26.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 276/64

(1)

На 23 септември 2013 г. Органът получи жалба, в която се твърди, че Íslandsbanki hf. („ISB“) и Arion Bank hf. („Arion“) са получили неправомерна държавна помощ под формата на дългосрочно финансиране при преференциални лихвени проценти от Централната банка на Исландия („ЦБИ“) (1).

(2)

С писмо от 23 октомври 2013 г. Органът изпрати искане за информация до исландските органи (2), на което исландските органи отговориха с писмо от 17 януари 2014 г. (3). В последствие случаят беше обсъден на среща между представители на Органа и на исландските органи, провела се в Рейкявик през май 2014 г. Обсъжданията бяха последвани от писмо от 5 юни 2014 г. (4). Случаят беше обсъден отново на среща между представители на Органа и на исландските органи, включително представител на ЦБИ, провела се в Рейкявик през февруари 2015 г. Тези обсъждания бяха последвани от писмо от 24 февруари 2015 г. (5), на което исландските органи изпратиха отговор на 1 април 2015 г. (6).

(3)

С Решение № 208/15/COL от 20 май 2015 г. Органът откри официалната процедура по разследване във връзка с предполагаема неправомерна държавна помощ, предоставена на ISB и Arion чрез споразумения за преобразуване на заеми при предполагаеми преференциални условия. Исландските органи изразиха мнението си относно решението на Органа с писмо от 28 август 2015 г. (7). На същата дата Органът получи мнения и от един от двамата предполагаеми бенефициери, a именно Arion (8).

(4)

На 24 септември 2015 г. решението за откриване на официалната процедура по разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (9). ЦБИ представи мненията си относно решението за откриване с писмо от 5 октомври 2015 г. (10).

(5)

С писмо от 14 юни 2016 г. Органът поиска допълнителна информация от ЦБИ, ISB и Arion (11). Исландските органи предоставиха поисканата информация с писмо от 20 септември 2016 г. (12).

(6)

Въпросните мерки са свързани с предоставените от ЦБИ обезпечени кредити и заеми на ценни книжа. В ролята си на централна банка и кредитор от последна инстанция и в съответствие с паричната политика на други централни банки ЦБИ предоставя на финансовите предприятия краткосрочни кредитни механизми под формата на обезпечени кредити съгласно съответните разпоредби, включени в правилника на ЦБИ. Финансовите институции имат възможността да искат овърнайт кредити или кредити със седемдневен срок срещу допустимо за ЦБИ обезпечение.

(7)

През 2007 и 2008 г. предоставянето на обезпечени кредити отбеляза стабилен ръст и ЦБИ стана основен източник на ликвидност за финансовите предприятия. Предоставянето на обезпечени кредити достигна своя връх на 1 октомври 2008 г., точно преди срива на банките, когато кредитите за финансови институции, предоставени от ЦБИ възлизаха на 520 милиарда исландски крони. Поради това към момента на срива на трите търговски банки (Landsbankinn, Glitnir и Kaupthing) през октомври 2008 г. ЦБИ вече е натрупала значителни вземания спрямо тези национални финансови предприятия, които са гарантирани с различни видове обезпечения. Към онзи момент почти 42 % от обезпечението за кредитните инструменти на ЦБИ бяха под формата на ценни книжа, гарантирани от държавната хазна, или ценни книжа, обезпечени с активи, докато около 58 % от базовите обезпечения се състояха от облигации, емитирани от Glitnir, Kaupthing и Landsbankinn (13).

(8)

Със срива на Glitnir през 2008 г. вземанията на ЦБИ станаха дължими и изискуеми и следователно ЦБИ се превърна в кредитор на неплатежоспособната банка. С решение на Органа за финансов надзор (наричан по-нататък „FME“) от октомври 2008 г. като цяло всички национални активи и пасиви (освен някои изключени активи и пасиви) на Glitnir са прехвърлени на ISB, включително неуредените вземания от Glitnir към ЦБИ в размер на приблизително 55,6 милиарда исландски крони, както и непряко — собствеността върху свързаното с тях обезпечение (портфейла с ипотечни кредити) (14).

(9)

Тъй като дългът към ЦБИ e включвал краткосрочни обезпечени кредити, незабавното им връщане е щяло да окаже сериозно въздействие върху ликвидната позиция на ISB и е могло да изложи на риск преструктурирането на банката. Според ЦБИ алтернативно решение би било събирането на дълга от ЦБИ, при което портфейлът с ипотечни кредити да остане при ЦБИ. Управлението на такъв портфейл би било трудна задача за централна банка. Продажбата на портфейла с ипотечни кредити към онзи момент също не е разглеждана като вариант предвид финансовата криза и ограничения брой потенциални купувачи на пазара.

(10)

Поради тази причина ISB се опита да предоговори своя дълг с ЦБИ с цел да го трансформира в дългосрочен дълг с разумен профил на погасяване, за да се избегне допълнително отрицателно въздействие върху ликвидната позиция на ISB. В резултат на проведените преговори между ISB и ЦБИ, на 11 септември 2009 г. е постигнато споразумение, съгласно което ISB емитира самостоятелен дългов инструмент в полза на ЦБИ в размер на 55,6 милиарда исландски крони. Дълговият инструмент е обезпечен със същия или с подобен портфейл с ипотечни кредити като обезпечените облигации, емитирани от Glitnir в миналото. Дълговият инструмент е свръхобезпечен със съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението („LTV“) от 70 % (15). Матуритетът на дълговия инструмент е десет години, с лихвен процент от 4,5 %, обвързан с индекса на потребителските цени (ИПЦ) (т.е. индексиран с потребителските цени).

