EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/269/127
Case F-65/07: Action brought on 29 June 2007 — Aayhan and Others v European Parliament
Дело F-65/07: Иск, предявен на 29 юни 2007 г. — Aayhan и др./Парламент
Дело F-65/07: Иск, предявен на 29 юни 2007 г. — Aayhan и др./Парламент
OB C 269, 10.11.2007, p. 70–70
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
10.11.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 269/70 |
Иск, предявен на 29 юни 2007 г. — Aayhan и др./Парламент
(Дело F-65/07)
(2007/C 269/127)
Език на производството: френски
Страни
Ищци: Laleh Aayhan (Страсбург, Франция) и други (представител: R. Blindauer, avocаt)
Ответник: Европейски парламент
Искания на ищците
|
— |
да се отмени Решението от 20 април 2007 г., с което Парламентът изрично отхвърля жалбата на ищците от 19 декември 2006 г., |
|
— |
да се замести съвкупността от срочните трудови договори, които обвързват ищците с Парламента, с един единствен договор за неопределено време, |
|
— |
да се постанови, че Парламентът се задължава да възстанови на работа групата служители на трудов договор за неопределено време, |
|
— |
да се постанови, че за целия период на работа от момента на наемането им така наречените служители със спомагателни функции във връзка със сесиите имат право на обезщетение, представляващо правото на платен отпуск, което са придобили като са полагали труд, |
|
— |
да се осъди Парламентът да заплати на всеки ищец сума в размер на 2 000 EUR за свързаните с производството невъзстановими разходи, |
|
— |
да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Ищците са служители със спомагателни функции във връзка със сесиите, наемани от Парламента по време на пленарните му сесии в Страсбург, а именно за 12 пленарни сесии на година.
На първо място, в подкрепа на иска си ищците повдигат възражение за незаконосъобразност на член 78 от Условия за работа на другите служители, доколкото тази разпоредба има за последица изключването на категорията на служителите със спомагателни функции във връзка със сесиите от приложното поле на който и да е източник на правото, било национален или общностен.
На следващо място, ищците изтъкват нарушение на принципа за забрана на дискриминацията, предвиден по-специално в Европейската социална харта и в Конвенция № 111 на Международната организация на труда (МОТ) относно дискриминацията в областта на труда и професиите. В допълнение, те твърдят, че Парламентът нарушил принципа, според който всеки работодател е длъжен да мотивира определено решение за уволнение — принцип, признат по-специално в член 4 от Конвенция № 158 на МОТ относно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.
На последно място, ищците поддържат, че, както предвижда по-специално Директива 1999/70 (1), договорът за неопределено време е нормалната форма на трудово правоотношение.
(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).