EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/269/57
Case C-405/07 P: Appeal brought on 3 September 2007 by the Kingdom of the Netherlands against the judgment delivered by the Court of First Instance (Fourth Chamber) on 27 June 2007 in Case T-182/06 Kingdom of the Netherlands v Commission of the European Communities
Дело C-405/07 P: Жалба, подадена на 3 септември 2007 г. от Кралство Нидерландия срещу решението, постановено на 27 юни 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-182/06, Кралство Нидерландия/Комисия на Европейските общности
Дело C-405/07 P: Жалба, подадена на 3 септември 2007 г. от Кралство Нидерландия срещу решението, постановено на 27 юни 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-182/06, Кралство Нидерландия/Комисия на Европейските общности
OB C 269, 10.11.2007, p. 33–34
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
10.11.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 269/33 |
Жалба, подадена на 3 септември 2007 г. от Кралство Нидерландия срещу решението, постановено на 27 юни 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-182/06, Кралство Нидерландия/Комисия на Европейските общности
(Дело C-405/07 P)
(2007/C 269/57)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: D.J.M. de Grave и C.M. Wissels, gemachtigden)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени обжалваното решение, |
|
— |
да се върне делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе той по същество по останалите основания на иска, |
|
— |
да се осъди Комисията да заплати разноските. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания:
Жалбоподателят посочва като първо основание, че Първоинстанционният съд е тълкувал неправилно задължението за полагане на дължима грижа, както и задължението за мотивиране на актовете по член 253 ЕО, като е постановил, че не е налице нарушение на посочените задължения от страна на Комисията, в случай че в нейното решение не са били взети предвид релевантни документи, предоставени от засегната държава-членка своевременно преди приемане на спорното решение (1), без това обстоятелство да бъде по-обстойно мотивирано.
Като второ основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд е приложил неправилни правни критерии при разглеждането на въпроса относно наличието на специфичен проблем по смисъла на член 95, параграф 5 ЕО като е приел, че:
|
(i) |
наличието на специфичен проблем във връзка с качеството на въздуха трябва да се преценява само въз основа на критериите в Директива 1999/30/ЕО (2), без при това да са от значение невъзможността на държава-членка да приема разпоредби, за да предотврати трансграничното замърсяване, и критерии като значителната гъстота на населението, оживеност на движението по пътищата в много области и местонахождението на жилищни райони по продължението на пътни артерии, и че |
|
(ii) |
не може да става въпрос за специфичен проблем в посочения по-горе смисъл, след като много малък брой държави-членки също са засегнати от проблема за качеството на въздуха. |
(1) Решение 2006/373/ЕО на Комисията от 3 май 2006 година относно проект на национални разпоредби, за който Кралство Нидерландия е отправило уведомление съгласно член 95, параграф 5 от Договора за ЕО и за определяне на пределни емисионни стойности за прахови частици от превозните средства с дизелов двигател (ОВ L 142, стр. 16).
(2) Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух (ОB L 163, стр. 41).