(11)

През октомври 2008 г. става ясно, че Kaupthing вече не може да бъде спасена и затова FME поема дейността на банката. В съответствие със Закон № 125/2008 за плащания по дългови ценни книжа, дължими поради необичайни условия на финансовия пазар и пр. („Законът за извънредна ситуация“), който беше приет на 6 октомври 2008 г., FME решава да раздели Kaupthing на стара и нова банка. Новата банка, която впоследствие стана Arion, като цяло поема по-голяма част от националните активи и пасиви. При все това обезпечените задължения към ЦБИ и съответното обезпечение за тях, включително жилищният кредитен портфейл, не са прехвърлени (16). Старата банка е поставена под надзора на комитет за преструктуриране и по-късно спрямо нея е образувано производство по ликвидация с цел окончателното закриване на всички дейности.

(12)

На 3 септември 2009 г. Kaupthing, правителството и Arion постигат споразумение относно капитализацията на Arion и основанието за компенсация от Kaupthing за Arion („споразумение за капитализация на Kaupthing“). Съгласно това споразумение Kaupthing има възможност да придобие контрол над Arion, като запише нов дялов капитал и заплати за него със собствените активи на старата банка (т.е. активите, които не са били прехвърлени по силата на решението на FME, както беше описано по-горе).

(13)

Преди Kaupthing да може да реши дали да придобие мажоритарен дял в Arion, е било необходимо да се постигне споразумение с ЦБИ относно уреждането на дължимите вземания, тъй като с някои от активите, които би използвала за да заплати за новия дялов капитал, са представлявали обезпечения по кредити, предоставени от ЦБИ на Kaupthing, включително жилищния кредитен портфейл. Поради това на 30 ноември 2009 г. Министерството на финансите, ЦБИ и Комитетът за преструктуриране на Kaupthing сключват споразумение за уреждане на вземанията на ЦБИ спрямо Kaupthing („споразумението за уреждане на дългове“). Уреждането на овърнайт кредити е уредено в член 3 от споразумението за уреждане на дългове, като в него страните се договарят Arion Bank да поеме дълга на Kaupthing към ЦБИ чрез емитиране на дългов инструмент на приблизителна стойност от […] (*1) милиарда исландски крони, което ще бъде оформено като приложение II към споразумението, а от своя страна ЦБИ ще припише жилищния кредитен портфейл на Arion.

(14)

На 22 януари 2010 г. Arion и ЦБИ сключват кредитно споразумение, което според ЦБИ и Arion представлява формалното изпълнение на член 3 от споразумението за уреждане на дългове и споразумението за капитализация, т.е. когато кредиторите на Kaupthing са станали собственици на Arion. Кредитното споразумение заменя гореспоменатия дългов инструмент. По същество кредитното споразумение отразява условията на дълговия инструмент, с изключение на факта, че главницата на кредитното споразумение е деноминирана в EUR, USD и CHF вместо в ISK. Тази промяна във валутната деноминация съответства на условията на споразумението за уреждане на дългове, в което се предвижда, че въпреки деноминацията на главницата, Arion следва да плаща лихви и вноски в чужди валути доколкото това ѝ е възможно. Освен това споразумението за уреждане на дългове предвижда, че ако Arion не може да плаща в чужди валути и вместо това желае да плаща в ISK, за целта тя трябва да подаде писмена мотивирана молба до ЦБИ.

(15)

Кредитното споразумение предвижда заем със седемгодишен период, който може да бъде удължен двукратно с по три години, за сума в размер на […] милиона евро, […] милиона щатски долара и […] милиона швейцарски франка. Arion получи разрешение да промени състава на валутите, в които трябва да бъде възстановен заемът. Дължимата лихва е в размер на EURIBOR/LIBOR+300 базисни пункта (бп). Жилищният кредитен портфейл на Arion служи като обезпечение за ЦБИ.

(16)

Според жалбоподателя кредитните споразумения между ISB, Arion и ЦБИ не са били оценени в решенията на Органа за одобряване на помощта за преструктуриране, предоставена на ISB и Arion (17). Тъй като мерките не са били разгледани в тези случаи, жалбоподателят счита, че е важно да се получи становището на Органа относно i) съвместимостта на тези допълнителни предполагаеми мерки за помощ със Споразумението за ЕИП и ii) последиците от неизпълнение от страна на исландските органи на задължението за уведомяване за тези мерки.

(17)

Жалбоподателят твърди, че към момента на сключване на кредитните споразумения между ЦБИ и Arion и ISB, на други банки в Исландия не е била предоставена възможност да получат такова финансиране от ЦБИ или от други държавни органи. Поради това жалбоподателят посочва, че помощта е била избирателна, тъй като е била предоставена единствено на определени финансови институции, конкуриращи се на исландския банков пазар. Според жалбоподателя чрез предоставянето на кредит на ISB, на банката е била предоставена помощ с цел да се избегне изпълнението от страна на ЦБИ върху емитираните обезпечени облигации. В случая на Arion кредитът е бил предоставен с цел да се осигури подходящ баланс на валутния риск на банката. Жалбоподателят посочва, че други финансови институции, които не са получили такава помощ, са били принудени да продават активи на пазари, облагодетелстващи купувачите.

(18)

Според жалбоподателя кредитните споразумения са предоставили на ISB и Arion явно предимство под формата на дългосрочно финансиране при преференциални лихвени проценти под пазарните лихвени проценти, от каквито не са могли да се възползват други пазарни участници. По мнение на жалбоподателя нито един частен инвеститор не би сключил такива споразумения в този период на сътресения на финансовите пазари. В подкрепа на своето твърдение, че лихвените проценти са били под пазарните лихвени проценти към онзи момент, жалбоподателят е представил спредове по суапове за кредитно неизпълнение („СКН“) на исландското правителство от 2009 г. и лихвени проценти от 2009 г. върху емисии на облигации HFF150224 и HFF150434 на Исландския фонд за жилищно финансиране („HFF“). В жалбата се поддържа тезата, че мерките са засилили позициите на ISB и Arion на банковия пазар и по този начин са повлияли на позицията на други пазарни участници.

