15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/106

1.1

Преразгледаните от Лисабонския дневен ред през пролетта на 2000 г. цели за растеж, иновации и заетост са тясно свързани с преоценката и повишаването на ролята на индустриалните политики в Европа. С цел съблюдаване на Пакта за стабилност и растеж и на консолидацията на единния пазар, е необходимо да се създадат форми на координация, които да позволят на европейската индустрия да изпълнява основна роля в овладяването на предизвикателствата, произтичащи от глобализацията.

Сред стратегическите цели е необходимо в действителност да се определят приоритетните сектори, които представляват интерес на равнище на Общността или на наднационално равнище, и те да се подпомагат чрез подходящи икономически инструменти. Средносрочните и дългосрочните индустриални стратегии се изготвят главно на европейско равнище, докато конкретното им прилагане и реализиране остава задължение на държавите-членки.

Единната валута и вътрешният пазар са съществени инструменти, но не и самоцел. Запазват се целите, определени в Договора: икономически и социален прогрес и високо равнище на заетостта.

Въз основа на тези предпоставки ЕИСК смята, че в областта на икономическите политики, които благоприятстват европейската индустриална стратегия, е необходимо да се съсредоточи вниманието върху следните области:

1.2

ОНИП и Лисабонския дневен ред. Общите насоки на икономическата политика (ОНИП), които също представляват инструмент за направление и координация на икономическите политики, трябва в по-голяма степен да бъдат застъпени в инициативите на Лисабонския дневен ред и да предвиждат инвестиции в иновации и нови технологии в сферата на индустрията, като се отчита икономическата ситуация във всяка една държава-членка.

1.3

Ролята и политиките на Европейската централна банка. Основната цел на решенията, които взима ЕЦБ, е да се контролира инфлацията и да се гарантира стабилност на цените. Понякога постигането на тези цели може да се превърне в пречка за инвестициите. Като има предвид приоритетните си цели, ЕЦБ би могла да осъществява, доколкото това е възможно, по-гъвкава парична политика, с цел насърчаване на инвестициите.

1.4

Роля на ЕИБ. Европейската инвестиционна банка трябва да даде своя решаващ принос в икономическото и социално сближаване и да подпомага развитието на индустрията чрез стимулиране на научноизследователската и развойна дейност. В същото време Комисията следва да създаде нови инструменти на макроикономическа политика, които да благоприятстват разрастването и растежа на индустрията.

1.5

Необходимост от по-добри фискални политики. В областта на фискалните политики е необходимо, от една страна, да се намали административното бреме, особено за МСП, а от друга, е целесъобразно данъчните мерки да се преобразуват в стимули за инвестициите на предприятията в научноизследователска и развойна дейност.

1.6

Рискове от „финансиализация“  (1) на предприятията при липса на установени правила. Прекомерното концентриране на предприятията върху финансовите операции и нарастването на чисто спекулативните инвестиции в индустрията излагат на риск индустриалната сфера, което често засяга производството, заетостта и социалното сближаване: затова е необходимо да се въведат инструменти за ефективно регулиране на намесата на финансовия сектор в дейността на предприятията.

1.7

Възобновяване на европейския индустриален модел. Eдин от начините за борба с упадъка на индустрията и делокализацията е възобновяването на европейския индустриален модел, характерен с успешни региони и сектори на икономиката. Във всички случаи структурната база на индустрията се нуждае от материална и нематериална инфраструктура: в интерес на ЕС като цяло е да се финансират такива проекти.

Освен това, като се има предвид, че сферата на услугите играе централна роля в европейската икономика, тя трябва да си взаимодейства с предприятията: за тях услугите, особено онези, които подкрепят производството, представляват основен ресурс. Такива услуги, предоставяни на предприятията, от своя страна биха изчезнали без съответната динамика и жизнеспособност на промишления сектор.

