EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32006L0011

Директива 2006/11/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността (кодифицирана версия)Текст от значение за ЕИП.

OJ L 64, 4.3.2006, p. 52–59 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 15 Volume 015 P. 244 - 251
Special edition in Romanian: Chapter 15 Volume 015 P. 244 - 251
Special edition in Croatian: Chapter 15 Volume 028 P. 33 - 40

No longer in force, Date of end of validity: 21/12/2013; заключение отменено от 32000L0060

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/11/oj

15/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244


32006L0011


L 064/52

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/11/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 февруари 2006 година

относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността

(кодифицирана версия)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултации с Комитета на регионите,

съгласно процедурата, определена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 76/464/EИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната околна среда на Общността, причинено от определени опасни вещества (3) беше изменена съществено поради няколко основания (4). С цел изясняване на въпросите беше изготвено систематизиране на въпросните разпоредби.

(2)

Съществува необходимост от общи и едновременни действия на държавите-членки за защита акваторията на Общността от замърсяване, причинено в частност от определени устойчиви, токсични и биоакумулиращи вещества.

(3)

Разработени са няколко конвенции за защита на международните речни и морски басейни от замърсяване. Важно е да се гарантира координираното прилагане на тези конвенции.

(4)

Противоречията между разпоредбите, прилагани в различните държави-членки по отношение изпускането на определени опасни вещества в акваторията, може да доведат до неравностойни условия на конкуренция и по този начин да окажат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар.

(5)

Решение № 1600/2002/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за разработване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (5) предвижда мерки за защита на сладководните и морските басейни от определени замърсители.

(6)

С цел осигуряване на ефективна защита на акваторията на Общността е необходимо да се въведе първи списък, наречен списък I, на някои отделни вещества, избрани основно на база на тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулиране, с изключение на онези, които са биологично безвредни или които бързо се преобразуват в биологично безвредни вещества, и втори списък, наречен списък II, съдържащ вещества с вредно въздействие върху акваторията, които обаче могат да бъдат ограничени до даден район и които зависят от местоположението на водите, в които са изпуснати тези вещества. Всяко едно изпускане на тези вещества подлежи на предварително разрешение, което определя емисионните норми.

(7)

Замърсяването чрез изпускане на различни опасни вещества от списък I трябва да се премахне. Граничните стойности бяха определени от директивите, посочени в приложение IX към Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите (6). Член 16 от Директива 2000/60/EО предвижда процедурите за разработване на контролни мерки и стандарти за качество на околната среда, приложими към приоритетни вещества.

(8)

Необходимо е да се намали замърсяването на водите, причинено от веществата в списък II. За тази цел държавите-членки трябва да установят програми, които включват стандарти за качество на околната среда за водите, изготвени в съответствие със съществуващите директиви на Съвета. Емисионните норми, приложими към такива вещества, трябва да се изчисляват с оглед на тези стандарти за качество на околната среда.

(9)

Уместно е една или повече държави-членки да бъдат в състояние, индивидуално или съвместно, да вземат по-строги мерки от предвидените в настоящата директива.

(10)

Трябва да се изготви инвентаризация на изпусканията на определени особено опасни вещества в акваторията на Общността, за да се знае откъде произхождат.

(11)

Може да се окаже необходимо да се преразгледат и, когато се изисква, да се допълнят списъци I и II от приложение I на база опита, чрез прехвърляне на някои вещества от списък II в списък I, когато е уместно.

(12)

Настоящата директива не трябва да противоречи на задълженията на държавите-членки, отнасящи се до сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в част Б от приложение II,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет на член 7, настоящата директива се прилага към:

a)

вътрешни повърхностни води;

б)

териториални води;

в)

вътрешни крайбрежни води.