(19)

Накрая, жалбоподателят твърди, че плановете за преструктуриране на ISB и Arion, изпълнени от исландското правителство, които Органът е определил като съвместима помощ съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, са били достатъчно средство за преодоляване на затрудненията в исландската икономика. По мнение на жалбоподателя допълнителните мерки за помощ, приведени в действие чрез горепосочените споразумения, не са били необходими, подходящи или пропорционални за възстановяване на банковата система в Исландия и поради това включват несъвместима държавна помощ.

(20)

В Решение № 208/15/COL Органът предварително оцени дали краткосрочните кредитни механизми, предоставени от ЦБИ на Glitnir и Kaupthing, както и кредитните споразумения, сключени между ЦБИ и Arion и ISB, биха могли да представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и ако това е така, дали държавната помощ може да бъде определена като съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(21)

По отношение на краткосрочните обезпечени кредити, предоставени от ЦБИ на банки и други финансови институции, Органът установи, че условията по отношение на осигуряването на ликвидност и инструментите на централните банки, предвидени в Насоките относно банковия сектор (18), са били изпълнени. Съобразно с това Органът заключи, че краткосрочните кредитни механизми, предоставени от ЦБИ на Glitnir и Kaupthing, не включват държавна помощ.

(22)

При все това по отношение на кредитните споразумения между ЦБИ и Arion и ISB при предполагаеми преференциални условия Органът достигна до първоначалното заключение, че не може да се изключи възможността те да представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В Решение № 208/15/COL бяха определени следните аспекти:

(23)

По мнение на Органа е необходимо да се предоставят допълнителни доказателства, за да може той да прецени дали условията на кредитиране биха могли да бъдат счетени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(24)

Следователно след извършената предварителна оценка Органът изрази съмнения дали въпросните мерки, и по-специално условията на кредитиране, представляват държавна помощ, и ако това е така, дали те биха могли да бъдат определени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(25)

ЦБИ отбелязва, че преструктурирането на исландската финансова система, неговата правна основа и прилагането ѝ от страна на правителството в тази връзка са разглеждани и по-рано от Органа, наред с другото, в решенията относно помощ за преструктурирането на ISB и Arion. По мнение на ЦБИ не е логично в този случай разследваните мерки да бъдат извадени от техния контекст и да се оценяват като самостоятелни инструменти.

(26)

Според ЦБИ за една централна банка не е реалистично да пристъпи към изпълнение върху обезпечение като обезпечението в случая на Kaupthing (Arion) и ISB. Ако беше усвоила това обезпечение, ЦБИ щеше да поеме ролята на търговска банка с един от най-големите кредитни портфейли на домакинства в Исландия. Това не би съответствало на ролята ѝ на централна банка. Освен това е съществувал значителен риск от дестабилизиране на дейностите на Arion и ISB, което е щяло застраши финансовата стабилност. Органът трябва да има предвид, че ЦБИ е задължена по закон да насърчава финансовата стабилност. Ако ЦБИ беше събрала вземането към ISB, ликвидността на ISB щеше да стане много слаба, за да може тя да функционира като жизнеспособна банка, и следователно ЦБИ нямаше да бъде в състояние да събере всичките си вземания.

(27)

ЦБИ отбелязва, че за съжаление в Насоките относно банковия сектор не е предвидена ситуация, в която бъдат просрочени вземания, произтичащи от операции по паричната политика, и дадена централна банка е принудена да предприеме мерки за събиране на вземанията и усвояване на активите по обезпечението. ЦБИ твърди, че преобразуването на вземанията на ЦБИ в кредитни споразумения следва да бъде счетено за нормално продължение на мерките на кредиторите, целящи възстановяване в максимална степен на вземания, произтичащи от краткосрочните кредитни механизми, а не за ново финансиране, предоставено на Arion и ISB.

(28)

Що се отнася до въпроса дали кредитните споразумения са предоставили предимство на банките, на първо място ЦБИ посочва, че първоначалното забавяне на плащания не е включвало държавна помощ предвид изключителните обстоятелства, преобладаващи в Исландия след срива на банковата система през 2008 г. Уреждането на дължими плащания с ISB през септември 2009 г. и с Kaupthing през ноември 2009 г. според ЦБИ не може да бъде счетено за забавяне, тъй като Исландия се е намирала в период на всеобхватно преструктуриране на банковия сектор с помощта на МВФ и е съществувала голяма степен на несигурност относно оценяването на активите на банката.

(29)

ЦБИ подчертава, че тя е задължена по закон да опазва финансовата стабилност и да осъществява надзор върху валутните баланси на кредитните институции. Поради това ЦБИ е била задължена по закон да предприеме мерки срещу тежкото положение, съществуващо към онзи момент. Сключването на кредитни споразумения е било най-разумното икономическо решение при тези обстоятелства. ЦБИ уточнява, че усвояването на обезпечението не само би било в разрез с ролята ѝ на централна банка, но освен това в крайна сметка то би довело до това ЦБИ да си възстанови по-малка част от краткосрочния дълг.