1.8

Научноизследователска дейност, развитие и интелектуална собственост. Вече е очевидна необходимостта от подобряване на резултатите и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, които все още са твърде далеч от постигане на целите, определени в Лисабонския дневен ред. Включително и от тази гледна точка трябва да се засили ангажимента на ЕС в областта на икономиката. Една нова индустриална стратегия в сферата на инвестициите в научноизследователската дейност трябва да вземе предвид новите цели, които ЕС си постави във връзка с емисиите на въглероден двуокис. Защитата на правата върху интелектуална собственост е още един аспект от значение за конкурентоспособността и възможностите за иновации на европейските индустрии и тя трябва да се гарантира чрез подходящи инструменти на Общността.

1.9

Образование и индустрия. Взаимозависимостта и връзките между предприятията и образователните и академичните среди са от съществено значение. Училищата, университетите и институтите за следдипломна квалификация следва да отчитат необходимостта от подготвяне на студенти с квалификации, които биха били от полза за предприятията, а предприятията, от своя страна, следва да информират относно изискванията си всички тези институции. Един от начините да се подобрят връзките между двете страни е да се създадат бизнес паркове в близост до университетите, както и да се повиши ролята на европейските центрове за високи постижения и, от друга страна, на Европейския технологичен институт.

1.10

Социален диалог — Идентифицирането на синергиите и ангажирането на всички заинтересовани страни за успеха на структурните промени могат да направят индустриалните промени приемливи от социална гледна точка, ако се осигури при предвиждането и управлението на промените системно участие на социалните партньори и последователно се действа за изпълнението на двойна цел: постигане на конкурентоспособност на предприятията и намаляване на отрицателните социални последици. В трансграничните региони индустриалните промени биха могли да бъдат улеснени, като се конкретизира транснационалната незадължителна рамка за колективно договаряне, така както е посочено в социалната програма за периода 2005-2010 г. Европейските работнически съвети (ЕРС) също могат да допринесат в тази насока. Следва да се засилят компетенциите на лицата, които участват в работата им, така че ЕРС да могат да изпълнят ролята си на основен участник в процеса на консултации и диалог (2).

2.1

Правното основание за осъществяване на индустриалната политика на Общността се съдържа в член 157 от Договора за създаване на Европейска общност (3) и се среща след това в редица важни документи. Отправна точка в историята на европейската индустриална политика представлява вече отдавна публикуваното съобщение „Индустриална политика в условията на либерална и конкурентна среда: основни насоки за общностен подход“  (4). Последваха други документи (5)- съобщението на Комисията „Индустриалната политика в разширена Европа“ (6), което се спира на възможностите и последствията от предвиденото разширяване на Европейския съюз. Сред последвалите документи трябва да се припомнят и съобщенията на Комисията „Някои основни въпроси по темата за европейската конкурентоспособност“ (7) и „Съпровождане на структурните промени: политика за разширена Европа“ (8). Още по-актуално е съобщението „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: политическа рамка за засилване на производството на ЕС — към по-интегриран подход на индустриална политика“ (9), след което беше извършен средносрочния преглед на индустриалната политика (10).

2.2

С въвеждането на еврото като единна валута се стигна до споразумението относно Пакта за стабилност и растеж между приелите еврото държави, като на преден план отново изпъкна необходимостта от по-добра координация на националните икономически политики, по-специално в областта на бюджетните политики.

Разширяването, включващо държавите от Централна и Източна Европа, от друга страна представлява сериозно предизвикателство за бъдещето на Европа и води до възникването на необходимост от преодоляване на все още съществуващите различия между отделните икономически, социални и производствени сфери.

Политиките на Общността постигнаха важни цели, преди всичко консолидирането на вътрешния пазар, а наскоро и въпроси, свързани със свободното движение на услуги.

Вниманието, отделено на всички тези приоритетни области (във връзка с параметрите от Маастрихт, регулиране на вътрешния пазар, съществено различаващи се състояния на икономиката и производството), доведе до пренебрегване на политиките за подпомагане на индустриалния потенциал на ЕС.