Член 2

За целите на настоящата директива:

a)

„вътрешни повърхностни води“ означава всички стоящи или течащи повърхностни води, разположени на територията на една или повече държави-членки;

б)

„вътрешни крайбрежни води“ означава води по посока към сушата от страната на основната линия, от която се измерва ширината на териториалните води, които при водните течения се простират до границата на пресните води;

в)

„граница на пресните води“ означава мястото в речния басейн, където при най-ниската точка на отлива и през периода на слаб сладководен поток има значително увеличаване на солеността поради наличието на морска вода;

г)

изпускане „означава внасяне във водите, посочени в член 1, на кои да е вещества от списък I или списък II от приложение I, с изключение на:“

i)

изпускане при драгиране;

ii)

експлоатационно изпускане от кораби в териториални води;

iii)

разтоварване от кораби в териториални води;

д)

„замърсяване“ означава изпускането от хора, пряко или непряко, на вещества или енергия в акваторията, резултатите от което са такива, че причиняват опасност за човешкото здраве, причиняват вреди на живите ресурси и на водните екосистеми, нанасят щети на местата за отдих или оказват влияние върху законното използване на водите.

Член 3

Държавите-членки предприемат подходящите мерки за премахване замърсяването на водите, посочени в член 1, с опасните вещества от категориите и групите вещества в списък I от приложение I, наричани по-долу „вещества от списък I“, и за намаляване замърсяването на гореспоменатите води с опасни вещества от категориите и групите вещества в списък II от приложение I, наричани по-долу „вещества от списък II“, в съответствие с настоящата директива.

Член 4

По отношение на веществата от списък I:

a)

всички изпускания във водите, посочени в член 1, които може да съдържат кое да е такова вещество, изискват предварително разрешение от компетентния орган на засегнатата държава-членка;

б)

разрешението определя емисионни норми по отношение на изпускания на кое да е такова вещество във водите, посочени в член 1, и когато е необходимо за прилагането на настоящата директива, за изпускания на кое да е такова вещество в канализацията;

в)

разрешенията се издават само за ограничен период. Те могат да се подновяват, като се вземат предвид всички промени в емисионните гранични стойности, дадени в директивите, посочени в приложение IX към Директива 2000/60/EО.

Член 5

1.   Емисионните норми, посочени в разрешителните, издадени съгласно член 4, определят:

a)

максималната концентрация на веществото, разрешено за изпускане. В случая на разреждане емисионната норма, предвидена в директивите по приложение IX към Директива 2000/60/EО, се дели на коефициента на разреждане;

б)

максималното количество вещество, разрешено за изпускане по време на един или повече специфицирани периоди от време, изразено, ако е необходимо, като единица тегло на замърсителя за единица от характерния елемент на замърсяваща дейност (например единица тегло за единица суровина или за производствена единица).

2.   За всяко разрешение компетентният орган на засегнатата държава-членка може, ако е необходимо, да наложи по-строги емисионни норми от тези, произтичащи от прилагането на емисионните гранични стойности, дадени в директивите по приложение IX към Директива 2000/60/EО, като се вземат предвид по-специално токсичността, устойчивостта и биоакумулирането на въпросното вещество в средата, в която е изпуснато.

3.   Ако операторът, който изпуска опасни вещества, заяви, че не е в състояние да спазва необходимите емисионни норми или ако това положение е очевидно за компетентния орган в засегнатата държава-членка, разрешението се отказва.

4.   В случай че емисионните норми не се спазват, компетентният орган в засегнатата държава-членка предприема всички подходящи мерки, за да обезпечи спазване на условията на разрешителното, а ако е необходимо, изпускането се забранява.

Член 6

1.   С цел намаляване замърсяването на водите, посочени в член 1, от веществата от списък II държавите-членки изготвят програми, при изпълнението на които се прилагат по-специално методите по параграфи 2 и 3.

2.   Всички изпускания във водите, посочени в член 1, за които може да се предположи, че съдържат какви да е вещества от списък II, изискват предварително разрешение от компетентния орган на засегнатата държава-членка, в която се определят емисионни норми. Такива норми се базират на стандартите за качество на околната среда, които се фиксират, както е предвидено в параграф 3.

3.   Програмите по параграф 1 включват стандарти за качество на околната среда за водите; те трябва да се изготвят в съответствие със съществуващите директиви на Съвета.

4.   Програмите може също да съдържат специални разпоредби, регулиращи състава и употребата на вещества или групи вещества и продукти, и вземат предвид последните икономически ефективни технически разработки.

5.   Програмите определят крайни срокове за тяхното изпълнение.