(30)

В допълнение според ЦБИ условията на кредитните споразумения, т.е. лихвените проценти и обезпеченията, са били благоприятни за ЦБИ. ЦБИ се позовава на наличната информация относно емитираните инструменти в световен мащаб, както и на условията на други инструменти, сключени между страните към онзи момент (Arion, ISB, ЦБИ, други местни финансови институции и държавата) (19). По тази причина според ЦБИ условията на кредитните споразумения и в двата случая са съответствали на нормалните пазарни условия към онзи момент и следователно са отговаряли в пълна степен на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(31)

Що се отнася до това дали тези кредитни споразумения са били избирателни, ЦБИ посочва, че всички предприятия в сравнимо правно и фактическо положение са били третирани еднакво. Във връзка с това ЦБИ отбелязва, че Straumur, частна исландска инвестиционна банка, също е сключила споразумение с ЦБИ за уреждане на краткосрочния си дълг (20). Освен това според ЦБИ MP Bank не се е намирала в подобно фактическо или правно положение, тъй като нейните краткосрочни дългове не са били обезпечени с активи, подобни на съдържащите се в жилищния кредитен портфейл, а с публични ценни книжа, като например ценни книжа, гарантирани от държавната хазна, и подобни инструменти за обезпечение, т.е. лесно търгуеми активи с определена стойност и без никакви включени разходи или разходи, свързани с отчуждаване. Поради това ЦБИ отхвърля твърдението, че на други банки в Исландия не е била предоставена възможността за получаване на такова финансиране от ЦБИ или други държавни органи.

(32)

На последно място ЦБИ отбелязва, че Органът трябва да отчете факта, че по време на периода на сключване на кредитните споразумения фактически не е имало никаква конкуренция между исландските финансови предприятия и други финансови предприятия в ЕИП. През ноември 2008 г. исландският парламент прие Закон № 134/2008 за изменение на Закон № 87/1992 за чуждестранната валута, с който бяха наложени ограничения върху трансграничните движения на капитал и свързаните с тях сделки в чуждестранна валута, с което чуждестранните финансови дружества бяха лишени от възможността да се конкурират на исландския пазар (21). По тази причина ЦБИ посочва, че мерките не са могли да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

(33)

Въз основа на изложеното по-горе ЦБИ посочва, че сключването на кредитни споразумения не може да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(34)

В случай че въпреки това Органът счете, че мерките представляват държавна помощ, ЦБИ посочва, че мерките трябва да бъдат счетени за съвместими със Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от него, тъй като те са представлявали неразделна част от мерките, които са били необходими, пропорционални и подходящи за преодоляване на сериозни затруднения в исландската икономика, и поради това са били пряко свързани с мерките за помощ за преструктуриране, одобрени от Органа в неговите решения относно помощта за преструктурирането на Arion и ISB.

(35)

Arion също посочва, че в този случай разследваните мерки не могат да бъдат извадени от техния контекст и да бъдат оценени като самостоятелни инструменти. Arion посочва, че Органът вече е разследвал и одобрил преструктурирането и капитализацията на Arion в своето решение относно помощта за преструктурирането на Arion.

(36)

Arion отбелязва, че деноминирането на кредита в чужди валути вместо в ISK е съответствало на условията на споразумението за уреждане на дългове, което е предвиждало, че Arion следва да плаща лихви и вноски в чужда валута доколкото ѝ е било възможно, както и че на Arion е било позволено да плаща в ISK само при извънредни обстоятелства. Arion отбелязва също, че член 4 от споразумението за уреждане на дългове предвижда, че кредитополучателят може с разрешение на кредитора да промени частично или изцяло деноминацията на дълга.Следователно условията на кредитното споразумение съответстват изцяло на условията на споразумението за уреждане на дългове. Arion подчертава, че Органът вече е прегледал и одобрил условията на споразумението за уреждане на дългове в своето решение относно помощта за преструктурирането на Arion (22).

(37)

Според Arion описанието на Органа в Решение № 208/15/COL, че без жилищния кредитен портфейл позицията на Arion е щяла да бъде „слаба“, е невярно. Според Arion жилищният кредитен портфейл в действителност е бил ценен актив, тъй като е включвал кредити на някои от основните клиенти на Arion и също така е бил обслужван от Arion. Съгласно споразумението за уреждане на дългове (а не решението на FME) Kaupthing е могла да прехвърли жилищния кредитен портфейл на Arion като част от капитализацията на Arion. При липсата на член 3 от споразумението за уреждане на дългове (и следователно при липсата на прехвърляне на жилищния кредитен портфейл) обаче други активи са щели да заменят жилищния кредитен портфейл, за да бъдат изпълнени изискванията за капитализация и преструктуриране на Arion.

(38)

Според Arion позицията на ЦБИ би могла да бъде определена като позиция на частен кредитор, който пристъпва към изпълнение на вземания спрямо Kaupthing, както подробно е описано в споразумението за уреждане на дългове, съгласно приложимите правила, регулиращи производствата по ликвидация (23). Приписването на жилищния кредитен портфейл съгласно споразумението за уреждане на дългове и сключването на кредитното споразумение са били извършени при условия, съответстващи в пълна степен на пазарните условия към онзи момент. Следователно поведението на ЦБИ отговаря на изискванията на критерия за частния кредитор. От това следва, че ЦБИ не е предоставила на Arion каквото и да било предимство, което да може по някакъв начин да бъде счетено за държавна помощ.

