12

С Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/212 на Съвета от 17 февруари 2020 година за прилагане на Решение 2013/255 (ОВ L 43 I, 2020 г., стр. 6) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/211 на Съвета от 17 февруари 2020 година за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 43 I, 2020 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“) името на жалбоподателя е включено на ред 289 от таблица A в списъците от приложение I към Решение 2013/255 и приложение II към Регламент № 36/2012, които съдържат имената на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат ограничителните мерки (наричани по-нататък заедно „спорните списъци“), като са посочени следните основания:

„Виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, с бизнес интереси в сферите на туризма, телекомуникациите и недвижимите имоти. Като главен управител на подкрепяните от режима [Telsa Group LLC] и Castro LLC и чрез другите си бизнес интереси Mahir Burhan Eddine al-Imam се облагодетелства от режима и подкрепя неговата политика за финансиране и лобиране, както и политиката в областта на строителството“.

[…]

21

На 28 май 2020 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2020/719 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 168, 2020 г., стр. 66) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 168, 2020 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от май 2020 г.“). С актовете от май 2020 г. срокът на прилагане на Решение 2013/255 е продължен до 1 юни 2021 г. Името на жалбоподателя е оставено на ред 289 от таблица A в спорните списъци, на същите основания като изложените в първоначалните актове.

[…]

24

На 18 април 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд разглежданата тук жалба, с която иска да се отменят Решение 2013/255, Регламент № 36/2012 и първоначалните актове, в частта, в която се отнасят до него.

25

На същия ден жалбоподателят подава искане за разглеждане на делото с предимство на основание член 67, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, което е отхвърлено с решение на председателя на четвърти състав на Общия съд на 4 юни 2020 г.

26

На 23 април 2020 г. жалбоподателят подава искане за анонимност на основание член 66 от Процедурния правилник, което е отхвърлено с акт на Общия съд от 15 юни 2020 г., тъй като съответните данни, и конкретно данните за самоличността му, са включени в обжалваните решения, самите те публикувани в Официален вестник, и следователно са вече публични. При отхвърлянето на искането за анонимност обаче е прието, че следва все пак да се уважи искането не се разкриват някои икономически данни и данни за трети лица.

27

С писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 юли 2020 г., на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят изменя жалбата си, така че да поиска и отмяна на актовете от май 2020 г. в частта, в която се отнасят до него.

28

На 27 юли 2020 г. Съветът представя писмената си защита в секретариата на Общия съд.

29

На 10 септември 2020 г. Съветът подава в секретариата на Общия съд становището си по изявлението за изменение на жалбата.

30

Репликата и дупликата са представени съответно на 14 септември и на 26 октомври 2020 г.

31

Писмената фаза на производството приключва на 26 октомври 2020 г.

32

Като част от процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, буква а) от Процедурния правилник, на 10 март 2021 г. Общият съд поставя на страните редица въпроси. Страните отговарят в определения срок.

33

Тъй като страните не отправят в определения срок искане за провеждане на съдебно заседание, на 26 май 2021 г. по предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.

34

Жалбоподателят моли Общия съд:

35

Във връзка с трите направени от него искания за обезщетение жалбоподателят уточнява в репликата си, че за определянето на размера на исканото обезщетение крайният момент на меродавния период би трябвало да е денят на обявяването на решението на Общия съд.

36

Съветът моли Общия съд:

84

На първо място, що се отнася до първоначалните актове, жалбоподателят по същество твърди, че срокът за представянето на искане за преразглеждане и на възражения е бил твърде кратък и не е позволил той да бъде надлежно и ефективно изслушан. Срокът започнал да тече в деня на публикуването на споменатото в точка 13 по-горе известие в Официален вестник, а именно на 18 февруари 2020 г., и изтекъл на посочената в известието крайна дата за представянето на това искане, а именно 1 март 2020 г.

85

Освен това жалбоподателят смята, че е налице неравновесие между определения му срок за представянето на искане за преразглеждане и на възражения и срока, с който е разполагал Съветът за разглеждането на тези искания и възражения. Срокът на Съвета започнал да тече от края на срока на жалбоподателя — 1 март 2020 г., и приключил в деня на изтичането на последното продължение на срока на Решение 2013/255 съгласно Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 г. (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), а именно 1 юни 2020 г.

86

На второ място, що се отнася до актовете от май 2020 г., жалбоподателят по същество твърди, че не е в съответствие с правото на изслушване това, че съгласно известието, публикувано в Официален вестник на 29 май 2020 г., евентуалните му възражения щели да бъдат взети предвид за целите на следващия годишен преглед на спорните списъци, вместо да бъдат анализирани незабавно.

87

На трето място, жалбоподателят поддържа, че решението на Съвета да актуализира спорните списъци веднъж годишно не е в съответствие с Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, нито с Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828. Жалбоподателят твърди, че в съответствие с член 32, параграф 4 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, Съветът е длъжен да актуализира списъците на редовни интервали от време и най-малко на всеки 12 месеца. В този смисъл годишната актуализация била само част от предвиденото в тези актове задължение за преразглеждане.

88

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

89

Първо, що се отнася до въпроса дали правото на жалбоподателя на изслушване е нарушено поради обстоятелството, че срокът за подаване на искане за преразглеждане е бил твърде кратък, следва най-напред да се отбележи, че този срок, както е безспорно между страните, е възлизал на осем работни дни, считано от деня на публикуването на споменатото в точка 13 по-горе известие в Официален вестник, а именно 18 февруари 2020 г., до посочената в това известие крайна дата за представянето на въпросното искане, а именно 1 март 2020 г.