2.3

При това състояние на нещата индустриалните политики изиграха незначителна роля за стратегията за растеж и заетост. Това се дължи на избора да се предостави на държавите-членки определянето на насоките в този сектор, с което бяха постигнати незначителни резултати в сферата на наднационалните договорености и почти никакви форми на координация във вътрешността на Европейския съюз. Въпреки че в действителност през последните 25 години се поеха ангажименти и се изготвиха документи за провеждането на индустриална политика на Съюза, която да му позволи да не изостава от големите световни икономически сили, общото впечатление е, че надделяваха националните интереси. Много беше направено за ускоряване на приватизацията и либерализацията, смятани за най-добрите стимули на икономическия растеж, като по този начин обаче беше пренебрегната политиката на Общността за подпомагане на индустриалния сектор и производствената сфера.

2.4

В съвременния глобализиращ се свят става все по-наложително да се определи какви могат да бъдат най-подходящите европейски индустриални стратегии, за да се отговори на световната конкуренция, която вече не се представлява единствено от гиганти като САЩ и Япония, а се поражда и от нововъзникващите азиатски сили, сред които Китай и Индия. Следователно са необходими инструменти на общностно равнище, които да доведат до успех при справянето с предизвикателствата, налагани от останалата част на света, за да може в стратегическите сектори Общността да бъде лидер, а не просто последовател.

2.5

Вместо това през последните години в европейската действителност се наблюдава тенденция на ренационализация на индустриалните политики, особено в няколко стратегически сектори, като например този на енергетиката. В много случаи съществува рискът тенденцията да се отдава предпочитание на „националните шампиони“ пред европейските водещи фирми, особено в сектори, които се нуждаят от пазар с по-голям обхват и от повече инвестиции, да е в ущърб на националните интереси на самите заинтересовани държави.

2.6

Индустриалните стратегии в средносрочен и дългосрочен план и подпомагащите ги икономически политики се формулират на европейско равнище, докато за конкретното изпълнение и преобразуването им в политики от национален мащаб отговарят изключително държавите-членки.

2.7

Изправяйки се срещу новите икономически сили в световен мащаб, които са по-конкурентоспособни в производства, които изискват многобройна работна ръка, европейската индустриална стратегия трябва да се преориентира към качествено производство. Необходимо е не само да може да се предвиди кои ще бъдат водещите сектори на високотехнологичното, иновативно и качествено производство, но и да се определи кои икономически инструменти могат да бъдат предоставени на разположение на индустриалните и производствените сектори, представляващи интересите на Съюза като цяло.

3.1

Вътрешният пазар на ЕС от своето създаване е реалният двигател на европейската интеграция и на икономическия растеж. Еврото, като единна валута, впоследствие засили ролята на единния пазар, като направи обмена по-бърз и по-сигурен и подобри конкуренцията. Но както вътрешният пазар, така и еврото са инструменти, а не самоцел. Запазват се целите, определени в Договора и потвърдени в заключенията на Съвета от 21-22 юни 2007 г.: икономически прогрес, социално сближаване и високо равнище на заетостта.

3.2

След обнадеждаващите резултати през втората половина на 2003 г. икономическата сфера в Европа преживя известно забавяне през второто шестмесeчие на 2004 г. в резултат на фактори, включително и външни, като цената на петрола, представляваща отражение на международните кризи, и развитието на световната търговия. Развитието през 2005 г., слабият растеж през 2006 г. и обнадеждаващото първо четиримесечие на 2007 г. (11) доказаха, че все пак укрепването на европейската икономика зависи все повече от развитието на износа и все по-малко от вътрешното търсене (12).

3.3

В общите насоки на икономическата политика (ОНИП) 2005-2008 г. (13) Съветът се спира на инструментите, приоритетите и макроикономическите политики, които държавите-членки би трябвало да следват, както и на съответните реформи, необходими за една устойчива индустриална стратегия.

3.4

Макроикономическите политики, предвидени от Съвета в ОНИП, се отнасят до подобряването на икономическия растеж и заетостта, но в същото време подчертават и значението на икономическите политики за стабилността на цените. Предложените мерки имат за цел:

3.5

Макроикономическите политики на Пакта за стабилност и растеж би трябвало в по-голяма степен да бъдат съгласувани с целите на Лисабонската стратегия, за да се създаде единна икономическа политика на Европейския съюз и на еврозоната. За да се поддържа съгласуваност в решенията на избраната индустриална стратегия, европейският бюджет следва да бъде преработен така, че ресурсите да бъдат пренасочени към инвестиции, които стимулират в по-голяма степен растежа (14).