(39)

Според Arion основните елементи, които трябва да бъдат взети предвид, когато се преценява дали хипотетичен частен кредитор е щял да сключи споразумението за уреждане на дългове и кредитното споразумение, могат да бъдат обобщени по следния начин:

(40)

Тъй като в Решение № 208/15/COL Органът се е затруднил да определи подходящите целеви показатели за лихвени проценти по време на финансовата криза, Arion е предоставила информация за емисии на обезпечени облигации и привилегировани необезпечени облигации от банки в Европа през разглеждания период. Тъй като кредитът, предоставен от ЦБИ, е обезпечен основно с ипотеки, Arion твърди, че той е съпоставим с обезпечените облигации, емитирани от европейските банки през 2009 г., за обезпечението на които са били използвани жилищни ипотеки. Според Arion предоставеният от нея набор от данни (24) доказва, че спредовете при финансиране, които европейските банки са плащали, са варирали между 0,1 % и 1,90 % върху междубанковите лихвени проценти, като средният спред е бил в размер на 0,72 %. Най-високите лихвени проценти за обезпечени облигации са били платени от Bank of Ireland през септември 2009 г. (1,9 % върху междубанковите лихвени проценти) и EBS Mortgage finance от Ирландия (1,75 % върху междубанковите лихвени проценти) през ноември2009 г. Според Arion е трудно да се приеме как дългов инструмент, обезпечен с ипотеки и други висококачествени активи, който носи лихвен процент в размер на LIBOR + 3,00 %, може да се разглежда като държавна помощ, а в същото време най-високите разходи на европейска банка за финансиране с ипотечно обезпечение са били в размер на междубанковите лихвени проценти + 1,9 %.

(41)

Според Arion изменението в кредитното споразумение спрямо условията на споразумението за уреждане на дългове, свързани с деноминацията на главницата в EUR, USD и CHF, вместо в ISK, е било благоприятно за ЦБИ. Arion отбелязва, че след срива в банковата система на Исландия през есента на 2008 г. са били наложени строги ограничения върху трансграничните движения на капитал и свързаните с тях сделки в чуждестранна валута. При тези обстоятелства прилагането на критерия за частния кредитор може само да доведе до заключението, че частен кредитор би предпочел деноминация в чужди валути, отколкото в ISK. Следователно такава промяна в деноминацията би била от полза за кредитора, а не за длъжника.

(42)

Освен това Arion прави сравнение със споразумението за уреждане на дългове („споразумението с LBI“), което е било сключено между „новата“ Landsbankinn („NBI“) и „старата“ Landsbankinn („LBI“) през декември 2009 г. Споразумението с LBI е включвало емитирането от NBI за LBI на обезпечена привилегирована облигация, деноминирана в EUR, GBP и USD, на стойност 247 милиарда исландски крони в чуждестранна валута за срок от десет години. В допълнение в началото на 2013 г. е била емитирана условна облигация на стойност 92 милиарда исландски крони в чуждестранна валута. Тези обезпечени привилегировани облигации са представлявали възнаграждение за активите и пасивите, прехвърлени от LBI на 9 октомври 2008 г. с решение на FME относно прехвърлянето на активите и пасивите от LBI към NBI. Падежът на тези обезпечени привилегировани облигации е през октомври 2018 г., като през първите пет години не се плащат вноски по тях. Лихвените проценти са в размер на EURIBOR/LIBOR+175 базисни пункта за първите пет години и EURIBOR/LIBOR+290 базисни пункта за останалите пет години. Те са обезпечени чрез кредитен пул, предоставен на клиенти на Landsbankinn (25).

(43)

Според Arion условията на споразумението с LBI могат да бъдат разгледани като пряко съпоставими с условията, съдържащи се в кредитното споразумение. Разликите могат да бъдат обобщени по следния начин:

(44)

Според Arion всички горепосочени разлики между тези два случая са в полза на кредитното споразумение и ЦБИ, т.е. по-висок лихвен процент, по-нисък размер на главницата и пул от по-стабилни обезпечения, въпреки факта, че в този случай кредиторът е частно лице. Това показва, че условията на финансирането, предоставено на Arion съгласно кредитното споразумение, съответстват на преобладаващите пазарни условия към онзи момент.

(45)

В обобщение следователно Arion твърди, че сключването на кредитното споразумение между ЦБИ и Arion не може да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(46)

В случай че въпреки представените по-горе доводи Органът счете, че мерките представляват държавна помощ, Arion посочва, че тези мерки са съвместими със Споразумението за ЕИП на основание член 61, параграф 3, буква б) от него.

(47)

Тъй като въпросните мерки са представлявали неразделна част от окончателната капитализация на Arion и плана за преструктурирането на Arion, представен на Органа, Arion твърди, че тези мерки не могат да бъдат изключени от цялостната оценка, направена от Органа в този случай. По тази причина те са обхванати от решението на Органа относно помощ за преструктурирането на Arion.

(48)

Освен това Arion е на мнение, че ако Органът счете за необходимо повторно да разгледа определена част от сделка, която вече е била разгледана и одобрена от Органа в решението относно помощ за преструктурирането на Arion, тогава Органът следва да вземе под внимание цялостното фактическо и правно положение. Поради това оценката на Органа относно съвместимостта на въпросните мерки следва да съответства на оценката в решението относно помощ за преструктурирането на Arion, и по-специално за това дали са били изпълнени критериите в приложимите насоки за държавна помощ.

(49)

ISB предостави информация относно условията на подобни обезпечени с активи облигации в Европа към момента на сключване на споразумението с ЦБИ. Според ISB подобни обезпечени с активи облигации са търгувани в Европа към онзи момент с надбавка от 40—80 базисни пункта върху стойността на гарантираните от държавата ценни книжа. ISB предостави графика, включваща данни от 2009 г. за три държави, а именно Франция, Германия и Испания, показваща разликата между спредовете при обезпечени облигации и при държавни облигации. Спредовете, включени в индекса iBoxx (26), представляват среднопретеглената стойност на всички обезпечени облигации, които са в обращение, от съответните държави и имат средна продължителност на индексите в диапазона от пет до седем години.

(50)

Както е видно от графиката, спредът е варирал значително през този период и например понастоящем в случая на Испания той е отрицателен. През 2009 г. разликата между спредовете за тези три държави е била от порядъка на 40—160 базисни пункта.

