1)

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 87/357/ЕИО на Съвета (1) от 25 юни 1987 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите да се тълкува в смисъл, че под продукти, посочени в параграф 1 от този член следва да се разбират такива, които макар да не са хранителни стоки, притежават елементи като форма, мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем или размер, които могат да доведат в заблуда потребители, и особено деца, че става дума за хранителни стоки, в резултат на което да ги поставят в устата си, да ги смучат или преглъщат, което действие може да създаде заплаха, когато въз основа на конкретни и обективни доказателства е установено, че това може да причини, например, задушаване, натравяне, или перфорация или запушване на храносмилателния им тракт?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли тежестта на доказване да е върху компетентния надзорен орган на държавата членка?