4.1

Що се отнася обаче до реформите, насочени към повишаване на растежа, и тези, които са най-важни от гледна точка на индустрията, Съветът се спира на следните приоритети:

4.2

Докладът на г-н Сапир от 2003 г. (15) отчасти вече разгледа тези цели, като постави акцента върху спазването на Пакта за стабилност и растеж. В сферата на паричните политики се смяташе, че единственият начин за създаване на идеална основа за предначертаната индустриална стратегия е да се прилагат мерки, с които се контролира стойността на парите и се осигурява макроикономическа стабилност в дългосрочен план.

4.3

При изготвянето на становището си относно ОНИП, ЕИСК призова за по-голяма интеграция на инициативите на ОНИП с тези от дневния ред от Лисабон (16).

4.4

Въпреки това все още съществува голям дисбаланс във вземаните решения по отношение на макроикономическите политики, с подчертано концентриране върху борбата с инфлацията и стабилността на цените, както и изразена тенденция ЕЦБ да използва лихвените проценти по не особено гъвкав, а по някога дори неразбираем начин. В период на засилен растеж (1999-2000 г.) ЕЦБ удвои лихвените проценти, а през продължителни периоди на слаб растеж действаше изключително бавно за намаляването им. Една гъвкава парична политика, съчетана с целеви данъчни политики (финансова дисциплина и публични инвестиции), може да се окаже ефективен инструмент за постигане на устойчив растеж в европейската система в дългосрочна перспектива.

4.5

Европейската централна банка има за задача да поддържа валутна стабилност и да контролира повишаването на цените. Тези политики могат да се превърнат в пречки за икономическия растеж на държавите от еврозоната и следователно да доведат до забавяне и на другите 15 „конвергиращи“ държави. Ето защо е необходимо по-добро координиране на действията на ЕЦБ с макроикономическите политики на ЕС. Очевидно е, че в решенията си ЕЦБ трябва да отчита факта, че една силна парична единица оказва положително въздействие върху вноса като го улеснява, но в същото време затруднява износа.

4.6

През последните месеци в ЕС се наблюдава обнадеждаващ, макар и слаб, икономически растеж. Този растеж е предизвикан предимно от износа към външни пазари: това без съмнение е положително явление, но преди всичко трябва да се поддържа и вътрешното търсене, за да може растежът на вътрешния пазар да бъде един продължителен и стабилен процес. За да се поддържа и повишава вътрешното търсене, от значение са и политиките по доходите, които гарантират една по-динамична икономика и по-добри резултати, избягвайки рисковете от прекалено ниска инфлация или понижаване на цените.

5.1

Една съгласувана стратегия в сферата на данъчните политики би могла да гарантира осъществяването на мерките, целящи подпомагане на индустриалното развитие и като цяло, засилване на европейската икономика. Докато от една страна е необходимо да се намали административното бреме, което прекалено много затруднява предприятията, особено МСП, от друга е желателно да се подобрят разпоредбите посредством тяхното опростяване, чрез придаването им на по-голяма прозрачност, но и при стриктното им спазване. Една справедлива и преразпределяща в съответствие с тенденциите на растеж и насърчаваща сближаването данъчна система е важен импулс за растеж, заетост и производителност.

5.2

Явлението нарастваща „финансиализация“ (17) на предприятията може да има негативни последици за индустриалния и производствения сектор. Последиците от подобна ситуация са сериозни, както по отношение на разпределението на печалбата и богатството, така и по отношение на икономическото развитие и заетостта.

5.3

Необходима е по-голяма прозрачност и по-добри разпоредби на Общността главно поради следните причини: 1) спекулативните фондове представляват високорисков инструмент на финансовия пазар; 2) вниманието, отделяно на индивидуалните инвеститори и тяхната защита, все още са недостатъчни; 3) ефективни правила биха закриляли както предприятията, така и финансовите пазари, но също и инвеститорите и вложителите. Поради тези причини е необходима прозрачна и ефикасна нормативна уредба на ниво ЕС, за да се гарантира, че инвеститорите получават подходяща и изчерпателна информация. Освен това, приемането на директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID) представлява решителна стъпка към защитата на инвеститорите, независимо от това дали са предприятия или физически лица.