(51)

В следващите глави Органът ще оцени дали кредитните споразумения, сключени между ЦБИ и ISB и Arion, включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(52)

Дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако кумулативно са изпълнени следните условия: мярката i) се предоставя от държавата или чрез държавни ресурси; ii) предоставя икономическо предимство на дадено предприятие; iii) e избирателна; и iv) може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни.

(53)

В самото начало следва да се припомни, че липсва общо освобождаване на паричната политика от прилагането на правилата за държавната помощ (27). В действителност освобождаването на помощта за осигуряване на ликвидност от прилагането на правото в областта на държавната помощ, както е посочено в съображение 21 по-горе, се ограничава до мерки, които изпълняват условията, изброени в точка 51 от Насоките на Органа относно банковия сектор от 2008 г. и точка 62 от Насоките на Органа относно банковия сектор от 2013 г. (28) Това не означава, чевсички действия на централните банки са освободени от правилата за държавната помощ. В настоящия случай Органът счита, че предоставянето на дългосрочни кредити от ЦБИ не отговаря на условията, предвидени в горепосочените точки от Насоките относно банковия сектор от 2008 и 2013 г., тъй като мерките са били свързани с мерките за преструктуриране, предоставени на двете банки. Поради това Органът трябва да оцени мерките въз основа на условията, предвидени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(54)

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, за да представлява държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде предоставена от държавата или чрез държавни ресурси.

(55)

За целите на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП понятието „държава“ обхваща всички органи на държавната администрация — от централното правителство до равнище град или най-ниското административно ниво, както и публичните предприятия и органи (29).

(56)

Разглежданите мерки са под формата на кредитни споразумения между ЦБИ и Arion и ISB при предполагаеми преференциалани условия.

(57)

За да се определи дали предоставянето на дългосрочни заеми от ЦБИ включва държавни ресурси, е необходимо да се оцени дали мерките, предприети от централна банка, могат да бъдат приписани на държавата. По принцип централните банки са независими от централното правителство. При все това не е от значение дали дадена институция от публичния сектор е автономна или не (30). Освен това принципно се приема, че централните банки изпълняват обществена задача. Органът отбелязва, че съществува установена съдебна практика, съгласно която финансовата подкрепа, предоставена от институция, която изпълнява обществена цел, може да доведе до предоставяне на държавна помощ (31). Поради това публичната подкрепа, предоставена от централна банка, също може да бъде приписана на държавата и следователно да се квалифицира като държавна помощ (32). В действителност съгласно Насоките относно банковия сектор от 2013 г. средства, предоставени от централна банка на конкретни кредитни институции, принципно включват прехвърляне на държавни ресурси (33).

(58)

При все това с изключение на тези забележки въпросът дали посочените кредитни споразумения са били предоставени от държавата или чрез държавни ресурси може да бъде оставен отворен с оглед на заключението, направено в следващия раздел, че мерките не са предоставили икономическо предимство на банките.

(59)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да предоставя предимство на дадено предприятие.

(60)

Предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП е всяко икономическо предимство, което предприятието не би получило при нормални пазарни условия, като по този начин го поставя в по-благоприятно положение спрямо неговите конкуренти. От значение е единствено въздействието на мярката върху предприятието, а не причината или целта на държавната намеса (34). За да представлява помощ, мярката може да бъде под формата на положително икономическо предимство, както и на освобождаване от икономически тежести. Последното условие представлява широка категория, включваща всички мерки, с които се намаляват таксите, които обичайно се поемат от бюджета на предприятието. Въпросът дали сключването на кредитни споразумения може да бъде счетено за предоставяне на предимство на ISB и Arion в крайна сметка ще зависи от това дали частен кредитор с подобен размер на публичния орган, осъществяващ дейност при същите пазарни условия, е щял да предостави подобен кредит при подобни условия.

(61)

За да се определи дали даден публичен орган е действал като оператор в условията на пазарна икономика в сходна ситуация, следва да се вземат предвид единствено ползите и задълженията, свързани с ролята на държавата или публичен орган като икономически оператор, като се изключат тези, които са свързани с нейния статут напубличен орган (35). Освен това, за да се определи дали дадена държавна намеса съответства на пазарните условия, тя трябва да бъде разгледана предварително, като се вземе предвид единствено информацията, която е била налична към момента на вземане на решението за намесата. В допълнение при липсата на конкретна пазарна информация относно дадена дългова сделка, съответствието на дълговия инструмент с пазарните условия може да бъде установено въз основа на съпоставка със сравними пазарни сделки (т.е. чрез целеви показатели).

(62)

Критерият за частния кредитор, разработен и усъвършенстван от съдилищата на Европейския съюз (36), служи да се установи дали условията, при които вземане на публичен кредитор следва да бъде погасено — вероятно чрез разсрочване на плащания — представлява държавна помощ. Когато държавата не се намира в позицията на инвеститор или организатор на проект, а в позицията на кредитор, който се опитва да увеличи в максимална степен размера на възстановените неуредени вземания, по-снизходителното третиране под формата на разсрочване на плащанията само по себе си не може да бъде счетено за достатъчно основание за допускане на по-благоприятно третиране в смисъл на държавна помощ. При тези обстоятелства поведението на публичния кредитор следва да бъде съпоставено с това на хипотетичен частен кредитор в сравнимо фактическо и правно положение. Основният въпрос е дали частен кредитор е щял да третира по подобен начин длъжник при сходни обстоятелства.

(63)

Преди да бъде направена оценка на кредитните споразумения възниква въпросът дали първоначалното забавяне на уреждането на дължимите плащания, за което се счита, че е продължило приблизително от октомври 2008 г. до края на 2009 г., може да включва държавна помощ. Като цяло решенията на публични органи за толериране на закъснели плащания по заем може да водят до предимство за длъжника и включват държавна помощ. Докато временно разсрочване на плащанията вероятно би съответствало на поведението на частен кредитор и поради това не включва държавна помощ, такова поведение, което първоначално е съответствало на пазарните условия, е можело да се превърне в държавна помощ в случай на продължителни забавяния на плащанията (37).

