—

като е приела и е оставила в сила член 42a, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от Ustawа prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища), член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от Ustawа o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) и член 5, параграфи 1a и 1b от Ustawа o sądach administracyjnych (Закон за административните съдилища) в редакцията им съгласно Ustawа z 20 grudnia 2019 r. o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон от 20 декември 2019 г. за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, наричан по-нататък „изменителният закон“), а също и член 8 от изменителния закон, които предвиждат, че за всеки национален съд е недопустимо да проверява спазени ли са съюзните изисквания за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвид практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, точка 1 от ЕКПЧ, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза,

—

като е приела и е оставила в сила член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от Закона за Върховния съд в редакцията му съгласно изменителния закон, както и член 10 от изменителния закон, които предвиждат, че единствено колегията за извънреден контрол и публични въпроси на Sąd Najwyższy (Върховен съд) е компетентна да се произнася по оплаквания и правни въпроси, отнасящи се до липсата на независимост на даден съд или съдия, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза,

—

като е приела и е оставила в сила член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от Закона за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 1—3 от Закона за Върховния съд в редакцията им съгласно изменителния закон, които дават възможност да се квалифицира като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на съюзните изисквания за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по член 267 ДФЕС,

—

като е предвидила, че делата, които имат пряко отражение върху статута и служебното правоотношение на съдиите и съдийските помощници (като разрешението за привличане на съдии и съдийски помощници към наказателна отговорност или за задържането им, делата по трудовоправни и социалноосигурителни въпроси относно съдии във Върховния съд и делата относно пенсионирането на съдии от Върховния съд), са подсъдни на дисциплинарната колегия на Върховния съд, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС,

—

като е приела и е оставила в сила член 88a от Закона за общите съдилища, член 45, параграф 3 от Закона за Върховния съд и член 8, параграф 2 от Закона за административните съдилища в редакцията им съгласно изменителния закон, Република Полша е действала в нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (1),

—

Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.