5.4

Следователно ЕС и държавите-членки трябва да създадат ефективни инструменти, които да защитят икономиките им от спекулации и от прекомерното съсредоточаване на индустриалните и икономическите групи върху финансовите операции. Тези явления всъщност не допринасят за повишаване на богатството и благосъстоянието на една или повече държави, а представляват реален риск за социалната кохезия и заетостта.

6.1

Предприятията, които в бъдеще ще имат водеща роля, са определено тези, които се занимават с високи технологии в области като алтернативни източници на енергия, нано- и биотехнологии, авиация и аеронавтика, мултимедии и телекомуникации. Всички тези сектори обаче са с висока капиталоемкост и по-ниска работоемкост, поради което се нуждаят от висококвалифицирана работна ръка.

6.2

Към традиционно силните сектори на европейската индустрия (автомобилостроене, битова техника и т.н.) трябва да се добавят тези с високо качество на производството: в тази връзка европейската икономическа политика трябва да стимулира чрез директни и индиректни инструменти осъществяването на големи европейски проекти в тези сфери.

6.3

Както изтъкна президентът на ЕИБ, г-н Philippe Maystadt, в изказването си пред ЕИСК, „ролята на Европейската инвестиционна банка е насочена към подпомагане на икономическото и социалното сближаване и в тази връзка приоритетни ще бъдат инвестициите в сферата на енергията от възобновяеми източници, на енергийната ефективност, на научноизследователската и развойната дейност, на сигурността на снабдяването и на диверсификацията на източниците на енергия“. В същото време инициативи като програмата JASPERS целят изготвянето на проекти в областта на транспортните мрежи, околната среда, здравеопазването.

6.4

Съществуват предприятия с високо енергопотребление, които са от съществено значение за индустриалния сектор в Европа. Общността провежда протекционистична политика във връзка с тези основни европейски производства, чрез осъществяването на сътрудничество между отделните държави на ЕС по отношение на действията на индустриалната политика, при които се предприемат временни мерки или в дългосрочен план, включително и в отделните отрасли, за подпомагане на тези производства. Едновременно с това трябва да се отчитат и основните цели, които ЕС си поставя по отношение на намаляването на емисиите на въглероден двуокис за предотвратяване на глобалното затопляне. Постигането на тези цели предоставя възможност да се съчетае необходимостта от растеж на вътрешния пазар с актуалните климатични промени. Едновременно с придържането към тези цели, ЕС трябва да играе водеща роля в международните преговори във връзка с протокола от Киото, както и да спазва наскоро приетия Регламент REACH.

6.5

Някои производства вече са засегнати от застрашително нарастващия процес на делокализация, което е основателна причина за притеснение. Следователно е необходимо да се положат всички усилия, за да може закриването на производствени предприятия да доведе до възможно най-малко неблагоприятни последици за работниците и за благосъстоянието на засегнатите региони. Но решението на този проблем не може да се състои единствено в „сдържане“. Неизменна цел също така трябва да бъде преориентирането на предприятията, както и преквалификацията на работниците, на които да се предоставят възможности за продължаващо обучение и по този начин да могат да се задържат на пазара на труда с отлична професионална подготовка.

7.1

За гарантирането на балансирано развитие на цялата територия на Общността е необходимо, включително и в европейска перспектива, да се стимулират предприятията да извършват инвестиции, които не са просто взаимозаменяеми, а по-скоро допълващи се: целта е да им се предостави възможност да разширяват пазарите на продуктите си и да се възползват ефективно от ползите на вътрешния пазар, разрастнал се в резултат на присъединяването на новите държави-членки на ЕС. Структурата на европейската индустрия се характеризира с проспериращи индустриални региони и отрасли: този модел изобщо не е остарял и може да бъде конкурентоспособен и при бъдещите предизвикателства, особено в някои специфични производствени сектори.