6.   Кратки справки за програмите и резултатите от тяхното изпълнение се изпращат на Комисията.

7.   Комисията заедно с държавите-членки организират периодични сравнения на програмите с цел обезпечаване на задоволителна координация при тяхното изпълнение. Ако Комисията е удовлетворена, тя изпраща съответни предложения до Европейския парламент и до Съвета за тази цел.

Член 7

Държавите-членки предприемат всички подходящи действия за изпълнението на мерките, приети от тях в съответствие с настоящата директива, по такъв начин, че да не се увеличава замърсяването на водите, за които член 1 не се прилага. Освен това те забраняват всички актове, които умишлено или неволно заобикалят разпоредбите на настоящата директива.

Член 8

Прилагането на мерките, предприети съгласно настоящата директива, не могат по никаква причина, независимо пряко или непряко, да водят до замърсяване на водите, посочени в член 1.

Член 9

Когато е уместно, една или повече държави-членки може индивидуално или съвместно да предприемат по-строги мерки от тези, предвидени по настоящата директива.

Член 10

Компетентният орган изготвя инвентарен опис на изпусканията във водите, посочени в член 1, които може да съдържат вещества от списък I, за които се прилагат емисионни норми.

Член 11

1.   На интервали от три години и за първи път за периода от 1993 до 1995 г. включително държавите-членки изпращат информация до Комисията за прилагането на настоящата директива под формата на отраслов отчет, който обхваща също и други целесъобразни директиви на Общността. Този отчет се изготвя под формата на въпросник или схематично изложение, подготвени от Комисията съгласно процедурата по член 6 от Директива 91/692/EИО на Съвета от 23 декември 1991 г. за стандартизиране и усъвършенстване на отчети за прилагането на някои директиви, отнасящи се до околната среда (7). Въпросникът или схематичното изложение се изпращат до държавите-членки шест месеца преди началото на периода, обхванат от отчета. Отчетът се изпраща до Комисията в срок девет месеца след края на тригодишния период, обхванат от него.

Комисията публикува отчет на Общността за прилагането на директивата в срок девет месеца след получаване на отчетите от държавите-членки.

2.   Получената информация в резултат от прилагането на параграф 1 се използва само за целта, за която е била поискана.

3.   Комисията и компетентните органи на държавите-членки, техните длъжностни лица и други служители нямат право да разкриват информацията, получена от тях съгласно настоящата директива и която е с такъв характер, за който се отнася задължението за професионална тайна.

4.   Разпоредбите на параграфи 2 и 3 не възпрепятстват публикуването на обща информация или изследвания, които не съдържат информация, отнасяща се до конкретни предприятия или организации на такива предприятия.

Член 12

Европейският парламент и Съветът, по предложение от Комисията, която действа по своя собствена инициатива или по молба на държава-членка, преразглежда и когато е необходимо, допълва списъци I и II от приложение I, на базата на опита и, ако е уместно, чрез прехвърляне на някои веществата от списък II към списък I.

Член 13

Директива 76/464/EИО се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в част Б от приложение II.

Позоваванията на отменената директива се считат като позовавания на настоящата директива и трябва да се тълкуват съгласно таблицата на съответствията в приложение III.

Член 14

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 15 февруари 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  ОВ C 117, 30.4.2004 г., стр. 10.

(2)  Становище на Европейския парламент от 26 октомври 2004 г. (ОВ C 174 E, 14.7.2005 г., стр. 39) и Решение на Съвета от 30 януари 2006 г.

(3)  ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(4)  Виж част A от приложение II.

(5)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Решение № 2455/2001/EО (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък I на категории и групи вещества

Списък I съдържа някои отделни вещества, които принадлежат на следните категории и групи вещества, избрани главно на база тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулиране, с изключение на онези, които са биологично безвредни или които бързо се преобразуват в биологично безвредни вещества:

1.

органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения в акваторията;

2.

органофосфорни съединения;

3.

органокалаени съединения;

4.

вещества, за които е доказано, че притежават канцерогенни свойства във или посредством акваторията (1);

5.

живак и съединенията му;

6.

кадмий и съединенията му;

7.

устойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход;

и за целите на прилагане на членове 3, 7, 8 и 12:

8.

