Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62018TN0388

Дело T-388/18: Жалба, подадена на 27 юни 2018 г. — WV/ЕСВД

OB C 352, 1.10.2018, p. 34–35 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

1.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 352/34

Жалба, подадена на 27 юни 2018 г. — WV/ЕСВД

(Дело T-388/18)

(2018/C 352/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WV (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да допусне и уважи жалбата,

—

след като съответно разпоредби на ответника най-напред и съгласно член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, уреждащ „процесуално-организационните действия“, да представи всички писмени и други доказателства във връзка с настоящото дело, и по-специално: заповедта и заключенията от вътрешното разследване по въпросите на сигурността, проведено от ОН; всички вътрешни за ЕСВД решения и документи, изготвени във връзка с обвиненията относно твърдяното изнасяне на документи и евентуалното предаване на информация от страна на жалбоподателя на трета държава (Израел/Турция), точните дати, информацията, която се твърди, че е съобщена, и конкретните доказателства, както и предадената информация на и отговора от службата за сигурност; вътрешните документи и/или решения, очевидно изготвени или взети във връзка с инцидента от 27 юли 2016 г., и по-специално меморандума до генералния секретар на ЕСВД относно отстраняването на жалбоподателя от отдел „Турция“; мейла на г-жа [X], изпратен през септември 2015 г. на г-н [Y], в който се говорело за „сериозни проблеми, основно свързани с неговото поведение“; информацията относно естеството на различните прехвърляния, които са били извършени по отношение на него, за да се изясни дали прехвърлянията са били с щата му и/или извънщатни; описанията на длъжностите на националните експерти на разположение в отдел „Турция“ на ЕСВД, отразяващи споразумението, сключено с различните държави членки през юни 2015 г. за създаването на този отдел; протокола от срещата на 18 май 2017 г. между жалбоподателя, представител на Комитета по персонала и ОН; разменените мейли от 10 юли 2017 г. между г-н [Z] и ръководителя на делегацията на ЕС в Турция,

—

да отмени мълчаливия отказ по искането за съдействие на основание член 24 от Правилника от 4 септември 2017 г.,

—

да отмени решението от 28 март 2018 г. с номер Ares(2018)1705593, съобщено същия ден, с което ОН отхвърля жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на 29 ноември 2017 г. под номер R/510/17 срещу мълчаливия отказ по искането за съдействие на основание член 24 от Правилника,

—

да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно-единствено основание, изведено от неизпълнение на задължението за съдействие и полагане на грижа, от нарушение на член 1е, параграф 2, членове 12, 12а, 22б, 24, 25 и 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилник“), на принципа на добра администрация, както и от нарушение на членове 1 и 2 от Приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

В рамките на основанието жалбоподателят сочи и нарушение по-специално на членове 41, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на правото на защита, злоупотреба с право и с процесуални възможности, както и явно нарушение на принципа на оправдани правни очаквания и равни процесуални възможности.

Накрая жалбоподателят сочи, в рамките на основанието, нарушение на принципа, съгласно който от администрацията се изисква да приема решения само на базата на законово допустими мотиви — релевантни и неопорочени от явни грешки в преценката, фактически и правни, както и нарушение на принципите на пропорционалност, състезателност, добра администрация и правна сигурност, а също и нарушение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Така очертаното оплакване е, че с приемането на обжалваното решение при изложените условия и впоследствие с отхвърлянето на жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя, ОН не е приложил и не е изтълкувал правилно разпоредбите от Правилника и посочените по-горе принципи, като е основал решението си на неточни мотиви както от фактическа, така и от правна страна, с което е поставил жалбоподателя в незаконосъобразно административно положение при пълна липса на съответствие между установените факти и отхвърленото искане за съдействие.

Top