Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Република Кипър срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 13 юли 2018 г. по дело T-847/16 — Република Кипър/EUIPO

(Дело C-609/18 P)

(2019/C 93/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz QC, barrister, V. Marsland, solicitor)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Pancyprian Organisation of Cattle Farmers (P.O.C.F) Public Ltd.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Основания и основни доводи

Първо, Общият съд неправилно е приел, че апелативният състав правилно е приложи изводите на Общия съд от по-ранните решения по съединени дела T–292/14 и T–293/14 (XAΛΛOYMI и HALLOUMI) и по дело T–534/10 (HELLIM) към настоящото дело. Тези дела не се отнасят до сертификатни марки, а до различни видове марки, наричани обикновено съответно марки на ЕС и колективни марки. Съществената функция на тези марки е да действат като указание за търговския произход на стоките (в случай на колективна марка — няколко търговци са обвързани с членство в сдружение). За разлика от това сертификатните марки нямат за съществена функция да указват произход, а да отличават даден клас стоки, по-специално стоки, които са сертифицирани, така че всъщност те да отговарят на изискванията и могат да се произвеждат съгласно нормативната уредба относно разрешената употреба на сертификатната марка „HALLOUMI“. Освен това съответните потребители в тези по-ранни решения на Общия съд се различават от съответните потребители по настоящото дело.

Второ, Общият съд погрешно е приел, че по-ранната национална марка — в случая националната сертификатна марка — е напълно лишена от отличителен характер, като отличава стоки, които са сертифицирани, спрямо стоки, които не са сертифицирани, че погрешно е заключил, че марката е описателна и обобщаваща, че погрешно е отслабил националната защита на националната марка и че погрешно е поставил под въпрос в производството по възражение пред EUIPO валидността на посочената марка.

Трето, Общият съд е допуснал грешка при сравняване на марките и преценка на вероятността от объркване. Той погрешно е разгледал тези въпроси сякаш по-ранната марка е по-скоро търговска марка, указваща произхода, от колкото сертификатна мярка. На по-ранната марка не е придаден какъвто и да било отличителен характер като сертификатна мярка, т.е. да отличава стоките, които всъщност съответстват на стандартите на сертификатната марка и в действителност са произведени от производители, които са били оторизирани от притежателя на сертификатната мярка. Общият съд също така не е посочил по какъв начин обикновено се използват сертификатните марки (т.е. винаги заедно с отличително име, търговска марка или лого). Не е взел предвид смисъла и значението на оспорваната марка на ЕС, по-конкретно като не е разгледал дали елементът „HALLOUMI“ има самостоятелен отличителен характер в по-късната марка като знак, който указва, за разлика от изложеното, че стоките, които са обхванати от спорната марка на ЕС, са сертифицирани.

Четвърто, Общият съд не е разгледал националните разпоредби и съдебна практика във връзка с обхвата и действието на националните сертификатни марки. Условията и реда на законодателствата на държавите членки за сартификатните марки не са били хармонизирани с директивите относно търговските марки 89/104 (1) или 2008/95 (2) но въпреки това с Регламента относно марката на Европейския съюз (РМЕС) се предвижда, че такива национални марки могат да представляват основание за по-ранни права, които да възпрепятстват регистрацията на марки на ЕС. Такива права следва да се разглеждат с оглед на националната съдебна практика и националните разпоредби, по аналогия с други национални права съгласно член 8, параграф 4 от РМЕС (които права също не са хармонизирани по своето естество, обхват и действие и значително се различават в различните държави членки).

(1)  Първа Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО) (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

(2)  Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).