устойчиви синтетични вещества, които се задържат на повърхността, остават като суспензия или потъват и които могат да повлияят върху всяко едно използване на водите.

Списък II на категории и групи вещества

Списък II съдържа:

вещества, принадлежащи на категориите и групи вещества в списък I, за които няма определени емисионни гранични стойности в директивите по приложение IX към Директива 2000/60/EО,

някои отделни вещества и категории вещества, принадлежащи на категориите и групите вещества, изброени по-долу,

и които имат вредно въздействие върху акваторията, но могат да бъдат ограничени до даден район и които зависят от местоположението на водите, в които са изпуснати тези вещества.

Категории и групи вещества, посочени във второто тире

1.

Следните металоиди и метали и техните съединения:

1.

цинк

2.

мед

3.

никел

4.

хром

5.

олово

6.

селен

7.

арсен

8.

антимон

9.

молибден

10.

титан

11.

калай

12.

барий

13.

берилий

14.

бор

15.

уран

16.

ванадий

17.

кобалт

18.

талий

19.

телур

20.

сребро

2.

Биоциди

и техните производни, които не се срещат в списък I.

3.

Вещества, които оказват вредно въздействие върху вкуса и мириса на продукти за човешка консумация, получени от акваторията,

и съединения, които може да предизвикат образуването на такива вещества във вода.

4.

Токсични или устойчиви органични силициеви съединения и вещества, които може да предизвикат образуването на такива вещества във вода, с изключение на онези, които са биологично безвредни или бързо се преобразуват в безвредни вещества във водата.

5.

Неорганични съединения на фосфор и прост фосфор.

6.

Неустойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход.

7.

Цианиди,

флуориди.

8.

Вещества, които имат нежелан ефект върху кислородния баланс, по-специално:

 

амоняк,

 

нитрити.

Изявление по член 7

По отношение на изпускането на отпадъчни води в открито море чрез тръбопроводи държавите-членки поемат задължението да определят изисквания, които няма да бъдат по-малко строги от наложените от настоящата директива.


(1)  Когато определени вещества в списък II са канцерогенни, те се включват в категория 4 от този списък.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ A

ОТМЕНЕНА ДИРЕКТИВА С НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочени в член 13)

Директива 76/464/EИО на Съвета (ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23)

 

Директива 91/692/EИО на Съвета (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48)

Единствено приложение I, буква a)

Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1)

Единствено що се отнася до позоваването в член 22, параграф 2, четвърто тире на член 6 от Директива 76/464/EИО

ЧАСТ Б

СПИСЪК НА СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

(посочени в член 13)

Директива

Срок за транспониране

76/464/EИО

91/692/EИО

1 януари 1993 г.

2000/60/EО

22 декември 2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Директива 76/464/EИО

Настоящата директива

Член 1, параграф 1, встъпителни фрази

Член 1, встъпителни фрази

Член 1, параграф 1, първо тире

Член 1, буква a)

Член 1, параграф 1, второ тире

Член 1, буква б)

Член 1, параграф 1, трето тире

Член 1, буква в)

Член 1, параграф 1, четвърто тире

Член 1, параграф 2, встъпителни фрази

Член 2, встъпителни фрази

Член 1, параграф 2, букви a), б) и в)

Член 2, букви a), б) и в)

Член 1, параграф 2, буква г), първо тире

Член 2, буква г), i)

Член 1, параграф 2, буква г), второ тире

Член 2, буква г), ii)

Член 1, параграф 2, буква г), трето тире

Член 2, буква г), iii)

Член 1, параграф 2, буква д)

Член 2, буква д)

Член 2

Член 3

Член 3, встъпителни фрази

Член 4, встъпителни фрази

Член 3, точка 1

Член 4, буква a)

Член 3, точка 2

Член 4, буква б)

Член 3, точка 3

Член 3, точка 4

Член 4, буква в)

Член 4

Член 5

Член 5

Член 7

Член 6

Член 8

Член 7

Член 9

Член 8

Член 10

Член 9

Член 11

Член 10

Член 12

Член 13

Член 11

Член 14

Член 12

Член 13

Член 14

Член 15

Член 15

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III


Top