—

да приеме за установено, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 170 и 171 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), както и по член 5 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (2), като системно е отказвала да изисква допълнителна информация, липсваща в заявлението за възстановяване на ДДС и вместо това незабавно е отказвала възстановяването в случаите, в които тази информация е можело да бъде предоставена едва след срока 30 септември,

—

да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е нарушение на принципа на неутралност на ДДС

Федерална република Германия е нарушила принципа на неутралност на ДДС, уреден в членове 170 и 171 от Директива 2006/112 и в член 5 от Директива 2008/9, съгласно който платеният към момента на придобиването на стоки и услуги ДДС подлежи на възстановяване в полза на данъчнозадълженото лице.

Принципът на неутралност на ДДС изисква да бъде уважавано всяко заявление за възстановяване, което отговаря на изискванията по същество. В случай на съмнение относно наличието на материалните условия за възстановяване, заявленията за възстановяване по член 5 във връзка с член 21, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/9 могат да бъдат отхвърлени само, ако исканията за информация от държавата членка по възстановяването по член 20 от посочената директива са останали без резултат.

2.

Второто основание е нарушение на принципа на ефективност на правото на възстановяване на ДДС

Тълкуването на член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 от Федерална република Германия е пречка за ефективното упражняване на правото на възстановяване на ДДС от данъчнозадължените лица, които не са установени в държавата членка по възстановяването. Административната практика на германската данъчна администрация засяга по този начин правата на тези данъчнозадължени лица, произтичащи от членове 170 и 171 от Директива 2006/112 и от член 5 от Директива 2008/9.

За да се обезпечи полезното действие на директиви 2006/112 и 2008/9 би трябвало заявленията за възстановяване на ДДС, които са оправдани по същество да бъдат уважавани, така че да се спази във възможно най-голяма степен принципа на неутралност. Тези правила имат за цел да гарантират, че при придобиването на стоки и услуги платеният ДДС ще бъде напълно възстановен и по този начин да създадат еднакви условия на конкуренция за всички данъчнозадължени лица, дори в случаите на трансгранични операции. За тази цел би трябвало да се вземат всички подходящи административни мерки, предвидени в Директивата, позволяващи възстановяването на ДДС.

3.

Третото основание е нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Системният отказ на Федерална република Германия да изисква допълнителна информация и доказателства съгласно член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания. След получаване на потвърждението, че заявлението за възстановяване на данъка е било получено, всяко данъчнозадължено лице би трябвало да бъде уверено, че заявлението му ще бъде разгледано в съответствие с разпоредбите на тази директива. Ако това не се случи, доверието му в законосъобразното развитие на производството ще бъде накърнено.