7.2

Именно Комисията (18) изтъква актуалните тенденции на „деиндустриализация“ и на „делокализация“, явления, които отчасти са свързани помежду си. Несъмнено европейската икономика преживя през последните години значителна трансформация: делът на индустриалното производството в общото производство на Съюза се понижи от 30 % през 1970 г. на 18 % през 2001 г., при паралелен бум в сектора на услугите, чийто дял скочи от 52 % на 71 %. Делокализацията засяга главно производства с минимално приложение на технологии и с висока трудоемкост, но един от реалните рискове представлява делокализацията (която междувременно вече протича) на научноизследователските и развойни дейности извън границите на Европа. Обезпокояващи са, освен това и последните данни за индустриалните поръчки, публикувани в края на април 2007 г. от Евростат (19).

7.3

Индустриалното производство винаги е било и ще продължи да бъде гръбнакът на европейската икономика. Редица отрасли са зависими от една стабилна индустриална основа, включително сферата на услугите: да се откажем от индустрията би било пагубно, тъй като тя притежава огромен потенциал и многобройни силни страни (20). Въпреки че се наблюдава делокализация на някои отрасли с висока трудоемкост извън Европейския съюз, от съществено значение е, че силното ядро на индустриалното производство, което представлява ценна добавена стойност за нашата икономика, остава в Европа.

7.4

Ако се разгледат обаче световните компании с най-висок оборот, става ясно каква ненамаляваща роля играе индустрията в съвременната икономика. Освен това самият третичен сектор, който нараства и предстои да нараства, проявява именно в „услугите за производството“ своя динамизъм и новаторство (21).

7.5

През последните години Европейската комисия пое няколко ангажимента за подпомагане на отраслите на индустрията. Ще споменем като пример само два от тях. Автомобилната индустрия, отрасъл който осигурява 3 % от европейския БВП и 7 % от заетостта в производствената сфера, се смята за традиционно силен сектор на европейската икономика и в последно време ангажира вниманието на Комисията. Със съобщението „CARS21“ (22) Комисията възнамерява да предприеме комплексна стратегия за автомобилостроенето в Европа, с цел в дългосрочен план да поддържа производство на моторни превозни средства на най-добри за потребителите цени. Документът засяга различни аспекти като намаляването на административните разходи, устойчивостта на околната среда, пътната безопасност, търговията на различни пазари, включително и на презокеанските, а накрая и научноизследователската дейност. Изглежда Комисията е осъзнала факта, че автомобилостроенето и свързаните с него дейности стоят в центъра на европейската икономика и като такива се нуждаят от инструменти, които да направляват развитието им чрез сътрудничество именно на европейско равнище.

7.6

Друг отрасъл, в който европейските институции предприемат инициативи по конкретен повод, е текстилният, един особено чувствителен отрасъл, тъй като той в значителна степен понася последствията от международната конкуренция. Още Съветът по конкуренция на 27 ноември 2003 г. подчерта значението на това, да се осигури ефективно взаимодействие на политиките на равнището на Общността, особено чрез научноизследователската дейност, иновациите, образователните мерки и защитата на правата върху интелектуална собственост. В началото на 2004 г. Комисията създаде Група на високо равнище (ГВР) за отраслите на текстилната и шивашката промишленост със задачата да формулира препоръки относно провеждането на поредица от конкретни инициативи на регионално, национално и европейско равнище (23).

7.7

През ноември 2003 г. Комисията освен това предприе Европейската инициатива за растеж, насочена към ускоряване на възстановяването на икономиката в ЕС. Една от програмите на Инициативата за растеж е програмата „Бързо стартиране“ (Quick-Start), провеждана в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, за осъществяването на проекти на публични и частни инвеститори в инфраструктури, в мрежи и в знание, с цел да се стимулира създаването на публично-частни партньорства. Този проект би трябвало да бъде подкрепян, особено по отношение на икономическите, социалните и екологичните цели, които Европейският съюз си поставя през последните години.

