12.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 94/10

1.1.

Дали член 65, параграф 3 от Договор за функциониране на Европейския съюз / ДФЕС/ и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за нарушение на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране, предвижда санкции по вид и размер като тези, съдържащи се в член 251 от Наказателния кодекс на Република България, който в алинея 1 предвижда като алтернативни възможности за налагане на наказание — лишаване от свобода” с възможност за ефективно осъждане дори при първо нарушение за срок до 6 години, или наказание „Глоба“ в размер на двойната сума на предмета на нарушението, а наред с едно от двете алтернативно предвидени наказания, в алинея 2 на същия член кумулативно е предвидена допълнителна санкция — отнемане в полза на държавата на недекларираните парични средства в пълен размер, без да е необходимо да се изследват произхода и предназначението им, като съвкупност от санкционни мерки, надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламента цели в противоречие с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в член 49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и представляващи прикрито ограничение на свободата на движение на капитали.

1.2.

Дали посочените съюзни норми /член 65, параграф 3 от ДФЕС и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността; член 3 от същият Регламент, както и член 49, параграф 3 от ХОПЕС/ следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба в частност член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, която наред с предвидените углавни наказания за нарушение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, допълнително предвижда пълно отнемане в полза на държавата на недекларираната сума, независимо от произхода и предназначението й.

1.3.

Дали член 17, параграф 1 от ХОПЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба на член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, като конфискационна мярка, санкционираща простото неизпълнение на задължението за деклариране, не спазва точния баланс между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост, прогласено в член 17 от Хартата.