23.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/7

1)

Въпреки че държавите членки могат да предвидят, че институтът на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередностите със саниращо действие има възмезден характер, противоречи ли на общностното право член 38, алинея 2-bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г., в редакцията му в сила към момента на разглежданото обявление за обществена поръчка […], доколкото предвижда плащането на „имуществена санкция“ в размер, който трябва да бъде определен от възлагащия орган („не по-малко от един промил и не повече от един процент от стойността на обществената поръчка, но при всички положения не повече от 50 000 EUR, чието плащане се гарантира с временно обезпечение“), като се има предвид прекалено големият размер и предварително определеното естество на самата санкция, която не може да се индивидуализира в зависимост от конкретното положение, което трябва да бъде уредено, или в зависимост от тежестта на нередността, която трябва да бъде санирана?

2)

Обратно, противоречи ли същият член 38, алинея 2-bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г. (отново в редакцията му в сила към посочения по-горе момент) на общностното право, доколкото може да се счете, че този възмезден характер на института на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередностите противоречи на принципа за отваряне на пазара към конкуренцията във възможно най-голяма степен, на който съответства посоченият институт, като дейността, наложена на възлагащия орган в това отношение, е последица от задълженията, наложени със закон на същия този орган с оглед на обществения интерес от постигане на горепосочената цел?