90

По-нататък следва да се посочи, че съгласно член 32, параграф 3 от Регламент № 36/2012, „[к]огато има представени възражения или нови съществени доказателства, Съветът прави преглед на решението си и информира физическото или юридическото лице, образуванието или органа съответно“. В член 32, параграф 4 се добавя, че „[с]писъците в приложения II и IIa се актуализират на редовни интервали от време и най-малко на всеки 12 месеца“. Оттук следва, че Регламент № 36/2012 не предвижда времево ограничение за представянето на искане за преразглеждане или на възражения.

91

В този смисъл не е имало пречка жалбоподателят да представи по всяко време искане за преразглеждане или възражения в съответствие с член 32, параграф 3 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828. В това отношение Съветът отбелязва, че отговаря на такива възражения, без да изчаква края на годишния период.

92

Освен това следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, за спазването на който следи съдът на Съюза и който впрочем е възпроизведен като елемент от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата (вж. по аналогия решения от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 162 и от 6 декември 2012 г., Füller-Tomlinson/Парламент, T‑390/10 P, EU:T:2012:652, т. 115). От съдебната практика също така следва, че когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, „разумният“ характер на срока трябва да се преценява в зависимост от съвкупността от обстоятелствата по всяко конкретно дело, и по-специално от значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28 и цитираната съдебна практика).

93

В това отношение, от една страна, Съветът отбелязва, че за да извърши годишния преглед, е имал нужда от срок от три месеца, а именно от 1 март 2020 г. до деня на изтичането на последното продължение на срока на Решение 2013/255 съгласно Решение 2019/806, а именно 1 юни 2020 г. Според Съвета подобен преглед предполага анализ на индивидуалното положение на близо 350 лица и образувания, чиито имена са включени в спорните списъци. От друга страна, Съветът поддържа, че отговаря на представяните възражения и дава възможност за излагане на нови съображения, така че през този тримесечен период се водело състезателно обсъждане между него и представилите възражения лица и образувания.

94

Следва да се отбележи, че срок от три месеца за разглеждане на индивидуалното положение на близо 350 лица и образувания е относително кратък. При тези обстоятелства определянето на крайна дата за представянето на исканията за преразглеждане представлява легитимен начин за Съвета да си гарантира, че ще получи възраженията и доказателствата от съответните лица и образувания преди края на фазата на прегледа и че ще има достатъчно време, за да ги разгледа с дължимото старание. Наистина срокът от 12 дни, който следва от определената в случая крайна дата, е кратък, тъй като предполага жалбоподателят да се запознае с известието и с основанията за вписването и да изготви възражения, към които да може да се приложат доказателства. При все това, от една страна, за представянето на искане за преразглеждане не са предвидени никакви задължителни формалности. Също така, противно на поддържаното от жалбоподателя, за целите на подаването на това искане не се изисква адвокатско представителство. От друга страна, подаването на искане за преразглеждане слага началото на диалог между Съвета и съответното лице или образувание, който не е ограничен нито във времето, нито от гледна точка на броя на разменяните писма. Това означава, че няма никаква пречка в определения срок да се подаде искане за преразглеждане с кратки възражения, а след това то евентуално да се допълни с други възражения или други доказателства в хода на по-нататъшно състезателно обсъждане със Съвета. Затова сам по себе си 12‑дневният срок за представянето на искане за преразглеждане, който Съветът определя в споменатото в точка 13 по-горе известие, публикувано в Официален вестник на 18 февруари 2020 г., не е основание да се приеме, че е било нарушено правото на жалбоподателя на изслушване.

95

При всички положения, както беше установено в точка 91 по-горе и както признава Съветът, не е имало пречка жалбоподателят да представи такова искане или възражения по всяко време, дори след крайната дата, в съответствие с член 32, параграф 3 от Регламент № 36/2012. В този смисъл крайната дата, определена от Съвета в споменатото в точка 13 по-горе известие, публикувано в Официален вестник на 18 февруари 2020 г., би могла да има само индикативно значение. Подобна индикация е полезна, за да се даде възможност на съответните лица и образувания да подадат исканията си за преразглеждане, преди да приключи фазата на прегледа — вътрешно за Съвета събитие, за което те не биха могли да знаят, и преди Съветът да приеме нови актове.

96

Второ, що се отнася до доводите на жалбоподателя във връзка с това, че евентуално представените възражения не се анализират незабавно и че Съветът решава да актуализира спорните списъци само веднъж годишно, следва най-напред да се припомни, както беше посочено в точки 91 и 95 по-горе, че жалбоподателят може по всяко време да представи възражения, на които Съветът ще отговори, без да изчаква края на годишния период.

97

Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 34 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, това решение подлежи на постоянен преглед, така че действието му се подновява или то се изменя при необходимост, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати. Както правилно изтъква Съветът, това се доказва от факта, че първоначалните актове са приети не вследствие на годишен преглед по член 32, параграф 4 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, а през февруари 2020 г.

98

Ето защо следва да се отхвърлят оплакванията на жалбоподателя относно краткостта на определения му срок за представяне на искане за преразглеждане на първоначалните актове и относно това, че Съветът не е разгледал незабавно възраженията му, понеже актуализирал списъците само веднъж годишно.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: