се транспортира в подходящи резервоари с чиста вода, която удовлетворява физиологичните нужди на рибата по отношение на температурата и разтворения кислород.

4.2. Преди транспортиране на риба и рибни продукти, получени при биологично производство, резервоарите цялостно се почистват, дезинфекцират и изплакват.

4.3. Вземат се предпазни мерки за намаляване на стреса. По време на транспортирането посадката се поддържа под равнището, при което може да се навреди на животните от дадения вид.

4.4. За операциите, посочени в точки 4.1, 4.2 и 4.3 се води доказателствена документация.

5. Получаване на продукти от други оператори или единици

При получаване на биологичен продукт операторът проверява дали опаковката или контейнерът са добре затворени, където това се изисква, а също и наличието на означенията, предвидени в раздел 2.

Операторът сверява информацията върху етикета, посочена в раздел 2, с информацията в придружителните документи. Резултатът от тези проверки се посочва изрично в информацията, посочена в член 24.

6. Специални правила за получаване на продукти от трета държава

Когато биологичните продукти се внасят от трета държава, те се транспортират в подходяща опаковка или контейнери, които са затворени по такъв начин, че да възпрепятстват замяната на съдържанието и са снабдени с идентификация на износителя, както и с всички други маркировки и номера, които служат за идентифициране на партидата, и със сертификата за контрол на вноса от трети държави, в зависимост от случая.

При получаване на биологичен продукт, внесен от трета страна, физическото или юридическото лице, на което се доставя внесената пратка и което я получава с цел по-нататъшна обработка или предлагане на пазара, проверява затварянето на опаковката или на контейнера и в случай на продукти, внесени в съответствие с член 28, параграф 1, буква б), подточка ii), проверява дали сертификатът за инспекция, посочен в този член, важи за вида продукт, съдържащ се в пратката. Резултатът от тази проверка се посочва изрично в данните, посочени в член 24.

7. Съхранение на продукти

7.1. За целите на съхранението на продукти местата за съхранение се управляват така, че да се осигури идентификация на партидите и да не се допуска смесване или замърсяване от продукти или вещества, които не са в съответствие с правилата за биологично производство. Биологичните продукти трябва да са ясно идентифицируеми по всяко време.

7.2. При единиците за биологично растениевъдство и животновъдство се забранява съхранението в производствената единица на суровини, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно член 19.

7.3. Разрешава се съхранението на алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици в земеделските стопанства и стопанствата за аквакултура, при условие че те са предписани от ветеринарен лекар във връзка с лечение, както е посочено в приложение ІІ, част ІІ, точка 1.5.2.2 и част ІІІ, точка 4.1.4.2, буква а), че се съхраняват в място под наблюдение и че са вписани в документацията за животновъдството, посочена в член 24.

7.4. Когато операторите боравят както с небиологични продукти, така и с биологични продукти и последните се съхраняват в складови съоръжения, в които се съхраняват и други земеделски продукти или храни:

а)      биологичните продукти се държат отделно от другите земеделски продукти или храни;

б)      предприемат се всякакви мерки за осигуряване на идентифицирането на пратките и за избягване на смесването и обмена с небиологичните продукти;

в)      преди началото на съхранението на биологични продукти са били предприети подходящи мерки за почистване, чиято ефективност е изпитана, и операторите документират тези операции.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕРМИНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 21

BG: биологичен.

ES: ecológico, biológico.

CS: ekologické, biologické.

DA: økologisk.

DE: ökologisch, biologisch.

ET: mahe, ökoloogiline.

EL: βιολογικό.

EN: organic.

FR: biologique.

GA: orgánach.

HR: ekološki.

IT: biologico.

LV: bioloģisks, ekoloģisks.

LT: ekologiškas.

LU: biologësch.

HU: ökológiai.

MT: organiku.

NL: biologisch.

PL: ekologiczne.

PT: biológico.

RO: ecologic.

SK: ekologické, biologické.

SL: ekološki.

FI: luonnonmukainen.

SV: ekologisk.

--------------------------------------------------

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛОГО ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КОДОВИ НОМЕРА

1. Лого

1.1. Логото за биологично производство на ЕС съответства на модела по-долу:

Да се въведе ЛОГО

1.2. Референтният цвят съгласно цветовия модел на Pantone е Green Pantone № 376 и Green (50 % Cyan + 100 % Yellow), ако се използва четирицветен процес.

1.3. Логото за биологично производство на Европейския съюз може да се използва също и като черно-бяло изображение, както е показано, но само когато не е възможно да се представи в цвят:

Да се въведе ЛОГО

1.4. Когато цветът на фона на опаковката или на етикета е тъмен, символите могат да се изобразяват в негатив, като се използва цветът на фона на опаковката или на етикета.

1.5. Когато логото се използва като цветно изображение върху цветен фон, поради което разграничаването му е затруднено, около него може да се постави ограничителен външен кръг, за да се увеличи контрастът спрямо фоновите цветове.

1.6. В някои специални случаи, когато на опаковката са нанесени обозначения в един определен цвят, логото за биологично производство на Европейския съюз може да се използва в същия този цвят.

1.7. Логото за биологично производство на Европейския съюз трябва да е с височина най-малко 9 mm и широчина най-малко 13,5 mm; съотношението височина/широчина винаги е 1:1,5. По изключение минималната височина може да бъде намалена до 6 mm за много малки опаковки.

1.8. Логото за биологично производство на Европейския съюз може да бъде свързвано с графични или текстови елементи, указващи биологично производство, при условие че те не изменят или променят естеството на логото за биологично производство на Европейския съюз, нито пък обозначенията, определени в съответствие с член 22. Когато логото за биологично производство на Европейския съюз се свързва с национални или частни знаци, използващи зелен цвят, различен от референтния цвят, предвиден в точка 2, логото може да се представя в този различен от референтния цвят.

2. Кодови номера

Принципният формат на кодовите номера е следният:

AB-CDE-999

където:

а)      „АВ“ е кодът по ISO на държавата, в която се осъществява контролът;

б)      „CDE“ е термин, зададен с три букви, който се определя от Комисията или от всяка държава членка (например „bio“ или „öko“ или „org“, или „еко“) и с който се установява връзка с биологичното производство; и

в)      „999“ е референтният номер, състоящ се максимум от три цифри, който се дава от:

i)       компетентния орган на всяка държава членка на надзорните или контролните органи, на които той е делегирал дейности по контрол;

ii)      Комисията на:

– надзорните и контролните органи, признати от Комисията съгласно на член 29;

– компетентните органи на трети държави, признати от Комисията съгласно на член 31.

[1]               Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

[2]               Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 15).

[3]               Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

[4]               Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (ОВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7)

[5]               Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

[6]               Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

[7]               Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (ОВ L 168, 28.6.2007 г., стр. 1).

[8]               Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

[9]               Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 14).

[10]             Добри производствени практики (ДПП), както са определени в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 75)

[11]             Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

[12]             Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

[13]             Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията от 10 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 1).

[14]             Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 60).