(64)

От гледна точка на частен кредитор очевидната норма е изпълнението по вземане, което е станало дължимо. Тази норма се прилага също и ако предприятието длъжник се намира във финансово затруднение, както и в случай на обявяване в несъстоятелност. При такива обстоятелства обикновено частните кредитори няма да приемат допълнително разсрочване на плащанията, ако това не им носи никакво ясно предимство. Напротив, веднага след като длъжник изпадне във финансово затруднение, на него ще му бъдат предоставени допълнителни кредити само при по-строги условия, например при по-висок лихвен процент или с по-сериозни обезпечения, тъй като погасяването е свързано с риск. Изключения биха могли да бъдат оправдани в отделни случаи, когато неизпълнението по вземане изглежда по-разумен вариант от икономическа гледна точка. Такъв би бил случаят, ако неизпълнението предлага възможност за събиране на вземанията в значително по-голям размер в сравнение с другите възможни варианти или ако по този начин могат да бъдат предотвратени дори по-големи последващи загуби. Може да бъде в интерес на частен кредитор да поддържа дейността на дружеството длъжник вместо да ликвидира неговите активи и съответно, при определени обстоятелства, да събере само част от дълга. Когато частен кредитор приеме да се въздържи от изпълнение по вземането си в пълен размер, обикновено той ще изиска от длъжника да предостави допълнителни обезпечения. Когато това не е възможно, например в случай на длъжници, намиращи се във финансово затруднение, частният кредитор ще изисква гаранции с максимален размер на обезщетение, ако финансовото състояние на длъжника се подобри на по-късен етап. Ако длъжникът не е предоставил достатъчни обезпечения или не е поел достатъчни ангажименти, в повечето случаи частен кредитор няма да се съгласи да сключи споразумения за разсрочване на плащанията или да предостави на длъжника допълнителни заеми.

(65)

По отношение на първоначалното забавяне на уреждането на дължими плащания ЦБИ посочва, че уреждането на дължими плащания с ISB през септември 2009 г. и с Kaupthing през ноември 2009 г. не може да бъде счетено за забавяне предвид на изключителните обстоятелства, преобладаващи в Исландия след срива на банковата система през октомври 2008 г. В периода от срива до уреждането на вземанията в Исландия се провежда всеобхватно преструктуриране на банковия сектор с помощта на МВФ и е съществувала голяма степен на несигурност по отношение на справедливото оценяване на активите на банките. Поради това ЦБИ, в качеството ѝ на кредитор набанките, се е нуждаела от време, за да може внимателно да оцени активите, които са служили като обезпечение. Органът оцени тези доводи и счита, че по отношение на първоначалното забавяне ЦБИ е действала в съответствие с критерия за частния кредитор.

(66)

В допълнение е необходимо Органът да оцени дали частен кредитор, който има подобни краткосрочни вземания към неизправните банки, би се съгласил да прехвърли жилищните си кредитни портфейли при посочените по-горе условия, както и да сключи впоследствие кредитни споразумения с новите банки при същите условия.

(67)

Органът отбелязва, че вследствие на срива на Glitnir и Kaupthing през есента на 2008 г. ЦБИ се е оказала в положение, в което не е било реалистично да очаква, че може да пристъпи към изпълнение върху обезпечения, като тези в случаите на Arion и ISB. Като се има предвид, че кредитните портфейли са включвали голяма част от клиентската база на Arion и ISB, усвояването на това обезпечение е можело да изложи на риск финансовата стабилност на Arion и ISB и да доведе тези финансови предприятия до несъстоятелност. Изпълнението върху обезпеченията е щяло да доведе до допълнителни административни разходи за ЦБИ. В допълнение, ако кредитните портфейли са били предложени за продажба, ЦБИ също е нямало да има никаква гаранция за възстановяване на вземанията в приемливи размери и е щяло да бъде много малко вероятно, предвид пазарната ситуация в Исландия към онзи момент, да се появят инвеститори с достатъчен капиталов ресурс, които да купят портфейлите. Поради това усвояването на жилищния кредитен портфейл — чрез изпълнение върху обезпеченията или след обявяване в несъстоятелност — в крайна сметка е щяло да доведе до това ЦБИ да си възстанови по-малка част от размера на краткосрочния дълг.

(68)

Предвид тази ситуация ЦБИ следователно е избрала да сключи кредитните споразумения, за да си гарантира пълно събиране на вземанията с лихви и без да понася административни разходи. Следователно кредитните споразумения са били сключени с цел постигане на максимално събиране на вземанията към тогавашния момент.

(69)

Въз основа на тези елементи Органът счита, че при сключването на кредитните споразумения ЦБИ се е опитала да събере възможно най-голяма част от своите вземания.

(70)

Освен това Органът трябва да оцени дали условията, предвидени в кредитните споразумения, и по-специално приложимите лихвени проценти, са щели да бъдат достатъчно полезни за частен кредитор, за да може той да изпълни изискването на критерия за частния кредитор.

(71)

В Решение № 208/15/COL Органът отбеляза, че по време на финансовата криза е било трудно да се определят подходящи целеви показатели за лихвените проценти. ISB, Arion и ЦБИ са предоставили допълнителна информация и мнения в отговор на това твърдение.

