15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/14

—

да бъде отменено решението на Общия съд от 9 ноември 2016 г. (дело T-579/14), доколкото с него е отхвърлена жалбата на жалбоподателя;

—

да бъдат уважени направените в първоинстанционното производство пред Общия съд на Европейския съюз искания за стоките, по отношение на които жалбата на жалбоподателя е била отхвърлена;

—

да бъде осъдена EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда и пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав.

1.

Жалбоподателят иска да бъде отменено решението на Общия съд от 9 ноември 2016 г. по дело T-579/14 относно марката IR № 1132742, доколкото с него е отхвърлена жалбата на жалбоподателя, както и да бъдат уважени направените в първоинстанционното производство пред Общия съд искания по отношение на стоките, за които жалбата на жалбоподателя е била отхвърлена.

2.

На първо място жалбоподателят изтъква, че е допуснато нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Съюза (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“) (1), доколкото Общият съд приложил неправилно принципите относно триизмерните марки към марката IR, предмет на настоящото производство. По-нататък жалбоподателят изтъква, че при преценката на марката IR от гледната точка на принципите относно триизмерните марки Общият съд не представил определение за „правилата и обичайната практика в сектора“, що се отнася до стоките в конкретния случай, и накрая — че този съд приложил по-строги от предвидените в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 критерии при преценката на общото впечатление от марката.

3.

Освен това жалбоподателят твърди, че първоинстанционното съдебно решение е противоречиво, доколкото в него се посочва, че отличителната способност на даден знак трябва да се установи въз основа на него самия, но същевременно Общият съд взема предвид при преценката въпроси относно употребата на този знак, а по отношение на въпроса дали даден знак може да бъде използван едновременно като двуизмерен и триизмерен, Общият съд препраща към по-рано постановено от него съдебно решение.

4.

По-нататък жалбоподателят се позовава на изопачаване на фактите, тъй като в съдебното решение се посочва, че EUIPO няма задължение да докаже направения извод — че марката IR не се отличава съществено от обичайната практика в сектора, тъй като апелативният състав основал становището си на факти, които можели да бъдат узнати от всеки, защото произтичали от общия практически опит при разпространението на разглежданите стоки на пазара.