7.8

Европейският социален фонд може да се разглежда като един от инструментите, предназначени за подпомагане на прехода в засегнати от структурните промени отрасли или региони, но всъщност е насочен главно към активни политики по заетостта, образование и достъп до пазара на труда. Европейските фондове за регионално развитие подпомагат конкурентоспособността, като поставят акцент върху научноизследователската дейност, иновациите, образованието и инфраструктурите. Програмите на структурните фондове ще постигнат целите си, само ако участниците от социално-икономическата сфера бъдат включени като партньори в извършване на планирането.

8.1

Установено е, че научноизследователската и развойна дейност представлява задължително условие (condicio sine qua non) за икономическия растеж и за индустриалните стратегии. Инициативите на институциите на Европейския съюз за оценяване, стимулиране, подобряване на резултатите и на инвестициите в иновации са многобройни и съгласувани, с цел на тези аспекти да се придаде конкретна и съществена значимост.

8.2

Дневният ред от Лисабон предвижда всички държави-членки да постигнат крайната цел за инвестиции, извършени в научноизследователска и развойна дейност, в размер на 3 % от БВП. Постигането на тази амбициозна цел днес изглежда твърде далечно и през последните години се отчита, че държавите, които традиционно винаги са инвестирали, продължават да го правят, докато останалите не са постигнали очакваното нарастване на инвестициите (24). Конкретни фискални мерки могат да се превърнат в стимули за инвестициите в научноизследователската и развойна дейност.

8.3

Както се подчертава в доклада на г-н Сапир, Европейският съюз плаща за последствията от значителните спрямо Съединените щати различия по отношение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Тази разлика не се свежда само до количеството на ресурсите, предназначени за научноизследователска и развойна дейност от страна на публичния и частния сектор. В Европа, в сравнение със САЩ, всъщност има и по-малко изследователи, по-малко научни публикации, по-рядко се използват високотехнологични продукти в международната търговия, регистрират се по-малък брой патенти и се основават много по-малко нови успешни предприятия (така наречените „start-up“ — новосъздадени предприятия) (25).

8.4

В Зелената книга относно „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (26) Комисията предлага стратегия за преодоляване на затрудненията, възникнали във връзка с въвеждането на патент на Общността, а инициативи за подпомагане на развитието на водещите пазари в перспективни високотехнологични отрасли са в работна фаза.

8.5

В контекста на съвместната програма за научни изследвания и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации днес, повече от всякога, се чувства нужда от създаване на силен координиращ орган, който в по-голяма степен да се концентрира върху индустриалните стратегии.

8.6

Подпомагането на научноизследователската дейност все още е предимно национална политика, но съществуват примери за противоположната тенденция и те са доказали ефективността си: консорциумът Airbus и съвместното предприятие STMicroelectronics са определяни от повечето икономисти като „европейски шампиони“ по успех, те са редки в световен мащаб примери за конкурентоспособно, наистина наднационално сътрудничество в технологично развити сектори. Фондът за иновации би могъл да послужи за създаването на европейски индустриални консорциуми като улеснява разпространението на положителния опит, натрупан на наднационално ниво.

8.7

За да може индустриалната структура, към която се стремим, наистина да функционира, е необходимо изграждането на мрежи и преди всичко на европейска мрежа. Затова трябва да се преследва целта за подобряване и укрепване на материалната инфраструктура — транспортни и информационни мрежи, пристанища, коридори и превозвачи, както и на нематериалната инфраструктура, която в никакъв случай не е от второстепенно значение, особено при дългосрочните предизвикателства, и да се поставя акцентът върху образованието и координацията на университетите и научноизследователските центрове.

8.8

В тази област е наложително осъществяването на интензивни контакти между академичната сфера, научноизследователската дейност и предприятията. В тази връзка е нужен стратегически подход, който от една страна да гарантира на студентите необходимите умения, за да навлязат на пазара на труда; от друга страна нараства необходимостта от публични и частни инвестиции, за да могат центровете за високи постижения, свързани с университетите, да се развиват все по-успешно, тъй като те представляват благоприятна база за предприемачеството на бъдещето.

8.9

Нека освен това да припомним, че в 7-мата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания 2007-2013 г. (27) е увеличен размерът на финансовите средства за малките и средни предприятия, като се отпускат 1,3 милиарда EUR за: