1)

Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (1), използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от посочената конвенция — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от тази конвенция съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?

2)

Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на [Директивата] дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?

3)

Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директивата], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [Директивата], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?