(72)

ISB посочва, че лихвените проценти съответстват на лихвените проценти на подобни обезпечени с активи облигации към онзи момент. Матуритетът на дълговия инструмент на ISB е десет години, той е с лихвен процент от 4,5 %, обвързан с ИПЦ (индекс на потребителските цени) и е свръхобезпечен със съотношение между заема и стойността на кредита в размер на 70 %. Лихвеният процент е бил определен в размер на около 50 базисни пункта върху размера на гарантираните от държавата облигации на HFF към датата на емитирането им. За сравнение, обичайните лихвени проценти в Европа към онзи момент за подобни обезпечени с активи облигации са били в размер на 40—80 базисни пункта върху стойността на гарантираните от държавата ценни книжа. Освен това ISB е предоставила графика, която показва, че през 2009 г. разликите между спредовете за Франция, Германия и Испания са била от порядъка на 40—160 базисни пункта.

(73)

По подобен начин Arion посочва, че нейното кредитно споразумение с ЦБИ е било сключено при пазарни условия. Наред с другото, Arion сравнява своето споразумение със съпоставимо споразумение, сключено между NBI и LBI. И двете споразумения са били сключени приблизително по едно и също време, т.е. в края на 2009 г. и началото на 2010 г., и те са включвали едни и същи споразумения за уреждане на дългове. Сравнението показва, че условията на кредитното споразумение с Arion са били по-строги от съдържащите се в споразумението с LBI, по което страна е бил частен кредитор. В действителност споразумението с LBI е предвиждало по-ниски лихвени проценти, по-висок размер на главницата и по-нестабилно и по-малко диверсифицирано обезпечение спрямо кредитното споразумение с Arion.

(74)

В своето писмо от 31 март 2015 г. (38) Arion предостави допълнителна информация относно емисиите на обезпечени облигации и привилегировани необезпечени облигации от банки в Европа в периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г. Като се има предвид, че кредитът, предоставен от ЦБИ, е обезпечен основно с ипотеки, Arion твърди, че той е съпоставим с обезпечени облигации, емитирани от европейските банки през 2009 г., за обезпечението на които са били използвани жилищни ипотеки. Както е посочено по-горе, споредпредоставения от Arion набор от данни спредовете при финансиране, които европейските банки са плащали, са били в диапазона между 0,1 % и 1,90 % върху междубанковите лихвените проценти, като средният спред е бил в размер на 0,72 %. Най-високите лихвени проценти за обезпечени облигации са били платени от Bank of Ireland през септември 2009 г. (1,9 % върху междубанковите лихвени проценти) и EBS Mortgage от Ирландия (1,75 % върху междубанковите лихвени проценти) през ноември 2009 г.

(75)

Освен това ЦБИ посочва, че условията на кредитните споразумения, т.е. лихвените проценти и обезпеченията, са били благоприятни за ЦБИ. Според ЦБИ това е видно от наличната информация относно емитирани инструменти в световен мащаб (документирана от Arion, вж. по-горе), както и от условията на други споразумения, сключени към тогавашния момент, включително споразумението с LBI.

(76)

Органът посочва, че кредитните споразумения, сключени между ЦБИ и банките, носят лихвен процент в размер на LIBOR + 3,00 % и са обезпечени с ипотеки и други активи. Информацията, предоставена от ISB и Arion, показва, че този лихвен процент е доста над средния лихвен процент за съпоставими дългови инструменти, сключени към онзи момент, като той дори надвишава най-високите разходи за финансиране на която и да било от другите европейски банки към тогавашния момент, чиито вземания са били обезпечени с ипотеки (например Bank of Ireland, междубанкови лихвени проценти + 1,9 %). Органът счита, че информацията относно съпоставими дългови инструменти, предоставена от банките, е надеждна и че тя представя реалните пазарни условия към момента на сключване на кредитните споразумения. Освен това, тъй като тези лихвени проценти са били договорени от частни лица, Органът счита, че те представляват по-подходящ целеви показател за определяне на пазарните лихвени проценти към онзи момент, отколкото спредовете по СКН и лихвените проценти по облигациите на HFF, посочени от жалбоподателя.

(77)

По отношение на кредитното споразумение с Arion Органът посочва, че кредитът е бил деноминиран в чуждестранна валута вместо в ISK. При все това, както посочва Arion, тази промяна в деноминацията съответства на условията на споразумението за уреждане на дългове, което е предвиждало, че Arion следва да плаща лихви и вноски в чужда валута до степента, до която банката е могла да прави това, както и че с разрешение на кредитора Arion е могла да промени частично или изцяло деноминацията на дълга. Както е посочено по-горе, Органът вече е прегледал и одобрил условията на споразумението за уреждане на дългове в своето решение относно помощ за преструктурирането на Arion. Освен това, както посочва Arion, поради строгите ограничения в Исландия върху трансграничните движения на капитал и свързаните с тях сделки в чуждестранна валута, даден частен кредитор по всяка вероятност би предпочел деноминация в чуждестранни валути отколкото в ISK. Следователно такава промяна в деноминацията би била от полза за кредитора, а не за длъжника.

(78)

Като отчита пазарните параметри към онзи момент, както и представените доказателства, Органът достига до заключението, че условията на кредитиране като цяло, и по-специално лихвените проценти, предвидени в кредитните споразумения, са щели да бъдат приемливи в същата степен и за частен кредитор, намиращ се в подобно правно и фактическо положение.

(79)

С оглед на горепосоченото Органът достига до заключението, че кредитните споразумения, сключени между ЦБИ и съответно, ISB и Arion, не са предоставили икономическо предимство на ISB и Arion.

(80)

За да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да бъде избирателна, както и да е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението. Въпреки това с оглед на факта, че Органът заключава, че в настоящия случай не е предоставено икономическо предимство и следователно кумулативните условия за наличието на държавна помощ не са изпълнени, не е необходимо Органът да извършва допълнителна оценка в това отношение.

(81)

Въз основа на изложената по-горе оценка Органът счита, че кредитните споразумения, които ЦБИ е сключила с ISB и Arion, не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.